№ 156
гр. К. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100691 по описа за 2020 година
установи следното:
Производството по делото е образувано по молба вх. № 2701/01.10.2021 г. по
входящия регистър на КРС, предявена от Д. Л.. Х. от гр. К., с която иска издаване на заповед
за защита срещу Д. М. Х. от гр. С.. С допълнителна молба заявява оплакване за
осъществяване на домашно насилие както спрямо нея, така и спрямо малолетното дете Б. Д.
Х..
Твърди, че ответника е негов съпруг, като е образувано дело за прекратяване на брака
между тях, като са във фактическа раздяла от м.05.2019 г.
Твърди извършване на акт на домашно насилие от ответника спрямо нея на
13.09.2020 г., когато при връщане детето била подложена на тормоз и обиди с думите
„луда“, „истеричка“, „ще ти взема детето и няма да го видиш“, което се е случило в
присъствие на детето. По отношение на детето описва акт на домашно насилие, извършен на
12-13.09.2020 г., когато при осъществяване на лични отношение с детето ответникът го е
отвел в Б. без детето да знае къде отива, че насила й е взел телефона, от което детето се е
разплакало, като е забранил на детето да говори с майка си.
Твърди, извършване на акт на домашно насилие от ответника и на 26.09.2020 г.,
когато е следвало да бъдат осъществени лични отношение между ответника и детето, при
което е била нападната вербално от ответника с дули „луда ли си“, „ще ти я взема“, като е
блъскал по вратата, влязъл е насила в коридора и е грабнал детето, въпреки неговия плач и
нежелание да отиде с него.
1
Твърди, че случилото се е довело до психологически стрес и тревога за детето, което
посещава психолог при ЦОП К..
Към молбата за защита е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която по
приблизително идентичен начин са описани актовете на домашно насилие.
Иска налагане на мерки – да бъде задължен ответника да се въздържа от домашно
насилие, да бъде задължен да посещава специализирани програми и да му бъде наложена
глоба в максимален размер.
На 01.10.2020 г. е издадена заповед за незабавна защита, с която е задължен
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си и детето.
Детето е конституирано като страна по делото служебно от съда.
Ответникът оспорва предявената молба, като посочва, че няма извършено домашно
насилие, като е упражнил правото си на лични контакти с детето на 26.09.2020 г.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с упълномощени представители –
адвокат М. и адвокат С. за молителката, и адвокат А. за ответника. Представят писмени
доказателства и по тяхно искане е разпитан по един свидетел на страните при довеждане.
След преценка на молбата за защита и изложеното в нея съдът намира, че същата е
допустима, предвид следното:
Същата е подадена срещу лице от изброените възможни извършители на актове на
домашно насилие в чл. 3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН,
Предявена е пред надлежния съд, който по смисъла на чл. 7 от ЗЗДН е съда по
местожителство на пострадалото лице.
По същество е неоснователна, след като съдът намира, че при описаните от
молителката случаи няма извършено домашно насилие спрямо нея или малолетното дете,
като аргументите на съда са следните.
Макар и да не са ангажирани конкретни доказателства няма съмнение, че страните са
съпрузи, че са родители на малолетното в момента дете Б. – деветгодишна. Съпрузите
живеят във фактическа раздяла от 2019 г., като е налице неприключило производство по
прекратяване на брака /в което се разрешават и въпросите за упражняване на родителските
права и отношенията на родителите с детето/. И към настоящия момент детето има
местожителство при майката, като в хода на брачното дело са постановени привременни
мерки, съгласно които ответникът е следвало да осъществи лични отношения с детето през
почивните дни 12-13.09. и 26-27.09 през 2020 г.
Отношенията между родителите на детето са влошени и към момента са налице
няколко висящи производства в РС К., както от гражданско правен характер, така и
наказателни дела от частен характер.
2
Няма акт на домашно насилие, извършен от ответника с отвеждането на детето на 12-
13 септември в курортен комплекс Б.. Няма съмнение, че една такава почивка, макар и за два
дни е логично да бъде предварително планирана и подготвена от двамата родители и
несъмнено и от детето, то несъобщаването от страна на ответника за това пътуване не
представлява действие, което да е довело до принудително ограничаване на права, свобода и
личен живот на молителката или на детето /твърди се домашно насилие с това действие само
по отношение на детето/. Няма съмнение, че присъствието на роднините на ответника, както
и на деца от техните семейства не е поставило в никаква степен на опасност живота и
здравето на малолетната Б., като наличните доказателства за прекараното време в КК Б., не
дават както повод, така и основание за извод, че принудително са ограничени права на
детето или му е въздействано по непозволен и недопустим начин.
Според съда няма домашно насилие и спрямо молителката, осъществено при
връщане на детето на 13.09.2020 г., когато е било върнато в дома на майката, след като без
съмнение е възникнало спречкване между молителката и ответника, в това число и
присъствалите техни близки – родител и сестра на ответника, съответно родителите на
молителката, като според съда причина за конфликтът произтича от силно влошените
отношения между молителката и ответника, чието изследване не е предмет на съдебното
производство, но като основен резултата е невъзможността на двамата родители в съгласие
да разрешават въпросите, възникнали при контактите им с малолетното дете, в каквато
насока е необходимо и взаимно доверие, че всеки от тях желае и действа в интерес на
детето. Както бе посочено от страна на ответника е предприето действие по отвеждане на
детето в КК Б., без предварително да съобщи за това на детето и на молителката, докато от
страна на последната и нейните близки роднини са предприети действия – сигнализиране на
органи за защита на детето, служби на МВР, и преди всичко значителен на брой опити да
осъществяват непрекъснат телефонен контакт с детето, което определено е попречило за
спокойно и нормално протичане на времето, през което ответникът е имал право на лични
отношения с детето. В тази обстановка е обяснимо и логично да възникне конфликт при
връщане на детето, в каквато насока, конкретно за употребените думи са налице
противоречиви доказателства, но дори и от страна на ответника да е изразено съмнение за
нормалността в проявеното отношение от молителката и роднините й към възможността да
прекара с детето определено време в различна среда, то това не представлява акт на
домашно насилие, който следва да бъде санкциониран по реда на ЗЗДН.
Според съда няма доказателства за осъществен акт на домашно насилие спрямо
молителката и малолетното дете и на 26.09.2020 г., когато детето е взето от ответника за
осъществяване на лични отношения от дома на майката. За случая няма противоречия в
доказателствата, след като доведения от молителката свидетел описва вероятно друг случай,
в който е викана и полиция и няма осъществено предаване на детето от майката на бащата.
На посочената дата, отново в присъствие на посочените роднини на молителката и
ответника отново е имало конфликт при вземането на детето, но крайния резултата е че
детето е тръгнало с баща си и са осъществени личните отношения /в каквато насока са и
3
твърденията в молбата за защита/, но не имало викане на полиция, както и насилствени
действия спрямо детето, изразяващи се в „нахлуване“ в жилището „грабване“ на детето без
негово съгласие, за каквито действия на ответника отрича да са извършвани и свидетелят,
доведен от молителката. Установеното за тази дата неуважително отношение от страна на
молителката към близък на ответника не е предмет на настоящото производство, поради
което не следва да бъде обсъждано.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да отхвърли молбата за защита,
подадена от Д. Л.. Х. от гр. К., с която иска издаване на заповед за защита срещу Д. М. Х. от
гр. С. за осъществено от негова страна домашно насилие спрямо нея и спрямо детето Б. Д.
Х. на 12-13.09.2020 г. и на 26-27.09.2020 г.
Предвид изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на молителката не могат
да бъдат присъдени разноски, а предвид и направеното изрично изявление от страна на
процесуалния представител на ответника, че не желая присъждане на разноски, съдът не
следва да се произнася в тази насока.
По изложените съображения и на основание член. 15, ал. 1, вр. чл. 11 ал. 2, пр. 2 от
Закона за защита срещу домашното насилие съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБАТА Д. Л.. Х., ЕГН ********** от гр. К., с
която иска издаване на заповед за защита срещу Д. М. Х., ЕГН ********** от гр. С. за
осъществено от негова страна на 12-13.09.2020 г. и на 26-27.09.2020 г., домашно насилие
спрямо нея и детето Б. Д. Х., родена на 09.02.2012 г.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Софийски окръжен съд в
7/седем/ дневен срок, считано от връчването.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4