РЕШЕНИЕ
№ 209/29.04.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор ………………….…….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 327 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от С.Х. -
гражданин на А., с адрес: Транзитен център – с. Пъстрогор към ДАБ при МС, срещу
Решение № УПП-123/22.03.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в А.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращия орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в А., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в А.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Сочи се, че тъй като бил налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в А., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в А.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.
В съдебно заседание жалбата се поддържа то процесуален представител като се излагат съображения за наличие на предпоставките по чл.9 от ЗУБ.
Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, Транзитен център - Пъстрогор (П. Т. К.), чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 105450-564/02.03.2021г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името С. М.от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №134 от 08.03.2021г., с рег. №УП-7056/08.03.2021г. на ДАБ, подадена с името С.Х.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП-7056/08.03.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.Х., гражданин на А., роден на ***г. в А., пр. Родат, общ. Чарх, с. Пинграм, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената С.Х., роден на ***г. в А., пр. ***, със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия ***, образование – ***, ***, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№ УП-7056/08.03.2021г. на ДАБ, Директор на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се представил като С. М., роден на ***г. в А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 09.03.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-7056/09.03.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното по време на регистрация. Не използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал А. преди 3 месеца, декември 2020г. нелегално и заминал за Пакистан, с престой от 1 ден и след това отново нелегално за Иран, където останал около 13 дни. Оттам нелегално за Турция. Един месец прекарал в гр. Истанбул. От гр. Истанбул с група от 15 човека, с автомобил пътували 4 часа и стигнали близо до границата с Гърция. Преминал реката и влязъл в Гърция, след това около 3 дни вървели и тогава стигнал до България. Влезли в България, вървели около 3 дни в горите. Нямали храна и вода и отишли до близкото село и там ги задържала полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. В А. бил арестуван, бил в ареста 14 дни. Бил задържан по подозрение за връзка с талибаните, но заради липса на доказателства бил освободен. Това се случило преди 8 години, тогава бил ученик, на 16 години. Заявил, че не е осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Относно причините да напусне страната си разказал, че когато бил на 18 години, завършил 12 клас и се записал в университета. Две години посещавал университета, но се наложило да напусне висшето си образование. Баща му останал сам и не можел да се грижи за земята и овощните градини и чужденецът се прибрал на село. Когато се прибрал в селото, там останал да живее. Грижил се и помагал на семейството си, решил и да подаде документи да стане начален учител. Една година и шест месеца бил учител в с. Пинграм. За това време събрал пари и си купил кола. Редовно започнал да пътува до гр. Кабул, затова си взел колата, за да не чака автобусите. Когато пътувал, му възникнали проблеми с талибаните. Те спирали колата и го разпитвали какво прави, къде отива, непрекъснато го разпитвали. Този проблем бил с талибаните, те искали от него да събира информация за военните, за разузнаването, да дава информация за хората. Давали му определено време и искали да ходи да пита и да набира информация. Казал, че не може да върши тази работа, тя е много опасна и не е по силите му. След няколко дни талибаните решили, че като не им помага, трябва да го накажат. Когато отивал с колата, те го спрели и казали, че наказанието било да му отнемат колата. Те му я взели. Върнал се вкъщи и казал на баща си какво е станало и баща му казал да не се притеснява и ще види какво да направи. Баща му разговарял с хората в селото и казал за проблема на чужденеца, какво станало. Баща му и възрастните хора отишли при талибаните, там говорили и успели да вземат колата и я върнали на чужденеца. Една седмица колата му била при талибаните. Случката с автомобила станала в края на 2020г. След като получил колата, минала една седмица и в дома им дошла една призовка от талибаните. В тази призовка пишело чужденеца да отиде при талибаните и там ще има два процеса. Единият ще е с присъствието на възрастните хора в селото, а второто талибански съд Шариат. Талибаните решили да премине техния съд, защото отказал да им съдейства. Те го обвинили, че съдейства с държавата и военните и затова не иска да им помага. Предполага, че го чакало тежко наказание. Баща му ходил да говори с хората в селото и казал, че никой не може да помогне на чужденеца. Чужденецът не можел да се бори срещу тях и можело да го изкарат, че е виновен. Тогава всички решили, че животът на чужденеца е в опасност и затова отишъл в гр. Кабул. Останал 2 седмици там и напуснал страната. В гр. Кабул бил 2 седмици, живял при вуйчо си. Той не ходел в селото, защото имал вражда с някакви хора. Не можел да остане там. Рано или късно талибаните щели да научат, че е там. Ако го намерят, щели да го изправят на този съд или да отвлекат някого от семейството му, можело и да конфискуват жилището им и да искат чужденеца да отиде да се предаде. Когато напусне страната, тогава талибаните разбират от хората, че е напуснал страната и няма да се върне. Тогава спирали да притесняват семейството му. На въпроса относно редовното му пътуване до гр. Кабул, какво правел там, чужденецът отговорил, че редовно пътувал, докато бил учител. Нареждането било на ръководството на училището, чужденецът бил връзката между Министерството на образованието и училището. Чужденецът носел всички документи и съдействал за това, така бил определен. Освен това с други организации, които работили с министерството, чужденецът ходил с колата да вземе помощите и документите, затова се налагало да пътува толкова много. Когато получил призовката от талибаните, не искал съдействие от властите, защото ако се оплачел на властите, те щели да му наредят да се премести в гр. Кабул. Там да го преместят и да му намерят работа. В такъв случай талибаните можело да разберат, че е под крилото на държавата. Тогава можело дори да го убият и да имат доказателство, че работи за държавата. Когато напуснал А., нямал точно определена държава, където искал да стигне, но имал приятели в Германия, Франция, можело да отиде там при тях и те да му помогнат. На въпроса друг проблем имал ли в А. отговорил, че обстановката в района, през годините, когато пътувал към гр. Кабул, нямало ден, да не избухне мина. Имало много пропусквателни пунктове, талибаните спирали, разпитвали хората, отвличали. Имало много избухвания по пътя, имало операции, в които умират много хора. Обстановката била лоша, или да работиш за държавата или да си от страната на талибаните. Когато талибаните дошли на власт и след това американците ги нападнали, Карзай дошъл на власт. Това положение било от 18-20 години в техния район. Заявил, че А. е неговата родина, не можел да каже, че няма да се върне. Заявил, че настъпи ли мир и спокойствие, ще се върне, за да живее със семейството си. Сега не можел да се върне, защото можело да бъде убит. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговорил, че смята, че и тук може да живее и работи. Не казал, че на всяка цена трябва да стигне до Германия. Тук било спокойно и можел да остане тук. Не членувал в политически партии или организации. Нямал проблеми с властите в страната, нито проблеми заради религията или етноса. Добавил, че има още един проблем, дядо му живеел в с. Х., там на времето имал проблем за подялба на земя и това става голяма вражда. Станало много опасно и тогава бащата на чужденеца и дядо му решили да се преместят от това село и да заживеят в с. Пинграм. Тази вражда още стояла, но не се притеснявали сега с тези хора.
С Решение № УПП-123/22.03.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на С.Х. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 25.03.2021г., а жалбата е подадена на 26.03.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., младши експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-771/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.В случая чужденецът е регистриран на 08.03.2021 г., а оспореният акт е издаден на 22.03.2021г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил, че напуснал А. по лични причини. От изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП-7056/09.03.2021г., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която С.Х. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за явна неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е бил осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-84/10.02.2021г. относно
Ислямска Република А. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание
чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при
Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за
държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната
уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия
устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
От представената справка за положението в А. става ясно, че макар и нестабилна, ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Не се твърди член от семейството на жалбоподателя да е с предоставен хуманитарен статут. Не се сочат конкретни обстоятелства, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут по причините, визирани в ал.8 на разпоредбата.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в А., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х., гражданин на А., против Решение № УПП-123/22.03.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: