№ 676
гр. Враца, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420100212 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация – Враца“
ЕАД – гр. Враца, ЕИК *********, чрез юрисконсулт В. Н., срещу Д. Г. Г., ЕГН
**********.
В исковата молба се твърди, че за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г.
ответникът дължи на ищеца сумата от 468,45 лева, представляваща незаплатени суми
за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация в жилище с адрес: ***********. Сочи, че въпреки многократно
отправяните покани за доброволно заплащане на задължението, такова не е постъпило.
Поради забава в плащането се претендира и дължимостта на сумата от 70,87 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – за периода от 31.12.2020 г. до 17.08.2023 г. Твърди, че по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в РС – гр. Враца било
образувано ч. гр. д. № 2391/2023 г., VII гр. състав, и издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Тъй като в срока по
чл. 414 ГПК длъжникът подал възражение против издадената от съда заповед, за
ищеца бил налице правен интерес от водене на настоящото производство.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът Д. Г. Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация – Враца“ ЕАД – гр.
Враца следните суми: 468,45 лева, представляваща незаплатени суми за отопление,
1
битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за
периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. в жилище с адрес: ***********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 21.09.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 70,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от
31.12.2020 г. до 17.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2391/2023 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото
производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба,
депозиран от назначения на ответника особен представител адв. С. Г., с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че няма доказателства
ответницата да е потребител на топлинна енергия за посочения исков период, не е ясно
дали същата е собственик или титуляр на вещно право на ползване на посочения
топлоснабден имот. Не са представени доказателства ответницата да е била уведомена
за посочените задължения, не са приложени цитираните фактури. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на сумите за главница и лихва.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2391/2023 г. по описа
на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление против Д. Г. Г. е издадена Заповед № 1332/25.09.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
да заплати на кредитора следните суми: 468,45 лева, представляваща незаплатен
топлинна енергия за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. в жилище с адрес:
***********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
21.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 70,87 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – за периода от 31.12.2020 г. до 17.08.2023 г., сумата от 25 лева,
представляваща разноски в производството за държавна такса, както и сумата от 50
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и са
събрани данни, че не живее на регистрираните адреси, поради което с Разпореждане №
23/02.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2391/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
2
уведомяването. В изпълнение на указанията е депозирана искова молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от
ответницата, в която е отразено, че към 17.08.2023 г. дължи главница в размер на
468,45 лева и лихва за забава в размер на 70,87 лева.
По делото са представени и приети влезли в сила Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители
в гр. Враца, от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са действащи в
процесния период и към момента. Същите са публикувани във в. „Шанс“, бр. 10 от
16.01.2008 г. и в. „24 часа“, бр. 24 от 25.01.2008 г., с което са влезли в сила.
От Нотариален акт № 176, том IV, рег № ***** г. на нотариус Венцисла
Василев, вписан в Служба по вписванията – Враца с вх. рег. № ***** г., акт № 190, том
13, дело № ***** г., се установява, че на ******** г. в полза на ответницата е
учредено правно на безсрочно ползване върху процесния топлоснабден недвижим
имот – жилище, находящо се в гр. *********.
Ответницата е депозирала пред „Топлофикация – Враца“ ЕАД заявление за
откриване на партида, считано от м. 11.2011 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-
техническа и счетоводна експертиза се установява, че в „Топлофикация – Враца“ ЕАД
е открита партида за аб. № *** към абонатна станция № 23 за имот на адрес:
***********. В имота е разпределяна и начислявана топлинна енергия за общи
разходи – сградна инсталация, разпределена на база отопляемия обем на имота по
проект – 160 куб. м. В имота няма монтирани отоплителни уреди и разпределители.
Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна
енергия в абонатната станция е извършвано в съответствие с изискванията на
нормативната уредба, въз основа на извършени отчети на измервателните уреди от
топлинния счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна енергия.
В имота е осигуряван достъп на представител на топлинния счетоводител в края на
отоплителния сезон. Изготвени са изравнителни сметки и фактури, по които няма
постъпили възражения от абоната. Стойността на топлоенергията по партидата за аб.
№ 750 е в размер на 468,45 лева за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. Размерът на
лихвата за забава върху главницата е 70,64 лева за периода от 31.12.2020 г. до
17.08.2023 г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, пълно и
обосновано.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
3
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на предявения иск с оглед възраженията, заявени от
ответника, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1.
че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в
режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за
процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което
ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди; 3. че общите условия са влезли в сила; 4. че през исковия период
ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 5. начинът
на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на
процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация; 6. количеството и стойността на потребената от ответника
топлоенергия през исковия период.
През процесния период относно облигационното отношение между страните
приложение намира разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената норма,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат
клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване,
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случай, те се смятат за клиенти на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
От посочената по-горе нормативна уредба може да се направи извод, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост. Така е прието и в т. 1 от
Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на
4
ВКС, с което бе очертан кръгът от лицата, които дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Сочи се, че това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата
на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Ищецът е представил доказателства, че в полза на ответницата е учредено
вещно право на ползване на процесния топлоснабден имот, считано от 2011 г. и по
този начин е установено и качеството й на потребител на топлоенергия за битови
нужди.
С оглед гореизложеното, в качеството си на притежател на вещното право на
ползване на топлоснабдения имот, ответницата е клиент на топлинна енергия и дължи
заплащането на нейната стойност за процесния период – от 30.11.2020 г. до 30.06.2023
г. Възраженията в отговора на исковата молба, свързани с качеството потребител, са
неоснователни.
Останалите предпоставки за основателността на предявения иск също са
доказани в производството, като от писмените доказателства и заключението по СТЕ е
установено, че процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа. Както се установява от доказателствата по делото, в имота не
е начислявана топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване, а
единствено за сградна инсталация за общите части на сградата. От ответницата не се
претендират суми за отопление в ползвания от нея жилищен имот /и топлинна енергия
не й е доставяна/, но същата несъмнено дължи заплащане на сумите за сградна
инсталация, както всеки друг разход за общите части на сградата, в която се намира
жилището й. Вещото лице е установило, че сумите са определени и начислени на база
кубатурата на имота по проект – 160 куб. м.
Претендираните суми не са погасени по давност. Съгласно ОУ, сумите се
отчитат прогнозно ежемесечно във фактури, които съгласно чл. 32 от ОУ подлежат на
плащане в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. крайният
падеж на фактурата е 30-ят ден след последния ден на отчетния период. Първата
фактура, по която се претендира плащане, е № **********/30.11.2020 г. с падеж
30.12.2020 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо – в случая от 31.12.2020 г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано на 21.09.2023 г., т. е. 3-годишната давност не е
5
била изтекла.
Вещото лице е установило, че за исковия период от 30.11.2020 г. до 30.06.2023
г. стойността на топлоенергията е в размер на 468,45 лева с ДДС. Следователно искът
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер. Сумата следва да
бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването
на главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпването на дължимата
сума по сметката или в касите на продавача.
Лихвата за забава се претендира в размер от 70,87 лева за периода от
31.12.2020 г. до 17.08.2023 г.
Вещото лице е установило, че за този периода лихвата за забава е в размер на
70,64 лева. Искът е основателен за тази сума, като същият следва да се отхвърли като
неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 70,87 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страните.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска. С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – общо 75
лева, от които ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 74,97
лева съразмерно с уважената част на исковете.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
сторените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. От
доказателствата по делото се установява да са сторени такива, както следва: държавна
такса в размер на 75 лева, депозит за особен представител в размер на 300 лева и
6
депозит за вещо лице – 300 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 100 лева. Разноските на ищеца са в общ размер на 775
лева, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски за исковото
производство в общ размер на 774,67 лева съразмерно с уважената част на исковете.
Ответницата не е сторила разноски.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка на ищеца:
IBAN: BG06 UBBS 8002 1075 8116 30; BIC: UBBSBGSF
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес:
*******, ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, представлявано от
изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, следните суми: на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от
468,45 лева /четиристотин шестдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. за имот на адрес: ***********, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението – 21.09.2023 г. до изплащане на
вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 70,64 лева
/седемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до 17.08.2023г., за които суми е издадена
Заповед № 1332/25.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 2391/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
присъдената сума от 70,64 до пълния предявен размер от 70,87 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Д. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, представлявано
от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, сумата от 774,67 лева
/седемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ - разноски в
настоящото производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от
74,97 лева /седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ - разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 2391/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО,
VII състав, съразмерно с уважената част на иска.
7
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: BG06 UBBS 8002 1075 8116 30;
BIC: UBBSBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8