Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………
гр.
София, ....................................... г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на втори март през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря П.Цанкова и в присъствието на
прокурора от СГП Томи Наков, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХ
дело № 440 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда
от 18.05.2017г. по НОХ дело № 16162/2016 г. Софийският районен съд, Наказателно
отделение, 108 състав е признал подсъдимия Б.Д.Л. ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 30.05.2012 г. в гр.София, в
сградата на СДВР, находяща се на ул. „******, пред друг надлежен орган на
властта - разследващ полицай при СРТП - ОДП - СДВР, като свидетел по досъдебно
производство № 11300/ 2012 г. по описа на СРТП - ОДП - СДВР, пр.пр. № 19780/
2012 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина - че на
21.05.2012 г., около 19.30 -20.00 часа, в гр.София, на кръстовището на ул. „Хан
Пресиян" и ул. „Александър Македонски" е бил блъснат в областта на
лявата подбедрица от движещ се на заден ход лек автомобил тип „баничарка"
на „Е.Е." ООД, в следствие на което бил счупен левият му глезен -
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК и
чл. 290, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца, като на основание
чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3
години. Съдът е постановил на основание чл. 67, ал. 3 НК спрямо подсъдимия Л.
през изпитателния срок да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, два
пъти седмично.
|
/ |
Съдът
на основание чл. 189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимия Л. да заплати
направените в хода на ДП и на съдебното производството
разноски.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от защитника на подс. Л. – адв.
Б., с която се сочи, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована,
както и че на ДП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в това, че след като е прекратено частично наказателното
производство за престъпление по чл.343 ал.1 от НК, / по което подзащитният му е
бил свидетел /, то не е образувано ново ДП, а Л. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.290 от НК по същото ДП. Моли присъдата да бъде отменена,
като бъде постановена друга такава, с която подзащитният му да бъде признат за
невинен или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Алтернативно моли да бъде намален размерът на наложеното на подсъдимия
наказание.
В
закрито заседание на 01.02.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови
доказателства.
В
съдебно заседание защитника на подс. Л. – адв. Б. поддържа въззивната жалба с
всички въззивни основания посочени в нея, като по същество доразвива същите.
Моли съда да отмени първоинстанционната
присъда и да постанови нова, с която да оправдае подзащитният му.
Прокурорът
от Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли
атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият
Б.Л. се явява пред въззивната инстанция и в предоставеното му право на последна
дума заявява, че не се чувства виновен и моли съда за отмяна на
първоинстанционната присъда.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на
СРС. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в
жалбата на защитника, въззивният съд не намери основания за промяна в установената
по делото фактическа обстановка, поради което настоящия съдебен състав не
намира за необходимо да преповтаря.
Настоящият
съдебен състав се солидаризира с изводите на първоинстанционният съд, че подс. Л.
е осъществил инкриминираното с обвинителния акт престъпление по чл. 290 ал.1 от НК, като на 30.05.2012 г. в гр.София, в
сградата на СДВР, находяща се на ул. „******, пред надлежен орган на властта -
разследващ полицай при СРТП - ОДП - СДВР, като свидетел по досъдебно
производство № 11300/ 2012 г. по описа на СРТП - ОДП - СДВР, пр.пр. № 19780/
2012 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина - че на
21.05.2012 г., около 19.30 -20.00 часа, в гр.София, на кръстовището на ул. „Хан
Пресиян" и ул. „Александър Македонски" е бил блъснат в областта на
лявата подбедрица от движещ се на заден ход лек автомобил тип „баничарка"
на „Е.Е." ООД, в следствие на което бил счупен левият му глезен. От
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 290 от НК не е
поставено в зависимост от други условия или обстоятелства, външни на
поведението на дееца. Достатъчно е деецът да изложи пред съд или пред друг
надлежен орган на властта неверни и неслучили се в действителност факти и
обстоятелства, т.е. да потвърди неистина. Безспорно е в случая, че
лъжесвидетелстването е извършено пред надлежния орган на властта - разследващ
полицай и е извършено от особен субект - свидетел, каквото качество Л. е
придобил в хода на образувано наказателно производство и с провеждането на
разпит в това му качество от водещия разследването орган. Правилно съдът е приел, че в случая е налице именно
лъжесвидетелстване, доколкото подсъдимият е описал пред разследващия полицай неверни
факти, свързани със счупването на глезена му / в т.см. Решение №301/2016г. на
ІІ н.о. на ВКС /.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл
– подс. Л. е съзнавал, че е имал процесуалното качество „свидетел“, предупреден
е бил за носената от него отговорност при лъжесвидетелстване и въпреки това е
изложил пред разследващия полицай неверни факти, за които е бил разпитан,
целейки да формира неверни представи относно релевантните по делото факти и
обстоятелства, т.е. същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е целял
настъпването им. Принципно положение е, че свидетелят в процеса
възпроизвежда свои възприятия относно факти, които интересуват съответния
процес. За да бъде изложеното от свидетеля истина, необходимо е той да
възпроизведе пред съответния съд или друг надлежен орган своите възприятия
именно във вида, в който те са се отразили в неговото съзнание. Затова
задължение на свидетеля е да изложи фактите по начин, както ги е възприел, а
задължение на съда /съответния орган/ - да прецени достоверността на
показанията / в т. см.
Решение № 229/2013г. на ІІІ н.о. на ВКС /. В тази връзка съдът не споделя доводите на защитата на
подс. Л., че последният е изразил своето субективно възприятие, че е бил
блъснат от лек автомобил. От събраните по делото доказателства, в т.ч. от
разпита на свидетелите Д.и Ч.и от заключението КМАТЕ безспорно се установява,
че механизмът на счупване на глезена на подсъдимия е чрез „стъпване накриво“ и
не може да бъде предизвикан от удар с лек автомобил. Подсъдимият е бил наясно с
обстоятелството, че не е блъснат от лек автомобил / т.е. не това са неговите възприятия
във вида, в който те са се отразили в неговото съзнание /, но е изложил свидетелски показания пред разследващия
полицай именно в тази насока.
Въззивният съд не споделя доводите на защитата, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тези доводи са били
изложени и пред първата инстанция, като им е дала отговор. Вярно е, че макар и
да е започнало за престъпление по чл. 343 НК с пострадал подсъдимият, с ПЧП от
24.01.2013 г. СРП е прекратила наказателното производство в частта престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и е разпоредила делото
да продължи срещу Л. за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, т.е. в правния мир е
престанало да съществува производство по чл. 343 НК с пострадал подсъдимия и
няма пречка продължаването на делото за друго престъпление, каквото е било преценено,
че е било извършено. След първото разглеждане на делото от СРС / НОХД №
4970/2014г. по описа на СРС /, въззивният съд / по ВНОХД № 1415/2015г. по описа
на СГС / е констатирал съществен процесуален порок, свързан с момента на
привличане на Л. като обвиняем - преди влизане в сила на ПЧП, поради което е
отменил постановената присъда и върнал делото на СРП за отстраняване на
посоченото процесуално нарушение. Органите на ДП са отстранили това нарушение,
като след влизане в сила на ПЧП с постановление от 20.04.2016г. подс. Л. е
привлечен като обвиняем и е разпитан в това му качество. В този смисъл доводите
на защитата в тази насока се явяват неоснователни.
Въззивната
инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализацията на наказанието
за престъплението, извършено от подсъдимия Л..
Настоящият
съдебен състав намира, че при налагане на наказанията на подс. Л. съдът правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, като наложеното наказание е под средния, предвиден в
закона. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът е отчел чистото съдебно
минало на подс. Л., доколкото той е реабилитиран по право. Правилно
контролираният съд е счел, че като отегчаващо вината обстоятелство следва да се вземе предвид, че
твърденията на подсъдимия са могли да доведат до неблагоприятни последици за
св. Даков, т.е. деянието му е могло да
доведе до неоснователно повдигане на обвинение спрямо друго лице, което
безспорно сочи за значително заниженото му правосъзнание. В тази връзка
контролираният съд правилно и законосъбразно е определил размера на наказанието
- 1 година и 6 месеца ЛОС / при предвидено в закона до 5г. ЛОС /, като не се
налага ефективното му изтърпяване, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 НК
съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила. С оглед реализирането на целите на
специалната и генералната превенции на закона, съдът е приел, че следва на
основание чл. 67, ал. 3 НК спрямо подсъдимия Л. през изпитателния срок да се
прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - „задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, два пъти седмично.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в
тази насока, поради което намира доводите на защитата за намаляване на размера
на наложеното наказание за неоснователни.
При
извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда въззивният съд не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила или необоснованост, поради което прима, че същата следва
да бъде потвърдена.
С
оглед на изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т.6 НПК,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 18.05.2017г. по НОХ дело № 16162/ 2016г. на Софийският районен съд,
Наказателно отделение, 108 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.