Решение по дело №544/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр.чл.225а, вр.чл.225 от Закона за устройство на територията ЗУТ), вр.чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Настоящото производство е образувано след като с Решение № 2361/10.03.2025г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 10842/2024г., е отменено Решение № 7550 от 19.07.2024г., постановено от Административен съд – Варна по адм. дело № 2408/2023г., и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав съобразно указанията на касационната инстанция, дадени в мотивите на постановеното от нея решение. Първоначално производството пред Административен съд – Варна е започнало във връзка с постъпили две жалби – една от А. Х. М. и друга от С. И. М., и двамата от [населено място], срещу Заповед № КС-225А-21/16.08.2023г., издадена от кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на основание чл. 225а вр.чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: “Стопанска постройка 2“, изграден в ПИ с идентификатор № ***по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в с.о. „Боровец-юг“, [населено място]. Обобщено, изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност на процесната заповед с твърдения, че същата е неправилна и необоснована, издадена в противоречие на материалния закон и като постановена в производство, при което са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. Твърди се, че заповедта е нищожна поради противоречие с целта на закона. Според изложеното в жалбата, в хода на производството пред ответника са допуснати съществени нарушения в административно производство, опорочаващи окончателния акт до степен, налагаща неговата отмяна като незаконосъобразен. Твърди се, че не е ясно по чия инициатива е започнало производството пред органа. В нарушение на процесуалните правила, производството е започнало без да има издадена заповед за възлагане на конкретната проверка на комисията, съставила Констативния акт, с който е започнало производството по чл. 225а от ЗУТ и се настоява такава заповед да бъде представена от ответника в хода на съдебното производство, ако има издадена такава. В подкрепа на твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се посочва и това, че съставеният КА № 3 от 24.01.2022г. не е връчен на всички заинтересовани страни. Не е изследвано кой и кога е извършил строителството на процесния строеж. Възразява се, че на адресатите на заповедта не е предоставена възможност да участват в административното производство по изследване на търпимостта на строежа. Изразено е становище, че в КА № 3/24.01.2022г., както и в самата заповед, строежът не е индивидуализиран коректно и пълно – посочено е само, че се касае за постройка от допълващото застрояване, чиято конструкция е паянтова, с плосък покрив, допълнен частично с ламарина, без да се посочва от какви материали са изпълнени стените, ако такива има, или става дума за „навес“. Некоректно са посочени параметрите на незаконния строеж. Твърди се, че обектът съществува на място от преди повече от 40 години, съответно – нанесен е на кадастралната карта за прилежащата територия, с оглед на което следва да се приеме за търпим. Настоява се за отмяна на Заповед № КС-225А-21/16.08.2023г. като незаконосъобразна.

При новото разглеждане на делото и даване ход по същество на спора процесуалният представител на жалбоподателите, който е и заинтересована страна в производството, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Твърди, че в оспорената заповед обектът, чието премахване е разпоредено с нея, е описан общо и без необходимата конкретика. Всички негови параметри са дадени приблизително с използване на израза „около“. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за които е представен списък (л. 33) по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна – Кметът на район Аспарухово при Община Варна, чрез процесуалния си представител, в пледоарията по същество на спора и в представени подробни писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган в условията на предвидена законова делегация на правомощия, в съответната писмена форма, и съдържа изискуемия минимум от задължителни реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 АПК. От това е направен извод, че оспорената заповед е валиден и законосъобразно издаден акт. Твърди, че в производството преди постановяването му са спазени процесуалните правила. Счита, че правилно разпореденият за премахване обект е квалифициран от органа като строеж, в какъвто смисъл са и мотивите на ВАС в неговото Решение № 2361/ 10.03.2025 г. по Адм. дело № 10842/2024 година. Изразено е становище, че дори и да се приема за вярно посоченото от вещото лице време на изграждане на строежа 1979г. – 1983г., той попада в хипотезата на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, но не покрива критериите за търпимост нито към периода на изграждането му, нито по сега действащите градоустройствени правила и нормативи. Позовава се на становището на Гл. архитект на Р. А., Община Варна, обективирано в писмо рег. № СИГ21005163АС_020АС от 11.10.2022г. (приложено на л- 34 от адм. преписка). Развити са подробни съображения. Пледира пред съда за отхвърляне на жалбите като неоснователни и претендира на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - адв. Д. М. в лично качество и като представител на двамата жалбоподатели поддържа жалбите и пледира за отмяната на обжалваната заповед.

Въпросът за допустимостта на жалбите е изследван при предходното им разглеждане в производството по адм. дело № 2408/ 2023г. по описа на Административен съд – Варна. Изводът за тяхната допустимост не е спорен между страните в настоящото производство, поради което допълнителни аргументи в тази насока не следва да се излагат и в мотивите на настоящото решение. Оспорването е направено в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от лица, които са адресати на заповедта. С жалбите е сезиран териториално и материално компетентния съд, който следва да ги разгледа по същество.

Видно от мотивите на Решение № 2361/ 10.03.2025г. на ВАС по Адм. дело № 10842/ 2024г., касационната инстанция е отменила Решение № 7550/ 19.07.2024г. по адм. дело № 2408/ 2023г. на АС – Варна, тъй като намира за неправилни правните изводи на първостепенния съд, но фактите по делото счита за правилно установени, а те са следните:

Административното производството е започнало по повод препратена по компетентност от Началника на РДНСК - Варна с писмо с рег. № РД21019673АС/24.09.2021г. (л. 285 – л. 295 от адм. преписка) жалба на Ц. М., адресирана до район „Аспарухово“ досежно извършено незаконно строителство в ПИ с [идентификатор], находящ се в р-н Аспарухово, кв. Галата, местност Боровец-юг, собственост на жалбоподателите и на заинтересованата страна. В районната администрация по-рано е постъпил сигнал рег. № СИГ21005163АС/15.09.2021г. (л. 296 – л. 302 от адм. преписка) с аналогично съдържание и от същото лице - Ц. М., собственик на съседния поземлен имот с идентификатор № 10135.5404.1634.

С писмо с рег. № РД21019673АС_002АС/01.10.2021г. до директор дирекция „АЧРАУ“ при община Варна и с писмо с рег. № РД21019673АС_003АС/01.10.2021г. до директор дирекция „УТ“ при район „Аспарухово“, община Варна (л.283 и л.284 от адм. преписка) е изискана информация относно наличието на издадени разрешения за строеж и одобрени инвестиционни проекти, включително и всички налични строителни книжа и документи за намиращите се в ПИ с [идентификатор] сгради. В отговор е постъпило писмо на директора на дирекция УЧРАУ при община Варна вх. Рег. № РД21019673 АС_001АС/ 08.10.2021г. (л. 280 от преписката), в което се съобщава, че след направена проверка в архива на район „Аспарухово“, не са открити разрешения за строеж и строителни книжа към тях за сградите в ПИ с идентификатор № ***за периода от 1970г. до 2005година. В същия смисъл е и отговорът от 11.10.2021г. на директора на дирекция „УТ“ при район Аспарухово, община Варна (л. 228 от преписката).

С писмо с рег. № РД21019673АС_001АС/01.10.2021г. (л. 282 от преписката), адресирано до И. Д. М. (наследодател на двамата оспорващи и на заинтересованата страна), е поискано да се представят в районната администрация строителни книжа, проекти и документи за сградите в имота. Писмото е изпратено с обратна разписка, като същото се е върнало непотърсено с отбелязване, че лицето е починало. Административният орган служебно е изискал от район „Младост“ при община Варна Удостоверение за наследници на И. Д. М., починал на 02.10.2021година. Т. удостоверение е издадено и от съдържанието му е установено, че наследници на лицето И. Д. М. са А. Х. М. /съпруга/, С. И. М. /син/ и Д. И. М. /син/. До всички наследници са изпратени писма с указание на 02.11.2021г. да осигурят достъп до ПИ с [идентификатор] за извършване на проверка на място, и за представяне на строителни книжа и документи за законосъобразното изграждане на всички сгради в имота. Писмата не са получени от адресатите, видно от приложените към административната преписка обратни разписки (л. 246, 244 и 242 от преписката). На 15.11.2021г. комисия е поставила на оградата на имот с идентификатор № **съобщение (л. 239 от преписката) със същото съдържание - за осигуряване на достъп на 02.12.2021г. от 11,00ч. за извършване на проверка. За извършеното по този ред уведомяване е съставен констативен протокол (л. 237 от преписката).

На 02.12.2021г. е съставен Констативен протокол (л. 225 – л. 227 от преписката) от инспектори от „Контрол по строителството“ в районната администрация, съгласно който при неосигурен достъп от собствениците, в имота са установени вилна сграда, гараж, стопанска постройка, лека постройка за отоплителни материали и инвентар.

На 17.12.2021г. от дирекция „УСКОР“ при Община Варна е препратен по компетентност нов сигнал от Ц. М. със съдържание, идентично на първоначалния сигнал от 17.09.2021г. за извършено в [ПИ] незаконно строителство. Идентични са и приложенията към сигнала.

След извършена проверка на място в отсъствие на собствениците служители от „Контрол по строителството“, Дирекция КСИД при район Аспарухово съставили Констативен акт № 3/24.01.2022г. (л. 202 – л. 205 от преписката) за констатиран незаконен строеж: „Стопанска постройка 2”, изграден в ПИ с [идентификатор], находящ се в с.о. „Боровец-юг“ - Варна. В Констативния акт строежът е описан като второстепенна постройка на допълващото застрояване, с паянтова конструкция, покрита със стоманобетонен плосък покрив, частично допълнен с ламарина. Параметрите на строежа са описани по следния начин: „дължина около 4,10 м. и ширина около 3,10 м., височина около 2,30 метра. Общата квадратура на строежа е 9 кв.метра.“ В КА е посочено, че обектът представлява строеж, съгласно т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ, който е от VI-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, и е разположен на северната улична регулационна граница на имота. По-долу в КА е посочено, че строежът е разположен на имотната граница с [ПИ] в нарушение на чл.21 ал.5 от ЗУТ. Строежът е извършен без строителни книжа и документи и без представено становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението му. КА съдържа заключение, че строежът не отговаря на изискванията на §16, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не е допустим по действащите преди 1987г. разпоредби, по действащите преди 2001г. разпоредби, както и по сега действащите разпоредби. Към КА е изготвена окомерна скица на „стопанска сграда 2“, на имота и на останалите сгради в него. Има направена и приложена фотографска снимка на имота.

Първоначално в КА № 3 за дата на извършване на проверката и на съставянето му е посочена дата 24.01.2021година. На 13.05.2022г. на основание чл. 62, ал. 2 от АПК ответникът е издал заповед (л. 128 от преписката) за поправка на очевидна фактическа грешка, в която е посочено датата на извършване на проверката и съставяне на КА вместо да се чете като 24.01.2021г., да се чете като 24.01.2022 година.

От съдържанието на представената административна преписка е видно, че екземпляри от КА № 3/от 24.01.2022г. са изпратени и до тримата наследници на И. Д. М., но пратките са получени само от А. Х.. М. и от Д. И. М.. Писмото до С. И. М. се е върнало с отбелязване „непотърсено“.

На 02.03.2022г. в деловодството на Р. А. е постъпило възражение срещу КА №3/24.01.2022г. от заинтересованата страна Д. И. М., а на 04.03.2022г. – от неговата майка А. Х.. М.. По –късно - на 07.07.2022г., възражение е постъпило и от жалбоподателя С. И. М. (л. 105 и 106 от преписката). И към трите възражения са представени едни и същи приложения: нотариално заверена декларация от А. Х. М. /рег. № 679/11.02.2022г. по описа на нотариус П. П./, относно двуетажната жилищна сграда, помощните стопански постройки и гаража в притежавания от тях ПИ с деклариран период на изграждане от 1978г. до 1983г.; извадка от кадастралния план на местност „Боровец – юг“ в частта за [ПИ]; скица № 583/2007г.; извадка от ПНИ, одобрен със заповед № РО-1-7706(467) от 04.12.2002 г.; извадка от ПУП-ПУР на СО „Боровец-юг“, одобрен с Решение №2134-8 по Протокол № 21/24.03.2010г. на ОбС – Варна. Към възражението е приложено и разрешение за строеж № 701/05.12.1977г. (л. 184 от преписката) за обект: нова барака дървена с площ 16 кв.м., без железобетонни елементи, съгл. чл. 108 от ППЗТСУ по одобрен типов проект № 4/16.11.1977г., разположен на три метра от границите на съседните имоти. Във възраженията против КА се посочва, че сградите са построени в периода 1978г. - 1983г., и за всеки един от тях от компетентните органи са искани съответните разрешения, а така също и съгласието на съседите. С оглед на това твърдят, че поради изграждане на обектите в имота при действието и по правилата на действащия тогава Закон за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ/ и на Правилника за неговото приложение, същите са търпими и не подлежат на премахване и забрана за ползването им.

На 01.04.2022г., във връзка със строежите в [ПИ] и обследването им за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, до тримата собственици на имота е изпратено писмо рег. № СИГ21005163АС_016АС (л. 151 и 152 от преписката), с което е изискано да предоставят: архитектурно заснемане на строежите, геодезическо заснемане на строежите, конструктивно становище, нотариално заверени декларации във вр.чл.21, ал. 5 от ЗУТ от собствениците на [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] по КК на Район Аспарухово, [населено място]. В преписката липсват данни, от които да е видно, че писмото е получено от адресатите. Съответно – в преписката не се съдържат доказателства, че изисканите документи са представени в районната администрация.

В хода на административното производство са представени две нотариално заверени декларации от съсобствениците на ПИ с [идентификатор], в които декларират, че доброволно дават съгласието си на собствениците на [ПИ] да построят на имотната граница между двата имота стопанска постройка или да запазят съществуващата такава; кадастрално заснемане на сгради в [ПИ], скици-проект от 10.12.2021г., констативен акт от 10.06.1989г. за констатирано незаконно строителство на масивна сезонна постройка с площ от 20 кв.м. (л. 84 – л. 92 от преписката).

По административната преписка е приобщено подробно мотивирано становище рег. № СИГ21005163АС_020АС от 11.10.2022г. (л. 34 – л. 36 от преписката) от Гл. архитект на район „Аспарухово“ при община Варна, съгласно което всички строежи в [ПИ] не са търпими по правилата и нормативите, действали по време на декларираната година на извършването им, както и не са търпими по действащите към момента нормативи.

На 16.08.2023г. Кметът на Район Аспарухово, община Варна издал 6 заповеди за премахване на незаконни строежи в [ПИ] в местност „Боровец – юг“, [населено място], собственост на двамата жалбоподатели – А. Х.. М. и С. И. М. и на заинтересованата страна Д. И. М., една от които е процесната Заповед № КС-225А-21. С нея на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да се премахне строеж „Стопанска постройка 2“, като е посочено, че същата е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – извършена е без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В мотивите на заповедта описанието на строежа е идентично с това, дадено в КА № 3/ 24.01.2022 година. Позовавайки се на цитираното по-горе в изложението мотивирано становище рег. № СИГ21005163АС_020АС/ 11.10.2022г. на Главния архитект на Район „Аспарухово“, приема, че строеж не е търпим, тъй като не отговаря на изискванията по § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

За установяване на релевантните за спора факти и по настояване на оспорващите при предходната разглеждане на делото съдът е допуснал да се изготви съдебно-техническа експертиза. При новото разглеждане на делото, съгласно указанията на ВАС, към задачите, поставени с първоначалната експертиза, е поставена допълнителна задача, а именно да отговори на въпроса „дали процесният обект би могъл да бъде демонтиран и монтиран на друго място със същото предназначение?“. От направените измервания на място е установено, че процесната „Стопанска постройка 2“ по външни очертания е с размери, както следва: дължина – от източната стена на „Стопанска постройка 3“ (предмет на дело № 2410/2023 г.) до колонка = 3,55 м.; ширина: от северната ограда до колонка = 2,90 метра. В отговора на поставения въпрос № 2 посочва, че процесният обект, описан в заповедта като „Стопанска постройка 2", по същество представлява навес, изпълнен изцяло от дървен материал, с покривно покритие от ламарина. Няма собствени стени като от едната страна за такава се ползва източната стена на „Стопанска постройка 3" (предмет на дело 2410/2023г.), към която е долепен навесът. От север е заградено с наковани тачки, с рабица. Към момента на огледа по очертанията на колонките са закачени найлонови пана. Обектът е разположен на северната регулационна граница на имота на жалбоподателите. При изготвяне на първоначалната експертиза вещото лице не посочва конкретен период на изпълнение на стопанската постройка (дървен навес), но в отговора на допълнително посочената задача като такъв посочва 06 – 24 юни 1978 година. В подкрепа на това становище още в първоначално изготвената експертиза, както и при отговора на допълнително поставената задача посочва, че от приложената към доказателствата извадка от ПНИ на Боровец-юг, одобрен със Заповед № РО-1-7706(467) от 04.12.2002 г., е видно, че навесът и останалите обекти, разположени на северната граница на [ПИ], вече са съществували на място към момента на изготвяне и одобряване на ПНИ, т.е. изпълнени са преди 2002 година. Потвърждава констатацията на ответника, че за навеса няма издадено разрешение за строеж, но в съдебно заседание при предходното разглеждане на жалбите експертът е пояснил пред съда, че, с оглед предполагаемото време на изграждането му, издаване на разрешение за строеж не е било необходимо условие за законосъобразното реализиране на навеси, особено с оглед на обстоятелството, че същият е реализиран в имот извън застроителните граници на населено място, в територии за земеделско ползване за лични нужди, какъвто е разглеждания случай. Към първоначалната СТЕ е изготвена скица на [ПИ], върху която са отразени съществуващите в него обекти като процесната „Стопанска постройка 2“ е очертана със зелени контури – плътни към „Стопанска постройка 3“, а от останалите 3 страни контурите на обекта са показани с пунктир. В съдебно заседание пояснява, че по естеството си процесният дървен навес не представлява строеж по смисъла на приложимия закон – ЗУТ. По допълнително поставената задача отговаря, че процесният дървен навес може да бъда демонтиран (разглобен), но е невъзможно да бъде монтиран на друго място, като единствена причина за това сочи пълната амортизация на вложените материали.

При горната фактическа обстановка, установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът в резултат на извършената съобразно чл. 168 АПК служебна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт по отношение на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, установи следното:

При постановяване на Решение № 7550 от 19.07.2024г. по адм. дело № 2408/2023г. съдът е обсъдил законосъобразността на оспорената Заповед № КС-225А-21/16.08.2023г. на Кмета на район Аспарухово, община Варна, на основанията по чл. 146, т.1, т. 2 и т. 3 от АПК и е констатирал, че административният акт не е незаконосъобразен на което и да е от посочените законови основания. Тези изводи на първостепенния съд се споделят и от касационната инстанция при постановяване на Решение № 2361 от 10.03.2025 година по адм. дело № 10842/ 2024 г. на ВАС.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – кметът на район Аспарухово при община Варна в хипотезата на изрично делегиране на правомощия от компетентния по закон орган – кмета на общината, с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и приложените към административната преписка Заповед № 2556/11.08.2021 г. (л. 1 от админ. преписка) и Заповед №К-043/02.08.2021г. (л. 35 от адм. дело № 2408/2023 г.). Обжалваната заповед съответства на предвидената от закона форма по чл. 59 от АПК, доколкото липсва специална такава, предвидена от ЗУТ, като съдържа фактически и правни мотиви, които кореспондират помежду си. Актът съдържа и следващ от мотивите диспозитив.

В хода на административното производство не са допуснати нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени и да съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. При издаване на оспорената Заповед № КС-225А-21/16.08.2023г. е спазена процедурата, регламентирана в чл.225а ал.2 от ЗУТ. Същата е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл.223 ал.2 от ЗУТ, относно строеж от VI-та категория, квалифициран от общинските служители като незаконен по см.чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, т.е. извършен без необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и становище от инженер-конструктор, в нарушение на чл.147 ал.2 и чл.148 ал.1 от ЗУТ.

Неоснователно в жалбите се обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта тъй като не било ясно по чия инициатива е започнало производството по чл. 225а от ЗУТ. Практиката – съдебна и административна, сочи, че проверки за извършване на незаконно строителство могат да се извършват както по повод на постъпили в компетентните служби сигнали/жалби, така и служебно, тоест – по инициатива на самия орган. И в двете хипотези заповедите са законосъобразни, при кумулативното наличие на всички предвидени от законодателя материални предпоставки и ако са спазени процесуалните правила.

Неоснователни са оплакванията на двамата жалбоподатели за допуснати нарушения на процесуалните правила в смисъл, че за откриване на административното производство по чл. 225а от ЗУТ е необходимо да се издаде нарочна заповед, с която да се определи персоналния състав на комисия за извършване на проверка, съответно – и за съставянето на констативен акт. Съгласно чл.223 ал.2 т.1 от ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. ЗУТ не изисква издаването на такава заповед за възлагане на проверка и не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за предстоящото извършване на проверка на място.

Доказателствата по делото категорично опровергават твърденията на жалбоподателите, че поради допуснати от ответника нарушения на процесуалните правила са били лишени от възможност да участват в производството за проверка законността на процесния строеж – „Стопанска постройка – 2“ в ПИ с идентификатор № ****, находящ се в СО „Боровец – юг“, [населено място].

Главният спор по делото е относно правилното приложение на материалния закон.

Между страните по делото не се спори, че за обекта „Стопанска постройка – 2“ – предмет на премахване, съгласно оспорената заповед, няма издадено разрешение за строеж, а и доказателствата в обратна насока не са представени както при предходното разглеждане на делото, така и в хода на настоящото производство.

При предходното разглеждане на делото съдът е съобразил легалните дефиниции на понятията „строеж“ и „преместваем обект“ по смисъла на ЗУТ, съгласно т. 38 и т. 80 от ДР на ЗУТ и след като ги е сравнил с характеристиките на процесната стопанска постройка – 2, установени коректно едва с изготвената по делото експертиза, е приел, че същата представлява преместваем обект, независимо от обстоятелството, че по своите функции и предназначение не попада в нито една от посочените в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ хипотези.

В т. 38 от § 5, от ДР на ЗУТ законодателят е определил, че "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно т. 80 от § 5, от ДР на ЗУТ "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Анализът на второто определение е основание да се приеме, че законът не приема функционалното предназначение на даден обект като единствен и безусловен критерий за определянето му като преместваем обект. Важни са и неговите технически параметри. От цитираната по–горе дефиниция се налага извод, че към съществените характеристики на преместваемите обекти се отнася и начинът на тяхното закрепване към терена. Законодателят допуска за по-устойчивото закрепване на преместваемия обект да се отнеме част от повърхностния слой на терена, а така също и за целта да се използват сглобяеми или монолитни конструктивни елементи. В оспорената заповед ответникът не е посочил начина на закрепване на обекта, чието премахване е разпоредено с нея – монолитно или по друг начин. Именно това е причината, която препятства съда да установи безалтернативно какво по същество представлява обектът – строеж или преместваем обект. В допълнение следва да се има предвид, че в оспорения акт не са описани в достатъчна степен останалите технически характеристики на обекта. Дословно обектът е описан като „паянтова конструкция, с плосък покрив, допълнен частично с ламарина“. Прави впечатление, че в заповедта покривът на обекта не е описан като стоманобетонен, както е посочено в КА № 3/ 24.01.2022 година. Останалите характеристики на обекта са показани в приблизителни стойности – дължина „около 4,10 м.“, ширина „около 3,10 м.“, височина „около – 2,30 м.“. Не е посочено от какви материали са изпълнени стените на постройката. Едва в хода на съдебното оспорване е установено, че същата няма ограждащи стени като от три страни е оградена с употребени найлонови пана или стъкла, а за ограждаща стена от четвъртата страна се ползва ограждащата източна стена на „Стопанска постройка 3“ в имота.

Изводът на съда, че разпореденият за премахване обект представлява преместваем обект се подкрепя и от заключението на вещото лице по допълнителната задача. В отговора на поставения въпрос то посочва, че обектът може да бъде демонтиран, но не и монтиран на друго място, като основна причина за това изтъква прекалената амортизация на вложените материали. Тоест принципно не е отречена възможността обектът да бъде монтиран на друго място след отделянето му от мястото, където се намира понастоящем, като в конкретния случай единствената причина, поради която това не може да се направи, е естественото състаряване и амортизация на материалите.

С оглед горните изводи, заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон, тъй като производтвото за премахване на незаконни строежи е неприложимо по отношение на преместваемите обекти.

Дори и да се приеме за вярно становището на ответника, че разпореденият за премахване обект по естеството си представлява строеж, то същият се явява търпим, както сочи заключението на вещото лице и по основната и по допълнителната експертиза.

Ведно с административната преписка от ответника е представена нотариално заверена декларация от оспорващата А. Х.. М., в която посочва, че помощните стопански сгради и гараж в [ПИ] са направени в периода 1978г. – 1983 година. Този период съвпада и със становището на вещото лице при даване заключение по основната и по допълнителната експертиза. От това следва, че процесната стопанска постройка е изградена при действието на ЗТСУ и Правилника за неговото прилагане, поради което за нея е приложим режимът на § 16, ал. 1 или ал. 2 от ДР на ЗУТ, т.е. строежът е търпим. Страните не спорят, че към така установения период местността Боровец-юг е била извън регулационните граници на [населено място], т.е. била е извънселищна територия. Придобила е статут на селищно образувание през 2000 година. Ето защо за изграждането на дървени навеси като процесния не е било необходимо издаване на Разрешение за строеж.

Горните изводи на съда за търпимост на стопанска постройка 2 не се повлияват от представеното с административната преписка становище на главния архитект на район Аспарухово, тъй като същото няма обвързващо съда действие. Съдът е длъжен сам да извърши проверка относно търпимостта на строежа въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото. Становището не се основава на проверка на място и запознаване с техническите параметри на обслредвания обект и по съществото си представлява анализ на приложимата правна уредба при действието на ЗТСУ и ЗУТ.

С оглед всичко, изложено по-горе, обжалваната заповед е материално незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното изявление, на осн.чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателите се дължат разноски. Съобразно наличните по делото доказателства жалбоподателите са направили разноски в размер на 2720 (две хиляди седемстотин и двадесет) лева, от които 20 лева – държавна такса, 700 лева – депозит за вещо лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, и 2000 лева – адвокатско възнаграждение (т.е. по 1000 лв. за всеки от тях). При новото разглеждане на делото са направени разноски за вещо лице в размер на 279.90лв.(по 139.95лв. на всеки от двамата жалбоподатели), които също следва да се присъдят на оспорващите с настоящото решение, както и 500лв. адвокатско възнаграждение /по 250лв. за всеки/. Тоест общата сума на присъдените разноски е 3499.90 (три хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 90ст./

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № КС-225А-21/16.08.2023г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на основание чл. 225а вр.чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: “Стопанска постройка 2“, изграден в ПИ с идентификатор № ***по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в с.о „Боровец-юг“, [населено място].

ОСЪЖДА Община Варна да заплати солидарно на С. И. М., [ЕГН], и на А. Х. М., [ЕГН], двамата от [населено място], направените по делото разноски в размер на 3499.90 (три хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 90ст./

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Република България.