НОХД № 612/2011г.
МОТИВИ :
Производството по делото е образувано
по внесен от РП Пазарджик обвинителен акт против подсъдимият Д.А.П. *** за престъпление по чл.195
ал.1 т. 5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това, че на 12.03.2011 г., в с. С.,
обл. Пазарджик, след предварителен сговор, и в съучастие с непълнолетния Б.Й.П.
***, е отнел чужди движими вещи- 1 бр. радиокасетофон СД, марка „JVC”, модел
„RC-NX1WT”; 1 бр. брадва с дръжка; 3 бр. чували с въглища-брикети по 40 кг., всичко на обща
стойност101,50 лв. от владението на ОУ „Христо Ботев”-с. С., без съгласието на
директора – З.Л.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен и деецът макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си .
Обвинението е и срещу Б.Й.П. *** за престъпление по чл.195
ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това, че
на 12.03.2011 г.,
в с. С., обл. Пазарджик, след предварителен сговор, и в съучастие с
непълнолетния Д.А.П. ***, е отнел чужди движими вещи- 1 бр. радиокасетофон СД,
марка „JVC”, модел „RC-NX1WT”; 1 бр. брадва с дръжка; 3 бр. чували с
въглища-брикети по 40 кг.,
всичко на обща стойност101,50 лв. от владението на ОУ „Христо Ботев”-с. С., без
съгласието на директора – З.Л.П., с намерение противозаконно да ги присвои,
като случаят не е маловажен и деецът макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимите се признават за виновен по предявеното им обвинение като
признават изцяло фактите описани в обвинителния акт и производството по делото
е при съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27- ма от НПК .
Прокурора пледира за налагане на
справедливо наказание на подсъдимите.
Защитата пледира на налагане на
наказание „Обществено порицание”.
Съдът като съобрази данните по делото прие от
фактическа страна следното :
На 12.03.2011 г.,
около 22.00 часа подс Б.Й.П. и подс. Д.А.П.,***, били на сватба в махалата си.
Обв. П. предложил на обв. П. да отидат до училището в селото – ОУ „Христо
Ботев” и да откардат желязо. ПодсПетров се съгласил. Двамата отишли до училището,
отвързали вързаната с тел решетка на избеното прозорче и проникнали вътре. ПодсПетров
и обв. П. осветили вътрешността на помещението със запалка и фенерче, но не
видели желязо. Тогава решили да открадат намиращи се в избата чували с въглища-брикети,
които да продадат. Изнесли през прозореца три чувала с въглища, една брадва и
един радиокасетофон-СД, марка „JVC”. Тъй като не могли да носят всичко наведнъж, двамата обвиняеми отишли при
роднина на подсПетров- св. Теменужка Петкова, от която взели количка за дърва. ПодсПетров
и подс. П. се върнали зад училището, натоварили на количката открадените
вещи и се отправили към махалата си.
Първо отишли до дома на подс. П., където оставили един от чувалите с въглища и
радиокасетофона, а след това до дома на подс.П., където оставили останалите два
чувала и брадвата. След това върнали количката на св. Петкова. Всеки от
обвиняемите изгорил въглищата. ПодсПетров подарил касетофона на своя съседка –
св. Запринка Найденова, а подсПазаров оставил брадвата за себе си, като й
счупил дръжката.
На следващия ден, св.
Милчо Митев- работещ по програма за временна заетост на Бюро по труда-Пазарджик
към ОУ „Христо Ботев”, забелязал, че съседката му Запринка Найденова има същия
касетофон, като този на училището. На 14.03.2011 г. св. Митев отишъл на работа
в училището и забелязал, че касетофона, предоставен му от директора на
училището за ползване липсва. Св. Митев отишъл при св. Найденова и я попитал за
нейния касетофон. Последната му казала, че същият й бил даден от Б.П.. Св. Найденова дала касетофона
на св. Митев, който го върнал в училището.
С протокол за доброволно
предаване от 16.03.2011 г., подс.П. *** 1 бр. брадва без дръжка. Същата била
върната на св. Запринка Пенчева – директор на училището с разписка от
19.03.2011 г.
По делото е назначена и изготвена съдебна експертиза за
оценка на движими вещи, предмет на извършеното деяние на 12.03.2011 г. От
заключението й е видно, че стойността на същите е 101. 50 лв., по пазарни цени, към датата на извършване на
престъплението, като е приспаднато съответното овехтяване.
Тази фактическа обстановка съдът възприе
възоснова на самопризаннието на подсъдимите което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства – показания на свидетели, заключение на
оценъчна експертиза и писмени доказателства .
При тези данни от правна страна съдът намира,
че подсъдимият Д.А.П. е осъществил състава
на престъплението по чл.195 ал.1 т. 5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.63
ал.1 т.3 от НК, за това, че на 12.03.2011 г.,
в с. С., обл. Пазарджик, след предварителен сговор, и в съучастие с
непълнолетния Б.Й.П. ***, е отнел чужди движими вещи- 1 бр. радиокасетофон СД,
марка „JVC”, модел „RC-NX1WT”; 1 бр. брадва с дръжка; 3 бр. чували с
въглища-брикети по 40 кг.,
всичко на обща стойност101,50 лв. от владението на ОУ „Христо Ботев”-с. С., без
съгласието на директора – З.Л.П., с намерение противозаконно да ги присвои,
като случаят не е маловажен и деецът макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си чл.195 ал.1
Подс.Б.Й.П. е осъществил състава на престъплението
по чл.195 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК чл.63 ал.1 т.3 от НК,
за това, че на 12.03.2011 г.,
в с. С., обл. Пазарджик, след предварителен сговор, и в съучастие с
непълнолетния Д.А.П. ***, е отнел чужди движими вещи- 1 бр. радиокасетофон СД,
марка „JVC”, модел „RC-NX1WT”; 1 бр. брадва с дръжка; 3 бр. чували с
въглища-брикети по 40 кг.,
всичко на обща стойност101,50 лв. от владението на ОУ „Христо Ботев”-с. С., без
съгласието на директора – З.Л.П., с намерение противозаконно да ги присвои,
като случаят не е маловажен и деецът макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимите са съзнавали
обществено опасния
характер на деянието си, като са имали представи за всички обективни
елементи на състава, включително и
квалифицираните и са искали настъпването
на обществено опасните последици – действали са с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на
съда е поведението на подсъдимите.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация . Съдът
отчете степента на обществена опасност на
деянието, което е в раздел І - ви на глава V - та на НК "Престъпления против собствеността". Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимите, която е сравнително ниска с оглед младата им възраст
.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и желанието на подсъдимите да се
облагодетелстват по неправомерен начин .
Като смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимите обстоятелства
съдът съобрази направеното самопризнание, чистото съдебно минало, невисоката
стойност на вещите, възстановяването на част от вещите, младата им възраст,
факта, че са ученици, а като отегчаващо негативните им характеристични
данни .
При тази данни и като намери, че в
случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което
и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. Ето защо
съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК и на основание чл.373 ал.2 от НПК съдът определи на подс.Д.П. и Б.П. наказание пробация за всеки един от тях при
следните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК:
1.
Задължителна регистрация по
настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично за срок от десет месеца.
2.
Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от десет месеца .
При преценката за налагане на
наказанието пробация съдът счете, че същото се явява по подходящо от
предвиденото друго наказание в НК „Обществено порицание”, тъй като видно от
характеристичните справки на двамата подсъдими, същите имат негативни
характеристични данни, срещу тях са образувани множество ЗМ/Полицейски
производства/ за извършени кражби и наказанието „Обществено порицание” няма да
изпълни целите на индивидуалната и на генералната превенция на наказанието.
Така, че искането на защитата на налагане на „Обществено порицание” се явява
неоснователно и съдът не се съобрази с него в постановената присъда.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Д.П. и Б.П. да заплатят в полза
на държавата разноските по делото в размер на 17, 50 лева за всеки един от тях
по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 7, 50 лева по сметка на ПРС за всеки един от
тях .
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :