Решение по дело №104/2020 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 42
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Диана Пенчева Петрова-Енева
Дело: 20203320200104
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 № __42____

 

гр. Кубрат, 21.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

      Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                 Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора ........... , като разгледа докладваното от съдията АНД  № 104 по описа за 2020 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            С  Наказателно постановление № 19-0290-000506/ 05.02.2020 г.  на началник група „Охранителна полиция“, РУ МВР –  Кубрат, при ОДМВР – Разград, оправомощен с Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на директора на ОДМВР – Разград, на Ю.И.В.,  ЕГН **********, т.е. род. на *** ***, е наложено административно наказание:  обществено порицание, в замяна на глоба,  на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, за извършени на 31.12.2019 г. в 16.30 часа, в град Завет, на улица „Вихрен“, като водач на собствен лек автомобил „Пежо“, модел 307, с рег. № РР 1207АХ, нарушения по чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач, и по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

            Ю.И.В.,  ЕГН **********, т.е. род. на *** ***, действащ със съгласието на своя баща и законен представител – И.В.Я., ЕГН **********, от с.гр. и адрес, недоволен от така издаденото НП,  го обжалва като незаконосъобразно, с оплакване и възражения, че не е извършил твърдяното нарушение, както от обективна, така и от субективна страна; и че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила,  претендира отмяната му. 

            Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по жалбата.

            Районна прокуратура – Кубрат, уведомена, не изпраща представител.

            Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, тъй като НП е връчено на 12.06.2020 г., а жалбата срещу него е регистрирана като постъпила в РУ – Кубрат на 15.06.2020 г., т.е. в 7-дневния срок от връчването; от активно легитимирано лице, поради което съдът я приема за допустима.

           Разгледана по същество е основателна.

           Установи се по несъмнен начин, че извършването на процесните нарушения: по чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач, и по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, е констатирано при извършена проверка на водача на 31.12.2019 г. в 16.30 часа, в град Завет, на улица „Вихрен“, като водач на собствения му лек автомобил „Пежо“, модел 307, с рег. № РР 1207АХ, за което срещу водача – непълнолетен,  навършил 16 годишна възраст, но ненавършил 18 годишна възраст,  са повдигнати обвинения със съставен срещу него АУАН серия ГА, № 137123/ 31.12.2019 г. от актосъставителя Ал. А.  – мл.автоконтрольор при ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, в присъствието на свидетеля М.Р..  Деянията са квалифицирани от актосъставителя като нарушения по цитираните разпоредби на ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е, но той заявявайки, че има възражения е отказал да подпише и получи препис от него, който отказ е удостоверен с подпис на свидетел: К.к.гр. Кубрат, ул. „Цар Иван Асен II“ № 6.

           В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не са депозирани възражения пред административнонаказващия орган.

  Въз основа на така съставения акт, АНО е издал на 05.02.2020 г. обжалваното НП, с което общо за извършените  нарушения на чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач, и по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП – за първото, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП – за второто,  наложил на жалбоподателя административно наказание „Обществено порицание“, в замяна на „Глоба“ – та.

          Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК.

          При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато процесуално нарушение, което е от категорията на съществените и което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на административнонакателното производство.

           Обжалваното НП не съдържа надлежната индивидуализация на санкцията, по см. на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН. В жалбата се твърди липса на надлежна мотивировка, но при наличие на императивна законова разпоредба -  чл. 15, ал. 2 ЗАНН, замяната е извън дискрецията на наказващия орган, а общественото порицание – единствена алтернатива. В процесния случай, на първо място, АНО, в нарушение правилото на чл. 18 ЗАНН, съгласно която, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения – в случая първо по чл. 150 ЗДвП и второ по чл. 140 ЗДвП, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, е определил едно общо наказание, определено единствено като „Обществено порицание“.

           Само по себе си, обаче, голословното налагане на обществено порицание съставлява също съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 14 ЗАНН, съгласно която Общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува, дава широко поле за преценка на подходящ начин на изпълнението му, но за налагащия санкцията орган винаги и всякога съществува задължение – да индивидуализира начина, по който обявяването да бъде реализирано и кръга лица, пред които това да стане. От една страна, практическото значение на подобен пропуск се изразява в това, че по силата на чл. 84 ЗАНН, НПК (и по-конкретно – процедурата по чл. 414, ал. 1, т. 1) е субсидирано приложим, но само за производството пред съд, т. е. с издаването на НП за наказващия орган се преклудира възможността да отстрани подобен пропуск, посредством тълкуване. От друга страна, макар и процесуално неиздържано, подобно тълкуване, преди съдебен контрол, би било в ущърб на привлеченото към отговорност лице, а в случай на влязло в сила постановление – на още по-силно основание, доколкото за първи път субектът на отговорност ще узнае за начина на изпълнение, без да може да го атакува (актовете по тълкувате не подлежат на инстанционен контрол, доколкото касаят изясняване на формирана вътрешна воля). Нещо повече – начинът на обявяване на съдържанието на наказателното постановление, в контекста на изпълнение на наказание "обществено порицание", има и съпътстващо, не по-малко съществено материалноправно значение. Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗАНН, освен предупредителен (в индивидуален и колективен план), всяко наказание има и превъзпитаващ ефект, който, в конкретния случай, се осъществява, чрез даването на публичност. От съществено значение е, обаче, а и в контекста на ангажиране на отговорност на непълнолетно лице, да се намери разумният баланс между този ефект и интересите на подраставащото лице, доколкото обявяването пред определен кръг лица или по определен начин може да има прекомерно уронващ репутацията ефект. В този смисъл, освен вида на санкцията, наказаното лице следва да може да атакува и преценката по целесъобразност на наказващия орган – относно начина на изпълнение. В конкретния случай това е невъзможно, доколкото подобно произнасяне от една страна липсва, а от друга – обжалва се акт, който не може да бъде допълван от наказващия орган. Нещо повече – той не може да бъде допълван в тази си част и от съда, с оглед забраната reformatio in peius – доколкото производството е образувано, по жалба на санкционираното лице.

           Останалите, изложени от жалбоподателя в жалбата доводи са неоснователни, защото на първо място, за извършването на нарушението по чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач, извършено на 31.12.2019 г. в 16.30 часа, в град Завет, на улица „Вихрен“, като водач на собствения му лек автомобил „Пежо“, модел 307, с рег. № РР 1207АХ, не е наказан с предходно издадено срещу него НП № 19-0290 – 000504/ 05.02.2020 г.. С цитираното е наказан за извършване на същото, но отделно от второто, осъществено същия ден, но в по – ранен час – в 16.00 часа, в гр. Завет по улица „Освобождение“ нарушение; на второ място, несъмнено в рамките на водено срещу него производство по установяване на извършени от него нарушения по ЗДвП, дали повод да бъдат свалени регистрационните табели на собствения му лек автомобил, той самоволно и с цел да избегне довършване на предприетата вече проверка  отново е предприел управление на автомобила и е продължил да нарушава правилата за движение по пътищата, докато не се е блъснал в друг - паркиран лек автомобил, описан в приложеното към административнонаказателната преписка НП № 19-0290-000505/ 05.02.2020 г., лек автомобил „Волво“ модел ХЪ90, с рег. № GXA685 – Кралство Швеция. Поведението му е било определено арогантно, дръзко и противоправно, и за жалост поощрявано, до степен да е провокирано, от присъствалия на мястото на извършването на нарушенията законен представител на непълнолетното, но навършило 16-годишна възраст, дете, негов баща. 

           Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила - такова по  чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, което представлява самостоятелно основание за отмяната на обжалваното постановление.

 

              Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0290-000506/ 05.02.2020 г.  на началник група „Охранителна полиция“, РУ МВР –  Кубрат, при ОДМВР – Разград, оправомощен с Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на директора на ОДМВР – Разград, с което на Ю.И.В.,  ЕГН **********, т.е. род. на *** ***, е наложено административно наказание:  обществено порицание, в замяна на глоба,  на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, за извършени на 31.12.2019 г. в 16.30 часа, в град Завет, на улица „Вихрен“, като водач на собствен лек автомобил „Пежо“, модел 307, с рег. № РР 1207АХ, нарушения: по чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач, и по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, като незаконосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                         Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева