Р Е
Ш Е Н И Е № 1126
гр. Пловдив, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 995 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.59 ЗЗД, предявени от М.Г.М., Т.М.Г., П.Г.М.,
Д.Г.К., Я.М. Я. и Л.М.П. против Е.П.М., Д.П.П. и В.Б.М..
Ищците
твърдят, че на 28.11.1994 г. с решение на ПК гр. С. по преписка вх. № **** г. е
възстановено правото на собственост на общия им наследодател П. Г. Г. върху
следните 5 броя недвижими имоти, всички находящи се в землището на село Л., а
именно: лозе с № **** с площ от 4,050 дка, местността „****”, нива № **** с
площ от 13,000 дка, местността „****”, овощна градина № ***, с площ от 1,006 дка,
местността „***”, нива № **** с площ от 18,701 дка, местността „****”, нива № *** с площ от 4,948 дка,
местността „***”. Посочват, че към датата на възстановяване на собствеността
наследодателят им П. Г. бил жив и бил въведен във владение от ПК. П. Г. починал
на **** г., като след смъртта му имотите продължили да се обработват от неговия
син – Г. П. Г., който починал на **** г. След смъртта на последния, през 2005 –
2006 г. наследниците на П. Г. започнали отново да обработват част от земите –
лозето и овощната градина, а трите ниви били предоставени под аренда от ищцата
Т. Г., като последно била получена рента през 2017 г. През 2018 г. ищците
разбрали, че за нивата в местността „****” с площ от 4,948 дка нямало да
получат рента, тъй като била на друг собственик. Ищците твърдят, че на
06.12.2002 г. ответниците Е.П.М. и Д.П.П. се снабдили с нотариален акт за
собственост по писмени документи, на следните два недвижими имота, а именно:
нива с площ от 4,948 дка с № **** и овощна градина с площ от 1,006 дка с №
****, и двата в местността „***” в землището на село Л. Посочват, че на
02.04.2014 г. първите две ответници продали на третия ответник описаните два
имота. Ищците сочат, че в село Л. освен техният наследодател П. Г. Г. имало още
един човек със същите три имена и близко ЕГН до неговото, за който знаели, че е
бил член на ПК по времето, когато са се възстановявали имотите. Оспорват
извършените от нотариуса при съставянето на нотариалния акт през 2002 г.
констатации за правото на собственост на първите две ответници. Поддържат, че
наследодателят им е бил собственик на процесните два имота, като те в
качеството им на наследници са придобили същите, при следните квоти от
съсобствеността: Я.М. и Л.П. – по ¼ идеални части, а Т.Г., М.М., П.М. и
Д.К. – по 1/8 идеални части. Молят да бъде признато за установено по отношение
на ответниците, че ищците са собственици на процесните имоти, при квотите,
посочени по-горе, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен
констативният нотариален акт от 06.12.2002 г. Заявяват, че ответникът В.М. ги е
лишил от рентата за нивата с площ от 4,948 дка в местността „****”, като
претендират от него заплащането на сумата от 148,44 лв. за стопанската 2018 г.
В уточнителна молба от 13.03.2019 г. претендират обезщетение за лишаване от
ползването за времето от 2018 г. до влизане в сила на решението. В заключение,
молят за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответниците Е.П.М., Д.П.П. и В.Б.М., със становище
за неоснователност на предявените искове. Поддържат, че ответниците Е.П.М. и
Д.П.П. били наследници по закон на П. Г. П., ЕГН: **********, починал на ****
г., на когото с решение № **** г. на ПК гр. С., били възстановени процесните
имоти. Посочват, че с протокол за въвод № **** г. наследодателят им бил въведен
във владение на имотите. Сочат, че са се снабдили с нотариален акт за
собственост на процесните земеделски земи по писмени доказателства, като на
**** г. са сключили и договор за реалното разпределение на ползването им.
Поддържат, че са собственици на имотите на наведеното основание, а евентуално и
на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Сочат, че са продали процесните
имоти на третия ответник В.М. на 02.04.2014 г., който също релевира възражение
за изтекла в негова полза придобивна давност, като към своето владение
присъединява това на праводателите си. Считат за неоснователен и предявеният
срещу В.М. осъдителен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването
за стопанската 2018 г. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените разноски.
С
определението за насрочване от 23.05.2019 г. съдът е прекратил частично
производството по делото по отношение на предявения от ищците против ответника
В.Б.М. иск по реда на чл.59 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищците
обезщетение за лишаване от ползването на поземлен имот № **** с площ от 4,948
дка, за бъдещ период, следващ подаването на исковата молба – от стопанската
2019 г. до влизане в сила на решението по делото. Определението за частично
прекратяване на делото е влязло в законна сила на дата 12.06.2019 г., поради
което предмет на разглеждане в настоящото дело по отношение на иска с правна
квалификация чл.59 ЗЗД е претенцията на ищците за осъждане на ответника В.Б. да
им заплати сумата от 148,44 лв. за стопанската 2018 г.
По
отношение на иска за собственост, ищците са направили изменение по реда на
чл.214 ГПК чрез добавяне на ново основание при условията на евентуалност, а
именно – придобивна давност, което изменение е прието от съда с определение №
**** г. Със същия съдебен акт, съдът е отговорил на възраженията на ответната
страна за недопустимост на заявеното изменение на иска чрез добавяне на ново
основание, като се е позовал на задължителните разяснения на т. 2в от ТР №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска за собственост с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК:
Съдът е сезиран с установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Съгласно посочената
разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. В случая, ищците
твърдят да са собственици на процесните земеделски земи на основание
наследствено правоприемство от общия им наследодател П. Г. Г., ЕГН:
**********,***, починал на **** г., на когото са възстановени по реда на ЗСПЗЗ
имотите, предмет на делото, по силата на решение за възстановяване на правото
на собственост № *** г., издадено от ПК – гр. С. Затова, при така изложените
фактически твърдения, за уважаване на предявения иск за собственост на
наведеното главно придобивно основание – земеделска реституция и наследствено
правоприемство, ищците следва да докажат при условията на пълно и главно
доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, че на техния наследодател са възстановени
по реда на ЗСПЗЗ процесните земеделски земи, както и че те са негови наследници
при твърдените квоти от съсобствеността.
Възстановяването на правото на
собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ се извършва с акт на
специализирания административен орган по поземлената собственост – поземлена
комисия, сега общинска служба по земеделие. Правото на собственост се
възстановява на правоимащите, доколкото последните са го заявили – чл.13, ал.1
ППЗСПЗЗ, а възстановяването не настъпва по силата на закона. От момента, в
който бъде издадено решението на ПК за възстановяване на собствеността, е
налице акт за собственост, който легитимира правоимащите като собственици на
възстановените земи.
От
своя страна, ответниците Е.М. и Д.П. се легитимират като собственици на
процесните имоти също на основание земеделска реституция и наследствено
правоприемство от своя наследодател П. Г. П., ЕГН: **********, починал на ***
г., на когото били възстановени процесните земеделски земи със същото решение №
*** г. на ПК – С. Ответникът В.М. се позовава на деривативно правно основание –
договор за покупко-продажба от *** г., по силата на който твърди да е придобил
собствеността по отношение на процесните имота от първите две ответници. Всички
ответници правят и възражение за придобивна давност.
За
установяване на фактическите твърдения на страните, по делото е приобщена в
оригинал преписката на ПК – гр. С. № ***
г. Видно от нея искането за възстановяване на процесните земи е инициирано
лично от П. Г. Г., с посочено ЕГН:
**********, който на дата 26.09.1991 г. е депозирал заявление пред Общинската
поземлена комисия – гр. С., с което моли да му бъде възстановено правото на
собственост по отношение на земеделски земи в землището на село Л. – ниви с
площ от 43,600 дка. С опис декларация от 14.09.1950 г. П. Г. Г., като член на
ТКЗС, е описал и внесъл в стопанството всичката си обработваема земя с обща
площ от 43,600 дка. До заявителя е изпратено уведомление по реда на чл.18ж, ал.
ППЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 34 от 1992 г.), съгласно което по повод на подаденото
заявление № **** г. с протокол решение № **** г. се признава и определя за
възстановяване правото на собственост на П. Г. Г. по отношение на земеделски
земи в землището на село Л. с площ от 43,600 дка. С решение № *** за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи от дата
28.11.1994 г. на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне
и протокол № **** г. за определяне на категориите на земеделските земи по преписка **** г., се възстановява правото
на собственост на П. Г. Г., ЕГН:
**********, по отношение на процесните земеделски земи – овощна градина с
площ от 1,006 дка, трета категория, местността ****, представляваща имот № ****
и нива с площ от 4,948 дка, трета категория, местността ****, представляваща
имот № ****. Посоченото решение е налично в оригинал по изисканата преписка от
Общинската служба по земеделие, като съвпада по своето съдържание с представеното
от ищците по делото заверено копие, находящо се на лист 6.
Ответниците
от своя страна, представят решение на ПК – гр. С., със същия номер и дата, като
представеното от ищците, по силата на което се възстановява правото на
собственост по отношение на същите недвижими имоти, в това число и процесните,
като разлика има по отношение на титуляря, на който се възстановява правото на
собственост, а именно: П. Г. П.,
ЕГН: ********** – наследодателя на
ответниците. Представен е и протокол за въвод във владение, по силата на който
се въвежда П. Г. П. във владение на имотите, описани в решение № **** г.
Така описаните писмени
доказателства не се съдържат в оригинала по преписката на Общинската служба по
земеделие – гр. С. По нея няма данни наследодателят на ответниците П. П. да е
подавал заявление за възстановяване на процесните земеделски земи. В
действителност, забелязва се, че в заявлението от 26.09.1991 г. срещу името на
П. Г. Г. е отразено ЕГН-то на П. П. – **********. Тази техническа грешка обаче
не се отразява по никакъв начин на правото на собственост по отношение на
процесните земи. Това е така, доколкото от данните по преписката е видно, че
именно наследодателят на ищците – П. Г. Г., е внесъл в ТКЗС земеделска земя
през 1950 г., която през 1991 г. е заявил за възстановяване. По делото се
установи също така, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от
събраните писмени доказателства, че наследодателят на ответниците – П. Г. П., в
лично качество не е внасял
земеделски земи в ТКЗС. Напротив, със заявление от 06.01.1992 г. П. Г. П. е
заявил за възстановяване, в качеството
си на наследник на своя баща Г. П. Ш., земеделски земи в землището на село
Л. с площ от 43 (39) дка, а не в лично качество. На наследниците на Г. П. Ш.
обаче, няма данни по изисканата преписка да са възстановявани земеделски земи.
С решение № *** г., решение № *** г. и решение № **** г. наследниците на Г. П.
Ш. са обезщетени, както с получаване на парична сума, така и имотно, но с земя,
различна от процесните имоти.
Наличието на грешка, отнасяща се
до изписването на ЕГН-то на наследодателя на ищците в заявлението за
възстановяване, както и в издадените скици на имотите, е констатирано с
протокол № **** г., издаден по повод на искане на ответницата Е.М. за
отразяване на договор за доброволна делба от 06.12.2002 г. и нотариален акт от
**** г. и издаване на скици на посочените имоти, намиращи се в землището на
село Л. Тази техническа грешка обаче не се отразява по никакъв начин на правото
на собственост на ищците, доколкото по делото се установи по несъмнен начин, че
именно техният наследодател е собственик на процесните имоти по силата на
земеделска реституция. Ответниците не доказаха възраженията си, че земеделските
земи са възстановени на техния наследодател П. Г. П. По делото не се установи,
П. П. да е заявявал за възстановяване в ОСЗ – С. процесните земеделски земи.
Решението за възстановяване е издадено въз основа на подадено от П. Г. Г.
заявление по реда на ЗСПЗЗ.
Процесното решение № **** г.,
издадено на П. Г. П., ЕГН: **********, е титул за собственост, който легитимира
ищците, в качеството им на наследници на техния наследодател, като собственици
на процесните земеделски земи, по силата на наследственото правоприемство.
За пълнота следва да се добави,
че настоящия спор не попада в приложното поле на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Предмет на
иска по цитираната разпоредба е правото на собственост върху земеделските земи
към минал момент – момента на
одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите
селскостопански организации. Хипотезата на посочената разпоредба възниква,
когато различни лица заявяват за възстановяване едни и същи земеделски имоти
като тяхна собственост към момента на
обобществяването им – ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. В случая, както се
посочи, не се твърди, а и не се установява наличието на друга преписка, касаещи
същите недвижими имоти. Няма данни
наследодателят на ответниците, да е заявявал за възстановява земеделските земи,
предмет на делото. Ето затова, не са налице предпоставките за предявяване
най-напред на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който да установи
правото на собственост към минал момент, едва след което да се води настоящият
иск. Следва да се отбележи, че лицата, които не заявяват права върху конкретен
имот към момента на обобществяването, не могат да противопоставят възражения,
че ищецът, респективно неговият наследодател не е бил собственик и не е
правоимащ по чл.10 ЗСПЗЗ.
Установи
се по делото, че процесните земеделски земи са възстановени на П. Г. Г., който
е лице, различно от наследодателя на ответниците – П. Г. П. Затова и
ответниците Е.М. и Д.П. не са придобили правото на собственост по силата на
реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство, по отношение на процесните
земеделски земи. Доколкото не са били титуляри на правото на собственост, те е
нямало как да го прехвърлят на ответника В.Б.М. с договора за покупко-продажба
от 02.04.2014 г. Тази прехвърлителна сделка не би могла да се противопостави на
ищците.
Предвид
изложените мотиви съдът намира предявения установителен иск за собственост за
основателен, доколкото ищците доказаха при условията на пълно и главно
доказване наведеното от тях придобивно основание – земеделска реституция и
наследствено правоприемство. Затова и те следва да бъдат признати за
собственици по отношение на процесните земеделски земи, но до размера на
притежаваната от всеки от тях квота от наследството. От представеното по делото
удостоверение за наследници на П. Г. Г. изх. № **** г., издадено от кметството
на село Л., община С., е видно, че наследодателят е починал на дата **** г.
Оставил е за свои законни наследници М. Б. Г. – съпруга, починала на дата ****
г., П.П.М. – дъщеря, починала на дата **** г. и оставила за свои законни
наследници Я.М.Я. – син и Л.М.П. – дъщеря; Г. П. Г. – син на П. Г. Г., починал
на **** г. и оставил за свои законни наследници Т.М.Г. – съпруга, М.Г.М. –
дъщеря, П.Г.М. – дъщеря и Д.Г.К. – дъщеря. От това следва, че наследниците на
всяко едно от децата на покойния наследодател, са придобили по ½ идеална
част от наследствените му имоти. Поради това всеки от ищците Я.М.Я. и Л.М.П.
(деца на дъщерята на наследодателя – П. П.М.) притежава по ¼ идеална
част от имотите. Другите четирима ищци - Т.М.Г., М.Г.М., П.Г.М. и Д.Г.К., като
наследници на сина на П. Г. – Г. П. Г., са собственици на по 1/8 идеални части
от процесните имоти. До този размер на идеалните части ищците следва да бъдат
признати за собственици.
Поради
уважаването на иска на главното девиративно придобивно основание, не следва да
се разглежда наведеното при евентуалност основание давностно владение. Този
правен резултат обаче изисква разглеждане на възражението на ответниците за
придобиване по давност на процесните имоти. Въпреки разпределената с доклада на
съда доказателствена тежест и допуснатите им двама свидетели, ответниците
проявиха процесуална пасивност и не ангажираха доказателства за установяване на
твърденията си. Отделно от това, от ангажираните от ищците гласни
доказателствени средства, се установи, че процесните имоти са се обработвали от
ищците – или лично, или чрез техните наследодатели – в този смисъл показанията
на свидетеля Н. Н. Г. Поради изложеното, наведеното от ответниците възражение
за придобивна давност, остана недоказано. Затова и предявеният иск за
собственост подлежи на уважаване при квотите от правото на собственост,
посочени по-горе.
Като
последици от уважаването на иска е отмяната на основание чл.537, ал.2 ГПК на
нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижими земеделски
имоти, придобити на основание наследяване и възстановяване № ***, том ***, рег.
№ ***, дело № *** от ****02 г., вписан в СВ – Пловдив под акт № ****, т.**** от
**** г., с който първите две ответници са признати за собственици по отношение
на процесните недвижими имоти. Така - ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По
иска с правно основание чл.59 ЗЗД:
Фактическият
състав на предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползването на определена вещ включва следните материалноправни
предпоставики (юридически факти), а именно: ищецът да е собственик на вещта –
нивата с площ от 4,948 дка, находяща се в местността „****“; вещта да се ползва
от ответника; липса на правно основание за ползване на вещта; настъпило в
резултат на ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника; да не е
налице друг ред, по който обеднелият да защити правата си.
С оглед уважаването на
предявения собственически иск е изпълнена първата посочена по-горе
предпоставка, а именно – ищците да са собственици на имотите. По делото се
установи, че ответникът В.Б. е ползвал нивата с площ от 4,948 дка, находяща се
в местността „****“ – така показанията на свидетеля Н. Н. Г. Този факт не се
отрича и от самия ответник в писмения отговор. Доколкото ответната страна няма
правното основание да ползва вещта, предвид факта, че не е придобила
собствеността по отношение на имота с договора за покупка-продажба от
02.04.2014 г., то следва да заплати обезщетение за лишаване от ползването на
собствениците. Последователно се приема в практиката, че претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, насочена от собственик към
ползващия несобственик, се квалифицира под нормата на чл.59 ЗЗД. В случаите,
когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го
ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира
следващите се от имота облаги. С това той търпи обедняване, защото е било
възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, имуществото му не се
е увеличило само защото облагата е останала в патримониума на другото лице,
което без да притежава правно основание, т. е. неправомерно е ползвало чуждия
имот. Пропусната полза, изразяваща се в реализираната от другото лице
имуществена облага следва да бъде присъдена на собственика на вещта. В този
смисъл решение № 719 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 532/2010 г., III г.
о., ГК. От изложеното следва, че предявеният иск по чл.59 ЗЗД е доказан по
своето основание.
Практика на ВКС е последователна
по въпроса за начина на определяне на размера при неоснователно обогатяване вследствие
ползването на недвижим имот от несобственик. Обедняването на ищеца, изразяващо
се в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот
или да го отдава под наем/ аренда на другиго за процесния период от време,
както и обогатяването на ответника, което се изразява в спестяването на разходи
за наем за ползване на недвижимия имот, се съизмерява със средния пазарен наем.
В този смисъл решение №135/25.09.2017 г., постановено по т.д. № 512 по описа за
2016 г. на ВКС, II т.о. Единственият обективен критерий за определяне на
размера на паричното обедняване на собственика е само пазарът – търсеното и
отдаването под наем на недвижими имоти с характеристиките на процесните – така
решение № 293/30.09.2015 г., постановено по гр.д. № 119 по описа за 2015 г. на
ВКС, IV г.о.
В случая, следва да се отчете
вида и предназначението на процесния имот, а именно – земеделска земя, нива,
която ищците са отдавали от аренда. Като възнаграждение по договора за аренда,
те са получавали 100 кг. зърно за един декар. Именно паричната равностойност на
посоченото количество зърно за процесната стопанска година представлява и
ползата, от която ищците са били лишени. За размера на иска е изслушана
съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, което се
кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК,
средният пазарен наем за стопанската 2017/2018 г. за процесната земеделска земя
възлиза на сумата от 146 лв. До този размер следва да се уважи и предявеният
иск с правно основание чл.59 ЗЗД, като до разликата до пълния предявен размер
от 148,44 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК
право на разноски имат ищците. Ищците М.М., Т.Г., Д.К. и П.М. са представили
списък на разноски по чл.80 ГПК (л.184 от делото), от който предвид
разпореденото от съда връщане на суми с разпореждане № **** г. и предвид
представено допълнително споразумение (л.214 от делото), следва да се присъдят
следните суми: сумата от общо 256,60 лв. – съдебно-деловодни разноски за ДТ,
съдебни удостоверения, преписи от ИМ, вписване на ИМ, такси за ДО и скици на
имотите, както и сумата от 900 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищците Я. Я. и
Л. П. са представили списък на разноски по чл.80 ГПК (л.185 от делото), от
който следва да се присъди сумата от 900 лв. за адвокатско възнаграждение, като
се взе предвид и допълнително споразумение към договор за правна защита и
съдействие – л. 213 от делото. С допълнителен списък на разноските от пълномощните
на всички ищци се претендира и сумата от 100 лв. – възнаграждение за вещото
лице, която следва да им се присъди.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал. ГПК по отношение на
Е.П.М., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.П.П., ЕГН: **********, адрес: *** и
В.Б.М., ЕГН: **********, адрес: ***, че М.Г.М., ЕГН: **********, адрес: ***
***, ****, Т.М.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, П.Г.М., ЕГН: **********, адрес:
***, Д.Г.К., ЕГН: **********, адрес: ***, Я.М.Я., ЕГН: **********, адрес: *** и
Л.М.П., ЕГН: **********, адрес: *** са
собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от
наследодателя П. Г. Г., ЕГН: **********, починал на **** г. на следните
недвижими имоти, находящи се в землището на село Л., община С., област П., а
именно: 1) овощна градина № ****
трета категория на земята, с площ от 1,006
дка, местността „****”, при граници – ПИ № **** – овощна градина на М.Ж.
К., ПИ № **** – полски път на Община С., ПИ № **** – овощна градина насл. на И.
Д. Д. и ПИ № **** – полски път на Община С.; 2) нива № **** с площ от 4,948
дка, трета категория, местността „****”, при граници: ПИ № **** – полски
път на Община С., ПИ № **** – нива насл. на И.И. Р., ПИ № **** – напоителен
канал на Община С., ПИ № **** – нива на Г. С. Ч., при квоти за М.Г.М., ЕГН: ********** – 1/8 идеална част, за Т.М.Г., ЕГН: ********** – 1/8 идеална част, за П.Г.М., ЕГН: ********** – 1/8 идеална част, за Д.Г.К., ЕГН: ********** – 1/8 идеална част, за Я.М.Я., ЕГН: ********** – ¼ идеална част и за Л.М.П., ЕГН: ********** – ¼ идеална част.
ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН:
********** да заплати на основание чл.59 ЗЗД на М.Г.М., ЕГН: **********, Т.М.Г., ЕГН: **********, П.Г.М., ЕГН:
**********, Д.Г.К., ЕГН: **********, Я.М.Я., ЕГН: ********** и Л.М.П., ЕГН:
********** сумата от 146 лв. (сто
четиридесет и шест лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на нива № **** с площ от 4,948 дка, трета категория, местността
„****”, при граници: ПИ № **** – полски път на Община С., ПИ № **** – нива
насл. на И. И. Р., ПИ № **** – напоителен канал на Община С., ПИ № **** – нива
на Г.С. Ч., за стопанската 2017 г./ 2018
г., равняващо се средния пазарен размер на рентата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния му предявен размер от 148,44 лв.,
ОСЪЖДА Е.П.М., ЕГН:
**********, Д.П.П., ЕГН: ********** и В.Б.М., ЕГН: ********** да заплатят на
основание чл.78, ал.1 ГПК на М.Г.М., ЕГН: **********, Т.М.Г., ЕГН: **********,
П.Г.М., ЕГН: **********, Д.Г.К., ЕГН: **********, Я.М.Я., ЕГН: ********** и
Л.М.П., ЕГН: ********** сумата от 100
лв. (сто лева) - съдебно деловодни разноски в производството за
възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА Е.П.М., ЕГН:
**********, Д.П.П., ЕГН: ********** и В.Б.М., ЕГН: ********** да заплатят на
основание чл.78, ал.1 ГПК на М.Г.М., ЕГН: **********, Т.М.Г., ЕГН: **********,
П.Г.М., ЕГН: ********** и Д.Г.К., ЕГН: **********, сумата от общо 1156,60 лв. (хиляда сто петдесет и шест
лева и шестдесет стотинки) – разноски в производството по делото пред районния
съд.
ОСЪЖДА Е.П.М., ЕГН:
**********, Д.П.П., ЕГН: ********** и В.Б.М., ЕГН: ********** да заплатят на
основание чл.78, ал.1 ГПК на Я.М.Я., ЕГН: ********** и Л.М.П., ЕГН: **********
сумата от 900 лв. (деветстотин лева)
– разноски пред районния съд за адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижими земеделски имоти, придобити
на основание наследяване и възстановяване № ***, том ***, рег. № ****, дело №
**** от **** г., вписан в СВ – Пловдив под акт № ***, т.**** от **** г.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ В. КЪРПАЧЕВА
Вярно
с оригинала.
Р.М.