Решение по дело №483/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260158
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20211630200483
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта

№ 260158 / 1.6.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 01.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....…….…трети наказателен състав в публично

заседание на 18 май...................……..………….……………………………….

през две хиляди двадесет и първа година.......….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Тодора Владинова…..……………....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………….…........…..АН дело 483 по описа

за 2021г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № АН-01-21/ 30.06.2020г. на Директора на РЗИ - Монтана на К.В.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здраве.

        Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала К.В.В. xxx, която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното производство доразвива доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателката и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че при извършената на място проверка на жалбоподателката К.В.В., пътуваща в автобус по линията София - Вършец - Монтана, седяща на последната седалка /до прозореца/ от лявата страна на редицата, при пристигане на автобуса на автогара Монтана не е носела на лицето си предпазна маска. Проверката е извършена на 23.06.2020 в 17.20 ч.

         При предявяването на акта жалбоподателката вписала възражение, че е единствен пътник в автобуса и се намира на последната седалка, а шофьора е на значително разстояние пред нея. Възразява още, че незабавно след влизане в автобуса на проверяващите същата е поставила предпазната си маска.        Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.

         Спорното по делото е дали е жалбоподателката е извършила деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли й е реализирана административнонаказателната отговорност, както и правилно ли е определен вида и размера на наложеното наказание.

          Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че жалбоподателката К.В.В. е пътувала, като единствен пътник в автобус по линията София - Вършец - Монтана, седяща на последната седалка /до прозореца/ от лявата страна на редицата. Не се спори и по факта, че при пристигане на автобуса на автогара Монтана същата не е носела на лицето си предпазна маска. Жалбоподателката не оспорва тези факти. Твърди, че спазва правилата и редовно носи своята маска. Обяснява случая с факта, че автобуса се е движел с голямо закъснение,        поради възникнало по пътя ПТП. Същата е била с поставена маска, но поради продължителното й носене /часове/, което й е създало дискомфорт, както и че е единствен пътник в 52 местния автобус от град Берковица до град Монтана е пътувала без поставена маска.

         Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

         Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Б. И..

         Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:

Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП жалбоподателката.

Безспорно е установено от доказателствата, че жалбоподателката е извършила деянието, за които е наказана, но това е първа такава проява, доколкото няма доказателства за друго. Нещо повече, същата дава логично обяснение за случая, била е единствен пътник и на значително отстояние от водача на автобуса, не е застрашила живота и здравето на никой. Следва да се отбележи и факта, че е единствен родител на малолетно дете и реализира ниски доходи.

 С оглед цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

         Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

        

         ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № АН-01-21/ 30.06.2020г. на Директора на РЗИ - Монтана на К.В.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здраве, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: