№ 92
гр. С., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900148 по описа за 2024 година
ИЩЦАТА - Е. Б. П., с ЕГН **********, от гр. М., ж.к. „П.” № 6, вх. В, ап. 71, чрез
пълномощника си - адвокат С. Н. от САК със съдебен адрес гр. С., бул. „М.“ №12, етаж 3, е
предявила срещу ЗАД „ОЗК - З.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. С.” № 7, обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1
от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за
причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие осъществило се на
20.02.2024г. ПТП, на АМ Хемус в района на пътен тунел „Ечемишка“ посока гр. С., по вина
на водача на автобус „Сетра С 315“ с peг. № СВ 4162 НН, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, със застрахователна
полица №BG/23/123000977661 валидна от 01.04.2023 г. до 31.03.2024 г. /вж. молба вх.
№6816/10.07.2024г./, ведно със законната лихва върху посочената сума, от 22.03.2024г. до
окончателното й заплащане.
С протоколно определение на съда от 24.06.2025г. е допуснато изменение на размера
на предявеният от ищцата иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за неимуществени вреди от процесното
ПТП, чрез неговото увеличение от 50 000 лева на 70 000 лева.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ищцата твърди в исковата молба и уточ. молба вх. №6816/10.07.2024г., че на
20.02.2024г., е била пътник в автобус „Сетра С 315“ с peг. № СВ4162НН, собственост на
фирма „М.” АД. Автобусът се движел по АМ Хемус и в района на пътен тунел „Ечемишка“
1
посока гр. С., нарушил чл. 132, т.2 от ЗДвП – за да избегне ПТП, спрял рязко, при което
пострадала ищцата Е. Б. П., паднала от седалката, на която пътувала и се наранила.
Твърди се още от ищцата, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
получила множествени счупвания на подбедрицата, открито на десен долен крайник - с
видима деформация и костни крипитации в проксималната област на дясна подбедрица,
имала панктиформена рана в посочената област, клинични и рентгенови данни за фрактура с
дислокация на фрагментите в дясната проксимална подбедрица. По спешност била приета
във ВМА- МБАЛ С., където й била извърши мануална репозиция и гипсова имобилизация.
На клиничен съвет било взето решение за планово оперативно лечение - наместване на
фрактурата и фиксация с плака и винтове. След съответна предоперативна подготовка на
26.02.2024г. на ищцата била извършена оперативна интервенция - алоостеопластика ет рсом
кум LCP плаце № II ЕТ КЛАВИ АО, при която се достигнало до фрактурата на тибията и под
рентгенов контрол се постигнала репозиция и с Киршнерови игли се задържала. Поставени
били и две плаки, които били фиксирани с винтове. Направени били послоен шев и стерилна
превръзка.
Ищцата сочи още, че била изписана от лечебното заведение с указания след
изписването за ЛОР и терапия за дома, с указание да не натоварва оперирания крайник за
срок от 45 дни, да носи туторна ортеза за срок от 30 дни. Насочена била за продължаване на
лечението и рехабилитацията към специализирано лечебно заведение.
Ищцата излага още, че на 08.03.2024 г. била приета на лечение в МБПЛР „СЕРДИКА”
ООД за провеждане на физиотерапия и рехабилитация. На 15.03.2024г. било продължено
лечението й в болница „Сердика“ - отделение за долекуване и продължително лечение за
ортопедични и травматологични заболявания за провеждане на физиотерапия и
рехабилитация.
Твърди, че на 17.04.2024 г. постъпила на лечение във ВМА, катедра ортопедия,
травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия с болка в дясната подбедрица за
оперативно лечение, поради инфекция, за която на клиничен съвет било взето решение за
планово оперативно лечение. След съответна предоперативна подготовка на 18.04.2024г.
раните й били ексцезирани, последвала ревизия, обилен лаваж, дренаж, послоен шев на меки
тъкани и стерилна превръзка. Била проведена антибиотична и антитромботична
профилактика, след което ищцата била изписана с указания за ЛОР и терапия за дома.
Ищцата твърди, че й към момента не се е възстановила и лечението й продължава.
Сочи се още в исковата молба, че във връзка с възникналото ПТП била съставена
докладна записка с peг. № 1204р-1437/22.02.2024г. от служители на КПДГПА, сектор ПП при
ОДМВР С..
Ищцата излага, че към датата на ПТП по отношение на автобус „Сетра С 315”, с peг.
№ СВ4162 НН била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника, сключена със застрахователна полица № BG/23/123000977661, валидна от
01.04.2023 г. до 31.03.2024 г.
2
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД, е подал писмен
отговор, чрез пълномощника си адв. Т. Т., с който оспорва предявените искове.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата за вина на водача на автобус „Сетра
С315“, за причиняване на вредоносния резултат и за механизма на настъпилото ПТП.
Твърди, че събитието е случайно /по смисъла на чл.15 НК/ за водача на автобус
„Сетра С315“ и че за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите.
Твърди още, че ищцата не се е намирала правомерно в процесния автобус, доколкото
нямало данни по делото да е закупила билет.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
като твърди, че същата е допринесла за получените увреждания, тъй като е пътувала
изправена, без да се хване на указаните за това места в процесния автобус. Твърди, че
ищцата дори и да не е била изправена по време на пътуването си в автобуса, не пътувала
правилно седнала, с поставен предпазен колан и с вдигнат подлакътник на седалката, което
способствало за свободното движение на тялото й в МПС.
С оглед на горното, прави искане обезщетението за неимуществени вреди да бъде
намалено, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД съразмерно с доказания процент на съпричиняване.
На следващо място в отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск
и по размер, като прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Оспорва се и твърдението, че за ищцата са възникнали всички описани в исковата
молба като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност. Оспорва,
че твърдените от ищцата увреждания са резултат на реализираното ПТП, както и, че
евентуално получени вследствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и
страдания за ищцата.
На следващо място с отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло
предявения акцесорен иск за присъждане на лихва както и размера и началния момент, от
който същата се претендира, по аргумент за неоснователност на главния иск.
Поддържа, че предявения акцесорен иск е изцяло неоснователен, като твърди, че
ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме исковете за неоснователни и
необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с
която поддържа изцяло първоначалната.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
3
Видно от представената по делото докладна записка с peг. № 1204р- 1437/22.02.2024г.
от служители на група „КПДГПА“, сектор „ПП“ при ОДМВР-С. и удостоверение от
20.03.2024г. на ОДМВР-С. е, че ищцата на 20.02.2024г. е била пътник в автобус Сетра С 315
с peг. № СВ 4162 НН, собственост на ф-ма „М.“ АД, като по време на движение на автобуса
по АМ „Хемус“, в района на П.Т. „Ечемишка“ водача на автобуса спрял рязко и ищцата
паднала от седалката, като се наранила.
От показанията на свидетеля В.С.П. - пътник в процесния автобус се установява, че
пътувал с автобус, в посока от гр. В. към гр. С.. Качил се в задната част на автобуса. Мястото
му било на втората врата точно до прозореца, като на втората врата отпред имало една
предпазна решетка. Автобусът се движел по магистралата и в първия тунел в посока гр.С.
автобусът набил рязко спирачка, счупила се отпред пред седалките предпазната решетка и
жената, която стояла до свидетеля политнала напред, паднала и се ударила. После дошла
линейка, която взела жената. Свидетелят сочи още, че не забелязал дали е имало предпазни
колани в автобуса. Никой не бил сложил колан. Седалките, на които седели свидетелят и
ищцата се намирали на втория вход на автобуса от дясната страна, само там имало предпазна
решетка. Ищцата паднала долу на стълбите на втория вход на автобуса и си ударила крака.
По делото е разпитана свидетелката М.К.Т. – майка на ищцата. Същата установява, че
и тя е била в процесния автобус при инцидента с дъщеря й, но е седяла в началото на
автобуса зад шофьора. Свидетелката сочи, че преди шофьора на автобуса да натисне рязко
спирачката в тунела „Ечемишка“, говорел по телефона и не видял своевременно, че в тунела
има катастрофа, при която светели аварийните светлини на една лека кола, спряла почти
напречно на тунела.
Свидетелката излага, че при инцидента дъщеря й пострадала сериозно, защото била
със счупено коляно, подбедрица и от това настъпили усложнения, наложили се три операции
и към датата на съдебното заседание била още в болнични. След операциите свидетелката
сочи, че дъщеря й не била добре. Имала лонгета върху целия крак, не можела да се движи и
да се обслужва сама. Придвижвала се с количка. Провела и рехабилитация, но се налагало
някой да се грижи за нея, защото не можела сама да се придвижва до баня и тоалетна.
Наложило се сда бъде ангажирана жена, която да помага на свидетелката в грижите за
дъщеря й при обслужването й. Ищцата имала 22 или 23 пирона и две планки в крака си.
Оттичал й кракът. Психическото й състояние било сринато. Наложило се няколко месеца да
пие успокоителни, не можела да спи, не можела да се храни въобще. Кракът я болял и се
притеснявала, че не може да работи, не може да си гледа детето си, че не е полезна за себе си
и околните. Всичко това продължило около половин година, а преди това дъщеря й била
напълно здрава. Към момента кракът на ищцата оттичал, при малко натоварване я болял, не
можела да кляка, не можела и да си свива крака.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с
материалите по делото, вкл. обсъдените горе свидетелски показания, се установява следния
механизъм на настъпване на ПТП:
На 20.02.2024 година, към 10:10 часа по АМ „Хемус“ в зоната на тунел „Ечемишка“,
4
в посока от гр. В. към гр. С., се движил пътнически автобус марка „Сетра С 315“ с
регистрационен номер СВ 4162 НН, управляван от М.С.Б.. В същото време, по данни на
свидетелката М.К.Т. - майка на ищцата, която е пътувала в автобуса на втората седалка, след
водача на автобуса в лявата редица от седалки, в тунела, в платното за движение на автобуса
е имало ПТП. По тази причина, водачът Б. задействал спирачната система на автобуса за
аварийно спиране, при което последният намалил рязко скоростта си на движение. В
автобуса, непосредствено след втората врата, в дясната редица от към пътеката пътувала
ищцата Е. Б. П. - И.а, която следствие рязкото намаляване на скоростта на автобуса
политнала напред. Тялото на П., следствие на инерционните сили се придвижило в посока
напред и се ударило в областта на десния крак в ръба на стълбите, намиращи се пред
седалката.
Вещото лице излага още в заключението си, че причината за настъпване на инцидента
с ищцата - падането на ищцата на пода на пътническия салон в автобуса били възникналите
инерционни сили, действащи върху тялото на същата, породени от рязкото намаляване
скоростта на движение на автобусът.
Изложено е още в заключението, че водачът на автобуса е следвало постоянно да
следи пътната обстановка пред и зад превозното средство и при внезапно възникнала
опасност за движението плавно да намали или да спре, за да не се допусне ПТП. Сочи се от
вещите лица още, че ако ищцата била с поставен обезопасителен колан в момента на
произшествието, то тя нямало да падне от седалката и съответно да получи констатираното
счупване.
Установява се още от медицинската част на приетата КСМАТЕ, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие на Е. Б. П. били причинени следните травматични
увреждания: Фрактура на дясната голямопищялна кост в горната й част ангажираща двата
кондила/бикондилерна фрактура на тибията/ и рана на кожата в областта на фрактурата.
Настъпили и усложнения на травмата изразяващи се в протрахирано зарастване с изпускане
на шевовете и оформянето на фистурлен ход, което наложило последващо оперативно
лечение. По повод травмата на ищцата било приложено оперативно лечение двукратно и
рехабилитационни и физиотерапевтични процедури в специализирано лечебно заведение.
Приложена била и медикаментозна терапия.
Видно е от експертизата, че в първите месеци след травмата били налице при ищцата
значителни по интензитет болки и страдания, които с напредване на възстановителните
процеси намалели до изчезването им без провокация. Понастоящем след физическо
натоварване, ходене по-продължително време, стоене в изправено положение и при промяна
на времето била налице болезненост, която щяла да се наблюдава до живот.
При счупвания на голямопищялната кост от подобно естество с разместване на
фрагментите срокът за възстановяване бил около 5-6 месеца. Към момента на прегледа било
констатирано възстановяване на уврежданията до степен пострадалата да може да ходи
самостоятелно без помощни средства при ограничени движения в дясната колянна става и
щадяща походка. С оглед характера на увреждането не следвало да се очаква възстановяване
5
на движенията в пълен обем, като тези остатъчни прояви щели да се наблюдават до живот.
По делото е представена от ищцата застрахователна полица, с която се доказва
обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автобус „Сетра С 315“ с peг. № СВ 4162
НН, сключено с ответното застрахователно дружество със застрахователна полица
№BG/23/123000977661, валидна към датата на ПТП-то.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Е.
Б. П. – вх. № 21-1297/21.03.2024 год. по описа на ЗАД „ОЗК – З.” АД и отговор на
последното от 22.03.2024г., при ответника била образувана преписка по щета № 0411-185-
0001-2024, по която с писмо изх. № 21-1330/22.03.2024 год. същият поискал представянето
на допълнителни документи – констативен протокол с пострадали лица, докладна записка
описана по-горе и банкова сметка на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
6
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата по делото с № 21-1297/21.03.2024 год. по описа на ЗАД
„ОЗК – З.” АД.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания, са били
действията на водача на автобус „Сетра С 315“ с peг. № СВ 4162 НН, който в зоната
непосредствено преди инцидента не е следял постоянно пътната обстановка пред и зад
превозното средство, което управлява и при внезапно възникнала опасност за движението не
е намалил плавно скоростта, за да спре също плавно.
Установени бяха и сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищцата –
фрактура на дясната голямопищялна кост в горната й част ангажираща двата
кондила/бикондилерна фрактура на тибията/ и рана на кожата в областта на фрактурата.
Установиха се и настъпили усложнения на травмата изразяващи се в протрахирано
7
зарастване с изпускане на шевовете и оформянето на фистурлен ход, което наложило
последващо оперативно лечение, които са в причинна връзка с противоправните действия на
деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с
установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този
водач.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автобус „Сетра С 315“ с peг. № СВ 4162
НН, сключена с ответника, със застрахователна полица №BG/23/123000977661 валидна от
01.04.2023г. до 31.03.2024г., валидна към датата на ПТП-то.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на
47 години, като с оглед естеството на получените от нея наранявания не е настъпило пълно
възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключението по назначената
КСМАТЕ сочи, че към момента на прегледа на ищцата е констатирано възстановяване до
степен ищцата да може да ходи самостоятелно, без помощни средства, но при ограничени
движения в дясната колянна става и щадяща походка. Съдът отчита и че търпените от
ищцата физически болки и страдания не са били с по-голям интензитет от обичайния при
такъв вид увреждания – експертизата сочи, че най - силна била болезнеността в първите дни
след причиняване на уврежданията, като постепенно с напредване на възстановителните
процеси болезнеността намалявала до изчезването й без провокация. Срокът за
възстановяване при ищцата, предвид конкретната фрактурата се установи, че е 5-6 месеца.
Остатъчните проявления на травматичните увреждания при ищцата се изразяват в болка в
увредената област при физическо натоварване, ходене по продължително време, престой в
изправен стоеж на тялото и промяна на времето, както и ограничени движения в колянната
става. Последните създават значителни неудобства за ищцата предвид възрастта й и
обстоятелството, че същата е на средна възраст и в тази връзка социално активна. Отделно
от това се налага да търпи от сега до края на живота си болка в увредената област при
8
физическо натоварване, по-продължителен престой в изправен стоеж на тялото и промяна
на времето.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Е. П. увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката
на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което
следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 50 000 лева.
Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до
пълния му предявен размер от 70 000 лева.
Върху сумата от 50 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
22.03.2024 год. – дата следваща деня, в който е предявена претенция пред застрахователя по
чл.380 от КЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД,
направено с отговора на и.м. – за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която
със своето бездействие да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като е
пътувала в автобуса изправена или без правилно поставен обезопасителен колан. Не се
установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че процесният автобус е бил
оборудван с предпазни колани. В тази връзка не може да се вмени във вина на ищцата, че е
бездействала като не е поставила обезопасителен колан, който е щял да предотврати
нараняванията, които е получила при процесното ПТП. Отделно от това се установи по
делото в противоречие с твърденията на ответника, че ищцата е пътувала седнала на
седалка, а не изправена.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 341/11.07.2024год. ищцата е била освободена от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на исковете в размер на 2000 лева и направените разноски от
бюджета на съда, съобразно уважения размер на исковете в размер на 500 лева – заплатени
от бюджета на съда възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищцата не е направила съдебни и деловодни
разноски.
Тъй като, видно от представения с исковата молба договор за правна защита и
съдействие от 09.03.2024г. /л.4 от делото/, сключен между ищцата – Е. Б. П. и адв. С. К. Н.
от САК, с ЕГН ********** и със служебен адрес гр. С., бул. „М.“ № 12, ет.3, същият е за
оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката.
9
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.1 и т.5 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед уважения размер на
исковете /1 х 50 000 лева / минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4
възлиза на 4 650 лева, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на ОСГТК
на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при определянето на
възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва
да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при несъответствие между размера
на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение.
В настоящия случай фактическа и правна сложност на делото е обусловена от
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищеца в две съдебни
заседания, в които са събрани показанията на двама свидетели и е прието заключението на
една комплексна експертиза.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НВАР минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 4650 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение не следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът не установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на
8740 лева – внесен депозит за в.л. по КСМАТЕ – 700 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 8040 лева с ДДС.
Пълномощникът на ищцата е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-
нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до 7500 лева,
тъй като е в размер на 8040 лева с ДДС /при минимален размер от 7 500 лева с ДДС по чл.7,
ал.2, т.4 от НВАР при интерес от 70 000 лева/, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва
да се осъди да заплати на ответника сумата от 2 342,86 лева, съставляваща общо съдебни
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
10
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК
********* да заплати на Е. Б. П., с ЕГН **********, от гр. М., ж.к. „П.” № 6, вх. В, ап. 71,
сумата от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни
увреждания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.02.2024г. ПТП, на АМ Хемус в
района на пътен тунел „Ечемишка“ посока гр. С., по вина на водача на автобус „Сетра С
315“ с peг. № СВ 4162 НН, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, със застрахователна полица №BG/23/123000977661
валидна от 01.04.2023 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 22.03.2024г. – датата следваща деня на предявяване на претенция пред
застрахователя, до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432,
ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лева /седемдесет хиляди
лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК ********* да заплати
на адвокат С. К. Н. от САК, с ЕГН ********** и със служебен адрес гр. С., бул. „М.“ № 12,
ет.3, сумата от 4 650 лева /четири хиляди шестстотин и петдесет лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2500 лева /две хиляди и петстотин
лева/, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и разноски поети
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Е. Б. П., с ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„ОЗК – З.” АД, ЕИК ********* сумата от 2 342,86 лева /две хиляди триста четиридесет и
два лева и 86 ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11