Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
Гр. Перник, 15.07.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми юни през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 247 по
описа за 2022 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 и
ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по повод жалба на Ц.К.К., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адвокат Х.Б. от АК София, с която се оспорва Решение №
КПК-23 от 13.05.2022 година на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Перник, с което е отхвърлена
жалба с вх. № 1012-13-75 от 13.04.2022 година на Ц.К. против разпореждане №
О-13-000-00-01538373 от 17.03.2022 година на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите към ТП на НОИ Перник, с което е отказано изплащането
на обезщетение по болничен лист № Е20211389882 и удостоверение, приложение № 9
към Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение,
представено в НОИ с вх. №
Р14-13-000-00-********** от 11.03.2022 година.
В жалбата се твърди, че постановеното решение
е немотивирано, издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
при несъобразяване с целта на закона. Излагат се доводи, че разпореждането и
решението са издадени при липса на мотиви – не са посочени коректно правните
норми, част от мотивирането на актовете, а единствено основание за издаването
на разпореждането е, че към деня на настъпване на временната нетрудоспособност
лицето не е осигурено за общо заболяване, съответно не отговаря на условията на
чл. 40, ал. 1 от КСО, като липсва позоваване на документ или информация,
предоставена или събрана от осигурителния орган. Моли се съда да отмени
оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се
присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 27.06.2022
година жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмена молба с вх. № 2014 от 22.06.2022 година и идентична молба с вх. № 2028 от 22.06.2022 година,
процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Х.Б. от АК София,
изразява съгласието си за даване ход на делото и разглеждането му в негово
отсъствие.
В проведеното съдебно заседание на 27.06.2022
година ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ Перник, чрез процесуален
представител юрисконсулт Е.С., моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1
от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт. Депозирана е
в срок. Насочена е срещу акт, който съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО подлежи на съдебно
обжалване. Въз основа на това жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледа
по същество.
По фактите:
На 06.08.2021 година обща лекарска консултативна
комисия (ЛКК) към „МЦ 1 – Костенец“ ЕООД, гр. Костенец, издала на жалбоподателя
Ц.К. болничен лист (БЛ) № Е 20211389882 за временна неработоспособност на
лицето за периода от 28.07.2021 година до 06.08.2021 година, породена от общо
заболяване, с диагноза по МКБ М51.1 – „увреждания в междупрешленните дискове в
поясния и другите“.
Така издаденият БЛ се явявал продължение на БЛ
**** от 16.07.2021 година, издаден на жалбоподателя за временна
неработоспособност за периода 08.07.2021 година до 27.07.2021 година, на свой
ред продължение на първичен БЛ № Е20211589606 от 24.06.2021 година, издаден на
жалбоподателя за временна неработоспособност на лицето за периода 24.06.2021
година до 07.07.2021 година.
На 11.03.2022
година, от осигурител „***“, СД, в Информационната система за електронен обмен
на данни и документи (ИСЕОДД), до директора на ТП на НОИ – Перник, постъпило удостоверение
(приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО) с вх. №
Р-14-13-000-00-**********, с данни относно правото на парично обезщетение по БЛ
(продължение) № Е 20211389882 от 06.08.2021 година.
С Разпореждане № О-13-000-00-01538373 от
17.03.2022 година ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ – Перник, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО,
отказал отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване на Ц.К.К. по БЛ № Е 20211389882/06.08.2021 година и удостоверение
вх. №
Р-14-13-000-00-**********/11.03.2022 година. Отказът е мотивиран с липса на
условията по чл. 40, ал. 1 от КСО – към деня на настъпване на временната
неработоспособност лицето не осигурено за общо заболяване и майчинство, поради
което не се следва изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност.
Срещу това разпореждане Ц.К.К. подал жалба с вх.
№ 1012-13-75 от 13.04.2022 година, която била разгледана от директора на ТП на
НОИ Перник, който с решение № КПК-23/13.05.2022 година отхвърлил подадената
жалба с мотиви за липса на осигуряване към момента на настъпване на временната
неработоспособност – 28.07.2021 година, основано в чл. 40, ал. 1, чл. 10 от КСО,
чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО и чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Решението е обосновано в данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от осигурителя (работодателя) в ТД на
НАП на 24.08.2021 година (справка на л. 17 от делото), в които е посочен
последен ден в осигуряване за лицето – 07.07.2021 година. Прието от
административния орган е, че въпреки че към деня на настъпване на временната
неработоспособност на лицето по процесния БЛ – 28.07.2021 година, трудовото
правоотношение на лицето не е прекратено, същото не е осигурено за съответния
социален риск, какъвто е настъпването на временна неработоспособност, поради
което не се следва изплащане на обезщетение.
Това постановено решение е предмет на
обжалване в настоящото съдебно производство.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно
производство, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на ръководителя на ТП
на НОИ Перник.
Оспореното решение е издадено от директора на
ТП на НОИ – Перник, който съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО е компетентният
орган да разгледа жалби срещу разпореждания, с които се отказва изплащане на
парични обезщетения по Глава ІV, раздел I (в случая). Не се спори по делото, въпреки че
доказателства за това не са представени, че разпореждането, с което е отказано
изплащане на парично обезщетение за общо заболяване също е издадено от
компетентен орган – ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ Перник (чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО).
Обжалваният в настоящото производство
административен акт и потвърденото със същия разпореждане са издадени в
предвидената от закона писмена форма и съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Мотивирани са, тъй като съдържат изложени фактически и правни основания
– отразени са фактическите изводи, а същите са подведени под конкретни правни
норми. Съдържат ясно формулиран диспозитив, както и информация за реда, срока и
органа, пред който подлежат на обжалване. Датирани и подписани са. По-горестоящият
административен орган е постановил своя акт след като е разгледал жалбата срещу
разпореждането по същество. Изложил е мотиви, от които се установява, че
споделя извода на издателя на обжалваното разпореждане за наличие на
предпоставка за постановяване на отказ по чл.
40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО във вр. с чл. 40, ал. 1 от КСО, да се изплати парично обезщетение за общо заболяване по така издадения
болничен лист.
В производството по издаване на разпореждането и по
осъществяване на административен контрол за неговата законосъобразност не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи
до ограничаване правото на защита на заинтересованото лице или такива,
недопускането на които би довело до резултат различен от постановения.
Предвид горното съдът приема, че не са налице отменителни
основания по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
са и материално законосъобразни – основани са в правни норми, разписващи
правомощие на компетентните органи да постановят акт с такова съдържание, в
случай че са налице предпоставки за постановяване на отказ от изплащане на
парично обезщетение.
Правно основание за издаване на Разпореждане
№ О-13-000-00-01538373 от 17.03.2022 година на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите към ТП на НОИ – Перник, са разпоредбите на чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от
НПОПДОО, и чл. 40, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО само осигурените лица за
общо заболяване, които имат и най-малко 6 месеца осигурителен стаж за този риск,
имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност. Съгласно чл. 40, ал. 3, изречение второ от КСО, ако лицето няма право на обезщетение, длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите издава
разпореждане за отказ. Според чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО ако се
установи, че лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на
което е възложено изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго
оправомощено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ в срок
до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове
и представяне на удостоверенията съгласно приложения № 9 – 11.
Съгласно легалното определение, дадено в § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от КСО на свой ред изрично определя момента, в който възниква
осигуряването – денят, в който лицата започват упражняват трудова дейност по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно ал. 2 на
с. чл. осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат са
осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е
прекратена.
От съдържанието на цитираните разпоредби следва, че правото
на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност се предпоставя от наличието на три кумулативни
условия – лицето да е осигурено за социалния риск общо заболяване към момента
на настъпване на осигурителното събитие, да има най-малко 6 месеца осигурителен
стаж, както и да удостовери факта на право на отпуск поради временна
нетрудоспособност с издаден болничен лист.
В настоящия случай, видно е от справката,
съдържаща данни от Регистъра на осигурените лица за жалбоподателя Ц.К., последният
към 28.07.2021 година – денят на настъпване на временната неработоспособност,
удостоверено с процесния БЛ с № Е
20211389882 (продължен), не е осигурен за
съответния социален риск – общо заболяване, тъй като съгласно справката лицето е
с последен ден в осигуряване – 07.07.2021 година. Поради това правилен, като
основан в приложимия материален закон е изводът, обективиран в обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане, че тъй като към датата на настъпване
на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния социален
риск – общо заболяване, то настъпилата към посочения период временна
неработоспособност не подлежи на компенсиране посредством изплащането на
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради общо заболяване. Към
28.07.2021 година жалбоподателят няма качеството осигурено лице, поради което
не се следва изплащане на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1, предл. първо от КСО.
С оглед горното ирелевантни към предмета на настоящия
спор са доводите в жалбата, че БЛ с № Е 20211389882 от 06.08.2021 г., обжалван
пред ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ Самоков ЕООД, е потвърден от комисията. Налице
е друго основание за отказ за отпускане на парично обезщетение поради временна
неработоспособност – установено по делото отсъствие на друга от предпоставките
по чл. 40, ал. 1 от КСО по отношение на правото на обезщетение вместо
възнаграждение за жалбоподателя, тъй като последният не е притежавал качеството
осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Към началната дата на
временната неработоспособност – 28.07.2021 година, дори да се приеме този факт
за удостоверен надлежно с процесния болничен лист, Ц.К.К. не е имал качеството
на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, поради
липса на данни за осигуряване към този момент, независимо че трудовото му
правоотношение не е прекратено. Липсата на едно от кумулативните условия по чл.
40, ал. 1, във връзка с чл. 10 и § 1, т.
3 от ДР на КСО обосновава извод, че законосъобразно на жалбоподателя е отказано
изплащането на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност, удостоверена с процесния болничен лист.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите
правилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО, независимо че в акта
не е посочена относимата към постановения отказ за изплащане на обезщетение
част от разпоредбата, каквито оплаквания съдържа жалбата. Изложените в акта
фактически обстоятелства кореспондират по категоричен начин с изречение второ
на приложената разпоредба на чл. 40, ал.
3 от КСО. Директорът на ТП на НОИ – Перник на свой ред, като е потвърдил това разпореждане
по реда на административния контрол по чл.
117, ал. 3 от КСО, също е издал законосъобразен акт.
С оглед на изложеното, жалбата на Ц.К.К. против
решение № КПК-23 от 13.05.2022 година на директора на ТП на НОИ Перник, с което
е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-75 от 13.04.2022 година на Ц.К. против
разпореждане № О-13-000-00-0538373 от 17.03.2022 година на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите към ТП на НОИ Перник, е неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора следва да се остави без
уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на направените съдебни разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, своевременно отправеното искане на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като същото се определя от
съда с оглед фактическата и правна сложност на делото в размер на 100 (сто)
лева за настоящата инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.К.К., с ЕГН: **********,***, против Решение № КПК-23
от 13.05.2022 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт (ТП на НОИ) Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-75 от
13.04.2022 година на Ц.К.К. против Разпореждане № О-13-000-00-01538373 от
17.03.2022 година на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите
към ТП на НОИ Перник, като
неоснователна.
ОСЪЖДА
Ц.К.К., с ЕГН: **********,*** да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
(ТП на НОИ) Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Отец
Паисий“ № 50 съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 119, предл. второ във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО.
Съдия:/П/