Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21
състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №15472 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Ф. „Н.и.“ твърди, че на 23.11.2012
г. след проведена конкурсна процедура по реда на Закона за насърчаване на
научните изследвания /ЗННИ/ сключил с ответниците Ф.ация „Ц.ЗА П.Д.в Б.“
/предишно наименование Ф.ация „И.ЗА М.-П.“/ и СУ „Св. К.О.“ договор №ДФНИ
М01/13 за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на
фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“ –
2012 г., по силата на който извършил авансово плащане в размер на 257 600,00
лв. по сметка на ответника Ф.ация „Ц.ЗА П.Д.в Б.“ и сумата от 64 400,00
лв. по сметка на ответника СУ „Св. К.О.“ за изпълнение на първия договорен
етап. Твърди, че със Заповед РД-09-122/11.02.2013 г. на министъра на
образованието, младежта и науката е отменено утвърденото класиране на
проектните предложения за финансиране, въз основа на което е бил сключен
процесният договор. Ищецът счита, че отмяната на заповедта за класиране действа
с обратна сила и води до отпадане основанието за получаване на авансовото
плащане – тъй като отменената вече заповед е част от смесен фактически състав
по сключване на договора, включващ като задължителен административен елемент
заповедта за класиране. Моли съда да осъди ответника Ф.ация „Ц.ЗА П.Д.в Б.“ да
върне получената на отпаднало основание сума в размер на 257 600,00 лв.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, както и лихва за забава върху подлежащата на връщане
сума за периода 27.11.2012 г. – 27.11.2017 г. в размер на сумата от
131 041,70 лв., както и да осъди ответника СУ „Св. К.О.“ да върне
получената на отпаднало основание сума в размер на 64 400,00 лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане, както и лихва за забава върху подлежащата на връщане сума за периода
27.11.2012 г. – 27.11.2017 г. в размер на сумата от 32 760,42 лв.
Претендира и разноски.
Ответникът Ф.ация „Ц.ЗА П.Д.в Б.“ в
срока за отговор по чл.131 ГПК не взема становище по предявените искове. Не претендира
разноски.
Ответникът СУ „Св. К.О.“ в срока за
отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че процесната сума е
получена на валидно правно основание, тъй като процесният договор за
финансиране на научноизследователски проект не е развален. Не претендира
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание
чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД:
Предявените искове са за установяване
дължимостта на авансово заплатени средства по договор за финансиране на
научноизследователски проект в конкурс, получени на отпаднало основание. Настоящият състав счита, че нормата на чл.55
ал.1 пр.3 ЗЗД е приложимата материална разпоредба към процесните
правоотношения. Всички факти, сочени от ищеца, касаят фактическия състав на
чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – предаване, съответно получаване на нещо на отпаднало
основание, като обогатяването се изразява в парична сума – авансово заплатени
средства по договор за финансиране на научноизследователски проект.
В тежест на
ищеца е да установи, че наличието на сочения договор за финансиране на
научноизследователски проект в конкурс,
по силата на който е заплатил процесните авансови суми. В негова тежест е да
установи наличието на влязла в сила заповед на министъра на
образованието, младежта и науката, с която е отменено утвърденото класиране на
проектните предложения за финансиране, въз основа на което е бил сключен
процесният договор.
В тежест на ответниците е да докажат
връщането на авансово получените суми или наличието на валидно правно основание
за получаването им.
Безспорно между страни е, а и се установява от представения по делото
договор №ДФНИ М01/13 за финансиране на
научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и
научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012 г., че на 23.11.2012
г., че между ищеца, като възложител и ответниците, като изпълнители, е сключен
договор за провеждане на научни изследвания и създаване на научен продукт –
научноизследователски проект с тема „Гражданско общество срещу антиеврейската
държавна политика в Б. в периода 1940 г. – 1944 г.: интердисциплинарно
изследване на политико-правните и социо-културните модели на преследването и
спасението, който договор е сключен след проведена по реда на ЗННИ конкурсна
процедура, в рамките на която конкурсният проект на ответниците е бил определен
с решение на Изпълнителния съвет като подлежащ на финансиране. Възложителят се
е задължил да предостави на изпълнителите средства в размер на 460 000,00
лв., от които авансово плащане за изпълнение на първия етап в размер на 70% и
за изпълнение на втория етап – 30% от средствата, като по делото не е спорно,
че ищецът е извършил авансово плащане за изпълнение на етап І от договора в
размер на сумата от 257 600,00 лв. по сметка на ответника Ф.ация „Ц.ЗА
П.Д.в Б.“ и в размер на сумата от 64 400,00 лв. по сметка на ответника СУ
„Св. К.О.“, което се установява и от представените по делото бюджетни платежни
нареждания от 27.11.2012 г. Не е спорно и че ответниците са изпълнили и отчели
дейността по етап І;
Установява, че от представената заповед №РД09-122
от 11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, че е
отменено утвърденото класиране, като по делото не е спорно, че заповедта за
отмяна е обжалвана по съдебен ред и е влязла в сила.
По делото е спорно дали отмяната на
утвърденото класиране, въз основа на което е сключен договор с ответниците в
качеството им на изпълнители на класирания проект, води до отпадане с обратна
сила на основанието за получаване на плащането по договора.
Договорът за финансиране на
научно-изследователски проекти, сключен по реда на чл.24 – чл.31 ЗННИ, е
резултат от осъществяване на смесен фактически състав – провеждане на конкурс
за избор на финансиран проект и постигане на съгласие между Ф.а и лицето, изработило
класирания проект, относно съществените елементи на бенефициентския договор.
Следователно за възникване на правните последици на договора /задължението за
финансиране и задължението за изпълнение на проекта/ е необходимо да са се
осъществили всички факти от този състав – както административно-правните, така
и гражданско-правните.
Админинистративно-правният факт от
смесения фактически състав на процесния договор е решението на Изпълнителния
съвет по чл.29 ал.3 ЗННИ, с което се определят проектите, които ще бъдат
финансирани. Именно това решение е отменено по реда на чл.99 и сл. АПК /съдебната
практика, създадена по повод обжалване на решенията на министъра на
образованието, младежта и науката за отмяна на „утвърдените класирания“,
безпротиворечиво е приела, че предмет на отмяната не е актът на министъра за
утвърждаване на класирането, а решението по чл.29 ал.3 ЗННИ, спрямо чийто
издател министърът се явява по-горестоящ и съответно компетентен по чл.99 АПК
орган –напр. решение №9912/02.07.2013 г. по адм.д. №3378/2013 г. на VІІ отд. на
ВАС/.
Отмяната по чл.99 и сл. АПК е извънреден
способ за контрол върху влезли в сила индивидуални административни актове. Тя
има ограничен обхват – може да бъде извършена в ограничен период от време, по
инициатива на ограничен кръг правни субекти и на изчерпателно изброени
основания. В настоящия случай отмяната е мотивирана с наличие на обстоятелства
по чл.99 т.1 АПК – съществено нарушение на изисквания за законосъобразността на
класирането. Съгласно чл.105 АПК отмяната на административния акт по реда на
извънредния способ за контрол не засяга правата, придобити от трети
добросъвестни лица. Тълкуването на тази уредба води до еднозначния извод, че в
останалите случаи, а именно - спрямо адресата на акта, който не е трето лице и
спрямо третите лица, които не са добросъвестни, отмяната на акта ще доведе до
отпадане на вече породените правни последици. В противен случай не би била
налице необходимост от изрична правна уредба на правата на третите
добросъвестни лица, каквато АПК понастоящем съдържа /такава уредба не е
установена при отмяната по пътя на инстанционния контрол, въпреки че тя също
действа с обратна сила, тъй като в общия случай актът поражда своите последици
спрямо всички след приключване на производството по обжалване/. Действие
занапред на съдебно решение за отмяна на административен акт е предвидено
единствено с разпоредбата на чл.195 ал.1 АПК, но само по отношение на
решенията, с които се отменят подзаконови нормативни актове, какъвто не е
настоящия случай.
Ответниците са адресати на отменения
акт, а не трети спрямо него лица и следователно за тях придобитите права
отпадат с обратна сила. Това тълкуване е съответно и на целта на закона – видно
от основанията за възобновяване на административното производство, всяко от тях
води до нарушаване на принципа на законност чрез издадения акт, а чрез
възобновяването се цели да бъде възстановен този принцип. В настоящия случай
целта на закона би се постигнала само при реституция на даденото – тъй като по
съдебен ред е установена незаконосъобразност на административния акт, като част
от състава по сключване на договора, т.е. изначално е била налице
противоправност на това имуществено разместване и противно на изискването за
законност би било имущественото разместване - въпреки установената пречка – да
не бъде възстановено.
В обобщение - с отменения акт ответниците
са придобили правото да бъдат страна по договор за финансиране на изготвения от
тях проект. С отпадане на правните последици на решението на Изпълнителния
съвет за определяне на подлежащия на финансиране проект, фактическият състав,
уреден в чл.29 ал.4 ЗННИ, остава незавършен. Незавършеният фактически състав не
може да е годно основание за разместване на имуществени блага. Доколкото спрямо
ответниците административният елемент от смесения фактически състав е отпаднал
с обратна сила, то с обратна сила е отпаднало и основанието за получаване на
междинното плащане /в този смисъл е определение №542/01.09.2017 г. по т.д.
№971/2017 г. на ІІ ТО на ВКС/.
Ето защо, изпълнителите дължат връщане
на полученото, независимо от изпълнението, като ответниците в рамките на
производството по настоящето дело не доказаха положителния факт на плащането.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявените искове се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени
за пълния им претендиран размер.
По
исковете с правно основание чл.86 ЗЗД:
Основателността на исковете предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Забавата за връщане на даденото на
отпаднало основание настъпва след покана /моментът на настъпване на
изискуемостта е различен от момента на забавата/.
Видно от представената по делото покана,
изх. №26/20 от 07.07.2017 г., ищецът е поканил двамата ответници в 14-дневен
срок да възстановят авансово получените средства по процесния договор.
Поканата е получена от ответника СУ „Св.
К.О.“ на 17.07.2017 г. с вх. №92-00-72, поради което същия е в забава, считано
от 01.08.2017 г. За периода 01.08.2017 г. – 27.11.2017 г. размерът на лихвата
за забава върху главницата от 2128,78 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният срещу ответника СУ „Св. К.О.“ иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 2128,78 лв. и за периода 01.08.2017 г. – 27.11.2017 г., и
като такъв следва да бъде уважен до този размер и за този период, и отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер и за периода 27.11.2012 г. –
01.08.2017 г.
По делото ищецът не доказа, че описаната
по-горе покана е получена от ответника Ф.ация „Ц.ЗА П.Д.в Б.“, респ. датата на
получаването и, поради което съдът приема, че същият не е изпаднал в забава по
отношение на процесната главница.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният срещу ответника Ф.ация „Ц.ЗА П.Д.в Б.“ иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, платими от ответника Ф.ация „Ц.ЗА П.Д.в
Б.“, в размер на сумата от 10 304,00 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 5927,91 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и платими от
ответника СУ „Св. К.О.“, в размер на сумата от 2661,03 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 1530,94 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ф.ация „Ц.ЗА
П.Д.в Б.“,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***-55, да заплати на Ф. „Н.и.“, ЕИК********, адрес: ***, на
основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумата от 257 600,00
лв., ведно със законната лихва, считано
от 28.11.2017 г. до окончателното
изплащане, представляваща получено на отпаднало основание авансово плащане по договор
№ДФНИ М01/13 от 23.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в
конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в
приоритетните области“ – 2012 г., а на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 16 231,91 лв., представляваща
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. „Н.и.“, ЕИК********, адрес: ***,
срещу Ф.ация „Ц.ЗА П.Д.в Б.“, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***-55, иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 131 041,70
лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 257 600,00 лв. за
периода 27.11.2012 г. – 27.11.2017 г.
ОСЪЖДА
СУ „Св. К.О.“,
ЕИК ********, адрес: гр. София, бул. „***********, да заплати на Ф. „Н.и.“, ЕИК********, адрес: ***, на
основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумата от 64
400,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от 28.11.2017 г. до
окончателното изплащане, представляваща получено на отпаднало основание
авансово плащане по договор №ДФНИ М01/13 от 23.11.2012 г. за финансиране на
научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и
научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012 г., на основание
чл.86 ЗЗД сумата от 2128,78 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 64 400,00 лв. за
периода 01.08.2017 г. – 27.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от
32 760,42 лв. и за периода 27.11.2012 г. – 01.08.2017 г., а на основание
чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 4191,97
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: