Определение по дело №82/2023 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 50

 

град Велико Търново, 07.02.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Чемширов

 

при секретаря………………и в присъствието на прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №82 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по жалба на адв. Д. П., в качеството й на пълномощник на Х.Б.Х. ***. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №23-1275-000044/21.01.2023г. на мл. Инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложено принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 18 месеца.

 С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на оспорваната заповед. Искането за спиране на изпълнението е мотивирано от жалбоподателя с твърдения за липса на материална компетентност на издателя на заповедта и липса на фактически основания за налагане на ПАМ.

 Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с направеното искане на спиране на изпълнението, съобрази следното:

 

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №23-1275-000044/21.01.2023г. на мл. Инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново е връчена на жалбоподателя на 21.01.2023г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. представеното към жалбата копие на заповедта, заверено от адв. П. по реда на чл. 32 от ЗА/. Жалбата е подадена директно до АСВТ на 06.02.2023г.

Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е редовна с оглед на разпоредбите на чл., чл. 150 и 151 от АПК и е процесуално допустима. По подаденото искане за спиране на изпълнението на заповедта, съдът следва да се произнесе с настоящото определение.

Искането за спиране е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на  чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по  чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Твърденията на жалбоподателя изобщо не водят до извода за наличието на такива вреди, както изисква законът. Като основания за спиране на изпълнението се сочат пороци на обжалвания акт – нищожност поради липса на компетентност на издателя на акта и липса на фактически основания за издаването на заповедта. Така посочените обстоятелства не само не попадат в хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК но нямат и не могат да имат отношение към спиране на неговото изпълнение. В случая искането за спиране се обосновава с възражения за незаконосъобразност на акта за налагане на ПАМ, по които съдът следва да се произнесе единствено с решението си по делото. Ето защо от изтъкнатото обстоятелство не може само по себе си да обоснове наличието на особено значим личен и обществен интерес, който да обоснове отмяната на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за ПАМ.

Поради това искането следва да се остави без уважение.

Тъй като жалбата е подадена директно до АСВТ без да е спазен редът по чл. 152, ал. 1 от АПК, препис от жалбата следва да се изпрати на ОД на МВР – В. Търново за комплектоване на административната преписка по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Водим от горното и на основание чл. 152, ал. 4 от АПК и чл. 166, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

      

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №23-1275-000044/21.01.2023г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново, направено с жалбата на Х.Б.Х. ***. Търново.

ПРЕПИС ОТ ЖАЛБАТА, ведно с приложените към нея доказателства, да се изпрати на ОД на МВР – В. Търново за комплектоване на административната преписка по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението.   

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е постановен отказ за спиране на изпълнението на Заповед №23-1275-000044/21.01.2023г., може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част определението е окончателно.

 

 

 

                      Председател :