РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Русе, 11.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИВА и с
участието на прокурора
РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа
докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 224 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 208 - чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе против решение № 330/09.05.2023 г.,
постановено по АНД № 2296/2022 г. по описа на РРС, в частта по т.2, с която е
отменено НП № 22-1085-003098/27.10.2022г., издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на С.В.Т.
***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП, са наложени кумулативно глоба в размер на 60 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Иска от съда да го отмени, в
обжалваната част, както и да реши делото по същество като потвърди издаденото наказателно постановление, в
отменената част.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита че въззивното
решение следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в
законоустановения срок.
Разгледана по същество същата е основателна.
С оспореното пред настоящия съд
решение въззивната инстанция е потвърдила НП № 22-1085-003098/27.10.2022г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, в частта
по т.1, с която на ответникът по касация С. В. Т. на основание чл. 185 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В частта по т.2 от НП, с която на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 60
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 б. „а“ от ЗДвП, обжалвана с
настоящата касационна жалба, въззивният съд отменя издаденото НП като
незаконосъобразно.
За да постанови своето
решение въззивният съд е събрал по надлежен ред допустими и относими
доказателства, установяващи по категоричен начин правно релевантните за случая
факти и обстоятелства, описани в АУАН и в НП. В хода на производството е установено,
че на 18.05.2022 г. в 10.30 часа наказаното лице Т. управлявайки лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. № ***, собственост на синът й А.Т., на ул. „Неофит Рилски“,
паркинга на блок „Плиска“ не контролира непрекъснато МПС, което управлява, като
не съобразява паркираният от ляво срещу посоката на движение лек автомобил
„Форд Фиеста“, вследствие на което го блъска, причинявайки ПТП, с материални
щети, след което не е изпълнила задължението си да остане на място и да окаже
съдействие за установяване на щетите от произшествието.
Въззивната инстанция се
е мотивирала с установените по делото факти и разпита на свидетелите, въз
основа на които е приела, че безспорно са налице описаните в АУАН и НП по т. 1
административни нарушения на чл.20, ал.1 от ЗДвП, т.е. изяснен е механизмът на
настъпване на ПТП и е оставил в сила издаденото НП в тази му част като правилно
и законосъобразно.
Правилно районният съд
е приел, че следствие от осъщественото нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1
от ЗДвП от страна на ответника по касация Т. същата е причинила ПТП, както и че
същата е възприела настъпването му и щетите по удареното МПС.
В противоречие с
материалния закон съдът е достигнал до извода, че Т. не е осъществила описания
в т.2 от НП състав на нарушението на чл.123, ал.1, т.3 б. „а“ от ЗДвП, тъй като
според съда същата е оказала съдействие за установяване на вредите, като е
издирила собственика на пострадалото МПС и му е предоставила данните си, поради
което е отменил издаденото НП като незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав не споделя този правен
извод на РРС.
По делото не е налице спор досежно факта, че наказаното
лице е напуснала мястото на произшествието. Поведението и действията на Т. след
настъпване на ПТП-то от обективна и субективна страна са правилно квалифицирани
от АНО. Нормата на чл. 123, ал.
1, т. 3 б. "а" от ЗДвП
императивно задължава водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието.
По делото не е налице и спор досежно факта, че С.Т. е напуснала
произшествието. Видът на вредите не предпоставя липсата на знание за тяхното
причиняване. Възраженията, че Т.
е оказала
съдействие като се явила
по – късно на мястото на произшествието, настоящият
състав на съда намира за неоснователни, тъй като това "съдействие" е
реализирано след напускане
на мястото на произшествието и подадено заявление за ПТП от Валентина Петкова,
на чието ППС са причинени материалните щети.
Съгласно разпоредбата
на чл. 123, ал.
1, т. 3 б. "а" от ЗДвП
задължението на водача на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, е безусловно.
Събраните по делото
доказателства сочат, че поведението на наказаното лице е именно с цел неоказване
на съдействие за установяване на вредите, тъй като дори и да е напуснала
мястото на произшествието, защото, както тя самата сочи е бързала за записания
за рехабилитация час на мъжа си и да не е имала възможност да остане на
местопроизшествието, то тя е можела да остави данни за контакт (визитка/телефонен
номер) в момента на ПТП-то, което едва ли би и отнело много от времето, тъй
като рехабилитационния център се намира в града и тя е разполагала с достатъчно
време, за да се придвижи със своя автомобил навреме за записания там час. Още
повече, че в обясненията си свидетеля Очков сочи, че тя се е позаинтересувала
първо, на кого е ударената от нея кола и когато той и е отговорил, че колата е
на момичето, което работи на заведението срещу бензиностанцията – „скарата“
т.е. в квартала където същата живее, едва тогава тя му е дала своя визитка, за
да я предаде свидетеля на момичето, а не тя. В този смисъл е видно от
поведението на наказаното лице Т., че същата не е желаела да окаже съдействие
за установяването на вредите, а едва след като е разбрала, че удареният
автомобил не е случайно паркиран на паркинга, а е на лице, което ежедневно
паркира МПС-то си там, тъй като местоработата му е наблизо, тогава е предприела
действия, които евентуално да бъдат квалифицирани като оказано съдействие.
При
анализа на субективната страна на нарушението, съдът приема за напълно
несъстоятелна тезата, че Т. е била с намерението да поеме отговорността и
последствията от нарушението, като същата не е искала да се укрие и да не окаже
съдействие.
Напротив от събраните
по делото доказателства е налице часовата разлика от момента на настъпване на
ПТП -то в 10.30 ч. до 15.00 ч. т.е. до момента в който наказаното лице твърди,
че е дала своя визитка на свидетеля Очков, което е време повече от 4-5 часа, за
да бъде прието от съда за оказано съдействие от страна на Т. за установяване на
щетите по ударения автомобил и издирване на собственика му.
От обективна страна, както съдът
посочи по-горе съдействието за установяване на вредите от произшествието може
да се изрази по много начини – чрез откриване на собственика на увреденото МПС,
чрез уведомление до службите на МВР, чрез оставяне на данни за контакт (телефонен
номер) и чрез много други способи, които Т. не е използвала, а е предпочела да
напусне мястото на произшествието. Настоящият състав счита, че от
субективна страна наказаното лице е извършило нарушението при пряк умисъл
съзнавайки причинените от нея вреди, съзнавала е задължението си да окаже
съдействие за установяването на тези вреди, но въпреки това не се е съобразила
с него, като предвиждала общественоопасните последици от поведението си и е
искала настъпването им. Настоящият съдебен състав счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Материалният закон е приложен правилно досежно правната
квалификация на деянието, като при индивидуализацията на наказанието, наказващият
орган е съобразил разпоредбата на чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП, като е наложил
минималното наказание съобразявайки изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Наведените
с касационната жалба доводи и съображения за незаконосъобразност на атакуваното
решение и отмененото с него НП досежно нарушението по т. 2 от санкционният акт
са доказани и следва да се уважат. Поради
изложеното НП в тази си част, се явява правилно и законосъобразно, а решението
на въззивния съд следва да се отмени. В частта по т.1 от НП въззивното решение остава
в сила като необжалвано и влязло в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение №
330/09.05.2023 г., постановено по АНД № 2296/2022 г. по описа на РРС, в частта,
с която е отменено НП № 22-1085-003098/27.10.2022г., издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, относно нарушението на чл. 123,
ал.1, т.3 б. „а“ от ЗДвП – по т.2 от санкционния акт и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1085-003098/27.10.2022г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, в частта
по т.2 относно нарушението на чл. 123, ал.1, т.3 б. „а“ от ЗДвП, с която на С.В.Т.
***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б.“а“ от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 60 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
В
останалата част решението на районният съд е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.