Решение по дело №1090/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по подадена от Р.С.Д. чрез пълномощника му адвокат Т.П. жалба срещу обективирания в писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г. отказ на кмета на район „Приморски“ при община Варна да издаде по заявление на Д. с рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР/04.04.2023 г. заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ за свободен достъп до самостоятелен обект в сгР. с идентификатор ***.1.2 за извършването на ремонтни работи по възстановяване на прекъсната канализация, находяща се в избеното помещение на самостоятелния обект.

Обжалването на постановения от кмета на район „Приморски“ отказ почива на следната изложена в съдържанието на жалбата хронология на фактите по случая:

Според изложеното в жалбата Р.С.Д. е собственик на  ид. ч. от дворно място с площ 1347 кв. м., находящо се в гр. Варна, Приморски парк 536, № 55, заснето в кадастралната карта на гр. Варна като поземлен имот с идентификатор ***, като притежава и  ид. ч. от правото на собственост върху изградения в дворното място кладенец, както и собствеността върху нанесения по КККР самостоятелен обект в сгР. с идентификатор ***.1.1 с площ 44, 05 кв. м. и предназначение за жилище, находящ се в изградената в дворното място основна вилна сгР. на едно ниво.

Така индивидуализираният в жалбата недвижим имот е придобит от жалбоподателя на основание наследствено правоприемство и съдебна делба по гр. д. № 1972/2005 г. на ВРС, Х състав, по която с протоколно определение от 25.01.2010 г. е одобрена постигнатата между съделителите Р.Д. и О.Г. спогодба въз основа на приет от ЕСУТ при община Варна инвестиционен проект и разрешено обособяване, след извършване на преустройство, на два самостоятелни жилищни дяла, при запазване на общото ползване на дворното място.

Според изложеното в жалбата след извършване на делбата съделителят О.Г. е продал на купувача Д.И.Г. правото на собственост върху своя самостоятелен дял, състоящ се от:

останалата  ид. ч. от правото на собственост върху дворното място, съставляващо по КККР поземлен имот с идентификатор ***;

 ид. ч. от правото на собственост върху изградения в дворното място кладенец и

правото на собственост върху обособения при делбата самостоятелен обект в сгР. с идентификатор ***.1.2, целият с площ 60, 75 кв. м., заедно с покрита тераса с площ 6, 95 кв. м. и открита тераса с площ 57, 30 кв. м.

Сделката е изповядана нотариално с нот. акт *** на СВ – Варна.

Според твърденията на жалбоподателя одобрените при съдебната делба на сгР.та инвестиционни проекти са включвали и проект „ВиК“, който съгласно Обяснителната записка към проекта е бил изпълнен като е била изградена вътрешна канализационна инсталация от окачени в сутерена PVC тръби. Канализационната инсталация е съществувала и при закупуването на самостоятелния обект в сгР.та с идентификатор ***.1.2 от новия собственик Д.И.Г., както и след това, доказателство за което според жалбоподателя е заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по гр. д. № 1658/2019 г. на ВОС, според което двата дяла на сгР. с идентификатор ***.1 се обслужват от обща окачена канализация от PVC тръби ф110 и ф50, която преминава през избените помещения и се включва заедно с вкопаната канализация на построената в дворното място сгР. с идентификатор ***.2 в разположена в двора обща канализационна шахта.

Според изложеното в жалбата през м. януари 2020 г. собственикът на самостоятелния обект в сгР. с идентификатор ***.1.2 Д.И.Г. е прерязал самоволно преминаващите през избеното му помещение канализационни тръби, с което е повредил общата канализация на сгР.та и е лишил от канализация собствения на Д. самостоятелен обект в сгР.та с идентификатор ***.1.1.

Това е станало причина жалбоподателят да сезира районната администрация с искане за издаването на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ за осигуряване на свободен достъп до частта от сгР.та, собственост на Д.И.Г., с цел поправяне/възстановяване на прекъснатите канализационни тръби.

Жалбоподателят сочи, че искането му е било удовлетворено с издадена от кмета на район „Приморски“ заповед № 30/15.01.2021 г., която обаче е отменена от ВАС РБ с постановено по реда на глава ХІІ АПК и влязло в законна сила решение № 8528/05.10.2022 г. по адм. дело № 3744/2022 г.

Последвало е подаване на ново заявление от жалбоподателя до администрацията на район „Приморски“ за издаване на нова заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, което е било заведено под рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР/04.04.2023 г. и по което кметът на район „Приморски“ се е произнесъл с писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г., обективиращо отказа му да го удовлетвори.

С жалбата до съда този отказ се оспорва с твърдението, че е постановен в нарушение на материалния закон. При позоваване на изложените от ВАС РБ мотиви в решение № 8528/05.10.2022 г. по адм. дело № 3744/2022 г. жалбоподателят счита, че причината за постановената от ВАС отмяна на заповед № 30/15.01.2021 г. е единствено пропускът на административния орган пространствено да определи разрешения до чуждия имот свободен достъп за възстановяване на канализационната тръба и да конкретизира по вид необходимите за целта ремонтни работи, което е следвало да направи посредством предписването им с нова заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ. Наместо обаче да ги предпише конкретно с такава заповед, административният орган изцяло е игнорирал по мнение на жалбоподателя данните за вече изпълнения ВиК проект, одобрен още при съдебната делба на сгР.та, и пренебрегвайки факта на съществуващата канализационна мрежа, е приел, че е налице нов строеж, за изграждане на който е необходимо издаването на разрешение за строеж, поради което според жалбоподателя необосновано и в противоречие със закона му е отказал издаването на заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ.

Въз основа на така изложените факти по случая и приемайки, че е налице основание по чл. 146 т. 4 АПК за оспорване на постановения с писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г. отказ на кмета на район „Приморски“ при община Варна да издаде заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ по подаденото до него заявление рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР/04.04.2023 г. жалбоподателят моли съда да го отмени и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за издаването на поисканата заповед при спазване изискванията на ЗУТ. Наред с това претендира и за присъждането на направените в съдебното производство разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.09.2023 г. жалбата се поддържа от жалбоподателя Р.С.Д., който се явява лично и заедно с пълномощника си адвокат Т.П., която наново повтаря пред съда изложените в нея съображения за незаконосъобразност на постановения отказ.

Кметът на район „Приморски“ при община Варна, ответник по делото, се представлява в съдебното заседание от пълномощника си юрисконсулт В. А., която се придържа към изложеното становище в писмо вх. док. № 7337/16.05.2023 г. /л. 2 – 4 от делото/, с което административната преписка е изпратена в съда. Според становището оспореното с жалбата писмо е изцяло с уведомителен характер, поради което не представлява отказ за издаване на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, а в отношение на евентуалност, ако се приеме, че е налице отказ да се издаде заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, се сочи, че той е законосъобразен, тъй като преценката дали се касае за текущ или за основен ремонт с издаването на необходимото за това предписание за извършване на текущи ремонтни работи, респективно на разрешение за строеж, като задължителна предпоставка за издаване на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, е изцяло в правомощията на главния архитект на община Варна.

Заинтересованото лице Д.И.Г. се представлява по делото от адвокат Е.Ж., която в с. з. на 20.09.2023 г. също изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В подробно развити съображения в писмено становище с. д. № 12913/13.09.2023 г. /л. 83 – 92 от делото/ адвокат Ж. оспорва твърденията на жалбоподателя, че в сгР.та е реализиран одобреният при съдебната делба по гр. дело № 1972/2005 г. на Районен съд – Варна ВиК проект, като сочи, че във връзка с приетия при делбата инвестиционен проект не са били извършвани никакви СМР, свидетелство за което е заключението на приетата от съда експертиза в производството по гр. д. № 14742/2017 г. на ВРС. Сочи, че самата сгР. е изградена още през 1943 г. с позволителен билет № 210/31.07.1943 г. като в проектите й не е предвидена канализация, тъй като районът не е водоснабден. Твърди, че след закупуването на имота доверителя й Д.Г. е подал до главния архитект на община Варна запитване рег. № АГУП18000347ВН/07.03.2018 г. относно валидността на приетите в делбеното производство инвестиционни проекти, включително и част ВиК, в отговор на което с писмо изх. № АГУП18000347ВН_001ВН/14.03.2018 г. главният архитект, след като е разгледал проект част ВиК, е посочил, че той е загубил правно действие и трябва да се изготви нов за издаването на разрешение за строеж. Наместо обаче да инициира процедура по изготвянето на нов ВиК проект, жалбоподателят оказал според твърденията на адвокат Ж. безпрецедентен натиск върху административните органи като с многобройни жалби, писма и заявления настоял кметът на район „Приморски“ да му издаде заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ за реализирането на ВиК-проект с вече изтекъл срок на действие. По тези искания на Д. *** с писма изх. № ЗК19001611ВН-001-002ПР/20.09.2019 г. и изх. № УСКОР20001162ПР-01162ПР_015ПР_001ПР/25.11.2020 г. първоначално на два пъти отказал издаването на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, а заповед № 30/15.01.2021 г., с която накрая удовлетворил искането на жалбоподателя, била отменена впоследствие от съда като незаконосъобразна. Адвокат Ж. сочи, че въз основа на отменената от съда заповед № 30/15.01.2021 г. жалбоподателят още преди отмяната, възползвайки се от продължителното отсъствие на доверителя й, който по професия е моряк, изградил канализация, обслужваща единствено неговия дял от сгР.та, въпреки че се намирала изцяло в избените помещения на Г.. По твърдения на адвокат Ж. изградената от жалбоподателя канализация въз основа на отменената впоследствие заповед № 30/15.01.2021 г. не отговаряла както на актуалните санитарно-хигиенни изисквания, така и на одобрения и вече станал невалиден проект по делбата, като отходният й канал бил включен в шахта непосредствено пред входа на жилището на Г. и било установено, че канализацията се оттича в съседния държавен имот с идентификатор 101365.536.429, представляващ част от Морската градина, където фактически била предвидена септичната яма по одобрения на 04.06.2009 г. ВиК- проект /обстоятелство, което било установено посредством съдебно-графологическа и съдебно-техническа експертиза/.

Относно обективирания в писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г. отказ на кмета на район „Приморски“ да издаде по искането на Д. заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ адвокат Ж. счита, че той е в пълна кореспонденция с постановеното от ВАС решение № 8528/05.10.2022 г. по адм. дело № 3744/2022 г., тъй като съгласно мотивите на решението причина за отмяна на първоначално издадената на основание чл. 194 ал. 1 ЗУТ заповед № 30/15.01.2021 г. е не само фактът, че в нея не са конкретизирани подлежащите на извършване в имота на доверителя й монтажно-ремонтни работи и не е определен пространствено свободният достъп до него, но и установеното от касационната инстанция обстоятелство, че липсват като предпоставка за издаването на заповедта предписани или разрешени по съответния ред строително-монтажни работи по компрометираната канализационна тръба. В тази връзка адвокат Ж. сочи, че тричленният състав на ВАС изрично се е позовал в мотивите на решението на съставен от общинската комисия констативен протокол № 2/02.10.2020 г., с който на собствениците на имоти с идентификатори ***.1.1 и ***.1.2 е предписано да предприемат за своя сметка действия по изграждането на обща канализационна мрежа на сгР.та, след издаване на разрешение за строеж, от което не се обосновава извод за извършването на текущ ремонт, за който не е необходимо разрешение по чл. 148 ал. 1 ЗУТ. Наред с това адвокат Ж. се позовава и на частта от решението на ВАС, в която съдът изрично е обсъдил одобрения на 04.06.2009 г. ВиК-проект, послужил в делбеното производство на сгР.та, приемайки за ирелевантно обстоятелството относно изпълнението на място на канализацията по този проект, тъй като според съда доколкото със заповед № 30/15.01.2021 г. е разрешен свободен достъп до чуждия имот за извършване на монтажно-ремонтни работи по вече изградена канализационна тръба, този проект не може да се приеме нито като разрешени, нито като предписани ремонтни работи от компетентните за това органи. При позоваване на практиката на ВАС по чл. 194 ал. 1 ЗУТ адвокат Ж. коментира, че за да се стигне до прилагане на разпоредбата, е необходимо заявителят да представи пред компетентния административен орган предхождащ административен акт, чието изпълнение да може да се осигури именно посредством заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ. Сочи, че доколкото в съдебното производство по адм. дело № 3744/2022 г. на ВАС са участвали същите страни, то установените в него факти и обстоятелства, както и направени от съда изводи са задължителни за тях. Оттук извежда заключени, че след като в случая след постановяването на решение № 8528/05.10.2022 г. на ВАС по адм. дело № 3744/2022 г. не е настъпила промяна в обстоятелствата, обусловили извършената от съда отмяна на издадената при условията на чл. 194 ал. 1 ЗУТ заповед № 30/15.01.2021 г., то липсва основание за издаването на последваща заповед, с която наново да се разреши достъп до имота на доверителя й за извършване на претендираните от жалбоподателя ремонтни дейности по канализационната тръба. Претендира при отхвърляне на оспорването съдът да присъди на доверителя й направените в производството съдебни разноски, за които в с. з. на 20.09.2023 г. представя доказателства и списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

І. Относно процесуалната допустимост на оспорването:

Писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г. е изпратено от кмета на район „Приморски“ до жалбоподателя Р.С.Д. в отговор на подаденото от Д. заявление рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР/04.04.2023 г. за издаването на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ като в съдържанието си писмото обективира отказ на административния орган да удовлетвори искането за разрешаване на свободен достъп до имот ***.1.2. За наличието на отказ следва да се съди не непременно от изричното използване на словесна техника с думата „Отказвам“, а от вложения смисъл във волеизявлението на административния орган и доколко то е в състояние да предизвика целените от заявителя и предвидени в нормата на чл. 194 ал. 1 ЗУТ правни последици. Поради това съдържащото се в писмото волеизявление, сочещо на причините, поради които искането не може да се удовлетвори, притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т. 2 ЗУТ, тъй като пряко и непосредствено засяга законни интереси на заявителя.

Според приложеното на л. 50 от делото известие за доставяне писмото е получено от съпругата на заявителя Р. Д. на датата 24.04.2023 г., при което с подадената на 03.05.2023 г. по реда на чл. 215 ал. 4 ЗУТ жалба срещу обективирания в него отказ на административния орган жалбоподателят, който е процесуално легитимиран да го оспорва, е спазил установения в същата правна норма 14-дневен преклузивен срок за оспорване.

С жалбата е сезиран родово и местно компетентният да се произнесе съд, съгласно чл. 215 ал. 1 изр. първо ЗУТ.

Съвкупно преценено, изложеното сочи на кумулативното наличие на необходимите положителни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването, поради което съдът следва да се произнесе по неговата основателност.

ІІ. Относно основателността на жалбата:

ІІ.1.Фактически констатации:

По делото няма спор, че жалбоподателят Р.С.Д. и заинтересованото лице Д.И.Г. притежават собственост в изградена в ПИ *** в гр. Варна, Приморски парк, вилна сгР. с идентификатор ***.1 като Д. е собственик на самостоятелен обект в сгР.та с идентификатор ***.1.1, а Г. – на самостоятелен обект в сгР.та с идентификатор ***.1.2.

По делото е представен съставеният на основание чл. 587 ал. 1 ГПК констативен нотариален акт ***на СВ – Варна, с който жалбоподателят е признат за собственик на самостоятелния обект с идентификатор ***.1.1 с предназначение за жилище, апартамент в основна вилна сгР. /л. 39/.

Двата самостоятелни обекта в сгР.та са обособени при извършената съдебна делба по гр. д. № 1972/2005 г. на ВРС, Х състав, приключила във фазата по извършване на делбата с постигнатата между съделителите Р.С.Д. и О.Г.Г. спогодба, одобрена от съда с определение от открито съдебно заседание на 25.01.2010 г. / на л. 99 – 105 от делото е приложен съдебният протокол от 25.01.2010 г. по гр. д. № 1972/2005 г. на ВРС/.

Поставеният в дял на съделителя О.Г.Г. самостоятелен обект в сгР.та, отразен кадастрално с идентификатор ***.1.2, впоследствие е продаден от Г. на заинтересованото лице Д.И.Г.. Според отразеното в протокола от проведеното на 25.01.2010 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 1972/2005 г. на ВРС съдебната спогодба е одобрена въз основа на прието от съда основно и допълнително заключение на извършената по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице Ц.А. и въз основа на приет от ЕСУТ при община Варна с протокол № 26/28.05.2009 г. инвестиционен проект, като по силата на спогодбата, с цел обособяването на двата самостоятелни жилищни дяла, всеки от съделителите се е задължил да извърши в срок до 31.12.2010 г. индивидуализираните в протокола СМР. Инвестиционният проект е приложен на л. 141 – 143 от делото като части ВИК от проекта са съответно на л. 142 и 143, а на л. 37 е Обяснителната записка към Техническия проект, фаза ВиК, за обект „Делба на вилна сгР. в гр. Варна, Приморски парк, местност „Салтанат“, ПИ Ц.А.“.

От становищата на жалбоподателя и на заинтересованото лице Д.Г. става ясно, че след като Г. придобива собствеността върху самостоятелния обект с идентификатор ***.1.2 между двамата възникват извънсъдебни спорове, включително и относно общата канализация в сгР.та, в резултат на което в началото на 2020 г. Г. прерязва разположените в избеното му помещение канализационни тръби, обслужващи собствения на Д. самостоятелен обект ***.1.1.

Освен изявленията на страните, за тези обстоятелства свидетелстват и част от писмените документи по делото: подадената от Р.С.Д. до кварталния инспектор на местност „Салтанат“ Жалба от 31.01.2020 г., според която след като на 28.01.2020 г. Д. установил, че канализацията му не работи - тоалетната, баня и кухненската мивка не поемат отпадни води, извикал фирма за отпушване на канали, която констатирала прерязване на цялата канализация - каналите на тоалетната, на мивката и сифона в банята /л. 146 и 147/; подадено от Р.С.Д. Заявление от 01.02.2023 г. до Районна прокуратура – Варна, в което отново е посочено, че в края на м. януари 2020 г. канализацията на имота му, която е окачена и минава през мазето на Д.Г., е прерязана /л. 148 – 153/; Постановление на ВРП № 5030/2020 г. от 18.05.2020 г. за отказ за образуване на наказателно производство, според съдържанието на което при извършената по преписка № 5030/2020 г. проверка е установено, че след като през 2017 г. Г. ***, във Второ РУ на ОД на МВР – Варна са заведени множество жалби, свидетелстващи за влошени междусъседски отношения на Д. и Г. и спорове относно канализацията на къщата, включително и твърдения за увреждане на стари канализационни тръби от построяването й през 1948 г., като конкретно относно сигнала на Д. за констатирано в края на м. януари 2020 г. прерязване на канализационните тръби на жилището му Прокуратурата е приела, че се касае за деяние по чл. 216 ал. 4 НК, доколкото нанесените на Д. щети от повреждането на канализацията чрез прекъсването и запушването й с анцуг и цимент са на стойност от 220 лв. /л. 162 – 163/; съставен от „Канал сервиз“ ЕООД Протокол от 30.01.2020 г. за извършена услуга на стойност 220 лв. на клиента Р.С.Д. за обект Приморски парк ***, състояща се в профилактика на прерязана канализация, запушена с анцуг и цимент /л. 164/; Писмо изх. № РП-666-00-370/25.04.2023 г. от началника на РДНСК – Варна до кмета на община Варна, в което е упомената подадена от Д. жалба относно прекъснатата канализация в имота /л. 26 – 28/; подадена от Д.И.Г. молба по адм. дело № 506/2021 г. на Адм. съд Варна, VІІ състав, съдържаща признанието на Г., че преминаващата през собственото му помещение канализация е премахната от него с обяснение, че е изпълнена незаконно, без изискуемото разрешение за строеж и в нарушение на техническите, технологичните и санитарно-хигиенни изисквания, във връзка с което Г. се е позовал на съществуваща според него пряка заплаха върху собствеността, живота и здравето на обитателите на жилището му, предвид липсата на изгребна яма в имота, в резултат на което оттичащите се от жилището на Д. води няма накъде да се изтичат поради незаустването на тръбите, водещо след напълването им до преливане в жилището на Г. /л. 169 – 172/.

Относно факта, че канализацията в имота е на септична яма свидетелства приложената на л. 37 и 38 от делото Обяснителна записка към изготвения за делбата на сгР.та Технически проект, част Вътрешно ВиК, в която изрично е записано, че в района все още няма изградена канализационна мрежа, което налага отводняването на вилната сгР. и на паянтовата постройка да става в съществуваща изгребна яма. Посочено е, че хоризонталният канализационен клон от вилната сгР. и клона от паянтовата постройка се събират в ревизионна шахта при източната тераса и оттам отпадните води отиват в изгребната яма. От изготвеното в края на 2022 г. писмо рег. № УСКОР 21001850ВН_024ВН/09.12.2022 г. на директора на Дирекция „УСКОР“ при община Варна до омбудсмана на Република България, до началника на РДНСК – Варна, до областния управител – Варна и до Д.Г. и Р.Д. / л. 30 – 33/, е видно, че това обстоятелство не е претърпяло промяна във времето. Спорът къде точно се намира септичната яма – в границите на процесния ПИ *** или извън тях, е извън предмета на делото, поради което направените в тази връзка изявления на страните и представени относно тях доказателства не следва да се коментират от съда.

След прерязването на канализационните тръби Д. неколкократно е сезирал районната администрация с искане да му се издаде заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ за свободен достъп до имота на заинтересованото лице за извършване на ремонтни работи по възстановяването им.

В писмо рег. № УСКОР20001162ПР_015ПР_001ПР/25.11.2020 г., изпратено до жалбоподателя след отмяната с решение № 1492/16.10.2020 г. по адм. дело № 1824/2020 г. на Адм. съд – Варна на мълчаливия отказ на кмета на район „Приморски“ по подаденото от Д. заявление от 09.06.2020 г. за издаване на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, кметът на район „Приморски“ е посочил, че чертеж „Аксонометрия на канализационната инсталация“ /приложен на л. 143 от делото/ не отговаря на моментното състояние и предвид факта ,че представената документация не представлява одобрен проект по част ВиК и не отговаря на актуалната нормативна уредба е указал на Д. в 2-месечен срок да представи ВиК-проект за ремонт на канализацията на сгР. с идентификатор ***.1, съдържащ констатации и предписания за извършването на необходимите работи, който да се изготви съгласно актуалната нормативна уредба и да се одобри от главния архитект на община Варна /л. 117 и 118 от делото/.

С издадена впоследствие заповед № 30/15.01.2021 г. кметът на район „Приморски“, след като се е запознал с преписката по подадената от Д. жалба рег. № ЗК19001611ВН-011ВН/16.03.2020 г., е разрешил, на основание чл. 194 ал. 1 ЗУТ, на собствениците на самостоятелен обект с идентификатор ***.1.1, находящ се в гр. Варна, Приморски парк ***, свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор ***.1.2 за осъществяването на монтажно-ремонти работи на канализационни тръби в имот с идентификатор ***.1.2 /л. 62 – 64 от адм. преписка/.

При проведеното съдебно обжалване на заповед № 30/15.01.2021 г. жалбата срещу нея първоначално е отхвърлена с решение № 57/26.01.2022 г. по адм. дело № 506/2021 г. на Адм. съд – Варна, VІІ състав /л. 30 – 39 от адм. преписка/, но впоследствие при касационния контрол по реда на глава ХІІ АПК с влязло в законна сила решение № 8528/05.10.2022 г. по адм. дело № 3744/2022 г. ВАС РБ, Второ отделение, е отменил решение № 57/26.01.2022 г. по адм. дело № 506/2021 г. на Адм. съд – Варна и произнасяйки се по съществото на спора, е отменил заповед № 30/15.01.2021 г. на кмета на район „Приморски“ /л. 28 и 29 от адм. преписка/.

В решаващите мотиви, обусловили отмяната на заповед № 30/15.01.2021 г., тричленният състав на ВАС е приел, че цитираният в заповедта и приложен в първоинстанционното производство Констативен протокол № 1/14.08.2020 г., с който на собствениците на самостоятелни обекти ***.1.1 и ***.1.2 е предписано незабавно за своя сметка да предприемат действия по отремонтиране на общата канализационна мрежа на сгР.та, както и приложеният също в първоинстанционното производство Констативен протокол № 2/02.10.2020 г., с който на собствениците на двата самостоятелни обекта е предписано да предприемат за своя сметка действия по изграждане на обща канализационна мрежа на сгР.та, която да не застрашава конструкцията й и санитарно-хигиенните норми като преди започването на СМР да предприемат и нужните действия за издаване на разрешение за строеж, не съдържат конкретно предписани СМР по компрометираната канализационна тръба.

Приемайки, че и в двата констативни протокола липсват предписани ремонтни работи за възстановяването на канализационната тръба, тричленният състав на ВАС е посочил в решението, че в случая няма предхождащ акт, в който да е предписано извършването на СМР, попадащи в обхвата на текущ ремонт по смисъла на § 5 т. 43 ДР ЗУТ, а същевременно е обърнал внимание, че предвид даденото с Констативен протокол № 2/02.10.2020 г. предписание за предприемането на действия след издаване на разрешение за строеж, то това в случая поначало не обосновава извод за извършването на текущ ремонт. Касационният състав е извършил разграничение между режима на текущия и основния ремонт, посочвайки, че за основния ремонт е нужно издаването на разрешение за строеж, а що се отнася до текущия ремонт, то дори да се касае за него, както според съда необосновано е било прието, то и в този случай разпоредбата на чл. 194 ал. 1 ЗУТ изисква текущите ремонтни дейности да са предписани по административен ред от компетентен административен орган. В тази връзка съдът е обърнал внимание на обстоятелството, че в случая са ирелевантни обстоятелствата относно изпълнението на място на канализацията на ВиК-проекта, въз основа на който е извършена делбата на вилната сгР. по гр. д. № 1972/2005 г. на ВРС, тъй като той е бил относим в производството по съдебната делба на сгР.та, към който момент е следвало да бъде изпълнен, и доколкото в случая става въпрос за осигуряване на свободен достъп до чужд имот за извършване на монтажно-ремонтни работи по вече изградена канализационна тръба, този проект не може да се приеме нито като разрешени, нито като предписани монтажни работи от компетентен орган.

С тези решаващи съображения и като е посочил, че в оспорената заповед № 30/15.01.2021 г. не са указани конкретните монтажно-ремонтни дейности в чуждия имот и не е определен пространствено достъпът до него, съставът на ВАС РБ я е отменил като противоречаща на изискванията на чл. 194 ал. 1 ЗУТ.

Още преди отмяната на заповед № 30/15.01.2021 г. жалбоподателят Д., основавайки се на предвиденото с чл. 217 ал. 1 т. 8 ЗУТ предварително изпълнение на тази категория индивидуални административни актове, както и на постановените по адм. дело № 506/2021 г. на Адм. съд Варна определения № 1859/23.07.2021 г. и № 1860/11.08.2021 г., с които е оставено без уважение искането на Д.Г. за спиране на предварителното изпълнение на заповедта /л. 40 - 43 от адм. преписка/, е осъществил позволения му с нея достъп до чуждия имот ***.1.2 и е отремонтирал прекъснатата там канализация.

Поради последващо извършената от съда отмяна на заповед № 30/15.01.2021 г., кметът на район „Приморски“ е възстановил на основание чл. 301 АПК и въз основа на изрично подаденото от Д.И.Г. Уведомление рег. № РД23005407ПР/13.03.2023 г. нарушеното му с отменената заповед право като с писмо рег. № РД23005407ПР_001ПР/27.03.2023 г. е дал възможност на Г. и сам да извърши необходимите за това действия /л. 3 - 4 и л. 7 от адм. преписка/. Срещу това писмо е подадено възражение от Р.С.Д.,***_004ПР/30.03.2023 г. и адресирано, освен до кмета на район „Приморски“, и до кмета на община Варна, до началника на РДНСК – Варна и до директора на ОД на МВР – Варна /л. 21 – 24 от адм. преписка/.

Съгласно приложеното на л. 13 и 14 от преписката Уведомление рег. № РД23005407ПР_006ПР/30.03.2023 г. Д.И.Г. е извършил въз основа на предоставената му за това възможност с писмо рег. № РД23005407ПР_001ПР/27.03.2023 г. действията по демонтаж на възстановената от жалбоподателя канализация, в потвърждение на което е представил пред кмета на район „Приморски“ съставен Протокол от 30.03.2023 г. с опис на демонтираните материали и снимков материал /л. 15 – 20 от адм. преписка/.

Със заявление рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР/04.04.2023 г. /л. 55 и 56 от адм. преписка/ Р.С.Д. отново е сезирал кмета на район „Приморски“ с искане да му се издаде заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ за достъп до имот ***.1.2 за възстановяване на неправомерно прекъснатата канализация. В заявлението не се е позовал на новонастъпили обстоятелства след постановяване на решението на ВАС по адм. дело № 3744/2022 г., с което е отменена издадената му преди това заповед № 30/15.01.2021 г., а при избирателно позоваване на мотивите от това решение е поискал с новата заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ административният орган да му предпише и изброи детайлно в целия им обхват необходимите ремонтни дейности като определи пространствено и свободния му достъп до чуждия имот.

В отговор на така подаденото заявление кметът на район „Приморски“ при община Варна е изпратил до Д. оспореното по делото писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г., с което също позовавайки се изцяло на решението на ВАС РБ по адм. дело № 3744/2022 г., му е посочил, че компетентният орган, който трябва да се произнесе относно необходимите ремонтни работи, е главният архитект на община Варна, като заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ може да бъде издадена едва след представянето на издадено от него разрешение за строеж /л. 57 и 58 от адм. преписка/.

По преписката е приложена Заповед № 0261/27.01.2020 г., с т. І на която кметът на община Варна съгласно предоставената му възможност с § 1 ал. 3 ДР ЗУТ е делегирал на районните кметове правомощията си по чл. 194 ЗУТ за издаване на мотивирани заповеди за осигуряване по административен ред на свободен достъп до чужд недвижим имот /л. 76 – 78 от адм. преписка/.

Отново по преписката на л. 74 и 75 е приложена и заповед № 005/17.02.2017 г., с която на основание § 1 ал. 4 ДР ЗУТ главният архитект на община Варна е делегирал на главните архитекти на райони в общината свои правомощия по ЗУТ, изрично изключвайки от териториалния обсег на заповедта Приморски парк, където е ситуиран процесният ПИ ***.

ІІ.2. Правни изводи въз основа на направените фактически констатации:

С разпоредбата на чл. 194 ал. 1 ЗУТ е регламентирано задължение за собствениците и обитателите на недвижими имоти да осигуряват свободен достъп в тях за извършването на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на издадена заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - заповед на началника на ДНСК.

Тъй като с разпоредбата по нормативен път е предвидена възможност за ограничаването по административен ред на правата на собственика на имота във връзка с ползването му, то за да е допустимо от гледна точка на закона това ограничаване, изрично в чл. 194 ал. 1 ЗУТ е предвидено, че неизчерпателно изброените видове работи във връзка с устройството на територията, за извършване на които кметът издава заповед за свободен достъп до чуждия имот, трябва да са разрешени или предписани. От това следва, че законодателят е установил като задължителна предпоставка за издаване на заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ наличието на издаден от компетентен административен орган предхождащ я административен акт, в който посредством лимитативно изброяване да се установят проектните, строителни, монтажни и др. видове работи, подлежащи на извършване в чуждия имот. Какъв по естеството си трябва да е актът зависи изцяло от вида на предстоящите работи. След като в случая става въпрос за монтажно-ремонтни дейности по възстановяване на прекъсната канализация, то принципно съществуващите възможности са или да отговарят на дефинираното с § 5 т. 42 ДР ЗУТ понятие за „основен ремонт“, който представлява „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ, поради което на основание чл. 148 ал. 1 ЗУТ за него е необходимо издаването на разрешение за строеж от компетентния за това орган по чл. 148 ал. 2 ЗУТ, или да са „текущ ремонт“ по смисъла на § 5 т. 43 ДР ЗУТ, за който на основание чл. 151 ал. 1 т. 1 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. И в този случай обаче, предвид необходимостта от предварителното им предписване като предпоставка за издаването на заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, ще трябва компетентен орган да се е произнесъл какви точно да са текущите ремонтни дейности като вид и обем.

Именно защото със заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ се ограничава правото на собственика във връзка с ползването на имота му, тя подлежи на издаване единствено в случаите на доказана необходимост от извършването в чуждия имот на конкретни дейности във връзка с устройството на територията. Поради това не е достатъчно лицето, сезирало кмета, просто да заяви искането си за достъп в чуждия имот, а трябва задължително да установи посредством друг предхождащ акт нуждата от извършване на строително-монтажните дейности, които без поискания от него достъп не биха могли да се осъществят. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС, намерила израз в решенията по адм. дело № 822/2020 г.; по адм. дело № 2607/2022 г.; по адм. дело № 1586/2021 г.; по адм. дело № 11101/2020 г.; по адм. дело № 8811/2017 г.; по адм. дело № 14308/2017 г. и много други.

Необходимостта от предхождащ заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ административен акт, в който точно да се установени по вид и обем необходимите ремонтни дейности, изрично е указана от ВАС и в решение № 8528/05.10.2022 г. по адм. дело № 3744/2022 г. като това е един от решаващите мотиви на съда да отмени издадената по реда на чл. 194 ал. 1 ЗУТ заповед № 30/15.01.2021 г.

Изведено извън контекста на решението е становището на жалбоподателя, което е застъпил и в заявлението си от 04.04.2023 г. до кмета на район „Приморски“, че кметът трябвало сам да предпише и изброи детайлно в заповедта необходимите ремонти работи. Действително, в решение № 8528/05.10.2022 г. съдът е посочил, че в заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ трябва да са конкретизирани ремонтните дейности, които ще се извършват в чуждия имот, но тази конкретизация трябва да кореспондира на вече разрешени или предписани от компетентен административен орган строителни или монтажно-ремонтни дейности в предхождащ заповедта административен акт. Кметът на общината/района не разполага с компетентност по закон нито да разрешава, нито да предписва строително-ремонтни дейности.

В мотивите на решение № 8528/05.10.2022 г. ВАС изрично е коментирал и това, че приетият още при съдебната делба на сгР.та инвестиционен проект, част ВиК, не може да послужи като отправен акт за определянето на необходимите за възстановяване на канализацията ремонтни работи, защото доколкото със заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ се разрешава свободен достъп за извършването на СМР по вече изградената канализационна тръба, този проект не може да се възприеме нито като разрешени, нито като предписани дейности.

На отправения от съда въпрос в съдебно заседание на 20.09.2023 г. пълномощникът на жалбоподателя адвокат П. е отговорила, че доверителят й не е отправял искане до главния архитект на община Варна да се произнесе относно вида и обема на необходимите СМР за възстановяване на канализационната тръба. По преписката и по делото не се съдържат и данни, че след влизането в сила на решение № 8528/05.10.2022 г. на ВАС е било издадено предписание от компетентно длъжностно лице относно подлежащите на извършване конкретни ремонтни дейности за възстановяване на канализационната тръба. Издаването на заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ не предполага извършване на комплексно административно обслужване по смисъла на § 1 т. 5 ДР АПК, поради което е неиздържано застъпеното едва в пледоарията по съществото на спора становище на адвокат П., че кметството служебно трябвало да изиска необходимата информация, за да разреши след това свободния достъп до чуждия имот.

Нито пред кмета на район „Приморски“, нито пред съда жалбоподателят се позовава на нови обстоятелства, различни от обсъдените от ВАС в решение № 8528/05.10.2022 г., които да му дадат основание наново да сезира административния орган с искане за издаването на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ. Напротив, цялото му искане почива на едностранчиво и изведено извън действителния си контекст тълкуване на решение № 8528/05.10.2022 г. на ВАС.

При отсъствието на каквато и да било настъпила промяна в обстоятелствата, при които е постановено влязлото в законна сила съдебно решение за отмяна на издадената от кмета на район „Приморски“ заповед № 30/15.01.2021 г. издаването на нова заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ би влязло в противоречие със съдебното решение, поради което на основание чл. 177 ал. 2 АПК ще е нищожен административен акт.

Поради това като е отказал с оспореното по делото писмо да издаде на жалбоподателя нова заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, кметът на район „Приморски“ се е произнесъл по искането в пълно съответствие с приложимите материалноправни норми.

Относно компетентността му да се произнесе относно възможността за издаване на заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ от значение е факта на делегираните му от кмета на община Варна правомощия с т. І на заповед № 0261/27.01.2020 г.

Съобразявайки изложеното и ръководейки се от правомощието си по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, съдът следва да отхвърли подадената жалба поради нейната неоснователност.

При този изход на спора е основателно, съгласно чл. 143 ал. 4 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, направеното от страна на заинтересованото лице Д.И.Г. искане да му се присъдят съдебните разноски по делото, които съгласно приложените на л. 182 и 183 доказателства са в размер на 1450 лв. - договорени между адвоката и клиента и изцяло заплатени в брой от последния. Следва да се посочи, че по делото не е предявено възражение от страна на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на заинтересованото лице, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ подадената от Р.С.Д. жалба срещу обективирания в писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г. отказ на кмета на район „Приморски“ при община Варна по подадено от жалбоподателя заявление рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР/04.04.2023 г. за издаването на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ.

ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН **********, да заплати на Д.И.Г., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: