Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова, разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 322 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по
искова молба на В.П.В., ЕГН **********, за отмяна на решенията по т. 1, т. 2,
т. 3 и т. 4 от дневния ред на проведеното на 31.01.2020 г. общо събрание на
акционерите в „М.Б.“ АД, ЕИК ******, приети при съобразяване гласовете на
акционера А.Н.Х..
Ищецът твърди, че е акционер в „М.Б.“
АД и притежава 36980 поименни акции от капитала му. На 31.01.2020 г. било
проведено общо събрание на акционерите, свикано от А.Н.Х., за което била овластена с определение № 6766/13.12.2019 г., постановено
по търг. дело № 2176/2019 г. на СГС, VІ-14 състав. Х. се легитимирала като
притежател на 33575 броя поименни акции, прехвърлени й с джиро от ищеца, но
притежаваните акционерни права се оспорвали в производството по търг. дело №
2782/2019 г. на СГС, VІ-2 състав, което производство било преюдициално
на настоящото. При формиране на мнозинство за приемане на решения по точките от
дневния ред, притежаваните и спорни акции на А.Х.не следвало да се вземат предвид.
На събранието не били избрани секретар и преброител, не били представени
материали по точките от дневния ред, включително за професионалната
квалификация на предложените за членове на съвета на директорите. По тези
причини претендира отмяната на решенията по всички четири точки от дневния ред.
Ответникът „М.Б.“ АД чрез
изпълнителния директор А.И.признава изложените от ищеца факти и счита исковете
за основателни.
Третото лице-помагач Г. оспорва
предявените искове. Счита, че спора относно установяване правото на собственост
върху поименните акции, предмет на търг. дело № 2782/2019 г. на СГС, VІ-2
състав няма значение за настоящото производство, тъй като до влизането му в
сила А.Х.е носител на прехвърлените й права и участието й в общото събрание не
би могло да обуслови незаконосъобразност на взетите решения. Твърди, че на
събранието били избрани секретар и преброител, които подписали протокола от
общото събрание. Информация за новопредложените
членове на съвета на директорите била предоставена в поканата за свикване на
събранието.
В допълнителна искова молба ищецът
поддържа доводите за преюдициалност на спора по търг.
дело № 2782/2019 г. на СГС, VІ-2 състав и оспорва представения от помагача
препис от протокола на проведеното общо събрание, включително предявява
инцидентен установителен иск за установяване, че документът, представен от М.А.Г.
и наречен „Препис от протокол от ОС, проведено на 31.01.2020 г.“ е неистински,
който не е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.
От ответното дружество е постъпил
отговор на допълнителна искова молба, в който е предявен идентичен на неприетия
инцидентен установителен иск, релевиран от ищеца и е
заявено признание на конститутивните искове, което се
поддържа и към устните състезания.
В депозиран от помагача отговор на
допълнителната искова молба се твърди, че подписите на секретар и преброител са
положени в по-късен момент, като нямало изискване това да е осъществено
едновременно с подписването му от ищеца и по-късното подписване на протокола не
обуславяло неавтентичност на положените подписи.
Въз основа на молба от 09.03.2021 г.
участието на третото лице-помагач в производството е прекратено с влязло в сила
на 17.03.2021 г. определение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
следното:
В
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2002 г., ОСГК по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че
решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни
разпоредби на ТЗ, когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и
кворума за приемане на решения (при процесуална незаконосъобразност) или
противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт или закона, (материална
незаконосъобразност), са отменяеми, като отмяната им
може да бъде осъществи чрез провеждане на конститутивен
иск по чл. 74 ТЗ.
Активната легитимация на ищеца, основана на притежавани 3405
броя акции (след извършеното прехвърляне на 33575 броя с джиро в полза на А.Х.),
не е спорна в производството.
Потестативното право на отмяна на решения на общо
събрание по чл. 74 ТЗ е предоставено в полза на съдружник/акционер за защита на
неговите лични /имуществени и неимуществени/ членствени
права, но и с оглед интересите на останалите съдружници
и акционери, на дружеството и на обществения интерес, като разпоредбата
охранява спазването на закона, правилата на добросъвестността и доброволността
на сдружаването, а правният интерес произтича от по-висш ранг в сравнение с
частния интерес на всяко лице (решение № 128/19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г.,
І т.о.; решение № 204/06.06.2012 г. по т. д. № 898/2010
г., ІІ т.о.; решение № 21 от 25.03.2013 г. по т. д. № 290/2012 г., І т.о.;
решение № 174 от 25.01.2018 г. по т. д. № 1504/2016 г., ІІ т.о.). Вярно е, че с
решение №21/25.03.2013 г. състав на ВКС приема, че когато ищецът твърди, че в
негова полза съществува потестативно право, подлежащо
на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявяване на конститутивен иск за неговата защита, но също така излага
мотиви, че интересът от търсената защита е процесуална предпоставка на всички
искове, вкл. конститутивния, като защитата, която се
търси с него включва както разрешаването на спора относно съществуването на потестативното право, така и цели да се предизвика правна
промяна в съществуващите правоотношения между страните. С последващи
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е доразвита съдебната
практика, като е прието, че не съществува спор в съдебната практика и правна
доктрина, че правният интерес от търсената с иска защита е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за всички искове, независимо от общото
процесуално правило, че при конститутивния иск
правният интерес се презюмира от закона,
регламентиращ защита на твърдяното потестативно право
чрез предявяването му срещу ответника, а при осъдителния иск – въз основа на
твърдението на ищеца за неудовлетворено притезание
срещу ответника. ВКС приема, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ,
както и неговата специфика следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да
настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред
правна защита за страната не съществува.
Следователно независимо, че законодателят е предоставил
на акционер в търговско дружество процесуалната възможност да упражни
преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на ОС чрез
специалния конститутивен иск по чл.74 ТЗ,
невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия
конститутивно решение да се създаде правна промяна,
т. е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради
отсъствие на интерес от търсената с него правна защита (решение №1 50 от
30.06.2014 г. по т. д. №286/2012 г., ІІ т.о., решение № 254 от 12.07.2018 г. по
т. д. № 1479/2017 г., ІІ т.о.; решение № 255 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1734/2017
г., ІІ т.о.). Макар и постановено по иск с правно основание чл. 25 ЗЮЛНЦ,
състав на ВКС приема, че независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, исковете за отмяна
решения на ОС предполагат конкретен правен интерес от оспорване на съответното
решение пред съда и от претендираната отмяна на
същото (решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. № 563/2016г., ІІ т.о.). Тези
разяснения са дадени в определение № 166/09.04.2021 г. по дело № 162/2021 г. на
ВКС, ТК, I т.о. и следва да бъдат съобразени от настоящия състав, тъй като
наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която се
следи служебно от съда до приключване на производството.
Видно от вписванията по партидата на „М.Б.“ АД, с
вписване № 20210611181319, въз основа на последващо
решение на общото събрание на акционерите от 26.04.2021 г., е вписан нов
персонален състав на съвета на директорите: „Т.“ ЕООД, ЕИК ******, „Д.Б.И.7“
ЕООД, ЕИК ******и „БКБ П.“ ЕООД, ЕИК ******, с което е осъществена хипотезата
на отпаднал правен интерес от исковете за отмяна на решенията по т. 1 и т. 2 от
дневния ред: за освобождаване на досегашните членове на съвета на директорите и
избирането на нови такива.
След като по партидата на дружеството е вписан нов, последващ състав на съвета на директорите, избран с решение
на общото събрание на акционерите, евентуалната отмяна на решенията по т. 1 и
т. 2 от дневния ред от проведеното на 31.01.2020 г. общо събрание на
акционерите, не би било от естество да доведе до правна промяна нито за акционерите
(включително ищеца), нито за дружеството, респ. евентуалното положително
съдебно решение за тяхната отмяна не би имало присъщото за конститутивните
решения преобразуващо действие, което води до извод за липса на правен интерес
от провеждане на тези искове. Това е така, тъй като отмяната на оспорваните
решения би настъпила от влизане в сила на евентуално уважаващо исковете съдебно
решение, а в случая с последващ акт на върховния
орган (ново решение от 26.04.2021 г.) действието на предходните решения от
31.01.2020 г. е прекратено и то в момент преди приключване на устните
състезания.
В този смисъл е и решение № 234/23.12.2016 г. по търг. дело
№ 54/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., в което е разяснено, че разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие
имаше и преди приемането на ЗТР (изрично разяснено в мотивите по т. 3 на ТР №
1/2002г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТРРЮЛНЦ,
с отчитане на спецификата от извършване на регистрацията от административния
орган) - то преустановява занапред правните последици на вписването.
Заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТР, като императивна последица от
уважаването на иска по чл. 74 ТЗ, приложима на основание чл. 30, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ,
произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи
вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, в следствие
на уважаване на иска, заличаване. Ако са извършени последващи
вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно
действие. Аналогично е разрешението за липсата на правен интерес и при заявено,
но все още неизвършено вписване, поради спирането му по реда на чл. 536 ТЗ,
след като с последващо вписване е вписан нов състав
на съвета на директорите, резултат от взето от върховния орган последващо решение.
Отмяната на решенията на общото събрание действа за напред – от влизане в сила
на съдебното решение, но ако преди този момент въпросът с персоналния състав на
съвета на директорите е пререшен от върховния орган, това няма да доведе до
целената правна промяна. Именно поради това активната легитимация на ищеца по
иска по чл. 74 ТЗ е предпоставена от възможността
вследствие на уважаване на иска, да се постигне правна промяна в правното му
положение и това на ответното дружество като бъде възстановено положението
преди вземане на твърдяното да е порочно решение от 31.01.2020 г.. Това
положение обаче не би могло да се възстанови, тъй като са налице нови, последващи решения за освобождаване и избиране на членове на
съвета на директорите, които са вписани по партидата на дружеството.
С оглед изложеното, исковете за отмяна на решенията от
31.01.2020 г. на общото събрание на акционерите в „М.Б.“ АД по т. 1 и т. 2 от
дневния ред за освобождаване на членовете на съвета на директорите и избирането
на нови, са лишени от правен интерес, тъй като евентуалната им отмяна не би
довела до промяна в статуса на дружеството. Затова в тази част се налага
производството да бъде прекратено.
Изводът за отпаднал правен интерес е важим и по отношение
на решението по т. 3 от дневния ред – за избор на дипломиран експерт
счетоводител, който да провери и завери годишния финансов отчет на „М.Б.“ АД за
2019 г.. Според решението за такъв е избран Д.К., но видно от вписванията по
партидата на дружеството, годишният финансов отчет за 2019 г. е обявен в
търговския регистър с вписване № 20210323114557,
съответно отчетът е проверен и заверен от друг експерт и е приет с последващо решение на върховния орган. Евентуалната отмяна
на взетото от общото събрание решение не би довела до никаква правна промяна в
правното положение на ищеца и/или на дружеството. Годишният финансов отчет е
приет от върховния орган и обявен по партидата на дружеството, с което е
отпаднала възможността провеждането на конститутивния
иск по чл. 74 ТЗ да доведе до някаква правна промяна, която да се отрази в
правната сфера на ищеца или на дружеството.
Единствено по отношение на решението по т. 4 от дневния
ред с предмет възлагане на новоизбрания съвет на директорите изготвянето на
доклад за дейността на дружеството за периода 01.01.2017
г. – 31.05.2019 г., който да бъде представен на извънредно общо събрание на
акционерите, свикано незабавно след изготвянето на доклада, е налице правен
интерес от провеждането на иска, с оглед обстоятелството, че във вътрешните
отношения и независимо от постановеното спиране на регистърното
производство (вписването на състав на управителен орган има оповестително,
а не конститутивно действие), това решение е
произвело действие, съответно неизпълнението на решението на общото събрание би
могло да е основание за ангажиране на отговорността на членовете на съвета на
директорите за вреди, причинени на дружеството от неизпълнението на конкретното
решение. С оглед това е необходимо да се прецени законосъобразността на същото
в рамките на заявените с исковата молба пороци: липса на кворум и мнозинство,
неизбиране на секретар и преброител и липсата на представени материали по
въпроса, включен като т. 4 от дневния ред.
С влязло в сила на 06.04.2021 г. съдебно решение по търг. дело № 2782/2019 г. на СГС, ТО, VI-2 състав, предявеният от В.П.В., ЕГН **********, адрес: ***, срещу А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и „М.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е акционер в търговско дружество „М.Б.“ АД, като притежател на 33575 броя поименни акции, съгласно временно удостоверение № 16/25.06.2018 г., всяка от които с номинална стойност от един лев и обща номинална стойност възлизаща на сумата от 33575 лева, е отхвърлен, като съдът е приел, че В.П.В. е прехвърлил валидно в полза на А.Н.Х. спорните акции от капитала на „М.Б.“ АД посредством извършено на 01.04.2019 г. джиро, което прехвърляне впоследствие е отразено в книгата на акционерите.
Необходимо е
да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС, обективирана
в решение № 52/25.04.2013 г. по т. д. № 472/2012 г. на първо т.о. решение №
159/12.12.2017 г. по търг. дело № 375/2016 г. на І ТО
на ВКС, вписването в книгата на акционерите, по смисъла на чл. 185, ал. 2 ТЗ,
не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции (временни
удостоверения) и има само декларативно действие по отношение на дружеството,
тъй като самото джиро поражда целения транслативен
ефект по отношение на приобретателя от момента на
неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции (временни
удостоверения) права – лични и имуществени възникват за титуляра,
независимо от последващото вписване, тъй като членствените права на приобретателя
на акциите (временните удостоверения), включително и на упражняването им по
исков ред при оспорване решенията на общото събрание по чл. 74 ТЗ, се считат
възникнали с факта на придобиването на акциите (временните удостоверения) към
момента на извършването на джирото.
С оглед валидното транслиране на 33575 броя акции с джиро
от 01.04.2019 г. в правната сфера на А.Н.Х., същата при провеждане на общото
събрание на 31.01.2020 г. се е явявала носител на спорните 33575 броя акции и
събранието е проведено при наличие на кворум и изискуемо мнозинство за приемане
на решението по т. 4 от дневния ред именно при съобразяване на акционерните й
права.
Видно от представения от самия ищец протокол от
проведеното общо събрание, секретар и преброител са избрани, като валидно е именно
решението, взето с гласовете на Х., съответни на джиросаните
й акции, поради което не се установява да е налице твърдяното процесуално
нарушение, тъй като протоколът е подписан от избраните секретар (М.Г.) и преброител (И.А.).
В решение № 187/25.05.2016 г. по търг.
дело № 1514/2014 г. на ІІ ТО на ВКС, е разяснено, че императивната разпоредба
на чл. 224, ал. 1 ТЗ предвижда задължение за изготвяне и поставяне на
разположение на акционерите на писмени материали, свързани с дневния ред на
общото събрание, най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите
за свикване на общото събрание. Изключение от това императивно правило е налице
само в случаите, когато наличието на
писмени материали за общото събрание не е било задължително или необходимо за
формиране на волята на акционера и за мотивирано упражняване на правото му на
глас. Целта на тази законова норма е предоставяне на информация за
обстоятелствата, които са от съществено значение за вземането на адекватно
решение по предложения дневен ред. Съдържанието на поканата, с която се свиква
общо събрание на акционерите, трябва да отговаря на императивните изисквания на
чл. 223, ал. 4 ТЗ, като съгласно т. 5 трябва да съдържа дневен ред на въпросите,
предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. Следователно
писмените материали, които според чл. 224 ТЗ следва да бъдат поставени на
разположение на акционерите, трябва да предоставят информация за
обстоятелствата, обосноваващи предложените в поканата решения по въпросите,
включени в дневния ред. Когато според предмета на бъдещото решение и
направеното в поканата конкретно предложение е било необходимо изготвянето на
писмени материали, но такива не са били изготвени или не са били предоставени
на акционера, е допуснато нарушение на правото на сведения по чл. 224 ТЗ.
Задължението за предоставянето на
материали е свързано с необходимостта на акционера да бъде дадена информация,
за да се подготви и извърши предварителна преценка във връзка с упражняване на
правото си на глас, като гласува за или против приемане на предложените решения
по въпросите от дневния ред. Непредоставянето на писмени материали представлява
съществено нарушение на правото на сведения по чл. 224 ТЗ, ако е довело до лишаване
на акционера от възможността за информирано упражняване на правото му на глас.
Съдържанието на взетото от общото
събрание решение по т. 4 от дневния ред не изисква предоставяне на някаква
предварителна информация, тъй като решението има за предмет възлагане върху
управителния орган (новоизбрания състав на съвета на директорите) на задължението
да изготви доклад за дейността на дружеството за конкретен минал времеви период
и съответно вменяването на това задължение от оперативен характер не изисква
предоставянето на предварителни материали, за да е възможно пълноценното
упражняване на правото на глас от страна на акционера.
С оглед на изложеното, предявеният иск за отмяна на
решението по т. 4 от дневния ред, който единствено е процесуално допустим, е
неоснователен по същество и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените
в производството разноски се поражда за ответника, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал.
4 ГПК, но дружеството не претендира присъждането им.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.П.В., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на
решението по т. 4 от дневния ред на проведеното на 31.01.2020 г. общо събрание
на акционерите в „М.Б.“ АД, ЕИК ******, прието при съобразяване гласовете на
акционера А.Н.Х..
ОТМЕНЯ определението
от 22.06.2021 г., с което е даден ход на устните състезания по отношение на
предявените от В.П.В., ЕГН **********, искове за отмяна на решенията по т. 1,
т. 2 и т. 3 от дневния ред на проведеното на 31.01.2020 г. общо събрание на
акционерите в „М.Б.“ АД, ЕИК ****** и ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело №
322/2020 г. на СГС, VІ-16 състав, по отношение на тези искове, поради липса на
правен интерес.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, като в частта, с която
производството е прекратено има характер на определение и може да се обжалва пред
посочения въззивен съд с частна жалба, депозирана в
1-седмичен срок.
СЪДИЯ: