Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 02.07.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети юни 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 222 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Ищеца В.И.Ч.
твърди в исковата си молба, че на 21.11.1994г. в
резултат на спечелен конкурс по реда на Закона за народната просвета била
назначена на длъжност „директор" в СОУ „Максим Горки" Стара Загора.
Въз основа на резултата от конкурса и на основание чл.96 ал.1 от КТ бил
подписан Трудов договор № РД-12-17752 от 21.11.1994г., по силата на който и въз
основа на резултата от проведения конкурс възникнало безсрочно трудово
правоотношение между В. Чакалова като служител на длъжност „директор" и
СОУ „Максим Горки" Стара Загора.
На 19.07.2002г. със Заповед №169 от 19.07.2002г. на
Началника на РИО- Стара Загора трудовото й правоотношение било прекратено,
поради дисциплинарно уволнение, което дисциплинарно уволнение е обжалвала пред
Районен съд Стара Загора с искане за признаване на уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна и възстановяване на предишната й работа.
Било образувано гр.дело №2160 от 2002г. по описа на
Районен съд Стара Загора и с влязло в сила на 24.11.2005г. решение №53 от
02.04.2005г. уволнението със Заповед №169 от 19.07.2002г на Началника на РИО
Стара Загора било признато за незаконно и отменено, а ищцата възстановена на
предишната й длъжност „директор" на СОУ „Максим Горки" Стара Загора.
В срока по чл.345 от КТ - след получаване на съобщение за
възстановяването й на работа, тя се явила за заемане на длъжността
„директор" на СОУ „Максим Горки” Стара Загора, поради което било подписано
Допълнително споразумение от 06.12.2005г., по силата на което ищцата само и
единствено формално била допусната до работа, тъй като заедно с него й била
връчена Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение № ЛС 2-68 от
06.12.2005г., издадена на основание чл.325 т.8 от КТ с мотиви и фактически
обстоятелства за това, че за същата длъжност - директор, е проведен конкурс на
21.02.2005г. и служителят, който го е спечелил е постъпил на работа.
Счита прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл.325 т.8 от КТ със Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № ЛС2-68 от 06.12.2005г. на Началника на РИО Стара Загора за
незаконосъобразно. Заявява, че е сключила с Министъра на образованието и
науката безсрочен Трудов договор №РД-12-17752 от 21.11.1994г, считано от
14.11.1994г. при условията на действащия към момента на възникване на трудовото
правоотношение Закон за народната просвета на основание проведен конкурс за
длъжността „директор" на СОУ „Максим Горки" Стара Загора за
неопределено време. С възстановяването й на длъжността „директор" след
влизането в сила на Решение №53 от 02.04.2005г. по гр.дело №2160 от 2002г. по
описа на Районен съд Стара Загора и явяването й на работа се счита, че
трудовото й правоотношение не е било прекратявано. В тази връзка е липсвало
основание за провеждане на нов конкурс за длъжността на основание чл.90 ал.2 от КТ, тъй като правоотношението на ищцата е било безсрочно и възникнало въз
основа на спечелен конкурс по реда на Закона за народната просвета. Именно
поради това, че тя е назначена за неопределено време на основание спечелен
конкурс през месец ноември 1994г. счита за неприложима и разпоредбата на § 9 от
ПЗР на ЗНР, тъй като тя не е заварен на длъжността директор, който изпълнява
тази длъжност до провеждане на конкурс, а напротив тя е назначена на тази
длъжност именно след провеждане на тази процедура по ЗНП по провеждане на
конкурс.
С оглед на горното счита, че не е налице основанието по
чл.325 т.8 от КТ, посочено в Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №
ЛС 2-68 от 06.12.2005г. на Началника на РИО Стара Загора, което обуславя
незаконността на уволнението и неговата отмяна, както и възстановяване на
длъжността „директор" на СОУ „Максим Горки" Стара Загора.
Претендира и обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето,
през което е останала без работа поради незаконното уволнение, но за не повече
от шест месеца, а именно за периода от 06.12.2005г. до 08.02.2006г. в размер на
2526.38 лева, което след изменението по реда на чл.214 ГПК, допуснато при
предходното разглеждане на делото – с.з. 20.06.2006г. /л.138 ч.гр.дело
№567/2019г. РС Ст.Загора/ се претендира в размер на 896,18лв. и за периода 06.12.2005г.
до 08.02.2006г.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете
уволнението на основание чл.325 т.8 от КТ със Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение № ЛС 2-68 от 06.12.2005г. на Началника на РИО Стара
Загора за незаконосъобразно и да го отмени; да я възстанови на предишната
работа на длъжността „директор” на Средно училище „Максим Горки" Стара
Загора; да осъди Средно училище „Максим Горки" Стара Загора, да й заплати
сумата от 896,18 лева, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за
оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 06.12.2005г.
до 08.02.2006г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба в съда - 03.02.2006г. до окончателното плащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът Средно училище „Максим Горки” Ст.Загора представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло така предявените
искове. Твърди, с оглед изложеното в
исковата молба, че трудовото правоотношение на ищцата за заемане на длъжността
„Директор" на СОУ „Максим Горки" Стара Загора е прекратено на
основание чл.325, т.8 от КТ след възстановяването й на работа по реда на чл.344
ал.1 т.2 от КТ поради проведен на 21.02.2005г. конкурс за заемане на
длъжността, че трудовото правоотношение на ищцата е правилно и законосъобразно
прекратено.
Заявява, че на 07.08.2002г. между Инспекторат по
образование гр.Стара Загора, представляван от неговия началник - Любомир
Любенов и Мариана Недялкова Пенчева-Абединова е сключен трудов договор
№ЛД-1-24/07.08.2002г. за заемане на длъжността „Директор" с място на
работа СОУ „Максим Горки". Трудовият договор е сключен на основание чл.68
ал.1 т.4 от КТ до провеждане на конкурс. На 21.02.2005г. е проведен конкурс за
заемане на длъжността „Директор" на СОУ „Максим Горки", който конкурс
е спечелен от Мариана Недялкова Пенчева - Абединова, с която на основание чл.61
ал.2 от КТ Началникът на Регионален инспекторат по образованието гр.Стара
Загора е сключил Споразумение №ЛД1-07/22.02.2005г. по чл.107 във вр. с чл.96,
ал.1 от КТ. Към момента на възникване на трудовото правоотношение на М.н.п.-а.-
07.08.2002г. и към момента на провеждане на конкурса - 21.02.2005г., длъжността
„директор” на СОУ „Максим Горки" е била конкурсна и съответно вакантна,
поради което са били налице предпоставките на чл.90, ал.1 във вр. с чл.37, ал.6
от ЗНП (отм.) и чл.90, ал.2, предл.първо и второ от КТ.
Счита, че фактът, че ищцата била възстановена на
длъжността „директор" на СОУ „Максим Горки" не променя твърдението,
че към датата на провеждане на конкурса длъжността, за която е бил обявен
конкурса е била свободна. Висящият съдебен процес по оспорване на
законосъобразността на предходно уволнение не променял това фактическо
обстоятелство и не опорочавал проведения конкурс.
Счита също, че законосъобразно органът, упражняващ
правата на работодател е упражнил правото на едностранно прекратяване на
възстановеното в полза на ищцата трудово правоотношение поради проведен конкурс
за заеманата от нея длъжност.
Предвид тези съображения счита, че искът по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ е неоснователен, а от там съответно неоснователни се явяват и
акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.З от КТ. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
отношение на първият обективно съединен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, съдът намира
за установено следното:
По
делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства и
лично трудово досие на ищцата, че същата е била в трудово правоотношение с
ответника, като по силата на сключения между страните на основание чл.67 т.1 и
чл.96 ал.1 КТ и протокол №10/11.11.1994г. трудов договор №РД-12-17752/21.11.1994г.
е приела да изпълнява длъжността „директор” в СОУ „Максим Горки” Ст.Загора,
считано от 21.11.1994г.
Със
заповед №169/19.07.2002г. на ищцата е било наложено наказания „дисциплинарно
уволнение”. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила
решение, постановено по гр.дело №2160/2002г. по описа на РС Ст.Загора и ищцата
е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на СОУ
„Максим Горки” Ст.Загора. С допълнително споразумение № ЛС 1-65/06.12.2005г.
към трудов договор ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност считано от 06.12.2005г.
Със
заповед №ЛС 2-68/06.12.2005г. на началника на РИО Ст.Загора, връчена на ищцата
на 08.12.2005г., трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на
основание чл.325 т.8 КТ – постъпил е служител спечелил конкурс. В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено на ищцата да се изплати
обезщетение по чл.221 ал.2 КТ.
Като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е посочил чл.325
ал.1 т.8 КТ, който предвижда, че трудовия договор се прекратява без която и да
е от страните да дължи предизвестие с постъпване на работа на работника или
служителя, който е избран или е спечелил конкурса.
Разпоредбата на чл.90 ал.1 КТ предвижда, че длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят в
закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго
ведомство или от работодателя. Конкурс се обявява за длъжност, която е обявена
за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или предстои
да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема,
за времето до завръщането му.
Законът за народната просвета създава
специален правен режим за длъжностите, които са определение за заемане въз
основа на конкурс, различен от установения в Кодекса на труда. Съгласно
разпоредбите на Кодекса на труда конкурс се обявява, когато длъжността е
свободна или предстои да бъде освободена. За разлика от тази обща уредба,
съгласно Закона за народната просвета заемането на длъжността директор на
училище не е пречка за провеждане на конкурс, като заварените на същата
длъжност директори запазват правата си до обявяването на конкурса, но не за
повече от 7г. от влизането на закона в сила /§9 от ПЗР на ЗНП/.
Длъжността „Директор на училище" е предвидена за
заемане с конкурс още с първоначалната редакция на чл.37 3НП /1991г./, като с
нея е предвидено длъжността да се заема с конкурс. По настоящото дело не е
спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата е
заела длъжността „директор” през 1994г. именно след проведен конкурс и то в
рамките на 5 годишния срок по първата редакция на §9 от ПЗР на ЗНП. От това
следва, че ищцата не попада в хипотезата „заварените на длъжността директори” по
смисъла на §9 от ПР на ЗНП, тъй като нейното правоотношение е възникнало след
конкурс.
След възстановяване на ищцата на преди заеманата работа
на 06.12.2005г., поради отмяната на незаконното й уволнение се счита, че
трудовото правоотношение с нея въобще не е било прекратявано. Ищцата е
назначена за неопределено време на основание спечеления от нея конкурс, поради
което не са били налице условията на чл.90 ал.2 КТ за обявяване на конкурс за
заетата вече въз основа на спечелен от ищцата конкурс длъжност „директор” на СОУ „Максим Горки” Ст.Загора. Предвид гореизложеното
съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.325 ал.1 т.8 КТ за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалвана заповед
е незаконосъобразна. Предявения иск за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед основателността и доказаността на иска признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът намира, че основателни се
явяват и другите два обективно съединени иска – за възстановяване на преди
заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Правото на
ищеца да бъде възстановен на преди заеманата длъжност предпоставя признаване за
незаконна заповедта за уволнение и нейната отмяна. Същото се отнася и до иска
за изплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Искът за признаване
незаконността на уволнението и неговата отмяна има преюдициален характер по
отношение на останалите два обективно съединени иска и негови изход определя
изхода на останалите два предявени иска.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения от
ищеца иск за възстановяване на преди заеманата длъжност “директор”, е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл.225 от КТ, съдът намира за
установено следното: Съгласно чл.225 ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Правото на ищеца на обезщетение по
чл.225 от КТ се предпоставя от признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна, но в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа вследствие на
уволнението за този период. Ищцата претендира с исковата молба обезщетение по
чл.225 КТ за периода 06.12.2005г. до 08.02.2006г. В тази връзка ищцата
представя регистрационна карта на БТ Ст.Загора, копие от трудова книжка и
трудов договор от 06.02.2006г., от които се установява, че през посочения в
исковата молба период ищцата не е била в трудовов правоотношение. От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно, се установява, че обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за един месец считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е в брутен размер 430,25лв.,
а за периода 06.12.2005г. до 08.02.2006г.
възлиза на 710,98лв. /38 работни дни при 18,71лв. дневна ставка/.
Предвид горното съдът намира, че искът по чл.225 ал.1 от КТ се явява основателен и доказан до размера 710,98лв. В останалата част до
претендирания размер искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът
да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 110,00
лв. държавна такса, както и по сметка на Районен съд Ст.Загора сумата от
100,00лв. възнаграждение за вещо лице.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 931,10лв.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 138,87лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъоразна заповед №ЛС-2-68/06.12.2005г. на
Началника на РИО Стара Загора към Министерството на образованието и науката, с
която е прекратено трудово правоотношение на В.И.Ч., ЕГН **********,
гр.Ст.Загора, кв.Три чучура бл.47 вх.Б ап.47 ет.2, на основание чл.325 ал.1 т.8
от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.И.Ч., с п.а. на преди заеманата длъжност “директор” в СУ
„МАКСИМ ГОРКИ” Ст.Загора.
ОСЪЖДА СУ „МАКСИМ ГОРКИ” Ст.Загора, БУЛСТАТ *********,
гр.Ст.Загора, ул.Сава Силов №69, представлявано от директора М. П., да заплати
на В.И.Ч., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, кв.Три чучура бл.47 вх.Б ап.47 ет.2,
сумата от 710,98 лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода
06.12.2005г. до 08.02.2006г., ведно със законната лихва от 03.02.2006г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над размера на
710,98лв. до претендираните 896,18лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СУ „МАКСИМ ГОРКИ” Ст.Загора, с п.а., да заплати на В.И.Ч.,
с п.а. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 931,10лв.
ОСЪЖДА В.И.Ч., с п.а. да заплати на СУ „МАКСИМ ГОРКИ”
Ст.Загора, с п.а., направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на
138,87лв.
ОСЪЖДА СУ „МАКСИМ ГОРКИ” Ст.Загора, с п.а. да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 110,00 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА СУ „МАКСИМ ГОРКИ” Ст.Загора, с п.а. да
заплати по сметка на Районен съд Ст.Загора сумата от 100,00лв. за възнаграждение за вещо лице.
Присъдената
на ишцата сума може да бъде заплатена по банкова сметка *** ***, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от 02.07.2019г., пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: