РЕШЕНИЕ
№ 1810
гр. Варна, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Х.а
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело №
20233110108738 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, предявен от В. Я. М., ЕГН **********, ***, чрез адвокат С. Л., АК Варна, ***,
тел. ********** срещу М. М. М., ЕГН **********, ***.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/4 идеална част от Апартамент с
идентификатор *** по КККР на гр.Варна, находящ се в ***, с площ 110.43 кв.м., ведно с
изба № 20 с площ от 8.55 кв.м., ведно с 1.1037% идеални части от общите части на сградата,
находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище-апартамент в жилищна сграда, на едно ниво, при съседи: на
същия етаж: ***; ***; под обекта ***; над обекта ***, въз основа на давностно владение от
01.02.2004 г. /датата на смъртта на А. Л. Р./ до 19.09.2022 г, в отношение на евентуалност
към деня на предявяване на иска.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните
фактически твърдения:
С констативен нот. акт № *, том *, дело */1975г. от 04.09.1975г. В. Я. М. е признат за
1
собственик на Апартамент № * в гр.Варна, находящ се в **, с площ 110.43 кв.м., състоящ се
от девет помещения: дневна с ниша, две спални, детска стая, гостна стая, два коридора, баня
и тоалет, ведно с изба № 20 с площ от 8.55 кв.м., ведно с 1.1037% идеални части от общите
части на сградата, построен от ЖК „**", представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на
АГКК., находящ се на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна
сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент в жилищна сграда, на едно
ниво, при съседи: на същия етаж: ***; ***; под обекта ***; над обекта ***.
Недвижимият имот е деклариран от В. Я. М. , като индивидуална собственост и само
той е плащал данъците за имота от 04.09.1975 г. до 19.09.2022 г., т.е. - 47 години.
Към момента на придобиване на имота 04.09.1975 г. В. Я. М. е бил в брак с А. Л. Р.,
ЕГН **********, но във фактическа раздяла. Бракът е прекратен с развод на 17.05.1976г.
Двамата имат една дъщеря Н. В. М.а - Д., ЕГН **********.
А. Л. Р., ЕГН ********** е починала на 01.02.2004г. е и оставила следните
наследници: Н. В. М.а - Д., ЕГН ********** - дъщеря от брака с В. Я. М. и М. М. М., ЕГН
********** - дъщеря от фактическо съжителство с друг мъж.
Пълномощник на ищеца е подал декларация с вх. № **********/19.09.2022 г., с която
е декларирал наследниците на А. Л. Р., ЕГН **********, във връзка със сделка за дарение на
3/4 идеални части от имота на втората дъщеря на ищеца Л. В. М.а, от втория му брак с Л. П.
М.
Ищецът В. Я. М. е осъществявал за себе си фактическата власт върху целия
недвижим имот от 04.09.1975г. до 19.09.2022 г. т.е. - 47 години, като продължава и към
настоящия момент, считал е целия имот за свой, като е заплащал и данъци и е придобил %
идеална част от Апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, находящ се в ***, с
площ 110.43 кв.м., ведно с изба № 20 с площ от 8.55 кв.м., ведно с 1.1037% идеални части от
общите части на сградата, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, считано
от 01.02.2004 г. /датата на смъртта на А. Л. Р./ до 19.09.2022 г., в отношение на евентуалност
до настоящия момент.
Майката на ответницата А.Л. Р. до смъртта си през 2004 г. никога не е имала каквито
и да било претенции към процесния недвижим имот, като е считала, че същият е
индивидуална собственост на бившия й съпруг В. Я. М.. Владението с намерение за своене е
осъществявано от него явно, необезпокоявано и непрекъснато.
Ответницата М. М. М., след смъртта на майка си А. Л. Р. през 2004 г. също никога не
е имала каквито и да било претенции към процесния недвижим имот, като е считала, че
същият е индивидуална собственост на първия съпруг на майка й. Тя не го е декларирана и
не е заплащала данъци за имота.
Ищецът е подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ **********/09.12.22 г. за
недвижим имот – 1/4 идеална част от Апартамент с идентификатор ** по КККР на ***, с
2
площ 110.43 кв.м., ведно с изба № * с площ от 8.55 кв.м., ведно с 1.1037% идеални части от
общите части на сградата, която идеална част е придобил на основание изтекла в негова
полза придобивна давност, считано от 17.05.1976г., с цел извършване на обстоятелствена
проверка за придобиване на идеалната част по давност. Получил е отказ за обработка на
декларацията, който е незаконосъобразен.
Поради изложеното МОЛИ съда да ги призове на съд с ответницата и след
установяване на основателността на иска, да се произнесете с решение на основание чл.124
ал. 1 от ГПК, с което да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страните в процеса, че
ищецът В. Я. М. е собственик на 1/4 идеална част от Апартамент с идентификатор *** по
КККР на ***, с площ 110.43 кв.м., ведно с изба № 20 с площ от 8.55 кв.м., ведно с 1.1037%
идеални части от общите части на сградата от 01.02.2004 г. /датата на смъртта на А. Л. Р./ до
19.09.2022 г, в отношение на евентуалност към деня на предявяване на иска.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ответникът, чрез назначения от съда
особен представител адв.Г. е депозиран отговор на исковата молба.
Счита, че молбата страда от недостатъци, обуславящи оставянето и без движение. В
нея са посочени трима или четирима съсобственици, а искът е насочен само от един против
друг такъв, като същевременно се претендира собственост на конкретна идеална част?!
Напълно е неясно в такъв случай, от къде произлизат основанията за претенцията ,нейния
размер и защо точно против този ответник се води делото?
Искът е недопустим и неоснователен, поради което МОЛИ да бъде оставен без
разглеждане, евентуално отхвърлен, като им се присъдят сторените разноски /ако се
направят такива/.
Изложеното, както и съобразяването с отпочнатата, но недовършена по вина на
ищеца процедура по обстоятелствена проверка провокират извода, че искът се явява
НЕДОПУСТИМ. Очевидно, чрез него ищецът се опитва да заобиколи закона, като се снабди
с документ за собственост не по предвидения от закона ред. Още повече, няма твърдение, че
някога ответницата е оспорила собствеността. Следователно искът представлява злоупотреба
с право, което е нетърпимо от юридическа гледна точка и има като последица неговото
прекратяване, евентуално отхвърляне.
По същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Заявява, че го ОСПОРВА ИЗЦЯЛО.
Идеална част от имот изобщо НЕ може да се придобива по давност. Ищецът сам твърди, че
през 2022 г. е декларирал имота като съсобствен. Целял е да прехвърли от своята си част 1/4
ид. ч. на рождената си дъщеря Л., като е приемал, че другата му дъщеря - Н. е съсобственик
по наследство /тя също участва в сделката/. Едва по-късно същата година предприема
действия по снабдяване с КНА, отново за ид. ч. от имота. Съответно, придобивна давност в
негова полза към момента на завеждане на иска категорично не е изтекла. Нещо повече,
липсва каквото и да е твърдение, съответно доказателство, че ищецът някога е демонстрирал
своето намерение за своене пред ответницата и е отблъсквал нейното ползване.
Твърдението, че придобиването на имота е било през фактическата раздяла е
3
недопустимо в това производство, а по съществото си е невярно. Учредяването на ЖСК и
последващата трансформация на обектите в частни е продължителен процес с множество
междинни разплащания.
Последица от което се явява неоснователността на предявения иск. Предвид
изложеното МОЛИ СЪДА да го отхвърли изцяло.
Без значение от изхода на делото, МОЛИ разноските да не се възлагат в тежест на
ответницата. Липсват каквито и да е твърдения, че тя с поведението си е станала повод за
завеждане на делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител адв. Л. поддържа иска. В хода
по същество на делото моли съда за неговото уважаване и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв. Г.
поддържа отговора на исковата молба . В хода по същество на делото моли съда да
отхвърли иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приетия по делото нот.акт №*,том *, дело */75год. се установява, че ищецът е
признат за собственик след извършено разпределение на ЖК“*“ на следния имот:
апартамент №* в блок *, вх.*, ет.*, застроен на 110.43кв.м., находящ се в **, *-ти подрайон,
ведно с изба №* на 8.55кв.м., както и 1.1037 % идеални части от общите части на сградата.
Към доказателствата по делото е прието удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца на В. Я. М.. Видно от този документ В. Я. М. има съпруга - Л. П. М.а,
дъщеря – Н. В. М.-Д. и дъщеря – Л. В. М.
От приетото по делото удостоверение за наследници на А. Л. Р. се установява, че е
починала на 01.02.2004год. и след своята смърт оставя за законни наследници следните
лица: Н. В. М.-Д. – дъщеря и М. М. М. – дъщеря.
За установяване на твърдяното от ищеца давностно владение в периода от 2004 г. –
2022 г., в евентуалност до настоящия момент са ангажирани гласни доказателства,чрез
разпит на двама души свидетели.
От показанията на свидетелката Р. С. Г., висше образование, омъжена, български
гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните се установява следното:
Познава В. М.. Съседи са в ***. Той живее на третия етаж, тя живее на втория етаж
под него. Познава го от 1979г. – 1980г. През 1974г. – 1975г. се преместват, но тогава е още
студентка и 1979г. – 1980г. идва и от тогава някъде 1980г. – 1981г. вече се познава с г-н М. и
са много добри съседи. Разбира,че е женен за Л., която е с украинско гражданство и после им
се ражда едно дете Л. После съпругата му и дъщеря му заминават да живеят в Англия,
защото не я приемат – тя е музикант по професия – не я приемат студентка там и майката
4
замина с детето. Не е чувала и не знае дали е имал други бракове. От него знае, че той е
имал някакъв първи брак, но никога не е виждала тази жена от първия му брак. Говорили са
като съседи. В това жилище той живее сам. Втората му съпруга и дъщеря му са в Англия.
Не е напускал това жилище, там си живее и всяка сутрин го чува като става и се разхожда.
Никога не е чувала за някакво друго дете М. на първата му съпруга. Не и е известно това
дете да е посещавало имота. Той сам си живее, откакто втората му съпруга и дъщеря му
заминават за Англия. Не е виждала някакви други лица да са посещавали имота. Знае, че има
една дъщеря от първата си жена, но нея също не я виждала. Някакви внучета идват много
рядко там, но за тази М. нищо не знае. Не е чувала нищо и не знае, че има такова лице.
Знае, че е собственик на този имот, но как го е придобил точно не е ставало въпрос.Лично
не познава дъщерята на ищеца Н. В., никога не е я виждала.
От показанията на свидетелката Л. В. Т., 70г., полувисше образование, разведена,
български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните се установява следното:
Познава В., съседи са в *** от около 1978г. – 1980г., зависи кой как различно е дошъл
– тя 1978 г., може би той малко по-късно. Когато отива в този блок към 1978г. никой не
живее в този апартамент. По-късно той се установява там да живее 1982г., когато се жени и
пристига с втората си съпруга Л. Той продължава да живее там, а тя живее докато
момиченцето завърши Музикалното училище и след това с дъщеря си заминава за Англия, за
да продължи там обучението си, за да не бъде детето само. Сега В. живее сам. В много по-
късен етап й става известно, че има дъщеря от първи брак Н., но не е я виждала майката. Н.
я виждала, като личност я познава. Не е виждала Н. или някакви други лица наследници на
предната му съпруга да са посещавали имота. Не е виждала чужди лица – лица, които тя не
познава да се интересуват от имота на В.. Н. като ученичка я виждала два пъти, защото учи в
Музикалното училище учеше. Тя въобще не е живяла там. Знае, че живее с неговите
родители и не е чула да има претенции към този апартамент. Понеже никой не желае, близо
от 10 – 15 години изпълнява първо за две години, след като почива предходния
домоуправител и сега е домоуправител и касиер и движи въпросите на входа. Предишният
домоуправител е съставил Домовата книга и в нея съществува само В., съпругата му Л. с
момиченцето от този брак - Л. Там не е виждала никой друг да живее.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. В тежест на ищеца е да докаже , че спорното право е
възникнало на въведеното от него придобивно основание , т.е. правото си на собственост
върху процесния недвижим имот , а едва след това ответникът следва да докаже фактите ,
които изключват това право .
В настоящия случай ищецът претендира установяване на право на собственост върху
5
1/4 идеална част от Апартамент с идентификатор *** по КККР на ***, с площ 110.43 кв.м.,
ведно с изба № 20 с площ от 8.55 кв.м., ведно с 1.1037% идеални части от общите части на
сградата , въз основа на давностно владение осъществявано в периода от 01.02.2004 г.
/датата на смъртта на А. Л. Р./ до 19.09.2022 г., в отношение на евентуалност към деня на
предявяване на иска.
Не е спорно между страните, че към датата на съставяне на нот.акт №*,том *,дело
*/*год. ищецът е бил в граждански брак с майката на ответницата.
Нот.акт №*,том *,дело */*год. е констативен нот.акт, по силата на който
членственото правоотношение на ищеца с ЖК“*“ се трансформира в право на собственост
върху конкретен обект. Издаването на нот.акт е моментът от който възниква правото на
собственост. Както е прието в ППВС № 5 от 31.10.1972 г., въпросът дали жилището е
придобито през време на брака следва да се решава с оглед на момента, в който юридически
става придобиването на правото на собственост. Според чл. 35 ал. 2 ЗЖСК, правото на
собственост върху имота се придобива от момента на снабдяването с нотариален акт по реда
на чл. 35 ал. 2 от същия закон. Тъй като за процесния имот ищецът се е снабдил с нот.акт по
време на брака с майката на ответницата, той е съпружеска имуществена общност. Съгласно
чл. 19 СК /отм./, вещите придобити от съпрузите през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Настоящият съдебен състав счита,че презумцията по чл.19 СК/отм./ не е оборена.
Твърденията на ищеца,че по време на съставяне на нот.акт са били във фактическа раздяла с
майката на ответницата не се установиха. Напротив за това , че дори ищецът признава
придобиването на имота в СИО, говори и разпоредителната сделка, по силата на която,
ищецът с 1/2ид.част и дъщеря му от брака с майката на ответницата с 1/4ид.част, прехвърлят
идеалните си 3/4 части от имота на дъщерята на ответника от втория брак. Предвид на това
съдът приема,че по наследство от майка си А. Л. Р., ответницата притежава 1/4 ид.част от
имота.
Ищецът твърди,че тази 1/4 ид.част той я придобива по давност в периода от смъртта
на А. Л. Р. през 2004год. до 2022год. и в условие на евентуалност до настоящия момент.
В качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищецът
следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за
възникване на въведеното от него придобивно основание. В разглеждания случай, ищецът
се позовава на оригинерно придобивно основание , като основава правото си на
собственост върху имота по силата на упражнявано от негова страна давностно владение
повече от десет години, в който период от време е упражнявал непрекъсната и несмущавана
фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене.
В настоящия случай не може да се приеме, че процесният имот е придобит по
давностно владение от ищеца. За да приемем, че ищецът е придобил по давност правото на
собственост върху имота, следва да бъде установено владението на имота от ищеца, с
намерение за своене в твърдения период от време. Следва да бъде установено също
6
отричане или отблъскване владението на другия съсобственик, както и манифестиране на
намерението за своене на имота пред ответника.
С ТР №1/06.08.2012год. на ОСГТК на ВКС е прието, че независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността е възможно съсобственикът да превърне с
едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже , че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението
да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията между
съсобствениците е приложима презумцията на чл.69 от ЗС, но тя следва да се счита оборена
, ако основанието на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава
и на останалите съсобственици. Затова съсобственикът , който владее цялата вещ е владелец
на своите части и държател на частите на другите съсобственици и трябва да докаже, че е
престанал да държи ид.части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да
ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение трябва да показват по
явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици , да се
манифестират пред тях и да се доведат до знанието им.
В настоящия случай основанието за възникване на съсобствеността за ищеца е
прекратена СИО, а за ответницата наследство на прекратена СИО. След възникване на
съсобствеността фактическата власт върху целия имот е осъществявана от ищеца, видно от
ангажираните по делото гласни доказателства. С оглед основанието на което е придобита
фактическата власт, следва да се приеме, че ищецът е владелец на своята част и държател на
частта на ответника. Т.е. в тежест на ищецът, който като съсобственик твърди придобиване
на имота по давност е да установи, че е превърнал държането на частта на ответницата във
владение за себе си и че я придобил по давност. За да придобие по давност правото на
собственост върху идеалната част на ответницата, ищецът, който не е нейн владелец, а
държател, следва да превърне с едностранни действия държането във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на ответницата. Т.е. такива, видно от които ищецът е престанал да
държи 1/4 от имота за ответницата и е започнал да го държи за себе с намерение да го свои,
като тези действия са доведени до знанието на ответницата. Завладяването частта на
ответницата и промяната в намерението трябва да се манифестира пред нея и да се
осъществява чрез действия,отблъскващи владението й и установяващи своене.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установяват
горепосочените предпоставки, аргументиращи претендираното от ищеца право.
Действително след смъртта на майката на ответницата, ищецът установява фактическа
власт върху имота, поддържа имота и плаща данъци, но това не са действия, характерни за
индивидуален собственик, установяващи външно афиширано намерение за владение на
идеалните части на другия съсобственик./решение №110/20.03.2012год. по гр.дело
№879/2011год. на ВКС, ІІ гр.отделение/. Това е така, защото установената от ищеца
еднолична фактическа власт се приравнява на обикновено ползване , което всеки от
съсобствениците може да осъществява върху имота, съгласно чл.31,ал.1 от ЗС. Липсва
7
манифестиране на намерение, че владее за себе си и идеалната част на ответницата, пред
нея, което владение той противопоставя на нейното право на собственост. За това ,че
установената от ответника фактическа власт върху целия имот се приравнява на обикновено
ползване, говори и обстоятелството,че ответникът е признал права на другия наследник на
майката на ответницата, който заедно с ищеца разпорежда права от съсобствеността,
идентични с тези на ответницата.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът, които носи доказателствената
тежест не установи по пътя на главното и пълно доказване, че е придобил собствеността
върху имота на основание придобивна давност в твърдения период от време. Този извод по
съществото на спора, обуславя извод за неоснователност на предявения иск, предвид на
което, съдът постановява решение , с което отхвърля иска.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на В. Я. М., ЕГН **********, ***, чрез адвокат С. Л., АК
Варна, ***, тел. ********** срещу М. М. М., ЕГН **********, ***, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/4 идеална част от
Апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, находящ се в ***, с площ 110.43
кв.м., ведно с изба № 20 с площ от 8.55 кв.м., ведно с 1.1037% идеални части от общите
части на сградата, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна
сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент в жилищна сграда, на едно
ниво, при съседи: на същия етаж: ***; ***; под обекта ***; над обекта ***,въз основа на
давностно владение от 01.02.2004 г. /датата на смъртта на А. Л. Р./ до 19.09.2022 г, в
отношение на евентуалност към деня на предявяване на иска, на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8