Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА С.
Д МИХОВ
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Д Михов
КАД № 1631/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285,
ал.1, изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/, във вр. с глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна жалба от Н.И.Н.,
ЕГН:********** срещу Решение № 678/19.05.2021г., постановено по административно
дело № 2435/2020г. по описа на Административен съд гр. Варна, XXI състав, с което са отхвърлени предявените от касатора
обективно кумулативно съединени искове срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
с правно основание чл.284, във вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на ищеца
за периода от 01.06.2016г. до 31.01.2018г. сума в размер на 15 000 лева и
за периода от 01.05.2020г. до 04.11.2020г. сума в размер на 5 000 лева,
представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди.
Въведени са касационните основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Формулирано е искане за отмяна на решението. Претендира се присъждане на
адвокатски хонорар на осн. Чл.38, ал.1, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с чл.36 от
Закона за адвокатурата, за оказано процесуално представителство и защита пред
Административен съд гр.Варна.
Ответникът по касационната жалба Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт С.С., с депозиран писмен отговор с.д. №
1055/13.07.2021г. счита депозираната касационна жалба за неоснователна с искане
да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, втори тричленен
състав намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна по чл.210
от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211 от АПК, поради което е допустима.
Производството пред Административен съд гр. Варна е
образувано по предявени от касатора против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.284, във вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на ищеца за периода от 01.06.2016г. до
31.01.2018г. сума в размер на 15 000 лева и за периода от 01.05.2020г. до
04.11.2020г. сума в размер на 5 000 лева, представляващи обезщетения за
причинени неимуществени вреди от действия и бездействия на администрацията на Затвора
- Варна, довели до поставянето му в неблагоприятни битови условия и нечовешко
отношение спрямо него.
Съдът е установил от фактическа страна с оглед
приложена справка с.д. № 1966/05.02.2021г., че за исковия период от
01.06.2016г. до 31.01.2018г. ищецът е преведен от ОС „ИН“-Варна в Затвора - Варна
на 10.03.2016г. да търпи наложената му мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по ДЗ № 951/2015г. на РУП 02-Варна. С протокол № 704/29.11.2016г., по
НОХД № 5993/2016г. на Районен съд – Варна му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 2 години и след изтърпяване на същото е освободен на 31.01.2018г.
При постъпването си в Затвора – Варна
бил настанен в V група. В последствие на 18.04.2016г. е преместен в VІІІ
гр., на 02.11.2016г. е преместен във 2 гр. и от 08.11.2017г. в VІІ гр., където
е бил до освобождаването си. В исковия период от 01.05.2020г. до 04.11.2020г. е
постъпил в Затвора – Варна на 13.05.2020г. да търпи наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година, наложено му по НОХД № 4966/2019г. по описа на
Районен съд – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. При постъпването
си в затвора, л.св. Н. е настанен в VІІІ гр., спално помещение № 313, като в
последствие е преместен в спално помещение № 317. Във връзка с доводите на
ищеца по отношение на условията в столовата /наличие на плъхове и течащи води/
и в спалните помещения /наличие на хлебарки и дървеници/, въз основа на
представени от ответника протоколи са установени извършени планирано и
извънредно услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация. За установяване на
релевантните за спора факти съдът е събрал и гласни доказателства, чрез разпита
на свидетеля Д С. Свидетелските показания са установили, че С познава ищеца Н.
от осем, девет години, от затвора. Към 2016г. са били заедно, за около една
година, в едно и също помещение в Затвора – Варна. От 01.10.2016г. до 2018г.
били заедно в киносалона в Затвора – Варна, а след това във ІІ група. През
2016г. бил правен ремонт на затвора и всички, които работели по ремонта били
настанени в киносалона. В целия киносалон, на не повече от 30 кв.м. били около
30-40 човека в период от 02.11. до края на месец март. Там имало много
дървеници, хлебарки, плъхове, мишки и гълъби. През последните четири-пет месеца
виждал ухапвания по ищеца от дървеници, но точно към 2016г. не помни дали е
имало такива. Според свидетеля никой не пръскал срещу вредители. От пет месеца
е в VІІІ гр. И са пръскали само веднъж, въпреки разговорите с инспектори,
началници и т.н. За периода м.06.2016г. до края на м.01.2018г. имало мишки и
сега си ги има. През посочения период не е забелязал да са идвали да пръскат за
вредители. Свидетелят посочва, че когато били заедно в киносалона, ищецът
постоянно се оплаквал, че го хапят някакви буболечки. Споделял му, че не можел
да спи. Свидетелят твърди, че не го е виждал да е бил ухапан, а само са
говорели.
При така установената фактическа обстановка, за да
приеме исковата претенция за неоснователна и недоказана, съдът е приел, че
ищецът не е бил поставен от ответника в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в лоша хигиена в спалните
помещения и наличието на инсекти в тях, нито, че са засегнати честта и
достойнството му. Решението е правилно.
В съответствие с разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностно лице. Фактическият
състав на предявените искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС в
настоящия случай включва в кумулативна даденост: наличие на нарушение на чл.3
от ЗИНЗС; наличие на причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
нарушено лично достойнство, неудобства, стрес и унижение; причинна връзка между
нарушението на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. С ал.2 на същата норма се предвижда, че за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Твърденията на ищеца по отношение поставянето му в
неблагоприятни условия вследствие
противоправно бездействие на затворническата администрация да осигури
защитата от вредители – гризачи и насекоми и от неефективните действия по
осигуряване на мероприятията по дератизация и дезинсекция, както правилно е
счел въззивиния съд, са неоснователни. Представените от ответника доказателства
– протоколи за извършени услуги, по категоричен начин установяват извършването
през двата искови периода на дейности по третиране на помещенията срещу
насекоми и гризачи. Данните в представените доказателства са кредитирани от
съда и са послужили за изграждането на решаващите мотиви за постановения
диспозитив. Настоящият състав счита, че установеният битов проблем не би могъл
да предизвика негативни преживявания у ищеца – неудобство, стрес и унижение,
поради което и за последния не са настъпили подлежащи на обезщетяване морални
вреди. С оглед на това тезата в обжалваното решение, че не е доказано
бездействие на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София за осигуряване на нормални условия се явява правилна.
По тези съображения, касационният състав намира, че не
се установяват твърдените в жалбата нарушение на първоинстанционния съд,
представляващи касационни основания за отмяна на решението по чл.209, т.3 от АПК, и жалбата следва да бъде отхвърлена, а постановеното решение – оставено в
сила.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.1 от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 от ЗИНЗС, Административен
съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 678/19.05.2021г.
постановено по административно дело № 2435/2020г. по описа на Административен
съд гр. Варна, ХХІ състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: