Определение по дело №605/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 12/13.02.2015 година, постановено по гр.дело № 980/2014 година по описа на Кърджалийския районен съд е признато за установено по отношение на Х. Ю. Х. и Ф. Д. Х., и двамата от гр. К., че А. Д. Л. от гр. К., Г. Д. С. от гр. П., П. Д. Я. от гр. К., З. Д. З. от гр. К., А. И. А. от гр. К., К. И. А. от гр. К., Т. И. М. от гр. П., З. Г. Т. от гр. К. и М. Г. П. от гр. С.- всички наследници на А. Д. Д., починал на 08.05.1979г., бивш жител на гр. К., са собственици на недвижим имот, представляваща новообразуван имот с N 40909.27.882 с площ 1 062 кв.м по плана на новообразуваните имоти за ЗЗП N 22, землище гр.Кърджали, одобрен със Заповед N РД-09-242/03.12.2008г. на Областния управител на Област Кърджали, бивш кадастрален имот с N 1527, на основание т.I.1 и т.II.1 от Решение N 1698/10.09.1998г. на Поземлена Комисия-Кърджали. С решението съдът е отменил Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение N 175/17.07.2006г., том IV, рег. N 7650, н.дело N 747/17.07.2006г. на нотариус К. Д. с район на действие РС-Кърджали и с N 020 по регистъра на Нотариалната камара, издаден в полза на Х. Ю. Х.. В полза на ищците са присъдени направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Х. Ю. Х. и Ф. Д. Х., и двамата от гр. К..

Решението се обжалва изцяло като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Твърди се от жалбодателите чрез представителя им по пълномощие, че по отношение на процесния имот не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността със Заповед на Кмета на Община Кърджали, по реда на §4к, ал.7 от ПЗР от ЗСПЗЗ, което било безспорно установено и не се оспорвало от процесуалния представител на ищците. В мотивите на съда било прието, че съгласно §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията му от 1997 год., кадастралните планове, съдържащи границите на имотите на бившите собственици и земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4, се одобряват от Кмета на Общината и влизат в сила от деня на обнародването им, а съгласно чл.28 от ППЗСПЗЗ в редакцията му от 1997 год., възстановяване на правата на собствениците върху земеделските земи, които са били предоставени на гражданите за ползване на основание актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва с решение по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ като към решението се прилага задължително скица, издадена от ПК, когато имотът не е в строителните граници. В тази връзка и при безспорно установената липса на така издадена скица от ПК-Кърджали за имота, за чиято собственост претендират ищците, както и липсата на заповед, издадена от Кмета на Община Кърджали при условията на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът неправилно приел, че административната процедура по възстановяване на претендирания недвижим имот е приключила с одобряването на плана на новообразуваните имоти, а не с издаването на Заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При така установената фактическа обстановка не се установило ищците да се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, поради което предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като недопустим или неоснователен и недоказан, още повече, че и съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, не се установила идентичност между претендирания от ищците имот, и този, записан в плана на новообразуваните имоти в ЗЗП №22, землище Кърджали, с №40909.27.882 на името на ответниците. Също така в хода на първоинстанционното производство се установило, че ответниците необезпокоявано владеят и ползват имота повече от десет години. Те се легитимирали като собственици на процесния недвижим имот с приложения нотариален акт за собственост на недвижим имот №175/17.07.2006 год., том IV, рег.№7650, нот.дело №747/2006 год. по описа на Нотариус №020 К. Д. С оглед на тези писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, които установили, че процесният недвижим имот се владее и ползва от ответниците, претенцията на ищците се явявала неоснователна, поради което изводът на съда, че Х. Х. и неговата съпруга не владеели реално имота, бил необоснован и в противоречие с доказателствата по делото. Поради изложеното в конкретния случай ищците имали право да претендират от Община Кърджали стойността на процесния недвижим имот, но не и да оспорват правото на собственост на ответниците, както неправилно приел съдът. По изложените във въззивната жалба съображения, жалбодателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск с правно основание 124, ал.1 от ГПК. Претендират присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

Отговор на въззивната жалба от въззиваемите, в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, не е подаден. В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят решението като правилно да бъде потвърдено.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от лица, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предявен пред първоинстанционния съд е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците Х. Ю. Х. и Ф. Д. Х., и двамата от гр. К., че ищците А. Д. Л. от гр. К., Г. Д. С. от гр. П., П. Д. Я. от гр. К., З. Д. З. от гр. К., А. И. А. от гр. К., К. И. А. от гр. К., Т. И. М. от гр. П., З. Г. Т. от гр. К. и М. Г. П. от гр. С.- всички наследници на А. Д. Д., починал на 08.05.1979г., бивш жител на гр. К., са собственици на недвижим имот, представляваща новообразуван имот с N 40909.27.882 с площ 1 062 кв.м по плана на новообразуваните имоти за ЗЗП N 22, землище гр.Кърджали, одобрен със Заповед N РД-09-242/03.12.2008г. на Областния управител на Област Кърджали, бивш кадастрален имот с N 1527, на основание т.I.1 и т.II.1 от Решение N 1698/10.09.1998г. на Поземлена Комисия-Кърджали.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 1167/11.10.2013 г., изд. от Община Кърджали, ищците, сега ответници по въззивната жалба, са наследници на А. Д. Д., починал на 08.05.1979г., бивш жител на гр. К..

С Решение N 1698/10.09.1998г. на Поземлена комисия гр.Кърджали, постановено по реда на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал.1, чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ и протокол № 170/09.08.1993 година, на наследниците на А. Д. Д., е признато /т.I.1/ и възстановено /т.II.1/ правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ нива от 1.200 дка, находяща се в терен по параграф 4 на село Прилепци в местност Кьоклюк, както и на още два имота, също в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са предмет на иска.

Видно от Заповед N 252/23.02.2010г. на кмета на Община Кърджали, издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. § 4б, ал.1, изр.1-во от ПЗР и ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за Зона за земеделско ползване №22, землище гр.Кърджали, Община Кърджали, одобрен със Заповед N РД – 09 -242/ 03.12.2008г. на Областния управител на Област Кърджали и изм. със Заповед N 1949/21.10.2009г. на Кмета на Община Кърджали, решение по чл.14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ N 1698/10.09.1998г. на ПК гр.Кърджали, по заявление вх. N 539/17.01.1998г. и молба вх. N 94-А-732/10.11.2009г. по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица, е наредено възстановяване на право на собственост на наследниците на А. Д. Д. върху новообразувани имоти извън строителните граници по плана на новообразуваните имоти с N 40909.27.961 и с N 40909.27.959, в землище на гр.Кърджали. В заповедта е посочено, че Община Кърджали не разполага с информация за плащане на земите от ползвателите на имоти №№ 40909.27.882, 883 и др., вписани в таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците.

Видно от извлечение от разписния лист по кадастралния план на бившите имоти и плана на новообразуваните имоти, процесният имот, записан на А. Д. Д. представлява съответно бивш имот с N 1527 с площ 1 217 кв.м и с площ от 1 200 кв.м по решението по чл.14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ на ПК-Кърджали, съответно - новообразуван имот № 882 с площ 1062 кв.метра, записан на Х. Ю. Х., като ползвател.

Видно от удостоверение № 1423/14.05.1982 година, в препис от 21.02.2006 година на кмета на Община Кърджали, на основание Постановление № 22 на МС е предоставено право на ползване на Х. Ю. Х. от гр. К. върху следната земя: слабопродуктивна в размер на 0.500 дка, находяща се в гр. К., местността „Язовирна стена”, зона № 22, при граници: север-Ф. Д., юг-дере, запад-път, изток-М. И., за производство на селскостопанска продукция.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 175, том ІV, рег. № 7650, нот. дело № 747/17.07.2006 г. на нотариус Калин Димитров, с район на действие РС-Кърджали и рег. № 020, Х. Ю. Х. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот – слабопродуктивна земя № І с площ в размер на 1062 кв.метра, находящ се в землището на гр. К., местността „Язовирна стена”, Зона за земеделско ползване № 22, при граници съгласно геодезическо заснемане он м.май 2006 г. на ГД „Геохидро”, гр. К.: север-Ф. Д., юг-дере, запад-път, изток-М. И.

От Скица N190/17.09.2014г., изд. от Община Кърджали, се установява, че новообразуван имот N 882, в кадастрален район 27, по плана на новообразуваните имоти на землище гр.Кърджали, ЗЗП 22, код по ЕКАТТЕ 40909, общ.Кърджали, одобрен с Заповед N РД-09-242/03.12.2008г. на областния управител на област Кърджали, с площ 1062.25 кв.м, е записан като собственост на Х. Ю. Х. съгласно Нотариален акт N 111, том VII, дело 1626/17.07.2006г., какъвто не е представен по делото.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по делото и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява следното: че описаният в НА 175/2006г. и така, както е нанесен по плана на новообразуваните имоти съставлява част от недвижим имот, описан в т.І от Решение № 1698/10.09.1998г. на ПК-Кърджали. Описаният в НА 175/2006г. имот не съставлява част от недвижим имот, описан в Заповед № 252/23.02.3010 година на кмета на Община Кърджали, а се отнася за други имоти, намиращи се на юг от процесния имот. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в комбинираната скица, приложена към заключението, имотът по решение № 1698/10.09.1998г. на ПК-Кърджали е очертан със зелено; в синьо са очертани имоти 27.882 и 27.883, които представляват имоти по плана на новообразуваните имоти по параграф 4. Имот 27.882 е записан на Х. Ю. Х., а имот 27.883 – на Ф. Д. Х.. Имотът по НА е имот 27.882, показан на комбинираната скица със синя линия и включващ част от синьото очертание, показан в бяло. Имот 27.882 е имотът, очертан в синьо, и за който се отнася НА № 175/2006 година, а защрихованият в синьо имот представлява имота по т.1 от Решението на ПК-Кърджали и той е с площ 1 400 кв.метра.

С оглед на тези установени по делото обстоятелства, се налагат и следните правни изводи: ищците претендират, че са собственици на процесния имот въз основа на решение на поземлена комисия, постановено по реда на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ на 10.09.1998 - преди изменението на тази разпоредба, ДВ, бр. 68/1999 година. Твърдят, че не е необходимо да бъдат извършени други действия след решението, тъй като същото има конститутивно действие и директно установява правото на собственост. От своя страна въззивниците твърдят, че по отношение на процесния имот не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността със заповед на кмета, издадена по реда на параграф 4к, ал.7 ЗСПЗЗ и искът е преждевременно предявен. По този въпрос въззивният съд приема следното: константната практика на ВКС, формирана по чл.290 ГПК приема, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., имат конститутивно действие и вещноправен ефект. За да се прояви това действие, възстановеният имот следва да бъде индивидуализиран в акта за възстановяване на собствеността. Само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата по възстановяването следва да приключи със заповед по параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато обаче в съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича конститутивното действие на постановеното решение и да приема, че искът е преждевременно предявен. Това важи особено в случаите, когато е издадена заповед на името на ползвателите по параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са изкупили имота. Очевидно в тези случаи не би могло да се издаде такава заповед и за бившите собственици. За тях остава възможността да установят правата си по съдебен ред, чрез предявяване на иск за собственост на възстановения имот, като в съдебното производство установят кой точно е той. /Решение № 809/14.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1889/2009г., І г.о.; Решение № 185/25.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 2066/2013г., І г.о./.

В настоящия случай, за процесния новообразуван имот с № 40909.27.882 по ПНИ за ЗЗП №22, землище Кърджали няма издадена заповед на ответниците по параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като същият е включен в ПНИ на основание НА 175/2006г. за собственост по давностно владение. Това обуславя правния интерес на ищците за водене на положителния установителен иск за собственост. От друга страна, с решение на Поземлена комисия – Кърджали № 1698/10.09.1998г. по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, постановено преди изменението на тази разпоредба, ДВ, бр. 68/1999 година, на ищците, в качеството им на наследници на А. Д. Д., е възстановена собствеността върху нива от 1.200 дка, находяща се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с.П., общ. Кърджали, в местността К.. В решението на поземлената комисия няма други индивидуализиращи белези на възстановения имот, няма и издадена скица към него, но в производството по предявения установителен иск за собственост е доказано по несъмнен начин, че това е имот със стар № 1 527 по кадастралния план, записан на името на наследодателя на ищците, за който имот е отреден процесния новообразуван имот с № 40909.27.882 по ПНИ за ЗЗП №22, землище Кърджали. От заключението на СТЕ, обсъдено от съда, е установена и идентичността между имота по НА и част от имота, описан по т.І от ПК /частичната идентичност произтича от различната квадратура на имотите, като целият имот 27.882 попада във възстановения с решението на ПК/, като също така е установено, че новообразуваният процесен имот е нанесен в ПНИ по геодезическото му заснемане съгласно НА за собственост, т.е. налице е пълна идентичност между имота по НА и имот 27.882. По делото е представена и скица на процесния имот по ПНИ, ЗЗП № 22, землище гр. К.. Тези събрани в исковото производство по установяване собствеността на описания в решението на ПК имот доказателства, от една страна, в достатъчна степен индивидуализиращи същия, и от друга – установяващи идентичност, дават основание да се приеме, че решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността има конститутивно действие, въпреки че възстановеният имот е индивидуализиран по-късно.

На следващо място, ответниците претендират, че са собственици на процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, продължила необезпокоявано повече от 20 години. От същите не се твърдят конкретни обстоятелства във връзка с осъществяване на претендираното владение на процесния имот, нито началния момент на установяването му.

Така, твърди се от ответниците, че на първия от тях, по силата на ПМС № 22, било предоставено право на ползване от 0.500 кв.м земя, местността „Язовирна стена”, зона № 22. От ответниците не се претендира собственост поради изкупуване на земята по реда на чл. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение, съгласно приетото с ТР № 9/7.11.2012 г. по т.д. № 9/2012 г., ОСГК, ВКС, ответниците могат да възразят срещу материалната законосъобразност на решенията на ОСЗ, но само в рамките на своите противопоставими права – т.е. че е била пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на параграф 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. Или, в настоящия случай за ответниците не е било налице такова противопоставимо право – поради изкупуване, а основанието, на което претендират собственост, е давностно владение както се посочи по-горе.

Съгласно разпоредбата на параграф 4, ал.1 ЗСПЗЗ, прекратява се правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. От това следва, че правото на ползване на ответниците е прекратено по силата на закона, поради липса на изкупуване /по отношение на предоставените за ползване 0.500 кв.м/. От друга страна, за давностно владение върху подлежащи на реституция земеделски земи /каквато е процесната/, установено до 22.11.1997 година е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. /Решение № 28 от 4.05.2010 г. по гр. д. № 844/2009 г. на ВКС, Първо г. о./. Т.е., съгласно посоченото, дори и в полза на ответниците да е била изтекла някаква придобивна давност по отношение на целия имот, то същата не се зачита. Също, от 22.11.1997г. до издаване на НА № 175/2006 година съответно не е изтекла нова 10-годишна придобивна давност. В хипотезата, при която правото на собственост е било възстановено с решение на ПК преди изменението на чл. 14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ, ДВ бр.68/99г. /каквото е решение № 1698/1998г./, придобивната давност започва да тече от влизане в сила на ПНИ, тъй като до този момент е нямало обособен и индивидуализиран обект на собственост /Решение № 288 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2058/2013 г., I г. о/. Предвид данните по делото, че планът на новообразуваните имоти за ЗЗП №22, землище на гр. К. е одобрен със заповед от 2008 година, то 10-годишна придобивна давност не е изтекла и до подаване на ИМ нÓ 4.09.2014 година.

Що се отнася до претенцията на ответниците, че се легитимират като собтвеници на процесния имот съгласно НА № 175/2006г. за собственост по давностно владение, следва да се има предвид приетото с ТР 11/2012 гр.София от 21 март 2013 год. по тълкувателно дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК /какъвто е НА 175/2006г./, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. В проведеното исково производство ищците са доказали своето право на собственост въз основа на решението на ПК, проявило своето конститутивно действие и противопоставимо на титуляра на НА,и по този начин са опровергали констатациите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост на ответниците.

По изложените съображения, предявеният положителен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК е основателен и доказан и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд, с последиците по чл. 537, ал.2 ГПК – отмяна на НА № 175/2006 година.

Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбодателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите А. Д. Л., П. Д. Я., З. Д. З. и З. Г. Т. направените във въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.05.2015г., като от останалите ответници такива не се претендират, не се представят доказателства, че са направени и не се следват.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/13.02.2015 година, постановено по гр.д. 980/2014г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Х. Ю. Х., ЕГН * и Ф. Д. Х., ЕГН *, и двамата от гр. К., бул. „Б.” *, бл. „П. *”, ет.*, ап. * да заплатят на А. Д. Л. ЕГН *, от гр. К., бул. „Б.” № *, вх. А, ап.14, П. Д. Я., ЕГН * от гр. К. ул. „Д. м.” *, ап. *, З. Д. З., ЕГН * от гр. К., ул. „О.” *, ап.* и З. Г. Т., ЕГН *, от гр. К., ул. „В.” № * направените във въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.05.2015г.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.