№ 1337
гр. Бургас, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120107879 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба (уточнена) на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Д.К.К. и М.С., против А. С. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Б., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 1265, 79 лева, както следва:
451, 43 лева за месечни абонаментни такси и такси за използвани услуги ,
от които: 286.33 лева – абонаментни такси и такси за използвани услуги за
отчетен период 25.03.2022 г. - 24.08.2022 г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +****: 119, 95 лева за абонаментни такси и 166, 38 лева за
такси за ползвани услуги извън пакета по абонаментния план; 165, 10 лева –
абонаментни такси и такси за използвани услуги за отчетен период 25.03.2022
г. - 24.08.2022 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******:
119, 95 лева за абонаментни такси и 45, 15 лева за използвани услуги извън
пакета по абонаментния план; 147,40 лева за лизингови вноски за отчетен
период 25.03.2022 г. - 24.08.2022 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер
+**** за базови аксесоари; 304, 98 лева за неустойки, от които: 152, 49 лева –
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****,
начислена на основание т. 9, б. (а) от договора поради виновно неизпълнение
на ответника по същия; 152, 49 лева – неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*******, начислена на основание т.9, б. (а) от
договора поради виновно неизпълнение на ответника по същия; 361, 98 лева
за суми за разлика между стандартната (без абонамент) и
1
преференциалната цена на мобилни устройства, от които: 180, 99 лева –
сума за разлика в цената на мобилно устройство Realme Cl 1 32GB Blue,
дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****,
начислена на основание т. 9j б. (б) от договора поради виновно неизпълнение
на ответника по същия; 180, 99 лв. – сума за разлика в цената на мобилно
устройство Realme Cl 1 32GB Grey, дължима по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*******, начислена на основание т. 9, б. (б) от договора
поради виновно неизпълнение на ответника по същия, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението на 23.04.2024 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2523/2024 г. по описа на Районен съд
– Бургас. Претендират се и разноските в заповедното и в исковото
производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
на 16.03.2022 г. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за срок
от 24 месеца с абонаментен план Тотал Макс с месечен абонамент за този срок
в размер на 39, 99 лева. Твърди се, че ответницата С. не изпълнява
задълженията си по договора в общ размер 286, 33 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и такси използвани услуги за отчетен период
25.03.2022г. - 24.08.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от
договора мобилният оператор начислява неустойка в размер на 152, 49 лв.,
която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
На същата дата – 16.03.2022г. и по повод горепосочения договор с
предпочетен номер +**** мобилният оператор сключва с А. С. С. Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
пакет базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови
вноски, всяка от които в размер на 6,70 лв. По договора за лизинг С. дължи
заплащане на сума в общ размер на 147,40 лв. След изтичане на срока на
договора С. не е върнала лизинговата вещ.
Отново на 16.03.2022 г. по повод горепосочения договор с предпочетен
номер +**** мобилният оператор предоставя на С. мобилно устройство
Realme C11 32GB Bluе на преференциална цена. Вследствие на
неизпълнението С. дължи сума в размер на 180, 99 лева, представляваща
съразмерна част от направената отстъпка, като е взе предвид периодът, през
който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
Твърди се, че на 16.03.2022 г. между страните е сключен и Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*******. С. не изпълнява
задълженията си по договора в общ размер 165,10 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и такси за използвани услуги за отчетен период
25.03.2022г. - 24.08.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от
договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 152,49 лв.,
която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
На същата дата - 16.03.2022г. и по повод горепосочения договор с
2
предпочетен номер +******* мобилният оператор предоставя на А. С. С.
устройство марка Realme C11 32GB Grey на преференциална цена, посочена в
договора. В договора е посочена и стандартната цена на устройството без
абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на
неизпълнението по договора за мобилни услуги, С. дължи сума в размер на
180,99 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е
взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си
по договора.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните
фактури: № **********/25.04.2022г., претендирана в размер на 128,66 лв.; №
**********/25.05.2022г., претендирана в размер на 236,24 лв.; №
**********/25.06.2022г., претендирана в размер на 96,65 лв.; №
**********/25.08.2022г., претендирана в размер на 804,24 лв.
Поддържа се, че начислените неустойки и за суми за разлика между
стандартната и преференциалната цена на предоставени мобилни устройства
са дължими поради неизпълнението на А. С. С. да заплати изискуемите
абонаменти такси и такси за използвани услуги по Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +**** и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*******. В неустоечните клаузи – т. 9, б. „а“ от договорите, било уговорено,
че неустойка се дължи при тяхното предсрочно прекратяване по вина на
потребителя или при нарушение на задълженията на потребителя по тях.
Неплащането на горепосочените месечните абонаментни такси и използвани
услуги в размер на 286, 33 лв. и на 165, 10 лв. се явява нарушение на
договорни задължения, което е уговорено като самостоятелно основание за
начисляването на неустойка, с оглед на което за начисляването на неустойките
не е необходимо договорите за мобилни услуги да бъдат предсрочно
прекратени.
Правният си интерес ищецът обосновава с обстоятелствата, че за
процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2523/2024 г. по описа на Районен съд
– Бургас, връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
поради което на заявителя били дадени указания за предявяване на
настоящите установителни искове.
В срока за отговор на исковата молба по делото е постъпило
„възражение“ от ответницата А. С. С., която оспорва исковете. Заявява, че
преди три години била купила на децата си-близнаци два телефона, за които
платила по 130 лева, обаче после й искали по 400 лева всеки месец. Тя решила,
че я лъжат и спряла да плаща. Единият телефон бил откраднат и била пуснала
жалба да го търсят. Твърди, че е платила всичко на Йеттел.
С писмена молба ищецът поддържа предявените искове и моли за
уважаването им.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и моли за отхвърляне
на исковете, тъй като няма възможност да плати сумите, евентуално да бъде
3
осъдена за минималното.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК вр. чл. 230 ЗЕС и чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 92, ал. 1 вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2523/2024 г. по описа на Районен съд –
Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1316 от 24.04.2024 г.,
връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания в законовия едномесечен
срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове,
които се явяват процесуално допустими.
За уважаването на предявените положителни установителни искове е
необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки:
1) сключен между страните действителен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги; 2) сключен между страните действителен договор
за лизинг, по силата на който ответникът дължи на ищеца процесните
вземания 2) неизпълнение на изискуеми задължения на ответника по
договора; 3) неизпълнение на изискуеми задължения на ответника по
сключените договори; 4) действителна неустоечна клауза и наличието на
предпоставките за заплащане на уговорената неустойка, съответно разлика в
цената.
По делото е представен сключен между страните Договор мобилни
услуги от 16.03.2022 г. с предпочетен номер +**** за срок от 24 месеца, по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника мобилни
услуги срещу заплащането на стандартна месечна абонаментна такса в размер
на 39, 99 лева. На потребителя бил предоставен мобилен апарат Realme C11
32GB Blue на цена 39, 99 лева с абонаментен план и със стандартна цена 299,
90 лева, разлика от стандартна цена 259, 91 лева.
Съгласно Приложение № 1 към договора за мобилни услуги от
16.03.2022 г. ищецът се е задължил да предостави на ответника мобилни
услуги и за предпочетен номер +******* срещу заплащането на стандартна
месечна абонаментна такса в размер на 39, 99 лева за срок от 24 месеца. На
потребителя бил предоставен мобилен апарат Realme C11 32GB Grey на цена с
абонаментния план в размер на 39, 99 лева и стандартна цена без абонамент в
размер на 299, 90 лева – отстъпка от стандартна цена 259, 91 лева.
По силата на договор за лизинг от 16.03.2022г. ищецът предоставил за
временно и възмездно ползване на ответника пакет аксесоари на обща цена
160, 71 лева, платими на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 6,70 лв.
4
Представени са по делото и фактури № **********/25.04.2022г.,№
**********/25.05.2022г., № **********/25.06.2022г., №
**********/25.08.2022 г. за месечни абонаментни такси, потребление на
услуги, лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на
договора за услуги.
Не се твърди, а и при извършена служебна проверка не се установява
горепосочените договори да страдат от пороци, които да обосноват извод за
тяхната недействителност. Ответницата не оспорва автентичността на
договорите, сключени от нейно име, а признава, че ги е сключила, както и че
за процесния отчетен период от 25.03.2022 г. – 24.08.2022 г. са ползвани
мобилни услуги съгласно месечния абонаментен план, както и допълнителни
мобилни услуги за двата телефонни номера към двете получени мобилни
устройства. Твърденията на ответницата, че през месец август 2022 г. единият
мобилен апарат е бил откраднат, а по отношения на другия тя е прекратила
разговорите чрез премахване на сим-картата, тъй като не била съгласна да
заплаща начислените суми, не обосновават извод за прекратяване на
действието на договорите за мобилни услуги и лизинг. Като собственик на
телефона (закупен на преференциална цена) ответницата носи риска от
кражбата му и това не води до погасяване на поетите задължения за
заплащане на месечни абонаменти такси, които са безусловно поети. По
отношение на начислените суми за месечни абонаментни такси, такси за
потребление и лизингови вноски тя е изразила съгласие с подписването на
договорите, поради което не може да се позовава на последващото й
несъгласие или невъзможност да ги заплаща. Поради това ответницата дължи
претендираните с исковата молба суми за месечни абонаментни такси, такси
за потребление и лизингови вноски, по отношение на които исковете са
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Недължими са обаче претендираните суми за неустойки за предсрочно
прекратяване и за разликите в цената на двете получени мобилни устройва. В
договора за мобилни услуги е предвидено следното: „В случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на предвидения в него
срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно
прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в
размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти,
но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или
различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и
възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен
абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
5
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова
листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора“.
Съгласно т. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия доставчикът има
право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен,
в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите
условия. На основание т. 75 от приложимите Общи условия при неизпълнение
на задълженията на потребителя доставчикът има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б да прекрати
едностранно индивидуалния договор на потребителя. Ищецът се позовава още
и на клаузата на т. 31а от Общите условия, която гласи, че доставчикът се
задължава предварително и по подходящ начин (чрез кратко текстово
съобщение – SMS, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен
разговор, писмо до електронната поща на посочен от абоната електронен
адрес за контакти, чрез писмо, доставено от куриер и др.) да информира
абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови
неплатени парични задължения, включително и когато се целта се използва
услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и
други), като тази информация задължително следва да съдържа и данни за
точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от
което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането.
От тълкуването на посочената клауза от индивидуалния договор,
предвиждаща виновно неизпълнение от страна на длъжника, в съответствие с
правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се направи извод, че
действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за разваляне на
договора, която поначало е допустима (вж. Тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГTК на ВКС). Неустойката за
разваляне има за цел да обезщети вредите, които кредиторът търпи от
неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е отпаднало
поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно
задължението за заплащане на този вид неустойка възниква с
осъществяването на уговорения между страните правопораждащ юридически
факт, а в процесния случай това е развалянето на договора, настъпило преди
изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му. Съгласно
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма. Така законът предвижда, че за
да породи своето конститутивно правно действие, волеизявлението на
кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде обективирано в
6
писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя
адресат – длъжника. Следва да се име предвид, че разпоредбата на чл. 87 ал. 1
ЗЗД е диспозитивна, поради което намира приложение само доколкото в
особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени
императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не
са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях
договор (Решение № 113 от 31.07.2015 г. по т. д. № 929/2014 г., I т. о. на ВКС,
Решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г. на ВКС). Свободата на
договаряне и диспозитивният характер на чл. 87, ал. 1 ЗЗД не изключват
възможността страните да уговарят т. нар. комисорна клауза, като постигнат
съгласие, че развалянето на договора може да стане без даване на нов срок за
изпълнение или дори автоматично – без отправяне на изявление (в този
смисъл Решение № 1181 от 12.10.1999 г. по гр. д. № 511/1999 г. на ВКС,
Решение № 131 от 13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г., II т. о. на ВКС, Решение
№ 251 от 07.01.2013 г. по т. д. № 1002/2011 г., II т. о. на ВКС). По делото обаче
не се твърди и не се установява страните да са постигнали такова съгласие,
доколкото горепосочената неустоечна клауза от договора урежда последиците
от настъпилото разваляне, а клаузите на т. 19б, б. „в“ и т. 75 от приложимите
Общи условия само прогласяват потестативното право на кредитора да
развали договора, но не уреждат ред за упражняването му, различен от
предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Правото на доставчика
незабавно да ограничи предоставянето на услугите на основание т. 75 от
Общите условия представлява извънсъдебно възражение за неизпълнен
договор, освобождаващо доставчика от отговорност за неизпълнение на
задължението му да предостави на потребителя услугата, която е предмет на
договора, но не може да се квалифицира като уговорено между страните
отклонение от диспозитивното правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а освен това е
предвидено като алтернатива на правото на едностранно прекратяване на
договора. Клаузата на чл. 31а от Общите условия също не предвижда начин за
разваляне на договора, различен от общия ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а само
прогласява задължението на доставчика да предостави на потребителя
определена информация, която обаче не включва даването на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
кредиторът ще смята договора за развален.
Не се твърди и не установява, че преди подаване на исковата молба
ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да развали договора
чрез отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника. Следва да се
отбележи, че в съдебната практика трайно се поддържа становището, че
двустранен договор може да се развали чрез връчването на исковата молба, с
която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е
длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 43 от 06.02.2015 г. по
гр. д. № 4792/2014 г. на ВКС, Решение № 81 от 03.06.2015 г. по т. д. №
1591/2014 г., II т. о. на ВКС, Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. №
7
6836/2013 г. на ВКС, Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г.
на ВКС). В процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията
е връчен на ответницата на 28.01.2025 г., към който момент вече е бил изтекъл
двегодишният срок на договора от 16.03.2022 г., поради което не е налице
предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди
изтичане на срока, за който е сключен.
Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките
за дължимост на претендираните суми за неустойки за предсрочно
прекратяване и за разликите в цената на двете мобилни устройва, поради
което предявените за тях искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от
предявените искове съобразно направеното искане и представените
доказателства ищецът има право да му бъдат присъдени сторените в
заповедното и в исковото производство разноски за заплатени държави такси
и адвокатски възнаграждения в общ размер от 520, 29 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., против А. С. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Б., СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните
суми: 451, 43 лева за месечни абонаментни такси и такси за използвани
услуги, от които: 286.33 лева – абонаментни такси и такси за използвани
услуги за отчетен период 25.03.2022 г. - 24.08.2022 г. по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +****: 119, 95 лева за абонаментни такси и 166,
38 лева за такси за ползвани услуги извън пакета по абонаментния план;
165, 10 лева – абонаментни такси и такси за използвани услуги за отчетен
период 25.03.2022 г. - 24.08.2022 г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*******: 119, 95 лева за абонаментни такси и 45, 15 лева
за използвани услуги извън пакета по абонаментния план; 147,40 лева за
лизингови вноски за отчетен период 25.03.2022 г. - 24.08.2022 г. по Договор
за лизинг с предпочетен номер +**** за базови аксесоари, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението на 23.04.2024 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2523/2024 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“
№ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., против
А. С. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., искове за
8
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника
СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми: 304, 98 лева за неустойки, от
които: 152, 49 лева – неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +****, начислена на основание т. 9, б. (а) от договора; 152, 49 лева –
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******,
начислена на основание т. 9, б. (а) от договора; 361, 98 лева за суми за
разлика между стандартната (без абонамент) и преференциалната цена на
мобилни устройства, от които: 180, 99 лева – сума за разлика в цената на
мобилно устройство Realme Cl 1 32GB Blue, дължима по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +****, начислена на основание т. 9j б. (б) от
договора; 180, 99 лв. – сума за разлика в цената на мобилно устройство
Realme Cl 1 32GB Grey, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*******, начислена на основание т. 9, б. (б) от договора, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението на 23.04.2024 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2523/2024 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Б., да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 520, 29 лева за
разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9