Р Е
Ш Е Н
И Е №
……
Гр.
София, 31.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на втори
юли през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
При секретаря Йоана Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 6241 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 35223/08.02.2019 г. на СРС, 55 с - в, по гр. д. № 12513/2018 г. е прието за установено,
по предявените искови претенции с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е.Г.А. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД
ЕИК ********* сумата от 722, 66 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец август 2014 г. до месец април
2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, дължима от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 219, 61 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2014 г. до 11.09.2017 г., като исковата претенция е отхвърлена за главницата
над 1 874, 01 лв. до първоначално претендирания размер от 1 930, 18 лв., както
и над сумата от 722, 66 лв. до 1 874, 01 лв. и за периода от месец май 2013 г.
до месец юли 2014 г., както и е отхвърлена претенцията за лихва за забава за
сумата над 219, 61 лв. до първоначално претендирания размер от 486, 86 лв.,
като погасени по давност. Страните са осъдени съразмерно за
разноски в исковото и заповедното производства.
Недоволен от
решението е останал ищеца „Т. С.“ ЕАД, които го обжалва в отхвърлителната
част с доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Позовава се на чл. 33, ал. 1, раздел
ІХ от ОУ на дружеството, в който е определен реда и срока, по който
потребителите заплащат сумите за ТЕ. Поддържа се, че задължението за заплащане
на сумите по фактурите е най - късно до края на текущият месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. За периода м. 05.2013 г. - м. 07.2014 г. е издадена обща
фактура през м. 07.2014 г., по която сумата е изискуема на 15.09.2014 г.,
поради което неоснователно СРС е приел погасяване по давност на част от
вземанията. Моли да се отмени решението в оспорената част и да се уважат изцяло
исковете. Претендира разноски за двете инстанции, прави евентуално възражение
за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата
страна – ответникът Е.Г.А. оспорва
жалбата в писмен отговор по чл. 263 ГПК, подаден
от адв. С.. Съдът констатира, че адв.
С., не разполага с пълномощно за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, поради което изложеното в отговора на жалбата не може да бъде взето
предвид от въззивният състав.
Третото лице
помагач „Т. с.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира
доказателства.
Като съобрази установените по делото факти и
становищата на страните, по реда на въззивната проверка, съдът намира следното
:
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо - производството е образувано след
подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.
Решението се
оспорва от ищеца само в частта, в
която исковете за главница и лихви са отхвърлени и е влязло в сила в неоспорената от ответника уважителна част.
По
същество на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред
него доказателства СРС е направил извод, че страните
са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149
от ЗЕ, по реда
на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на
ответницата на собственик на топлоснабдения
имот - апартамент 24, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „*********, вх. А, на който адрес е открита партида на абонатен №
128036. Качеството на ответницата на собственик
на имота не е оспорвано нея в рамките на производството.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е предвидено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е
възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ, поради което основателно е прието, че
главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с
предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния
период.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на
дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД.
От приетата пред СРС СТЕ, която
не е оспорена, се установява какво е реалното потребление на топлинна енергия в
периода от процесния имот, както и стойността на
топлинната енергия.
Според заключението на вещото
лице по съдебно - техническата експертиза потребената
топлинна енергия е в размер на 1 874, 01 лв. за целия период м. 05.2013 г. - м.
04.2014 г. включително, в която сума са включени и изравнителните сметки.
По единствения довод на ищеца, развит във въззивната
жалба - че претендираните в производството вземания
по главницата не са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД към момента на подаване на заявлението
на 14.09.2017 г., понеже
сумите за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г.
били обективирани във фактури от 31.07.2014 г., със
срок за плащане до 15.19.2014 г. и за тях давностният
срок не е изтекъл, въззивната инстанция намира следното :
В съответствие с трайно установената практика по
въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно
дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните
главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане
на 3 - годишна давност.
Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните
задължения давността тече от деня на падежа.
Като
съобрази периода на претенцията по главницата, въззивният съд намира, че по
отношение изискуемостта на сумите за топлинна енергия, консумирана до м. 02.2014
г. се прилагат Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008
г. на ДКЕВР, а по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия, консумирана след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Следователно, за задълженията за периода м. май 2013 г. - м. февруари 2014 г. е приложимо
уговореното в чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., съгласно който
купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
За задълженията от м. 03.2014 г. до м. 04.2015 г. приложение
ще намерят ОУ от 2014 г. Анализът на нормите
на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения също стават
изискуеми ежемесечно – до 30 число на месеца следващ този, за който се отнасят,
но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в
30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на
ищеца.
Следва
да се отбележи, че обективирането на задълженията м.
05.2013 г. - м. 04.2015 г. в една обща фактура, не променя падежа на общото
задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура
(31.07.2014 г.), каквито твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба. Това е
така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., общата фактура
обективира месечните задължения за целия отчетен
период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от изравнителните
сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на
сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните
задължения за стойност на потребена топлинна енергия
остава същият, както е посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ. Обратното би
означавало да се даде възможност на ищеца да измества периода на изискуемостта
на задълженията, с оглед течението на срока на погасителната давност за тях,
което би било в противоречие с нормата на материалния закон.
Както
е приел и СРС към датата на подаване на заявлението - 14.09.2017 г.
тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на вземанията до месец
юли 2014 г. включително, като вземането за месец август 2014 г., което е
станало изискуемо в края на месец септември 2014 г., както и вземанията след
тази дата, не са погасени по давност.
СРС
обосновано е приел, че задълженията за главница на ответницата за периода от
месец август 2014 г. до месец април 2015 г. възлизат на 722, 66 лв., на
основание чл. 162 ГПК, като е съобразил приетите пред него заключения.
Настоящият
състав също намира претенция за основателна и доказана до размера от 722, 66
лв. за периода м. 08.2014 г. –м. 04.2015,
като за разликата над тази сума до пълния размер от 1930, 18 лв. главница
и за периода от м. май 2013 г. до м. юли 2014 г., претенцията
основателно е отхвърлена с атакуваното решение. Не са налице основания за
промяна изводите на СРС в атакуваното решение в тази част.
Относно иска за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното :
В случая лихвата се
претендира за периода от 15.09.2014 г. до 11.07.2017 г. Тъй като вземанията за
лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД - 3 години, като за погасените по давност вземания по главницата,
посочени по – горе, погасени са и акцесорните
вземания за лихви.
Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими
за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2,
които не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014
г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата
на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружеството.
За разлиска от СРС настоящият състав намира, че
доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките на
ответника са били публикувани на интернет - страницата му е останало недоказано
изпадането на ответника в забава за изпълнение на процесните задължения за
заплащане стойността на ползваната в имота топлинна енергия за непогасения по
давност период, поради което не се дължи мораторна
лихва върху тези задължения. Същият извод следва и по отношение на лихвите
върху сумите за дялово разпределение, за които не са ангажирани доказателства
за покана за плащане и изпадане на потребителя в забава.
Предвид забрана за влошаване положението на
обжалващата страна по чл. 271 ГПК и липсата на жалба от длъжника в тази част
съдът намира, че решението, с което претенцията за установяване задължения за
лихви за забава е частично уважена следва да се потвърди, както е
постановено.
Това се отнася и до частта на
присъдените разноски, които са съобразени с доказателствата за направените от
страните разноски в производството.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна - ответницата.
Доколкото тази страна не е представила доказателства пред въззивната инстанция
за направени разноски, а и не е направила искане за разноски, такива не се
присъждат в нейна полза.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 35223/08.02.2019 г. на СРС, 55 с - в, по гр. д. № 12513/2018 г., в
частите, в които СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете
с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че Е.Г.А. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД ЕИК ********* сумата
над 722, 66 лв. до пълния размер от
1930, 18 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия и за периода от м. май 2013 г. до м. юли 2014 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата, дължима
от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и е отхвърлен иска за сумата
над 219, 61 лв. до първоначално претендирания размер от 486, 86 лв. - представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 11.09.2017 г.,
включително в частта по присъдените в полза на страните разноски в
производството.
РЕШЕНИЕ №
35223/08.02.2019 г. на СРС, 55 с - в, по гр. д. № 12513/2018 г. е влязло в сила
в останалите уважителни части - като неоспорено от ответницата.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.