О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
Гр.Кубрат, 25.05.2018 г.
Кубратският районен съд в закрито
заседание на двадесет и пети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 75 по описа на РСКт за 2018
год., за да се произнесе съобрази следното:
Съдът
извърши проверка на подадената от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД София
искова молба, с оглед на разпоредбата на чл.140 от ГПК, и намира същата за
редовна, а предявените установителни искове относно вземането му срещу ответника
И.П.С., намира за допустими.
Ответникът
И.П.С., редовно уведомен за постъпилата искова молба и приложенията чрез
назначения особен представител, депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК.
По
доказателствените искания на ищеца: Представени са цитираните в исковата молба
писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими
доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради
което ще следва да бъдат допуснати. Искането за прилагане към доказателствата и
на ч. гр. д. № 629/2017 г. по описа на РС – Кубрат е също основателно.
По
доказателствените искания на ответника: Претендира ищецът да представи извлечения от
всяка от четирите свои банкови сметки, посочени в погасителния план, с оглед
установяване налице ли е извършено плащане по някоя от тях по цитирания
договор. Съдът намира искането неоснователно, тъй като приложеното на л.43 от
делото извлечение касае една единствена сметка, а именно ДЗ **********, по
която сметка не е постъпило плащане. По която и банкова сметка ***а длъжника,
то същото се отнася за тази сметка ДЗ **********. Ищецът твърди, че по тази
сметка не са постъпвали плащания за погасяване на вземането. Съдът намира, че в
съдебно заседание, след изслушване на страните, ако се оспорва твърдяното от
ищеца, следва да се допусне ССЕ, която да установи дължи ли ответницата
посочените суми.
В
изпълнение на свое задължение по чл.140, ал.3 от ГПК, съдът изготви следния
доклад по делото: Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД София чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И.И. твърди, че на 21.07.2016 г. между дружеството в качеството
на кредитор и И.П.С. – като длъжник бил сключен Договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № **********. По силата на цитирания договор кредиторът предоставил заем в размер
на 400.00 лева, който страните уговорили да бъде върнат в срок от 6 месеца при
годишен процент на разходите 49.89%, годишен лихвен процент 41.17% и лихвен процент на ден в размер на 0.11% или общо задължение в размер
на 449.40 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 256.50
лева, кредитополучателят дължал и вноска в размер на 42.75 лева. Така общото
задължение на ответната страна е в размер на 705.90 лева, а размерът на
вноската – 117.65 лева. Ищецът твърди, че кредитополучателят не е извършвал
плащания, а съгласно т. 12.3 от договора в случай, че длъжникът просрочи една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване
на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща покана, уведомление,
предизвестие или др. В случая на 20.02.2017 г. договорът е прекратен, поради
изтичане на крайния срок. Поради това, че ответникът и след изтичане на погасителния
срок не е изпълнил задължението си съобразно уговореното, ищецът подал
заявление срещу длъжника, въз основа на което била издадена Заповед № 367/17.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 629/2017 г. по описа на РС – Кубрат. Поради това, че длъжникът е уведомен за
издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с настоящата искова молба,
подадена в едномесечния срок от съобщаването, ищцовото дружество моли съда да
приеме за установено по отношение на И.П.С., че му дължи претендираната сума в
размер на 705.90 лева, представляваща главница за неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********/21.07.2016
год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, като претендират сторените разноски в настоящото и в
заповедното производство. Исковете намират правно основание в разпоредбата на
чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК,
предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ответникът
И.П.С. в срока по чл. 131 ГПК чрез особения си представител ангажира становище,
че така предявеният иск е допустим, но поради това, че няма връзка с
представляваната от нея страна не може да ангажира становище по основателността
му. Твърди, че ответникът не е представил пълна информация относно това
постъпвало ли е плащане по някоя от четирите банкови сметки посочени в
погасителния план.
В
тежест на ищеца е да установи фактите, доказващи претендирания дълг по
основание и размер.
В
тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си по
предявения срещу него иск.
Предвид
изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Насрочва
първо съдебно заседание по делото на 21.06.2018 г. от 10:00 часа, за
когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото.
Допуска
приложените и описани в исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
На
ищеца да се изпрати препис от писмения отговор на исковата молба и
приложенията, депозиран от особения представител на ответника И.П.С..
Да
се приложи служебно ч. гр. дело № 629/2017 г. по описа на РС – Кубрат.
Съобщава
на страните проекта си за доклад, изложен в мотивите на настоящото определение.
Напътва
страните към доброволно уреждане на спора.
Председател:/П/ Ал. Великова