№ 1892
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Ем. Малоселска
като разгледа докладваното от Мария Ем. Малоселска Въззивно гражданско
дело № 20221100506967 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 1858/20.06.2022 г. на длъжника в производството
по изпълнително дело № 20229230400049 „ЗАД Д.Б.Ж И.З.“ АД, ЕИК *******, с която
се обжалва налагането на запор върху банковите сметки на дружеството, доколкото
длъжникът твърди, че още преди образуване на изпълнителното дело е погасил
задължението си към взискателя, а съдебният изпълнител е бил надлежно уведомен за
изпълнението. От съда се иска да постанови връщане на неправомерно изтеглени суми
в размер на 6628,61 лева.
От страна на взискателя в производството „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД е постъпило
възражение, с което са изтъкнати доводи за неоснователност на жалбата. Взискателят
поддържа, че изпълнителното дело е било образувано на 31.03.2022 г., а длъжникът е
заплатил сума в размер на 5326,05 лева на 18.04.2022 г. Следователно дължими са
останали разноските по изпълнителното дело, които длъжникът не е погасил. По
изложените с възражението съображения счита, че правилно изпълнителното
производство не е било прекратено. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Г.Н. сочи, че жалбата е
допустима, доколкото в действителност се обжалва отказът да бъде прекратено
производството. Намира същата за неоснователна, тъй като плащането на сумата на
взискателя е извършено след образуване на изпълнителното производство, а към
момента на сезиране на органа по изпълнението с искане за прекратяването му, не са
1
били погасени дължимите на основание чл. 79, ал. 1 ГПК разноски по изпълнението.
За пълнота сочи, че частта от сумата, постъпила по сметка на ЧСИ в изпълнение на
наложения запор, явяваща се двойно заплатена на взискателя, е била върната на
длъжника. По отношение на остатъка, равняваща се на разноските по изпълнението,
съдебният изпълнител подчертава, че доколкото въпросът за дължимостта им попада в
предмета на настоящия спор, не е налице основание да приключи изпълнителното
производство поради погасяване на задълженията по същото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите в
кориците на изпълнителното дело, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20229230400049 по описа на ЧСИ Г.Н., е образувано въз
основа на молба от 31.03.2022 г. срещу „ЗАД Д.Б.Ж И.З.“ ЕАД за принудително
събиране на присъдените в полза на взискателя „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД съгласно
изпълнителен лист от 15.04.2021 г., издаден по ч.гр.д.№ 37576/2018 г. по описа на СРС,
150 с-в, и изпълнителен лист от 03.12.2021 г. по гр.д. № 67479/2018 г. по описа на СРС,
150 с-в. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да
определи способа за изпълнение, като изрично е поискано да бъде наложен запор по
банковите сметки на длъжника. Към молбата за образуване са приложени
доказателства за заплатеното от взискателя на неговия процесуален представител
адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 558,48 лева с
вкл. ДДС.
Приетите разноски за такси по изпълнението са в размер на 98,40 лева.
По делото на 13.05.2022 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, както и запорно съобщение до „У.Б.“ АД, с което се налага запор на
банковите сметки на длъжника за сумите по изпълнителните листове и за разноските
по изпълнението.
На 07.06.2022 г. същите са изпратени на длъжника по електронен път.
На същата дата по делото е постъпило изявление на длъжника до органа по
изпълнението, към което е приложено платежно нареждане за сума в размер на 5326,05
лева, заплатено по сметка на взискателя преди да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение и да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника. От съдебния
изпълнител е поискано, като съобрази извършеното плащане, да вдигне наложения
запор, както и да не разпределя суми по изпълнителното дело.
На 10.06.2022 г. по делото е постъпило становище от взискателя, с което
последният е уведомил ЧСИ, че счита за дължими разноските за производството в
размер на 656,88 лева с вкл. адвокатско възнаграждение, които не са били заплатени на
взискателя с извършеното на 18.04.2022 г. плащане.
2
С разпореждане от 13.06.2022 г. съдебният изпълнител, като е приел, че е
сезиран с искане по чл. 433, ал. 2 ГПК, позовавайки се на нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК,
като е съобразил, че в изпълнение на наложения запор на банковите сметки на
длъжника по изпълнителното дело е постъпила сума, необходима за погасяване на
задълженията, е разпоредил да се вдигне наложеният запор на банковата сметка на
длъжника и е отказал да приключи производството по делото.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу действия на ЧСИ,
подлежащо на обжалване действие по см. на чл.435, ал.1, т.6, вр. чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК, доколкото с обжалваното разпореждане органът по изпълнението е оставил без
уважение искането за прекратяване на производството по изпълнителното дело поради
плащане, извършено преди образуването му, с което е бил сезиран. Ето защо жалбата е
допустима.
По същество на въпросите, поставени за разглеждане с жалбата, въззивният съд
приема следното:
Съобразно нормата на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя,
надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от
които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или е внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай никоя от посочените в обсъжданата разпоредба хипотези
не е налице. Установява се, че изпълнителното производство е било образувано на
31.03.2022 г., а плащане към взискателя на сумите по изпълнителните листове е било
извършено на 18.04.2022 г. Следователно и длъжникът е дал повод за образуване на
изпълнителното производство, доколкото към датата на подаване на молба до органа
по изпълнение с приложени към същата изпълнителни титули, вземанията по
листовете не са били погасени.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Казусът е
именно такъв. Независимо от обстоятелството, че към момента на извършване на
плащане по сметка на взискателя длъжникът не е получил покана за доброволно
изпълнение, към посочения момент производството е било висящо, а взискателят вече
е извършил разноски във връзка със същото. Ето защо и доколкото длъжникът с
поведението си е дал повод за образуване на делото, то и разноските по изпълнението
/такси и адвокатско възнаграждение/ следва да останат в тежест на последния.
3
С жалбата не са ангажирани в условията на евентуалност доводи за размера на
адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя на процесуалния му
представител, предвид което за въззивния съд не е налице правомощие да намалява
същото служебно.
С оглед изложеното, подадената срещу постановлението, с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати производството поради извършено от длъжника
преди образуване на изпълнителното дело плащане, жалба е неоснователна.
Съдебният изпълнител следва да извърши погасяване на непогасените към момента
на депозиране на искането от длъжника вземания на взискателя за разноски по
изпълнителното дело, едва след което да приключи производството.
По отношение на другото заявено от жалбоподателя искане, а именно да се
постанови връщане на неправомерно изтеглени суми в размер на 6628,61 лева, следва
да се посочи, че така заявено в производството, развиващо се по реда на чл. 435 и сл.
ГПК, искането е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
При действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ възможността за обжалване на
действията на съдебния изпълнител е ограничена от законодателя, като е сведена до
лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване само от посочен в закона кръг
лица. Също така актовете могат да бъдат обжалвани само на изброените от
законодателя основания, което изключва всяко разширително тълкуване на
разпоредбите както относно легитимацията, така и относно основанията, на които
действията и актовете на органа по изпълнението могат да бъдат обжалвани.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето
лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, разноските по изпълнението.
Съдът в това производство не разполага с правомощие да упражнява контрол
върху действието по налагане на запор върху вземания на длъжника, доколкото не се
касае за хипотеза на нарушения на правилата на несеквестируемостта. Съдът не
разполага и с правомощие да задължи съдебния изпълнител с нарочен диспозитив да
върне сума, която длъжникът счита, че се явява надвнесена. В правомощията на органа
по изпълнението е да извърши такава констатация и да върне на длъжника платеното
два пъти. В случай че е налице двойно плащане, а надвнесеното не бъде възстановено
от съдебния изпълнител, редът за защита на длъжника не е този по чл. 435 и сл. ГПК.
Ето защо и в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.
4
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 1858/20.06.2022 г., подадена от „ЗАД
Д.Б.Ж И.З.“ АД, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20229230400049 по
описа на ЧСИ Г.Н., в частта, с която се обжалва разпореждане, изх. № 2847/13.06.2022
г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 1858/20.06.2022 г., подадена от
„ЗАД Д.Б.Ж И.З.“ АД, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело №
20229230400049 по описа на ЧСИ Г.Н., в частта, с която се иска съдът да постанови
връщане на неправомерно изтеглени суми в изпълнение на наложен по
изпълнителното дело запор в размер на 6628,61 лева.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5