Р    Е   Ш    Е    Н    И   Е

    

                  гр.София, 23.04.2020 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                          мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №1773 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435, ал.2 и следв. от ГПК.

         Постъпила е жалба от ”О.Ф.Б.” ЕАД, представлявано от И.Г.Д.-М. – изпълнителен директор, и Е.Д.К.- прокурист, чрез юрисконсулт Л.Г., длъжник  по изп. дело №20198380404120 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в съобщение изх.№118724/29.11.2019г..

        В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело. Твърди се, че вземането, за събиране на което е издаден изпълнителен лист от 13.08.2019г. по гр.дело №86669/2017г. по описа на СРС, Г.О., 151 състав, и е образувано процесното изп. дело №20198380404120 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, е погасено чрез прихващане, което е произвело действие преди датата на образуване на изпълнителното дело. Поддържа се, че е било направено изявление за прихващане с изх.№F-19-033/20.09.2019г. до взискателя – Д.И.К., предвид на което и на основание чл.104, ал.2 от ЗЗД вземането му е погасено, считано от 25.06.2019г., дата на влизане в сила на решение №124222 от 27.05.2019г. по гр.дело №86669/2017г. по описа на СРС, Г.О., 151 състав, която дата предхожда датата на образуване на процесното изпълнително дело. В тази връзка се излага, че съдебният изпълнител следва да зачете извършеното прихващане на вземането на взискателя, за което е образувано процесното изпълнително дело и постановеният от него отказ за прекратяване на изпълнителното дело се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

       Взискателят по изпълнителното дело – Д.И.К., чрез адвокат В.Волева, в законоустановения срок депозира писмено възражение, в което взема становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди се, че в случая не са налице предвидените в закона предпоставки, изчерпателно изброени в нормата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК, при наличието на които съдебният изпълнител следва да прекрати образуваното пред него изпълнително дело. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба като неоснователна.

        По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ М.Б., с рег.№838  на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. дело №20198380404120, дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които е посочено, че обжалваното от длъжника изпълнително действие е законосъобразно, тъй като в разпоредбата на чл.433 от ГПК не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнителното дело при извършено прихващане на вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, с вземане на длъжника. Сочи се още, че извън компетентността на съдебния изпълнител е да извърши сам прихващането, съответно да зачете извършеното прихващане. В тази връзка се излага, че обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното дело се явява незаконосъобразен, респективно подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

        Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Производството по изпълнително дело №20198380404120 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на Д.И.К., чрез адвокат В.Волева, срещу ”О.Ф.Б.” ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 13.08.2019г. по гр.дело №86669/2017г. по описа на СРС, Г.О., 151 състав, за събиране на парично вземане за разноски за сумата от 907.05 лв.. Изпратена е покана за доброволно изпълнение на длъжника - ”О.Ф.Б.” ЕАД, в която е посочено задължението по изпълнителното дело. Постъпила е молба вх.№52735/20.09.2019г. от длъжника - ”О.Ф.Б.” ЕАД, в която е направено искане за прекратяване на образуваното изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Изложени са твърдения, че по гр.дело №86669/2017г. по описа на СРС, Г.О., 151 състав е постановено решение №124222 от 27.05.2019г., влязло в законна сила на 25.06.2019г., съгласно което двете страни имат насрещни изискуеми вземания и на основание чл.104, ал.2 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях, от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно датата на влизане в сила на решението, в който смисъл е било изпратено изявление за прихващане с изх.№F-19-033/20.09.2019г. до взискателя – Д.И.К.. В тази връзка се поддържа, че към датата на образуване на изпълнителното дело – 02.09.2019г. вземането по изпълнителния лист от 13.08.2019г. е погасено чрез прихващане, предвид на което процесното дело подлежи на прекратяване.

          Въз основа на постъпилата молба вх.№52735/20.09.2019г. от длъжника - ”О.Ф.Б.” ЕАД, ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, с район на действие СГС, е постановил атакувания в настоящото производство отказ за прекратяване на изпълнително дело №20198380404120, обективиран в съобщение изх.№118724/29.11.2019г..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в  която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

          Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, изчерпателно изброени в нормата на чл.433, ал.1 и ал.2 ГПК се прекратява изпълнителното производство с постановление. В конкретната хипотеза длъжника в подадена молба вх.№52735/20.09.2019г. прави искане за прекратяване на образуваното изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело – 02.09.2019г. вземането по изпълнителния лист от 13.08.2019г. е погасено чрез прихващане. Изложени са твърдения, че по гр.дело №86669/2017г. по описа на СРС, Г.О., 151 състав е постановено решение №124222 от 27.05.2019г., влязло в законна сила на 25.06.2019г., съгласно което двете страни имат насрещни изискуеми вземания и на основание чл.104, ал.2 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях, от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно датата на влизане в сила на решението, в който смисъл е било изпратено изявление за прихващане с изх.№F-19-033/20.09.2019г. до взискателя – Д.И.К..

Прихващането е способ за погасяване на насрещни задължения, който настъпва при наличие предпоставките на чл.103 ЗЗД и изявление на едната страна, достигнало до знанието на другата страна. На основание чл.104, ал. 2 ЗЗД насрещните задължения се считат погасени до размера на по-малкото от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Извънсъдебното прихващане не е изрично предвидено в ГПК като основание за прекратяване на изпълнителното производство, но ако са се осъществили предвидените в ЗЗД предпоставки неговият погасителен ефект следва да се зачете като при плащане по чл.433, ал.1, т.1 ГПК. При твърдения за извършено извънсъдебно прихващане, т.е. за погасяване на дълга чрез този способ, съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно действие, а може само да констатира наличието на компенсационни изявления. Ако счита, че е налице конекситет и пораждат погасителен ефект, в този случай би следвало да прекрати производството на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК / в този смисъл определение №606/20.07.2015г. по т. д. №1725/2014 г., ВКС, I Т.О./. В разглеждания случай взискателят се легитимира като носител на парично вземане по издаден изпълнителен лист въз основа влязло в сила съдебно решение, на основание на който е образувано процесното изпълнително дело. Длъжникът по делото, жалбоподател в настоящото производство представя решение №124222 от 27.05.2019г. постановено по гр.дело №86669/2017г. по описа на СРС, Г.О., 151 състав, което е влязло в сила, от което е видно, че се легитимира като носител на ликвидни и изискуеми парични вземания срещу взискателя, като липсват данни за тези вземания да е издаден изпълнителен лист. Същевременно жалбоподателят не е представил доказателства нито пред съдебния изпълнител, нито с жалбата изявлението му за прихващане да е достигнало до знанието на взискателя. Липсва и признание от последния в тази посока. Предвид това не може да се направи извод погасяването да е настъпило съобразно чл.104, ал.2 ЗЗД към датата на влизане в сила на съдебното решение, която предхожда по време образуването на изпълнителното дело, поради което и правилно е постановен  отказа да се прекрати. От друга страна, направеното пред съдебния изпълнител изявление за прихващане не може да послужи като основание за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като той няма правомощие да извърши преценка дали са налице предпоставките за това.

По тези аргументи настоящият съдебен състав счита, че липсва основание в закона за прекратяване на изпълнителното дело, съгласно чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Атакуваният отказ за прекратяване на изпълнително дело №20198380404120, обективиран в съобщение изх.№118724/29.11.2019г., е законосъобразен, постановен в съответствие с приложените по изпълнителното дело доказателства, както и при правилно тълкуване и прилагане на закона. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

             Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от ”О.Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК *******, представлявано от И.Г.Д.-М. – изпълнителен директор, и Е.Д.К.- прокурист, чрез юрисконсулт Л.Г., длъжник  по изп. дело №20198380404120 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в съобщение изх.№118724/29.11.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.

        

          

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :             

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./     

 

 

 

                                                          2./