РЕШЕНИЕ
№ 10333
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110168358 по описа
за 2021 година
намери следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34,
ал. 1 от ЗС. Ищецът М. М. К. твърди, че с ответника М. С. П били
наследници на А М К , починал на 16.10.2021 г. като ищцата била негова
сестра, а ответницата – негова преживяла съпруга. Като негови сънаследници
двете били съсобственици на следния недвижим имот: апартамент № 6,
находящ се в с идентификатор 6 с площ от 75,31 м2 при съседи: на същият
етаж № и № под обекта № и над обекта Към момента имотът бил
използван единствено от ответницата. Ищцата моли имотът да бъде допуснат
до съдебна делба. Моли също така имотът да бъде предоставен за ползване от
ответницата на основание чл. 344, ал. 2 ГПК като до окончателното
извършване на делбата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. С. П подава отговор на
исковата молба. Не оспорва факта, че ищцата е сестра на Асен Методиев
КараИ., както и че същият е починал на 16.10.2021 г. Твърди, че като съпруга
на същия от 2010 г. била упражнявала фактическа власт върху имота за себе
си и към момента на подаване на отговора на исковата молба го била
придобила по давност. Отрича качеството на собственик на ищеца, наличието
на съсобственост по отношение на имота и моли искът за делба да бъде
оставен без уважение.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, явяват се
и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите, че А М К е починал на 16.10.2021 г., че ищцата е негова сестра, а
ответницата – негова съпруга от 15.08.2010 г.
1
По делото е представен препис на Нотариален акт № 162, том VІІІ, дело
№ 1476 от 15.02.1975 г. (л. 3 от делото) от който се установява, че М А К
със съгласието на съпругата си С Ц К. е дарил процесния апартамент на А М
К
От ответника са представени доказателства (л. 20 – л. 25 от делото) за
закупени различни артикули – интериорни врати, почистващи устройства,
алуминиеви дограми, изделия от порцелан.
Като свидетел по делото е разпитан Х С. Й . Заявява, че познава
страните по делото. Съсед на ответницата. Познава ищцата от приблизително
тридесет години. Потвърждава факта, че А М К е бил съпруг на ответницата
и че е починал. Познавал А К . повече от четиридесет години. Живеели в един
вход – К . на третия етаж, свидетелят – на четвъртия. Били добри приятели.
Ищцата живеела някъде в кв. Б . Свидетелят я видял за последно, когато
починал КараИ.. Свидетелят бил виждал ищцата като малка, но след това не я
виждал често, защото К бил прекъснал всякакви контакти с нея. Познава
ответницата, тя работела в съда на колелото на кв. Бъкстон, когато съда бил
там. Познава я от 2003г. - 2004г. След това те заживели като семейство.
Сключили граждански брак през 2010 г. Били много добро семейство. Преди
брака, живеели може би 10 - 12 години заедно, т.е. от 2003 г. – 2002 г.
Пренесли се, живеели заедно като семейство и били в добри отношения със
съседите. Всички ги уважавали. КараИ. не поддържал връзка със своята
сестра и не давал да се говори за нея. Сменил ключа на входната врата.
Сменил патрона, за да не може сестра му да влиза. Отношенията им били
много обтегнати. Ищцата го злепоставяла в работата и говорела против
ответницата. Свидетелят познавал и майката и бащата на А К Бил близък с
баща му, който бил зъболекар в с. К Бащата на А К казвал на свидетеля, че е
осигурил децата си и че всеки от тях има апартамент. Асен КараИ. сменил
ключа на входната врата от преди шест-седем години, а може би и повече.
Свидетелят бил за последно в с. Караесен бях през 1979 г. Не знае кога е
починал Методи КараИ. – баща на Асен. Спорния имот Асен КараИ.
придобил от баща си преди брака с Ответницата. Не знае защо ищцата е била
при брат си. Направила един скандал. Познава и ищцата. Била в съда.
Последните пет години е работила, но свидетелят не знае къде. Процесният
апартамент представлявал 3-стаен апартамент с кухня, детска стая в дясно,
голям хол и спалня до хола. Имал южен балкон от към Витоша и северен
балкон. Апартаментът бил среден за етажа. За последно свидетелят посетил
апартамента в деня преди разпита. Апартаментът бил около 76 кв.м. – 82-83
2
м. Преди смъртта на А К , той и ответницата живеели заедно. Винаги били
живеели заедно. Ответницата никога не била живяла сама в този апартамент.
Живяла две години сама в апартамента, когато Асен КараИ. бил в
провинцията на работа в – санаториума, защото бил рехабилитатор. Тогава
ответницата останала в С и ходела почти през седмица да се виждат. И той
идвал до София да се видят и тя ходела до О
По делото е прието и оспорено от ответника заключение на съдебно-
техническа експертиза. Дава заключение, че средният месечен наем на имота
възлиза на 700 лева. По отношение на това заключение, съдът намира, че то е
добросъвестно изготвено. Ясно е посочен използваният метод, който съда
намира за достатъчно обхватен и технически издържан. Като взе предвид и
заявеното от вещото лице, че не е било допуснато до самия апартамент, на
основание чл. 161, ал. 1 ГПК, съдът приема, че размерът на средния месечен
2
наем за процесния апартамент възлиза именно на 700 лева.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
С решението по допускане на делба се установява кои са вещите –
предмет на делбата, кои са съсобствениците и при какви квоти следва делбата
да се допусне. В случая делбата на недвижимите имоти се явява допустима с
оглед на чл. 34, ал. 1 ЗС. Между страните не се спори, а и от доказателствата
по делото се установява, че предмет на делбата е недвижима вещ –
2
апартамент № 6, находящ се в гр. с идентификатор и с площ от 75,31 м.
Също така безспорно е между страните и установено, от приложените по
делото доказателства, че процесният апартамент е бил придобит от лицето А
чрез дарение и преди сключването на брака му с ответницата, т.е. същият не
е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Безспорно е също
така, че както ищцата, така и ответницата са наследници на КараИ.,
доколкото никоя от тях не е обявена за недостойна да наследява и
роднинската, респективно брачната връзка на всяка от тях с КараИ. са
безспорно установени по делото.
По отношение на направеното от ответника възражение за настъпила в
нейна полза придобивна давност: от показанията на свидетеля Й става ясно,
че ответницата е живяла заедно с К . в процесния апартамент най-късно от
2003 г. и е сключила брак с него през 2010 г. Съгласно легалната дефиниция
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал. 1 ЗС) Съществените
признаци на владението са два: обективен - упражняване на фактическа власт
– и субективен – намерение да се владее за себе си. Становището на
ответницата, формулирано в отговора на исковата молба, че упражнявала
фактическа власт върху процесния имот за себе си в продължение на повече
от 17 години, не се споделя от съда. В тази връзка е необходимо да се направи
ясно разграничение по отношение на това спрямо кого следва да се докаже
упражняването на тази фактическа власт, за да се приеме, че е било налице
владение през този период. За периода от 15.02.1975 г. до смъртта си на
16.10.2021 г. безспорно собственик на имота е бил А К , на основание договор
с вещно-транслативно действие, а не на основание владение. Т.е. за да се
приеме, че ответницата е владяла този имот за себе си за периода от 2003 г.
до 2021 г. означава, тя да е извършвала действия от които да може да се
направи извод, че тя е оспорвала правото на собственост на съпруга си, а не
евентуални претенции от страна на ищцата, които нито са твърдени, нито са
доказани по делото. До настъпването на смъртта на К , ищцата не е имала
право на собственост върху каквато и да било част от апартамента. Затова, за
да се приеме, че ответницата е владяла имота като свой, е необходимо да се
докаже, че тя е отхвърляла правото на собственост от установения
собственик, а именно – от А . От показанията на свидетеля Й безспорно се
установява, че до смъртта си, К винаги е живеел в апартамента, ползвал го е
и дори за краткия период, в който е живеел на квартира в друго населено
място от служебни съображения, винаги е третирал имота като свой. Поради
това твърдението на ответницата, че самостоятелно е упражнявала
фактическа власт върху имота не се доказа от представената по делото
доказателствена съвкупност. Напротив, както посочва Й тя никога не е
живяла сама там. Фактът, че К е сменил бравата на апартамента, за да не
може ищцата да има достъп до него, не доказва наличие на владелческо
3
намерение у К . Такова не може и да има, тъй като той е ползвал и третирал
апартамента като свой не поради наличието на владение като фактическо
състояние, а поради неоспореното му от никого право на собственост. Поради
това съдът намира, че до настъпването на смъртта на К през 2021 г.
ответницата не е владяла процесния имот, а го е ползвала и държала редом с
него и с негово позволение. По отношение на периода от 16.10.2021 г. до
30.11.2021 г., освен, че е недостатъчен за придобиване по давност чрез
владение – добросъвестно или не – за пълнота трябва да се посочи и
следното: с настъпване смъртта на КараИ. ищцата и ответницата придобиват
по наследство части от процесния апартамент, т.е. стават съсобственици. За
да се приеме, че е налице владение на сънаследник, който ползва цялата вещ,
по отношение именно на цялата вещ – т.е. по отношение дори и на тези
идеални части, които не са негова собственост – е необходимо да се отговори
на един по-висок критерий на обективирани действия, от които да е ясно
намерението да се владее цялата вещ, включително и идеалните части на
останалите сънаследници. За да се приеме, че този сънаследник е установил
владение и върху притежаваните от другите сънаследници идеални части от
имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия
наследствен имот повече от 10 г. необезпокоявано от никого, а е необходимо
освен това да е отблъснал владението на останалите сънаследници, като е
манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен
имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 г. от момента, в
който е отблъснал владението на останалите наследници, владеещият
наследник може да придобие по давност и техните идеални части. Доколкото
този по-висок критерий не беше установен за периода от 16.10.2021 г. до
30.11.2021 г., съдът приема, че по отношение на ответницата не е било налице
владение и твърдението за придобиване на имота по давност не се споделя
от съда.
С оглед на това се установява, че между двете страни е налице
съсобственост, която следва да бъде прекратена, а имотът да бъде допуснат по
делба. В исковата молба не бяха посочени конкретни квоти, което не е
условие за редовност на същата, доколкото правилното определяне на
квотите е служебно задължение на съда. По делото е безспорно, че единият от
наследниците е сестра на починалия, а другият – негова съпруга. Съгласно чл.
9, ал. 2 от Закона за наследството когато съпругът наследява заедно с
възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава
половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет
години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от
наследството. В случая по делото е установено, че КараИ. не е оставил
възходящи наследници, т.е. съпругата му наследява само заедно със сестра
му. Периодът от сключването на брака – 15.08.2010 г. до настъпването на
смъртта – 16.10.2021 г. е над десет години, следователно ответницата е
наследила 2/3 идеални части от цялото имущество на КараИ., в това число и
от процесния апартамент. Поради всичко гореизложено съдът намира, че
имотът следва да бъде допуснат до делба при квоти – 1/3 за ищцата и 2/3 за
ответницата.
По отношение претенциите с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК: По
този ред съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените
имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми
ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по
този начин се извършва привременно разпределение на ползването на
4
имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство.
Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и
значение само за делбеното производство и с него съответната привременна
мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до
окончателното приключване на делбеното производство. За да постанови
процесуално допустим съдебен акт, съдът следва да разгледа това искане и да
се произнесе по него съобразно посочената императивна процесуална норма -
по искането за привременна мярка - най-рано с решението си по допускането
на делбата (което има характера на определение в тази част и може да бъде
изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал.3 от ГПК, като в него съдът не е
необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните
мерки). В случая между страните не се спори, а и от свидетелските показания
се установява, че ищецът не ползва имота към момента и че съвместно
ползване е невъзможно. С оглед на това съдът намира, че до приключване на
делбата имотът следва да се ползва от ответницата, която да бъде осъдена да
заплаща на ищцата обезщетение, равняващо се на месечния наем за
притежаваната от нея част от имота или сумата от 233,33 лева месечно.
С оглед спецификите на делбеното производство и на основание чл. 355
ГПК на този етап разноски между страните не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М. М. К., ЕГН:
**********, със съдебен адрес и М. С. П., ЕГН: ********** със съдебен
адрес по отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот – с
идентификатор с площ от 75,31 м2 при съседи: на същият етаж № и № под
обекта № и над обекта при квоти: 1/3 идеална част за М. М. К., ЕГН:
********** и 2/3 идеални части за М. С. П., ЕГН: **********.
Решението в тази му част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ
ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК М. С. П., ЕГН: ********** да
заплаща на М. М. К., ЕГН: ********** сумата от 233,33 лева всеки месец,
считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното
извършване на делбата.
Решението в тази му част има характера на определение и подлежи на
обжалване в седемдневен срок от връчването му на страните пред Софийски
градски съд по реда на Глава ХХІІ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5