РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 18.06.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на двадесети май
две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и прокурор КИРИЛ
ПЕТРОВ, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 400 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.1 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е
образувано по уточнена искова молба на Д.С.С., ЕГН **********,
чрез И.П.Р., подадена срещу Областна дирекция на МВР – Ловеч, за заплащане на обезщетение в размер
на 23 460 лева за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на
отменена по административен ред Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0359-000538 от 22.09.2018 година, издадена от Т.С.М.на
длъжност младши оперативен дежурен към ОДМВР- Ловеч, РУ-Троян.
Ищецът претендира да му
бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 460 лева,
считано от 22.09.2018г. до 03.04.2019г. и неимуществени вреди в размер на 5 000
лева, считано от 22.09.2018г. до 29.05.2019г., ведно със законната лихва от
21.07.2020г. до окончателното изплащане на сумите, претърпени от Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 18-0359-000538 от 22.09.2018г.,
издадена от младши оперативен дежурен Т.С.М.в РУ-Троян, отменената като
незаконосъобразна с Решение № 359Р-13279/29.06.2020г. на Началник РУ
„Полиция“-Троян, в законна сила от 21.07.2020г. Претендира и възстановяване на
направените разноски.
В исковата молба навежда доводи, че отменената заповед е издадена без да
са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, обсъдени
обясненията и възраженията на заинтересованите лица, ако такива са дадени /
чл.35 от АПК /. Сочи, че според чл.36, ал.1 от АПК доказателствата се събират
служебно от административния орган, а съгласно ал.3 всички събрани
доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.
Счита, че административният орган -
РУ „ Полиция“ - Троян по своя инициатива е започнал административното
производство със съставяне на АУАН /чл.36, ал.1 от ЗАНН/, иззел документите на водача
на превозното средство /описани в заповедта/ и издал незабавно ЗПАМ, без да
отчете релевантния факт, че всички иззети документи са на английски език,
неприсъства лице което да ги прочете и преведе, за да се установи дали лицето,
което управлява е водач или собственик на процесния
лек автомобил, като административната процедурата е различна за водачи и за собственици на МПС.
Сочи, че живее и работи във
*****, има транспортна фирма и английско СУМПС, и семейство. Твърди, че след
прекратяването на регистрацията, не може да тръгне за *****, да работи и чака
резултата от медицинското изследване, изпратено във ВМА.
Излага,
че след дълъг период, подробно описан в ИМ на административно и съдебно
обжалване , от 04.01.2019г. до 21.07.2020 г. е отменена ЗПАМ, решението влиза в
сила и престава да съществува в правния мир порочният акт, но същият остава
вреди за него. На практика не можел да ползва лекия си автомобил от деня на
прекратяване на регистрацията в България - 22.09.2018г. до подновяване на
новата английска регистрация, след 03.04.2019г.-дата на българската регистрация
и търпи вреди. Сочи, че след близо 2 месеца, пътува до работното си място с
колата, с нова регистрация, но преживяното неудобство и накърнено име остават
между него, ръководството и колегите трайно съмнение и негативни чувства за
него. Счита, че това нямало да се случи, ако не била прекратена неправомерно
английската регистрация.
Претендираните
имуществени вреди, препърпени в периода от
22.09.2018г. до 03.04.2019г., в размер на 18 460 лева, описани в уточнителната молба на лист 76 от делото представляват: изплатени
предсрочно 5 165.17 британски паунда, заплатени на
27.02.2019г., въз основа на сключен договор за изплащане на автомобила за срок
от 24 месеца - 23.03.2018г. до 23.04.2019г.; направена на 03.04.2019г. първоначална
българска регистрация на ППС, промяна в регистрацията със смяна на табели и
възстановяване на ППС, като заплатил общо на 933.35 лева, от които внесени
59,00 лева, по сметка на ОДМВР-Ловеч. Сключил и задължителната гражданска
отговорност по Застрахователна полица № *****, на ***** АД в размер на 66,79 лв.
С фактура № *****. заплатил на *****190.00 лева, за продуктова такса, с
приложен фискален бон. Заплатил и седмична винетка в размер на 15.00 лева, без
която колата не може да се прибере от Ловеч до Троян. Сключил и комбинирана
застраховка „Каско” и „Злополука”, за да може да си
тръгне за *****, като заплатил първа вноска в размер на 589.05 лева и данък
превозни средства в размер на 12.51 лева; 874.51 лева/ съгласно приложен
валутен калкулатор/, заплатени билети за пътуване със самолет на 01.11.2018г.
до *****и връщане на 02.04.2019г., за да регистрира колата; 231.78 британски паунда, по курса на БНБ - в размер на 524,87 лева за
изплатена задължителна автомобилна застраховка № *****, прекратена на
02.10.2018г. и не напълно възстановена сума;
2 200 британски паунда, по курса на БНБ в
размер на 5023.26 лева-сочени като търпени имуществени загуби за реално
изплатени суми за такси – пътуване до работното си място и връщане с такси,
както и за пазаруване един път в седмицата; 10 728.65 лева, около 5 000
британски паунда, по курса на БНБ вреда от
неизползването на автомобила в срока на прекратената регистрация /190 дена/ до
новата българска регистрация и след регистрацията още 54 дни, докато си
възстанови старата английска регистрация /от 22.09.2018г. до 03.04.2018г./, като
настъпило обезценяване и загуба на
цената по каталог; 93,00 лева, за разноски по държавни такси, за водене на
административни дела - № 44/2019г и адм. дело
№7/2020г. по описа на АдмС Л и 2 броя дела във ВАС
/22.09.2018г. до 03.04.2019г./ по приложени платежни/; както и 173.00 лева разноски
за легализиран превод по административните дела /описани в т.29 на исковата
молба и приложени документи/, ведно законната лихва от 21.07.2020г. до
изплащането им.
Претендираните
неимуществени вреди, описани в уточнителната молба на
лист 76 от делото за периода от 22.09.2018г. до 29.05.2019г. в размер на 5 000
лева са от претърпеният ежедневен стрес и неудобство от създалата се
обстановка, накърнено име в обществото, семейството, при английския работодател
и колеги.
В съдебно
заседание ищеца лично и чрез процесуалният
си представител, поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена
като основателна и доказана в посочения размер, както и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски. В писмени бележки са изложени
подробни съображения за основателност на исковата претенция. До приключване на
съдебното дирене и на основание чл.214, ал.1, предл.3
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът е допуснал поискано
от ищеца изменение на иска в общ размер на 19 005 лева, от които имуществени
вреди в размер на 13 305 лева и неимуществени вреди в размер на 5 000 лева.
В съдебно заседание ответникът по иска, Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
гр.Ловеч, чрез процесуалният си представител ю.к. Р. оспорва
предявеният иск по основание и размер. В писмен отговор на искова молба с вх. № 3759/12.10.2020
г. на АдмСЛ и по същество твърди, че исковата
претенция е необоснована и недоказана. Излага, че претенциите на ищецът за
отговорност на ОДМВР - Ловеч по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ относно отменената ЗППАМ №
18-0359-000538 от 22.09.2018г. са неоснователни, тъй като ИАА засяга права и
създава задължения за собственика на МПС, какъвто С. не е бил към момента на
действието й. Счита, че самият ИАА издаден на несобственик на МПС не поражда
последици за него, не създава задължения и не ограничава права. Факта, че той
не е уведомил реалния собственик на автомобила за наложените върху
собствеността му ограничения и не е потърсил неговото съдействие за разрешаване
на проблема, не може да се вмени във вина на органите на ОДМВР. Реалният собственик не с предявил
претенции относно прекратената регистрация на МПС. При действието си отменения
ИАА не е създал права или задължения за ищецът, тъй като той е бил наясно с
факта, че не е собственик на МПС, а наложената принудителна административна
мярка има действие единствено по отношение на собственика на МПС. Изтъква, че
при проверката ищецът се е легитимирал, че е собственик на автомобила и ЗПАМ е
издаден на него като собственик на автомобила.Ако той не е знаел, че не е
собственик на автомобила е можело веднага да го заяви, да обжалва ЗПАМ и да не се легитимира като собственик, но не
го е направил в указания 14 дневния срок.
Изтъква, че два месеца ищецът
се е смятал за собственик на автомобила, тъй като го е закупил като такъв от *****,
но в този документ, който го представя и в последствие на който представя
превод след два месеца, има едно изречение, което казва, че той не може да се
разпорежда с тази вещ докато не изплати изцяло лизинговата сума. И той иска
възобновяване на това производство, вече като легитимиращ се несобственик. Излага,
че това производство е възобновено във времето и наложената на ищеца ЗПАМ е
отменена въз основа на представените доказателства, тъй като той не е легитимен
собственик, за да му се наложи такава мярка. През това време, той изкупува
изцяло автомобила в Англия, снабдява се с документ за собственост, връща се в
България и вече като собственик на този автомобил го регистрира с български
номера, след което вкарва автомобила в Англия и прави пререгистрация с английски
номера. Сочи, че тези негови действия ако не са направени в този междинен
период, след отмяната на ЗПАМ, на автомобила е законово да се върнат
английските номера на собственика и този автомобил щял да остане с английските
номера, но, тъй като вече автомобилът е закупен в този период от време, от
ищеца той сам по желание му сменя регистрацията с българска, за да го изкара в
Англия, за да го пререгистрира.
Счита,
поведението на ищеца, който два месеца не заявява, че не е собственик и не се
обръща към собственика на автомобила, който знае, че е такъв, за да поиска неговото
съдействие за легитимност, като собственикът на автомобила по никакъв начин не
е реагирал, че автомобилът е със свалени регистрационни номера и той не може да
го ползва, същият вменява във вина на органа неговото си поведение, неговото си
бездействие, за да докаже тези факти и обстоятелства във времето като виновно
поведение на административния орган и иска да черпи права от това свое
поведение, като всичките в купом разходи, които е правили той през този период,
да ги поеме административният орган. Излага,
че нито една от тези претендирани щети не са в пряка
и непосредствена вреда от индивидуалният административен акт. След като е
доказано с преводи легализирани от ищеца, че той не е собственик на автомобила
и не може да търпи тази санкция, която му е наложена като собственик, АО я
отменя. Затова, счита че няма законово основание тази претенция, няма преки и
непосредствени вреди настъпили от този акт, които са за собственика на
автомобила, не и за останалите лица. Оспорва
списъкът с разноски относно направените разноски по други административни дела,
посочени в него, тъй като по тези дела е следвало да се търсят разноски в хода
на процеса.
Участващият по делото
прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Приема,
че единствено по отношение на претърпените неимуществени вреди има някакво
основание и може да е частично основателен в минимален, редуциран размер и то
само, поради това, че макар и да не е собственик по силата на лицензионния
договор той е ползвател на този автомобил и за определен период от време, той е
бил лишен от възможността да го ползва. Относно имуществените вреди, счита, че
по делото са натрупани много и различни документи за претендиране на
имуществени щети, но те не обуславят някаква пряка – причинна връзка с
отменената ЗПАМ, поради което в тази част иска е недоказан. Относно разноските,
следва да се уважат тези, които за настоящото производство.
По делото
са събрани писмени и гласни
доказателства, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по
реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК. Назначена е съдебно оценителна - автотехническа
експертиза, както и допълнителна такава.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че на 22.09.2018г.
служители при РУ-Р. спрели
за проверка пред панаирната палата в с. Орешак ищецът като водач на МПС-*** ***
с peг. № ***, Държава *****. Проверяващите
установили, че водачът Д.С.С. с постоянен адрес ***,
кат. D+E, водещ се на отчет в ОДМВР Ловеч управлява МПС, лична собственост под
въздействие на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо
средство Дрегер „DrugCheck
3000 ARLC – 0321“.
При извършената проверка върху
тест касетата не се появявал червено-лилава линия и теста е временно
положителен за амфетамин и метамфетамин,
при издаден талон за медицинско изследване с бл. номер 0004279 и изготвен снимков материал на теста приели, че ищецът
управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Съставили АУАН серия Д, №
26008 от 22.09.2018г. срещу водача, с
който приели, че същият е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр. 2 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Въз основа на констатациите,
съдържащи се в съставения АУАН, Младши оперативен дежурен към ОДМВР Ловеч, РУ
Троян Т.М.приел, че ищецът управлявал ППС след употреба на наркотични вещества
или техните аналози, с което виновно нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр. 2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и издал Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗПАМ/ № 18-0359-000538 /22.09.2018г., с която му наложил
принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.“б“ от ЗДвП-прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, а именно за 190 дни. Иззети са
СУМПС и 2 броя регистрационни табели, с номер ***. Издадената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 18-0359-000538
/22.09.2018г. не е обжалвана в законоустановения
срок, каквато възможност е указана в съдържанието на същата и е влязла в сила
на 07.10.2018г.
На дата 04.01.2019 г. ищецът, чрез пълномощника си по настоящото дело подал
искане до директора на Областна дирекция на МВР Ловеч за възобновяване
производството, на основание чл.99, ал.1 във вр. с
чл.100 от АПК и отмяна на ЗПАМ, с доводи, че е издадена при неправилна правна
квалификация, а именно разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, като му
било вменено правото на собственик на процесния лек
автомобил. Посочил е, че ЗПАМ е издадена като АО не се е запознал и не е събрал
служебно доказателства свързани с иззетият Регистрационен сертификат, с
посочения референтен номер, че лекият азтомобил не е
негова собственост и има задължение за изплащане до 22.04.2020г., че е лизингов
и са нарушени правата на чуждестранният собственик на МПС, както и неговите
права като ползвател. Към искането приложил копие от фактура от лизинговата
фирма за внесен депозит и бъдещо парично задължение, ведно с легален превод и
копие от Регистрационен сертификат, придружен с легален превод.
С решение №295р-603 от 10.01.2019г. директора
на ОДМВР Ловеч, отказъл да възобнови административното
производство и оставил без разглеждане по същество искането за възобновяване
производството по влязъл в сила административен акт, тъй като липсва
процесуална легитимация на пълномощика, както и, че
ангажираното в искането правно основание, е по предложение на прокурор или на омбудсмана, а не на страна в производстово.
Поради допусната грешка при изписване на акта, чието възобновяване е поискано,
респ. произнесено с определение от 20.02.2019г. по адм.д.
№44/2019г. на АдмСЛ, съдът е прекратил производството
и върнал преписката на директора на ОДМВР Ловеч за отстраняване на очевидна
фактическа грешка. С определение от 18.04.2019г. по а.д. №3103/2019г., състав
на Седмо отделение на ВАС е отменил определението и върнал делото за
продължаване на съдебното производство за произнасяне по същество. С
определение от 17.05.2019г. по адм.д. № 44/2019г. на АдмСЛ съдът е отхвърлил жалбата на С. , срещу решението от
10.01.2019г. на директора на ОДМВР Ловеч, като неоснователна. С определение от
04.11.2019г. по а.д.№10679/2019г., състав на Седмо отделение на ВАС е отменил
последното определение, вместо него обявил нищожността на Решението на
директора на ОДМВР от 10.01.2019г. и изпратил преписката на началника на РУМВР
Троян за произнасяне по искането за възобновяване на ЗПАМ, като компетентен
орган.
С решение от 13.12.2019г. на
началника на РУМВР Троян е отказано възобновяването поради липса на основание,
т.к. принудителната мярка е изтекла, моторното превозно средство е регистрирано
от собственика, и липсва правен интерес за възобновяване.
С определение от 08.06.2020г. по адм.д. №7/2020г. на АдмСЛ е отменено решението на началника с обективирания в него отказ и върната преписката за решаване
на искането по същество.
С решение №295р-13279 от
29.06.2020г. на началника на РУМВР Троян, е възобновил административното
производство по влязъл в сила административен акт /ЗПАМ/ и е разгледал искането.
По същество е приел, че от предоставените легализирани писмени документи е
видно, че С. не е бил собственик на процесния лек
автомобил *** *** с peг. № ***, ****към 22.09.2018г.,
при издаване на ЗПАМ. Същият става собственик на 27.02.2019г. след изплащане на
лизинговото финансово задължение към собственика. Този факт не е бил известен
на административния орган при издаване на заповедта и затова тя се явява
издадена в нарушение на материалния закон. Процедурата е коренно различна за
водачи и за собственици на МПС / уредена е в Наредбата /. Процесният
лек автомобил е със служебно прекратена регистрация за 6 месеца, но не повече
от 190 дена, свалени са регистрационни табели и отнет регистрационен
сертификат, вместо спиране от движение до 30 дни, сваляне на регистрационните
номера и уведомяване на собственика. След изтичане на ЗПАМ, същата е изпълнена
и е направена българска регистрация. Предвид настъпилата промяна е приел
допуснатото при издаване на ЗПАМ нарушение на материалния закон по чл. 171, т.2а,
б.„б ” от ЗДвП, вместо чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП за съществено и
неотстранимо, поради което и на основание на чл.97, ал.1 от АПК е отменил
изцяло Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0359-000538 от 22.09.2018г., по чл. 171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, издадена от Т.С.М.на
длъжност Младши оперативен дежурен към ОДМВР- Ловеч, РУ-Троян, против Д.С.С., ЕГН **********,*** като незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон. Решението като необжалвано е влязло в законна
сила. По настоящото
дело не подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта
/ЗПАМ/, тъй като същата е отменена от компетентния орган с влязъл в сила
административен акт, след възобновяване на административното производство по
предвидения от закона ред.
С пълномощно от 23.04.2019г.
ищецът е упълномощил С. С. да прекрати регистрацията на собственият му лек
автомобил марка ***, с рег. номер ***, рама -
*** в ОДМВР Ловеч-Сектор КАТ, като подписва необходимите затова
документи. В тази връзка упълномощеният е подал Заявление за прекратяване на регистрацията
на процесното МПС.
По искане на ищеца по делото е изслушана и
приета съдебно оценителна - автотехническа експертиза
и допълнителна съдебно оценителна - автотехническа
експертиза. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение по съдебно
оценителна - автотехническа експертиза, както и
допълнителната такава, като компетентно, обективно и безпристрастно дадени,
съответстващо на останалите доказателства по делото.
За установяване твърденията си,
че има английска фирма ищецът прилага приложеният
на л.22 от делото превевод според който Регистраторът на Дружествата за
Англия и Уелс удостоверява, че „****“ е учредено по Закона за дружествата 2006
като дружество с ограничена отговорност с директор Д. С. С..
Според превода на водената кореспонденция за погасянате задълженията на ищеца по автомобила с дата 27.02.2019г. на л.27, същият е
уведомен, че техния размер е в 5 165, 17 британски паунда
и , че все още притежават финансово участие в моторното превозно средство до
пълното изплащане на задълженията му според споразумението. А, според този на
л.29 от делото на дата 11.03.2019г. задълженията по споразумението са
изплатени.
Според документа на л.65 на 30 юли 2019г. е
извършен превод по автоматизиран кредит, в който е посочен регистрационния
номер на превозното следство, а именно ***, описан
във фактура за продажба на л.24 от делото от дружеството „****“, чиито
собственик и директор е ищецът С..
При така установената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства, съдът обосновава следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни
или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Според чл. 7 /Изм.
- ДВ, бр. 43 от 2008
г./ от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред
съда по мястото
на увреждането или по местожителството
на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал. 1 ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите.
При проверка на
допустимостта на иска, който е с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ съдът
намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото
на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е
сезиран. Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди,
че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен акт на орган в РУ Полиция Троян, който е част структурата на Областна
дирекция на МВР – Ловеч, срещу ОДМВР Ловеч – юридическо лице съгласно чл.37,
ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, т.е. исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, подлежат на разглеждане
в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Ищецът обвързва настъпването на
вреди с административен акт, незаконосъобразността на който е обявена с влязъл
в сила административен акт. Настоящият адрес на ищеца е в гр.Троян, община
Троян, област Ловеч с оглед на което и при прилагане на чл.7 от ЗОДОВ следва,
че делото е подсъдно на АдмС – Ловеч, като искът е
предявен при спазване правилата за родова и местна подсъдност.
Разгледана по същество исковата претенция е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.203 ал.2 от АПК, за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи отговорността на държавата, тъй като сочи
изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана.
По силата на общата препращаща разпоредба на
чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите,
на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата
на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични
указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената
тежест с определение от 12.10.2020 година по настоящото дело.
От релевираните
в исковата молба и уточнението фактически обстоятелства, на които се основава
искът и неговият петитум, следва да се приеме, че се
търси отговорност на Държавата за вреди, причинени от административен орган,
при и по повод административна дейност, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на
държавата, респ. общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1
от ЗОДОВ се включват следните кумулативни елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав неможе да се реализира отговорността на държавата /общината по реда на
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за
установяване на наличие на всички три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за присъждане на вреди. Вредите не се предполагат, а
следва да се докажат от ищеца. Държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява
накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага.
Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата
е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза.
Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ
отговорността се приема за обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение за вреди изисква отмяната на
административния акт по съответния ред, съобразно чл.204 ал.1 от АПК.
В
случая се доказва наличието на първите два елемента от фактическия състав, предвиден
в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. С влязло в сила решение №295р-13279 от 29.06.2020г. на
началника на РУМВР Троян, е отменена като незаконосъобразна Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0359-000538 от
22.09.2018г., издадена от Т.С.М.на длъжност младши оперативен дежурен към
ОДМВР- Ловеч, РУ-Троян, с която е наложена на ищеца ПАМ по чл.171 т.2а б.“б“ от
ЗдвП -прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
190 дни. Отменения като незаконосъобразен административен акт представлява правопораждащ правото на обезщетение юридически факт от
категорията на юридическите действия.
Видът на незаконосъобразния акт,
вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в
АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от
него, понятието „административна дейност” е посочено изрично както в
съдържанието на правната норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, така и в нейното
заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията”. Определяща е дейността
на органа – негов издател. Административният характер на дейността по издаване
на индивидуалния административен акт, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните актове като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Налице е следователно незаконосъобразен акт, издаден при и по повод
упражняване на властнически правомощия от административен орган – младши
оперативен дежурен към ОДМВР- Ловеч, РУ-Троян, който е отменен по
административен ред с влязло в сила решение на началник на РУП към ОД на ВМР
Ловеч, РУ Троян. Доказани са първите две предпоставки от фактическия състав на
отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
По отношение другите два от
кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав за ангажиране
отговорността – претърпяна вреда и причинна връзка с отменения акт, настоящият
състав намира, че заплащането на Гражданска отговорност, вноските по изплащане
на автомобила и свързаните с него плащания, респ. твърденията за заплащане на комбинирана
застраховка „Каско” и „Злополука”, не представляват
имуществена вреда за ищецът. Основание за извършване на изброените плащания са
сключени договори /било писмени или при устно договаряне/ между ищецът и други
правни субекти, свободно встъпили в търговски взаимоотношения, върху които издадената
Заповед за ПАМ не се отразява, по начин, че да създава нови плащания, които са
извън договорените.
Ползването,
респ. неползването на МПС е въпрос, който не е скрепен със санкция по сключения
договор за лизинг, поради което от същия не може да се извлече вреда от
търсения характер, т.е. лизинговите вноски са дължими и в двата случая, както
при ползване, така и при неползване от страна на лизингополучателя.
Само по себе си неползването на дадено МПС, в определен период от време, не води
до настъпването на вреди с характер на претендираните.
Обстоятелството, че с издаването на Заповедта лицето не е имало възможност да
ползва посоченото МПС по предназначение е въпрос различен от дължимите по
сключените договори лизингови вноски като същевременно би могло да представлява
вреда от друг вид и характер. В тази връзка описаните от ищеца вреди не са
пряка и непосредствена последица от отменения индивидуален административен акт.
Това е така, тъй като заплащането на лизинговите вноски се дължи по силата на
договора, сключен между страните и не е в зависимост от това дали автомобилът
се ползва реално или не. Затова индивидуалният административен акт не
рефлектира пряко върху поетите облигационни задължения по договора за лизинг.
Липсата
на установена вреда от търсения вид и характер, е пречка да се търси причинна
връзка между нея и издадения и отменен акт. Дори да се приеме, че заплащането
на лизинговите вноски представляват вреди за ищеца поради неползване на МПС, то
същите не са в пряка причинна връзка с издадената Заповед, каквато връзка
изисква законодателят. Същата е опосредена от
сключения граждански договор за лизинг, който не скрепява със санкция
евентуалното неползване на МПС, въпреки че същият е сключен с цел такова ползване.
Издаването на отменената Заповед за ПАМ не се отразява върху поетите, по вече
сключения от ищеца договор за лизинг, задължения, тъй като въпросът за
ползването, респ. неползването на автомобила е ирелевантен
за дължимостта на лизинговите вноски. Неползването в
тази връзка има последици от друг характер, не и такива свързани със заплащане
на дължимите вноски по този договор. Отменената Заповед няма пряко отношение
към изпълнението на поетите задължения по сключения от дружеството договор за
лизинг, вкл. при предспочното му погасяване, респ. не
е довела до заплащането на неустойка или до друг непредвиден по този договор
разход, който поради това да е в пряко следствие от временното спиране от
движение на МПС, в резултат на издадената Заповед за ПАМ.
Отменената
Заповед няма пряко отношение и по обстоятелството, че във времето, след
издаване на ЗПАМ и нейното изпълнение, ищецът е изкупил автомобила и се е
снабдил с документ за собственост и като такъв е извършил регистрирация
с български номера, след това и пререгистрация
с английски номера. Разходите на ищеца, направени вече като собственик на МПС
по извършената регистрация и пререгистрация на автомобила и заплащане на
винетка не са непредвиден разход, който поради това да е в пряко следствие от
временното спиране от движение на МПС, в резултат на издадената Заповед за ПАМ.
Не е такъв разход заплатената на *****сума от 190.00 лева за продуктова такса,
седмична винетка в размер на 15.00 лв., комбинирана застраховка „Каско” и „Злополука” и данък превозни средства в размер на
12.51 лева. Основанието за задължението по застраховката „Каско”
и „Злополука” е опазване на самото МПС от различни рискове като кражба,
природно бедствие и др., без да е обвързано с правото на ползване, а
основанието за заплащане данък превозни средства се следва от придобитото, след заплащане лизинговия
договор право на собственост и също не е обвързано с правото на ползване.
Отменената
Заповед няма пряко отношение по заплащането на сключена застраховка „ГО“
по Застрахователна полица №
*****, на ***** АД в размер на 66,79 лв. Нормата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ
предвижда, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. Тази регламентация, обаче, навежда единствено на извода, че
за срока, в което МПС е временно спряно от движение, задължените по закон лица
не дължат заплащане на такава застраховка по силата на самия закон. Заплащането
на нещо, което не е дължимо и то по силата на закона, не може да бъде вменено в
отговорност на трето лице, в случая държавата, респ. същото да се счита за
вреда, която подлежи на обезщетение. Обезщетението по ЗОДОВ изключва
заплащането на вреди, които са следствие на неправилно упражняване на законови
права.
Не се
доказа отменената Заповед да има пряко отношение по обезценката
на автомобила, която по естеството си се следва независимо от нея, по заплащането
на билети за пътуване със самолет на 01.11.2018г. до *****и връщане на
02.04.2019г., 2 200 британски паунда, по курса на БНБ
в размер на 5023.26 лева-сочени като търпени имуществени загуби за изплатени
суми за такси за пътуване до работното място, както и за пазаруване един път в
седмицата, при което претенцията е неоснователна и недоказана. Не се и доказват
неимуществени вреди свързани с конкретна необходимост от придвижване с МПС, по
отношение на което е приложена принудителната мярка.
Относно претендираните
10 728.65 лева, около 5 000 британски паунда, по
курса на БНБ вреда от неизползването на автомобила, в срока на прекратената
регистрация /190 дена/ до новата българска регистрация и след регистрацията още
54 дни, докато си възстанови старата английска регистрация /от 22.09.2018г. до
03.04.2018г., следва да се съобрази от една страна, че наложеното със ЗПАМ
ограничение от 190 дни е за собственик, какъвто ищецът към момента на издаването
не е, както твърди самият той, а последвалата регистрация и пререгистрация на
автомобила е преценка на собственика, взета във времето от ищеца вече като
собственик. При издаване на ЗПАМ на 22.09.2018г. ищецът се е легитимирал за
собственик, и на 04.01.2019г. прави искане за възобновяване на
административното производство по
влязлата в сила на 07.10.2018г. като необжалвана, като представя легализирани
документи, че става собственик на 27.02.2019г. след предсрочно изплащане на
лизинговото финансово задължение към собственика, което мотивира горестоящият административен орган да отмени ЗПАМ, поради
издаването й за собственик.
Описаните от ищеца вреди не са пряка и
непосредствена последица от отменения индивидуален административен акт. Това е
така, тъй като заплащането на лизинговите вноски се дължи по силата на
договора, сключен между страните и не е в зависимост от това дали автомобилът
се ползва реално или не. Затова индивидуалният административен акт не
рефлектира пряко върху поетите облигационни задължения по договора за лизинг.
По
делото не са представени договорът за лизинг или посоченото в преведените
документи споразумение за установяване по безпорен
начин дали ФЛ или ЮЛ е титулярът на сключеният
договор за закупуване на посоченият в ЗПАМ автомобил, доколкото според
документа на л.65 на 30 юли 2019г. е извършен превод по автоматизиран кредит, в
който е посочен регистрационния номер на превозното следство,
а именно ***, описан във фактура за продажба на л.24 от делото от дружеството „****“,
чиито собственик и директор е ищецът С..
Приложеният на л.31 по делото преведен
документ ...“Този документ не е доказателство за собственост“ може да се
направи извод, че е издаден във връзка с установяване на обстоятелството кой е
собственика, предвид спецификата на облигационните отношения и правната уредба
на Обединеното Кралство. Което от своя страна обяснява обстоятелството, че при
проверката, установила нарушението по чл.5 от ЗДвП С. е посочил че е собственик
на автомобила, както е отразено в ЗПАМ, която при връчването няма вписано
възражение, не е обжалвана в законовия
срок, а два месеца след влизане на заповедта в сила е направено искане за възобновяване
на административното производство с твърдения, че не е собственик.
Следва
да се съобрази, че в случая ЗПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е издадена въз
основа на съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №
Д926008/22.09.2018г. на мл.автоконтрольор към ОДМВР
Ловеч, РУ Троян за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП за управление на
лично ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. АУАН е доказателствено
средство в производството по издаване и оспорване на заповедта за налагане на
ПАМ по ЗДвП. Редовно съставеният АУАН има материална доказателствена
сила до доказване на противното. При редовно съставен АУАН тежестта на
доказване се размества, като при оспорване на автентичността/верността на АУАН
от нарушителя, в
негова тежест е да докаже фактите, на които базира възраженията си. При това
след като контролният орган е записал в акта, респ. в ЗПАМ че водача „управлява
личния си лек автомобил“ е следвало ищецът да направи възражение, както е
сторил с показателите на теста и е поискал кръвна проба. В този смисъл следва
да се отбележи, че приетото в решението, с което е отменена ЗПАМ за
незаконосъобразно волеизявление е свързано с поведението на ищеца.
Фактите,
настъпили след издаване на заповедта /като заплащане на лизинговите вноски и
др./ могат да служат за искане за прекратяване действието на ПАМ, но те не
заличават факта на деянието, установен към датата на извършването му. Субективното право на обезщетение
по чл.1, ал.1 ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на
административен орган- чл.204, ал.1 АПК.
Нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е
императивна и не предоставя на компетентния орган право на преценка. При
реализиране на фактите, представляващи основание за прилагане на мярката,
органът е длъжен да издаде акт за налагане на мярката. Ограничението на водача
е нормативно регламентирано. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма
право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен
да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той
действа при условията на обвързана компетентност. ПАМ имат превантивен характер
и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и
едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към
прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение.
Безспорно производството по
прилагане на ПАМ е производство по издаване на ИАА, като специалните правила,
регламентирани в ЗДвП намират приложение пред общите по АПК, при което и с
оглед преустановителения и превантивен характер на
ПАМ по ЗДвП са неоснователни доводите в исковата молба за допуснато нарушение
на чл.35 и чл.36 от АПК.
Относно претендираните
имуществени вреди за разноски по държавни такси, за водене на административни
дела - № 44/2019г и адм. дело №7/2020г. по описа на АдмС Л и 2 броя дела във ВАС /22.09.2018г. до 03.04.2019г./
за сума в размер на 93,00 лева, както и разноски в размер на 173.00 лева за
легализиран превод по административните дела / описани в т.29 на исковата молба
и приложени документи/, ведно със законната лихва от 21.07.2020г. до изплащането
им, такива е следвало да се претендират в рамките на проведените съдебни
производства по горепосочените дела, по повод на които са направени, в
съответствие с процесуалните правила. Правно недопустимо е по настоящото дело
да се претендират разноски за държавни такси и легаризирани
преводи, направени по други дела като вреди.
За претендираните неимуществени
вреди за периода от 22.09.2018г. до 29.05.2019г. в размер на 5 000 лева,
посочени от претърпеният ежедневен стрес и неудобство от създалата се
обстановка, накърнено име в обществото, семейството, при английския работодател
и колеги, не са ангажирани доказателства.
Неимуществени вреди са такива, които се присъждат по справедливост от
съда съгласно чл.52 от ЗЗД. Неимуществените вреди представляват болките и
страданията, които лицето е изживяло, както и всички други негативни
преживявания в резултат на увреждането- засягане на честта, достойнството,
доброто му име в обществото и др.
В
случая, в съответствие с носената от ищеца доказателствена
тежест, съдът приема, че ищецът не доказва, че има основание да търси
обезщетение за това, че е понесъл неимуществена вреда. Затрудненото придвижване
от едно място до друго създава известни затруднения, но не е еднозначно на
болки и страдания, не води до трайни негативни последици за ищеца и не се
включва в понятието „неимуществени вреди“. Не се представиха конкретни
доказателства за факти, от които да са произлезли твърдяните
от ищеца вреди с посочения резултат- ежедневен стрес и неудобство от създалата
се обстановка, накърнено име в обществото, семейството, при английския
работодател и колеги. Безспорно естеството и характера на вредите, следва да
бъдат преценявани, не от страна на субективното възприятие на ищеца, а с оглед
на конкретни факти от които те произтичат.
По делото не се доказа да са произлезли
неблагоприятни последици или вреди за ищеца. Въз основа на изложеното,
настоящия състав намира, че при липса на надлежни доказателства, от които да се
направи заключението, че същият действително е претърпял претендираните
вреди /имуществени и неимуществени/, които да са в пряка причинна връзка с
отменената заповед, то исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана. При този изход на спора на отхвърляне подлежи и аксесорния
иск за присъждане на лихви.
При
така събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият
състав счита, че в това производство ищецът не доказа по безспорен и
категоричен начин всички кумулативно изброени в чл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 и чл.204 от АПК предпоставки, необходими за
успешното реализиране на търсената от него отговорност. След
като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки, то
последица от това е отхвърляне на предявения от него иск за имуществени и този
за неимуществени вреди. При този изход
на спора на отхвърляне подлежи и аксесорния иск за присъждане на лихви, ведно със законната лихва от
21.07.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед
изхода на делото разноски за ищеца не се присъждат, а от ответника не са претендирани такива.
Предвид гореизложеното и на основание чл.172, ал.1, ал.2, във вр. с чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.1 ал.2
и чл.4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, Ловешкият административен съд, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска, предявен от Д.С.С., с ЕГН: ********** *** ****, срещу Областна Дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Ловеч с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
във вр. с чл.203 от АПК за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 13 305 лева за периода от 22.09.2018г. до
29.05.2019г., ведно със законната лихва от 21.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата и иска за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, за
периода от 22.09.2018г. до 29.05.2019г., ведно със законната лихва от
21.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, в резултат на отменена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0359-000538 от
22.09.2018 година, издадена от оперативен дежурен към ОДМВР- Ловеч, РУ-Троян.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд на Република България
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от
него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: