Номер 295005.11.2020 г.Град Бл.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бл.Трети въззивен граждански състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
Секретар:Мая Димитрова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200500992 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С.Н.Д., гр.Бл., ул.“С.
Ст.“№15, ет.3, ап.6,против решение №3979/21.07.20г на РС-Бл. по гр.д.
№86/20г, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл.
ГПК.
С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни исковете по
чл.344, ал.1, т.т.1,2, и 3,вр. с чл.225, ал.1 КТ и в полза на работодателя са
присъдени разноските по делото.
Недоволна от атакувания акт е останала жалбоподателката, която го
счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции,
ведно със всички произтичащи от това последици.
Въззиваемата страна не се е възползвала от правото на отговор, въпреки
осигурената й възможност за това.В съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна, поддържа атакувания акт, за което подробно се
аргументира,вкл. и в писмена защита.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела за установено наличието на трудово правоотношение между страните,
по силата което към датата на уволнението въззивницата е заемала
длъжността „медицинска сестра“ в ЦСМП-Бл. и месторабота РКЦ-Бл. с
1 332,95лв брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ
уволнението – ноември 2019г(вж.фиша за ноември 2019).По тези въпроси не
се спори, както и че основните й трудови функции и конкретни задължения са
подробно посочени в длъжностната характеристика, сред които при работа в
РКЦ-диспечер фигурират задълженията за срочно приемане, точно отчитане
и четливо регистриране и обработване на повикванията от тел.112; да
преценява естеството и спешността на повикването; осъществява дейности по
медицински триаж; в максимално кратък срок след обработка на спешното
повикване, възлага изпълнението му на най-близко разположения до
местопроизшествието и с подходяща квалификация екип за спешна
медицинска помощ(вж.т.ІІ,т.1).Отделно дължи спазване Правилника за
устройство, дейността и вътрешния ред на ЦСМП(вж.т.ІV) и другите трудови
стандарти, подробно изброени в т.VІІ.За заемането на длъжността се изискват
практически познания и опит в оказване на СМП и личностни качества за
работа с пациенти, за работа в екип, инициативност, бързина, ефективност,
професионална компетентност, аналитичност и способност за бърза
ориентация в ситуацията и вземане на адекватни решения(вж.т.VІІІ от
длъжностната характеристика).
Безспорно е също, че в 02,47ч на 07.11.19г на тел.112 е регистрирано
позвъняване на мъж от Бл., ж.к.“Еленово“, бл.134, който искал линейка за
съпругата си и при осъществената конферентна връзка с въззивницата,
подновил молбата си за линейка, описвайки състоянието й:висока
температура на жена си, уточнява нейната възраст,лекарствата и времето на
2
приемането им, на което жалбоподателката се ограничава със съветите
относно приемането ми в съчетание с компреси и я насочила към посещение
на личният лекар на следващия ден с предположението за възможна вирусна
инфекция.
Установено и второ позвъняване - 03,41ч на същата дата,при което
самата пациентка съобщава за висока температура и невъзможността да я
свали с приеманите лекарства и компреси;за отпадналост и претърпяна преди
седмица операция за херния.Добавя невъзможността да се движи, затруднено
дишане,задушаване и посиняване, заявявайки й „просто
умирам“.Жалбоподателката я успокоява, че затрудненото дишане е
вследствие температурата и след като уточнява времето и приеманите
лекарства, заключава че щом има аналгин и парацетамол „ние какво можем
да направим? И ние имаме аналгин.“.Въпреки настоятелните молби за
линейка с медицински екип, въззивницата опитала единствено да я успокои,
съветвайки я за приема на лекарства и на другия ден да посети личния лекар,
за който уточнила че през нощта не реагира.
Доказано е и трето обаждане по тел.112 – отново съпруга на
пациентката, констатирайки че никой не ще да им помогне, отново
съобщавайки на въззивницата за наскоро претърпяната оперативна
интервенция от жена му, че се задушава, посинява и за „четиридесет и нагоре
градуса“ температура на болната, на което жалбоподателката изразява
съмнение „четиредесет и нагоре, просто няма как да е“, едва след което се
информира се за имената и възрастта на жената, казвайки на обадилият се да
слезе пред блока, за да чака линейка.
Наложило се четвърто обаждане в 04.25ч на тел.112,без да е
осъществена конферетна връзка с жалобоподателката, при което мъжа
заявява, че половин час чака линейка, но я няма.Според книгата за повиквани
и посещения на екипите, линейката е повикана в 4,11ч и в 4,12ч на 07.11.19г е
тръгнала(вж. и свидетелските показания).
От писмо вх.№97-00-7-1/14.12.20г се установи, че въпросните
обаждания са осъществени от телефон №**********.
Анализирани са и показанията на св.д-р С. и св.М..Според св.д-р С. с
3
влизането си в апартамента на 4 етаж намерил жена със силно, грубо,
хриптящо дишане,в тежко увредено общо състояние, което подробно описва
от медицинска гледна точка(вж. и фиша за СМП).От анамнезата и
медицинската документация разбрал, че преди около 10-на дни е оперирана
от херния на предната коремна стена, имала и съпътстващи
заболявания.Преценил, че се нуждае от болнично лечение, но при сваляне
към линейката, на площадката между 3-ти и 4-ти етаж тя починала, въпреки
извършените от него реанимационни мероприятия(вж. съобщението за
смърт).Св.д-р С. пояснява, че при тях съществувал практика в случай на
затруднения на диспечера да се обръща към лекарите на смяна за оказване на
методическа помощ и признава, че като лекар е извършвал „телефонен
триаж“, а когато се налагало е говорил по телефона с пациенти, ако е имал
оплаквания, които операторът не може да прецени.
Във връзка с жалба вх.№97-00-7/10.12.19г от майката на починалата със
заповед №РД-01-187/11.12.19г на директора на ЦСМ е разпоредена проверка
на случая, приключила с доклад вх.№97-00-7-3/16.12.19г, с който
проверяващите констатират, че при осъществяване на първата конферентна
връзка със съпругата на пациентката, въззивницата приела оплакването и дала
указания за прием на антипиретични лекарства, студени компреси и
консултация с личен лекар.Докато при втората не преценила състоянието на
пацентката, подценила е симтпомите й, не е съобразила настоятелната й
молба за преглед от лекар, не предвидила динамиката в състоянието и
презумпцията за спешност, поради което я предлагат за дисциплинарно
наказание(вж. и становище вх.№97-00-7-2/16.12.19г на д-р Китина).
По делото не се спори, че за времето от 01.12.19г до 13.12.19г
жалбоподателката е ползвала платен годишен отпуск(вж. молбата й от
25.11.19г и заповед №1058/05.12.19г на директора).
В писмените си обяснения вх.№97-00-7-2/16.12.19г до директора на
ЦСМП, въззивницата признава за проведените два конферентни разговора,
като едва при втория приела адреса, към който насочила екипа на д-р С. и
шофьора Р.М..
Със заповед №РД-02-1/19.12.19г на работодателя, въззивницата е
уволнена дисциплинарно, за подробно описаните нарушения, като в мотивите
4
си препраща към събраните от проверката материали и нейните констатации,
подробно описани. Същата й е връчена на 19.12.19г лично срещу
подпис.Според справката за актуално състояния на трудовите договори към
10.03.20г след уволнението, жабоподателката не е работила по трудово
правоотношение.
Проверка е извършена и от РЗИ-Бл.,приключила след уволнението,
която също констатира подценяване от страна на въззивницата симптомите на
пациентката М., неправилна преценка на състоянието й при повторната
конферентна връзка и несъобразяване с настоятелната й молба за нужда от
преглед, ограничавайки се само с указания за прием на лекарства, бе да
регистрира повикването за изпращане на линейка(вж.констативен протокол
вх.№97-00-7-8/14.01.20г)
При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките за
признаване уволнението за незаконосъобразно, респ. отмяна на атакуваната
заповед и възстановяване на уволнения на заеманата преди това длъжност,
както и за присъждане на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.Изложените в
тази връзка съображения се споделят от настоящият състав, вкл. и тези
игнориращи доводите на ищцовата страна, тъй като са основани на закона,
теорията и константата съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272
ГПК препраща към мотивите на РС.
Неоснователни са оплакванията за неправилност на обжалваното
решение.С атакуваната заповед въззиваемата е уволнена
дисциплинарно.Според чл.186 КТ дисциплинарна санкция се налага само
при виновно неизпълнение на трудовите задължения.Такова е налице при
несъответствие между дължимото и фактическото осъщественото поведение.
По делото не се спори относно заеманата длъжност от въззивницата,
която на 07.11.19г е изпълнявала задълженията си като „диспечер в РКЦ-Бл.“,
както и че специфичните й задължения са подробно регламентирани в
одобрената по съответния ред длъжностна характеристика и приложените
към делото правилници,с които въззивницата е запозната.
От събрания доказателствен материал се установи по категоричен начин
извършването от жалбоподателката на спорните дисциплинарни нарушения –
5
във визираните в уволнителната заповед часове на 07.11.19г в първия посочен
конферентен разговор по повод постъпило по национален тел.112 искане на
мъж за линейка за съпругата му Е.М., впредвид високата й температура,
въззивницата дала единствено указания за прием на лекарства и студени
компреси, и я насочила към консултация с личния лекар на следващия
ден.Доказано е провеждането и на втори конферентен разговор от
въззивницата, вече със самата пациентка, която съобщава за висока
температура, въпреки приема на указаните й лекарства, затруднено дишане,
задушаване, посиняване на крайници, заради което настояла за помощ и
посещение от линейка с медицински екип. Жалбоподателката отново се
ограничила в даване на съвети, без да удовлетвори молбата на пациентката за
посещение от медицински екип на СМП.Едва след трето обаждане,
въззивницата го регистрирала в книгата за повиквания и след определяне на
съответния триажен код, е изпратила при нуждаещата се екип от св.д-р С. и
св.М..В тази насока са както прослушаните записи от разговорите(вж. с.з. от
07.07.20г на БРС и писмо вх.№97-00-7-1/14.12.20г), така и свидетелските
показания на екипа, посетил пациентката,описващи тежкото й състояние и
настъпилата смърт при опит за транспортиране до Спешния център.Според
настоящи състав тези доказателства са достатъчни за установяване в нужната
степен признаците на вмененото й дисциплинарно нарушение.
За пълнота следва да се отбележи, че констатациите в доклад вх.№97-
00-7-3/16.12.19г и материалите към него, съдържащи детайлно описание на
пропуските на въззивницата при конферентните разговори, допълнително
обосновават горните изводи.Макар и частни свидетелстващи документи, без
да се ползват с обвързваща доказателствена сила, след съпоставка с останалия
доказателствен материал настоящият състав ги възприема, тъй като
съдържанието им се потвърждава останалите писмени доказателства,
прослушаните разговори и свидетелските показания.Неточното посочената от
РС датата на съставяне на констативния протокол, не опорочава обжалваното
решение.Освен че датата не е единствения индивидуализиращ белег, тя не е
оспорена, а и въпросния протокол не е единственото доказателство за
извършеното дисциплинарно нарушение.
За доказването на изложените в частните свидетелстващи документи
факти не е необходимо буквалното им възпроизвеждане в свидетелските
6
показания. Достатъчно е потвърждаването от свидетелите на участието им в
проверките, респ. издаването на документите, констатациите в същите,
източниците на информация и пр.(вж.Р748/11г по гр.д.№801/09г,ІV ГО; Опр.
№1025/15г по гр.д.№1193/15г, ІV ГО на ВКС и др.).С разпита на свидетелите
всъщност съдържанието на въпросните доказателства се явява проверено и
потвърдено(вж.Р84-ІІ/83г, І ГО; Р1031/86г, ІІ ГО на ВС и др.).
Допълнителните подробности от записите също обосновават
съставомерността на деянието на въззивницата: в първия фиксиран в
уволнителната заповед разговор, съпругът на болната описал състоянието на
жена си, възрастта й,лекарствата и времето на приема, настоявайки за
линейка;във втория – самата пациентка съобщава за претърпяната преди дни
операция от херния,задушаване, невъзможността да се движи, ясно
заявявайки „просто умирам“.Очевидно тези данни са давали достатъчно
възможности на диспечера(след като липсват данни, а и твърдения за
обратното) да изпълни точно задълженията си по т.ІІ,т.1 от длъжностната
характеристика, чл.17,т.2.2 от ПУДВР и т.2.2 и 3.2 от Правилника за работа
на РКЦ.Вместо това при първия и втория разговор възивницата се ограничила
единствено със съвети към пациентката относно домашното лечение и опити
да я успокои,считайки аналгина и парацетамола за напълно достатъчни в
случая, което ведно с отговора на подновените молби за линейка и екип(„Ние
какво можем да направим? И ние имаме аналгин“),освен израз на
безпомощност от нейна страна, практически е равносилно на отказ да
изпълни тези си задължения.
Свидетелските показания, досежно състояние на пациентката,
професионално оценено на място от д-р С. като тежко увредено общо
състояние и категоричното му решение за незабавното й хоспитализиране,
преценявани с последвалата й смърт, също сочат на неизпълнение на
описаните задължения.
От субективна страна настоящия състав намира нарушението за
извършено при условията на груба небрежност. Неспазването на основни
изисквания, установени в т.ІІ,т.1 от длъжностната характеристика, чл.17,т.2.2
от ПУДВР и т.2.2 и 3.2 от Правилника за работа на РКЦ, регламентиращи
работа й на „диспечер в РКЦ-Бл.” индицира отсъствието у въззивницата на
7
елементарно старание и внимание при изпълнение на възложените й
функции, както и за пренебрегване на базови правила в работата й по
обработка на повече от едно спешно повикване от един и същ пациент - от
Е.М. и от нейния съпруг.Особено при ясното съзнание за невъзможността за
преглед от друг лекар по това време на денонощието(вкл.личен лекар), освен
от ЦСМП-Бл.. Очевидно е, че не е полагала грижата, дължима от всеки на
нейната длъжност, в каквато насока е и константата съдебна практика по
аналогични казуси. Макар длъжностната характеристика да я задължава да
проява инициативност, аналитичност,способност за бърза ориентация и
вземане на адекватни решения(вж.т.VІІІ).
Не на последно място – изводите досежно субективната страна се
обосновават още от игнорираната от въззивницата възможност за
консултация с двамата лекари от смяната въпросната нощ, сред които и св.д-р
С.,с оглед оказване на методическа помощ: по въпросите за медицинския
триаж, евентуално лекаря да говори с пациента, каквато практика според
свидетеля е съществувала и той лично се е включвал при невъзможност
оператора да прецени оплакванията(вж.св.д-р С.).
В контекста на изложеното се налага извода, че като диспечер при
описаните разговори от 07.11.19г, въззиваемата не е съобразила задълженията
си по чл.126,т.10 и т.13 КТ, детайлизирани в т.ІІ, т.2 от длъжностната
характеристика, съгласно които при работа в РКЦ-диспечер дължи срочно
приемане, точно отчитане и четливо регистриране и обработване на
повикванията от тел.112, като преценява естеството и спешността на
повикването,осъществявайки дейности по медицински триаж и в максимално
кратък срок след обработка на спешното повикване следва да възложи
изпълнението му на най-близко разположения до местопроизшествието и с
подходяща квалификация екип за спешна медицинска помощ.В случая
престацията й е в отклонение и от изискванията на чл.17, т.2.2от ПУДВР,
налагащи проритетен телефонен триаж с провеждане на телекомуникационни
дейност при възлагане на повикването към подходящ екип и т.2.2 и 3.2 от
Правилника за работата в РКЦ.Оттук и съставомерността на извършеното по
чл.187, т.10 КТ.По тези съображения, изложените от въззивница доводи и
оплаквания в обратната насока, са неоснователни.Броя на обажданията е
ирелевантен, тъй като меродавни са единствено посочените в атакуваната
8
заповед, с които е обосновано уволнението.
Преценявайки от обективна и субективна страна всички елементи на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, и не на последно място
– поведението на въззиваемата преди, по време и след осъществяването му,
настоящия състав намира тежестта му за съответстваща на дисциплинарната
санкция. Значимостта и обема на неизпълнените трудови задължения са
достатъчни сами по себе си, за да обосноват наложеното от работодателя
наказание „уволнение”.
Не се доказаха нарушения от субекта на дисциплинарна власт на чл.193,
ал.1, за да се приложат последиците на ал.2 от КТ. Изложеното в тази връзка
от РС се споделя от въззивния състав, поради което преповтарянето му е
безпредметно.По делото са налице убедителни доказателства за надлежно
искани от работодателя обяснения.В заповед№РД-01-187/11.12.19г директора
на ЦСМП изрично и разпоредил снемането на писмени обяснения от
„медицинските служители, ангажирани със случая“, „свързан с обслужването
на Елица М.“ от 06/07.11.19г сред които безспорно е и ищцата, за което е
инициирал проверка по жалба на Р.Миленкова.Поради това доводите за
неопределеност на поканата за обяснения не намират опора в закона и
данните по делото.Още повече, че исковата молба съдържа признание на
неизгоден за ищцата факт – че устно по телефона служител на ЦСМП я
уведомил да се яви при директора, за обяснения относно „известни ми по
случая обстоятелства“.Факта, че в крайна сметка тя се е възползвала от това
си право и писмено е изразила становището си именно във връзка със казуса с
Е.М., допълнително аргументира направените изводи и опровергава
въззивната теза за накърнено право на защита, което по вече изложеното
активно е упражнила пред работодателя в проведеното дисциплинарно
производство.Даването на обяснения по време на отпуск, дори да се счете за
доказано, е ирелевантно и не води до търсения резултат.
Несъстоятелни са още доводите за недостатъчна мотивираност по см. на
чл.195 КТ. Атакуваната заповед съдържа всички изискуеми от закона
реквизити относно конкретните нарушения, описани с техния извършител,
обективни и субективни признаци, времето на извършване, неизпълнените
задължения и пр.С това задълженията на работодателя да мотивира
9
уволнителна заповед е изпълнено.На това сочи възможността да се извърши
преценка относно изискването на еднократност на наказанието; за
съобразяване сроковете по чл.194 КТ и възможността уволнената да се
защити ефективно,чрез заявените от нея доводи и възражения - които едва ли
биха били възможни, при поддържаната липса на мотиви.Ето защо
несъобщаването на инкорпорираните в уволнителната заповед документи,
дори да се счете за факт, не води до опорочаване на атакуваната заповед.Това
е така, понеже при обосновката на уволнението работодателя не препраща
към тях, а излага самостоятелни и достатъчни мотиви, които по вече
изложеното съответстват изцяло на изискванията на чл.195 ГПК(вж.Р102/14г
по гр.д.№5501/13г,ІV ГО; Р377/11г по гр.д.№1962/10г, ІV ГО; Р322/12г по
гр.д.№278/11г,ІV ГО на ВКС и др.).
Впредвид изложеното исковете за признаване незаконността на
уволнението и отмяна на уволнителната заповед, не намират опора в
закона.Неоснователността им обуславя отхвърлянето и на иска за заплащане
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, тъй като оставането й без работа е вследствие
напълно правомерни действия на работодателя.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
Разноски в полза на работодателя за настоящата инстанция не следва да
се присъждат, тъй като не са поискани, а и доказани.
Водим от горното Бл.ския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3979/21.07.20г на РС-Бл. по гр.д.№86/20г.
РЕШНЕИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11