Решение по дело №261/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 621
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Боряна Стойчева Петрова
Дело: 20193530100261
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 621,  28.10.2019 година,гр.Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

            Районен съд -Търговище , седми състав, публично съдебно заседание на четиринадесети  октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Съдия:Боряна Петрова

Секретар:Михаил Пенчев

 

            Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 261 по описа за 2019 г. на РС -Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ.

          Ищецът твърди в исковата си молба, че между него и ответника Г.В.Г. са имали сключен договори за мобилни услуги от 31.10.2008 година и от 23.09.2016 година, като на 16.09.2015 година са сключили и договор за лизинг за закупено мобилно устройство HUAWEI P8. Ответникът не е изпълнил задълженията си по двата договора, за което са издадени фактури. Ответникът не е погасил задълженията си по двата договора, за месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради това и съгласно дадени указания е предявил настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуване на вземането му от ответника, в размер на 1 203.61 лв., представляваща задължения по двата договора, за месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски. Претендира да му бъдат присъдени разноски в заповедното производство и в настоящото.

          В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител, оспорва исковете по основание и размер.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Между страните е съществувало облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за мобилни услуги договор за мобилни услуги от 31.10.2008 г.  с предпочитан номер **********, договор за мобилни услуги от 23.09.2016 г., с предпочитан номер ********** и допълнителни споразумения към него, както и договор за лизинг от 16.05.2015 година мобилно устройство HUAWEI P8. На ответника са предоставяни мобилни услуги, за което са издавани съответните фактури, приложени по делото. Към момента на подаване на заявлението, видно от фактурите, ответникът не е погасил задължение по договорите, в размер на 1 203.61 лв.

            Видно от изготвената по делото икономическа експертиза, дължимите суми за предоставени мобилни услуги на ответника, по договор за мобилни услуги, са в размер на 281.52 лв. Ответникът не е извършвал плащане на задълженията си по договора. По договора за лизинг, ответницата е заплатила само първоначалната вноска, която е в размер на 1 333.57 лв. Като общия размер на задължението е 1 876.15 лв.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Настоящото производство е за установяване съществуването на вземане в размер на 1 203.61 лв., неплатени ползвани услуги претендирани като дължими мобилни услуги по договори за мобилни услуги с предпочитан номер **********, предпочитан номер  ********** и договор за лизинг за закупуване на мобилно устройство. За това задължение на ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  по ч.гр.д. № 2046/18г. по описа на РСТ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи съществуването на двата договора от страна на ищеца към ответника. Безспорно е, че последната не е изпълнил задълженията си за плащане на абонаментните такси и мобилни услуги, както и дължимите лизингови вноски. Установеният размер на това задължение, съгласно неоспореното от страните заключение, е 1 876.15 лв. Предявеният иск е за установяване на вземане, в размер на 1 203.61 лв., който не е изменен от страна на ищеца. Поради горното предявеният установителен иск е основателен и доказан.

            С оглед на събраните доказателства, съдът приема, че претенцията за съществуването на вземане в полза на ищеца против ответника за сумата от 1 203.61 лв. за неплатени мобилни услуги, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1157/16.11.2018г. по ч.гр.д. № 2046/18г. по описа на РСТ, е основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-16.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК.

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати, сторените от ищеца разноски в заповедното производство и в настоящото производство. В заповедното производство, разноските на ищеца са в размер на 385 лв., а в настоящото са 425 лв. Разноските следва да се възложат в тежест на ответника, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на  "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***, адв. Н.А.Ш. САК от Г.В.Г. ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв. М.А. ***, в размер на 1 203.61  лв., представляваща неплатени мобилни услуги по договори за мобилни услуги  от 07.03.2016 година и договор за лизинг към него, договор за мобилни услуги от 23.09.2016 г. и договор за лизинг към него, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-16.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1157 от 16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 2046/18г. по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.В.Г. ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв. М.А. ***, да заплати на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***, адв. Н.А.Ш. САК разноските по ч.гр.д.№ 2046/18 по описа на РСТ,  в размер на 386 лв.

ОСЪЖДА Г.В.Г. ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв. М.А. ***, да заплати на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***, адв. Н.А.Ш. САК, разноските в настоящото произовдство, в размер на 425 лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-  Търговище.

 

 

 

           Съдия: