Решение по дело №251/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 179
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Анна Стефанова Димитрова
Дело: 20213530200251
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Търговище , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Анна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20213530200251 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от ЗДР. ЯР. В. от гр. Търговище , чрез адв. Р.Е. Р.,
против НП № 28-1292-000324 от 02.03.21 г. на Началник сектор ПП към
ОДМВР , гр.Търговище, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 и на основание
чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца. На основание Наредба 1з-2539 на МВР се отнемат общо 12
контролни точки във връзка с чл.174 ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда, да отмени НП. Редовно призован, явява се
лично и с процесуален представител адвокат Р.Е. Р.. Дадена е възможност за
становище относно жалбата и евентуални доказателствени искания. Жалбата
се поддържа с молба, НП да бъде отменено, като недоказано и
незаконосъобразно, при нарушаване правото на защита на наказаното лице,
Ответната страна, редовно призована, изпраща представител. Счита НП
за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът
установи следното: На 11.02.21 година в 01.40 часа в гр. Търговище , ул. „
„Трети март“, до №40, жалбоподателят З.В., управлявал собствен лек
1
автомобил Хонда ЦР-В, с рег. № ******. При извършване на проверка от
контролните органи отказва да бъде тестван с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 ,с фабричен номер ARBA-0080, за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. При проверката контролните органи
установили, че водача лъха на алкохоли и заваля думите, като сам заявил, че
е изпил една бира. По негово желание е издаден талон за медицинско
изследване с номер 073213.
За констатираното нарушение е съставен АУАН GA № 334580 от
11.02.21 година, който жалбоподателят отказал да подпише. Отказа е
удостоверен с подпис на свидетел. На основание АУАН е издадено и
атакуваното НП № 21-1292-000324 от 02.03.21 година.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, а
разгледана по същество, неоснователна.
При съставяне на АН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила посочени в чл. 36-46 и чл. 52 -58
ЗАНН. В обжалваното НП , описаната фактическа обстановка е доказана по
несъмнен начин и категоричен начин с представените писмени и събрани в
съдебно заседание гласни доказателства, показанията на св.Т.Т. и св. Й.Й. ,
както и от допълнително призованите от съда свидетели-Р.И., М.Ч. и С.В. с
оглед твърденията на жалбоподателя в Жалбата и съдебно заседание, че не е
било допуснат да даде кръвна проба и изясняване на фактическата
обстановка.
В показанията си свидетелите Т. и Й. в съдебно заседание излагат
подробна, последователна, обективна и с минимални противоречия, които
обаче не са относими към предмета на доказване по отношение описаната в
НП фактическа обстановка.
Св. Т. пояснява, че на процесната дата с колегата му ,св. Й. са
изпълнявали служебните си задължения на ул. „Трети март“ в гр. Търговище.,
до административната сграда на „Пътинженеринг“ Около 01.40 ч на 11.02.21 г
2
спрели за проверка л.а. Хонда, като водачът бил във видимо нетрезво
състояние. Направени били многократни опити за извършване на проверка с
техн. Средства за употреба на алкохол, но реална проба не била осъществена,
поради неподаване на достатъчно количество въздух от жалбоподателя.
Последният на няколко пъти заявявал, че иска талон за кръвна проба. Такъв
талон бил издаден, като в рамките на 30 минути, водачът-жалбоподател
следвало да се яви в МБАЛ за даване на кръв. Контролните органи
преценили, че 30 минути са достатъчни, предвид това, че проверката била на
близко разстояние до болницата. От съображение за сигурност, че водача
лично ще даде кръв, полицейските служители отишли до болницата, като на
12-тата минути се явил и жалбоподателя. Влизайки в лечебното заведение
жалбоподателят се завъртял , минал покрай врата на спешното отделение, но
не е позвънил. Обикалял, но не дал кръв, като след това излязъл от болницата,
като през цялото време бил без маска. Върнал се по-късно ,тогава позвънил
на ватата на спешното отделение, като бил отново без маска, но му казали, че
следва да бъде с маска. Върнал отново след известно време, но 30 минути
определени в талона били изтекли.
Св.Й. заявява в съдебно заседание, че на процесната дата са били наряд
съвместно с колегата му – св. Т.. Местоположението им било на ул.“Трети
март“, до сградата на „Пътинженеринг“, в близост до МБАЛ. Спрели за
проверка жалбоподателя, който управлявал собствен л.а. Хонда и бил сам в
колата. Свидетелят заявява, че водача миришел силно на алкохол, като още
при слизане от автомобила залитал, говорел несвързано и заваляно. При тази
ситуация му обяснили, че ще бъде извършена проверка за алкохол с
техническо средство. На водача било обяснено как се извършва проверката,
правили нееднократно опити за извършването и, като дори св. Й. лично
показал на водача какво трябва да направи и как да подаде въздух, като било
повече от ясно, че той прави всичко възможно да не се осъществи теста и
умишлено не подава достатъчно въздух. Жалбоподателят на няколко пъти
заявявал, че иска талон за медицинско изследвано. Съставили му акт, че
отказва да бъде изпробван с техн. Средство и му издали талон за кръвна
проба. Св. Й. пояснява, че в талона било отразено времето от 30 минути за
даване на кръвна проба, като предвид местото, където спрели водача за
проверка, това време било напълно достатъчно. Свидетелят пояснява, че с
3
колегата му отишли с полицейския автомобил до болницата, за да се убедят
,че водача ще даде кръвна проба лично, за да не доведе друг вместо него,
както се било случвало в практиката им. Свидетел обяснява същото за както
и св. Т. относно поведението на жалбоподателя в спешното отделение.
Водача пристигнал в болницата след около 10-12 минути, влязъл с спешното
, завъртял се излязъл, като не знае къде е отишъл. После пак се върнал и казал
че ще даде кръв, но понеже бил без маска го върнали за маска. Върнал се по-
късно ,но времето от 30 минути било изтекло и не му взели кръвна проба..
Свидетелят пояснява, че не видял жалбоподателя при първото си влизане да е
почукал на вата на спешно и да е обяснявал, че следва да даде кръв , по-скоро
минал покрай нея и излязъл.
Видно от гореизложеното е, че показанията свидетелите Т. и Й. има
известни минимални разминавания, относно това дали жалбоподателя два
или три пъти е влизал и излизал, дали последния път е бил с маска или не,
това последно обстоятелство е без значение, поради това ,че времето за
вземане на кръвна проба е било изтекло. Дали са били минали десет или
двадесет минути след определение срок за даване на кръв ,също не е от
значение .
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, както в жалбата, така и в
съдебно заседание, че се явил навреме в болницата за даване на кръвна проба,
но понеже бил притеснен и не носел маска, му било отказано от
медицинските лица да му вземат проба за изследване, въпреки че той бил
обяснил защо е там, че въпреки неколкократните му молби да му вземат
кръвна проба, дори на втория път не му отворили врата на кабинета и му
било отказано вземането на кръв, защото бил без маска. Жалбоподателят
счита , че така е било нарушено правото му да даде кръв в определеното
време, за което той няма никаква вина и поради тази причина не е следвало да
му се издава НП .
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, съдът изиска с писмо до
Директора на МБАЛ Търговище да се извърши проверка на лицата, които са
били дежурни на процесната дата в Спешното отделение на болницата, след
което същите са призовани , в качеството на свидетели.
4
Свидетелката д-р Р.И.-началник Спешно отделение обяснява в съдебно
заседание, че е имало жалба от лицето, на която тя е отговорила, но предвид
времето , което е минало от месец февруари до момента не си спомня
подробности. Тя пояснява, че е забелязала във фоайето на болницата цивилно
лице и двама полицаи Отворила врата и попитала за какво са дошли, но
тогава лицето нищо не заявило, след което напуснало . При второ идване се
изявило желание за даване на кръв, но тогава полицаите установили, че
времето за даване на проба е изтекло. Свидетелката И. заявява, че не може да
каже колко време е минало между двете идвания на лицето, но е сигурна, че
при първото му идване тя го е забелязала, а не че той е чукал или звънял на
врата и да настоява да му бъде взета кръвна проба. Свидетелката казва, че
доколкото си спомня лицето е било без маска и не може да каже, че му
отказано поради липса на такава, но те са били длъжни да спазват
разпоредбите относно носене на маска, още повече са в болнично заведение.
Св. М.Ч. казва, че доколкото си спомня за случая лицето няколко пъти е
влизало във фоайето на болницата, но едва при последното влизане е почукал
на врата, като не си спомня часа, но тогава единият полицай казал, че времето
за вземане на кръв е изтекло. Свидетелката пояснява, че преди това, лицето не
е идвало да иска да му се вземе кръв, дари не се приближавал до врата, за да
почука и да излязат, за да отправи такова искане към тях.
Св. Ст. В. казва, че смътно си спомня а случая. Видяла първия път че
лицето е във фоайето с двама полицаи, но тогава директорката е говорила с
тях, като ги попитала какво желаят, но не било изявено никакво желание и си
тръгнали. Свидетелката пояснява, че по принцип, ако лице дойде и заяви, че
трябва да му се вземе кръвно проба, такава се прави веднага.
При изложеното по-горе, съдът счита, че при издаване на АН, както и
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин, както бе изложено
по-горе в мотивите.Съвсем естествено и нормално е в показанията на
свидетелите да има известни дребни несъответствие, които обаче не водят до
извода за нарушаване правото на жалбоподателя да осъществи
възможността да даде кръвна проба, нещо което той сам е изявил, като
желание пред контролните органи. В основата си в показанията на всички
5
разпитани свидетелите се установява по безспорен начин ,че жалбоподателят
се е явил в болничното заведение в 02.12 минути, или във времето
определено за даване на кръвна проба/ от 02.00 до 02.30 часа/. По безспорен
начин се доказва, че отивайки във спешното отделение на болницата той нито
е позвънил, нито е чукал на врата, нито по какъвто и да начин , дори и след
запитване от св. И., не е дал индиция, че е там за да даде кръвна проба, като
времето за това изтича до 02.30 часа. Присъствалите полицейски служители
не са били длъжни нито да дават информация от негово име, нито да оказват
съдействие за подсигуряване на маска, като присъствието им там е било по
посочената от тях в съдебно заседание причина- да не се допусне подмяна на
лица даващи кръв за изследване. При така изложеното, съдът намира, че
изложените в жалбата доводи за отмяна поради нарушаване правото на
защита на лицето- безотговорност на медицинските лица с спешно
отделение, се опровергава по несъмнен начин. Изложеното от жалбоподателя
съдът приема за защитна версия, като е недопустима той да черпи права от
собственото си противоправно поведение. Нещо повече, установява се, че
извършването на проверката ,след спиране на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил и предвид видимо нетрезвото състояние на лицето, проверката
с техническо средство не е довело до осъществяване на реална проба, отново
именно поради поведението на водача. От показанията на свидетелите се
установява, че е правен нееднократен опит за извършването и и дори му е
било показано от един от свидетелите как я извърши,но той съзнателно не е
подавал необходимото количество въздух да осъществяването и. От
представените писмени доказателства по делото се установява, че
жалбоподателя е бил многократно проверяван през годините с техническо
средство за употреба на алкохол, като са били установявани нарушения и
издавани НП по реда на чл. 174 от ЗДвП. Нещо повече, установява се, че
жалбоподателя е бил подвеждан под наказателна отговорност и осъден за
престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК. От изложеното е повече от очевидно,
че лицето е напълно запознато, както с процедурата по установяване
концентрация на алкохол, както с техническо средство, така и с задаване на
кръвна проба като ,както бе изложено по-горе, той сам се е постави в
невъзможност, както да бъде осъществена пробата с техн. Средство, така и да
даде кръвна проба, а се позовава на нарушени права поради
непрофесионализъм от страна ,било на контролните органи, било от
6
медицинските специалисти-напълно осъзната защитна версия.
Предвид гореизложените обстоятелства, съдът счита при издаване на
обжалваното НП административнонаказващият орган е спазил изискванията
на чл. 42 ал. 1 т. 3 и 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, относно установяване и
доказване на адм. нарушение.
При налагане на адм. наказание, съдът счита, че са спазени
изискванията на чл. 27 от ЗАНН .Наказващият орган е отчел наличието на
обстоятелствата обуславящи отговорността на жалбоподателя. Деянието е с
висока степен на обществена опасност. Наложеното адм. наказание е
съобразено с тези посочени в законовата разпоредба на чл. 174, ал. 3 пр. 1 от
ЗДвП.
По изложените съображения, съдът счита, че НП № 21-1292- 000324 от
02.03.21 година следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1292-000324 от 02.03.21 година на
Началник отдел ПП към ОДМВР, гр. Търговище, което на ЗДР. ЯР. В. от с.
Осеново, ЕГН ********** за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 174 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание - „глоба” в размер на 2000/ две хиляди/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца / двадесет и четири/ месеца, като
правилно и законосъобразно.
Осъжда ЗДР. ЯР. В. да заплати по сметка на ОДМВР сумата от 80.00
лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му, пред Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7