РЕШЕНИЕ

 

                                         Гр.София,25.08.2020 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети август

През две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                              Мл.с-я   ЛЮБОМИР  ИГНАТОВ

 

Като изслуша докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 8476  по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.437 ГПК.

          Образувано е по жалба, подадена от „З.О.“ АД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление от 27.01.2020 г. , с което ЧСИ Р. М. е отказала да намали размера на адв.възнаграждение в полза на взискателя до сумата от 200 лв., както и определения по изп.дело № 20207900400081, размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

          В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение е прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото.

В случая единствените предприети от взискателя действия били тези  по образуване на изп.дело. Затова се следвало адв.възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

Неправилно бил определен и размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като за определяне на същата не следвало да се включва адв.възнаграждение. Пропорционалната такса следвало да се определи само на база вземането по изп.лист. В този смисъл била и съдебната практика.

          Иска се обжалваното постановление да бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност, а адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а не 750 лв., както е приел ЧСИ, както и да бъде коригиран размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

          С жалбата се претендират разноски – държавна такса и юриск.възнаграждение като с жалбата се  представя и списък по чл.80 ГПК.

          От взискателя И.Т.Д.не е постъпило възражение по жалбата.

          От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната неоснователност. По искане направено още в молбата за образуване на изпълнителното дело, бил наложен запор на банковата сметка на длъжника. Дължимата сума била постъпила по специалната сметка изцяло. Пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ върху адв.възнаграждение била определена в размер на 66,78 лв. с ДДС. Счита, че правилно били присъдени и определени разноските в полза на взискателя- адв.възнаграждение било определено в съответствие с чл.10, т..т.1 и 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Общият размер възлизал на 750  лв. По отношение на таксата излага мотиви, че същата е определена по реда на т.26 от Тарифата на база сумите по изп.лист и разноските на взискателя за адв.възнаграждение, тъй като и двете групи вземания били парични и събирането им се извършвало по едни и същи процесуални правила и били относими към „материалния интерес“.

          По допустимостта на жалбата:

          За обжалваното постановление липсват категорични данни кога жалбоподателят е бил уведомен, тъй като липсват доказателства електронното писмо да е постъпило при длъжника; същото не е потвърдено.        

Жалбата е подадена на 04.02.2020 г.

          Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

          По основателността на жалбата:

          Процесното изп. дело е образувано  въз основа на молба, подадена на 15.01. 2020 г. за събиране на суми по изп.лист от 06.12.2019 г., издаден по гр.д.№ 07114 по описа за 2018 г. на РС, гр.Перник.

          С молбата е посочен и начин на изпълнение – чрез налагане на запор върху банковата сметка на длъжника -„З.О.“ АД, жалбоподател в настоящето производство. Представено е и пълномощно и договор за правна защита и съдействие, където като стойност на адв.възнаграждение е посочена сумата в размер на 750 лв.

          Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е връчена на длъжника на 16.01.2020 г. В същата е посочено, че разноските по изп.дело възлизат на 750 лв., а като общ сбор на дължимите в изп.производство такси и разноски е посочена сумата в размер на 1 531,33 лв.

          От ЧСИ е наложен запор върху сметките на длъжника, което обстоятелство се установява от съставеното на 16.01.2020 г. запорно съобщение.

          Срещу определените с ПДИ разноски, длъжникът е подал на 20.01.2020 г. възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдържащо аналогични доводи за неправилност, както в жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция.

          На 27.01.2020 г. пълномощникът на взискателя е подал отговор по възражението на длъжника като е изложил становище за неговата неоснователност и правилност на така определените сума за адв.възнаграждение. Посочено е, че въпреки достатъчния срок за изпълнение преди образуването на изп.производство, длъжникът не бил платил задължението си.

          Не се спори, а и от данните по изп.дело се установява, че взискателят е бил удовлетворен. Това се потвърждава и от писмото на Общинска банка от 21.01.2020 г. Видно от представеното платежно нареждане това е сторено на 20.01.2020 г.

На 21.01.2020 г. ЧСИ е наредил да се вдигне незабавно наложения запор.

          С обжалваното постановление от 27.01.2020 г. възражението по чл.78, ал.5 ГПК е оставено без уважение с мотиви, че адв.възнаграждение е правилно определено и съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. По искането във връзка с размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ няма произнасяне от СИ.

          По доводите в жалбата:

          Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.

          Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.     

        „Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“- решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

          Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.

          В конкретния случай единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването на изп.дело.

Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.

          Не се спори, а и от данните по изп.дело се установява, че дължимите суми по изп.лист са били платени от длъжника  в срока за доброволно изпълнение.

Процесното изп. дело е образувано  въз основа на молба, подадена на 15.01. 2020 г. за събиране на суми по изп.лист от 06.12.2019 г., издаден по гр.д.№ 07114 по описа за 2018 г. на РС, гр.Перник, т.е. срокът между издаването на изп.лист и образуването на изп.дело не е толкова дълъг като се има предвид и празничните дни в края на м.12, за да обоснове прекалено бездействие на длъжника.

          Налага се извод, че жалбата е основателна във връзка с възражението по чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното постановление ще следва да бъде отменено относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв.

          Що се касае до искането за намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът излага следните мотиви:

Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно забележка 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може да надвишава една десета от вземането.

В мотивите си ЧСИ сочи, че таксата по т.26 от Тарифата, определена върху адв.възнаграждение от 750 лв., възлиза на 66,78 лв.

При това положение налага се извод, че частната жалба е основателна и обжалваното постановление от 27.01.2020 г. ще бъде отменено като се определи размер на адв.възнаграждение до сумата 200 лв., а по отношение на начислената такса по т.26 от Тарифата в размер на 66,78 лв. върху  сумата в размер на 750 лв., приета от ЧСИ като дължим размер на адв.възнаграждение, актът на съдебния изпълнител, също следва да се отнеми.

          По разноските:

          С оглед константната съдебна практика в производство по разноски, разноски не се присъждат.

 

               Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                 Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ  постановление от 27.01.2020 г. , с което ЧСИ Р. М., рег.№ 790 към КЧСИ, район на действие СГС, е отказала да намали размера на адв.възнаграждение в полза на взискателя до сумата от 200 лв., както и определения по изп.дело № 20207900400081, размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за сумата от 66,78 лв. върху  сумата в размер на 750 лв., приета от ЧСИ като дължим размер на адв.възнаграждение, актът на съдебния изпълнител.

И вместо това

                                      ПОСТАНОВЯВА:

 

          НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ Р. М. рег.№ 790 към КЧСИ, район на действие СГС, с Поканата за доброволно изпълнение, изх.№ 1898 от 16.01.2020 г.,  по изп.дело № 20207900400081, адв.възнаграждение в полза на взискателяИ.Т.Д., ЕГН **********, до сумата в размер на 200 лв.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                                                                                    2.