Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 502
гр. Горна
Оряховица, 14.07.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен
съд, първи състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди и единадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при секретаря С.К. и в
присъствието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от съдията Тонева НАХД № 698 по описа за 2011г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
С
Наказателно постановление № 1931/26.05.2008г. на Началника на РПУ – Горна
Оряховица, на С.С.Ш. ***, с ЕГН **********, на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 150 лева и 2
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за това, че е
нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева, за това, че е
нарушил чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Недоволен
останал С.С.Ш., който сочи, че не е съгласен с наказателното постановление и го
обжалва в законоустановения срок. Не излага съображения.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не взема становище.
Ответникът
по жалбата – РУ „Полиция” – Горна Оряховица, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
С АУАН № 1931/17.05.2008г.,
бл. № 134129 полицай Г.Г.Г. – мл. автоконтрольор при Група „Пътен контрол” при РПУ
– Горна Оряховица в присъствието на свидетеля А.Г.С. – районен инспектор,
констатирал, че на 17.05.2008г. в 16.26 часа, на път 1, клас №
Актът е предявен на Ш. същия ден и подписан,
като Ш. отразил, че моли за минимално
наказание, тъй като е пропуснал да види знака
В законоустановения срок Иван Кирилов Милев –
Началник на РПУ – Горна Оряховица /упълномощен с МЗ № Із-189, раздел ІІ на МВР
от 08.02.2007г./ издал против С.С.Ш. обжалваното Наказателно постановление № 1931/26.05.2008г.
Наказателното постановление е връчено на 08.04.20011г.
и на същия ден С.С.Ш. депозирал жалба срещу него, чрез
административнонаказващия орган до ГОРС.
Актосъставителят Г.Г.Г. и свидетелят на
нарушението А.Г.С., в показанията си сочат, че през май 2008г. са работили като смесен
автопатрул по КАТ, за скорост на главния път София - Варна, когато са засекли с
техническо средство Трафик Радар движещ се по посока гр.В.Търново – Варна лек
автомобил Ламборджини. Актосъставителят Г.Г.Г. дава информация, че преди и след
автомобила, управляван от жалбоподателя, както и в отсрещната пътна лента не е
имало други автомобили. С. е спрял водача със стоп - палка по образец, поискал
е документите и е довел водача до служебния автомобил, където са му показали
скоростта на техническото средство и за нарушението са му съставили акт. Жалбоподателят
не е дал обяснения тогава и е бил сам в автомобила.
Видно от приетия като доказателство Списък с
идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка средства за
измерване от 26.03.2008г. използваното на 17.05.2008г. техническо средство Трафик
Радар ТR-4 с фабр. № 081 е било технически изправно.
В хода на съдебното следствие ответникът по
жалбата представя разпечатка от дневника на техническото средство – Трафик
Радар ТR-4 с фабр. № 081, с което е засечена
скоростта на жалбоподателя, от която е видно, че засечената на 17.05.2008г. в 16.26
часа скорост на жалбоподателя е отразена в дневника на техническото средство.
От представената по делото справка от СДВР,
Отдел „Пътна полиция” - София от 16.06.2011г. се установява, че жалбоподателят
е наказан по административен ред за извършени множество нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от
съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
против НП № 1931/26.05.2008г. по пункт 2 -в частта, с която на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер
на 10 лева, за това, че е нарушил чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е процесуално
недопустима. Съгласно чл.189, ал.13 от ЗДвП не подлежат на обжалване
наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 50 лева
включително. Предвид изложеното жалбата в тази част следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима.
Жалбата против НП № 1931/26.05.2008г. в
останалата част – по пункт 1, с която на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП са
наложени административни наказания - глоба в размер на 150 лева и 2 месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за това, че е нарушил
чл.21, ал.2 от ЗДвП е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява
основателна.
Спазени
са процесуалноправните изисквания за издаване на обжалваното наказателно
постановление. АУАН е съставен от длъжностно лице на службите за
контрол - мл. автоконтрольор при Група „Пътен контрол” при РПУ – Горна
Оряховица /упълномощен съгласно т.І.1 от Заповед № Із-189/08.02.2007г. на Министъра
на вътрешните работи/. Актът е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била
осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при
неговото съставяне и в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Съставеният АУАН съдържа всички реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началника на РПУ – Горна
Оряховица /упълномощен съгласно т.ІІ от Заповед № Із-189/08.02.2007г. на
Министъра на вътрешните работи/. Наказателното постановление е издадено преди
изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
От
събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 17.05.2008г. в
16.26 часа жалбоподателят С.С.Ш. в нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП при
избиране скоростта на движение не изпълнил задължението си да не превишава ограничение
от
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН от длъжностно лице
на службите за контрол. Същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и е
надлежно връчен, съобразно правилата на чл.43 от ЗАНН, като е дадена възможност
за писмени възражения. Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава и
от показанията на актосъставителя Г. и свидетеля С., и не се оспорва от
жалбоподателя.
Деянието С.С.Ш. е извършил виновно, поради
което следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност за
извършено административно нарушение по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Наложените на жалбоподателя административни
наказания - глоба в размер на 150 лева и 2 месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство са съобразени с предвидените в
административнонаказателната норма на чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, която е
действала към момента на извършване на нарушението.
След
извършване на нарушението, но преди влизане в сила на наказателното
постановление, с измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.10 от 01.02.2011г.
за административно нарушение по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по – благоприятна за нарушителя. Настоящата инстанция счита, че
отпадането на наказанието лишаване от право да управлява МПС за нарушение по чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП, макар и при завишаване размера на наказанието глоба в новата
редакция на ЗДвП / ДВ, бр.10 от 01.02.2011г./, се явява разпоредба, която е по
– благоприятна за нарушителя.
Предвид
изложеното и на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН съдът следва да приложи по –
благоприятния за жалбоподателя административнонаказателен закон, като измени
обжалваното наказателно постановление по пункт 1 само в частта относно
наложеното административно наказание за нарушение по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, като отмени наложеното административно
наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца, вместо което да наложи на жалбоподателя глоба в размер
на 200 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл.3, ал.2 от ЗАНН ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ 1931/26.05.2008г. на НАЧАЛНИКА НА РПУ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА по пункт
1 - в частта, с която на С.С.Ш. ***, с ЕГН ********** е наложено административното
наказание за нарушение по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, само В ЧАСТТА относно
административното наказание, като отменя наложеното административно наказание
глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
месеца, вместо което НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 200 ЛЕВА
(ДВЕСТА ЛЕВА).
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА жалбата срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1931/26.05.2008г. на НАЧАЛНИКА НА РПУ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА по
пункт 2 - в частта, с която на С.С.Ш. ***, с ЕГН **********, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 10 лева, за това, че е нарушил чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: