№ 34
гр. Варна , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-
Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600180 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивната проверка е определение № 260070/14.04.2021 г., постановено
по реда на чл. 306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК по ЧНД № 71/2021 г. по описа на Окръжен съд-
Добрич. Със съдебния акт е констатирано, че жалбоподателят ПЛ. ИВ. М. е извършил
престъпления в условията на реална разнородна съвкупност, за които е осъден с влезли в
сила присъди по НОХД №828/2020 година (по описа на РС-Добрич) и НОХД №260/2019
година (по описа на ОС-Добрич), което от своя страна обосновало правоприлагане по чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. Съвкупността е наказана с най-тежкото наказание - дванадесет
години лишаване от свобода, приложен е чл.24 от НК с увеличение от осем месеца,
постановен е строг режим, извършено е приспадане по чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК.
Въззивното производство е образувано по жалба на П.М., с която оспорва
законосъобразността на проведеното групиране, позовавайки се на невлязлата в сила
присъда по НОХД №260/2019 година.
В пренията по настоящето дело, служебният защитник и осъденият атакуват
единствено приложението на чл.24 от НК, желаейки отмяна на определението в тази част.
1
Въззивният прокурор пледира в полза на постановеното решение от окръжния съд.
Варненският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и провери
правилността на атакуваното определение изцяло, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно
легитимирано лице. Разгледана по същество, тази жалба е неоснователна.
Правилно, а и не се спори от страните, Окръжен съд – Добрич е групирал наложените
на осъдения М. наказания по НОХД №№260/2019 година и 828/2020 година.
Престъпленията са извършени в условията на реална разнородна съвкупност, преди да има
влязла в сила присъда за което и да е от тях, като съдът е приложил разпоредбата на чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК и е определил осъденият да изтърпи най-тежкото наказание от
дванадесет години лишаване от свобода.
За настоящата инстанция не съществува съмнение, че това е единствено възможното
групиране за дееца, като въпросът се повдига във връзка със съдимостта на М. по НОХД
№№452/2011 година и 123/2016 година, която преценена в аспекта на коментираните две
осъждания, не позволява прилагането на чл.25 от НК, т.к. се формира отношение на
рецидив. Този факт не е убягнал от вниманието на проверяваната инстанция, като заетото
становище, аналогично на настоящето, е в резултат на стриктно съблюдаване на закона.
Няма и не може да има съмнение и във факта на влизане в сила на присъдата по
НОХД №260/2019 година на 23.02.2021 година, изводим от направеното отбелязване в
свидетелството за съдимост на жалбоподателя, както и от писмо на началника на Затвора-
Варна (л.7 от ЧНД), видно от което тази присъда е приведена в изпълнение на 25.02.2021
година.
Анализът на престъпната дейност на осъдения М. показва сериозен интензитет – в
кратък период от 21/22.06.2018 година до 08.02.2020 година същият извършил различни по
вид и тежки престъпления, едно от които при условията на опасен рецидив, с настъпил
смъртен резултат в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда. Реалната
съвкупност става факт, след други две престъпления, авторство на жалбоподателя, с
квалификации по чл.152, ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.346, ал.2, т.т.1 и 3 вр. ал.1 от
НК. Погледнато в мащаб, заключението на тази инстанция е, че престъпните навици на П.М.
са трайно утвърдени, нещо повече, констатира се задълбочаване на противоправните
нагласи, в резултат на което са засегнати различен кръг обществени отношения. Всичко това
завишава както личната опасност на осъдения, така и обществената опасност на реалната
съвкупност, което от своя страна сочи, че с наложеното наказание от дванадесет години
лишаване от свобода, целите по чл.36 от НК са непостижими. Тези съществени
обстоятелства са отчетени от първоинстанционния съд и именно те са дали обоснован мотив
за приложение на чл.24 от НК в аритметичното ограничение на сбора на двете наказания по
НОХД №№260/2019 година и 828/2020 година (увеличението по чл.24 от НК е с осем месеца
2
лишаване от свобода). Доколкото приложението на чл.24 от НК се атакува от осъдения и
служебния защитник, становището на въззивния състав е, че материалният закон е приложен
правилно, в съответствие с ППлВС 4-1965 и еднопосочната съдебна практика.
При служебната проверка на атакувания съдебен акт се констатира
законосъобразност на определения режим за изтърпяване на наказанието по чл.57, ал.1, т.2,
б.а от ЗИНЗС, на приспадането по чл.25, ал.2 от НК на изтърпяната част от наказанието по
НОХД №828/2020 година и по чл.59, ал.1 от НК на времето, през което осъденият е бил
задържан по НОХД №260/2019 година.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260070/14.04.2021 година, постановено по ЧНД
№71/2021 година по описа на Окръжен съд-Добрич.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3