№ 676
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260335 от 26.02.2021г., постановено по т.д. № 1612/2018г. по описа на
СГС, ТО, VI – 17 състав е осъдил „Ви – Веста Холдинг“ ЕАД да заплати на „Ту Билд“
ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 13 111,
86 лв., представляваща 1/5 от задържаната като гаранция за добро изпълнение част от
дължимото възнаграждение, която подлежи на връщане съгласно чл. 25, ал. 2, изр. 2 от
договор за изработка, сключен на 21.10.2014г., между „Ви – Веста Холдинг” ЕАД и „Ту
Билд” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 27.07.2018 г. – датата на
подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, като отхвърлил иска за разликата
над сумата от 13 111, 86 лв. до пълния предявен размер от 26 223, 72 лв.; отхвърлил
е предявените от „Ту Билд” ЕООД срещу „Ви – Веста Холдинг” ЕАД искове, както следва:
иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Ви – Веста Холдинг” ЕАД да
заплати на „Ту Билд” ЕООД сума в размер на 131 118, 57 лв., представляваща част от
уговорено и неплатено възнаграждение за извършена работа по изпълнение на строително-
монтажни работи на обекта, представляващ „Жилищна сграда за сезонно ползване с ДКЦ и
Фитнес център“, находяща се в гр. Черноморец, възложени с договор за изработка, сключен
на 21.10.2014г., между „Ви – Веста Холдинг” ЕАД и „Ту Билд” ЕООД, както и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Ви – Веста Холдинг” ЕАД да заплати на „Ту
Билд” ЕООД сума в размер на 633, 79 лв., представляваща обезщетението за забавено
плащане на задължението за връщане на задържаната като гаранция за добро изпълнение
сума от 26 223, 72 лв., което е начислено за периода от 02.05.2018г. до 27.07.2018г.; осъдил е
„Ту Билд” ЕООД да заплати на „Ви – Веста Холдинг” ЕАД, на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 35 779, 56 лв., представляваща такава, платена от „Ви –
Веста Холдинг” ЕАД на „Ту Билд” ЕООД, при начална липса на правно основание, която
подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 26.11.2018г. –
1
датата на подаване на насрещната исковата молба, до окончателното й плащане; отхвърлил
е предявения от „Ви – Веста Холдинг” ЕАД срещу „Ту Билд” ЕООД насрещен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Ту Билд” ЕООД да заплати на „Ви – Веста
Холдинг” ЕАД сума в размер на 4 350, 53 лв., представляваща неустойка, дължима за
некачествено извършени строително-монтажни работи на обекта, представляващ „Жилищна
сграда за сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес център“, находяща се в гр. Черноморец,
съгласно чл. 28, ал. 1 от договор за изработка, сключен на 21.10.2014г., между „Ви – Веста
Холдинг” ЕАД и „Ту Билд” ЕООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ви – Веста Холдинг“ ЕАД, в частта
с която „Ви – Веста Холдинг“ ЕАД е осъдено да заплати на „Ту Билд“ ЕООД сума в размер
на 13 111,86 лв. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и в частта с която е
отхвърлен предявения от „Ви – Веста Холдинг“ ЕАД насрещен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4 350, 53 лв. за неустойка за некачествено извършени СМР на
процесния обект. Сторени са оплаквания за неправилност на постановеното решение в
обжалваната част, предпоставено от допуснати съществени процесуални нарушения. Излага
да е неправилен извода на първоинстанционния съд, че по делото не са представени
доказателства, от които да бъде установено, че към месец 03.2016г. по извършените от „Ту
Билд“ ЕООД СМР са се проявили дефекти. Твърди, че е възникнало правото на възложителя
да търси неустойка, съгласно чл. 28, ал. 1 от Договора. Сочи, че по делото са представени
писмени доказателства за отстранени дефекти в СМР на „Ту Билд“ ЕООД, като последните
неправилно са възприети от първоинстанционния съд като въведени в процеса възражения, а
не като правопораждащ факт, от който следва вземането за неустойка. При изложените
доводи е направено искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго
такова, с което да бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД
предявен от „Ту Билд“ ЕООД за заплащане на сумата от 13 111,86 лв., ведно със законната
лихва за периода 27.07.2018г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й
плащане, както и да бъде уважен предявения от „Ви – Веста Холдинг“ ЕАД насрещен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 4 350,53 лв. Претендира
сторените по делото разноски.
Въззиваемата „Ту Билд“ ЕООД не изразява становище по така подадената въззивна
жалба.
Третото лице – помагач „Тера Строй“ ЕООД не изразява становище по така
подадената въззивна жалба.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства,
по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК,
приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от
ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от „Ви – Веста Холдинг“ ЕАД срещу
„Ту Билд“ ЕООД за сумата над 13 111, 86 лв. до пълния предявен размер от 26 223, 72 лв.,
както и в частта с която са отхвърлени: предявения от „Ту Билд” ЕООД срещу „Ви – Веста
Холдинг” ЕАД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Ви – Веста
Холдинг” ЕАД да заплати на „Ту Билд” ЕООД сума в размер на 131 118,
57 лв., представляваща част от уговорено и неплатено възнаграждение за извършена работа
по изпълнение на строително-монтажни работи на обекта, представляващ „Жилищна сграда
за сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес център“, находяща се в гр. Черноморец, възложени
с договор за изработка, сключен на 21.10.2014г., между „Ви – Веста Холдинг” ЕАД и „Ту
2
Билд” ЕООД, и предявения от „Ту Билд” ЕООД срещу „Ви – Веста Холдинг” ЕАД иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 633, 79 лв., представляваща
обезщетението за забавено плащане на задължението за връщане на задържаната като
гаранция за добро изпълнение сума от 26 223, 72 лв., което е начислено за периода
от 02.05.2018г. до 27.07.2018г., както и в частта, с която е осъден „Ту Билд” ЕООД да
заплати на „Ви – Веста Холдинг” ЕАД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в
размер на 35 779, 56 лв., представляваща такава, платена от „Ви – Веста Холдинг” ЕАД на
„Ту Билд” ЕООД, при начална липса на правно основание, която подлежи на връщане, ведно
със законната лихва върху сумата за периода от 26.11.2018г. – датата на подаване на
насрещната исковата молба, до окончателното й плащане.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която е
уважен предявения от „Ту Билд“ ЕООД срещу „Ви – Веста Холдинг“ ЕАД иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сума в размер на 13 111, 86 лв., представляваща 1/5
от задържаната като гаранция за добро изпълнение част от дължимото възнаграждение,
която подлежи на връщане съгласно чл. 25, ал. 2, изр. 2 от договор за изработка, сключен на
21.10.2014г. между „Ви – Веста Холдинг” ЕАД и „Ту Билд” ЕООД, ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 27.07.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от „Ви – Веста
Холдинг” ЕАД срещу „Ту Билд” ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на „Ту Билд” ЕООД да заплати на „Ви – Веста Холдинг” ЕАД сума в
размер на 4 350, 53 лв., представляваща неустойка, дължима за некачествено
извършени строително-монтажни работи на обекта, представляващ „Жилищна сграда за
сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес център“, находяща се в гр. Черноморец, съгласно чл. 28,
ал. 1 от договор за изработка, сключен на 21.10.2014г., между „Ви – Веста Холдинг” ЕАД и
„Ту Билд” ЕООД.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че между „Ви – Веста Холдинг” ЕАД, като възложител и „Ту Билд” ЕООД,
като изпълнител са възникнали облигационни отношения, произтичащи от договор за
изработка, сключен на 21.10.2014 г. В договора страните са постигнали съгласие за всички
съществени елементи на договора за изработка, а именно за вида на работа, която
изпълнителят се задължава да извърши, както и за размера на възнаграждението, което
възложителят се задължава да заплати за извършената работа. Предмет на договора за
изработка от 21.10.2014 г. е извършване на довършителни работи, съгласно приложени
количествено стойностни сметки на обект „Жилищна сграда за сезонно ползване с ДКЦ и
Фитнес център“, изграден до степен „груб строеж“, находящ се в гр. Черноморец, обл.
Бургаска, Община Созопол в УПИ III – 404, кв. 44, с адрес ул. „Сливница“ № 11. Видът и
количеството на строителните дейности, които е възложено да бъдат извършени с договора
не са определени в самите клаузи, които са част от неговото съдържание. При тълкуване на
уговорката на чл. 1, ал. 2 от договора се налага извода, че волята на страните е конкретните
СМР, които изпълнителят се задължава да извърши, да бъдат определени като вид в
приложение № 1 към договора, представляващо съставени количествено-стойностни сметки.
Размерът на дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение за извършената
работа е уговорено между страните в общ размер от 1 216 985,45 лв. без ДДС с клаузата на
чл. 20, ал. 1 от договора, като съгласно чл. 21, ал. 1 от съдържанието на тази сделка
възнаграждението на отделните етапи се формира от стойността на вложените материали и
извършените видове и количества работи, която стойност е в размерите, посочени в
приложение № 1 към договора. В последствие с Анекс от 11.06.2015 г. е изменена клаузата
на чл. 20, ал. 1 от договора, като се променя общата цена за изграждането на обекта на
1 092 654,76 лв. без ДДС.
Следователно между ищеца и ответника е постигнато съгласие, че в приложение № 1
към договора ще бъде уговорено, освен вида и количеството на конкретните строителни
3
работи, които изпълнителят се задължава да изпълни, но също така и конкретният размер на
възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за извършване на всеки
отделен вид строителни работи. Това означава, че какви са правата и задълженията, които са
възникнали за възложителя и изпълнителя по силата на сключения на 21.10.2014 г. договор
се определя както от клаузите на самия писмен договор, но така също и от съдържанието на
количествено-стойностните сметки, представляващи приложение № 1 към договора, които
представляват неразделна част от него.
По делото не се спори, че в изпълнение на задълженията си за заплащане на
възнаграждение за строителните работи, извършени на обекта, представляваща „Жилищна
сграда за сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес център“, находяща се на адрес: гр. Черноморец,
ул. „Сливница“ № 11, ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1 096 507, 85 лв.
Пред въззивната инстанция не е спорно какъв е вида и стойността на извършените
СМР от страна на „Ту Билд“ ЕООД, предвид, че решението в тази част, касаеща исковете за
уговорено и неплатено възнаграждение за извършена работа по изпълнение на строително-
монтажни работи на обекта, като необжалвано е влязло в сила. С оглед на което, не е
предмет на установяване пред настоящата съдебна инстанция какъв е вида и стойността на
извършените от страна на ищеца – „Ту Билд“ ЕООД СМР, за което пред
първоинстанционния съд са събрани множество доказателства, включително са изготвени и
съдебно – техническа експертиза, две допълнителни съдебно – технически експертизи и
тройна съдебно – техническа експертиза.
Спорът пред въззивната инстанция е съсредоточен в това проявили ли са се дефекти
по извършените от изпълнителя строително – монтажни работи в гаранционните срокове.
В чл. 25, ал. 1 от договора за изработка, сключен на 21.10.2014 г., страните по тази
сделка са постигнали съгласие, че строителят се задължава да отстранява за своя сметка
недостатъците и появилите се впоследствие дефекти в гаранционните срокове, които
започват да текат от въвеждане на строителния обект в експлоатация и са определени в
Наредба № 2 от 31.07.2003 г. В чл. 25, ал. 2 от договора е предвидено, че във връзка със
задължението по ал. 1 строителят се съгласява възложителят да удържа сума в размер на 5 %
от стойността на всеки акт образец 19, като 1/5 от тази сума се възстановява на строителя в
едномесечен срок след изтичане на всяка една календарна година от 5-годишния
гаранционен срок. С чл. 25, ал. 3 от договора е постигната уговорка, че за проявилите се в
гаранционните срокове дефекти възложителят уведомява писмено строителя, като
последният се задължава в 7-дневен срок след уведомяването, съгласувано с възложителя, да
започне работа за отстраняване на дефектите в минималния технологично необходим срок.
В чл. 29, ал. 2 от договора е предвидено, че ако недостатъците, констатирани при приемане
на СМР или в гаранционните срокове по чл. 25 от договора, не бъдат отстранени в
договорения срок, строителят дължи неустойки, а възложителят се освобождава от
задължението по чл. 25, ал. 2 от договора. С посочените разпоредби са уредени
предпоставките за ангажирането и съдържанието на гаранционната отговорност, която носи
изпълнителят на строителните работи.
В чл. 28, ал. 1 от договора е предвидено, че при виновно некачествено извършване на
СМР, освен задължението за отстраняване на дефектите и другите възможности по чл. 265
от ЗЗД, Строителят дължи и неустойка в размер на 10 % от стойността на некачествено
извършените СМР.
Между страните в производството не е спорно, че ответникът в изпълнение на чл. 25,
ал. 2 от договора за изработка, сключен на 21.10.2014 г., е задържал част от
възнаграждението, което е бил длъжен да заплати на ищеца за извършване на възложените
строителни работи, която част възлиза на сумата от 65 559, 29 лв., като спорът пред
настоящата инстанция се концентрира върху това подлежи ли на връщане от страна на
ответника 1/5 от задържаната като гаранция за добро изпълнение част от дължимото
4
възнаграждение, както и проявили ли са се недостатъци по извършените СМР за които
ищецът дължи неустойка, уговорена в чл. 28, ал. 1 от договора.
При тълкуване на волята на страните, изразена в цитираните договорни клаузи, е
видно, че с всички от тях в цялост са уговорени предпоставките за ангажиране и
съдържанието на гаранционната отговорност, която носи изпълнителят на строителните
работи. Това е така, тъй като във всяка една от тези клаузи се говори за това какви са
правата и задълженията на страните по сделката при появили се в приложимите
гаранционни срокове след въвеждане на строежа в експлоатация недостатъци на
изпълнените съгласно договора СМР-та.
Гаранционна отговорност на строителя за недостатъци на извършените строително-
монтажни работи е уредена в чл. 160 ЗУТ и Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Тя включва в
съдържанието си задължението на изпълнителя да гарантира за даден срок определени
качества на строителните дейности, както и това да отстрани онези недостатъци и повреди,
които ще възникнат до изтичане на този срок, който за изпълнение на строителни работи
започва да тече след приемането на строежа и въвеждане му в експлоатация и е определен
като продължителност в цитираната Наредба № 2 от 31.07.2003 г. /Наредбата/. При тази
отговорност изпълнителят отговаря както за скритите недостатъци на изработеното, които
са съществували към момента на извършване и приемане на работата, също така и за
всички онези недостатъци, които са възникнали след това при ползване на вещта от
възложителя в гаранционния срок.
В клаузата на чл. 25, ал. 3 от договора за изработка страните по спора са включили в
неговото съдържание уговорка за това, че при наличие на предпоставките за ангажиране на
гаранционната отговорност на строителя за недостатъци за него възниква едно от основните
задължения, което се включва в съдържанието на тази отговорност – да отстрани дефектите
по изработеното, появили се в гаранционните срокове, като са уточнени и сроковете, в
които той трябва да направи това. За обезпечаване изпълнението на това задължение
страните са постигнали съгласие, че част от дължимото на изпълнителя възнаграждение за
извършената работа не се изплаща при нейното приемане, а се задържа от възложителя за
периода на гаранционния срок. Възложителят и изпълнителят са уговорили и какви права и
задължения възникват за всеки от тях във връзка с така задържаната сума, които са
разграничени в зависимост от това дали са се появили недостатъци на изработено до
изтичане на гаранционните срокове или такива не са се появили и ако са се появили, дали са
отстранени, или не. В хипотезата, в която в гаранционния срок са се появили недостатъци на
изработеното и следователно е настъпило основание за ангажиране на гаранционната
отговорност на изпълнителя и кумулативно с това е налице неизпълнение от изпълнителя на
задължението му по чл. 25, ал. 3 от договора, сключен на 21.10.2014 г., да отстрани тези
недостатъци за своя сметка като предприеме действия за това в уговорения между страните
по договора срок, който е от 7 дни, считано от уведомяването му, страните са постигнали
съгласие, че за възложителя възниква правото да задържи удържаната като гаранция за
добро изпълнение сума като обезщетение за претърпените от некачественото изпълнение
вреди /аргумент от чл. 28, ал. 2 от договора, в който е посочено, че в тази хипотеза за
възложителя отпада задължението за връщане на изпълнителя на удържаната гаранция по
чл. 25, ал. 2 от договора/. Тогава, когато в гаранционния срок не са се появили недостатъци,
за възложителя възниква задължение да върне задържаната като гаранция сума, което става
поетапно – по 1/5 част от задържаната сума се връща в края на всяка една изтекла година от
общия петгодишен гаранционен срок /чл. 25, ал. 2, изр. 2 от договора/. Следователно за да
възникне задължение за „Ви – Веста ХолдингХХоххх” ЕАД за връщане на „Ту Билд“ ЕООД
на задържаната като гаранция част от дължимото възнаграждение, което задължение е
предмет на предявения иск за реално изпълнение, трябва да се докажат следните факти: 1) че
5
е изтекъл гаранционният срок за процесните СМР-та или предвидената в договора част от
него; 2) че до изтичане на този срок не са се появили недостатъци на изпълнените
строителни работи на обекта, представляващ „Жилищна сграда за сезонно ползване с ДКЦ и
Фитнес център, които са основание за ангажиране на гаранционната отговорност на
дружеството за тяхното отстраняване или алтернативно че са се появили недостатъци на
изработените СМР-та, но те са отстранени от ищеца за негова сметка съгласно уговореното
в сключения договор. Това задължение не възниква при наличие на следните предпоставки,
които следва да са налице при условията на кумулативност: 1) поява на недостатъци по
изработеното от ищеца в гаранционния срок; 2) неизпълнение от ищеца на задължението му
да предприеме действия за отстраняване за негова сметка на появилите се недостатъци в 7-
дневен срок от уведомяването му, което е поето с чл. 25, ал. 3 от договора.
Съобразно представено по делото писмо с изх. № 20/ 31.03.2016 г., съставено от „Ви
– Веста Холдинг” ЕАД и адресирано до „Ту Билд“ ЕООД на основание чл. 25 от процесния
договор възложителят уведомява изпълнителят за наличието на многобройни недостатъци в
извършените от изпълнителя строително – монтажни работи, а именно: 1) сутерен – сауна и
парна баня на кота – 3,25, при дъжд има теч на вода от плочата на кота 0,00; машинно
помещение ОВК на кота – 3,25, при дъжд има теч на вода от плочата на кота 0,00; тоалетни
на кота - 3,23, при дъжд има теч на вода от плочата на кота 0,00; 2) вертикална планировка –
има пропаднали и отлепени плочки около сградата и басейна; има пропаднали и разметени
бордюри и унипаваж; има отлепени шапки от врачански варовик по подпорните стени около
басейна и сградата; 3) сграда – има течове по стените на апартаментите от дограмата /врати
и прозорци/; - има счупени тоалетни дъски в някои бани и тоалетни, които трябва да се
подменят; положеният паркет в част от апартаментите се е издул и следва да се пренареди;
интериорните врати в ап. 5 и студио 7 са напукани и деформирани и подлежат на подмяна;
4) басейн - машинно отделение продължава да се пълни с вода, поради лошо изпълнена
хидроизолация; Така представеното по делото писмо не се доказва да е получено от ищеца,
противно на изложеното във въззивната жалба, тъй като по делото е представена куриерска
разписка, в която по никакъв начин не е описано за доставяне на каква по вид пратка се
отнася, поради което и няма как да се приеме, че това е именно писмото с изх. № 20/
31.03.2016 г., с което „Ви – Веста Холдинг” ЕАД уведомява „Ту Билд“ ЕООД за появилите
се недостатъци по извършените от последното дружество строителни дейности, възложени
с процесния договор за изработка, при положение, че получаването му е оспорено от страна
на „Ту Билд“ ЕООД. Несъстоятелни са доводите изложени във въззивната жалба за това, че
не е въведено от законодателя като изискване в товарителницата да бъде описан документа,
съдържащ се в запечатания плик. Съдът не може да приеме за доказан факта на получаване
на писмо с изх. № 20/ 31.03.2016 г., при изричното му оспорване от страна на изпълнителя
на СМР – „Ту Билд“ ЕООД, без да е налице отбелязване в товарителницата какъв е
документа, който се изпраща.
На следващо място противно на изложеното във въззивната жалба настоящата
инстанция намира, че по делото не е доказано да са се проявили твърдяните от „Ви – Веста
Холдинг“ ЕАД недостатъци по изработеното от ищеца към месец март 2016г., описани в
писмото с изх. № 20/ 31.03.2016 г., съставено от „Ви – Веста Холдинг” ЕАД.
За установяване на твърдяните недостатъци пред първоинстанционния съд са
разпитани като свидетели лицата М. П. и Г. Ж.. В открито съдебно заседание, проведено на
30.10.2019 г. пред първоинстанционния съд св. П. заявява, че е управител на процесния
обект от месец април 2019 г., като лично е констатирал и е присъствал на отстраняване на
недостатъци преди започване на сезон 2019 г. Посочва, че в посочения период е имало
течове в баните, от терасите към стаите и избиване на влага, като заявява, че не знае дали
управителят на „Ви – Веста Холдинг“ ЕАД се е свързал със строителя за да претендира от
него да поправи констатираните дефекти. От своя страна св. Ж. заявява, че е изпълнявал
ремонтни дейности на процесния обект към 2019 г., свързани с отстраняване на множество
6
дефекти. И от двата проведени разпита на свидетели е видно, че последните имат
наблюдения и изнасят факти за състоянието на процесния строеж в много по-късен период
от посочения – през 2019 г., т.е. три години по-късно, от когато се твърди да са констатирани
дефектите – март 2016г. С оглед на което съдът не може да направи извод, че дефектите,
които са се появили по процесния строеж, представляващ сграда в гр. Черноморец, за които
тези лица свидетелстват, са свързани с някои от строителните дейности, които са изпълнени
от ищеца съгласно процесния договор, които са приети от възложителя през 2015 г., което
като период от време е много по-ранен от този, за който свидетелите имат преки
впечатления.
Не се установяват описаните в писмо с изх. № 20/ 31.03.2016 г., съставено от „Ви –
Веста Холдинг” ЕАД дефекти и от изготвените по делото единични и тройна съдебно –
технически експертизи. В изготвената по делото единична съдебно – техническа експертиза
вещото лице Д. М. е изложила, че доколкото посочените в писмо с изх. № 20/ 31.03.2016 г.,
недостатъци представляват течове, които би следвало възможно най – бързо да бъдат
отстранени, предвид вида и предназначението на процесната сграда, експертизата не може
да отговори еднозначно дали извършените ремонтни дейности от „А и Х Билд“ ООД, като
изпълнител по договор за строителство от 02.04.2018 г. са свързани именно с установените
през 2016 г. течове или е извършен пореден ремонт. От горното следва извода, че доколкото
ответникът „Ви – Веста Холдинг“ ЕАД твърди, че констатираните дефекти с писмо изх. №
20/ 31.03.2016 г. са отстранени от друг изпълнител, а именно „А и Х Билд“ ООД по договор
за строителство от 02.04.2018 г., то последният не е доказал да се касае за отстраняване на
посочените в писмото дефекти, предвид, че констатирането им е станало още през 2016 г., а
отстраняването им, което се твърди е осъществено на много по-късен етап – през 2018 г.
От всичко гореизложено следва извода за липса на недостатъци по извършената от
изпълнителя „Ту Билд“ ЕООД работа, която е възложена в тежест на дружеството с
договора за изработка от 21.10.2014 г., с оглед на което не е налице основание за ангажиране
на гаранционната му отговорност. Това от своя страна налага извода, че по делото не се
доказа да са се осъществили предпоставките, които са уговорени в чл. 28, ал. 2 вр. чл. 25, ал.
2 от процесния договор за изработка, при които за възложителя „Ви – Веста Холдинг”
ЕАД възниква правото да задържи удържаната като гаранция за добро изпълнение сума,
предвид, че не се доказва по делото да са налице твърдяните недостатъци и това, че писмо
изх. № 20/ 31.03.2016 г. не е установено по делото да е получено от „Ту Билд“ ЕООД,
съответно не е възникнало задължение за последния да отстрани за негова сметка появилите
се недостатъци.
За да възникне за ответника задължение по чл. 25, ал. 2 от договора да върне сумата,
която е удържана от дължимото възнаграждение като гаранция за добро изпълнение, освен
липсата на недостатъци по изработеното съответно отстраняването на недостатъците от
строителя в уговорения в договора срок, трябва да се докаже и това, че е изтекла
съответната част от гаранционния срок за изпълнените СМР-та. Следователно за да се
приеме, че за „Ви Веста Холдинг” ЕАД е възникнало задължение да върне на ищеца първата
1/5 част от задържаната като гаранция сума, която част е в размер на 13 111, 86 лв. / 1/5 от 65
559, 29 лв./, следва да бъде установено по делото, че е изтекла първата една година от
петгодишния гаранционен срок, което обстоятелство не се оспорва от въззивника.
От всичко изложено следва, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е основателен за сумата от 13 111,86 лв., до който извод е
достигнал и първоинстанционния съд.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Ви – Веста
Холдинг” ЕАД срещу „Ту Билд” ЕООД за сумата от 4 350, 53 лв.,
представляваща неустойка, дължима за некачествено извършени строително-монтажни
работи на обекта, представляващ „Жилищна сграда за сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес
7
център“, находяща се в гр. Черноморец, съгласно чл. 28, ал. 1 от договор за изработка,
сключен на 21.10.2014г., между „Ви – Веста Холдинг” ЕАД и „Ту Билд” ЕООД, настоящият
състав намира следното:
За да възникне в полза на „Ви – Веста Холдинг“ ЕАД вземането произтичащо от чл.
28, ал. 1 от процесния договор следва да са налице некачествено извършени от страна на
изпълнителя строително – монтажни работи, което както беше изяснено не е доказано в
настоящото производство.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени
направените от въззиваемото дружество разноски пред въззивната инстанция. Последния не
е претендирал такива, с оглед на което разноски не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260335/26.02.2021 г., постановено по т.д. № 1612/2018
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 17 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8