Р Е Ш Е Н И Е
Номер - 217
22.06.2018 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На тридесети май, две хиляди и осемнадесетата
година
В публично заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: ______________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 245 по описа за 2017 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на ТД на НАП – гр.Бургас чрез главен публичен изпълнител против „Фарида Груп“ЕООД , ЕИК *********
– гр.София , представлявано от управителя Искра Спасова , „Водопроводи и канали“ ЕООД,
ЕИК ********* , гр.София , представлявано от Георги
Стоянов Иванов и П.И.Ц., ЕГН **********, от гр. Б. за обявяване за относително недействителна по отношение
на държавата на основание чл.216 ал.1 т.4
и т.6 от ДОПК възмездна сделка , сключена между ответниците „Фарида груп“ ООД с
управител Георги Стоянов Иванов – продавач и „Водопроводи и канали“ ЕООД ,
представлявано от Георги Стоянов Иванов и П.И.Ц. –
като купувачи – всеки на ½ ид.ч.
от самостоятелен обект с идентификатор №07079.607.99.1.2
по КККР на гр.Бургас с адрес на самостоятелния обект
– гр.Бургас , ж.к. Лазур бл.160 ет.1 обект 2 , находящ се
в сграда №1 – „Сграда с административно – обслужващи
дейности – магазини, офиси и ателиета. , построена в поземлен имот с нов идентификационен №07079.607.99 по КККР на гр.Бургас
с площ на поземления имот по нот. акт 369 кв.м,
предназначение на СОС – за офис , брой
нива – 1 , с посочена в документа площ 90.63 кв.м ведно с прилежащите
към този обект 3.130% , равняващи се на 15.75 кв.м ид.ч. от общите части
на сградата както и 3.130% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот. При
условие на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл.216 ал.1
т.2 от ДОПК за обявяване на относително недействителна по отношение на
държавата на същата сделка , както и при
условие на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.216
ал.1 т. във вр. с чл.135 от ЗЗД за обявяване на относително
недействителна по отношение на държавата на същата сделка. Приложени са и са
ангажирани доказателства. Ищецът
уточнява , че главен е иска по чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК. Ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник като сочи , че с
ревизионен акт от 24.08.2015
г. , влязъл в сила са установени негови задължения в
общ размер на 44 794.37 лв. , от които главница
– 42 980.43 лв. и лихви за просрочие – 1813.94 лв. Актът е бил връчен на 25.08.2015 г. и задълженията по
него са останали непогасени , а понастоящем са установени и изискуеми публични
задължения на „Фарида груп“ЕООД
в особено големи размери – 148 070.06 лв. – по
изброени изпълнителни титули: посочения ревизионен акт от 24.08.2015
г. и декларации обр.6 от
2014 , 2015 , 2016 г. и януари 2017 г. Ищецът сочи , че
атакуваната сделка е сключена след датата на установяване на публични
задължения , с издадения ревизионен акт и с цел – да се осуети възможността
задълженията да бъдат събрани принудително чрез продажбата на активи –
собственост на длъжника – първи ответник. Направен е извод , че той е знаел за
увреждането , защото съзнателно е предприел действия във вреда на кредитора –
ищец , след като му е станало известно за приключило ревизионно производство и
установени публични задължения в големи
размери. Ищецът излага тези аргументи , обуславяйки иска си по чл.135 ал.1 от ЗЗД и добавя , че още с подаването на декларациите
по чл.125 от ЗДДС , по чл.5
ал.4 т.2 от КСО знае , че
дължи плащания на задължения по ДДС, ДДФЛ и осигуровки, които и сега остават
непогасени. Ищецът намира , че процесната сделка е
сключена с цел увреда на публичния изпълнител и защото имота е продаден за сумата от 85 000 лв. при данъчна
оценка на имота 104 572.40 лв. съгл. Писмо на община
Бургас от 16.02.2017 г.
Това прави наличен и третия елемент от фактическия състав по чл.216 ал.1 т.2
от ДОПК – даденото по сделката
значително надхвърля по стойност полученото. При сключване на сделката
продавачът „Фарида груп“ООД
чрез своя управител Георги Иванов е декларирал на 16.03.2016
г. , че няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци , мита и
задължителни осигурителни вноски
, въпреки , че към тази дата е имал
установени и изискуеми публични
задължения и образувано изп. дело №6908/2016 г. по описа на ТД на
НАП. Направен е извод , че твърдейки неистина в писмена декларация , Георги
Иванов е целял да избегне плащането на
дължими данъци. Посочено е , че получената от сделката сума не е послужила за погасяване
на публичните задължения на първия ответник , а дружеството не притежава друго
ликвидно имущество , с което държавата би могла да се удовлетвори. Така ,
продавайки своя имот , намалявайки имуществото си , ответникът уврежда
интересите на своя кредитор , независимо от
цената на сделката и това , дали е платена изцяло според ищеца. Ищецът твърди , че между страните на
атакуваната сделка е налице свързаност: между продавача и първия купувач –
„Водопроводи и канали“ ЕООД – това е управителят на двете дружества към 16.03.2015
г. – Георги Стоянов Иванов , което ги прави свързани
лица по смисъла на §1 т.3“д“
от ДР на ДОПК. В тази връзка е посочено , че законът предполага , че след като
страните по една сделка са свързани, то те знаят за увреждащото действие по
отношение на кредитора.
Ответникът П.И.Ц.
с отговора на исковата си молба оспорва исковете като неоснователни. Намира за
нередовна исковата молба поради това , че не е уточнено в какво съотношение са
съединени останалите искове. Счита , че по отношение на него не е налице нито едно от основанията в посочените
правни норми. Сочи , че намерението за увреждане на ищеца по смисъла на чл.216 ал.1 т.4
от ДОПК подлежи на установяване , а не се предполага , а доказателствената
тежест е за ищеца , че той не е свързано
лице с дружеството – продавач , сключило сделката във вреда на публичния изпълнител по иска с правно
основание чл.216 ал.1 т.6 от ДОПК. Оспорва твърдението на ищеца , че даденото по
атакуваната сделка значително надхвърля по стойност полученото , защото
данъчната и пазарната оценки са различни понятия. В тази връзка сочи , че процесния имот има висока пазарна оценка поради предназначението
му – „ за офис“ и съгласно ЗМДТ и приложимата към него наредба на община Бургас
за недвижимите имоти със стопанско
предназначение се прилага по-висок
коефициент при определяне на данъчната оценка, който не съответства на пазарната
цена. Ответникът Ц. счита себе си за трето
добросъвестно лице без свързаност с
продавача – първи ответник.
От името на ответника „Водопроводи и
канали“ ЕООД адвокат Найденова с отговора на исковата молба оспорва исковете
като изцяло неоснователни защото по отношение на дружеството не са налице
законовите предпоставки на правните норми – основания за предявените
искове : - твърди , че на „Фарида груп“ ООД не е била
връчвана редовно Заповед за възлагане на
ревизия , а за процесната заповед от 06.04.2015 г. , за която е
посочено , че е връчена на посочен електронен адрес са научили с предявяване
на исковата молба. Твърди още , че този
електронен адрес не е на дружеството „Фарида груп“ ООД , а преди години това дружество е имало външен
счетоводител , с когото са преустановили отношенията и за процесния
период – 2015 г. и след него този електронен адрес
няма връзка с първия ответник , което прави заповедта нередовно връчена. Сочи ,
че в исковата молба не се ангажират
твърдения за намерение за увреждане на
публичния взискател и не се ангажират доказателства за това. Знае , че
конкретната причина за продажбата на имота е ефективното преустановяване на
дейността на „Фарида
груп“ ООД и полученото предложение за
закупуването на дружеството от трето лице. Твърди още , че към момента на продажбата на управителя му не
е било известно съставянето и връчването
на ревизионен акт , поради което е била сключена сделката. Имота не е бил възбранен , сметките на
дружеството – продавач не са били запорирани и
цената на имота е била получена по банков път според твърденията на ответника.
В тази връзка се сочи , че
връчването на ревизионния акт е станало на електронен адрес с посочено наименование , но той се е ползвал от
счетоводната къща и „Фарида груп“ООД не е било
уведомявано , че има ревизия и ревизионен акт. Вторият ответник оспорва
твърдението на ищеца , че даденото по
сделката – предмет на иска надхвърля по стойност полученото като се позовава на
аргумента , посочен от ответника Ц. за реда за
определяне на данъчни оценки на недвижими имоти със стопанско предназначение.
По отношение на третата правна норма оспорва иска като неоснователен поради оборимост на презумпцията за знание като отново твърди ,
че на първите двама ответници не им е било
известно до получаване на иска , че има съставен ревизионен акт.
Първият ответник – „Фарида
груп“ЕООД , уведомен по реда на чл.50
ал.2 от ГПК не ангажира становище по исковете.
С допълнителната искова молба ТД на НАП
отново твърди , че са налице всички законови предпоставки за основателност на предявените искове. Намира , че ответниците
не оспорват , че държавата има публични
вземания от „Фарида груп“ ООД
в размер на 44 794.37 лв., произтичащи от неизплатени данъчни задължения , наличието на
ревизионен акт , връчен на 25.08.2015 г. и влязъл в сила , както и наличието на разпоредителна сделка след
датата на връчване на акта. Твърди се , че с предприетите действия „Фарида груп“ООД чрез законния си
представител – Георги Иванов е предприел действия единствено с цел - увреждане интересите на НАП като кредитор и
е декларирал , че дружеството няма непогасени , подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци , такси и задължителни осигурителни вноски.
Ищецът сочи , че справка в програмен продукт СУ на НАП удостоверява , че към
датата на разпоредителната сделка „Фарида груп“ ООД е имало установени и изискуеми публични
задължения , възникнали по данъчни декларации , декларирани от самото
дружество. Сочи още , че не е оспорено от ответниците твърдението му , че платената цена по атакуваната сделка не е
послужила за погасяване на публичните задължения на продавача по нея , а
увреждане има винаги , когато се извършва разпореждане със секвестируемо
имущество и когато възможността на кредитора
да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Добавя , че
независимо от цената , на която е продаден имота и дали тя е заплатена изцяло с
факта на извършване на сделката първия ответник – продавач е намалил
имуществото си. Ищецът оспорва и
възраженията за нередовно връчване на
ЗВР / заповедта за възлагане на ревизия/ от 06.04.2015 г. Твърди , че същата
е била редовно връчена по чл.30 ал.6
от ДОПК – изпратена по електронен път на
деклариран от ревизираното лице електронен адрес. Сочи , че данъчно
задълженото лице има право и задължение да
декларира в НАП електронен адрес , на който се осъществява кореспонденцията
му с НАП. Първият ответник е заявил два адреса като сочи за обичайна практика в
НАП, данъчно задължените лица да обявяват телефони и ел.
адрес на обслужващия ги счетоводител ,
попълващ и подаващ документите в НАП. В процуесния
случай заповедта за изменение на ЗВР от 15.06.2015 г. и ревизионният
акт от 24.08.2015
г. са били връчени на електронния адрес на първия
ответник , а не на неговия счетоводител. В тази връзка ищецът възразява и по отношение на
допускането на СТЕ като ирелевантно. Ищецът твърди , че Иванов е бил уведомен
за ревизионното производство от органите на приходите и е присъствал на срещи с ревизиращия екип.
Ангажирани са доказателства.
Ищцовата
страна чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция в нейната
цялост пред съда. Ангажират се доказателства. Претендира се уважаване на иска , както е предявен. На възражението за
извършено последващо разпореждане с имота ищцовата
страна репликира с неотносимост
на същото към настоящия спор.
С
отговора си на допълнителната искова молба ответникът „Водопроводи и канали“ ЕООД
оспорва твърденията на ищеца, че първият ответник „Фарида
груп“ ООД е целяла единствено увреждане интересите на
НАП със сключената сделка. Счита , че попълването на декларация – че към 16.03.2016 г. няма непогасени
публични задължения , подлежащи на
принудително изпълнение под страх от наказателна отговорност, доказва-
че към датата на сделката законният представител на продавача не е знаел
за наличието на връчен ревизионен акт.
Поддържат се възраженията , че за ЗВР / заповедта за възлагане на ревизията/ са
научили едва с получаване на исковата
молба и дори връчванията на ЗВР , РД и РА да са редовни по смисъла на ДОПК
законния представител на първия ответник не е бил уведомен своевременно за тях. Направени са доказателствени искания и е оспорено
представено доказателство от ответника като неистинско по отношение на
съдържанието.
Останалите страни – ответници не депозират отговори на допълнителната искова молба.
Ответниците „Водопроводи и канали“ ЕООД и П.И.Ц. чрез процесуалния си представител поддържат
изразеното в отговорите становище пред съда, молят за отхвърляне на исковата претенция. Изразява се
и становище за недопустимост на исковата претенция: исковата претенция не касае
третото лице , а имота е разпореден между
втория и третия ответник преди завеждане на исковата молба и иска се
явява при липса на правен интерес.
След преценка на доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност ,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Безспорно установено по делото е
съобразно приложения нот. акт №192, н.д.№161/2016 г. / л. 41 по делото/, че на 16.03.2016 г. първият ответник – „Фарида груп“ ООД, със седалище и адрес на управление – гр.Бургас , с управител и представляващ дружеството –
Георги Стоянов Иванов , ЕГН-********** продава по ½ ид.ч. на втория и третия
ответник по делото – „Водопроводи и канали“ ЕООД със седалище и адрес на
управление – гр.София и с управител и представляващ Георги Стоянов
Иванов , ЕГН-********** и П.И.Ц. от
собствения си недвижим имот – самостоятелен
обект с идентификатор 07079.607.99.1.2 по КК и
КР на гр.Бургасс адрес на имота – ж.к.
Лазур бл.160 ет.1 , обект 2
с предназначение на обекта – за офис с
площ от 90.63 кв.м ,
състоящ се от два кабинета , заседателна
зала – кухня, баня – WC, антре и две тераси ведно с принадлежащите към този обект съответни идеални части от
общите части на сградата както и от
правото на строеж върху поземления имот за сумата от 85 000 лв. , която
сума е изплатена поравно от купувачите на продавача
по банков път при подписване на договора и
при данъчна оценка на имота 104 572.40
лв.
Същевременно с ревизионен акт от 24.08.2015 г./ находящ се на л.12 по делото/ към момент , предходен на прехвърлителната сделка по повод извършена
данъчна ревизия със заповед за възлагане от 06.04.2015
г. са установени задължения на „Фарида
груп“ ООД в общ размер на 44 794.37
лв. , от които главница – 42 980.43 лв. и лихви за просрочие – 1 813.94 лв. Видно от удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол“ / находящ се на л.18 по
делото/
ревизионния акт е бил връчен електронно на електронната поща на „Фарида груп“ ООД. Приложено е и
писмо до дружеството, също изпратено по електронен път, от съдържанието на
което е видно , че с активирането на електронната препратка става възможно да
се прегледа съдържанието на изпратения
ревизионен акт, като с това активиране
се генерира и електронно съобщение до системата на НАП по чл.30
ал.6 от ДОПК , което ще удостовери извършеното
връчване на документите – ревизионен
акт. Срещу „Фарида груп“ ООД
има образувано изпълнително дело от 2016 г. под №6098 по описа на ТД на НАП като справката към 31.05.2017 г. сочи , че задълженията на дружеството са в размер на
124 630.04 лв. – главница и 23 440.02 лв. – лихви.
На първо място – безспорно се установява наличие на осъществена
покупко-продажба на собствен на първия ответник недвижим имот съобразно
приложения по делото на л.41 нотариален акт №***, нот.д.№***/**** г. – самостоятелен обект с идентификатор 07079.607.99.1.2 , представляващ офис. Сделката е
осъществена на 16.03.2016 г.
– или хронологично – след влизане в сила на
ревизионния акт и установените с него задължения. Сделката е осъществена
между продавача „Фарида груп“
ООД с управител и представляващ Георги Стоянов Иванов и купувачите
„Водопроводи и канали“ ЕООД с управител и представляващ Георги Стоянов Иванов и
П.И.Ц.: - т.е. – едно
и също лице е управител и представляващ
на дружеството - продавач и дружеството
– купувач. Безспорно е, че сделката е била изповядана, след като продавачът е представил декларация
по чл.264 ал.1 от ДОПК , че
няма непогасени публични задължения / въпреки
данните , че към този момент са налице такива по влязъл в сила
ревизионен акт/. Съгласно съдържанието на нотариалния
акт се установява , че продажната цена
е 85 000 лв. , докато данъчната оценка е 104 572.40 лв. Извършената оценъчна експертиза по делото
посочва, че към датата на извършване на
сделката пазарната стойност на процесния имот е възлизала на 109 800 лв. , а към момента
на изготвяне и депозиране на експертното
заключение - м. февруари 2018 г. – 138 000 лв. Очевидно е , че продажната цена към
момента на продажбата е занижена в сравнение с
пазарната стойност на процесния имот – т.е. –
уговорената цена се равнява едва на 77%
от пазарната стойност. Независимо , че ищцовата
страна излага доводи за свързаност на
лицата по сделката – продавача и първия купувач , които имат едно и също
лице за управител и представляващ – т.е. – предполага се , че
след като страните по една сделка са свързани , то те знаят за
увреждащото й действие по отношение на
кредитора следва да се отбележи , че
намерението за увреждане като елемент от фактическия състав по чл.216 ал.1 т.4
от ДОПК не включва наличие на такова намерение у лицето – купувач по
атакуваната сделка / в процесния случай – купувачите
са двама – „Водопроводи и канали“ ЕООД и П.Ц./ , в
каквато насока е и непротиворечивата
практика на ВКС / Решение №69 от 22.06.2012
г. по т.д.№534/2011 г./.
На следващо място - от събраните по
делото доказателства съдът намира , че
задълженията на „Фарида груп“
ООД към НАП са безспорно доказани.
Възраженията на ответниците, направени във връзка с липсата на валидно
уведомяване на страната за възлагане на данъчна ревизия , за връчен
ревизионен акт не се подкрепят от
доказателствата по делото. Ответната страна твърди , че е узнала за задълженията към НАП на дружеството
„Фарида груп“ едва със
завеждането на иска, но доказателствата по делото сочат , че обективно са налице основание да бъде
направен обоснован извод за обратното. Доказателствата , представени от ищцовата страна с нарочна молба от 12.12.2017
г. и находящи се на л.112 –
116 по делото безспорно и обективно
сочат, че между „Фарида
груп“ ООД , представлявана от Георги Стоянов Иванов и
ТД на НАП се е осъществявала реална
кореспонденция по електронна поща , като адреса на „Фарида
груп“ е същия , на който са изпращани и заповедта за
възлагане на ревизията от 06.04.2015 г. Този адрес е
наличен в заявлението за регистрация по
ЗДДС от 13.06.2014 г. , на
този адрес реално са осъществявани
контакти между „Фарида груп“
и ТД на НАП. Това съвпада с показанията
на свид.Е.,
осъществявала извършването на счетоводната дейност на дружествата на Георги Иванов – че спорните съобщения във връзка с ревизията не са били получавани
от нея. В това отношение доказателствата по делото са безпротиворечиви
и еднозначни: - като от същите може да
бъде обоснован извода , че съдържанието на ревизионния акт обективно е било
узнато от първия ответник „Фарида груп“
ООД – налице е електронно съобщение до НАП, което е индикация , че е била
активирана електронната препратка , при което се узнава съдържанието на изпратената
информация – в случая – ревизионния акт.
При това положение е налице
разпоредителна възмездна сделка на първия ответник с
него собствено имущество – недвижим имот, след като с влязъл в сила РА са установени в негова тежест публични задължения като безспорно имота е продаден на цена под пазарната му стойност и доказано по делото е , че средствата от продажната цена на са
послужили за погасяване на установените
публични задължения. Следователно твърдяното от ищеца – че сделката е сключена
с намерение за увреждане на публичния взискател е основателно и предпоставките по чл.216
от ДОПК в тази насока са налице. Законът не установява нормативни изисквания за
съпоставимост между размера на
установените публични вземания и сумата
, получена от продавача по атакуваната сделка и длъжник на ищеца , още повече ,
че не се твърди и доказва , че с
получената сума са погасени публичните вземания. Безспорно с покупко-продажбата
на недвижимия си имот от 16.03.2016 г. ответникът „Фарида груп“ е намалил своето секвестируемо имущество , с което реално е увредил ищеца ,
създавайки пречки за удовлетворяване
вземането на държавата. При наличието на обективни данни за знание у ответника
„Фарида груп“ за наличие на
дължими суми съобразно гореизложеното този ответник в качеството си на длъжник
на ищеца не е и погасил задълженията си с получената от сделката сума , което също сочи за намерение
за увреда на публичния взискател.
Констатацията съобразно гореизложеното – че имота е продаден на цена
по-ниска от пазарната / 77% от тази цена/ също води
до извода за намерение за увреда – при
очевидната неравностойност на престациите.
Въз основа на гореизложеното настоящият
съдебен състав намира , че в случая е
изпълнен фактическия състав на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК : първият
ответник е длъжник на ищеца с публични задължения, след установяване на които е извършил
разпоредителна сделка със свое имущество , с която е увредил публичния взискател, защото е намалил
имуществото си , служещо за удовлетворяване на вземанията.
Що се отнася до възраженията на процесуалния представител на
втория и третия ответник за последващо разпореждане с процесния
имот и евентуалната недопустимост на
претенцията на ищеца в тази връзка, съдът на първо място намира , че
в тази насока са налице само твърдения – доказателства не се сочат и на следващо място – дори и да е налице такова разпореждане , то се явява
ирелевантно за допустимостта на настоящия процес. Една такава последваща
разпоредителна сделка би могла да бъде предмет на самостоятелен иск и по никакъв начин не
влияе по отношение допустимостта на претенцията
на ищеца по настоящето производство.
Съобразно
така изложеното съдът намира , че предявения иск е доказан изцяло и
следва да бъде уважен така както е
предявен.
Мотивиран от горното и на основание чл.216 ал.1 т.4
от ДОПК , Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за относително недействителна по отношение на държавата възмездната
сделка , сключена с нотариален акт №***, нот.д.№*** от 16.03.**** г. на нотариус Виктория Дралчева
, с която „Фарида груп“ ООД,
ЕИК ********* – гр.София , представлявано от
управителя Георги Стоянов Иванов, от
една страна – продавач продава на „Водопроводи
и канали“ ЕООД, ЕИК ********* , гр.София ,
представлявано от Георги Стоянов Иванов и П.И.Ц., ЕГН
**********, от гр. Б., от друга страна – купувачи на
всеки по ½ ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор №07079.607.99.1.2
по КККР на гр.Бургас с адрес на самостоятелния обект
– гр.Бургас , ж.к. Лазур бл.160 ет.1 обект 2 , находящ се
в сграда №1 – „Сграда с административно – обслужващи
дейности – магазини, офиси и ателиета. , построена в поземлен имот с нов идентификационен №07079.607.99 по КККР на гр.Бургас
с площ на поземления имот по нот. акт 369 кв.м,
предназначение на СОС – за офис , брой
нива – 1 , с посочена в документа площ 90.63 кв.м , състоящ се от два кабинета , заседателна зала – кухня, баня
– WC, антре и две тераси ведно с прилежащите към този обект 3.130% , равняващи
се на 15.75 кв.м ид.ч. от общите части на
сградата както и 3.130% ид.ч. от правото на
строеж върху поземления имот.
ОСЪЖДА „Фарида груп“ ЕООД, ЕИК ********* – гр.София
, представлявано от управителя Искра Димитрова Спасова, „Водопроводи и канали“ ЕООД,
ЕИК ********* , гр.София , представлявано от Георги
Стоянов Иванов и П.И.Ц., ЕГН **********
от гр. Б. да заплатят солидарно по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 4182.90 / четири хиляди сто осемдесет и два лева и 90 ст./ лв. – държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окр. съдия: