Р
Е Ш Е
Н И Е № 260422
22.03.2021г.,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2927/ 2020г по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на адв. А.Й.,*** в качеството си на особен
представител на ответника А.М.А. ***
против Решение № 260894/ 16.10.2020г. постановено по гр. д.№ 14949/ 2019г. по
описа на Пловдивски районен съд – V гр. с., в частта, в която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „АСВ“ ЕАД сумата 950,13 лв – главница по
13 броя неплатени месечни погасителни вноски по Договор за стоков кредит,
сключен с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, вземанията, по които са
прехвърлени с Индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 20.04.2018г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.,
сумата от 134,61 лв-договорна лихва, дължима за периода от 21.09.2017г. до
21.09.2018г. и сумата 91,14 лв- обезщетение за забава за периода от
21.09.2017г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.04.2019г. до окончателното изплащане , за които суми е издадена ЗИ на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5061/ 2019г. по описа на
ПРС. По изложени доводи в жалбата се
иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от „АСВ“ ЕАД- гр. София, оспорва жалбата като
неоснователна, моли да се потвърди обжалваното решение и се присъди юриск.
възнаграждение в размер на 150 лв.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на разглеждане и установителен
иск по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземания,
предмет на издадена ЗИ на основание чл.410 ГПК по ч. гр. д.№ 5061/ 2019г. по
описа на ПРС – III гр. с.
Ищецът „АСВ“
ЕАД – гр. София основава исковите си претенции против А.М.А. *** на придобити права по сключен на 20.04.2018г.
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, съобразно
представено Приложение №1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г. ,
сключени между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД, произтичащо от
Договор за стоков кредит № 2668027, който бил одобрен и подписан на
23.03.2017г. , задълженията по който били прехвърлени на „АСВ“ ЕАД;
Приложението №1/ 20.04.2018г. представено по делото само с данни за настоящия
длъжник, доколкото данните на останалите длъжници са защитени по ЗЗЛД;
ответникът получил сумите по сключения с цедента договор за стоков кредит, по
който останали непогасени задълженията , предмет на исковите претенции в размер
на 1035,95 лв – главница, 156,41 лв – договорна / възнаградителна/ лихва,
169,34 лв - лихва/ обезщетение/ за забава, законна лихва върху главницата от
датата на заявлението за издаване на ЗИ, както и присъдените в заповедното
производство разноски; за качеството си на кредитор на ответника ищецът е
поискал с ИМ връчване на копието от уведомлението за извършване на цесията от
страна на „Уникдредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-УКФ/ 2668027 от
29.08.2019г., като е поискано от съда връчването му заедно с ИМ и останалите
приложения към нея, за което е извършено позоваване на решения на ВКС / по
т.д.№ 1711/ 2013г. на I т.о. и по т.д.№ 12/09г на II т.о./.
С
отговора по чл.131, ал.1 ГПК на ответника, представляван от особения си
представител адв.А.Й. , са оспорени обективно съединените установителни искове
освен с оспорване валидността на възникване на валидна облигационна връзка
между страните и с главното възражение , че в случая не е извършено надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжника- ответник при
безспорността на обстоятелството по делото, че такова уведомление не е било
връчено на ответника, което се заявява и с исковата молба, както и заявената от
ищеца теза, че с връчването на ИМ ответникът се счита за уведомен за продажбата
на вземането, тъй като в конкретния случай ИМ не е връчена лично на ответника,
а на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК. Процесният договор за
кредит е оспорен с възражение за нищожност на основание чл.146 ЗЗП във вр. с
чл.143, т.10, т.13 и т.19 от същия и чл.26, ал.1 ЗЗД.
По
главното възражение относно легитимацията на ответника като кредитор районният
съд правилно е приел, че действието по уведомяването на длъжника за извършената
цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е
длъжникът да знае на кого да плати. Мотивирано е, че по отношение на материално
правната легитимация на ищеца съобразно приетото в съдебната практика ,
изходящото от упълномощения -цесионер уведомление, приложено към ИМ и
достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД, като в случая е налице
пълномощно по делото, вкл. за адвокатско дружество, представляващо цесионера.
Не е споделено възражението на процесуалния представител на ответника, че
връчването на уведомление за цесията на особения представител по делото,
представлява материално правно изявление, равняващо се на разпореждане с
предмета на делото , като е прието от районния съд, че това означавало
кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата си по
договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешно издирване на длъжника и
невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията.
С
въззивната жалба се поддържа посоченото главно възражение от ответната страна
чрез особения представител адв. А.Й., свързано с оспорване извършването на
надлежно съобщаване на цесията от предишния кредитор на длъжника с факта на
връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника,
назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, при безспорността на обстоятелството, че съобщение
по чл.99, ал.3 ЗЗД не е връчено на ответника преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК с оглед изричното заявяване на това обстоятелството в подадената ИМ.
Въззивният
съд намира възражението за недоказана материално правна легитимация на ищеца в
качеството му на надлежен кредитор на ответника за основателно. Действително принципно становището на
първоинстанционния съд за това, че уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД от цедента
или упълномощения за това цедент не е част от фактическия състав на цесията,
като това произтича от правната характеристика на договора за цесия като
неформален консенсуален договор, като
уведомяването има правно значение за третите по договора за цесия лица и в
частност длъжника с оглед правната валидност на извършване на погасяване на
задълженията, произтичащи от сключения с предишния кредитор и цедент по
договора за цесия кредитор. Безспорно по делото е , че съдебното производство
от страна на настоящия ищец- цесионер е инициирано първоначално чрез заповедно
производство по реда на чл.410 ГПК, продължение на което е настоящото исково
производство чрез предявяване на установителни искове по чл.422 ГПК за
установяване наличието на претендираните пред заповедния съд вземания спрямо
ответника. Правно релевантният момент за легитимацията на ищеца като кредитор е
към момента на подаване на заявлението в случая по чл.410 ГПК, тъй като не се
касае за осъдителни искове , в каквато насока в последния случай съдебната
практика приема допустимостта на предявяване чрез уведомяване за цесията от
новия кредитор на длъжника по вземанията в хода на образуваното исково
производство чрез връчване на исковата молба ведно с приложения за цесията,
вкл. чрез връчване на назначен особен представител на ответника в
производството. Твърдение и доказателства ищецът да е притежавал легитимацията
на кредитор спрямо ответника към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК не са налице, поради което и предявените установителни искове се явяват
недоказани по основание и подлежат на отхвърляне, а обжалваното решение подлежи
на отмяна.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260894/ 16.10.2020г. постановено по гр. д.№ 14949/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – V гр. с., в частта, в която е признато за установено,
че А.М.А., ЕГН: ********** дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 950,13 лв
– главница по 13 броя неплатени месечни погасителни вноски по Договор за стоков
кредит, сключен с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, вземанията, по които са
прехвърлени с Индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 20.04.2018г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.,
сумата от 134,61 лв-договорна лихва, дължима за периода от 21.09.2017г. до
21.09.2018г. и сумата 91,14 лв- обезщетение за забава за периода от
21.09.2017г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2019г. до окончателното изплащане , за които суми е издадена
ЗИ на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5061/ 2019г. по описа на
ПРС.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: