№ 161
гр. Л., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200648 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 11 - 0001473 от 28.06.2021 година
на Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Л. на
основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000/две хиляди/ лева на **************“, в качеството му на местен
работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, за това, че на 26.03.2021 г. в Д ИТ Л. е извършена
проверка на представената от К.А.Х. - председател на **********, гр. С.
документация по спазване на изискванията на трудовото законодателство и за
законосъобразно наемане на работа на чужденци, относно експлоатирания от
кооперацията обект - База за гушене на патици, намиращ се в землището
между с. У. и с. Й., общ. Л.. При проверката е представен трудов договор №
85/19.10.2020 г., сключен с *******(В.М.), роден на 11.03.1976 г., паспорт №
АА0559104 - гражданин на Република Молдова, за изпълнение на длъжността
„Птицевъд", с място на работа Птицеферма, с. Й., общ. Л., в който е
документирано, че лицето е постъпило на работа на 21.10.2020 г. В трудовия
договор е отбелязано, че се сключва във връзка с регистрация на сезонна
заетост по чл. 24, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност(ЗТМТМ). Представена е книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа, от която е установено, че на 21.10.2020 г. на В.М. е
1
проведен инструктаж на работно място и извънреден инструктаж.
Представени са и ведомости за заплати за месец октомври 2020 г., ноември
2020 г., декември 2020 г. и януари 2021 г., от които е установено, че на В.М. е
начислено и изплатено трудово възнаграждение за положения от нея труд,
срещу положени подписи във ведомостта за съответния месец. При
проверката е представена декларация рег. № РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г.
за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез
регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ в периода
от 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., с която е регистрирана заетост на лицето
В.М. с работодател **********, гр. С. за посочения в декларацията период.
При проверката не е представено издадено разрешение от Агенцията по
заетостта(АЗ) или регистрация на заетост в АЗ за работата на лицето по
трудов договор № 85/19.10.2020 г., започнала на 21.10.2020 г.
Информацията за лицето от предоставената декларация е
потвърдена от Агенцията по заетостта, като данните са за периода 13.07.2020
г. до 11.10.2020 г., и не е посочена никаква информация, налична в АЗ за
дадени разрешения или направена регистрация на заетост на това лице за друг
период. Във връзка с установяване статута на пребиваване на В.М. е
направено запитване до Група Миграция при ОД на МВР - Л.. В отговор на
запитването е получена информация, че лицето е влязло в Република
България на 01.10.2020 г. законно, в условия на безвизов режим. От това
следва, че към момента на приемане на работа на 21.10.2020 г. от
работодателя **********, гр. С., В.М. - гражданин на трета държава е
пребивавал законно на територията на Република България и е приет да
предоставя работна сила без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта.
С оглед на гореизложеното е установено, че **********, гр. С., в
качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършила нарушение на
изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като
на 21.10.2020 г., е приело лицето *******(В.М.), роден на 11.03.1976 г.,
паспорт № АА0559104 - гражданин на Република Молдова, да предоставя
работна сила по сключения с него трудов договор № 85/19.10.2020 г. като
„Птицевъд" в експлоатирания от кооперацията обект База за гушене на
патици, намиращ се в землището между с. У. и с. Й., общ. Л., без съответното
2
разрешение или регистрация в Агенция по заетостта, което е нарушение на
чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Към преписката са приложени:
Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 10.03.2021 г., призовка на основание
чл. 45, ал. 1 от АПК от 10.03.2021 г., протокол за оглед изх. № 11-С-16-31 от
26.03.2021 г. от 12:20 часа, протокол за оглед изх. № 11-С-16-31 от 26.03.2021
г. от 12:56 часа, трудов договор № 85/19.10.2020 г., справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 изх. № 22388203467694/20.10.2020 г.,
допълнително споразумение № 34/01.01.2021 г. към ТД № 85/19.10.2020 г.,
копие от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - заглавна и
2 стр., ведомости за заплати за месец октомври 2020 г., ноември 2020 г.,
декември 2020 г. и януари 2021 г. - 12 стр., декларация рег. № РКЗ-10-00-0350
от 30.06.2020 г. за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за
работа чрез регистрация, договор за наем рег. № 2253/2016 г. от 01.02.2016 г.,
карта № 2 за идентифициране на опасностите и оценка на риска за
безопасността и здравето на работещите в **********, гр. С., писмо до
изпълнителния директор на Агенция по заетостта изх. №
ИЗХ21017496/01.04.2021 г., писмо от Агенция по заетостта вх. №
ВХ21052206/10.05.2021 г., писмо до директора на ОД на МВР - Л. изх. №
ИЗХ21017316/31.03.2021 г., писмо от директора на ОД на МВР - Л. вх. №
ВХ21027777/07.04.2021 г., покана за съставяне на АУАН изх. №
ИЗХ21043171/21.05.2021 г., разписка за получаване от 27.05.2021 г.,
заявление от К.А.Х. с вх. № ВХ21057079/31.05.2021 г., справка от Търговски
регистър за актуално състояние.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
**************“, представлявано от К.А.Х. – председател, който го обжалва
в срок чрез адв. Л. от ПлАК и излага, че НП е незаконосъобразно. Излага, че
липсва компетентност на актосъставителят и на наказващия орган, в която
насока развива подробни съображения. На следващо място сочи, че при
издаване на АУАН, съответно при издаването на НП, актосъставителят и
АНО неправилно са формирали фактическите и правни изводи и е допуснато
неправилно приложение на материалниея закон. На следващо място сочи, че в
акта и в НП не е посочена датата на извършване на нарушението, не е
направено описание на нарушението и на доказателствата, които го
3
потвърждават. Сочи, че при съставянето на АУАН и НП са нарушени
императивни разпоредби съответно на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН и са
допуснати съществени противоречия и неточности в описанието на
извършеното нарушение, които ограничават правото на защита на
кооперацията. Сочи, че съставянето на акта само в присъствието на един
свидетел е нарушение, тъй като ЗАНН изрично изисква акта да се състави в
присъствието на свидетели. Счита, че разпоредбата, която според АНО е
нарушила кооперацията - чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, е неправилно посочена и
неясно формулирана, което съществено ограничавало правото на защита на
санкционираното лице, тъй като нормата е санкционна и определя не
дължимото поведение, а вида и размера на наказанието, поради което е
недопустимо да се посочва като разпоредба, която е нарушена.
Излага, че от друга страна - дори да се допусне, че в разпоредбата на чл.
75а, ал. 2 от ЗТМТМ се съдържат и правила за поведение, които са нарушени,
то и в този случай АНО е описал неясно какво е нарушението, предвид факта,
че в цитираната норма са предвидени две хипотези, при които е определен
вида и размера на санкцията за работодател - юридическо лице: 1) за което
чужденец предоставя работна сила и 2) или е приело законно пребиваващи
чужденци - граждани на трети държави. Сочи, че тези две хипотези са
преплетени в НП, по начин, който не позволява на санкционираното лице да
разбере в какво всъщност се състои обвинението на АНО.
На следващо място сочи, че ако хипотетично се допусне, че е
извършено нарушение на ЗТМТМ от кооперацията, то в този случай следвало
да се приеме, че същото е осъществено при крайна необходимост /чл. 8 от
ЗАНН/ - да не погине стоката /процесът на угояване на патки е непрекъсваем/,
да се спаси кооперацията от финансови щети и прекратяване на дейността си;
да бъдат осигурени средства за заплащане на трудовите възнаграждения на
наетите лица, което при особеностите на пазара на труда в региона и
действащите епидемиологични мерки не е могло да стане по друг начин освен
чрез спешно наемане на работници - птицевъди. Сочи, че и дори да се приеме
формалното наличие на нарушение, за което според него липсват основания,
то същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
кооперацията не следва да бъде санкционирана с налагане на имуществена
санкция, респ. - наказателното постановление следва да бъде отменено. Сочи,
че по арг. от чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ основната цел на закона е
4
регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети
държави, като въведените в ЗТМТМ правила за постъпване на работа на
граждани на трети държави, вкл. и съблюдаването на съответните режими
/регистрационен и разрешителен/ има за цел да не се допускат пряка или
непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на
народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол,
сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения,
членуване в синдикални и други обществени организации и движения,
семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и
физически увреждания - чл. 2 от ЗТМТМ. Сочи, че от това следва извод, че
основната цел на всички предвидени ограничения е да не се допуска
експлоатация на работници от трети държави на територията на Република
България и да не се оказва натиск върху вътрешния пазар на труда, а в
настоящия случай, деянието /ако се допусне, че такова е извършено/ е с много
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите подобни
нарушения на ЗТМТМ и несъмнено представлява маловажен случай, в която
насока са изложени съображения. С оглед на гореизложеното моли да се
отмени обжалваното НК като им се присъдят разноските за адвокатско
възнаграждение, като в случай, че другата страна претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща
представител, не се явява и адв.Л.. Представени са писмени бележки.
Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Л., редовно призовани се
представляват от юриск. Д., който моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна, като счита, че нарушението е доказано по безспорен начин от
всички писмени и гласни доказателства, правилно е приложен материалния
закон и не са допуснати съществени процесуални нарушения и моли съда да
потвърди НП, като законосъобразно и да присъди разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като не възразява
срещу претендирания размер за адвокатско възнаграждение от другата страна.
Представени са писмени бележки.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите П.Н., В.Ц., Д.Н. и Д.Д., както и от становищата на процесуалните
представители на страните, изразени в писмени бележки, съдът приема за
5
установена следната фактическа обстановка:
На 31.05.2021 година бил съставен Акт № 11-0001473 за
установяване на административно нарушение от свид.П.Н., в присъствието на
свид.В.Ц. срещу ********, в качеството му на местен работодател по смисъла
на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за
това, че на 26.03.2021 г. в Д ИТ Л. е извършена проверка на документацията
по спазване на трудовото законодателство и за наемане на работа на
чужденци на ******** относно експлоатиран от кооперацията обект - База за
гушене на патици, находящ се в землището между с. У. и с. Й., общ. Л..
Документацията е представена от К.А.Х. – председател. При проверката е
представен трудов договор № 85/19.10.2020 г., сключен с *******(В.М.),
роден на 11.03.1976 г., паспорт № АА0559104 за изпълнение на длъжността
„Птицевъд", с място на работа Птицеферма, с. Й., общ. Л., в който е
документирано, че лицето е постъпило на работа на 21.10.2020 г. В трудовия
договор е отбелязано, че се сключва във връзка с регистрация на сезонна
заетост по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ. Представени са книги за инструктаж по
безопасност и здраве при работа, от които е видно, че на В.М. на 21.10.2020 г.
са проведени инструктаж на работно място и извънреден инструктаж.
Представени са ведомости за заплати за месец октомври, ноември и декември
2020 г. и януари 2021 г., от които е установено, че на В.М. е начислено и
изплатено трудово възнаграждение за положения от нея труд, срещу положен
подпис във ведомостта за съответния месец. Представена е декларация рег. №
РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г. за осъществяване на краткосрочна заетост без
разрешение за работа чрез регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл. 24,
ал. 3 от ЗТМТМ в периода от 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., с която е
регистрирана заетост на В.М. с работодател ********** за посочения в
декларацията период. При проверката не е представено разрешение от
Агенцията по заетостта(АЗ) или регистрация на заетост в АЗ за работата му
по трудов договор № 85/19.10.2020 г., започнала с постъпването му на
21.10.2020 г.
Информацията за лицето от предоставената декларация е
потвърдена от Агенцията по заетостта, като данните са за периода 13.07.2020
г. до 11.10.2020 г., и не е посочена никаква информация, налична в АЗ за
дадени разрешения или направена регистрация на заетост на В.М. за друг
период. Във връзка с установяване статута на пребиваване на В.М. е
6
направено запитване до Група Миграция при ОД на МВР - Л.. В отговор на
запитването е получена информация, че лицето е влязло в Република
България на 01.10.2020 г. законно, в условия на безвизов режим. Лицето е
гражданин на Рерублика Молдова. От това следва извода, че към момента на
приемане на работа на 21.10.2020 г. от работодателя **********, В.М. -
гражданин на трета държава – Република Молдова е пребивавал законно на
територията на Република България и е приет да предоставя работна сила без
съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.
Предвид гореизложеното е установено, че **********, гр. С., в
качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършила нарушение на
изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като
на 21.10.2020 г., е приела лицето *******(В.М.), роден на 11.03.1976 г.,
паспорт № АА0559104 - гражданин на Република Молдова, да предоставя
работна сила по сключения с него трудов договор № 85/19.10.2020 г. като
„птицевъд" в експлоатирания от кооперацията обект База за гушене на
патици, в землището между с. У. и с. Й., общ. Л., без съответното разрешение
или регистрация в Агенция по заетостта, което е нарушение на чл. 75а, ал. 2
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. По акта
жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според
чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано ясно, като са посочени
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на
жалбоподателя. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел
също не е процесуално нарушение, тъй като посоченият свидетел при
съставянето му е свидетел очевидец, както на документалната проверка така и
на физическата проверка, извършена в провереният обект.
От събраните по делото доказателства, гласни и писмени такива се
установява, че на 10.03.2021 г. актосъставителят и свидетелят по акта заедно
със служители на служба Миграция при ОД на МВР Л. и ТД „НС“ Л.
извършили проверка на обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател и
7
намиращ се в землището между с. У. и с. Й. и представляващ База за гушене
на патици.
При проверката на територията на обекта били заварени лица, които били
с работно облекло. На същата дата и на място била попълнена призовка по
чл.45, ал.1 АПК (л.23 от делото), връчена на заварено в обекта лице, с която
бил задължен жалбоподателят да се яви на 26.03.2021 г. в ДИТ Л. за
представяне на подробно изброени документи.
На 26.03.2021 г. в Дирекция ДИТ със седалище гр. Л., била представена
изисканата от ************** документация, в т.ч. бил представен и трудов
договор № 85/19.10.2020 г., сключен с *******(В.М.), роден на 11.03.1976 г.,
паспорт № АА0559104 - гражданин на Република Молдова, за изпълнение на
длъжността „птицевъд", с място на работа Птицеферма, с. Й., общ. Л., в който
е документирано, че лицето е постъпило на работа на 21.10.2020 г., както и че
се сключва във връзка с регистрация на сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Освен това
били представени и книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
от които се установило, че на 21.10.2020 г. на лицето В.М. е проведен
инструктаж на работното място и извънреден инструктаж, както и ведомости
за заплати за месец октомври, ноември и декември 2020 г. и януари 2021 г., от
които се установява, че на В.М. за положения от него труд е начислено и
изплатено трудово възнаграждение срещу положен подпис във ведомостта за
съответния месец. Присъстват доказателства да направеното запитване до
група Миграция при ОД на МВР Л., в отговор на което Д“ИТ“ е получила
информация, че В.М. е влязъл в Р България на 01.10.2020 г.
По делото е налична декларация рег. № РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г.
за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез
регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ в периода
от 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., с която е регистрирана заетост на лицето
В.М. с работодател **********, гр. С. за посочения в декларацията период,
но не е представено издадено разрешение от Агенцията по заетостта(АЗ) или
регистрация на заетост в АЗ за работата на лицето по трудов договор №
85/19.10.2020 г., започнала с постъпването му на 21.10.2020 г.
Съгласно чл.75а, ал.2 ЗТМТМ наказанието по ал. 1 се налага и на
работодател – юридическо лице, което е приело законно пребиваващи
8
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта. Не се спори, че В.М. е гражданин на
Република Молдова. Съгласно § 1.т.4 от ДР на ЗТМТМ "Гражданин на трета
държава" е лице, което не е гражданин на Република България и не е
гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
на Конфедерация Швейцария. Ноторно известен факт е, че Република
Молдова не е член на Европейския съюз, нито на Споразумението за
Европейско икономическо пространство. Предвид посоченото съдът приема
за безспорно, че М. е гражданин на трета държава. Не се спори също така и че
дружеството - жалбоподател е „работодател“ по смисъла на § 1.т.11 от ДР на
ЗТМТМ. По делото не се събраха доказателства за командироване на
завареното лице или изпращането му по чл.9, ал.3 и ал.4 ЗТМТМ; решение на
Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по чл.7, ал.3 ЗТМТМ за
разрешаване на достъп до трудовия пазар за сезонна работа до 90 дни по
чл.24, ал.3 ЗТМТМ, нито по чл.36, ал.1 ЗТМТМ (научен работник).
Съдът намира за неоснователни направените от процесуалният
представител възражения, че деянието не е извършено от жалбоподателя. От
приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че между
кооперацията - жалбоподател и работника е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което последният се е задължил да престира
своя труд като "Птицевъд“ в стопанисван от дружеството обект, срещу което
жалбоподателят се е задължил да изплаща трудово възнаграждение.
Безспорно е установено, че трудовият договор е сключен на 19.10.2020 г.,
както и че на В.М. е проведен инструктаж на работното място и извънреден
инструктаж на 21.10.2020 г., което безспорно доказва факта, че именно от
тази дата същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения. Факта, че
В.М. е започнал да изпълнява трудовите си задължения от 21.10.2020 г., се
установява и от приложената по делото ведомост за заплати за месец
октомври 2020 г., от която е видно, че на В.М. за положения от него труд е
начислено и изплатено трудово възнаграждение срещу положен подпис във
ведомостта за този месец. По делото се установява, че това е станало без
съответна регистрация в Агенция по заетостта, по който начин е посочена и
формата на изпълнителното деяние, като правилно е приложена и
разпоредбата на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Доколкото чуждестранният
9
гражданин не е имал нито разрешение, нито регистрация в Агенцията по
заетостта, той не е имал право да предоставя работна сила в полза на
жалбоподателят, поради което и правилно е прието, че кооперацията е
извършила вмененото й административно нарушение.
Съдът намира, че Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, поради
което и направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.
Описанието на нарушението позволява на жалбоподателя в достатъчна степен
да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, за да организира в
пълен обем защитата си. Посочената за нарушена разпоредба, кореспондира с
фактическото описание на деянието. Изрично в АУАН и НП е посочено, че
обектът, на който работникът е полагал труд се намира в с. Й., общ. Л., както
и датата на нарушението – 21.10.2020 г. Датата на извършеното нарушение е
изрично посочена от актосъставителя и наказващият орган, която съвпада с
датата на постъпване на работа, посочена в трудовият договор с В.М., като по
делото са налице безспорни доказателства, че на тази дата лицето е започнало
и фактически да изпълнява трудовите си задължения, поради което съдът не
приема и възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, чужденец –
гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като
командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне
на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. Съгласно чл.75а, ал. 2 от
ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за
което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице,
се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание. Видно от прочита на разпоредбата на ал. 2, за
да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо физическото
лице – гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без
10
регистрация за това в Агенция по заетостта. Тоест, разпоредбата на чл. 75а,
ал. 2 от ЗТМТМ има както санкционен, така и материалноправен характер,
доколкото съдържа и състав на административно нарушение, поради което
съдът не приема възраженията на жалбоподателя за непосочване на
нарушената законова разпоредба.
От приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към
датата на проверката, между жалбоподателя и работника е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което последният се е задължил да
престира своя труд като "Птицевъд“ в стопанисвания от дружеството обект,
срещу което жалбоподателят се е задължил да изплаща трудово
възнаграждение. По делото се установи, че това е станало без съответна
регистрация в Агенция по заетостта, по който начин е посочена и формата на
изпълнителното деяние, като правилно е приложена и разпоредбата на чл.
75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Доколкото чуждестранният гражданин не е имал нито
разрешение, нито регистрация в Агенцията по заетостта, той не е имал право
да предоставя работна сила в полза на жалбоподателят, поради което и
правилно е прието, че дружеството е извършило вмененото му
административно нарушение.
Неоснователни са и възраженията на процесуалният представител на
жалбоподателят, че незаконосъобразността на акта и НП произтича и от това,
че производство е било проведено по АПК, а не по ЗАНН. Административно
наказателното производство съгласно нормите на ЗАНН започва със
съставянето на АУАН, което в случая е проведено изцяло съобразно
разпоредбите на ЗАНН. Преди съставянето на акта, видно от събраните по
делото доказателства в ход е било административно производство, което
безспорно се води по правилата на АПК.
Съгласно чл. 8 от ЗАНН не са административни нарушения деянията,
които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, а
разпоредбата на чл. 13, ал.1 от НК, към която препраща чл. 11 от ЗАНН,
определя понятието “крайна необходимост” – за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага
от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените.
11
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице данни за позоваване
на тази разпоредба. Анализа на събраните по делото доказателства сочи на
извод, че деянието на жалбоподателя е административно нарушение, което не
е извършено при крайна необходимост. Съдът споделя изводът на ответника,
че разпоредбата на чл.8 от ЗАНН не може да се прилага при извършване на
обичайна дейност, с която се занимава жалбоподателят, а именно
отглеждането на животни. Несъмнено за да се извършва тази дейност е
осъществено планиране, а наемането на работа на чужденци, както се
установи иот показанията на разпитаната в с.з. св. Н. представлява обичайна
практика, която е предварително планирана. Намирането на чужденци за
наемане на работа е било възложено на външна фирма, като отговорността за
спазване на трудовото законодателство е на кооперацията, тъй като тя ги е
приемала на работа. Съдът споделя и становището на ответника, че
позоваването на крайна необходимост при всеки един случай когато е
нарушено трудовото законодателство би създало несигурност в правния мир
относно трудовите права на работниците и служителите и по – конкретно в
спецификата на разпоредбите, защитаващи вътрешния трудов пазар на Р
България, съдържащите се в ЗТМТМ. Поради тази причина съдът споделя
изводът на ответника, че не може да има крайна необходимост при една
планирана работна дейност.
По изложените в жалбата съображения, че извършеното представлява
маловажен случай, съдът намира следното. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК,
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни
по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида
и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. В
конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 75а, ал. 2
от ЗТМТМ, като по делото не се събраха доказателства за липса или по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и съобразявайки
12
фактическите данни по делото, съдът счита,
че не са налице предпоставките по чл. 93, т. 9 НК във вр. с чл. 11 и чл. 28
ЗАНН.
Въпреки всичко изложено, настоящата инстанция приема, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато особено
съществено процесуално нарушение, което е абсолютно основание за отмяна
на обжалваното НП, а именно не е налице компетентност на наказващия
орган да издава НП за нарушения по ЗТМТМ. Съгласно чл.67, ал.2 от ЗТМТМ
специализираната контролна дейност по спазване на закона се осъществява от
ИА „Главна инспекция по труда“, като няма спор, че актосъставителят П.Н. е
на длъжност главен инспектор в Д ИТ-Л., за което свидетелства и връчената й
по надлежния ред длъжностна характеристика. Няма спор и че Д ИТ-Л. е
териториална структура на изпълнителната агенция, но това обстоятелство не
е достатъчно да се приеме, че директорът на Д ИТ-Л. е компетентен да издава
НП за нарушения по ЗТМТМ, тъй като правомощията му не произтичат
директно от закона, а е необходимо да му бъдат възложени с конкретна
заповед от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.
Основание за този извод на съда е разпоредбата на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ,
съгласно която наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния контролен орган, т.е. изпълнителния директор на агенцията или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на съставителите на актове, т.е.законът е предвидил НП да се
издават от изпълнителния директор на агенцията или той да делегира
конкретни правомощия на директорите на съответните Д ИТ. Позоваването
на разпоредби от устройствения правилник на ИА ГИТ, не може да дерогира
разпоредбата от специалния закон, а представената по делото Заповед № 3-
0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ не може да бъде
приета като доказателство за възложени правомощия на Д ИТ – Л., тъй като
приложената заповед е издадена на 11.02.2014 г., а ЗТМТМ е обнародван в ДВ
бр.33 от 26.04.2016 г. и е в сила от 21.05.2016 г., т.е. към момента на издаване
на заповедта изп.директор на ИА ГИТ не е разполагал с възможността да
делегира правомощия на директорите на съответните дирекции ИТ да издават
НП по ЗМТМТ, тъй като към този момент самият той не е разполагал с такава
компетентност. Поради изложеното съдът изцяло споделя подробно
изложените в жалбата и писмените бележки на процесуалние представител на
13
жалбоподателя възражения относно липсата на компетентност на издателя на
НП. Изложените съображения в писмените бележки на ответника по жалбата
по този въпрос биха били споделени от настоящия състав, ако заповедта на
изпълнителния директор на ИА ГИТ беше издадена след влизане в сила на
ЗТМТМ.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, тъй като е издадено от некомпетентен орган, поради
което следва да бъде отменено.
При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя
претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата
следва да бъде уважена в претендирания размер от 370 лева, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно и списък на разноските и ответника бъде осъден да му заплати
тази сума, а претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11 - 0001473
от 28.06.2021 година на Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” Л., с което на основание чл.79, ал.4, във връзка с
чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000/две хиляди/ лева на
**************“, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1,
т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за
нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда – Л. да заплати на
**************“, ЕИК ********, представлявана от К.А.Х. сумата от 370
/триста и седемдесет/ лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юриск.Д. за присъждане на
14
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
15