№ 321
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000927 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „ЗАД Армеец“ АД против решение № 260150 от
02.09.2024 г., постановено по т.д. № 140/2020 г., СГС, Търговско отделение, VІ -18 състав,с
което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на П. С. Х., действащ като
едноличен търговец с фирма ЕТ „Пехри-П. Х.“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер
на 234 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № ********** от 12.09.2018 г., за
настъпило на 03.07.2019г. застрахователно събитие – вреди от буря на Оранжериен
комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на гр.
Севлиево, община Севлиево, обл. Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.01.2020 г. до окончателното изплащане, и сума в размер на 434 000,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален
пожар“, обективиран в полица № ********** от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.08.2019
г. застрахователно събитие – вреди от буря и проливен дъжд на Оранжериен комплекс за
биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на гр.
Севлиево, община Севлиево, обл. Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 569,44 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
1
от 31.10.2019 г. до 19.01.2020 г., както и сума в размер на 94 554,00 лв. , представляваща
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Айсберг Груп“ ЕООД като трето лице-помагач
на ответника „ЗАД Армеец“ АД.
Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че
първоинстанционният съд е обосновал изводите си при неправилна, произволна и
избирателна интерпретация на събрания доказателствен материал, като е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необсъждайки част от събраните
по делото доказателства и доводи на страните, допуснал е необоснованост на изводите си и
се е позовал на неотносима към конкретния правен спор съдебна практика. Твърди, че от
представените писмените доказателства: разрешение за строеж, констативен акт обр. 15 за
установяване годността на строежа и удостоверение, се установява, че обектът е бил въведен
в експлоатация по чл. 177, ал.3 от ЗУТ, но те са издадени за строеж, който никога не е бил
реализиран и е наличен само като чертеж в инвестиционния проект, като този строеж е
различен от оранжерията, която в действителност е била изградена на място. Счита за
установено по делото, че измененията на изграденото на място съоръжение спрямо
проектираното по одобрения инвестиционен проект са толкова съществени, че същите
следва да се докажат с преработка на одобрения проект, по смисъла на чл. 154, ал.5 ЗУТ.
Направен е извод, че изграденото на място съоръжение в действителност не е било въведено
в експлоатация към момента на сключване на застраховката, тъй като за него липсва одобрен
инвестиционен проект, какъвто би следвало да е изготвен. На следващо място се изтъква, че
безспорно ищецът е декларирал пред ответното дружество, че изградената на място
оранжерия надлежно е въведена в експлоатация, което обаче е било съзнателно неточно
обявяване, тъй като в действителност за изградената на място оранжерия няма съставена
изискуемата проектна документация и същата не би могла да е въведена надлежно в
експлоатация, което обстоятелство попада в хипотезата на чл. 363, ал. 4 от КЗ. Застраховката
е сключена именно въз основа на така декларираните от застрахования обстоятелства, като
последният е знаел или е бил длъжен да знае, че съгласно т. 10.8. от ОУ на застрахователя,
ако към този момент са били налице нарушения на строително-технически норми,
изисквания правилници и стандарти, то застрахователят е в правото си да не покрива
вредите в случай на настъпване на застрахователно събитие. Освен това, застрахованият е
знаел или е бил длъжен да знае, че съгласно т. 35 от ОУ е бил длъжен, в отговор на
зададените в Предложението за застраховане въпроси, да посочи всички обстоятелства,
които са му били известни и имат съществено значение за оценка на риска и условията, при
които може да се сключи застраховката. Допълва се, че застрахователят е положил
необходимата грижа и не е бил длъжен да полага по - голяма от тази грижа, като изисква от
застрахования самите строителни актове и удостоверения за въвеждане в експлоатация на
съоръжението или да проверява по друг начин истинността на декларираните обстоятелства.
Застрахованият по никакъв начин не е уведомил застрахователя, че при изграждане на
съоръжението са направени съществени изменения в конструкцията му спрямо одобрения
2
инвестиционен проект. Сочи, че неправилно съдът е приел, че по делото не било установено
нито субективния елемент, изискуем от закона за отказ за обезщетяване-съзнателно
премълчаване или неточно заявяване на обстоятелства, попадащи в хипотезиса на чл. 363,
ал.1 КЗ, нито обективния елемент-неточно обявеното или премълчано обстоятелство да е
оказало въздействие за настъпване на застрахователно събитие, доколкото дали неточно
обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на
застрахователно събитие, по делото са налице противоречиви доказателства. Счита, че съдът
необосновано стига до извода, че изпълненият на място модел на конструкцията на
оранжерията притежава повишени якостни характеристики спрямо предвидената по
първоначалния проект. Неправилен е и изводът на СГС, че ако конструкцията е била
изпълнена съгласно всички нормативни изисквания на закона и при нейното оразмеряване
съгласно норматива, отново са щели да настъпят същите вреди от двете застрахователни
събития, доколкото няма доказателства, които да обосновават този извод. За неправилен и
недоказан се счита извода на съда, че настъпилите на 03.08.2019 г. вреди върху металната
конструкция на оранжерията са в причинно - следствена връзка с образуването на т.нар.
„водни торби“ чрез събиране на дъждовна вода в участъците, където е имало разкъсване на
полиетиленовото покритие, което е довело до по - големи натоварвания върху
конструкцията, доколкото противоречи на фактическата обстановка, която се установява от
подписания от представителите на двете страни Опис на повреденото и унищожено
имущество от 04.07.2019 г. и Констативен протокол от 07.08.2019 г. Сочи, че възражението
на ответника за неизпълнение от страна на ищеца на задължението да вземе необходимите
мерки за предотвратяване настъпване на вредите от събитието на 03.08.2019 г. не е
преклудирано, тъй като още в отговора на ИМ, по т.7, б. Б от изложението, ответникът
изрично е възразил, че ищецът не е изпълнил задължението си по т.50.3 ОУ, като не е взел
необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие.
Твърди, че указанията, дадени от застрахователя на ищеца, са били предназначени да запазят
състоянието на обекта до датата на втория оглед от застрахователя, т.е. след 09.07.2019 г.
Допълва, че указанията на застрахователя, че ищецът може да привърже найлоните, с оглед
да не се увеличат щетите, не са изпълнени, или са били само частично изпълнени от ищеца,
поради което същият не е положил дължимата грижа, за да предотврати на настъпването на
застрахователното събитие, респ. да намали размера на щетите. Твърди, че
първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл по доводите на ответника за изначална
липса на покрит риск и липса на пасивната материално-правна легитимация, направени в
отговора на ИМ.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се и
направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЕТ „Пехри-П. Х.“, с който същата се
оспорва като неоснователна. Твърди, че промените в техническата спецификация на част от
елементите на договорената за доставка и монтаж оранжерия е извършено по предложение
на дружеството, извършващо изграждането на оранжерията, след представяне от страна на
същото на нова техническа спецификация, представляваща Анекс 3 към Договор № 463
3
ДМ/05/15/1/26.05.2015 г. Във връзка с предлагането на новата техническа спецификация е
изискано становището на инж. Б. Н. Б., в качеството му на проектант и изготвящ
Инвестиционния проект на обекта, който е заключил, че приложената нова техническа
спецификация, не представлява съществена промяна на обекта, отчетено спрямо
първоначалните характеристика на същия. Извършените промени са представени за
одобрение и съгласуване и на ДФ „Земеделие“. Въз основа на направеното от ДФ
„Земеделие одобрение на извършените промени е сключен Анекс 11/07.04.2017 г. към
Договор № 07/04/1/0/02504/03.02.2016 г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Пехри", който е
представен от ищеца на ответника още през 2017 г., при сключване на застрахователна
полица № **********/2017. При сключване на застрахователния договор ответникът е
изискал с писмо по електронната поща от ищеца и същия е представил отново по
електронната поща: Приложение 1 към Договор, сключен с Държавен фонд Земеделие;
Приложение 3 към Договор, сключен с Държавен фонд Земеделие; Количествено-
стойностна сметка за изграждане на оранжерията и спецификация на фолиото; Нотариални
актове и други документи, доказващи собственост или право на ползване на засадените
масиви с кадастралните им номера; Договор с ДФЗ и “Айсберг Груп”; Приемо-предавателен
протокол с “Айсберг Груп” /. Акт 15 е изискан и представен на застрахователя едва след
настъпване на първата щета. По отношение на Проектната документация сочи, че същата е
изискана от ищеца също след настъпване на първото застрахователно събитие, с писмо от
22.07.2019 г. Допълва се, че при сключване на застрахователния договор, застрахователят е
извършил оглед и заснемане на застрахования обект, като същият е приел да застрахова и да
носи риск за застрахования обект във вида и състоянието, в което се намира той към датата
на сключване на застрахователния договор. Застрахователят не може да се позове на факт, за
чието съществуване е знаел или е могъл да узнае, полагайки дължимата грижа, към момента
на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, включително относими към
изключения риск обстоятелства. Разпоредбите на КЗ относно съзнателно неточно обявяване
или премълчаване на информация от застрахования преди сключване на застрахователния
договор са приложими при незнание на съответното обстоятелство от застрахователя, а в
случая застрахователят е знаел точно какъв вид е съоръжението, което застрахова, като е
допуснат през годините на застраховане подробно да огледа и заснеме същото, поради което
и не е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. По
отношение на възражението по чл. 363, ал. 4 от КЗ, счита, че не е налице съзнателно
неточно обявяване на информация, извършено от застрахования при сключване на
застрахователния договор. Сочи, че изграденият оранжериен комплекс има по-добра
носимоспособност от проектния такъв. Твърди, че по делото се установява, че настъпилите
увреждания от събитието от 03.07.2019 г. са способствали и допринесли в огромна степен за
настъпване на значително по-големите щети от последващото събитие, настъпило на
03.08.2019 г. За неоснователно счита възражението на ответника, че няма събрани никакви
доказателства по делото, че ако конструкцията е била проектирана и изпълнена съгласно
всички нормативни изисквания отново е щяла да претърпи същите увреждания. Допълва, че
по делото не се установява неподдържане на застрахованото имущество в изправност
4
съответно нестопанисване на имуществото с дължимата грижа, както и не се установява да
не са взети от застрахования необходимите мерки за предотвратяване настъпването на
застрахователното събитие. Сочи, че видно от представения въпросник към процесната
застрахователна полица, преди сключване на договора застрахователят не е поставил
писмено на застрахования въпроси, свързани с начина на изграждане на оранжерийния
комплекс, което означава, че за застрахователя това не е било съществено за риска
обстоятелство /чл. 362, ал. 2 КЗ./. Намира за неоснователно възражението на ответната
страна, че ищецът не е претърпял загуби. По отношение оспорването на размера на
присъденото обезщетение сочи, че страните не са уговорили отчитане на амортизация и
естествено овехтяване при директно прилагане на счетоводна формула за обезценяване. От
изложеното следвало, че законът и договорът между страните изискват обезщетението,
дължимо се от застрахователя да е такова, че да се възстанови имота на ищеца във вида, в
който е бил преди настъпване на застрахователното събитие. Иска се обжалваното решение
да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице помагач „Айсберг Груп“
ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна. На първо място твърди, че
застрахованият не е декларирал неверни обстоятелства, а застрахователят не е поставил
въпроси досежно обстоятелствата, които сега твърди, че са били от значение за интереса му
от встъпване в договора. При липса на зададени въпроси, при пропуск да се изискат каквито
и да било документи във връзка със СМР, при изпращане на оглед на лице, което няма
необходимата компетентност, не може да се очаква застрахованото лице еднолично да
„брани“ интереса на застрахователя от встъпване в договора, като му представя ред
непоискани писмени документи. Неоснователно е твърдението, че е налице неточно
обявяване на обстоятелства - ищецът е обявил точно и вярно всички обстоятелства, за които
са му поставени въпроси и е представил всички документи, такива каквито са. Допълва, че
извършените промени са установими при обикновен преглед от неспециалист, поради което
заключва, че застрахователят не е пропуснал да ги установи, а е приел, че нямат значение за
застрахователните рискове, чието покритие е гарантирал. Изтъква, че извършените от
третото лице помагач промени в конструкцията не се намират в причинно-следствена връзка
с настъпване на увреждането. Уврежданията на оранжериите са резултат от реализирал се
застрахователен риск под формата на вятър и дъжд, и не са настъпили в следствие на
конструктивна неспособност на съоръженията да издържат обичайни външни натоварвания.
Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Апелативен съд-София, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба на ЕТ „ПЕХРИ-П. Х.“ срещу
дружеството жалбоподател.Подържа се в исковата молба,че ищецът сключил с ответника
договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“ с полица
№**********/12.09.2018г. за оранжериен комплекс за биоягоди, находящ се в землището на
5
гр. Севлиево. На 03.07.2019 г. при разразила се буря е нанесена щета на оранжерията,
изразяваща се в разкрити тунели и разкъсан полиетилен, който е негоден за употреба и
следва да се замени с нов. За настъпването на щетата своевременно е уведомен
застрахователя и била образувана преписка по щета № 1701080100002. Застрахователят е
извършил оглед, заснемане и опис на увреденото имущество. Стойността на нанесената
щета е изчислена на 321 049,51 лв. съгласно направена оферта за възстановяване на щетите.
На 03.08.2019 г. отново имало гръмотевична буря, със силни валежи и вятър, която
увредила допълнително оранжерийния комплекс. Нанесени били увреждания по част от
металната конструкция на оранжерията, която била огъната, с разкрити тунели и разкъсан
полиетилен. Застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие, съгласно изискванията
на Общите условия на застраховката и била образувана преписка по щета №
17019080100003. По преписката застрахователят извършил оглед, заснемане и опис на
увреденото имущество. Стойността на нанесената щета е изчислена на 620 290,70 лв.,
съгласно направена оферта за възстановяване на щетите. След представяне на всички
изискуеми документи и спазването на всички изисквания, поставени от застрахователя,
същият не се произнесъл по предявените претенции. С писмо изх. №100-5509/31.10.2019 г.
застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение по двете преписки по
щети, позовавайки се общо и формално на Общите условия на застраховката. С писмо от
18.12.2019 г. застрахователят потвърдил изцяло становището си по двете преписки.Иска се
да бъде постановено решение,с което ответникът бъде осъден да заплати сумата от 234
000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените при настъпилото
на 03.07.2019 г. събитие вреди, сумата от 434 000,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените при настъпилото на 03.08.2019 г. събитие вреди /като с
протоколно определение от 27.09.2022 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на исковете чрез увеличение на техния размер, както следва: от 10 000,00 лв. на
234 000,00 лв. за настъпилото на 03.07.2019 г. събитие, съотв. от 15 500,00 лв. на 434 000,00
лв. за настъпилото на 03.08.2019 г. събитие/, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на подаване на исковата молба –20.01.2020 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 569,44 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 19.01.2020 г. съгласно молба – уточнение вх.
№ 64979 от 06.07.2020 г.
Ответникът –настоящия жалбоподател е оспорил предявените искове- оспорва наличието на
покрит застрахователен риск, настъпването на събитие, имащо качеството „застрахователно“
и покрито при условията на застрахователния договор. Подържа се,че не се е съгласил да
покрива риска от увреждания на оранжериите, настъпили в резултат на конструктивна
неспособност на съоръженията да издържат обичайни външни натоварвания, вследствие на
което били причинени уврежданията. Подържа се,че причината за увреждане на покривното
покритие и за разрушаване на металната носеща конструкция на оранжериите е
несъобразено с нормативните условия на местността и с проектната документация
строителство. Поддържа, че са налице изключени рискове по т. 10.8 от Общите условия –
съоръжението не е било изградено съобразно приложимите технически норми, поради което
6
то е било непригодно да съхрани конструктивната си цялост при подобни метеорологични
събития; т. 10.10 от Общите условия – строителството на оранжериите е изпълнено в
противоречие с изискванията за механично съпротивление и устойчивост по чл. 169, ал. 1, т.
1 ЗУТ; т. 10.14 от Общите условия – укрепващите елементи на съоръжението не са
осигурявали адекватна устойчивост на оранжериите, включително и поради неподходящо
избраното сечение на стоманените колони /несъответстващо на сечението по проекта/ и
поради проектантска грешка, както и бил налице изключен риск по т. 10.21. Подържа се,че
от страна на ищеца е налице съзнателно неточно обявяване на информация и обстоятелства
относно конструкцията на съоръжението.декларираното от ищеца, че оранжерията била в
експлоатация, което не отговаряло на обективната действителност, тъй като за процесната
оранжерия не бил издаван акт образец 16 по чл. 7, ал. 3, т. 16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г.
Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като бъдат присъдени направените по
делото разноски.
По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника „Айсберг Груп“
ЕООД.В представеното от третото лице становище се подържа,че строителството на
оранжерията, е извършено съобразно всички относими законови норми, като обектът нямал
строителни дефекти и недостатъци, както и такива в резултат на употреба на неподходящи
материали. Подържа се,че със сключването на договор за застраховка „Индустриален
пожар“, рискът от увреждане на съоръжението е прехвърлен върху застрахователното
дружество и то е отговорно за настъпване на увреждането. Към момента на сключването на
полицата, обектът бил завършен и въведен в експлоатация и застрахователят е имал
обективната възможност да оцени състоянието на съоръжението и обективното му
съответствие с уговореното. В случай на изпълнени в отклонение от строителните правила
дефекти на застрахования обект, съществуващи към момента на сключването на договора, за
които застрахователят при полагане на дължимата грижа е могъл да узнае, не се касае за
изключен риск, тъй като застрахователят е следвало да съобрази състоянието на обекта и
именно с оглед на него да е приел сключването на договора. Подържа се,че прилагането на
разпоредбата на чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ изисква установяване на пряка- причинно следствена
връзка между неизпълнение на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката,което е значително с оглед на интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
В процесния случай не се установява неизпълнение на задължение по договора,което да е
способствало за настъпването на застрахователното събитие или да е оказало друго
въздействие върху него, поради което застрахователят дължи претендираните от ищеца
обезщетения.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа
страна:От представените писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик
на оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, изграден в поземлени имоти с
идентификатори № 65927.95.5, № 65927.96.8 и № 65927.96.9 в землището на гр.
Севлиево, общ. Севлиево, обл. Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“ ,с обща
7
площ по документи за собственост 81 579 кв.м. Оранжерията е разделена на три блока, като
същата представлява метална конструкция с покрив от единично полиетиленово фолио,
който предпазва насажденията от градушка и силно слънце, а отстрани е поставена мрежа.
Съгласно инвестиционния проект, изготвен от инж. Б. Б., оранжерията се изпълнява с
метална носеща конструкция и представлява метални арки с отвор (ширина) 8.5 м.,
разположени през 2.5 м. и стъпващи на колони, разположени през 2.5 м. по дължината на
съоръжението. Цялата конструкция е укрепена с хоризонтални и вертикални (диагонални)
връзки в началото и края и по дължината на оранжерията. Височината на колоните е 2 м. над
терена, обща дължина 2.75 м. Изграждането на оранжерията било финансирано по Договор
№ 07/04/1/0/02504/03.02.2016 г., сключен между ищеца и Държавен фонд „Земеделие“ за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ за изпълнението на одобрен
проект 07/04/1/0/02504 „Създаване на биологични насаждения от ягоди и малини и
изграждане на оранжерия за биологично производство“. Съгласно клаузата на чл. 13, ал. 5 от
договора, ищецът – ползвател е длъжен да сключи и поддържа валидна застраховка на
имуществото, предмет на подпомагане, по неговата действителна стойност, за срока от
датата на подаване на заявка за плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от договора без
право на подзастраховане. Договорът следвало да бъде сключен с уговорка в полза
на Държавен фонд „Земеделие“, като при тотална щета на застрахованото имущество в
резултат на събитие, покрито по условията на договора за застраховка,
застрахователят изплаща обезщетение на ФОНДА до размера на отпуснатата финансова
помощ /в този случай със сумата на застрахователното обезщетение се намалява размерът на
задължението на ползвателя към ФОНДА/, а при частично погиване на застрахованото
имущество, обезщетението се изплаща на ползвателя – ищец /който е длъжен да възстанови
подпомогнатия актив и да уведоми фонда при привеждането му във функционално
състояние/ - чл. 13, ал. 5, т. 1 от договора. Застраховката следва да покрива рисковете,
посочени в Приложение 3 „Застрахователни рискове“ съгласно чл. 13, ал. 5, т. 3 от договора.
С Договор № 463- ДМ/05/15/1 от 26.05.2015 г. ищецът възложил изграждането на
оранжерията за биологично производство на ягоди на „Айсберг Груп“ ЕООД. Неразделна
част към договора е Приложение №1, представляващ Спецификация по Част „Изграждане
на оранжерия за биологично насаждение от ягоди“. По делото е представен анекс № 3 от
10.02.2017 г. към Договор № 463 ДМ/05/15/1 от 26.05.2015 г., с който в чл.2 страните се
съгласяват, че изменят количества на материали, единични цени и общите площи на трите
блока, описани в две приложения към анекса, в резултат на което общата стойност на
договора се намалява. Представени са приложенията към анекса, едното от които
представлява спецификация по част „Изграждане на оранжерия за биологично насаждение
от ягоди“. С молба вх. № 02-6500/1084 от 27.02.2017 г. ищецът уведомил ДФ „Земеделие“, че
съгласно получено писмо от доставчика на оранжерията предвид спецификата на терена се
налагат незначителни промени в техническата спецификация на елементите на договорената
за доставка и монтаж оранжерия с цел повишаване стабилността на конструкцията. Във
връзка с тези промени е представено становище от инженер Б. Б., съгласно което
8
приложената техническа спецификация на оранжерията, описана в анекса към договора за
извършване на доставка и монтаж на оранжерия, сключен между ЕТ „Пехри– П. Х.“
и „Айсберг Груп“ ООД от дата 26.05.2015 г. не представлява съществена промяна на обекта
спрямо първоначалните характеристики. Въз основа на представените от ищеца документи
за извършени промени, на 07.04.2017 г. между ищеца и ДФ „Земеделие“ е сключен
Анекс II към Договор № 07/04/1/0/02504/03.02.2016 г., съгласно който се променя одобрената
финансова помощ, като Приложение №5 „Количествено стойностна сметка“ към Договора
от 03.02.2016 г. се заличава и се създава Приложение №5 „Таблица за одобрените
инвестиционни разходи“ към сключения Анекс II .По делото са представени от Община
Севлиево документите, свързани с изграждане и пускане в експлоатация на оранжерийния
комплекс за биологично насаждение от ягоди. За обекта е издадено разрешение за строеж №
86/01.06.2015 г. на гл. архитект на Община Севлиево, изготвен е комплексен доклад за
оценка съответствието на обекта с инвестиционния проект, констативен акт от 02.08.2017 г.
за установяване годността за приемане на строеж /Обр. 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба
№ 3 от 31.07.2003 г./, както и удостоверение № 52 от 04.10.2017 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж пета категория със ЗП 44498 кв.м., видно от което обекта е бил
въведен в експлоатация.На 12.09.2018 г. между ищеца, в качеството му на застрахован, и
ответника, в качеството му на застраховател, е бил сключен при ОУ договор за имуществено
застраховане, обективиран в застрахователна полица „Индустриален
пожар“ № **********/12.09.2018 г., с предмет Оранжериен комплекс съгласно Приложение
№ 1 към Договор за отпускане на финансова помощ № 07/04/1/0/02504/03.02.2016 г., при
покрити рискове, посочени в застрахователната полица, в т. ч. „буря“ и „проливен дъжд“ –
клаузи Б1 и Б2. Застрахователната сума възлиза на сумата от 2 299 797,86 лв., като
периодът на покритие на застраховката е 12 месеца – от 00:00 часа на 13.09.2018 г. до 24:00
на 12.09.2019 г. По делото е представен въпросник – предложение към процесната
застрахователна полица, който е попълнен от ищеца на 12.09.2018 г. В същия е посочено, че
конструкцията е метална, отстоянията между блоковете, година на строеж и обща площ,
покритие, застрахователна сума. На въпроса дали съоръженията са проектирани съгласно
действащите нормативни и законови разпоредби е отговорено утвърдително. Отговорено е
утвърдително и на въпросите дали блоковете са въведени в експлоатация, както и режима на
работа на всеки един от тях. В графата относно данни, факти и обстоятелства, свързани с
оценка на риска е отбелязано, че полиетиленовото покритие и кристалната мрежа се събират
през зимния сезон.
Съгласно анекс № 1 към застрахователната полица, в случай на настъпване на
застрахователно събитие – при пълна щета на застрахованото имущество – обезщетението се
изплаща на Държавен фонд „Земеделие“ до размера на получената финансова помощ (т. 1, б.
а), а при частично погиване на застрахованото имущество – на застрахования - ползвателя на
помощта (т. 1, б. б), като добавъкът влиза в сила от 00.00 часа на 13.09.2018 г. и е валиден до
24.00 часа на 12.09.2019 г. (т. 2), като всички останали условия по застрахователната полица
остават непроменени (т. 4). С анекс № 2 към застрахователната полица, страните са се
съгласили, че застрахователното покритие за застрахования оранжериен комплекс влиза в
9
сила след извършен оглед от страна на застрахователя, констатиран с протокол за оглед,
подписан от застрахования или от негов упълномощен представител и застрахователя (т. 1),
застрахованият се е съгласил да спазва всички утвърдени технологии и стандарти и/или
изисквания, вкл. на производителя за поддържане, стопанисване и експлоатация на
застрахования оранжериен комплекс, вкл. и в периода, в който оранжерийният комплекс не е
в експлоатация поради сезонния режим на работа; застрахованият е длъжен своевременно
в края на работния сезон, но не по- късно от 01.10.2018 г. да прибира полиетилена и
кристалната мрежа, съобразно техническите изисквания на производителя, като за щети в
резултат от неспазване на тези изисквания, застрахователят не носи отговорност (т. 2). В т.3
е договорено самоучастие на застрахования в размер на 5% във всяка щета, но не по- малко
от 500,00 лв.
Съгласно клаузите на представените по делото и действащи между страните Общи условия
за застраховка „Индустриален пожар“, застрахователят осигурява застрахователно покритие
срещу рискове клауза Б1 –буря (т. 7. 2) и клауза Б2 –проливен дъжд, наводнение от природно
бедствие (т. 7. 3). Съгласно т. 77 от ОУ на застраховката бурята е дефинирана като природно
явление, при което вятърът е със скорост над 15 м/сек., а в т. 78 от ОУ проливен дъжд е
дефиниран като падане на големи количества валежи за кратко време. Разрушителното
действие на бурята се изразява в чупене на клони на дървета, събаряне на комини, керемиди,
капаци от покриви на сгради и постройки, изкореняване на дървета. Покриват се вредите,
изразяващи се в събаряне, счупване, разкъсване, отнасяне или друго механично увреждане
на застрахованото имущество. Съгласно общите изключения, посочени в Общите условия,
застрахователят не покрива вреди, настъпили в резултат на нарушени строително-
технически и противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти, строителни
дефекти и недостатъци, нарушение на строителните технологии, инструкции за
експлоатация, некачествен монтаж и ремонт, недостатъчна или неправилна поддръжка,
просмукване на влага в резултат на неотстранени повреди по конструкции, съоръжения и
инсталации, вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение на
нормативните изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития (т. 10.8),
неспазване на утвърдени технологии и стандарти, неправилна експлоатация, неправилно или
безстопанствено съхранение, липса на подходяща квалификация на персонала (т. 10.10),
корозия, фабричен или скрит дефект, механични смущения, употреба на неподходящи
материали, лошо изпълнение, технологичен брак, проектантска грешка, амортизация,
износване на части (т. 10.14), грешки или дефекти в проектирането, материалите,
изработването или грешки в технологичния процес (т. 10.21). През срока на застраховката
застрахованият е бил длъжен да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го
стопанисва с грижата на добър стопанин (т. 50.1), както и да вземе необходимите мерки за
предотвратяване настъпването на застрахователното събитие (т. 50.3). Застрахователното
обезщетение е до действителния размер на вредата, претърпяна от застрахования към датата
на настъпване на застрахователното събитие (т. 57).
По делото не е налице спор, че на 03.07.2019 г. и на 03.08.2019 г. в района на местностите
10
„Вран“ и „Цачевското“, гр. Севлиево, Област Габрово, се е развила мощна купесто-
дъждовна облачност, има гръмотевични бури, краткотрайни интензивни валежи от дъжд и
градушка и силен поривист вятър от запад-северозапад. По данни от измерванията в
климатичната станция в Севлиево на 03.07.2019 г. между 20:10 и 20:30 часа в района на
станцията има гръмотевична буря с краткотраен дъжд и духа силен югозападен вятър със
скорост 20 м/с. На 03.08.2019 г. между 16:00-16:30 ч. в района на Севлиево има
гръмотевична буря с краткотраен дъжд и духа силен северозападен вятър със скорост от 20
м/с. В писмото на НИМХ от 27.03.2020 г. е посочено,че данните, измерени в станцията в
Севлиево са представителни за местностите „Вран“ и „Цачевското“, като в станцията
скоростта на вятъра се измерва с ветромер тип „Вилд“, с който могат да се отчитат скорости
до 20 м/с.На 04.07.2019 г. ищецът уведомил застрахователя за настъпило на 03.07.2019 г.
застрахователно събитие, изразяващо се в настъпили щети по найлона в резултат на
възникнала буря, за което е заведена щета № 17019080100002. На същата дата е съставен
Констативен протокол от извършен оглед на обекта и е извършен опис на повреденото и
унищожено имущество по образуваната щета, в който е описано количеството на увреденото
полиетиленово покритие на оранжерията. Изготвен е опис на повреденото и унищожено
имущество по заведената щета.Не е спорно по делото, че служител на застрахователят е дал
указания на ищеца с писмо на ръководител Направление „Ликвидация на имуществени
щети“, при ЗАД „Армеец“, „да не се променя обстановката, може само да привърже някъде
найлоните, с оглед да не се увеличат щетите“. Посочено е, че това указание е важно, тъй като
в констативния протокол това не е записано и „да не стане недоразумение“.
На 09.07.2019 г. е извършен повторен оглед на оранжерията съвместно от представители на
застрахователя и ищеца, за което е съставен констативен протокол. На същата дата е
съставен приемателен протокол за представени документи от потребителя на
застрахователни услуги, видно от който ищецът е предал на ръководител Направление
„Ликвидация на имуществени щети“ документи под опис.
За събитието, настъпило на 03.08.2019 г. е заведена щета № 17019080100003 от 05.08.2019 г.,
като в уведомлението е посочено, че поради възникнала буря са нанесени щети на найлона и
металната конструкция на оранжериите. По делото са представени Констативен протокол от
07.08.2019 г. и от 28.08.2019 г. за извършен оглед на обекта съвместно от ищеца и
представител на ответника. В протоколите е констатирано, че вследствие на разразилата се
на 03.08.2019 г. буря има разкъсване на покриващия найлон в различна степен и в трите
блока, а в блокове № 1 и № 3 има деформация на металната конструкция. В констативния
протокол от 07.08.2019 г. е посочено, че след първото събитие, за което е била образувана
предходната щета не са предприети действия по ремонт на оранжерията.
С Писмо от 02.10.2019 г. ищецът е отправил покана до застрахователя да му заплати
застрахователно обезщетение, съобразно сключената застраховка.
С писмо изх. № 100-5509/31.10.2019 г. застрахователят е уведомил ищеца, че са налице
обстоятелства, поради което за него не възниква задължение за плащане на застрахователно
обезщетение по двете заведени щети. В писмото е мотивиран отказ за изплащане на
11
обезщетение със заключение от независими експерти, според които изграденият оранжериен
комплекс реално не отговаря на предоставения на застрахователя разработен и одобрен
инвестиционен проект; че съществуващия оранжериен комплекс не отговаря на
нормативните документи, предвид района на изграждане и проектната документация на
строителство. Посочени са несъответствията в конструкцията според проекта и
изпълнението на място. Посочено е, че за настъпилите промени не са представени
необходимите строителни документи.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно- техническа експертиза, изготвено
от вещо лице инж.Н.. Вещото лице е посочило, че след преглед на строителната
документация и направените замервания при огледа и сравнение с изпълнената на място
конструкция, е установила несъответствие между одобрената строителна документация и
изпълнението на процесната оранжерия. Посочено е, че не е представена строителна
документация за направените промени. Вещото лице е изложило, че при огледа е установена
липса на надлъжни хоризонтални връзки между колоните и противоветрови връзки между
крайните рамки. Липсват елементи от пространствено укрепване на конструкцията.
Променени са междуосията в двете посоки, променени са сеченията на елементите, което
води до изменение на конструкцията. С оглед на констатациите вещото лице е заключило, че
съоръжението не отговаря на проектната документация, като е изразило становище, че
изградената на място конструкция е с намалена носимоспособност на елементите. Посочено
е, че констатираните повреди в отделни елементи, частично или изцяло разрушени в отделни
участъци са причинени от недостатъчната носимоспособност на вложените в обекта тръбни
елементи и възникналата метеорологична обстановка.
По делото е представено заключение и от вещото лице П. Х.,съгласно което настъпилите
увреждания в оранжерийния комплекс са в пряка причинно следствена връзка с
метеорологичната обстановка на 03.07.2019 г. и на 03.08.2019 г. Вещото лице е установило,
че на място е била изградена стоманена носеща конструкция на три оранжерийни блока,
която е еднотипна. При условията на метеорологичната обстановка на 03.07.2019 г. и при
скорост на вятър от 20 м/с. е разкъсано полимерното покритие на част от оранжерийния
комплекс в трите блока. Полимерното покритие не е демонтирано или поправено и при
обстоятелствата на 03.08.2019 г. се е стигнало до нови щети, включително разрушаване на
част от стоманената носеща конструкция в блокове 1 и 3 на комплекса. След нарушаването
на покривното полимерно покритие на оранжерийните блокове при първото събитие са били
създадени допълнителни неблагоприятни условия по отношение на ветровото въздействие
върху носещата стоманена конструкция, като е влошило аеродинамичното поведение,
което е довело до нейното разрушаване в някои участъци на блокове 1 и 3 на оранжерийния
комплекс. Вещото лице е установило, че е налице несъответствие между одобрената
строителна документация и изпълнената строителна конструкция. Двете конструкции се
различават по характеристики. За направените изменения не е представена строителна
документация, тъй като проектантите са ги определили като несъществени. Вещото лице е
изразило, че констатираните повреди на носещата конструкция след събитието на 03.08.2019
12
г. са индикация за недостатъчна носимоспособност на изградената стоманена конструкция.
Освен недостатъчната носимоспособност на напречните рамки, принос за настъпилите
вреди по стоманената конструкция има и реализираната несъвършена конфигурация на
пространствено укрепване на конструкцията, която не му позволява да работи ефективно без
помощта на елементите на покритието. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че
двете конструкции се различават съществено, допуснатите отклонения са много съществени,
защото почти всичко, което може да се смени, е сменено, включително застроената площ на
отделните блокове е различна.
От заключението на приетата по делото комплексна техническа експертиза, изготвена от
вещите лица В. С., Р. Л. и С. А. се установява, че в изградената на място конструкция,
преместванията, деформациите и напреженията са по-високи от при проектната,
следователно нейната носимоспособност е по-малка от тази на проектната.
По делото е представено заключение и от назначената комплексна техническа експертиза,
изготвена от вещите лице С. С., А. Г. и Н. Н..От заключението се установява,че
намаляването на сечението на елементите на конструкцията е свързано с намаляване на
подпорното разстояние, както и осовото разстояние между отделните рамки, което води до
промяна на напрегнатото и деформираното състояние на конструкцията,променя се
статистическата схема на работа на конструкцията, като се запазват натоварванията върху
нея-хоризонтални и вертикални. Според заключението направеното изменение на
конструкцията е съществено по смисъла на чл.154,ал.5 оат ЗУТ и за същото следва да е
налице преработка на одобрения проект.
По делото са представени заключения от съдебно- техническа експертиза, изготвени от
вещите лица Д. Й. - Г. и В. Т..Съгласно заключението двата типа конструкции - „ашор“
/която е първоначално проектираната по инвестиционен проект/ и „има“ /която е изпълнена
на място/ не са надлежно оразмерени. При варианта „ашор“ липсата на носимоспособност е
по- голяма с 35% в сравнение с изградената на място конструкция „има“, при която
недостига на носимоспособността е 15%. Реализираната на място конструкция, има
повишени якостни характеристики в зоната на връзка дъга- колона, както и има по- висока
носеща способност спрямо предвидената в първоначалния проект. Вещите лица дават
заключение, че разрушенията на конструкцията, не са настъпили вследствие на ветровите
въздействия от събитията. При първото събитие на 03.07.2019 г. полиетиленът е бил
разкъсан в зоната на прикрепяне към конструкцията, като при това събитие конструкцията
не е била компрометирана. При второто събитие на 03.08.2019 г. се е разразила буря с
проливен дъжд, което е довело до формиране на т.нар. „водни торби“, които представляват
депресивни зони, пълни с вода, която е създала натоварване многократно по- високо от
предвиденото за конструкцията. Вещите лица заключават, че причина за настъпване на
щетите от второто събитие с разрушения в конструкцията, е формиране на водни торби
поради неопънатия полиетилен в проектно положение в резултат на първото събитие, при
което натоварването многократно е надхвърляло изчислителното натоварване на
конструкцията.
13
По делото е представено заключение на назначената съдебно-оценителна експертиза,която е
изпълнена от вещо лице Д. С., съгласно което справедливата пазарна стойност за двете
щети, нанесени от бурите на 03.07.2019 г. и на 03.08.2019 г., е 243 768, 73 лв., при
изчислението на която стойност са приложени амортизационни отчисления. Съгласно
заключенията представени от съдебно- оценителна експертиза,изпълнена от вещото лице
Ж. Ж. в резултат на събитието, настъпило на 03.07.2019 г. са нанеси щети
на полиетиленовото покритие, както следва: Блок № 1- 2430 кв.м., Блок № 2 – 9216 кв.м,
Блок № 3- 7146 кв.м. или общо увреденото полиетиленово покритие от първото събитие е
18 792 кв.м. Вещото лице е заключило, че възстановителната стойност на щетата към
момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 220 400,00 лв. без ДДС,
съответно на 264 480,00 лв. с ДДС, а съгласно допълнителното заключение на вещото лице,
възстановимата стойност, след отчитане на амортизации и овехтяване възлиза на 125 718,48
лв. При настъпилото на 03.08.2019 г. събитие са нанеси щети на полиетиленовото покритие
по блокове: Блок № 1- 3204 кв.м., Блок №2 – 2052 кв.м., и Блок № 3- 18504 кв.м. или общо
увреденото полиетиленово покритие от второто събитие е 23 760 кв.м. При второто събитие,
настъпило на 03.08.2019 г. е била увредена металната конструкция на оранжерията по
блокове: Блок № 1- 2902 кв.м., и Блок № 3- 2661 кв.м или общо увредената площ от
металната конструкция е 5 563 кв.м. Вещото лице дава заключение, че възстановителната
стойност на щетата към момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на
571 950,00 лв. без ДДС, съответно на 686 340,00 лв. с ДДС, а съгласно допълнителното
заключение на вещото лице, възстановимата стойност, след отчитане на амортизациите
възлиза на 394 380,56 лв. Към 03.07.2019 г. действителната пазарна стойност на актива е в
размер на 2 110 691,00 лв., а към 03.08.2019 г. същата възлиза на 1 761 866,00 лв.
По делото са разпитани четирима свидетели,които установяват следното:
Свидетелят Б. установява,че е проектант на строителни конструкции, изготвил част
„строителни конструкции“ на инвестиционния проект за процесната оранжерия, той е
подписал акт обр. 14 и акт обр. 15 за оранжерията за ягоди в гр. Севлиево.Свидетелят
установява, че е имало промяна в конструкцията по искане на инвеститора, за което е
подписал акт за съответствие. Според свидетеля измененията отговаряли на законовите
норми и че е извършил проверка на носимоспособността и е подписал, че същата
съответства на норматива.
Свидетелят К. установява, че е бил проектант по част „архитектура“ на инвестиционния
проект за процесната оранжерия и е подписал констативен акт образец 15 за оранжерията
.Свидетелят установява, че е имало препоръка за дребни изменения по проекта, които от
строителна гледна точка били по- удачни. Според свидетеля тези промени по проекта били
несъществени като промяна, поради което подписал констативния акт.
Свидетелката Т., служител в ответното дружество в град Габрово установява, че преди
сключване на процесния застрахователен договор, е бил извършен оглед на оранжерията на
ищеца в град Севлиево. На огледа присъствала тя и господин П. Х.. Преди да се извърши
огледа и да се сключи застраховката, ищецът заявил, че обектът е въведен в експлоатация.
14
Свидетелката установява,че застрахователят не поставил под съмнение дали обекта
действително има одобрение, дали има архитектурен проект, и дали има издаден акт –
образец 15,поради това, че при огледа съоръжението било видимо изградено и готово за
функциониране. Свидетелката установява, че строителна документация за обекта
застрахователят не е изисквал, тъй като не е била необходима.
Свидетеля С. П., син на ищеца, установява, че ищецът е сключил две поредни застраховки с
ответника, като първата била през 2017 г., а втората била през месец септември 2018 г. При
сключване на застрахователната полица от страна на застрахователя не били изисквани от
застрахователя документи, свързани с проектирането, акт обр. 14 или акт обр. 15.
Документите, които изискал застрахователя бил договорът с изпълнителя на проекта,
договора с ДФ „Земеделие“ и анексите към него и впоследствие била изискана
спецификация на полиетилена, който бил полаган. Свидетелят установява, че строителната
документация била изискана, след като настъпили щетите.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна следното:Съдът е
приел,че в настоящия случай са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с
правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ: 1/. накърняване на имуществено право, което е
застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие /риск/;
2/. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено
застраховане на увредената вещ и 3/. за ищеца да е възникнало право да получи
претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за
имуществено застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при
възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на
уговореното застрахователно обезщетение.Съдът е приел,че общата характеристика на
всички основания за отказ от заплащане на застрахователното обезщетение се изразяват в
това, че за да бъдат законосъобразно приложени основанията за отказ /пълен или частичен/
следва да е налице пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
размера на вредите, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото или
техният размер да бъде намален. В този смисъл са разпоредбите на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал.
4 и 5 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, като доказването на причинната връзка е в тежест на
застрахователя. Причинно-следствената връзка не се презумира и в случаите, когато в
застрахователния договор или общите условия към него е предвидено друго, вкл. че при
конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението. Съдът
е приел,че са неоснователни релевираните от ответника възражения за наличие на изключен
риск по т. 10.8; т. 10.10; т. 10. 14. и т. 10.21 от Общите условия, поради обстоятелствата, че
обекта не е бил изграден съобразно приложимите строително-технически норми, поради
строителни дефекти и недостатъци, съответно поради проектантска грешка, както и поради
наличие на съзнателно неточно обявяване на информация и обстоятелства съгласно чл. 363,
ал. 4 КЗ. Съдът е приел,че по делото е установено , че за изграждането на оранжерията е
15
било издадено разрешение за строеж, съставен е констативен акт обр. 15 за установяване
годността за приемане на строеж на 02.08.2017 г. и че обекта е бил въведен в експлоатация,
за което на 04.10.2017 г. е издадено удостоверение по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. От съдържанието на
въпросника към застрахователния договор е видно, че ищецът е декларирал, че оранжерията
в експлоатация.Поради това съдът е приел,че е неоснователно явява възражението на
ответника, че не е издаден административен акт на компетентен държавен орган, с който
експлоатацията на оранжерията да е разрешена, както и че ищецът обявил неточно това
обстоятелство, поради което е налице основание за отказ съгласно чл. 363, ал. 4 КЗ.Съдът се
е позовал на практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК,с която е прието, че
правно значимо за отказа на застрахователя да плати обезщетението при настъпило
застрахователно събитие е само такова поведение на застрахования, което е последващо
спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, договора/респ. Общите условия/ изисквания за действия или
бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към
ограничаването им. Съдът се е позовал на мотивите на решение № 89/24.09.2014 г. по т. д.
№ 1885/13 г. на ВКС, I т.о. с които е прието, че клаузи, изключващи отговорността на
застрахователя за щети, причинени от нарушени строителни правила и норми, са приложими
само по отношение на бъдещи промени в състоянието на обекта /респ. последващи ремонти
и поддръжка/, довели до увеличаването на риска. Съдът е приел,че изпълнени в отклонение
от строителните правила дефекти на застрахования обект, съществуващи към момента на
сключването на договора, за които застрахователят при полагането на дължимата грижа на
добър търговец е могъл да узнае, не би могло да се говори за изключен риск, доколкото
застрахователят би следвало да е съобразил състоянието на обекта и именно с оглед на него
да е приел сключването на договора при уговорените условия. Според решението на СГС
застрахователят не може да се позове на факт, за чието съществуване е знаел или е могъл да
узнае, полагайки дължимата грижа, към момента на сключване и влизане в сила на
застрахователния договор, включително относими към изключения риск обстоятелства.
Съгласно чл. 362, ал. 1 и ал. 2 КЗ при сключването на застрахователния договор, когато
застрахователят е поставил въпроси, застрахованият е длъжен да обяви точно и
изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично
и писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да
откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди
датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос.
Не застрахованият, а застрахователят следва да прецени дали едно обстоятелство е
съществено или не.Съдът е отчел,че в настоящия случай е установено по делото, че
първоначалното инвестиционно намерение на ищеца е било изграждането на един тип модел
оранжерия, т. нар. „ашор“, а на практика на терена е бил изграден друг модел на
оранжерията – т.нар. „има“, който се различава от характеристиките на първоначалния
модел и за същия не е съставена изискуемата проектна документация. Установено е, че
преди сключване на застрахователния договор през 2017 г., както и преди сключване на
16
процесната застраховка през 2018 г. за следващия едногодишен период, е извършен оглед от
застрахователя. На огледа на обекта е бил съставен необходимия опис, в който са били
изброени тунелите и застроените площи, като при подновяването на полицата през 2018 г.
отново е бил извършен оглед и заснемане на обекта, при който е било установено, че обекта
е в същия вид и състояние, като първоначално декларираното. Съдът е приел,че
застрахователят не е изискал строителна и проектна документация за оранжерията преди
сключване на застрахователния договор, като същата е била изискана едва след настъпване
на двете събития през 2019 г. Съдът е приел,че в случая ответникът - застраховател е имал
възможност и е извършил обстоен оглед на съоръжението, имал е възможност да изиска
техническа и проектна документация, изчисления на сили и усилия, вложени материали,
както и да постави на застрахования съответен въпрос за здравина и носимоспособност на
съоръжението.Поради това съдът е приел,че ответникът е могъл да събере данни и узнае за
фактическата устойчивост на конструкцията, съответно на поетите застрахователни рискове,
поради което не би могъл да се позове на такива обстоятелства като изключен риск.
Застрахователят, поемайки задължение да плати застрахователно обезщетение при
настъпването на определени обстоятелства, дължи грижа на добър търговец /чл. 302 ТЗ/,
поради което в негов интерес е да прецени тежестта на поетия от него със сключването на
договора риск. Именно затова законодателят е определил с разпоредбата на чл. 362, ал. 2 КЗ
като съществени /от значение за риска/ онези обстоятелства, за които застрахователят,
изхождайки от собствения си интерес, е поставил съответни въпроси. В случай, че не е
сторил това при положение, че е могъл да ги узнае при положена от него грижа на добър
търговец, той не би могъл по-късно да се позове на тях нито като основание за отказ в
хипотезата на чл. 363, ал. 4 КЗ, нито като изключен риск, освобождаващ го по силата
общите условия към договора от отговорността да плати. Недостатъците в техническото
изпълнение на застрахования обект следва да са били съзнателно неточно обявени или
премълчани, за да съставляват основание за незаплащане на застрахователно обезщетение и
във всички случаи да са оказали въздействие за настъпване на застрахователното събитие
/чл. 363, ал. 4, изр. 1 КЗ/. По делото не е установен нито субективния елемент, изискуем от
закона за отказ за обезщетяване – съзнателно премълчаване или неточно заявяване на
обстоятелства, попадащи в хипотезиса на сочената разпоредба, нито обективния елемент –
неточно обявеното или премълчано обстоятелство да е оказало въздействие за настъпването
на застрахователното събитие.Според съда от събраните по делото доказателства се
установява, че настъпилите увреждания на оранжерийния комплекс са в пряка причинно
следствена връзка с метеорологичните явления, проявили се на 03.07.2019 г. и на 03.08.2019
г. Според решението в случая не е установено, че при правилно проектирана и изпълнена
конструкция на оранжерията, тя не би аварирала при настъпилите застрахователни събития,а
точно обратното-изпълненият на място модел на конструкцията на оранжерията притежава
повишени якостни характеристики спрямо предвидената по първоначалния проект, като
конструкцията има по- висока носеща способност спрямо проектната. В случай, че
конструкцията на оранжерията е била изпълнена съгласно всички нормативни изисквания на
закона и при нейното оразмеряване съгласно норматива, отново са щели да настъпят същите
17
вреди от събитието. Поради това щетите при двете събития са в причинно -следствена
връзка с обстоятелства по поетите от застрахователя рискове – „буря“ и „проливен дъжд“ по
сключения между страните застрахователен договор. Правото на застрахователя да откаже
плащане на обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие. С оглед установеното от фактическа страна съдът е приел, че по делото не е
установено нарушение от страна на застрахования, което да е в причинно-следствена връзка
с причинените щети. При това положение неоснователни се явяват възраженията на
ответника за отказ от заплащане на обезщетение поради неизпълнение от застрахования на т.
10.8; т. 10.10; т. 10.14. и т.10.21 от Общите условия за застраховане „Индустриален пожар“,
съответно на основание чл. 363, ал. 4 КЗ.
Поради гореизложеното съдът е постановил обжалваното решение,с което е осъдил
настоящия жалбоподател да заплати на ищеца посочените по-горе суми.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е не
законосъобразно,поради което следва да бъде отменено. Атакуваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че при образуването на т.нар.
„водни торби“, чрез събиране на дъждовна вода там, където е имало разкъсвания,причинени
от първото събитие, на полиетиленовото покритие , като тези торби, в следствие на силния
вятър и тежестта на събраната вода, са оказали несъразмерно голям натиск върху
конструкцията и са причинили деформирането и счупването и.Тази констатация е направена
от съда,който е приел,че на място е бил изграден друг модел на оранжерията-„Има“, който
се различава от първоначалния модел по одобрения инвестиционен проект-„Ашор“ и за
изградената на място оранжерия не е съставена изискуемата проектна документация.Съдът
е стигнал до извода, че изградената на място оранжерия е била с по - добра
носимоспособност от тази, която е била заложена по одобрения проект и поради това е без
значение как е била изпълнена конструкцията, т.е. дори и да е била изпълнена по одобрения
проект, то пак е щяло да се стигне до причиняване на същите вреди, именно поради
образуването на водните торби.
Настоящата инстанция счита,че изразеното от СГС решаващо становище за уважаване
на иска противоречи на заложените от КЗ цели на преддоговорните отношения.След като
съдът приема, че за изградената на място оранжерия не е съставена изискуемата проектна
документация, то това означава че тя е незаконно съоръжение и същата поначало е негодна
за експлоатация. А след като е негодна за експлоатация, то въпросът за нейната
носимоспособност е без правно значение, т.е. дори и хипотетично да има по - добра
носимоспособност, същата не може да се експлоатира по предназначението си, защото
експлоатацията и е в нарушение на закона.От факта на експлоатацията на това съоръжение
не би могъл да се изведе направения от съда извод, че пораженията върху покритието и
18
металната конструкция биха били същите, в случай че на място беше изградена оранжерията
с параметри съгласно одобрения инвестиционен проект.Установено е по делото,че
причината за настъпване на процесиите вреди е обстоятелството, че по време на първата
буря на 03.07.2019 г. оранжерията не е издържала на натоварванията от вятъра и се е
стигнало до разкъсвания на полиетиленовото покритие в съответните тунели, съгласно
констатираното в Опис на повреденото и унищожено имущество от 04.07.2019 г.
Причинените по-късно вреди са следствие от тази причина.За да се установи механизма за
настъпване на процесиите вреди, преди всичко следва са се установи защо се е стигнало до
разкъсване на полиетиленовото покритие на съответните тунели при първата буря.Ако
действително изградената на място оранжерия е била с по - добра носимоспособност от
тази, за която е бил одобрен инвестиционен проект, то тя е трябвало да издържи на по -
високи натоварвания от вятър от проектираната, като последната е била оразмерена да
издържи на вятър със скорост от 26 м/с, съгласно Обяснителна записка към одобрен
инвестиционен проект. От събраните по делото доказателства по отношение скоростта на
вятъра се установява,че изградената на място оранжерия не е издържала на натоварвания
при констатирана скорост на вятъра от 20 м/с при първата буря и се е стигнало до
разкъсвания на полиетиленовото покритие на съответните места, съгласно Опис на
повреденото и унищожено имущество от 04.07.2019 г.При това констатирано противоречие
по отношение на проектираната устойчивост на вятър /26 м./с./ и скоростта на вятъра в тези
дни следва или,че вятърът е бил с по - висока скорост от констатираната от експертизата,
или,че изградената на място оранжерия е била с по - ниска носимоспособност, тъй като е
поддала при вятър със скорост от 20 м/с. В случая констатациите за скоростта на вятъра при
първото събитие са обосновани с данните от съответните метеорологични станции и от
страна на страните не е изразено оспорване на посочената скорост на вятъра.От друга страна
не може да бъде приета тезата на съда за по - добрата носимоспособност на изградената на
място оранжерия,поради това,че за този вид изградена на място оранжерия изобщо липсва
одобрен инвестиционен проект, т.е. липсва становище на компетентен орган, което да
удостовери какви натоварвания от вятър би понесло това съоръжение.Поради това следва да
се приеме,че изградената на място оранжерия не е устояла на това въздействие на вятъра
при скорост от 20 м/с, конструкцията е поддала е и това е причината за настъпилите
увреждания върху полиетиленовото покритие, констатирани в Опис на повреденото и
унищожено имущество от 04.07.2019 г.
Настоящата инстанция за неоснователно,с оглед събраните по делото
доказателства,приетото от съда,че причина за настъпване на вредите при второто събитие са
образувалите се „ водни торби“.В случая е установено,че в тази част от оранжериите,
където е имало най - голям брой тунели с разкъсано полиетиленово покритие-в Блок 2 би
имало най - много предпоставки за образуване на водни торби, т.е. за най - сериозни
поражения върху металната конструкция, но по делото е установено, че именно в този блок
не са налице никакви увреждания на металната конструкция ,както и че на отделни места в
Блок 1 и 3, където е констатирано, че полиетиленовото покритие е напълно здраво няма
19
никакви предпоставки да се образуват водни торби, са констатирани увреждания върху
конструкцията.Това противоречие налага извода,че фактът за липса на поражения върху
металната конструкцията на тунелите на Блок 2 , въпреки че там са констатирани най - много
разкъсвания на полиетиленовото покритие, отрича съществуването на причинно -
следствена връзка между образуването на водни торби и причиняването на поражения върху
металната конструкция на оранжерията.По делото е установено от обясненията на вещото
лице Т. в проведеното на 25.06.2024 г. съдебно заседание,че причината, поради която в Блок
2, където е имало най - много тунели с разкъсано полиетиленово покритие след първото
събитие на 03.07.2019 г., няма никакви поражения върху конструкцията при второто
събитие на 03.08.2019 г.,че е възможно найлонът да е събран и да не са се образували водни
торби.Поради липсата на всякакви щети по конструкцията по Блок 2 следва да се направи
извод,че ищецът е събрал разкъсаното покритие в Блок 2, поради което там не са се
образували водни торби, респ. не са причинени вреди върху металната
конструкция.Наличието на причинени вреди по конструкцията в блокове 1 и 3 налага
извода,че ищецът не е събрал разкъсаното покритие по тях и поради това, там са се
образували водни торби и са причинени вреди върху конструкцията.
В решението съдът е приел,че дадените на ищеца указания да се привърже найлона,
са в причинна връзка с настъпването на вредите при второто събитие на 03.08.2019 г.
Настоящата инстанция счита,че даденото от жалбоподателя указание, да не се
променя обстановката от настъпилото на 03.07.2019 г. събитие,е напълно в съответствие с
действията,които следва да се предприемат от страните за извършване на повторен оглед, в
присъствие на представители на застрахователя от Направление „Ликвидация на
имуществени щети“. Такъв оглед е извършен на 09.07.2019 г., поради което не се е налагало
след това полиетиленовото покритие да продължава на бъде вързано.Указания за
непроменяне на фактическата обстановка след извършването на втория оглед от страна на
застрахователя не са давани, а и не е имало и смисъл от това,тъй като щетите са вече
повторно констатирани.Причината да няма поражения върху конструкцията на Блок 2 при
настъпване на втората буря е предположението на вещото лице Т. за привързване на
разкъсаното покритие ,което е препоръчано от застрахователят,поради което не може ,че е
налице причинно - следствена връзка между дадените от ответника указания (да не променя
обстановката) и настъпването на вредите върху конструкцията при втората буря.Вредите при
втората буря са настъпили в Блокове 1 и 3 в резултат на неизпълнение на указанията на
застрахователя да привърже найлоните, с оглед да не се увеличат щетите.В блок 2, където
указанията са били изпълнени не са настъпили никакви вреди върху металната
конструкция.С оглед на това съдът счита,че не може да се приеме,че дадените от
застрахователя указания да се привърже полиетилена е причината за настъпване на вредите
при второто събитие.
Съдът счита,че решението е незаконосъобразно и предвид следното:Жалбоподателят-
ответник в първоинстанционното производство е направил възражение за изключен риск
поради това, че застрахованият обект не бил изграден съобразно приложимите строително -
20
технически норми. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, съдът е
указал, че в тежест на ищеца е да установи твърденията си, че към датата на сключване на
застраховката, оранжериите са били въведени в експлоатация.Установено е по делото от
въпросника,който е приложение към полицата, че застрахованият е декларирал пред
застрахователя, че изграденото съоръжение е проектирано съгласно действащите
нормативни и законови разпоредби и е въведено в експлоатация.Застрахования е бил
запознат с Общите условия, че ако декларацията е невярна,това ще доведе до изключване
на риска съгласно т. 10.8. от ОУ, респ. до отказ за плащане на обезщетение. По делото е
установено , че удостоверението за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал.З ЗУТ се отнася
за проектираната съгласно одобрения инвестиционен проект оранжерия, която ,както се
установи от заключенията на вещите лица, е различна от оранжерията, която в
действителност е изградена на място, като различията са съществени дотолкова, че за тях е
следвало да се преработи одобрения проект, но такова преработване не е налице. Това
несъответствие е установено от всичките вещи лица работили по делото и е констатирано и
в обжалваното решение.Отделен е въпроса по какъв начин е приет и въведен в експлоатация
строеж,който на практика е изграден без редовна строителна документация,предвид
извършената съществена промяна,което е инициирана от застрахованото лице.По делото е
установено и това е констатирано и от съда в обжалваното решение, че изграденото на
място съоръжение в действителност не е било въведено в експлоатация към момента на
сключване на застраховката, тъй като за него липсва одобрен инвестиционен проект, какъвто
би следвало да е изготвен с оглед на измененията в конструкцията след одобряване на
първоначалния проект. Поради това съдът счита,че ищеца не е доказал разпределения в
негова тежест на доказването факт, че процесната оранжерия е била въведена в
експлоатация към момента на сключване на процесиите договори за застраховка.Наличието
на формално съставен акт за приемане на строежа, не може да бъде прието за надлежно
извършено приемане на строежа.След като липсва одобрен инвестиционен проект за
изградената на място оранжерия, то същата явно е била изградена в нарушение на
приложимите строително - технически норми и не е била годна за
експлоатация.Застрахованият невярно е декларирал пред застрахователя, че изградената на
място оранжерия е въведена в експлоатация, но той го е направил със съзнанието, че
невярно декларираните обстоятелства за изграждане на застрахованата вещ в съответствие с
приложимите строително - технически норми, водят до изключване на риска и
освобождаване на застрахователя да плати обезщетение.С оглед свободата на договаряне,
страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор
и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо, или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия (Решение №
224/20.07.2015 г. по т.д. № 4554/2013 г., ВКС, I ТО).Т.е., застрахователят отнапред е заявил и
е постигнал съгласие със застрахования, че застраховката не покрива вреди, настъпили в
резултат на нарушени строително - технически норми, изисквания, правилници и стандарти
21
(т.10.8. от ОУ). Липсата на одобрен инвестиционен проект и на удостоверение за въвеждане
в експлоатация по чл. 177, ал.З ЗУТ за изградената на място оранжерия е нарушение на
строително - технически норми и попада в обхвата на изключените рискове по т.10.8. от ОУ
на застрахователя.Законово уредената процедура по проектиране, одобряване на проекта и
въвеждане на съответния обект в експлоатация е предвидена именно, за да се удостовери от
съответните компетентни органи спазването на действащите нормативни и законови
разпоредби и построеният обект съответства на одобрените проекти, респ. вложените
материали са надлежно сертифицирани по действащите стандарти, т.е. да удостовери че са
спазени строително - техническите норми при изграждането на обекта. Застрахователят не е
компетентен орган, а и няма задължение да повтори процедурата по въвеждане на обекта в
експлоатация, за да се увери, че застрахованият добросъвестно е декларирал това
обстоятелство, като за застрахователя е достатъчно, в случай на невярна декларация, да се
позове на невярно декларираните обстоятелства, по отношение на които е постигнато
съгласие за изключване на риска.
По делото е установено,че застрахованият е декларирал,в предоставения му въпросник, пред
застрахователя, че изграденото от него съоръжение е проектирано съгласно действащите
нормативни и законови разпоредби и е въведено в експлоатация.Застрахованият е знаел
или,при желание е могъл на научи като прочете общите условия, че съгласно т. 35 от ОУ е
бил длъжен, в отговор на зададените в предложението за застраховане въпроси, да посочи
всички обстоятелства, които са му били известни и имат съществено значение за оценка на
риска и условията, при които може да се сключи застраховката. Застрахователят е преценил,
задавайки този въпрос, че именно тези обстоятелства са от съществено значение за оценката
на риска.Ако съоръжението не е било проектирано съгласно действащите нормативни и
законови разпоредби и не е било въведено в експлоатация, то застрахователят не би сключил
застраховката, или би я сключил при съвсем други условия.По делото е установено, че
застрахованият е декларирал, че изграденото на място съоръжение е надлежно проектирано
и въведено в експлоатация. На практика е въведено в експлоатация съоръжение,
съществуващо като проектната документация, но това, което е изградено на място и което
съществено се различава от съоръжението по проектната документация - не е било въведено
в експлоатация, тъй като за него не е изготвен и не е одобрен нов преработен инвестиционен
проект.
Предвид гореизложеното следва да се направи извод, че застрахованият съзнателно е
премълчал, че изграденото на място съоръжение е със съществени промени в конструкцията
спрямо съоръжението, съществуващо като чертеж върху проектната документация и че в
действителност, за изграденото на място съоръжения няма изготвен одобрен инвестиционен
проект, респ. същото не е въведено в експлоатация. А доколкото застрахователят е преценил
горните обстоятелства, като такива, имащи съществено значение за оценката на риска, то
премълчаването им е годно основание да се откаже, респ. да се намали застрахователното
обезщетение-т.е налице е субективния елемент - установено е съзнателно премълчаване или
22
неточно заявяване на обстоятелства, попадащи в хитотезиса на чл. 363, ал.1 КЗ.
Оранжерията е била изградена на място, чрез внасяне на съществени изменения в
съществуващия одобрен инвестиционен проект. За тези изменения не е изготвен, нито е
одобрен инвестиционен проект, респ. не е проведена процедура за въвеждане в
експлоатация, т.е. оранжерията изобщо не е била годна за експлоатация. Факт е, че след
извършване на горните изменения в проекта оранжерията не е издържала на натоварвания
на вятър със скорост от 20 м/с, докато преди да се промени проекта, същата е била изчислена
да издържа на натоварвания на вятър със скорост от 26 м/с.Ако при изграждане на
оранжерията бяха съобразени нормативните технически изисквания, то същата би следвало
да има носимоспособност, съгласно заложената в проекта. Строително - техническите норми
и изисквания при проектиране са законодателно зададен стандарт, на който следва да
отговарят съответните видове съоръжения при проектирането и изграждането си. При
правилно проектирана и изпълнена конструкция на съоръжението, същото следва да понесе
натоварванията, за които е оразмерено, съгласно действащите строително - технически
норми и изисквания. Може да се предположи с голяма доза сигурност, ако съоръжението е
правилно проектирано, съответно оразмерено е да издържа на натоварвания, причинени от
вятър със скорост 26 м/с, същото ще издържи на тези натоварвания при изграждането си.
Така е, защото нормативните изисквания за проектиране и изграждане на съответния обект
са гаранция за здравината и носимоспособността на този обект. Ако приемем обратното, т.е.
че спазването на нормативните изисквания за проектиране и одобряване на съответния
проект не са гаранция за здравината и носимоспособността на обекта, би означавало да се
обезсмисли изобщо въвеждането и спазването на каквито и да било правила и норми при
строителството, което не отговаря на целта на закона.
Следователно, по делото е установено, както наличието на субективния елемент, изискуем
от закона за отказ за обезщетяване - съзнателно премълчаване или неточно заявяване на
обстоятелства, попадащи в хитотезиса на чл. 363, ал.1 КЗ, така и обективния елемент -
неточно обявеното или премълчано обстоятелство да е оказало въздействие за настъпване на
застрахователно събитие.
От страна на жалбоподателя се прави възражение за нарушение на задължения на
застрахования, като основания за намаляване, респ. за отказ за плащане на обезщетение.
Съдът счита,че възражението е основателно.По делото е установено, че застрахованият е
изградил на място и е ползвал по предназначение съоръжение, което не е било надлежно
проектирано.Отделен е въпроса, как при това положение, съоръжението е въведено в
експлоатация. След като този обект не е преминал през повторна процедура по
проектиране,с оглед настъпилите изменения,то само на това основание същият следва да се
счита за негоден за експлоатация. При това положение рискът от неговото погиване или
повреждане следва да се носи от лицето, което го ползва в това състояние. От друга страна,
ако застрахованият беше декларирал, че съоръжението не е въведено в експлоатация, то
нямаше да се стигне до сключване на застрахователен договор, т.е. причинените вреди щяха
23
пак да са изцяло за сметка на ищеца.Съдът счита,че поведението на ищеца да ползва по
предназначение съоръжение, което не е било въведено в експлоатация е в пряка връзка с
носенето на отговорност от негова страна за причинените вреди, тъй като той пряко участва
в причиняването им.От друга страна по делото е установено също, че застрахованият не е
изпълнил дадените му от застрахователя изрични указания след настъпване на първата буря,
които са дадени именно с оглед предприемане на мерки за предотвратяване настъпването на
застрахователно събитие по смисъла на т. 50.3. от ОУ на застрахователя.В тази насока
съображения бяха изложени по-горе в решението.В случай, че беше изпълнил дадените му
указания да привърже разкъсаното покритие във всички блокове на оранжерията след
настъпване на първото събитие, то очевидно нямаше да се стигне до причиняването на
вреди върху металната конструкция при настъпване на второто събитие.В т. 51. от ОУ, като
последица изрично е регламентирано, че при неспазване, на което и да било задължение на
застрахования по т.50. от ОУ, застрахователят може да намали, или да откаже изцяло
заплащане на застрахователно обезщетение. Горните разпоредби са договорени между
застрахователя и застрахования в съответствие с чл. 395, ал.1 и ал.4 от ЗК, като
неизпълнението на задълженията по 50.3. - за вземане на мерки за предотвратяване
настъпването на застрахователно събитие, е валидно основание да се откаже заплащане на
застрахователно обезщетение.
Подържа се в жалбата,че незаконосъобразно съдът е приел,че е налице освобождаване на
застрахования от отговорност за деклариране на неверни обстоятелства поради това, че
застрахователят не може да се позовава на факт, за чието съществуване е знаел или е могъл
да узнае, полагайки дължимата грижа към момента на сключване на застраховката.Съдът е
приел,че след като застрахователят е направил оглед на застрахованото имущество, той е
приел да го застрахова във вида и състоянието, в което се е намирало към момента на огледа.
Съдът счита,че приетото от съда е незаконосъборазно.Съгласно т. 35 от ОУ застрахованият е
бил длъжен, в отговор на зададените в предложението за застраховане въпроси, да посочи
всички обстоятелства, които са му били известни и имат съществено значение за оценка на
риска и условията, при които може да се сключи застраховката. За да е добросъвестен, на
зададени я му във въпросника - приложение към полицата за застраховане въпрос дали
съоръженията са проектирани съгласно действащите нормативни и законови разпоредби
,застрахованият е следвало да посочи,че е налице одобрен инвестиционен проект, а след
неговото одобряване, при изпълнението са въведени изменения в конструкцията, които
съгласно становище на проектанта не са съществени промени и за тях не е изготвен нов
проект.Този отговор на поставения въпрос,освен,че ще отговаря на действителното
положение,ще доведе до знанието на застрахователя направеното изменение.По делото е
установено,от показанията на свидетеля П. /син на ищеца/,че при сключване на
застраховката и при огледа, за промени в конструкцията не са уведомявали представителите
на застрахователя,поради това,че те не са им задавали такива въпроси.От това обстоятелство
може да се направи извод,че застрахования не е посочил всички обстоятелства, които са му
били известни и имат съществено значение за оценка на риска и условията, при които може
24
да се сключи застраховката-т.е. същият е бил недобросъвестен към момента на сключване на
застрахователния договор, след като не е уведомил застрахователя за въведени изменения в
конструкцията на застрахования обект, въпреки че те са му били известни.От това свое
недобросъвестно поведение,застрахованият не би могъл да черпи за себе си права
твърдейки, че застрахователят е бил длъжен при огледа да установи, че са направени
изменения в конструкцията на оранжерията и евентуално да постави въпроси в тази
връзка.От друга страна направените изменения в конструкцията на оранжерията са такива,
че същите обективно не биха могли да се забележат при извършването на обикновен
оглед.По делото е установено от показанията на самия проектант на оранжерията-свидетеля
Б.,че намаленото сечението на тръбите на конструкцията не може да бъде установено при
оглед от неспециалист.В същата насока са обясненията на вещото лице Н.,която е
установила,че лице без техническо образувания ней-вероятно при външен оглед на
конструкцията няма да забележи промените в конструкцията, които са от фи 40 на фи
35.Невъзможността за разпознаване на тази разлика се установява и от обясненията на
вещите лица Х.,Л. и Т..При това положение може да се приеме,че при липса на ясно
различими белези, по които да може да се установи, че изграденото на място съоръжение е
различно от това, за което е изготвен одобрен инвестиционен проект и с оглед
недобросъвестността на засдтрахования да не уведоми ответника за извършените изменения
в конструкцията,застрахователя не би могъл да знае,а и няма такова задължение да знае, че
металната конструкция на оранжерията, на която извършва огледа, не съответства и
съществено се отклонява от инвестиционния проект.Извършените от застрахования
изменения в конструкцията на изграденото съоръжение не са доловими с просто око при
обикновен оглед,което налага извода,че това са скрити недостатъци, които биха могли да се
установят само по експертен път. Грижата на добрия стопанин предполага да се положат
съответни усилия за установяване на видимите при обикновен оглед недостатъци на
застрахованото имущество, като добросъвестната страна не може да бъде отговорна за
неполагане на по - голяма от тази грижа, вкл. за установяване на скрити недостатъци, които
недобросъвестната страна умишлено прикрива. Съдът счита,че застрахованият умишлено
не е уведомил застрахователя за извършените промени в конструкцията, като е декларирал
недобросъвестно, че съоръжението е надлежно проектирано и въведено в експлоатация, но
това всъщност се отнася за съоръжението по одобрения проект, а не за изграденото на място
съоръжение, в което са били направени изменения в конструкцията.От друга страна,след
като съоръжението е работещо като въведено в експлоатация,то няма как да се вмени във
вина на застрахователя,че не е подложил на съмнение актовете за приемане на
съоръжението и за въвеждането му в експлоатация.Отново следва да бъде посочено,че
предвид установените съществени различия в проектираното и изграденото и прието
съоръжение остава неясно как / в смисъл на законност/ е прието това,което е на място.
Съдът счита,че при наличието на заявление от страна на застрахования,че съоръжението е
изградено съгласно строителните правила и норми,и че същото е въведено в
експлоатация,не може да се иска от застрахователя да положи допълнителни усилия като
изиска и документите във връзка с изграждането на обекта. В случая не става въпрос
25
задължителното застраховане по чл. 171 ал.1 от ЗУТ на всички лица, занимаващи се с
проектиране, консултиране, строителство, строителен надзор и технически контрол,а за
застраховане на имущество,което е прието за законно изградено с акт на надлежния за това
орган.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че е налице основание за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение на основание т.10.8 от действащите между страните ОУ,
изначално предвиждащ изключен риск, поради което предявеният иск по чл.405 КЗ се явява
неоснователен.
Предвид горното, неоснователен се явява и акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ЗАД „Армеец“ АД следва да бъдaт присъдени разноски,
сторени в първоинстанционното производство, както и такива, сторени в настоящото
производство.
Съгласно списък с разноски, представен пред СГС, ответното дружество е направило
разноски пред първата инстанция в размер на общо 58 716,90 лв., от които 42 000 лв. с ДДС
за адвокатско възнаграждение, за което е издадена представена по делото фактура от
02.12.2020 г., платено по банков път с платежно нареждане от 09.12.2020 г.Останалата сума
от 16 716,90лв. са разноски по делото за възнаграждения на вещи лица.
Пред настоящата инстанция въззивното дружество ЗАД „Армеец“ АД претендира разноски
в общ размер на 61 360 лв., от които 13 360 лв. за платена държавна такса и 48 000 лв.
платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита. В открито
съдебно заседание, проведено на 26.02.2025 г., процесуалният представител на въззиваемия
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният
представител на дружеството.
Съдът счита,че възражението е неоснователно.Цената на предявените искове е както
следва:234 000лв.,434 000лв. и 569,44лв.При тази цена на исковете минималния размер на
адвокатското възнаграждение по чл.7,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа са както следва:25 370лв.-за първия иск,41 370лв.-за
втория и 400лв.-за третия или общо 67 000лв.Предвид обстоятелството,че този минимален
по Наредбата размер е по-висок от претендирания и заплатен размер на адвокатското
възнаграждение,претендирано от жалбоподателя /48 000лв./,то на същия за
възнаграждението следва да му бъде присъдено изцяло.
26
Предвид изложените съображения, Апелативен съд-София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260150 от 02.09.2024 г., постановено по т.д. № 140/2020 г.,
СГС, Търговско отделение, VІ -18 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Х., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ
„Пехри-П. Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление адрес ***, против ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ №2, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за сумата в размер на 234 000,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален
пожар“, обективиран в полица № ********** от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.07.2019г.
застрахователно събитие – вреди от буря на Оранжериен комплекс за биологично
насаждение от ягоди, находящ се в землището на гр. Севлиево, община Севлиево, обл.
Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Х., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ
„Пехри-П. Х.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление адрес ***, против ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ №2, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за сумата в размер на 434 000,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален
пожар“, обективиран в полица № ********** от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.08.2019
г. застрахователно събитие – вреди от буря и проливен дъжд на Оранжериен комплекс за
биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на
гр.Севлиево, община Севлиево, обл. Габрово, местност „Цачевското“ и местност
„Врач“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.01.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Х., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ
„Пехри-П. Х.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление адрес ***, против ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ №2, иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 569,44 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 19.01.2020
г.
ОСЪЖДА П. С. Х., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Пехри-П. Х.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление адрес ***, да заплати в полза на ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ №2, сумата от 58 716,90 лв., представляваща разноски пред СГС и сумата
61 360лв.-разноски в производството пред САС.
27
.
Решението е постановено при участието на „Айсберг Груп“ ЕООД, ЕИК *********
като трето лице-помагач на ответника „ЗАД Армеец“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28