№ 15
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря П.Н.А
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110168163 по
описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и т. 2 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
потребителски кредит № ........ от 12.09.2022 г. При условията на евентуалност, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като противоречиви на добрите нрави се иска
прогласяване нищожността на отделни клаузи на договор за потребителски кредит
№........ от 12.09.2022 г., а именно: клаузата, регламентираща възнаградителна лихва в
размер на 39,94 % и клаузата на чл. 4 от договора, установяваща задължение за
кредитополучателя да предостави обезпечение на кредита като условие за отпускане
на заема.
Ищецът Н. Г. Г. твърди, че на 12.09.2022 г. между него, в качеството на
заемополучател, и ответника „К“ ЕАД, в качеството на заемодател, е сключен договор
за потребителски кредит № ........ от 12.09.2022 г., по силата на който заемодателят се е
задължил да предаде на заемополучателя сума в размер на 5000 лева, а
заемополучателят се е задължил да върне същата на 24 месечни вноски, вариращи в
размер от 291,20 лева (първа погасителна вноска) до 320,82 лева, при ГПР в размер
48,13 % , като общата дължима сума по кредита е била 7398,33 лева. Излага, че на
основание чл. 4 от договора за потребителски кредит му е било възложено заплащане
на допълнителна такса „поръчител“, която не е била включена в Приложение № 1 към
договора за потребителски кредит. Посочената такса възлиза на допълнителни 5000
лева, които не са включени в ГПР и съответно, в погасителни вноски от 1 до 18.
Посочва, че таксата за поръчител е събирана от „К“ ЕАД за „поръчителство” от
1
дъщерното му дружество – „А.Т“ ЕООД, като в тази връзка твърди, че
поръчителството е само формално, а допълнителната сума в размер на 5000 лева
представлява оскъпяване на кредита. Подчертава, че сключеният между ищеца и „А.Т“
ЕООД акцесорен договор за предоставяне на поръчителство във връзка със заемното
правоотношение не му е бил изпращан, но въпреки това е била събирана месечна сума,
надхвърляща или равна на месечната вноска по главниците. Посочва, че след 10-та
месечна погасителна вноска е престанал да погасява задълженията си по кредита, като
към този момент претендираната от ответника сума е възлизала на 1463,77 лева, т. е.
равна на сбора на месечни вноски от 11 до 13, от които 11-та е била частично платена
и които вноски включвали и таксата за поръчител. Излага подробни доводи, че
договорът за кредит е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите,
регламентирани в чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК), а именно поради
противоречие с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а и т. 11 от ЗПК, доколкото не бил
посочен срок на договора за кредит, методика за изчисляване на референтния лихвен
процент, както и невъзможност да се извлече информация за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми, а именно – колко лихва, колко главница и колко
такса се погасява с всяка вноска. Навеждат се твърдения за недействителност на
договора за кредит поради липсата на клаузи относно наличието или липсата на право
на отказ от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главниа и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.
Евентуално твърди, че поради противоречие с добрите нрави са нищожни клаузата,
регламентираща възнаградителна лихва в размер на 39,94 % и клаузата на чл. 4 от
договор за потребителски кредит № ........ от 12.09.2022 г. Ето защо предявява
настоящите искове. Претендира разноски по делото.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването
между страните на Договор за потребителски кредит № ........ от 12.09.2022 г. Оспорва
обстоятелството, че ищецът е бил задължен да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, като в тази връзка посочва, че предоставянето на обезпечение по
кредита е право на кредитополучателя, но не и негово задължение. Оспорва ищцовото
твърдение, че съгласно чл. 19 ЗПК вземанията на „А.Т“ ЕООД по договора за
поръчителство е следвало да бъдат включени в ГПР, с аргумент, че като
незадължителен, договорът за поръчителство не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК. Твърди, че договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „А.Т“ ЕООД,
е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и в този смисъл уговореното по
него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Предвид
изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира съдебни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9А, т. 10 , т. 11, т. 20 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат
на закона. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на
процесния договор 3. както и договорът е нищожен заявените в исковата молба
основания.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложените доказателства по
делото, че с процесния Договор за потребителски кредит №......../12.09.2023 г страните
са се уговорили, че заемодателят – „К“ ЕАД отпуска на заемополучателя Н. Г. кредит в
размер на 5000 лева, при срок на договора от 24 месеца, с месечни погасителни
вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 39,94 % и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 48,13%.
В приложение №1 Условия на кредита, е инкорпориран погасителен план към
договора за кредит, в който е посочен падеж на всяка погасителна вноска, размер на
погасителната вноска, както и каква част от главницата и лихвата се погасява с всяка
погасителна вноска.
В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще
предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да
представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на "К" ЕАД или да сключи
договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител.
Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на
обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не
изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между страните.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването
му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда
действие.
Като доказателство по делото е представен и договор за предоставяне на
3
поръчителство от 12.09.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него. От договора се
установява, че между Н. Г. Г. и "А.Т" ЕООД е сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 12.09.2022 г., по силата на който поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с "К" ЕАД, по силата на който да отговаря пред
последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно
Приложение № 1, а именно – общо възнаграждение в размер на 4324,83 за периода на
действие на договора за кредит /т. II. 1/, което възнаграждение е дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.
Представен е и договор за поръчителство от 12.09.2022 г., сключен между "К"
ЕАД и "А.Т" ЕООД, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря пред
"К" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит.
От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, се
установява, че в годишния процент на разходите по кредита е включена
възнаградителната лихва по кредита. Възнаграждението за поръчител по договора за
поръчителство, сключен между „А.Т“ ЕООД и Н. Г. Г. не е включено при изчисляване
на ГПР по кредита от 48,13%. При добавяне на възнаграждението по договора за
поръчителство към изчисленията ГПР, последният се повишава до 134,63%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Между страните е сключен писмен договор, въз основа на който кредиторът-
ищец се е задължил да предостави на потребителя-ответник кредит под формата на
парична сума за опредЕ. цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно
уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички
необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят
нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй
като ответникът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките
на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.
От страна на ищеца са наведени възражения за допуснати нарушения на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 20 ЗПК.
В контекста на гореизложеното относно съдържанието на договора за
4
потребителски кредит и приложенията към него, неоснователно се явява твърдението
за нищожност на договора поради липса на посочен срок на договора за кредит –
изискване по чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК. В приложение №1 Условия на кредита, ясно е
посочен срока на договора, а именно – 24 месеца.
Неоснователни са аргументите за нищожност на договора за кредит поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9А и т. 11 ЗПК, а именно – липсата в договора на
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Посочените изисквания към договорите за потребителски кредит са
приложими при договори за потребителски кредити, към които се прилагат различни
лихвени проценти през периода на действие на договора, какъвто настоящият договор
не е.
Не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Както бе посочено, в
договора са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително приложен е погасителен план, неразделна част от договора, приет по
делото и неоспорен от страните, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В случая лихвата е с
фиксиран процент и не е било необходимо да се посочва последователността на
разпределение на вноските за главница и лихва между различните неизплатени суми.
Такова изискване по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е поставено само при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, какъвто не е случаят.
Съдът намира за основателно възражението за нищожност на договора, поради
нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО
на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който
кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е
потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата
на потребителя.
5
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 48,13%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен
от потребителя с "А.Т" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "К"
ЕАД е едноличен собственик на капитала на "А.Т" ЕООД, като двете дружества са с
един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, "К" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност
обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че заемодателят е изпратил
на ищеца обединен погасителен план, в който е включил в месечната й вноска и
дължимото в полза на поръчителя възнаграждение.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К"
ЕАД юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При
6
непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо
за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството,
че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да
получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на
одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне
на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане
на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита
не подкрепят доводите на жалбоподателя за доброволност при избора на обезпечение,
а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи
"договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо
лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът
за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени
сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на
кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено
от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в
чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя
за обезпечаване вземанията на "К" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход
по кредита.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент
на разходите е 48,13 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви
компоненти включва. Освен това възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
7
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от
Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин
ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора
за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и
на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В
цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на
годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
потребителски кредит № ......../12.09.2022 г. се явява недействителен на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
приравняващо се на непосочването му.
Доколкото съдът намира за основателен предявения главен иск за прогласяване
недействителност на целия договор за потребителски кредит, не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане евентуалния иск за нищожност на
клаузите, предвиждащи клаузата, регламентираща възнаградителна лихва в размер на
39,94 % и клаузата на чл. 4 от договор за потребителски кредит № ........ от 12.09.2022
г., поради което същите не се разглеждат от съда.
8
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Същият
претендира заплащането на разноски за държавна такса в размер на 200 лева и депозит
за изготвяне на ССчЕ в размер на 250 лева, което искане следва да бъде уважено в
пълен размер.
Адв. Б. претендира присъждането адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3
ГПК в размер на 800 лева.
Ответникът е релевирал възражение за недължимост на адвокатско
възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ по настоящото делото,
доколкото ищецът не бил материално затруднено лице, като е представена справка от
НАП относно осигурителния доход на ищеца. Посочените аргументи обаче са
неотнсоими, доколкото се претендира присъждането в полза на адв. Б. на адвокатско
възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ в
настоящото производство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. – правна помощ,
оказана на близък.
Съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност на
настоящото дело, което се явява едно от масовите дела, разглеждани от съда,
справедливият размер на адвокатското възнаграждение, дължим се на адв. Б. е в
минимален размер от 400 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по иска на Н. Г. Г., ЕГН: ********** срещу „К“ ЕАД, ЕИК:
........ Договор за потребителски кредит №......../12.09.2022 г., сключен между ищеца, в
качеството на кредитополучател, и ответника, в качеството на кредитодател.
ОСЪЖДА „К“ ЕАД, ЕИК: ........ да заплати на Н. Г. Г., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 450 лева – разноски за държавна такса
и депозит за експертиза.
ОСЪЖДА „К“ ЕАД, ЕИК: ........ да заплати на адв. К. Б., РАК, с адрес на
кантората: адрес, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. сумата в размер на 400 лева –
адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ
в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10