Решение по дело №1288/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                   18.11.2022 година                            град С.З.

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На  06.10.                                                                                               2022 година

В открито заседание в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

                            

Секретар: Диана И.

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

Т.д. № 1288 по описа за 2020 година,

за да се произнесе съобрази:

 

          Производството е образувано по искова молба предявена от „З.-А.“ ООД – гр.С.З. против А.П. *** в качеството й на управител на „З.-А.“ ООД с правно основание по чл. 145 от ТЗ за заплащане на имуществени вреди в размер на 26 000 лева, за които се твърди, че са причинени от ответницата в качеството й на управител на ответното дружество в резултат на неизпълнение на задълженията й по договора за управление на същото.

          Посочено е в исковата молба, че в Дружество с ограничена отговорност „З.-А.“ членуват двама съдружници - А.П.П. и А.Т.П., които са и управители на дружеството, представляващи заедно и поотделно.

Твърди се, че ответницата А.П.П. в качеството си на управител е причинила вреди на „З.А.“ ООД.

Ответницата е действала целенасочено против интересите на „З.А.“ ООД и в полза на свързано с нея лице Р.Х. /баща на едно от децата на ответницата/ и представляваната от него в качеството на прокурист фирма ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***. Сочи се, че П. е подписала антидатирани, привидни, симулативни и неистински документи създаващи несъществуващи задължения за „З.А.“ ООД в полза на свързано с нея лице Р.Х. и ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ /собственост на брата на Р. - И. Х./; водила е съдебни и изпълнителни производства против интересите, във вреда на дружеството и в полза на посочените лица, в резултат на което е нанесла вреди на „З.А.“ ООД, както следва:

1.Вреди за „З.А.“ ООД в размер на 11 146, 22 лв., ведно с лихвите до окончателното плащане на сумата, от които с настоящия иск се претендира частично 8000 лв.

Изложено е, че „З.А.“ ООД е кандидатствало и е било одобрено за участие в мярка 214 „Агроекологични плащания“ през 2013 г. Дружеството е поело 5 годишен агроекологичен ангажимент с подписване на договор, който в момента се намира у ответницата.

Посочено е, че в хода на проверки по досъдебни производства относно обстоятелствата посочени в следващият раздел, управителката А.П. е установила, че ответницата А.П. през стопанската 2015 - 2016 е подписала Договори за следващата стопанска година за преарендоване на земите, включени в договора за поемане на пет годишен агроекологичен ангажимент. П. е преарендовала земите на лицето Й.Н.П., ЕГН **********. През 2017 г. ответницата е подписала Анекси към сключените арендни договори за прекратяване на същите. Сочи се, че след прекратяване на договорите „З.А.“ ООД не отговаря на условията за спазване на поетия агроекологичен ангажимент, поради което и е в неизпълнение на сключения в ДФЗ договор. Земите остават да бъдат обработвани от преарендатора Й.П..

Изложено е, че с едноличното прекратяване на договорите за аренда от управителката А.П., е нарушила:

Чл. 24. т.3. от Дружественият договор, според който Общото събрание определя основните насоки в работата на дружеството.

Чл. 24. т. 5. от Дружественият договор, според който Общото събрание приема плановете на Дружеството.

Чл. 24., т.13 от Дружественият договор, според който Общото събрание взема решения за придобиване и прехвърляне на недвижими имоти и вещни права върху тях.

Чл.24.т.23 от Дружественият договор, според който Общото събрание взема решения по въпроси неизброени в Дружественият договор, но свързани с дейността на дружеството.

Чл. 141, ал.1 от ТЗ , според който управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.

Заявено е, че в резултат на неправомерните действия на ответницата, „З.А.“ ООД губи възможността да изпълни задълженията си по сключения договор, поради което с Акт на „Разплащателна агенция“ считано от 30.04.2018 г. е прекратен агроекологичния ангажимент на „З.А.“ ООД. Наложена е санкция за връщане на получени от дружеството суми, за което е издаден Акт за установяване на публично вземане /АУПВ/№ 01-2600-2308- 3/08.04.2019 г. на ДФЗ в размер на 10 474.08 лв. главница, лихви към 28.01.2020 г. в размер на 672.14 лв. или общо 11 146,22 лв.

Наведени са твърдения, че действията на управителя А.П.П. са в пряка причинна връзка с издаденият на дружеството АУПВ, със стойността на което държавно вземане ответницата е нанесла вреда на „З.А.“ ООД.

2. Вреди за „З.А.“ ООД в размер на 29 264.99 лв. от които с настоящия иск се претендират частично 7500 лв.

Изложено е, че основната дейност на дружеството е обработка на земеделски земи, лавандулови и розови градини. През първата селскостопанска година дружеството е ползвало техника на трети лица, като в последствие е придобило в собственост необходимите машини и съоръжения, а за ръчният труд е наемало сезонни работници.

Сочи се, че без да е била налице каквато и да е необходимост, без изискуемото решение на Общото събрание и без знанието на другият управител, ответницата А.П. в качество си на управител на „З.А.“ ООД, през 2016 г. е подписала антидатиран, привиден, симулативен договор с дата 01.03.2012 г., с който „З.А.“ ООД възлага на ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ извършване на селскостопански услуги и агротехнически мероприятия, свързани с обработване и почистване на земеделска земя, както и създаване и поддържане на трайни насаждения — лавандула и маслодайна роза. Цената на услугата съгласно договора била 146 391 лв. с ДДС, като било уговорено отсрочено плащане - до 50 % от стойността на услугите следвало да се платят до 30.06.2016г., а остатъкът от 50 % от стойността на услугите - до 30.07.2016г.

Ищецът твърди, че с подписването на този договор са създадени несъществуващи задължения за „З.А.“ ООД за извършване на услуги, които всъщност не са извършвани от ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“.

Сочи, че без да уведоми другия управител, ответницата А.П. е подписала 8 на брой антидатирани, неверни по съдържанието си протоколи, с които се удостоверява извършването от ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ на услуги по цитираният договор, които услуги в действителност не са извършени от това дружество.

Заявено е, че въз основа на цитираните договор и протоколи, без да уведоми другия управител, ответницата А.П. е подписала фактури за недължими суми, а именно: фактура № 315/01.07.2016г. на стойност 24 351,60 лв., фактура № 316/02.07.2016 г. на стойност 23 244,00 лв. и фактура № 317/03.07.2016г. на стойност 17 820,00 лв., всички издадени от ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ .

Посочено е, че в рамките на една седмица след издаване на фактурите, ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ е завело Заповедни производства по реда на чл. 410 от ГПК за дължимост на фактурираните суми, както следва:

- Фактура № 315/01.07.2016 г. на стойност 24 351,60 лв. - образувано ч.гр.д № 3234/2016 - по заявление с вх. № 15449/07.07.2016 г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за главницата по фактурата, както и за 1387 лв. разноски

- Фактура № 316/02.07.2016г. на стойност 23 244,00 лв. - образувано ч.гр.д. № 3241/2016 по заявление вх. № 15489 от 8.7.2016г - по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за главницата по фактурата, както и за 464,90 лв. разноски

- Фактура № 317/03.07.2016 на стойност 17 820,00 лв. - образувано е ч.гр.д. 3303/2016 по заявление вх. 15718/11.07.2016 г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за главницата по фактурата, както и за 956,40 лв. разноски

Посочено е, че във всички заявления по чл. 410 от ГПК като представител на „З.А.“ ООД е посочена ответницата А.П. - управител на дружеството, поради което издадените от съда Заповеди за изпълнение на парично задължение са връчени именно на П.. Твърди, че ответницата не е уведомила другия управител за получаването на Заповедите от съда. Ответницата П. умишлено не е подала възражения против получените от съда Заповеди за изпълнение, в резултат на което същите влизат в сила през м. август 2016 г., а заявителят ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ се е снабдил с Изпълнителни листи по ч. гр.д. № 3241/2016г., ч.гр.д. № 3234/2016 и ч.гр.д. № 3303/2016 г.

Изложено е, че са образувани изпълнителни производства пред ЧСИ Д.Ц. с peг. № 872 в Камарата на ЧСИ, с взискател  ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ и длъжник „З.А.“ ООД. Сочи, че призовките за доброволно изпълнение и всички книжа по изпълнителните производства са връчвани на ответницата и управителка А.П., която отново умишлено не е уведомила другия управител - А.П. и не е предприела каквито и да било действия.

На 24.08.2016 г. ЧСИ е наложила възбрани върху недвижимите имоти собственост на „З.А.“ ООД, като съобщенията за наложените тежести са получени отново от ответницата А.П., без да уведоми другия управител.

С обявление по ИД 20168720400442 в периода 03.09 – 03.10.2016 г. ЧСИ е насрочила публична продан на движими вещи собственост на „З.А.“ ООД, а именно: Брана дискова навесна БДН „Перла“ 18 производство 2016 г., Универсална навесна лозарска машина УНЛМ, производство 2014, Култиватор МА 115, производство 2016 „Металарго“ АД, Колесен трактор МТЗ 952 Беларус.

С обявление по ИД 20168720400442 в периода 03.09 – 03.10.2016 г. ЧСИ е насрочила публична продан на 13 броя недвижими имоти собственост на дружеството.

С постановление за възлагане по ИД 20168720400442, от 07.10.2016 г. ЧСИ е възложила на взискателя ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ :

- Брана дискова навесна БДН „Перла“ 18 производство 2016 г, за сумата 3616 лв.

 - Универсална навесна лозарска машина УНЛМ, 3.5, производство 2014, за сумата 2316 лв.

- Култиватор МА 115, производство 2016 „Металарго“ АД, - за сумата 5416 лв.

С постановление за възлагане по ИД 20168720400442, от 14.10.2016 г. ЧСИ е възложила на взискателя ЕТ „И.-К.Х.- И. Х.“ :

Колесен трактор МТЗ 952 Беларус - за сумата 17 916,99 лв.

С постановление за възлагане по ИД 20168720400442, от 05.10.2016 г. ЧСИ е възложила на взискателя ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ всички притежавани от „З.А.“ ООД недвижими имоти - земеделски земи.

Сочи се, че цитираният договор между „З.А.“ ООД и ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“, водените заповедни производства, както и водените изпълнителни производства са останали неизвестни за управителя А.П. до момента, в който цялото имущество на дружеството е придобито от ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ в резултат на публична продан и възлагане на движимите вещи и недвижими имоти собственост на „З.А.“ ООД. Посочено е, че нещо повече, междувременно „З.А.“ ООД е провеждало общи събрания, на които са присъствали и двамата съдружници и управители, но управителката П. не е уведомила другия управител, че в деня на заседанието се провежда публична продан на имущество на „З.А.“ ООД.

Изложено е, че поради горните обстоятелства управителката А.П. е пуснала сигнал до Прокуратурата. Образувано е досъдебно производство № 176/2018 г. по описа на НСлС С. и прокурорска преписка № 685/2017 г. по описа на РП С.З.. С постановление № 685/29.03.2019г. РП прекратява наказателното производство. С Постановление № 1542/14.08.2019г. Окръжна прокуратура отменя постановлението на РП С.З. и връща делото за изпълнение на дадените указания. Сочи, че към настоящият момент производството е висящо.

Посочено е, че с действията си по подписване на антидатираните, симулативни, привидни договор за извършване на земеделски услуги и приемо - предавателни протоколи между „З.А.“ООД и ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“, както и подписването на цитираните по - горе фактури, без знанието на другия управител и без решение на Общото събрание на дружеството, ответницата е нарушила:

Чл. 141, ал.1 от ТЗ, според който Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание

Чл. 24. т.3. от Дружественият договор, според който Общото събрание определя основните насоки в работата на дружеството.

Чл. 24. т. 5. от Дружественият договор, според който Общото събрание приема плановете на Дружеството

Чл.24. т.8 от Дружественият договор, според който Общото събрание взема решения за сключването на договори за кредити, ако това право не е предоставено на управителите с решение на съдружниците.

Чл.24.т.23 от Дружественият договор, според който Общото събрание взема решения по въпроси неизброени в Дружественият договор, но свързани с дейността на дружеството

Твърди се, че с действията и бездействията си, включително и относно лошо водените съдебни и изпълнителни производства ответницата П. е нарушила основните си задължения на управител, а именно: дължимата грижа на добрият търговец; задължението за лоялност към дружеството; задължението да работи в интерес на дружеството; да пази имущество на „З.А.“ ООД .

Отбелязано е, че с описаните по - горе действия и бездействия, ответницата е нанесла вреда на дружеството в размер на 29 264,99 лв. - представляващи стойността на изброените по - горе машини, продадени на публична продан и възложени на ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“, от които вреди в настоящото производство се претендират частично 7500 лв., от общо дължимите 29 264,99 лв.

Твърди се, че настъпилата за дружеството вреда е в пряка причинна връзка с неправомерното, вредоносно поведение на ответницата и управителка А.П..

3. Вреди за „З.А.“ ООД в размер на 78 000 лв., от които с настоящия иск се претендира частично 6500 лв.

Посочено е, че през стопанската 2015 - 2016 г., „З.А.“ ООД е добило около 60 тона лавандулов цвят, който е даден за преработване в розоварна „В.“ в гр. Г.. От посоченото количество цвят е добито 1212 кг лавандулово масло, средната цена на което е 65 лв. на килограм. При продажба на 1212 кг масло по посочените средни цени, дружеството би получило 78 000 лв.

Сочи, че през същата стопанска година преди жътва, управителката и ответница по делото П., е сключила договор за покупко - продажба на лавандуловия цвят с ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“, като по този начин еднолично и без знанието и съгласието на другия управител е продала цялата продукция на дружеството не за 78 000 лв., а за 13 585.20 лв. на дружество, към което П. вече е създала несъществуващите задължения на „З.А.“ ООД. Твърди, че сумата от продажбата не е внесена в дружеството. Посочено е, че договорът за продажба на лавандуловия цвят е нищожен поради очевидна неравностойност на престациите, както и поради нарушаване на добрите нрави от страна на ответницата П..

Наведени са твърдения, че с това свое действие  ответницата е нарушила основните свои задължения като управител на дружеството, а именно: задължение за дължимата грижа на добрият търговец; задължението за лоялност към дружеството; задължението да работи в интерес на дружеството, да пази имущество на „З.А.“ ООД и да работи за неговото увеличаване.

Сочи, че в резултат на виновното и противоправно поведение на ответницата, същата е нанесла вреда на дружеството в размер на 78 000 лв. С настоящият иск се претендират 6500 лв. от общо дължимите 78 000 лв.

4. Вреди за „З.А.“ ООД в размер на 93 500 лв., от които с настоящият иск се претендират 4000 лв.

Сочи, че „З.А.“ ООД е организирало и е създало поетапно в рамките на три стопански години общо 137 дка лавандулови и 25 декара розови градини. Разходите за създаване на 1 декар лавандулова градина са 500 лв. Разходите по създаване на 1 декар розови насаждения са 1000 лв. За създаване на 137 дка лавандулови насаждения по 500 лв. на декар са били необходими 68500 лв., а за създадените 25 дка розови градини по 1000 лв. са били необходими 25 000 лв. Общо необходимите разходи на дружеството за създаване на градините са 93 500 лв.

Посочено е, че дружеството е купило разсад от земеделски производители на обща стойност 13 300 лв., както и от Института по розата и етеричномаслени култури гр. Казанлък - разсад на стойност 3000 лв. За извършените покупки дружеството притежава фактури, които се намират у ответницата. За част от разсадите, необходими за създаване на описаните по - горе градини, продавачите не са издавали и „З.А.“ ООД не притежава фактури.

За създаване на розовите и лавандулови градини „З.А.“ ООД е наемало работници за необходимия ръчен труд, на които е плащано на място срещу разходни ордери. Сочи, че всички разходни ордери се намират у ответницата. Общата стойност на ръчният труд е 72 200 лв.

Заявено е, че посочените насаждения са многогодишни, като добивите започват да растат след втората стопанска година.

Посочено е, че през стопанската 2016 - 2017 г. ответницата П., чрез упълномощения от нея Р.Х., е прекратила арендните договори за земеделски земи, върху които са били създадени лавандуловите и розовите градини. За част от градините, стопанската 2016 - 2017 г. е била нулева година /годината на засаждане, в която не се очакват добиви/, за друга част - момента на прекратяване е бил през втората година от създаване на насажденията, а за трета част от градините - договорите са прекратени през трета стопанска година, през която дружеството вече очаква добър добив.

Твърди, че с прекратяване на договорите за аренда, управителката П., не само е лишила дружеството от възможността да изпълни поетия агроекологичен ангажимент към ДФЗ, но и е лишила дружеството от възможността да събира продукцията на ново създадените трайни насаждения, с приходите от които от една страна да възстанови разхода за създаване на градините, а от друга страна да увеличи имуществото си чрез полученият приход от стойността на продукцията за следващите стопански години, през които градините вече дават изобилен цвят.

Посочено е, че с тези свои действия ответницата е нарушила основните свои задължения като управител на дружеството, а именно: задължение за дължимата грижа на добрият търговец; задължението за лоялност към дружеството; задължението да работи в интерес на дружеството, да пази имущество на „З.А.“ ООД и да работи за неговото увеличаване.

Твърди, че в резултат на противоправното поведение на ответницата са нанесени вреди на „З.А.“ ООД в размер на 93500 лв., представляващи разходите на дружеството за създаване на розовите и лавандулови градини, които новосъздадени градини ответницата П. чрез действията си е предоставила на друго дружество. С настоящият иск се претендират 4 000 лв., като част от общо дължимите 93 500 лв. вреди нанесени от ответницата П..

Сочи, че е налице е виновно, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителката А.П. по осъществяване на управлението на търговското дружество. Според ищеца, в резултат на действията и бездействията на ответницата са настъпили вреди за „З.А.“ ООД, като е налице пряка причинна връзка между неизпълнението на задълженията, действията и бездействията на ответницата и настъпилите за дружеството вреди.

Сочи, че вредите нанесени от ответницата и управителка на „З.А.“ ООД А.П. са в общ размер на 196 984,82 лв., от които с настоящия иск дружеството претендира сумата от 26 000 лв.

Изложено е, че на 19.10.2020 г. е проведено Общо събрание, на което „З.А.“ ООД е взело решение по реда на чл. 137, т.8 от ТЗ за предявяване на иск от името на дружеството против управителя А.П..

Ищецът моли да се приеме, че са налице предпоставките за реализиране на имуществена отговорност на ответницата А.П.П. в качеството й на управител на „З.А.“ ООД.

Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответницата А.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** - в качеството й на управител на „З.А.“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *** да заплати на „З.-А.“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ***, представлявано от управителката А.Т.П. сумата от 26 000 лв., представляващи вреди, от които:

- Вреди в размер на 8000 лв. - описани в раздел I от настоящата искова молба - представляващи част от 11 146.22 лв. съобразно съставен на дружеството Акт № 01 - 2600-2308-3/08.04.2019 г. на ДФЗ

- Вреди в размер на 7 500 лв. - описани в раздел II от настоящата молба - представляващи част от 14 338.60 лв. - общата стойност на Брана дискова навесна БДН „Перла“ 18 производство 2016; Универсална навесна лозарска машина УНЛМ, производство 2014; Култиватор МА 115, производство 2016 „Металарго“ АД; Колесен трактор МТЗ 952 Беларус - всички собственост на „З.А.“ ООД и продадени на публична продан в резултат на действията и бездействия на управителката А.П. и водене на съдебни и изпълнителни производства във вреда на дружеството.

- Вреди в размер на 6 500 лв. - описани в раздел III от настоящата молба - представляващи част от 78 000 лв. - представляваща равностойността на получената през стопанската 2015 - 2016 г. продукция от 1212 кг лавандулово масло, която сума не е постъпила в сметката на „З.А.“ ООД поради активните действия на управителката А.П..

- Вреди в размер на 4000 лв. - описани в раздел IV от настоящата молба - представляващи част от 88 500 лв. - представляващи разходите на дружеството за създаване на 25 дка розови и 137 дка лавандулови градини, обработването и добива, от които са били невъзможни в резултат на действията на управителката П..

Сочи, че всички изброени по - горе частични бъдещи претенции на „З.А.“ ООД формират цената на бъдещият частичен иск в размер на 26 000 лв., като част от общо нанесените вреди от 191 984,82 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

В законния срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище по предявените искове.

Прави възражение за родова неподсъдност на делото пред Окръжен съд - С.З.

Сочи, че видно от петитума на исковата молба са предявени 4 отделни иска за вреди на различни по естество, време и място, фактически основания с цени, съответно - за 8000 лв., за 7 500 лв., за 6 500 лв. и за 4 000 лв. Посочва, че всеки един от тези искове е с цена под 25 000 лв., поради което не удовлетворява изискването на чл.104, ал.4 от ГПК, делото да е подсъдно на Окръжен съд като първа инстанция.

От друга страна, намира, че така предявените искове за вреди на различни фактически основания не попадат и в нито една от хипотезите на чл.365 от ГПК за търговски спор.

Ответникът сочи, че следва да се има предвид още, че преди предявяване на настоящите искове, ищецът „З.-А.“ ООД е поискал обезпечение на тези бъдещи искове. Молбата е била отправена към Окръжен съд - С.З., който с определение от 21.10.2020г. по т.д. № 1257/2020г. е прекратил производството и е изпратил делото за произнасяне от родово компетентния Районен съд - С.З.. Сочи, че мотивите на съда за  прекратяването на производството са същите, като изложените по-горе.

При това положение и на осн. чл.119 от ГПК, прави възражение за родова неподсъдност на делото пред Окръжен съд - С.З. и моли, производството по търг.д. № 1288/2020г. да бъде прекратено и същото да бъде изпратено по компетентност на Районен съд - С.З..

Направено е искане за спиране на производството в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Ответникът сочи, че следва да се има предвид, че далеч преди завеждането на исковете, предмет на настоящото производство, в Окръжен съд - С.З. е образувано търг. дело № 40/2020г. за откриване на производство по несъстоятелност за „З.-А.“ ООД, поради неплатежоспособност. Молбата е подадена от управителя А.П.П. с вх.№ 1992/13.02.2020г.

В хода на това дело, чрез съдебно-икономическата експертиза, е установено, че дружеството е в състояние на фактическа неплатежоспособност от 29.11.2016г. /на стр.11 - в средата/.

Посочено е, че към настоящия момент, делото е висящо, тъй като другият управител А.Т.П., твърди, че дружеството не е неплатежоспособно, и по делото е насрочена повторна експертиза с друго вещо лице. Следващото заседание по търг. дело № 40/2020г. на Окръжен съд - С.З. за откриване на производство по несъстоятелност за „З.-А.“ ООД е насрочено за 25.01.2021г.

Изложено е, че това съдебно производство, поради своя особен характер е свързано с изследване на цялото финансово - икономическото състояние на дружеството назад във времето, което ще внесе яснота и върху въпросите, предмет на настоящото производство, които засягат минал период 2015г. - 2016г. Отделно от това се сочи, че ТЗ предвижда различни хипотези, при които може да завърши такова производство, включително по отношение на лишаването на органите на управление от упражняване на правомощия, което включва и процесуално представителство на управителите.

Ето защо, ответникът сочи, че търг. дело № 40/2020г. на Окръжен съд - С.З. за откриване на производство по несъстоятелност за „З.-А.“ ООД се явява преюдициално по отношение на настоящото търг.д. № 1288/2020г. по описа на С. окръжен съд и е от значение за правилното решаване на спора по по-късно образуваното дело.

Поради това, и на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК прави искане за спиране на настоящото търг.д. № 1288/2020г. по описа на С. окръжен съд до приключване на търг. дело № 40/2020г. на Окръжен съд - С.З. за откриване на производство по несъстоятелност за „З.-А.“ ООД с влязъл в сила съдебен акт.

Направено е искане за спиране на производството в хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.

Заявено е, че според твърденията в исковата молба /стр. 5/, са налице данни за наличие на престъпни обстоятелства, които са обект на проверка от страна на Районна прокуратура - С.З. по досъдебно производство № 176/2018г. по описа на НСлС - С. и прокурорска преписка № 685/2017г. на Районна прокуратура — С.З..

Посочено е, че съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда има значение при разглеждане на гражданските последици от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В този смисъл се сочи, че приключването на преписка № 685/2017г. на Районна прокуратура - С.З. било с постановление за прекратяване, било с обвинителен акт, респективно присъда, е от значение за изхода на настоящото гражданско дело.

Поради това, и на осн. чл.229, ал.1, т.5 от ГПК ответникът прави искане за спиране на настоящото търг.д. № 1288/2020г. по описа на С. окръжен съд до приключване на преписка № 685/2017г. на Районна прокуратура — С.З. с надлежен акт на прокуратурата или съда.

Счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание и размер.

Счита, че твърдяните от ищцовото дружество обстоятелства в исковата молба са частично верни и в голямата си част неверни, и като цяло извадени от контекста на действителната фактическа обстановка, която е следната:

Посочва, че не са спорни обстоятелствата, че в търговско дружество „З.-А.“ ООД, гр.С.З. има двама съдружници - А.П.П. и А.Т.П. в съотношение на притежаваните от тях дялове 50:50, както и, че двете са и управители, действащи заедно и поотделно. Заявява, че тези обстоятелства са безспорни, видно и от вписванията в Търговския регистър.

Посочва, че дружеството е регистрирано в началото на 2012г. с 2 лв. капитал и предмет на дейност производство на всякакви видове селскостопански продукти. Отбелязва, че очевидно с 2 лв. капитал няма как да се развива стопанска дейност, а и в дружеството не са правени допълнителни парични вноски от съдружниците. Сочи, че единствената възможност е била да бъде привлечен външен инвеститор, с чиято финансова, организационна и експертна помощ да се създаде работещ бизнес. Такъв инвеститор е бил ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“, чийто прокурист Р.Х. има дългогодишни лични отношения с управителя А.П..

Изложено е, че през периода 2012г. - 2015г. с помощта на ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ върху арендована земя, собственост на трети лица, „З.-А.“ ООД е създало трайни насаждения от рози и лавандула. Помощта на ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ се изразявала в оказване на агротехнически услуги чрез селскостопанска техника и работници и финансови инвестиции за създаване и поддържане на насажденията, но не е била безвъзмездна. Както всеки инвеститор очаква възвръщаемост на инвестицията, така и ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ е очаквал на четвъртата година, т.е. през 2016г., когато розите и лавандулата са в плододаване и може да се очаква някаква продукция, да му бъдат заплатени извършените в предходните години агротехнически услуги и инвестирани финансови средства. Именно, връщането на парите от страна на „З.-А.“ ООД към инвеститора ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ през пролетта на 2016г. е породило конфликт между двете съдружнички. Твърди се, че съдружникът А.П. държала да бъдат заплатени услугите на кредитора ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“, но съдружникът А.П. отказала и искала приходите от продукцията да останат за съдружниците. Сочи, че през периода 2012г. - 2015г., като управител А.П. е получавала пари от дружеството, но не е съставяла и не е подписвала счетоводни документи, което е довело пропуски в счетоводната отчетност и натрупване на фиктивна касова наличност. По същото време 2012г. - 2014г. управителят А.П. е била в отпуск за раждане и отглеждане на дете, поради което не е могла да следи внимателно управлението на дружеството. Отказът на А.П. да съставя и подписва документи за счетоводното оформяне на документацията в дружеството и нежеланието й да бъдат изплатени дължимите суми към кредитора ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ довел до пълно влошаване на отношенията между съдружниците и фактическо спиране на дейността на дружеството поради невъзможност за вземане на решения при съотношение на дяловете 50:50.

Посочено е, че след отказа на управителя А.П. търговско дружество „З.-А.“ ООД да изплаща дължимите суми от предходни години към кредитора ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“, същият от своя страна спрял агротехническата помощ и финансирането за „З.-А.“ ООД. В опит да запази дейността на дружеството и при липса на достатъчно техника и работници, които по - рано били осигурявани от ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“, през месец юни 2016г. управителят А.П. преарендовала стопанисваните от дружеството земи на трето лице - Й.Н.П.. По този начин, осигурила плащането на рента за 2016г. към собствениците на имотите, т.е. успяла да избегне създаването на нови задължения по договорите на аренда и на нови кредитори.

Освен това, за да излезе от създалата се ситуация със счетоводното несъответствие, вследствие отказът на управителя А.П. да подписва документи за суми, които е получила, на 15.06.2016г. управителят А.П. сключила договор с одиторска фирма „Финансов одит консулт 2002“ ООД, която да изследва всички документи и да даде становище за състоянието на дружеството. Одитът показал, че балансът на дружеството към 30.09.2016г. се променя от неразпределена печалба от 122 000 лв. на непокрита загуба в размер на 28 000 лв.

Сочи, че гореописаните обстоятелства са били предмет на прокурорска проверка, която е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 3160/24.10.2016г. на Районна прокуратура - С.З..

Изложено е, че за разлика от управителят А.П., която се опитала да закрепи фирмата, да изясни и да изчисти финансово-счетоводното състояние на дружеството, другият управител А.П. решила, че ще прекратява и ликвидира търговско дружество „З.-А.“ ООД.

Сочи, че с искова молба вх. № 9747/04.08.2016г. същата предявила иск по чл. 155 от ТЗ за прекратяване на търговското дружество по съдебен ред. Било образувано търг. дело № 193/2016г. по описа на С. окръжен съд, което е приключило с оттегляне на иска на молителя П. и съдебно определение за прекратяване на делото, постановено в с.з. на 08.02.2017г., влязло в законна сила на 23.02.2017г. Посочено е, че какви са мотивите на управителя и съдружник А.П. да води такова дело и впоследствие, въпреки признанието на иска от страна на другия управител и съдружник А.П., да си оттегли иска е загадка. Резултатът от тези действия обаче е, че в периода август 2016г. — февруари 2017г. дружеството практически не е функционирало, тъй като се е чакал изходът от съдебния процес. Твърди се, че вината за нефункционирането на дружеството е изцяло на управителя и съдружник А.П., който е предявил иска и след това се е отказал от него.

Заявено е, че следващото действие на управителя А.П. целящо съсипването на дружеството е проведеното Общо събрание на съдружниците на 06.03.2017г., на което същата в нарушение на правилата, установени в Търговския закон, взела решения за изключване на съдружника А.П., преобразуването на „З.-А.“ ООД в ЕООД с едноличен собственик А.П. и за водене на дело за вреди срещу вече изключения съдружник и управител А.П.. Последната, за да защити своите права на съдружник и управител предявила иск за обявяване нищожност на решенията на Общото събрание на съдружниците в търговско дружество „З.-А.“ ООД от 06.03.2017г. Били образувани търг. дело № 51/2017г. и впоследствие търг. дело № 72/2019г. по описа на С. окръжен съд. Това последно дело приключило с признание на иска от А.П. и позитивно решение № 560/04.12.2019г. по търг. дело № 72/2019г., влязло в законна сила на 02.01.2020г., за обявяване на нищожност на решенията на Общото събрание на съдружниците, взети на 06.03.2017г.

Резултатът от нищожните решения на съдружника А.П. довели до това, че в периода от 06.03.2017г. до 02.01.2020г. във вътрешните отношения между съдружниците, поради факта на изключване, А.П. не е знаела какво се случва с дружеството. Същото е управлявано еднолично от А.П..

След влизане в сила на решение № 560/04.12.2019г. по търг. дело № 72/2019г. на 02.01.2020г. и поради обстоятелството, че А.П. не поддържа никакви контакти с А.П., ответницата П. подала молба до Националната агенция за приходите за издаване на удостоверение за наличието или липсата на данъчни задължения. На 14.01.2020г. получила такова удостоверение № 240202000005871, видно от което търговско дружество „З.-А.“ ООД, гр.С.З. има публични задължения в размер на общо 11 105,48 лв. и същите произтичат от акт за установяване на публично вземане/финансова корекция № 01 -2600/2308#3 на Държавен фонд „Земеделие“ - гр.С..

Отделно от това се сочи, че търговско дружество „З.-А.“ ООД, гр.С.З. имало и други задължения към кредитора ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ в размер на общо 19 137,57 лв. и същите произтичат от изпълнителни листове, издадени от С. районен съд. За тези задължения е образувано изп. дело № 20168720400442 по описа на ЧСИ Д.Ц., peг. № 872, район - района на Окръжен съд - С.З. и е издадено удостоверение изх. № 689/22.01.2020 г.

Наличието на тези задължения при пълна липса на активи в дружеството, както и предвидена в НК наказателна отговорност за управителите на търговски дружества, които не заявят своевременно неплатежоспособността им, били основание за подаване на молба от страна на А.П. за откриване на производство по несъстоятелност. По тази молба е образувано търг. дело № 40/2020г. по описа на С. окръжен съд.

Заявено е, че при тази фактическа обстановка, за която има надлежни писмени доказателства, следва да бъде взето становище по всеки един от исковете:

По отношение на иска за сумата 8 000 лв., с която се претендират вреди, довели до неизпълнение на 5 годишен агроекологичен ангажимент към Държавен фонд „Земеделие“ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ в периода 2013г. - 2017г. по договор.

Ответникът сочи, че всъщност, такъв договор никога не е подписван, както смята управителят А.П., а това нейно твърдение показва или колко забравя, или колко не е наясно същата с работата в дружеството, от което е получила доста пари.

Ангажиментът по мярка 214 „Агроекологични плащания“ се поема за срок от 5 години на база ежегодно подадено заявление за подпомагане на земеделски стопани, което се подава всяка година в периода от 01 март до 09 юни в разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие“.

Сочи, че за периода 2013г. - 2016г. управителят А.П. в срок е подавала такива заявления, но както става ясно, от предходното изложение, на 06.03.2017г. е била изключена като съдружник и управител. Твърди се, че отговорността за подаване на заявление в конкретния период от 01.03.2017г. до 09.06.2017г. е била изцяло на управителя А.П., но очевидно същата не е подала такова заявление, респективно е последвала санкция от фонда. Сочи, че следователно, единствено нейна е отговорността за налагането на санкция от Държавен фонд „Земеделие“ за неизпълнението на 5 годишния агроекологичния ангажимент на дружеството и възникване на публични задължения за дружеството в размер на над 11 000 лв.

Посочено е, че що се отнася до преарендоването на земеделските земи през юни 2016г., то това е действие на управление от страна на А.П., целящо да изпълни задължения на дружеството по договорите за аренда със собственици на земя. Счита, че това действие, поради управленския си характер, не се нуждае от изрично решение на Общото събрание и не нарушава цитираните текстове от дружествения договор. Сочи, че отделен е въпросът, че управителят А.П. е знаела за това преарендоване или най-малкото е била длъжна като управител да знае, защото вписванията в Службата по вписвания са общодостъпни.

Освен това, самото преарендоване по никакъв начин не влияе на агроекологичния ангажимент, защото за Държавен фонд „Земеделие“ няма значение дали фактически земята се обработва от лицето X или лицето Y, а е важно да се спазват агроекологичните изисквания, което е и направено от преарендатора Й.Н.П.. За изпълнение на агроекологичния ангажимент е било необходимо подаване на заявление от управителя А.П., но това не е извършено.

Ето защо, ответникът счита, че искът е неоснователен по същество и няма нужда да се разглежда по размер, тъй като липсва причинно-следствена връзка между действията на А.П. и неизпълнението на агроекологичен ангажимент. Точно обратно, сочи, че е налице пряка причинно-следствена връзка между бездействието на управителя А.П. по отношение неподаване на заявление в установения срок и наложената санкция от фонда.

По отношение на иска за сумата 7 500 лв., с която се претендират вреди, довели до несъществуващи задължения към ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ е взето следното становище:

Посочено е, че както е ясно, създаването на стотици декари насаждения с 2 лв. капитал и две съдружнички, без външен инвеститор е невъзможно. За всички задължения на „З.-А.“ ООД към ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“, произтичащи от реално извършени агротехнически услуги, при това в аванс, е следвало да се съставя надлежна документация - договори, протоколи, фактури и т.н., което е и сторено. Намира, че това обстоятелство очевидно е убягнало от управителя А.П., която не отказва вземането на пари, но отказва съставянето, четенето и подписването на документи. Сочи, че всички тези документи са надлежно осчетоводени в счетоводството на „З.-А.“ ООД и на ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“.

Изложено е, че при наличие на изискуеми задължения и при отказа на управителя А.П. да връща пари на ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ съвсем нормално е кредиторът да предприеме необходимите действия по съдебен ред за събиране на вземанията си. Всички съдебни книжа са връчвани на управителя А.П., защото нейният домашен адрес по това време е и адресът на управление на дружеството. Съгласно чл.50, ал.1 от ТПК, управителят не може да откаже приемането на книжата, когато те се връчват на адреса на управление на дружеството.

Посочено е, че последващите изпълнителни действия от ЧСИ са извършени въз основа на издадени по надлежния ред изпълнителни листове от Районен съд - С.З. и няма как управителя на дружеството-длъжник да носи отговорност пред самото дружество за това, че частен кредитор си събира вземанията. Заявено е, че интересно защо, не е предявен иск за вреди за това, че другият кредитор - Държавата в лицето на НАП също е предприела действия по събиране на своите вземания?

В обобщение е изложено, че изпълнението на договорните задължения на „З.-А.“ ООД, каквото е извършила управителят А.П. по отношение на кредитора ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ е нейно задължение по закон - чл. 63 от ЗЗД, поради което няма как тя да носи отговорност и да е причинила вреди на дружеството. Отбелязва, че не така стоят нещата с получИ. пари от дружеството и отказващ да подписва документи друг управител А.П.. Ето защо, според ответника и този иск е неоснователен.

По отношение на иска за сумата 6 500 лв., с която се претендират вреди, от продажбата на лавандулов цвят е взето следното становище:

Твърдението, че дружеството е добило 60 т лавандулов цвят през 2016г. е напълно невярно. Както става ясно още през пролетта на 2016 г. е настъпил конфликтът между съдружничките, а външният инвеститор се отдръпнал и спрял помощта. Ако въобще е събиран лавандулов цвят през лятото /юли-август/ на 2016г., когато се прибира реколтата от лавандула, то количествата са събирани от А.П., тъй като по това време вече двете съдружнички не са контактували помежду си. Какви количества е събрала и продала А.П. е следвало да са отразени в счетоводството на „З.-А.“ ООД.

Счита, че при всички положения обаче искът е неоснователен, защото подобни количества като килограми и цени са неверни.

По отношение на иска за сумата 4 000 лв., с която се претендират вреди, от прекратяване на договори за аренда е изложено следното:

Сочи, че този иск е с много неясно фактическо основание, защото е странна компилация между първия иск и втория иск, поради което трудно може да се вземе отношение по него. Посочва, че по предходните искове е обяснено ясно и за агроекологичния анжимент, и за инвестициите на ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“. Създаването на лавандуловите и розовите градини е станало с парите на външния кредитор, който е вложил около 120 000 лв., а не с 2-та лева капитал на „З.-А.“ ООД и 0 лева допълнителни парични вноски и 0 лева инвестиции от съдружничките. В този смисъл се посочва, че твърденията, че „З.-А.“ ООД е разходвало 93 500 лв. са абсурдни, защото първо А.П. трябва да обясни откъде са взети.

Отбелязано е, че относно обстоятелството, че арендните договори са прекратени, то трябва да се съобразят 2 неща - кога са прекратени и защо са прекратени:

Сочи, че видно от вписванията в Служба по вписванията, представени с исковата молба, това е станало през месец април 2017г., т.е. след като между съдружничките в дружеството вече е настъпил конфликта и невъзможността да работят заедно и след като през месец август 2016г. управителят и съдружник А.П. е предявила иск по чл.155 от ТЗ за прекратяване и ликвидация на дружеството. Как едно дружеството, в което съдружниците са скарани и му се иска прекратяване, ще изпълнява арендни договори и ще плаща рента ?

Посочва, че точно поради тази причина, управителят А.П. е прекратила договорите, защото е била наясно, че дружеството не може да ги изпълни и ще си създаде нови задължения и нови кредитори при пълното бездействие и нехайство на другия управител А.П., пример за което е неподаването на заявление за последната година по агроекологичния ангажимент.

В този смисъл, ответницата счита, че и този иск е напълно неоснователен.

Ответницата моли съда да се произнесе по възражението за родова неподсъдност на делото пред Окръжен съд - С.З.;

Евентуално, ако не уважи възражението за неподсъдност, да се произнесе по двете искания за спиране на делото.

Евентуално, ако се уважи възражението за неподсъдност, моли, районният съд да се произнесе по двете искания за спиране на делото.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по възраженията на ответницата.

Намира за неоснователно възражението за родова неподсъдност на иска. Сочи, че  искът е подсъден на Окръжен съд С.З.. Счита, че аргументите на ответника, базирани на постановено от Окръжен съд Ст.Загора определение по т.д. № 1257/2020 г. не променят определената от закона подсъдност. Заявява, че е вярно, че с посоченото определение ОС е прекратил производството по обезпечаване на иска /тогава още бъдещ/ и го изпратил за решаване по подсъдност на Районен съд С.З., като приел, че са налице няколко отделни иска, цената на всеки от които е под минималния размер на исковете подсъдни на ОС. Независимо, че не споделя изводите на съда и счита определението за неправилно е посочено, че молителят „З.А.“ ООД не е подал жалба против постановеното определение.

Счита, че делото е подсъдно на Окръжен съд С.З.. Посочва, че относно повдигнатият спор е налице трайна съдебна практика, според която обезщетението за различните по вид фактически действия, имуществени вреди се претендира на едно и също правно основание - законовата отговорност на управителя на ограничено отговорното дружество да обезщети дружеството за всички претърпени от него вреди в резултат на неговата дейност по управление на дружеството. В този смисъл посочва практиката на ВКС, обективирана в Решение № 459/6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2011 г., ГК, 4 ГО и Решение № 183/26.06.2015 г. по т.д. № 3518/2013 г. на ВКС, ТК, 2 ТО, които дават основание да се приеме, че независимо от уточнението на конкретни действия или бездействия, извършени от управителя на дружеството, те представляват претенция за обезщетяване на имуществени вреди, които се претендират на едно и също основание.

Моли, да се остави възражението за родова неподсъдност без уважение.

Намира за неоснователно искането за спиране на съдебното производство поради заведеното т.д. № 40/2020 г - за обявяване на дружеството в несъстоятелност.

Сочи, че управителката П. е подала молба за обявяване на „З.А.“ ООД в несъстоятелност, като е укрила голяма част от информацията с цел установяване на неплатежоспособност, респективно обявяване на дружеството в несъстоятелност и заличаването му от ТРРЮЛНЦ, за да отпадне възможността да носи отговорност към това дружество. Твърди, че именно действията на управителката П., извършени в услуга на Р.Х. и ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ са създали несъществуващи за дружеството задължения, удовлетворяването на които е лишило „З.А.“ ООД и от средства и от имущество. Отбелязва, че както е посочено в ИМ, ответницата и Р.Х. имат дете, а управителят на ЕТ „И.-К.Х. - И. Х.“ е брат на бащата на детето на ответницата.

Посочено е, че установеното в първата по делото експертиза икономическо състояние на дружеството е въз основа на документи предоставени от ответницата А.П., която умишлено е укрила огромна част от информацията. Сочи, че в момента се изготвя втора експертиза, която освен документите предоставени от А.П. ще направи заключенията си и върху документи от НАП, НОИ, Одиторска проверка и множество други, които се надява да осветлят некоректното осчетоводяване и действителното икономическо състояние на „З.А.“ ООД, както и липсата на предпоставки за приемане на дружеството за неплатежоспособно и обявяването му в несъстоятелност.

Според ищеца, очевидно е, че ответницата се стреми да се заличи „З.А.“ ООД и да отпадне отговорността й за нанесените към това дружество вреди.

Счита, че настоящото производство е преюдициално по отношение на т.д. № 40/2020 г., а не обратното, както се твърди от ответницата.

Моли да се приеме искането за спиране на производството, поради преюдициалността му по отношение на т.д. № 40/2020 г. по описа на ОС Ст.Загора за 2020 г. за неоснователно.

Относно искането за спиране, поради наличието на прокурорска преписка е взето становище, че както е посочено в ИМ, а и ответницата потвърждава, към настоящия момент е налице досъдебно производство № 176/2018 г. по описа на НСлС С. и прокурорска преписка № 685/2017 г. по описа на РП С.З.. Сочи, че предмет на разследване са подписаните от управителката А.П. документи създаващи задължения на „З.А.“ ООД към ЕТ “И.-К.Х.“. Счита, че към настоящия момент не са налице основания за спиране на настоящото производство, в което всяка от страните следва да докаже твърденията и възраженията си.

Моли, да се остави искането за спиране на производството без уважение.

С оглед изясняване на фактическата обстановка и обективната истина и във връзка с изложеното в отговора на ИМ, ищецът пояснява следното:

- ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ /ЕТ/, не е извършвало никакви услуги и не е предоставяло никакви средства на „З.-А.“ ООД, респективно не е извършвало никакви инвестиции. Твърди, че дружеството не е поръчвало услуги на ЕТ и не е вземало в заем средства от ЕТ. Сочи, че организационна и финансова помощ е оказвана от физическото лице Р.Х. - Прокурист на ЕТ, който е предоставил лични средства. През август 2015 г. „З.А.“ ООД е възстановило на Р.Х. сумата от 36 000 лв., като с това страните са приели, че са изчистили финансовите си взаимоотношения. Сумата е предадена на ръка, тъй като Р.Х. не е представил документи, които да бъдат осчетоводени като разходи на „З.А.“ ООД.

- Заявено е, че както е посочено в ИМ, лавандуловите и розовите насаждения са създавани поетапно, като през 2013 г. са засадени 59.2 дка. През 2014 г. са засадени 50 дка, а през 2015 г. са засадени 27 дка. За обработване на земята и създаване на насажденията през периода 2013 - 2015 г. е ползвана собствена техника и техника на трети лица, част от които са извършвали услугите на приятелски начала, а за друга част „З.А.“ е плащало на място със средства на съдружниците и Р.Х.. Сочи, че поетапно „З.А.“ ООД закупува собствена техника.

- Съгласно Протокол № П-16002416226964-073-001/20.02.2017 г. на НАП от извършена на дружеството проверка се установява следното :

За първата стопанска 2012 г. в зем.земи е имало засадена пшеница. Дружеството е получило субсидии в размер на 2917.47 лв. Приходи на „З.А.“ ООД през 2012 г. са 8237.91лв., а общите разходи 7 746.34 лв.

През първата стопанска година на ангажимента - 2013 г., когато вече са засадени 59,2 дка лавандула, дружеството е получило субсидии в размер на 20 011,22 лв., като общите приходи на „З.А.“ ООД са 33 129.41, общите разходи са 12 494.41 лв., при печалба 20 635,20 лв.

През 2014 г. „З.А.“ ООД е получило субсидии в размер на 240740,47 лв., като общите приходи за тази година са 47 412.69 лв., а общите разходи 31 526.00 лв. Дружеството е на печалба в размер на 15886,09 лв.

За 2015 г. „З.А.“ ООД е получило субсидии в размер на 23823,08 лв., като общите приходи са 118 689,68 лв., общите разходи са 20119,01 лв., а печалбата е 98 490,67 лв. През 2015 г. „З.А.“ ООД е закупило техника, необходима за стопанската дейност, а именно: колесен трактор, култиватор, универсална новесна лозарска машина дискова брана.

„З.А.“ ООД е купило разсада със собствени средства.

През периода 2014 г. и 2016 г. „З.А.“ ООД е закупило поетапно собствена техника необходима за извършване на агротехническите мероприятия за стопанската си дейност. Заявява, че е несъстоятелно и невярно твърдението на ответницата, че поради липсата на такава техника през 2016 г. е преарендовала зем.земи на Й.П., за да плати рентите на хората.

Твърди, че ответницата като отговорна за ресор счетоводство не е водила редовно счетоводство, като не е отразявала всички доставки от „З.А.“ ООД, включително и доставки към ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“.

Сочи, че освен антидатираният договор от 2012 г. с ЕТ, ответницата е подписала и допълнително споразумение към него, с което се уговаря селскостопанските услуги по договора с ЕТ за бъдат извършени от „Б.З.“ ЕООД и Д.С. П.“ с. Р., което още веднъж доказва, че ЕТ не е извършвало никаква дейност.

Посочено е, че дейността на „З.А.“ ООД е кредитирана с договор за банков кредит от Първа инвестиционна банка АД.

Изложено е, че ответницата е декларирала взето решение на ОС и разпределена печалба. Такова решение, според ищеца, всъщност не е взето на ОС.

- Твърди, че част от рентата за стопанската 2015 - 2016 г. е платена със средства на управителя А.П., за което представя разходни ордери, а друга част е платена от ответницата, за която част не разполага с документи. Намира за абсолютно несъстоятелен аргумента на ответницата, че била преарендовала земите, поради липса на техника и за да избегне създаването на нови задължения за арендни вноски, тъй като „З.А.“ ООД вече е разполагало с техника и е формирало чиста печалба за 2015 - 2016 г. в размер от 98 490,67 лв., поради което не е имало затруднения с изплащане на арендните вноски.

- Счита за невярно твърдението, че съдружникът и управител А.П. е отказвала да подписва документи за получените от дружеството пари. Посочва, че единственият документ, който управителката П. е отказала да подпише, това е решение на ОС за разпределяне на дивиденти, които ответницата е подготвила за четири последователни месеца на 2016 г., с цел да „изчисти“ касовата наличност. П. е отказала да се приеме такова решение, първо защото не е получила такива средства от „З.А.“ ООД, второ защото средствата са разходвани за дейност на дружеството, за която няма съставени документи и трето - защото ответницата е отказала да представи счетоводна документация, от която може да се изчисли какъв е размера на сумите подлежащи на разпределяне. Посочва, че към настоящата ДИМ представя един от четирите идентични протокола съставени за четири отделни месеца, с които ОС да разпредели дивидент и които не са подписани от А.П.. Сочи, че независимо от отказа на А.П. да се приеме такова решение, ответницата е декларирала пред НАП и разследващите органи, че съдружниците са си разпределили дивидент, /стр.8 от Протокола на НАП/.

- Заявява, че твърдението, че ответницата била в отпуск за отглеждане на детето си в периода 2012 - 2014 г., което й пречило да следи дружествените дела противоречи на всички действия на А.П. в този период от време. Сочи, че самата ответница твърди, че именно в този период е подписала договор с ЕТ и е приемала извършената от ЕТ работа с приемо - предавателни протоколи. В този период е подписала и допълнително споразумение към договора с ЕТ. В този период еднолично е съставяла и подписвала ГФО и ги е предавала за публикуване в ТР без другият управител да е подписвал протокол за приемане на ГФО. В този период е теглила суми от сметката на „З.А.“ ООД, без да уведоми другия съдружник и управител. След установеното теглене на средства от ответницата, управителката П. е инициирала смс - известяване за извършени в банката транзакции по сметка на „З.А.“ ООД.

- Сочи, че последната стопанска година за „З.А.“ е 2015 – 2016г. През 2016 - 2017 г. дружеството не е функционирало, но причината за това е, че цялото имущество на „З.А.“ ООД е преминало в собственост на ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ /ЕТ/ за да погаси несъществуващите по договор от 2012 г. задължения.

- Изложено е, че управителката П. е предявила иск за прекратяване на дружеството, както е била посъветвана от адвокат, но скоро е преценила, че по този начин няма да може да се търси отговорност на ответницата за нанесените на дружеството вреди, което е станало и причина за оттегляне на иска и прекратяване на делото.

Решението за изключване на съдружника и настоящ ответник А.П. от дружеството е отменено, поради липса на изискуемата от закона нотариална форма на протокола, а не поради неправилност или незаконосъобразност на решението за изключване.

- Сочи, че през целият период, през който дружеството е имало дейност, счетоводството се е ръководило от ответницата П.. Посочва, че това се потвърждава и от представените към отговора на ИМ документи, включително и от Постановление за отказ за образуване на наказателно производство по преписка № 3190/2016 г., образувано по молба на А.П., за извършване на проверка на документация, до която ответницата е отказвала достъп, докато в същото време в ТР са публикувани документи с подправен неин подпис. Заявено е, че укриването на счетоводната документация и отчетност от ответницата се доказва и от приложените към настоящата ДИМ протоколи от ОС на „З.А.“ ООД проведени на 12.07.2016 г., и на 06.10.2016 г., от които е видно, че ответницата отказва да представи счетоводна документация; отказва да се избере счетоводител, а сама е избрала такъв; отказва да се извърши ревизия на активите на дружеството; Сочи, че видно от съдържането и на двата протокола, съдружниците са обсъждали погасяването на задължения на „З.А.“ ООД, като на заседанието от 12.07.2016г. е коментирано единствено задължението към Р.Х.. Ответницата не е уведомила другия управител за съществуващи задължения към ЕТ и такива не са били известни на управителката П., поради липса на достъп до счетоводна документация. Сочи, че на същата дата - 12.07.2016 г. са издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение по подадени от бащата на детето й Р.Х. - прокурист на ЕТ заявления по чл. 410 от ГПК за задължения на „З.А.“ ООД, които заповеди не са възразени от ответницата. На проведеното заседание на 12.07.2015 г. ответницата отново не е уведомила управителката П. за получените от нея фактури от ЕТ и формираните от тях задължения станали причина за образуване на заповедните производства. Заявява, че нещо повече, на заседанието проведено на 06.10.2016 г. управителката П. изрично е попитала ответницата какви задължения има „З.А.“ ООД, предвид факта, че няма достъп до счетоводна документация. Ответницата отново е укрила информацията за „създадените“ от нея задължения на дружеството към ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.”. На датата на провеждане на това заседание - 06.10.2016 г. публичната продан провеждана от ЧСИ от 03.09.2016 до 03.10.2016 г. вече е приключила и ответницата е била наясно, че имуществото на дружеството преминава в патримониума на ЕТ, но въпреки това е укрила тези факти от другия съдружник и управител, за да може безпрепятствено да влязат в сила постановленията на ЧСИ за възлагане на движимите вещи и недвижимите имоти.

Относно предявените в ИМ вреди за „З.А.“ ООД в размер на 11 146.22 лв., ведно с лихвите до окончателното плащане на сумата, от които с настоящия иск се претендира частично 8000 лв.:

Изложено е, че съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания, финансова помощ по мярката не се предоставя, когато кандидатът за подпомагане стопанисва земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 27.

Сочи, че от представените с ИМ постановления за възлагане издадени от ЧСИ е видно, че през октомври 2016 г. всички земеделски земи притежавани от „З.А.“ ООД са преминали в собственост на ЕТ „И.-К.Х.“, с изключение на една нива. В същото време ответницата е преарендовала арендованите от дружеството земи на Й.П.. Заявено е, че без да притежава права върху зем.земя „З.А.“ ООД не може да изпълни изискванията за предоставяне на финансова помощ, нито да изпълни поетият пет годишен ангажимент. Според ищеца, отговорност за това носи ответницата, тъй като чрез подписването от нея на антидатираният договор с дата от 2012 г. е създала несъществуващите задължения към ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“, за удовлетворяването на които задължения ЕТ е придобило всички машини и зем. земи на „З.А.“. С лишаване на дружеството от възможност да продължи поетият пет годишен ангажимент, ответницата е нанесла вреди на дружеството в размер 11146,22 лв., която сума в момента се събира принудително в изп. д. № на ********* /2020 на НАП.

Счита, че посоченото в отговора на ИМ, че агроекологичният ангажимент не е спазен, тъй като управителката П. не е подала заявление през 2017 г. е лишен от смисъл, поради факта, че през тази година дружеството вече не е имало права върху засадената с градини зем. земя, в резултат на действията на ответницата.

Намира за несъстоятелен аргумента, че преарендоването на земята е без значение по отношение изпълнението на агроекологичния ангажимент, първо защото субсидиите се одобряват с оглед характеристиките на конкретно ЮЛ и второ защото следва да се поддържа заявен обем за обработване на зем.земя, който не би могъл да бъде спазен след придобиването от ЕТ на земите собственост на „З.А.“ ООД и преарендоването на обработваните под аренда земи.

Ето защо, счита, че с действията си ответницата в качеството си на управител на „З.А.“ ООД е нарушила задълженията си по дружествен договор и по закон, в резултат на което е нанесла вреда на ищцовото дружество в размер на 11 146,22 лв., от които с настоящия иск се претендира частично 8000 лв.

Относно предявените с ИМ вреди за „З.-А.“ ООД в размер на 29264.99 лв., от които с настоящия иск се претендират частично 7500 лв.:

Изложено е, че посочените вреди са произтекли от действията на ответницата, а именно: еднолично и без знанието и съгласието на другия съдружник и без решение на ОС е съставила неистински документи /договори, протоколи и фактури/ и е използвала същите, за да навреди на дружеството в полза на свързано с нея лице, както и с умишлено лошо водените съдебни производства с цел осъждане на дружеството за несъществуващите задължения към ЕТ “И.-К.Х. -И. Х.“, респективно удовлетворяване на тези задължения чрез публична продан на движимите вещи, собственост на „З.А.“ ООД. Така без „З.А.“ ООД да дължи на ЕТ присъдените суми. ЕТ придобива в собственост Брана дискова навесна БДИ „Перла“ 18 производство 2016 г., за сумата 3616 лв.; Универсална навесна лозарска машина УНЛМ,3.5, произв. 2014 за сумата 2316 лв.; Култиватор МА 115, производство 2016 „Металарго“ АД - за сумата 5416 лв.; Колесен трактор МТЗ 952 Беларус - за сумата 17916,99 лв. Счита, че посочените суми са твърде занижени с цел бързата им продажба, респективно придобиване от ЕТ на повече имущество, собственост на „З.-А.“ ООД.

Сочи се, че след като управителката П. е узнала за извършените от ответницата действия е депозирала молба в деловодството на ЧСИ за спиране на изпълнителните действия, а в случай, че не бъде уважено това искане, то за всяко следващо такова действие да бъде уведомявана.

Счита, че с действията си ответницата в качеството си на управител на „З.А.“ ООД е нарушила задълженията си по дружествен договор и по закон, в резултат на което е нанесла вреда на дружеството в размер на 29264,99 лв., от които с настоящия иск се претендират частично 7500 лв.

Относно предявеният с ИМ иск за вреди за „З.А.“ ООД в размер на 78 000 лв., от които с настоящия иск се претендират частично 6500 лв. е изложено следното:

За стопанската 2015 - 2016 г. насадените лавандулови градини са ожънати от „З.А.“ ООД. Р.Х. - се е ангажирал с организацията по жътвата и извозването на продукцията до фирма „В.“ гр. Г.. Посочва, че към ДИМ представя документи издадени от „В.“ ООД удостоверяващи предаването на следните количества цвят и производството на съответните количества масло :

дата                Цвят/кг             Масло/ кг  

                   01.07.2016       4840               77    

02.07.2016        8760               186,30       

05.07.2016        5940               122,10       

07.07.2016        8900               176,50       

08.07.2016        13180             228,50       

                   09.07.2016        6240               124,40       

                   10.07.2016        8800              197,7         

                   11.07.2016        4260               97,9

                            общо        60920            1210,40     

Заявено е, че към настоящата ДИМ представя и част от ръкописни бележки предадени от Р.Х. на управителката П., в които са отразени извършени организирани от Х. и извършени за дружеството дейности във връзка с жътвата. Договорката между съдружниците е била да се възстановят тези разходи, а след приключване на стопанската година да разделят имуществото на дружеството и всеки да работи по отделно.

Изложено е, че в последствие при преглед на документите приложени по досъдебно производство № 176/2018 г. по описа на НСлС С., управителката П. е установила, че ответницата П. без знанието и съгласието на П. е подписала договор, по силата на който към приключване на жътвата вече е продала продукцията на дружеството за тази стопанска година на ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ . Твърди, че П. не разполага с подписания договор, поради което в ИМ е направено доказателствено искане ответницата да бъде задължена да го представи.

С настоящата ДИМ, ищцата прави уточнение на сумата, за която ответницата е „продала“ лавандулата и кориандъра е 13 558.20 лв., вместо погрешно посочената в ИМ сума от 13 585.20 лв.

Посочено е, че при условие, че ответницата много добре знае за несъществуващите задължения на „З.-А.“ ООД към ЕТ, които сама е създала, вместо да поправи поведението си, тя отново еднолично и без знанието на другия съдружник и управител е продала на ЕТ продукцията на дружеството на безценица, тъй като от тази продукция приходите на дружеството биха били около 78 000 лв. Твърди, че с тези свои действия ответницата в качеството си на управител на „З.А.“ ООД е нарушила задълженията си по дружествен договор и по закон, в резултат на което нанася вреди на „З.А.“ ООД в размер на 78 000 лв., като в настоящото производство се претендират частично 6 500 лв. от тях.

Относно претендираните с ИМ вреди за „З.А.“ ООД в размер на 93 500 лв., от които с настоящият иск се претендират 4000 лв. е изложено следното:

Сочи се, че дружеството ищец е извършило разходи в размер на 93 500 лв. за поетапното създаване и обслужване на лавандулови и розови градини, като част от тази сума е придобита чрез банков кредит от Първа инвестиционна банка АД, а част от финансиране от съдружничките. Твърди, че за голяма част от разходите са съставяни документи и са намерили отражение в Оборотните ведомости. За част от разходите дружеството не притежава документи. Сочи, че разходите на „З.А.“ ООД по създаване на градините представляват инвестиция в бъдещето, тъй като всяко насаждение се нуждае от период на развитие, за да плододава в пълна степен. Тази инвестиция не е успяла да се върне на дружеството, тъй като с описаните по - горе действия на ответницата засадените земи са преминали в собственост на ЕТ.

Заявено е, че другата част от зем. земи, които са били засадени с лавандула и рози от „З.А.“ ООД са били преарендовани от ответницата на лицето Й.П.. Твърди се, че преарендоването на земите е извършено без знанието и съгласието на управителя П., като до настоящия момент „З.А.“ ООД няма никакви финансови постъпления от преарендатора Й.П., който е кум на Р.Х.. Отбелязано е, че видно от Справката от Имотния регистър, преарендоването е вписано на 30.06.2016 г. и е със срок 20 г. За същият срок от 20 г. ответницата е подписала и договори за аренда на собствените си земи отново с лицето Й.П.. Още преди да е изтекла и една стопанска година, през м. април 2017 г. А.П., в качеството си на управител на „З.А.“ ООД е дала пълномощия на Р.Х. за прекратяване на арендните договори сключени в полза на „З.А.“ ООД. Сочи, че така ответницата е лишила дружеството от право да обработва чуждите зем. земи, върху които са извършени инвестиции за създаването на лавандуловите и розови градини. Твърди, че за обработването на тези зем.земи са подписани договори за аренда с ЕТ.

Изложено е, че през м. юли 2016 г. ЕТ „И.-К.Х.-И. Х.“ е завело заповедните производства за удовлетворяване на несъществуващите си вземания. На следващият месец август 2016 ЕТ се е снабдило с изпълнителни листи и образувало изпълнителни дела. Тежестта от подписаните от ответницата 20 годишни арендни договори върху собствените на дружеството земи е изиграла своята роля, както в липсата на интерес към тези земи, така и към намаляването на тяхната цена, поради което два месеца след образуването на изпълнителното дело, а именно през м. октомври 2016 г. е приключила публичната продан и цялото имущество на „З.А.“ ООД е преминало в собственост на ЕТ. Сочи, че шест месеца по - късно в Имотен регистър е отбелязано вписване на прекратяване на 20 годишните арендни договори между новият собственик ЕТ и арендатора Й.П.. Твърди, че така чрез арендоването на собствените земи за 20 г. и преаредноването на чуждите зем. земи на лице, приближено до Р.Х. се постигат трите цели на ответницата - 1. Цялото имущество на „З.А.“ ООД преминава в собственост на ЕТ; 2. Стопанисваните от дружеството чужди земи по договори за аренда също са преарендовани на кума на Р.Х., който да получи продукцията от вече засадените градини,; 3. С 20 годишната тежест от преарендоване на собствените на дружеството земи постига максимален резултат при публичната продан.

Изложено е, че с посочените действия ответницата в качеството си на управител на „З.А.“ ООД е нарушила задълженията си по дружествен договор и по закон, в резултат на което е нанесла вреди на дружеството в размер на 93 500 лв., представляващи инвестициите на ищцовото дружество за създаване и укрепване на градините, от които в настоящото производство се претендират 4 000 лв.

Ответницата е депозирала по делото допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа, направените с отговора на исковата молба, искания за произнасяне по възражението за родова неподсъдност и за спиране на производството на две отделни основания.

Посочва, че тъй като в допълнителната искова молба се твърдят нови факти и се прилагат нови доказателства, ще вземе становище по тях, както следва:

Изложено е, че в точка 3, б.“а“ се твърди, че свидетелят, който предстои да бъде разпитан - Р.Х. е давал лични средства на търговско дружество „З.-А.“ ООД, след което на ръка му е предадена сумата 36 000 лв. Сочи, че това е невярно твърдение, за което няма представени доказателства. Отбелязва, че изрично е заявено още в отговора на исковата молба, че финансовата, организационна и експертна помощ е давана от инвеститора ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“, чийто прокурист е Р.Х., а не лично от него. Посочва още, че тази помощ не е била безвъзмездна. Във връзка с това представя 8 броя протоколи за извършваните селскостопански услуги и агротехнически мероприятия за периода 2012г. - 2016г.

Посочено е, че в точка 3, б.“б“ се твърди, че услугите за обработване на земята в периода 2013-2015г. са извършвани на приятелски начала и със средства на съдружниците. Счита, че не се сочи обаче, кои са тези приятели и откъде съдружничките са взели пари за плащане, при условие, че дружеството е с 2 лв. капитал и никога не са правени допълнителни парични вноски в дружеството.

Посочено е, че в точка 3, б.“в“ се твърди, че през 2012г. в земеделските земи е имало засадена пшеница и това било видно от протокола за проверка на НАП.

Сочи, че в този протокол никъде не се споменава за пшеница, и това е така, защото през 2012г. всъщност е засят ечемик, но съдружникът П. може и да не различава двете култури. Заявено е, че в действителност, земеделските земи, върху които е осъществявало дейност „З.-А.“ ООД първоначално, при вземането им за ползване от собствениците през 2012г., са били в изключително лошо състояние - изоставени, обрасли с храсти и ниски дървета. Именно, поради състоянието на земите и липсата на средства и техника в новобразуваното търговско дружество, е била необходима помощта на инвеститора ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“. Сочи, че с негови средства и техника, т.е. без „З.-А.“ ООД да прави собствени разходи, земите са изчистени и засети с ечемик. Твърди, че едва през 2013г. започва поетапно, пак със средства на ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ и пак без „З.-А.“ ООД да прави разходи, създаването на насажденията с лавандула и рози. Именно, защото не е правило и осчетоводявало разходи за тази дейност, през 2015г. „З.-А.“ ООД излиза на печалба, но тя е само формална, защото не са отразени задълженията към външните кредитори. Посочено е, че във връзка с това, констатациите в протокола от проверката на НАП от месец февруари 2017г., сочат същото - „Средствата за осъществяване на дейността са от външни инвеститори и кредитори.“ /стр.6 - долу/. И още, „ Доставчици на по- големи стойности са ЕТ “И.-К.Х.-И. Х. “ - 65 415,60 лв. - извършени услуги по договор“ /стр.9 - долу, след таблицата/.

Посочено е, че в точка 3. б.“г“ се твърди, че част от рентата за стопанската 2015-2016г. е платена със средства на управителя А.П. и се представят 7 бр. ордери. Заявено е, че като се остави настрана обстоятелството, че в счетоводството на „З.-А.“ ООД има 3 пълни папки с ордери за плащана рента, с което дружеството е изпълнявало задълженията си към собствениците на земя, изключително неясно е защо на 4 от тези 7 ордера пише „А.П.“, а не „З.-А.“ ООД. Намира, че е неясно и защо, последния ордер е с дата от 2019г., след като дружеството не е имало дейност след 2016г. - признание на този факт се съдържа в т.3, б.“ж“ на допълнителната искова молба. Счита, че вероятно, представянето на ордери с платец А.П. е свързано с нейната паралелна на дружеството дейност като арендатор, но тези ордери нямат отношение към „З.- А.“ ООД.

Посочено е, че в точка 3 б.“е“ и следващите има изложени основно разсъждения по съществото на спора, които ще бъдат обсъдени в подходящия процесуален момент.

Ответникът сочи, че тъй като, към всеки иск има допълнителни твърдения, ще вземе кратко становище и по тях:

По отношение на иска за сумата 8 000 лв., с която се претендират вреди, довели до неизпълнение на 5 годишен агроекологичен ангажимент към Държавен фонд “Земеделие“ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ в периода 2013г. - 2017г. по договор, ответникът взема следното становище:

Намира за невярно твърдението, че разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на мярка 214, не допуска финансова помощ за парцели, по-малки от определените в чл.27 от същата наредба. Твърди, че чл.7, ал.1 от тази наредба въобще няма т.1, но за сметка на това ал.1 ясно посочва, че ангажиментът е за 5 последователни години, а ал.2 също ясно посочва, че заявление за подпомагане трябва да се подава всяка следваща година. Посочва, че тези разпоредби напълно съответстват на изложеното в първоначалния отговор на исковата молба, че управителят А.П. е подавала такива заявления за първите 4 години /2013г. - 2016г./, а след като е била освободена като управител и изключена като съдружник на 06.03.2017г. това задължение не е изпълнено от другия управител А.П.. Сочи, че достатъчно е било, същата да подаде заявлението до края на май 2017г. и да се спази 5 годишния ангажимент, респективно да не бъдат наложени санкции от Държавен фонд “Земеделие“, които сега са станали публични задължения, дължими към НАП. Твърди, че вместо това, А.П. е бездействала и сега не може да черпи права за представляваното от нея дружество от собственото си бездействие като управител.

Отбелязано е, че що се отнася до ограниченията в размера на площите, предвидени в чл.27 от Наредбата, то те само се отнасят до първоначално кандидатстване /разпоредбата се намира в глава „Условия за одобряване за подпомагане “/. Намира, че друг е въпросът, че и през 2017г., макар и преарендовани, земеделските земи, стопанисвани от „З.-А.“ ООД са поддържани във вид, отговарящ на агроекологичния ангажимент.

Изложено е, че дори и при неотговарящи по размер площи, но при спазено задължение за подаване на заявление през 2017г., дружеството нямаше да търпи санкции, а просто нямаше да получи субсидии. Сочи, че това са две различни неща, които се смесват неправилно в допълнителната искова молба.

По отношение на иска за сумата 7 500 лв., с която се претендират вреди, довели до несъществуващи задължения към ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ е изложено следното:

Заявено е, че твърденията за създаване на неистински документи от ответницата, направено пред настоящия съд, без да е налице влязла в сила осъдителна присъда за такова деяние, покрива състава на чл. 286 от НК за набедяване. Поради тази причина ответникът счита, че тези твърдения не се нуждаят от коментар, но ще се нуждаят от доказване, защото в противен случай всеки ще трябва да си понесе отговорността.

По отношение на иска за сумата 6 500 лв., с която се претендират вреди, от продажбата на лавандулов цвят:

Намира за невярно твърдението, че лавандуловите насаждения през 2016г. са ожънати от „З.-А.“ ООД. Сочи, че твърдяните количества - над 60 тона не ги е имало, защото не е имало толкова насаждения, от които да се произведат. Посочва, че ако управителят А.П. е ожънала нещо от името на „З.-А.“ ООД, е следвало да направи съответните счетоводни записвания, но такива няма. Ако обаче го е ожънала за своя сметка и е взела парите за себе си, то ответницата А.П. не следва да носи отговорност за тези чужди действия.

Счита, че представените писмени бележки с дати и цифри без автор и неясни справки с доставчик „Я.“ нямат отношение към дейността на дружеството и не е ясно защо се представят.

Заявява, че същевременно, справката от Агенция по вписванията - имотен регистър недвусмислено сочи, че съдружникът А.П., лично за себе си като арендатор, през периода 2012г. - 2017г. е извършвала арендоване на земеделски земи точно в землището на село Я. /вж. стр. 14-20 от справката, приложена с настоящия допълнителен отговор/. Счита, че напълно е възможно, бележките и справките да имат отношение към нейната лична стопанска дейност, което обаче ги прави неотносими към настоящия правен спор.

По отношение на иска за сумата 4 000 лв., с която се претендират вреди, от прекратяване на договори за аренда:

Посочено е, че по този иск са изложени доводи още в отговора на исковата молба, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни. Единствено отбелязва, че за да извърши разходи в размер на 93 500 лв., дружеството трябва да вземе отнякъде тези пари. Посочено е, че в исковата и допълнителната искови молби, не се сочи откъде са парите, защото не е удобно да се признае истината - те са най-вече на външния инвеститор ЕТ “И.К.Х. - И. Х.“, а не на „З.-А.“ ООД. Изложено е, че за своята дейност през периода 2012г - 2016г., дружеството е получило кредит от „Първа инвестиционна банка“ в размер на 20 000 лв., а разликата във финансирането - от ЕТ “И.-К.Х.-И. Х.“ и други по-малки кредитори - обстоятелство, което е установено от НАП още през февруари 2017г. /вж. стр. 8-9 от протокола за проверката/.

След констатирани несъответствия между обстоятелствената част и петитума на исковата молба с молба вх. № 263126/26.08.2022г. ищецът е посочил, че искът на “З.А.” ООД по пункт втори от ИМ е предявен в частичен размер на 7 500 лева от общата претенция на 14 388.60 лева. Искът по пункт четвърти е предявен в частичен размер на 4000 лева от общата претенция в размер на 88 500 лева. С оглед на тези уточнения ищецът уточнява петитума на исковата молба както следва:

Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответницата А.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** - в качеството й на управител на „З.А.“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *** да заплати на „З.-А.“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ***, представлявано от управителката А.Т.П. сумата от 26 000 лв., представляващи вреди, от които:

- Вреди в размер на 8000 лв. - описани в раздел I от настоящата искова молба - представляващи част от 11 146.22 лв. съобразно съставен на дружеството Акт № 01 - 2600-2308-3/08.04.2019 г. на ДФЗ

- Вреди в размер на 7 500 лв. - описани в раздел II от настоящата молба - представляващи част от 14 338.60 лв. - общата стойност на Брана дискова навесна БДН „Перла“ 18 производство 2016; Универсална навесна лозарска машина УНЛМ, производство 2014; Култиватор МА 115, производство 2016 „Металарго“ АД; Колесен трактор МТЗ 952 Беларус - всички собственост на „З.А.“ ООД и продадени на публична продан в резултат на действията и бездействия на управителката А.П. и водене на съдебни и изпълнителни производства във вреда на дружеството.

- Вреди в размер на 6 500 лв. - описани в раздел III от настоящата молба - представляващи част от 78 000 лв. - представляваща равностойността на получената през стопанската 2015 - 2016 г. продукция от 1212 кг лавандулово масло, която сума не е постъпила в сметката на „З.А.“ ООД поради активните действия на управителката А.П..

- Вреди в размер на 4000 лв. - описани в раздел IV от настоящата молба - представляващи част от 88 500 лв. - представляващи разходите на дружеството за създаване на 25 дка розови и 137 дка лавандулови градини, обработването и добива, от които са били невъзможни в резултат на действията на управителката П..

Сочи, че всички изброени по - горе частични бъдещи претенции на „З.А.“ ООД формират цената на бъдещият частичен иск в размер на 26 000 лв., като част от общо нанесените вреди от 191 984,82 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:

Предпоставка за реализиране по исков път по чл. 145 от ТЗ на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди е наличието на взето решение на ОС на съдружниците в дружеството за предявяване на този иск. За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както вредоносните действия на управителя спрямо дружеството, така и да е взето решение на ОС по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ за търсене на такава отговорност. Специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.нар. "управителски деликт", изразяващ се както в активно поведение, така и в задължения за въздържащи се действия, поради което и законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иска срещу управителя. Решението на ОС на ООД по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ за предявяване на иска срещу управителя се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича отговорността на управителя, поради което то представлява предпоставка за предявяване на иска на основание чл. 145 от ТЗ.

В чл. 137 ал. 3 изр. последно от ТЗ изрично е регламентирано, че мнозинството за вземане на решенията по т. 8 е повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор. Възможността гласовете на съдружник да не бъдат зачетени при формиране на мнозинството е налице само когато е изрично предвидена в закона или в дружествения договор, но не и чрез прилагане на закона по аналогия, доколкото правото на глас е едно от основните и най-съществени членствени права и не може да бъде ограничавано без наличието на изрична законова разпоредба или изрична уговорка на учредителите в дружествения договор. Ето защо съдът приема, че в случая не е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 229 от ТЗ по отношение на ООД, доколкото последната е част от правната уредба на АД, а аналогична норма за ООД липсва. В този смисъл са и разясненията в актуалната практика на ВКС /определение № 188/15.04.2019г. на ВКС по т.д. № 2797/2018г., І т.о./, с оглед на които настоящият състав намира, че не е налице непълнота или неяснота в уредбата на ООД по отношение необходимите мнозинства за вземане на решения на ОС, включително и за тези по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ. Не е налице непълнота или неяснота и относно въпроса в кои случаи гласът на съдружник не се взема предвид при изчисляване на мнозинството, като в чл. 137 ал. 3 от ТЗ е предвидено такова ограничение само за изключвания съдружник.

Няма пречка в дружествения договор да бъде установена забрана за гласуване на съдружниците в случаи, в които интересите на отделния съдружник са в противоречие с интересите на дружеството. В настоящия случай, в дружествения договор не е предвидено различно мнозинство, а е възпроизведено законовото предписание, като в чл. 23.10 от дружествения договор е уредено този вид решения да се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала.   

С оглед на изложеното и предвид липсата на противна уговорка в процесния дружествен договор, приложение относно необходимото мнозинство за вземане на решение на Общото събрание по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ следва да намери чл. 137 ал. 3 изр. последно ТЗ – повече от 1/2 от капитала. Видно от представения по делото протокол от 19.10.2020г. от общото събрание на съдружниците в “З.-А.” ООД съдружникът А.П. е гласувала “за”, а съдружникът А.П. е гласувала “против” вземане на решение за водене на иск за вреди срещу управителя П.. След като капиталът на “З.-А.” ООД е разделен на две равни части – по 1/2 за всеки от двамата съдружници, гласовете само на съдружника А.П. са недостатъчни за вземане на решение по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ, при което липсва необходимото мнозинство. Следователно искът по чл. 145 от ТЗ е предявен без наличие на взето от общото събрание на дружеството решение по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото. /В този смисъл решение № 188/20.12.2016г. на ВКС по т. д. № 1525/2015г., ІІ т. о., ТК, решение № 234/31.01.2017г. на ВКС по т. д. № 3150/2015г., ІІ т. о., ТК/.   

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 145 от ТЗ следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Относно разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ответницата направените разноски в размер на 2150 лева, включително възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от “З.-А.” ООД /н./, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.З., *** против А.П.П., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание по чл. 145 от ТЗ за заплащане на сумата от 26 000 лева, частичен от 191 984,82 лева – обезщетение за вреди, нанесени на дружеството от ответницата в качеството й на управител, поради недопустимост на иска.

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1288/2020г. по описа на Окръжен съд С.З..

 

                ОСЪЖДА “З.-А.” ООД /н./, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.З., *** да заплати на А.П.П., ЕГН **********, с адрес *** направените разноски по делото в размер на 2150 лева, включително възнаграждение за един адвокат.

         

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: