РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Монтана, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20241600100521 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането
/КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, образувано по искова
молба на Л. П. от село *, обл. *, подадена чрез пълномощник адвокат Я. Д., с която е
предявен срещу Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ А.Б. гр. *осъдителен иск за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законна
лихва от 02.08.2024г., претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2024г. с
основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Твърди се в исковата молба, че на 15.07.2024г. около 17.50ч. на път *-*с посока на
движение от гр. *към гр. *се движи лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. №*,
управляван от К.К., който в района на км. 32+300 губи контрол над автомобила, навлиза в
лентата за насрещно движение и удря правомерно движещият се по нея лек автомобил
марка „*“, модел „*“ с рег. № * управляван от Р. Я., при което е пострадал ищеца като
пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил **. Съставен е констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 1023-50358 от 15.07.2024г., като по случая е образувано ДП №
699/24г. по описа на ОД на МВР - *.Твърди се, че вина за ПТП има водачът на лекия
автомобил **, който грубо е нарушил конкретни разпоредби на ЗДвП- чл.5,ал.1, чл.
16,ал.1,т.1 и чл. 20 , посочени в исковата молба.
Ищецът като пострадал е хоспитализиран в МБАЛ „Д-р. **“ АД с оплаквания от
силни болки в областта на лявото ходило и главата, като му е поставена диагноза - фрактура
на петната кост на левия крак и разкъсно-контузна рана в областта на главата. Извършена е
1
оперативна интерВ.я чрез открито намества на фрактурата и поставянето на гипсова
имобилизация, като на следващия ден ищецът е освободен за продължаващо домашно
лечение.
Твърди се, че през първия месец от възстановителния период ищецът е изпитвал
особено интензивни болки, дори и в покой. Имал е нужда от чужда помощ за ежедневните
си битови потребности, бил в легнало положение. Рязко се променил начина му на живот с
ограничаване социалната му, трудова и семейна ангажираност. Разкъсно-контузната рана на
лявата вежда е била обработена с шевове от екипа на ЦСМП, като най-вероятно ще остави и
белег. След ПТП-то са настъпили и редица промени в ежедневието му — загуба на сън,
неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване, изпитвал е страх и уплаха от
случилото се, като споменът за инцидента ще бъде в съзнанието му завинаги.
Към датата на събитието управляваното от К.К. МПС е имало сключена с ответното
дружество застраховка ГО на автомобилистите с начална дата на покритие 06.03.2024г. и
крайна дата на покритие 05.03.2025г..
С писмена претенция, изпратена по пощата на 02.08.2024г. ищецът е уведомила
застрахователя за събитието с искане за заплащане обезщетение, като в срока за
произнасяне ответникът като застраховател е отказал заплащане на обезщетение.
При така изложените фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с
което осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 30 000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 02.08.2024г. –датата на
уведомяване на застрахователя.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер като неоснователен.
Оспорва всички наведени с исковата молба фактически твърдения относно настъпило
ПТП и виновно поведение на водача на лекия автомобил в причинна връзка с което да са
претърпени от ищеца увреждания , твърденията за продължителен възстановителен период,
интензитета на търпените болки и страдания , причинната връзка на търсените за
репариране неимуществени вреди и виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил. Оспорва претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерен с оглед принципа на справедливостта.
Прави възражение за съпричиняване вредоносния резултат от ищеца, който е пътувал
в лекия автомобил без поставен предпазен колан.
Навежда довод, че процесното ПТП евентуално представлява трудова злополука,
при което изплатеното на ищеца обезщетение за такава следва да се приспадне.
Оспорва претенцията за заплащане обезщетение за забава с твърдения, че
уведомлението за настъпилото ПТП е получил на 05.08.2024г., а от друга страна от ищеца са
поискани документи, които не е представил, поради което и е приложим чл. 496 КЗ и
евентуално обезщетение за забава се дължи от 06.11.2024г..
Признава наличие на валидно застрахователно правоотношение относно процесния
лек автомобил.
2
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебно - медицинска и автотехническа експертизи /СМЕ и САТЕ/. След преценка на
доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на
страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че на 15.07.2024г. ищецът е пътувал
на предна дясна седалка в лек автомобил „**“ с рег. № * , управляван от Р. Я., като около
17.50ч. на път *-*с посока на движение от гр. *към гр. *в района на км. 32+300 между лекия
автомобил и лек автомобил „*“ с рег. №*, управляван от К.К., с насрещна посока на
движение, е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца. От съставения констативен
протокол с пострадали лица, протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на
вещото лице О. В. по САТЕ се установява следния механизъм на настъпване на ПТП:
Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието в условията на
добра видимост, слънчево време, суха пътна настилка.Платното за движение на път *-*при
км 32+300 е с ширина 6,80 м, две пътни ленти - по една за всяка посока, разделени от
единична непрекъсната линия /пътна маркировка М 1 „Единична непрекъсната линия“/.
Участъкът при км 32+300 е в условия на десен завой с наклон при изкачване по посока *и
ляв завой с наклон при спускане по посока *, като двата автомобила е следвало да се
разминат при движение на всеки от тях в полагащата му се дясна пътна лента за движение.
Произшествието е настъпило изцяло в лентата за насрещно движение за л.а. „*“, по която в
същия момент, но в срещуположна посока правомерно се е движил л.а. „*“. Водачът на л.а.
„*“ не е упражнявал непрекъснат контрол при управление, като е допуснал автомобилът да
не следва стабилно дясната пътна лента и да навлезе неправомерно в лентата за насрещно
движение, по която правомерно се движи л.а. „*“, пресичайки вляво непрекъснатата пътна
маркировка М1, разделяща платното за движение на две пътни ленти. Водачът на насрещно
движещият се л.а. „*“ поради липса на време и разстояние не е могъл да реагира с аварийно
спиране на възникналата внезапна пътна ситуация. От техническа гледна точка, причина за
настъпилото ПТП е неправомерното навлизане на лекия автомобил марка „*“ в лентата за
насрещно движение, по която в същия момент, но в срещуположна посока се е движил л.а.
„*“ в резултат на неупражнен непрекъснат и адекватен контрол при управление в условия на
пътен участък с десен завой с наклон при изкачване, с което водачът на автомобила сам е
поставил себе си и водача на лекия автомобил “*” в невъзможност да предотвратят ПТП. И
двата автомобила са се движили в рамките на разрешената за участъка /80 км/ скорост, като
изчислената скорост на л.а. „*“ от 84 км/ч според вещото лице не е допринесла за
настъпването на произшествието. Радиусът на завоя , където е станало ПТП позволява
вземането му без занасяне и без следи от странично плъзгане, каквито не са установени при
огледа, със скорост до 102 км/ч. Според заключението л.а. „*“ е оборудван фабрично с 5
предпазни колана, включително за пътника на предна дясна седалка. В процесното
пътнотранспортно произшествие сумарната скорост на движение на двата автомобили при
челния сблъсък е общо 163 км/ч (на лекия автомобил „*” е 84 км/ ч и на лекия автомобил „*“
е 79 км/ч - общо 163 км/ч), което е равносилно на едно превозно средство, движейки се с
3
тази скорост, да се блъсне в неподвижно препятствия (бетонна стена, дърво и др.). При тази
сумарна скорост според заключението на САТЕ е практически невъзможно да се определи
степента на ограничаване на инерционния интензитет на съприкосновение с детайлите на
автомобила при обезопасяване с предпазен колан. Еднозначно писмените и гласни
доказателства установяват мястото на удара в лентата за движение на лекия автомобил *,
съответно навлизане на лекия автомобил *, управляван от К.К. в лентата , в която
правомерно се е движил управлявания от Р.Я. лек автомобил. Вещото лице инж. О. В. по
автотехническата експертиза е изготвило заключението си на база приложените по делото
констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него,
установяващи местоположението на двата автомобила, щетите по тях, пътното платно,
маркировката и пътните знаци в района. Заключението е обосновано и компетентно дадено,
като не се установява при отговорите на поставените въпроси вещото лице да е ползвало
материали, които не са приобщени по делото, поради което съдът го възприема изцяло.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля В. К., който е бил пътник в л.а. *по време на инцидента. Същият
установява, че пътувал в автомобила, управляван от К., като тръгнали от с. *към град *,
като в колата свидетелят заспал . Събудил се от вик на К. и видял как колите се удрят, след
което припаднал и се събудил в болницата. Според свидетеля другата кола навлязла за
кратко в тяхната лента , но се върнала. К.се стресирал и за да избегне удара навлязъл в
насрещната лента и там станал удара. Съдът не кредитира показанията на свидетеля относно
навлизане на лекия автомобил *в лентата за движение на лекия автомобил *, предвид
обстоятелството, че свидетелят е в близки отношения с К. К., работи при него, а от друга
страна заявява, че е спал и се е събудил от вик на К., след което е последвал удара, съответно
не би могъл обективно да възприеме движението на насрещния автомобил преди настъпване
на удара. Според вещото лице по САТЕ, предвид радиуса на завоя за лекия автомобил *–
десен с наклон за изкачване , не е възможно същият да навлезе в лявата пътна лента.
В резултат на инцидента ищецът като пътник на предна дясна седалка в лекия
автомобил *е получил счупване на петна кост на ляв долен крайник , закрито, както и
разкъсно контузна рана над лява вежда, обработена от ЦСМП, видно от приложената по
делото епикриза. Веднага е откаран в болницата в гр. *, като е приет в отделение по
ортопедия и травматология. При снемане на анамнезата се е оплаквал от болки в гърдите и
ляв долен крайник. След проведени изследвания е установена фрактурата на петна кост
вляво. Още същия ден е извършено под местна анестезия открито наместване на фрактурата
без вътрешна фиксация, гипсова имобилизация, като ищецът е изписан на следвания ден –
16.07.2024г. при отказ да му бъде извършено препоръчано оперативно лечение.
Препоръчано му е също така да носи гипсовата имобилизация 40 дни и му е издаден
болничен лист за отпуск 31 дни.
От заключението на вещото лице д-р П. Г., съдебен лекар, изготвено на база
медицинските документи приложени по делото и след личен преглед на ищеца на
08.04.2025г. се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните
4
увреждания:разкъсно-контузна рана във външна трета на лява вежда, обработена от ЦСМП,
от която е останал двулъчев, линеен белег със седефен цвят, с гладка повърхност, на нивото
на околната кожа, с ъгъл отворен косо нагоре и към външно, с дължина на лъчите-2см и
0,7см, както и счупване на петната кост на ляв долен крайник- закрита фрактура, на която е
проведено оперативно лечение под формата на наместване и обездвижване. Тази фрактура
сама по себе си е причинила трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок
не по-малък от два-три месеца, последвано от постепенно и поетапно раздвижване на
крайника, като през цялото това време, а дори и след този период е възможно да има силни
болкови усещания. След напускане на болницата ищецът е ползвал помощни средства за
придвижване (проходилка, патерици, бастун), както и е имал нужда от чужда помощ при
извършване на ежедневни дейности за определен период, както и несъмнено е имал
различни по интензитет и продължителност болкови усещания. Така установени травми са в
причинна връзка с процесното ПТП предвид механизма на настъпването му – челен
сблъсък. Според заключението на СМЕ в представените медицински документи няма
описани характерни и специфични увреждания, по които може категорично да се твърди за
правилно поставен предпазен колан по време на пътния инцидент. Такива увреждания обаче
биха могли да се получат и при правилно поставен предпазен колан при посочения
механизъм на ПТП. Посочено е , че липсата на предпазен колан при челен удар между два
движещи се автомобила, много често причинява тежки и дори фатални увреждания в
областта на главата, каквито при ищеца не са установени.
При прегледа на ищеца на 08.04.2025г. вещото лице по приетата без оспорване СМЕ
установява запазена походка, без ползване помощни средства. Самият процес на ходене
(стъпване) не е затруднен, възможно е наличие на болкови усещания при продължително
стоене изправен и при продължително ходене. Установен е оток на ляво ходило по
плантарна повърхност, което заличава частично свода и са ограничени активни и пасивни
движения на лява глезенна става за сметка на плантарна (около 15 градуса при максимално
30 градуса) и дорзофлексия (около 20 градуса при максимално до 45 градуса). Прогнозата за
напълно (цялостно) възстановяване на функциите на ляв долен крайник с пълен обем на
движения и нормално функциониране на крайника е позитивна, но включва поне една (не е
изключено и повече) оперативна и последващи рехабилитационни процедури и
продължителна във времето. Не изключено и е твърде вероятно в бъдещ период, при
физически натоварвания на долни крайници ищецът да има болкови усещания.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. П., баща на ищеца, преценени
при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че след инцидента се е преместил да живее
при сина си в село *, за да му помага ежедневните му битови дейности, както и при грижите
за сина на ищеца. Това продължило около 5-6 месеца според свидетеля. Л. не можел да
стъпва на крака си в този период, не можел да става, за всичко в ежедневието си имал
нужда от помощ, изпитвал болки и все още кракът го боли, ползвал патерици за
придвижване. Бил много притеснен от случващото се с него, както и за детето си, за което се
грижи сам, поради смъртта на майката. Все още синът му не работел.
5
От обясненията на ищеца се установява, че е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност 6 месеца, след което се върнал на работа във фирма, която ремонтира
пътища, но му било трудно, кракът го болял и напуснал работа. Инцидента не е приет за
трудова злополука и не е получавал обезщетение за такава. Доказателства за получено
обезщетение за търпени от ищеца вреди в резултата на трудова злополука по делото не са
представени от ответника, въпреки издадено му в тази насока по негово искане съдебно
удостоверение.
Молбата на ищеца до ответното дружество за заплащане обезщетение за вреди е
получена от него на 05.08.2024г. , видно от приложените писмена претенция и известие за
доставяне. Заведена е щета, като с писмо от 25.10.2024г. ответникът е отказал изплащане на
обезщетение с мотиви, че е изискал документи за установяване застрахователното събитие и
такива не са му представени. Какви конкретно документи са допълнително изискани от
застрахователя по делото не е установено. Видно е от предявената писмена претенция , че с
нея ищецът е представил констативен протокол , епикриза ,болничен лист, касов бон за
закупени патерици и уведомление от А.Б.Б.АД /банкова сметка/.
Безспорно е по делото , че по отношение лекия автомобил „* " с рег. №* е налице
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, валидна към датата на
произшествието , сключена с ответното дружество.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди с цена 30 000
лева е с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Нормата на чл. 432,ал.1 от КЗ предвижда, че увреденото лице , спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С чл. 380,ал. 1 от КЗ е
предвидено задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя. В случая това задължение е изпълнено като на 05.08.2024г. ищецът е
предявил пред застрахователя претенция за заплащане застрахователно обезщетение за
причинените му от реализираното на 15.07.2024г. ПТП с посочена банкова сметка и
представени документи . С писмо от 25.10.2024г. застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение поради липса на документи, установяващи застрахователно събитие и вреди.
При така предявеният пряк иск , ищецът следва да установи , че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е
причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието, както и наличие на облигационно
правоотношение по договор за застраховка .
6
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че вина за процесното
ПТП има К.К. като водачът на лекия автомобил „* " с peг.№ *, който нарушил правилата зa
движение по пътищата, предвидени в чл. 15,ал. 1 от Закона за движение по пътищата ,
според които на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-
дясната свободна лента, кaтo при пътна маркировка забранена за пресичане „М1", навлязъл
в лявата пътна лента и блъснал челно насрещно движещият се л.а. „ *" с peг.№ *, в който е
пътувал ищеца като пътник на предна дясна седалка.
В резултат на допуснатото от водача на лекия автомобил „*" с peг.№* нарушение на
правилата за движение по пътищата е настъпило на 15.07.2024г. процесното ПТП ,
вследствие на което ищецът е увреден , поради което и съдът приема за установен
фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД , основание за заплащане на причинените от
непозволено увреждане вреди – извършено на 15.07.2024г. виновно и противоправно деяние
, в резултат на което на ищеца са причинени установените по делото увреждания –
разкъсно контузна рана в областта на лява вежда и счупване на петна кост на ляв долен
крайник.
Разкъсно-контузната рана е причинила временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, а счупването на петна кост е довело до трайно затруднение движението на ляв
долен крайник с възстановителен период не по- малък от 2,3 месеца , а реално при ищеца до
6 месеца. Засегнатия крайник все още не е възстановен напълно, като е налице оток на ляво
ходило по плантарна повърхност, което заличава частично свода и са ограничени активни и
пасивни движения на лява глезенна става за сметка на плантарна. Прогнозата за пълно
възстановяване на функциите на ляв долен крайник с пълен обем на движения и нормално
функциониране на крайника е позитивна, но включва поне една оперативна и последващи
рехабилитационни процедури и продължителна във времето. Не изключено в бъдещ период,
при физически натоварвания на долни крайници ищецът да има болкови усещания.
Безспорно е установена причинната връзка между гореописаните увреждания и
настъпилото ПТП .
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност",
сключена с ответното дружество , валидна към датата на процесното ПТП относно лекия
автомобил „*“.
Наличието на деликт в причинна връзка с установените травматични увреждания на
ищеца, както и договорно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност „ установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно
предявеният иск е доказан по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
7
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят възрастта на пострадалия ,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Болничният престой на ищеца е бил един ден, претърпял открито наместване на
счупването с местна анестезия. Имал гипсова имобилизация на ляв долен крайник за период
от 40 дни, през който имал нужда от чужда помощ грижите за себе си и за детето си.
Придвижването му било ограничено си, ползвал патерици. След сваляне на гипса
движенията на крайника са били затруднени за период до 3 месеца с ползване на помощни
средства за придвижване. Изпитвал и все още изпитва болки в засегнатия крайник и макар
походката му да е самостоятелна са налице ограничения във функциите на лява глезенна
става във връзка с увреждането на петната кост. Бил е в отпуск по болест за период от 6
месеца.
За един продължителен период от време, около шест месеца, ищецът е бил с
ограничения при придвижването си. Изпитвал е болки , не е могъл да се обслужва сам , като
е разчитал в битово отношение на своя баща. Разкъсно-контузната рана над лява вежда,
макар и да е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, е оставила
белег на лицето на ищеца, който е с постоянен характер.
Съдът отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – 2024 г., чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", както и нарастващия размер на минималната работна заплата за страната.
С оглед установените увреждания , продължителния период на възстановяване ,
възрастта на ищеца, 39 години към датата на настъпване произшествието, претърпените
физически и психически страдания и неудобства, които включват физически болки,
затруднения при предвижването, стрес , обичайната продължителност на психологическите
8
и емоционални преживявания , вследствие инцидента , обстоятелството , че към настоящия
момент все още не е възстановен напълно и продължава да изпитва болки , то съдът приема
сумата 30 000 лева за справедлив размер на обезщетението за физическите болки и
психическите страдания .
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултата поради
липсата на поставен предпазен колан , съдът намира за недоказано от събраните по делото
доказателства . От заключението на автотехническата експертиза и съдебно-медицинската
експертизи е установено, че предвид механизма на ПТП и деформациите по автомобила,то
поставения предпазен колан не би довел до ограничаване на травмите , съответно същите
биха настъпили и при наличие на поставен предпазен колан, поради което обективния факт
на съпричиняване вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан не е уставен по
делото при условията на главно и пълно доказване от ответника.
Относно претенциите за заплащане обезщетението , ведно с лихви за забавено
изпълнение , съдът приема следното:
Процесният договор за застраховка ГО е сключен при действието на КЗ, в сила от
01.01.2016г. , с който отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования
на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице- чл. 429,ал. 3 във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл.
429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при
условията на ал. 3, според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с
начален момент от по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице.
В конкретния случай по делото е установено, че на 05.08.2024г. застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие , поради което от тази дата за него настъпва задължението
да заплаща лихва за забава по чл. 429,ал.2,т.2 във връзка с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва
за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 05.08.2024г..
По разноските :
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, присъждането на които е своевременно поискано с представен списък по чл. 80 от
ГПК. Установените по делото разноски са в размер на 600 лева депозити за експертизи.
Ищецът е освободен от заплащане на такси по делото, поради което на основание чл.
78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса с оглед
уважения иск в размер на 1200 лева, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист.
Ищецът е представляван в процеса при условията на чл. 38,ал.1 от Закона за
адвокатурата /ЗА/ - безплатно от адвокат Я. Д., поради което и на същия на основание чл.
38,ал.2 ЗА се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
9
3050 лева при съобразяване извършените по делото в защита на ищеца процесуални
действия , проявената активност при попълване делото с доказателства, проведените
съдебни заседания, както и липсата на фактическа и правна сложност на спора при
съобразяване размерите по чл. 7,ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа
и обстоятелствата , предвидени в §1а от същата наредба.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. А. Д. А.Б. АД , ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. *, ул. *№
*на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на Л. П., ЕГН **********, с адрес село *, обл.
*, ул.* № *по посочената в исковата молба банкова сметка, сумата 30 000 лева / тридесет
хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане в резултат на
ПТП, реализирано на 15.07.2024г. по вина на водача на лек автомобил „*“ с рег. № *, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
считано от 05.08.2024г. до окончателното изплащане, КАКТО и да му заплати сумата 600
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА З.А.Д. А.Б. АД , ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. *, ул. *№
*да заплати на основание чл. 38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на адвокатЯ. Д., САК,
ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лева за процесуалното
представителство на ищеца.
ОСЪЖДА З. А. Д. А. Б. АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. *, ул. *№
* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД
МОНТАНА сумата 1200 лева държавна такса, както и 5 лева държавна такса при служебно
издаване изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. София с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
10