Р Е Ш Е Н И Е
№
град Варна, 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, двадесет и втори състав в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
ЯНКА Г.
при секретаря Анна
Димитрова като разгледа докладваното от съдията Г. адм. д. N 2526 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от
„Газпро“ ЕООД, с ****, със седалище с- Кривини, община долни чифлик,
представлявано от управителя М. Г. , чрез адв. Д., срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ № 03/311/00804/3/01/04/02 от 20.10.2020 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" град София.
Жалбоподателят поддържа, че акта е постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие с целите на закона. Сочи, че неправилно е
открито производство по издаване на АУПДВ, тъй като към този момент е било
налице висящо административно производство, със същия предмет, пред същия
административен орган. На 29.01.2020 г. по отношение на дружеството е открито
производство по налагане на финансови корекции, за което „Газпро“ ЕООД е
уведомен с писмо от 12.04.2019 г., видно от същото производството е инициирано, с правно основание чл. 73 ал.2 от
ЗУСЕСИФ. След депозиране на отговор от дружеството, то не е уведомявано да е
налице издаден административен акт, нито производството да е прекратено. Едва с получаване на АУПДВ, дружеството е
узнало, че вече образуваното производство по налагане на финансови корекции е
прекратено, във връзка с изменението на ЗПЗП. Сочи, че в хода на производството
по налагане на финансови корекции са посочени адрес и телефон за връзка, но
въпреки това такова уведомяване липсва, като неправилно органа е приложил
нормата на чл. 18а ал.1 от АПК. По изложените доводи счита, че недопустимо
органа е образувал ново производство, при наличието на висящо такова със същия
предмет и между същите страни. ДФЗ твърди, че производството по ЗУСЕСИФ е
прекратено във връзка с изменението на ЗУСЕСИФ, но това не кореспондира с
нормите на §5 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г. Едва в последствие
с ПЗР на ЗИД на ЗПЗП в сила от 13.12.2019 г. е постановено, че започнатите
производства по издадените до влизане в сила на този закон наредби по
прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода
от 2007 -2013 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг. Производството по ЗУСЕСИФ е започнало с писмо от 12.04.2019 г. ,
което налага извода, че неправилно е инициирано производство за издаване на
АУПДВ. Отделно от това поддържа, че след
като фонда е прекратил производството по ЗУСЕСИФ /открито в мониторинговия
период/, който е изтекъл на 7.10.2019 г., то е недопустимо да се открие ново
производство на същите основания, при това след вече изтекъл мониторингов
период. Съгласно нормата на чл. 27 ал.7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.6, се установяват с издаване на АУПДВ по реда
на ДОПК. Съгласно нормата на чл. 27 ал.6
от ЗПЗП и при мотивите посочени от ответника, възстановяване на безвъзмездна
финансова помощ следва да стане не чрез издаване на АУПДВ, а чрез решение за
налагане на финансова корекция. Соченото нарушение е съществено и налага отмяна
на оспорения акт. В акта са посочени различни правни норми, някои от тях със
сложен състав, но липсва уточняване на конкретна хипотеза и с кои конкретни
факти и обстоятелства са свързани. Липсват ясни фактически и правни основания
за издаване на акта. В акта е отразено, че се касае за пълни финансови години,
като не е отчетено, че в бизнес плана е предвидено обекта да е сезонен, а
заетостта е определена на 120 дни. Не е отчетен факта, че са налице форсмажорни
обстоятелства, за които дружеството няма вина. Не е отчетен факта, че през 2016
г. в обекта са работили 22 души, което се установява от приложени справки за
трудови договори. През 2018 г. в обекта е имало наводнение, което е довело до
намаляване на персонала. Дружеството е изпълнявало всичките си задължения по проекта
и е работило за повишаване на доходите и работните места. По изложените доводи
моли да се отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателя поддържа жалбата. Излага
доводи, че бизнес плана е една прогноза
, а не задължение за дружеството. Най-важния параметър – устойчива заетост е
налице, дружеството е осигурило заетост на лица, която е достатъчна и е видно,
че надхвърля 50% изпълнение, поради което акта следва в тази част да бъде
отменен. Никъде в документите не е посочено, че наемането на работници и
служители на дружеството следва да става по трудов договор. На дружеството са
извършвани проверки в периода на мониторинг и ако ответника е преценил, че
персонала е следвало да бъде нает само по трудов договор, то е следвало да укажат
това. За да се наложи 100% финансова корекция по показател „устойчива заетост“
се изисква не само да е налице неизпълнение над 50% а и кумулативно с това, да
се засяга в цялост дейността по проекта. Не е спорно, че комплекса е изграден,
работи по предназначение, осигурява реална заетост на персонала, не е налице
цялостно неизпълнение на дейността което да налага корекция в размер на 100%. Моли да се отмени
акта и да се присъдят сторените по делото разноски. В депозирани писмени
бележки сочи, че от назначената ССЕ е установено, че за 2016 г. и 2017 г.
дружеството има процент на изпълнение, спрямо заложените параметри за брой
заети лица съответно 50.32% и 51.5%, при което не е налице соченото от
ответника неизпълнение по-голямо от 50% от заложените в одобрения бизнес план
параметри по отношение на устойчива заетост. По отношение наетите лица, никъде
не е изискано или указано, това наемане да е по трудов договор. В хода на
извършена проверка на място от ДФЗ през 2018 г. са предоставени доказателства,
вкл. данни за наети лица, които са работили в обекта, представен е и договор за
наем на персонал. След проверката на дружеството не е дадено указание , че
наетите лица следва да са само по трудов договор, като фактически ДФЗ е приел,
че липсва нарушение. Дори и да се вземе предвид само наетия от дружеството
персонал, то същия е 26.2%, като органа преди да предприеме налагането на
санкцията е следвало да установи дали нарушението засяга подпомаганата дейност
в цялост.
Ответната страна
Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Сочи, че твърденията на жалбоподателя са
недоказани, а издадения акт е правилен, обоснован, мотивиран и
законосъобразен. „Газпро“ ЕООД е сключило
договор със ДФЗ, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311.
Договора е сключен, след като ползвателят на помощта е представил съобразно
изискванията на чл. 16 от Наредба №30/2008 г. бизнес план за разнообразяване на
дейността. Съгласно плана, дружеството се е задължило да изгради, използва по
посочения в плана етнографски комплекс в
с. Кривини. Въз основа на договора е отпусната субсидия от 391 160 лв. В
част ІV „Финансово-икономически статус – приходи и разходи“ таблица 2
„Производствена програма“ на БП, дружеството след преоценката му от ДФЗ се е
ангажирало, че ще реализира приходи от входна такса и консумация в ресторанта
на етнокомплекса. За всяка една от 10-те години, за които е представена
производствена и търговка програма са записани конкретни стойности на
средногодишната натовареност, съответно приходи от туристически услуги, които
дружеството планира да реализира, след изграждане на комплекса. Съгласно
таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ дружеството се е задължило
да поддържа, за всяка една от 10-те години след изграждането на комплекса
11 бр. персонал – 1 бр. управленски и 10
бр. производствен. Оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване
на установената от закона форма и административнопроизводсвени правила, спазен
е материалния закон и целта на последния. Съгласно чл. 27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет. Съгласно
чл. 166 ал.1 и 2 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно чл. 162 ал.2 т.8 от ДОПК /в приложимата редакция/, публични са вземания за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправилно усвоените
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативни програми, и др. които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на ЕС. При издаване на акта, органа се
е позовал на чл. 20а ал.1 и ал.2, чл.27 ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл. 46 ал.1 и 2
вр. чл. 16 ал.2 и чл.2 от Наредба №30/2008 г. Не е налице позоваване на чл. 70
и чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като този ред е неприложим към процесните нарушения.
Констатираните нарушения са квалифицирани като такива по сключения договор и
чл. 46 ал.1 и ал.2 от Наредба №30/2008 г. Съгласно §4 ал.3 от ДР на СУСЕСИФ,
безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се
предоставя при условията и по реда на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено
в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Друго е предвидено в чл. 27 ал.7 от
ЗПЗП /ДВ.бр.51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, включително и към датата на
издаване на оспорения АУПДВ. Според чл. 27 ал.7 от ЗПЗП дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с
издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. В случая относимата материалноправна
уредба е тази по ЗПЗП, респективно Наредба № 30/2008 г. В съответствие с
приложимия материален закон органът е приел, че констатираните нарушения са
такива по договора за финансово подпомагане . Обосновал е установените
нарушения спрямо договора и Наредбата. Не са посочени правни основания на чл.
70 ал.1 т.1-10 от ЗУСЕСИФ, които са неотносими. Наведените в обратния смисъл
доводи от жалбоподателя са неоснователни. Изменението на ЗПЗП от 2019 г. е
именно с цел да отговори на въпроса какъв е редът за налагане на финансови
корекции по ПРСР, и след извършване на окончателното плащане на целия размер на
помощта. С изменението на чл. 27 ал.7 от ЗПЗП е преодоляна противоречивата
практика относно реда на налагане на финансови корекции. Следва да се прави
разграничение между самостоятелните процедури, едната предвидена в ЗУСЕСИФ, а
другата по Наредба №30/2008 г., целта на всяка една от тях е да бъде
възстановена правомерността на провоотношенията с предмет извършване на
разходи, сертифицирани от ЕК, с оглед приложимото право. Осъществяване на една
от двете процедури не зависи от волята на административния орган, нито от
желанието на бенефициента- ЗПЗП е изменен и допълнен с ДВ бл.2/3.01.2018 г.
Едва тогава изрично законодателя е посочил с новата ал.5 на чл. 20 а от ЗПЗП,
че изпълнителния директор издава решение за финансова корекция за мерките и
подмерките по чл. 9б т.2 при условията на глава пета, раздел ІІІ от
ЗУСЕСИФ. Оспорения акт е издаден след
като жалбоподателя е уведомен за констатациите от извършените проверки на място
и административни проверки, спазена е нормата на чл. 26 ал., и чл. 34 от АПК.
Оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити. Относно
нарушенията на Договора и наредбата ответника сочи, че по делото са доказани
фактическите констатации в акта, относно неизпълнение на задължението за
изпълнение на приходи от входна такса и консумация в ресторанта на
етнокомплекса. От СИЕ се установи и неизпълнение на финансовите показатели на
одобрения бизнес план за всяка една от финансовите години. Правилно ДФЗ е
изключил резултатите за 2018 г., през която има настъпили форсмажорни
обстоятелства, заявени от ползвателя. За двете пълни финансови години – 2016 г.
и 2017 г. дружеството е реализирало приходи в размер на 64 034.33 лв.,
представляващи средноаритметично 20.41% /под 50% и над 20% от размера на
приходите, посочен в първоначално одобрения бизнес план/ от предвидените
приходи в размер на 312 000 лв. за същия период. Същите приходи представляващи средноаритметично
20.30% от предвидените в бизнес плана
след преоценка. Съгласно т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“
размерът на подлежащата за възстановяване помощ е 10% от предоставената по
договора. Установения с АУПДВ и
заключението на СИЕ размер на приходите не може и не следва да бъде коригиран
въз основа на представеното от дружеството искане от 26.02.2019 г. за
одобряване на корекция на първоначално одобрения бизнес план, съгласно която
предвидените приходи от туристическите услуги, след изграждането на комплекса
драстично са намалели за първите 5 години /мониторинговия период/. Представения
проект на коригиран бизнес план е представен м.02.2019 г., след като е
приключила проверката на ДФЗ и след като бенефициерът е уведомен за
констатирано непостигане на показателите за приходи и заетост, предвидени в
бизнес плана. Ползвателят не се е
възползвал от правото си да поиска изменение на договора, съгласно чл. 41 ал.1
от Наредба № 30/2008 г. за промяна на бизнес плана преди извършването на проверката.
Коригирания бизнес план е изготвен едва три години, след като за жалбоподателя
е станало ясно, че финансовите резултати сочат на сериозно неизпълнение на
заложените показатели. Не се събраха доказателства, че коригирания бизнес план
не е съставен единствено за нуждите на възражението депозирано от жалбоподателя
след извършената проверка м.12.20218 г. и приключила с констатации за
неизпълнение на показатели на бизнес плана. По делото се установи, че
жалбоподателя не е поддържал 11 работни места, което е залегнало в плана.
Правилно ответника при установяване изпълнението на ангажимента за поддържане
на устойчива заетост от 11 работни места, заложени в бизнес плана, не е взел
предвид броя на местата заети от наети от жалбоподателя работници, вече
сключили трудов договор и работещи при друг работодател. Това е така, защото
цели по мярка 311 е насърчаване на създаването на възможности за заетост и
постигане на доходи в селските райони. Освен това, съгласно чл. 16 ал.2 от
Наредбата одобрения бизнес план трябва да доказва икономическа жизнеспособност
и устойчива заетост за период от 5 години. По делото не е установено, че
жалбоподателя е наел работници по договори за предоставяне на персонал от друг
работодател „БГ инвест“ ЕООД. Не се доказа, че дружеството наемодател е
регистрирано предприятие, което осигурява временна работа по преда на ЗНЗ. В
случая жалбоподателя като е сключил договор за наемане на персонал, „не е
създал възможност за заетост“, а е ползвал вече създадена от друг субект
заетост, поради което правилно в обжалвания акт ДФЗ е отчела само наетите от
„Газпро“ ЕООД лица, поради което като относими следва да се вземат предвид само
стойностите посочени в АУПДВ и от в.л. на ср. 15 от заключение депозирано на
15.03.2021 г. Представения бизнес план е част от проекта му, с подписването на
договора за предоставяне на финансова помощ, ползвателят е приел записаното в
същия задължение да спазва договорните си и нормативни задължения след
изплащане на помощта, съответно и бизнес плана. По отношение на образувано
производство по реда на ЗУСЕСИФ, сочи, че със заповед от 30.09.2019 г.
производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция е
прекратено. Писмото е изпратено на дружеството на два адреса, но пратките са
върнати с отметка непотърсена, това е наложило ДФЗ да приложи процедурата по
чл. 18а ал.10 и чл. 61 ал.1 от АПК и е уведомил адресата, като е поставил акта
на таблото за обявления в ОД на ДВФ, за което е съставен протокол. Не без
значение е и факта, че за жалбоподателят липсва правен интерес от оспорване на
акт за прекратяване на производството за налагане на финансова корекция. В акта ясно са посочени фактическите
основания за издаването му и приложимия ред за това. В случая е установено неизпълнение на поети
ангажименти и задължението. Неизпълнението на бизнес плана представлява
неспазване на ангажимент или друго задължение на ползвателя на помощта,
произтичащо от Договора, поради което правилно акта е издаден на осн. чл. 27
ал.7 от ЗПЗП. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и са де присъдят
сторените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима и разгледана по
същество е неоснователна.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от
фактическа страна следното:
На 7.10.2014 г. е сключен
договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Предмет на договора е
безвъзмездна финансова помощ, представляваща
до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект №
03/311/00804 от 14.05.2013 г.
По проект № 03/311/00805 е
извършено плащане на 14.12.2015 г.
Възложена е проверка със
заповед № 371418 от 30.11.2018 г. , съгласно която е наредено С. Т. и Й. В. във връзка с кандидат с УРН 603144, относно
заявление УИН 03/140513/58714 да бъде извършена на място, с начална дата
3.12.2018 г. до 14.12.2018 г.
В хода на проверката е
установено следното: в представения и одобрен договор за подпомагане бизнес
план са залегнали финансови показатели, на базата на които е проектът е
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена
субсидия по него. Окончателното плащане е извършено на 14.12.2015 г., като
проектът е в наблюдение до 7.10.2019 г. Отразено е, че ползвателя по мярката не
е изпълнил задължението си за създаване на нови работни места и/или запазване
на съществуващите. Отразено е, че в хода на административния контрол е
установено, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходи от
продажби. Извода е направен въз основа на предоставени от дружеството първични
счетоводни документи, счетоводни отчети, касови книги, като приходите са
описани в приложение „Работен лист за проверка за реализиране на заложените
параметри в бизнес плана. Предвид спецификата на проекта е отразено, че
ползвателя не е разкрил нови работни места – за 2016 г. ползвателя е наел 11
работника по трудови договори с продължителност не-повече от 6 м. За 2017 г. е
сключен договор за наем с „БГ инвест“ ЕООД. Извършена е проверка на
представените счетоводни документи. От приложения работен лист е видно, че за
периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. съгласно бизнес плана е предвидена
средногодишна натовареност 16 080 бр. при входна такса за етнографски
комплекс от 3 лв. и консумация в
ресторант 8 040 бр. при средна цена за единица продукция 13 лв. т.е.
48 240 лв. приходи от входни такси и 104 520 лв. от ресторант. Установени са приходи от
входна такса в етнографския комплекс 0 лв. и приходи от ресторант
23 875.46 лв. За периода от 1.01.2017 г. до
31.12.2017 г. съгласно бизнес плана е предвидена средногодишна натовареност
16 080 бр. при входна такса за етнографски комплекс от 3 лв. и консумация в ресторант 8 040
бр. при средна цена за единица продукция 14 лв. т.е. 48 240 лв. приходи от
входни такси и 112 560 лв. от ресторант. Установени са приходи от входна такса
в етнографския комплекс 0 лв. и приходи от ресторант 40158.87 лв. За периода от
1.01.2018 г. до 31.12.2018 г. съгласно бизнес плана е предвидена средногодишна
натовареност 16 080 бр. при входна такса за етнографски комплекс от 3 лв. и консумация в ресторант 8 040
бр. при средна цена за единица продукция 15 лв. т.е. 48 240 лв. приходи от
входни такси и 120 600 лв. от ресторант. Установени са приходи от входна такса
в етнографския комплекс 0 лв. и приходи от ресторант 42676.37 лв. В таблица 2 е
посочено, че за трите години съгласно
бизнес плана количеството на среднодневната натовареност е 134 – входна такса
за комплекса и 67 – консумация в ресторанта, като за всяка от годините са
предвидени 120 дни годишна натовареност. Отбелязано е, че кандидатът не води
отчетност за броя посещения.
С изготвения контролен лист жалбоподателят е
запознат на 13.12.2018 г.
Жалбоподателят е депозирал заявление, в което
е посочил, че действително в бизнес плана има заложени 11 работни места, но по
време на работата установили, че могат да се справят с по-малко персонал. От стартиране
дейността на комплекса не се отчитат брой посещения.
С уведомително писмо изх. № 01-032-2600/573
от 13.12.2018 г. дружеството е уведомено, че при проверка на място са
констатирани несъответствия, които са описани в приложен контролен лист. Дадена
е възможност „Газпро“ ЕООД да направи възражения в писмен вид в 14 дневен срок.
На 21.01.2019 г. в ДФЗ е получен отговор, в
който дружеството сочи, че поради добрата организация и ефективно управление,
дружеството се справя с по-малко персонал, а не от 11 лица. В хода на работата
е установено, че пазарът не приема услугата срещу входна такса, затова са
решили да калкулират цената на билета в цената на услугата в заведението за
хранене. В района са се появили нови обекти, което довело до по-слаби финансови
показатели от тези заложени в бизнес плана.
С уведомително писмо изх. №
01-2600-/468/25.01.2019 г. ДФЗ е уведомило „Газпро“ ЕООД за отстраняване на
нередовности след екс-пост проверка. Посочено е, че е констатирано неизпълнение
на задължение съгласно договор, като в представения и одобрен с договор за
подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които
проектът е определен като допустим, сключен е договор и е изплатена дължимата
субсидия. При проверката е установено, че не са изпълнени
финансово-икономическите показатели, заложени в бизнес плана за двете пълни
финансови години – 2016 г. и 2017 г., както и 11 м. от 2018 г. Изискани са
първични счетоводни документи от дружеството, вкл. за м.12.2018 г. Даден е 30
дневен срок за отстраняване на констатираните забележки. Писмото е връчено на
жалбоподателя на 5.02.2019 г.
На 1.02.2019 г. е изготвена докладна записка
до Директор дирекция „ОППМРСР“, в която е посочено, че при извършена
административна проверка са потвърдени констатациите на експертите от РТИ
Варна.
На 26.02.2019 г. с вх. № 02-03026001740
дружеството е депозирало писмо относно промяна в обстоятелствата по изпълнение
на договор от 7.10.2014 г. Посочено е, че през последните 3 години е налице
активно променяща се икономическа обстановка за малките фирми, каквато е
„Газпро“ ЕООД. Налице е висок процент миграция на работоспособното население и
обстоятелството, че обектът работи на сезонен принцип го поставя в трудна
ситуация за намиране на работници,. Налице е спад на туристите в района и в
страната. По данни на МТ е налице
намаление на посещаемостта на местата за настаняване 1 и 2 звезди. Това се
отразило изключително много на работата на етнографския комплекс. От началото
на функционирането му се наложи да се промени концепцията, която е заложена.
Наложило се да се справят с много по-малко персонал, от 10 предвидени работника са назначени трима, като
за определени работни операции се наложило да се включи и управителя. Наложило
се премахване на входните такси, защото това ограничава броя на туристите,
които влизат в комплекса. Цената от входната такса е калкулирана в цената на
другите предлагани услуги. По изложените доводи е поискана корекция на бизнес
плана. При промяната са се съобразили да бъдат спазени четирите основни показателя
за оценка на ефективността на инвестицията и жизнеспособността на бизнес плана,
а именно нетна настояща стойност, вътрешна норма на възвращаемост, индекс на
рентабилност и срок на откупване.
Съгласно наредбата приходите за една или повече години от изпълнението
на бизнес плана не представляват самостоятелен критерий за допустимост или
оценка, но те са елемент при образуване на основните показатели. Сочи, че в
коригирания план са взели предвид промяната в икономическата обстановка, като
са намалили значително предвидените разходи, така, че да кореспондират с
приходите, за да работи обекта. Направено е искане да се одобри предложената
промяна. Приложена е производствена и търговска програма, съгласно която за
десетте години е предвидено да няма входна такса за комплекса, като за първата
година е предвиден приход от ресторант 2000 лв., като с всяка следваща година
прихода от ресторанта се увеличава, така че за последните две години е в размер
на по 8 000 лв.
На 12.04.2019 г. с писмо изх. №
02-030-2600/740 дружеството е уведомено, че на осн. чл. 73 ал.2 от ЗУСЕСИФ се
открива производство по налагане на финансови корекции. Производството е
открито във връзка с извършени констатации, установени след проверка за
изпълнение на договора. След проверка на място извършена м.12.2018 г. и
административни проверки е установено неспазване и неизпълнение на договорни и
нормативни задължения. Посочено е, че
залегналите в бизнес плана финансови показатели не са изпълнени, за 2016 г. е
налице 15.63% изпълнение на бизнес плана в частта на заложени приходи от
продажби, за 2017 г. 24.97%, а за 2018 г. 29.23%, т.е. за трите пълни финансови
години общото изпълнение е в размер на 23.51%.
С писмото дружеството е уведомено, че по предоставения и коригиран
бизнес план е извършено преизчисление, в съответствие с чл. 16 ал.2 от Наредба №30/2008 г. След преизчисляване е
установено, че бизнес планът не доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост, с което не отговаря на изискванията на чл. 16 ал.2 от
наредбата. Констатирано е, че съгласно
проекта за 2016 г. е предвидена заетост за общо 11 работни места, а
бенефициентът е извършвал и поддържал социално осигуряване за 4 броя средно
годишно заети лица, за 2017 г. 2,25 средно годишно заети лица, а за 2018 г. 3
броя средно годишно заети лица, т.е. за трите финансови години средно
аритметично 3.08 броя средно заети лица. По изложените доводи е преценено, че
ще се пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция
представляваща 15% от одобрената финансова помощ, т.е. 58 674 лв.
На 3.05.2019 г. „Газпро“ ЕООД е депозирало
възражение по откритото производство за налагане на финансови корекции.
Представени са описи на увредено/унищожено имущество съгласно които в резултат
на наводнение на настъпили щети в комплекса. Представени са и справки за
сключени трудови договори за периода от 2016 г. до 2018 г. Съгласно протоколи
на едноличния собственик на капитала на „Газпро“ ЕООД са направени допълнителни
парични вноски на осн. чл. 134 от ТЗ в размер на 32 510 лв., 64 400
лв., 460 400 лв., 228 200 лв.
На 29.05.2019г. е изготвено писмо изх. №
02-030-2600/740-4 до „Газпро“ ЕООД, съгласно което за част от възраженията,
свързани с възникнали непредвидени обстоятелства е указано на дружеството да
представи доказателства за удостоверяване на възникнали непредвидени
обстоятелства , както и документи доказващи отстраняването на възникналите
щети. Писмото е връчено на дружеството на 3.06.2019 г.
На 12.06.2019 г. от жалбоподателя са
представени опис на увредено, унищожено имуществено, договор за извършване на
СМР, Акт 19, фактури два броя, платежно
нареждане, снимков материал на постъпили поражения в резултат на наводнение.
На 30.09.2019
г. е издадена заповед № РД-4079, с която на осн. чл. 20 ал.2 от ЗПЗП,
вр. чл. 56 от АПК и чл. 27 ал.7 от ЗПЗП е прекратено производство по издаване
на решение за налагане на финансова корекция, открито с уведомително писмо от
12.04.2019 г. Производството е
прекратено във връзка с настъпили изменения в ЗПЗП, съгласно която дължимостта
на подлежащата за възстановяване сума се установява с издаването на АУПДВ. Изпратени са две известия за доставяне до
дружеството, които са върнати в цялост с отметка, че пратката е непотърсена.
Изготвен е уведомление по реда на чл. 18 а ал.10, вр. чл. 61 ал.1 от АПК, на
таблото за обявления в ОД на ДФЗ Варна е поставена заповедта за прекратяване на
производството на 17.12.2019 г. и е
свалена от таблото на 6.01.2020 г.
На 29.01.2020 г. е изготвено писмо изх. №
01-2600/468-2 до жалбоподателя, с което е уведомен, че на осн. чл. 24 ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от АПК е открито производство по издаване на АУПДВ. Производството
е открито във връзка с установени след проверка на изпълнението на задължения
по договор от 7.10.2014 г. Посочено е, че в резултат на проверка на място е
установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 23.51% от
заложените приходи за 3 финансови години. Относно представения коригиран бизнес
план е посочено, че е извършено преизчисление, на осн. чл. 16 ал.2 от Наредба
№30/2008 г., отчетено е, че към датата на кандидатстване бенефициера е заявил
100% кредитиране, поради което не е изискано доказателство за финансова
осигуреност за реализиране на проектното предложение. С искането се са
представени данни, дали проектното предложение е реализирано с кредит или със
собствени средства. Съгласно публикуван счетоводен баланс, към 31.12.2915 г.
дружеството има други дългосрочни задължения в размер на 786 000 лв., както и
са отразени приходи от финансирането в размер на 391 000 лв. Направен е извод,
че представения бизнес план не доказва икономическа жизнеспособност и устойчива
заетост, с което не отговаря на изискванията на чл. 16 ал.2 от Наредба №30/2008
г. , поради което същия не е взет под внимание при оценка на изпълнението на
икономическите показатели. След анализ на представените доказателства
административния орган е преценил, че са налице форсмажорни обстоятелства в
резултат на "природно бедствие - проливен дъжд" , като от трите
финансови години е изключен резултата за последната - 2018 г. през която са настъпили
форсмажорните обстоятелства. След изчисление на средно аритметично на
постигнати приходи за 2016 г. и 2017 г., общото изпълнение на приходите по
одобрения план е 20.30%. Относно залегналото в бизнес плана разкриване на
работни места е установено следното: за първата година е предвидено
разкриването на 11 работни места, а за следващите поддържане на разкритите 11
работни места. Следно за три последователни пълни финансови години поддържаната
заетост е 28.28%. Предвид установените форсмажорни обстоятелства е изключен
резултата за 2018 г., при което е установена средно поддържана заетост за 2016
г. и 2017 г. в размер на 28.41%, което представлява 71.59% неизпълнение на
поети ангажименти за поддържане на заетост. Прието е, че е налице нарушение на
поетите ангажименти в т.4.12 и т.4.18 от договора, преценено е, че е извършено
нарушение на чл. 16 ал.2 от Наредба №30/2008 г. За първото нарушение е
посочено, че се налага санкция в размер на 10% от предоставената финансова
помощ, а за второто нарушение 100% от размера на предоставената финансова
помощ, като общия размер на задължението е 391 160 лв.
За започналото производство жалбоподателя е
уведомен на 3.02.2020 г.
На 20.02.2020 г. е депозирано становище,
съгласно което към 29.01.2020 г. сключения договор между страните е прекратен,
по силата нат7.1 б."а", поради изтичане на предвидения в него срок от
5 години, от датата на сключване на договора, който е изтекъл на 7.10.2019 г.
Счита, че правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
финансова помощ, които са в сила от 30.08.2019 г. не следва да се прилагат за
проверка извършена 2018 г. Сочи, че е налице открито производство по налагане
на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Неправилно при преценка изпълнението
на плана е посочено, че се вземат предвид пълни финансови години, тъй като
заетостта в обекта е сезонна - 120 дни от 15 май до 15 септември.
На 20.10.2020 г. е издаден АУПДВ №
03/311/00804/3/01/04/2 от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" на осн. чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. В мотивите си
административния орган е приел, че при извършване на проверка на място е
установено неспазване на разпоредбите на т.т.4.12 и т.4.18 от договора, сключен
на 7.10.2014 г. След направено изчисление на средно аритметично и постигнати
приходи за 2016 г. и 2017 г. ,общото изпълнение на приходите от одобрен бизнес
план е 20.30%, а средно поддържаната заетост за същите две години е 28.41%. В
съответствие с т.30 от "Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от "Програма за развитие на селските райони
2007 - 2013 г." като е определено дружеството да възстанови публично
държавно вземане в размер на 391 160 лв. За да постанови този акт
административния орган е приел, че реализираните приходи от подпомаганата
дейност са над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план,
изчислени средноаритметично и това е продължило над две финансова година,
поради което следва да се наложи санкция в размер на 10% от предоставената
финансова помощ по договора. По отношение на разкриване на работни места е
преценено, че неизпълнението е по-голямо от 50% от заложените в одобрения
бизнес план параметри, касаещи устойчива заетост , и тъй като тежестта на
нарушението засяга критерии за допустимост по мярката, се налага санкция в
размер на 100%. Съгласно чл.3 ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27 ал.6 и 7 от ЗПЗП размерът на подлежащата за възстановяване
финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира.
Определена е вземане в размер на 391 160 лв..
По делото е назначена и
приета ССЕ, съгласно която размерът на
предоставената финансова помощ на жалбоподателя е 391 160 лв. В бизнес плана приходите са в следните размери: за 2016 г. -
152 000 лв., за 2017 г. - 160 000 лв., за 2018 г. - 168 000 лв., съответно
установените реализирани приходи са както следва: за 2016 г. - 23875.46 лв., за
2017 г. - 40158.87 лв., за 2018 г. - 52313.81 лв. Процента на изпълнение на
приходите, съпоставен с предвидения в бизнес плана приход, само за
субсидираната дейност - входна такса от етнографски комплекс, консумация в
ресторанта е следния: за 2016 г. входна такса етнографски комплекс - 0%, консумация в ресторанта на етнографския
комплекс - 22.96%, за 2017 г. - входна такса етнографски комплекс - 0%, консумация в ресторанта на етнографския
комплекс - 35.86%, за 2018 г. - . входна
такса етнографски комплекс - 0%,
консумация в ресторанта на етнографския комплекс - 43.59%. Процентът изпълнение на бизнес плана за 2016
г. е - 15.71%, за 2017 г. - 25.10%, за
2018 г. -31.14%. В бизнес плана за 2016 г. е предвидено да бъдат наети на
работа 11 лица, от които 1 бр. управленски персонал и 10 бр. производствен
персонал. За следващите две години е предвидено запазването на същия брой
персонал. След извършена справка в счетоводството на жалбоподателя, както и в
НАП в.л. е посочило, че за 2016 г. има общо наети 13 лица. Здравно и социално
осигуряване е потдържано за 12 лица - управителя и 11 наети по трудов договор
за периода на действие на договорите им. За 2017 г. са наети 10 лица, здравно и
социално осигуряване е потдържано за 5 лица, управителя и 4 наети лица по
трудов договор, за периода на действието на договорите им. За 2018 г. са наети
9 лица. Здравно и социално осигуряване е потдържано за 6 лица - управителя и 5
лица наети по трудов договор за периода на действащите им договори им.
Средноаритметичната стойност на заетите лиза за 2016 г. е 4.36 бр. Процентът
изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица е 39.62%.
Средноаритметичната стойност на заетите лица за 2017 г. е 5.33 бр., процентът
на изпълнение е 38.45%. За 2018 г. средноаритметичната стойност на заетите лица
е 3.54 бр., процентът на изпълнение спрямо заложените параметри на брой заети
лица е 32.18%. За 2016 г. и 2017 г. средноаритметичната стойност на заетите
лица е 9.69 бр., общо за двете години, като процентът на изпълнение спрямо
заложените параметри общо за двете години е 88.09%, а за всяка от годините 44.0445%.
По делото е приета и допълнителна ССЕ, съгласно която в.л. след справка в
счетоводството на жалбоподателя, справки в НАП за актуално състояние на всички
трудови договори за трите години е установено, че жалбоподателя е сключил
договори за наемане на персонал за трите години, като за 2016 г. по договора е
наето 1 лица, за 2017 г. 5 лица, а за 2018 г. 3 лица. През 2016 г. освен
управителя, наетите по трудов договор за различен период от време са 11
служители и 1 служител е нает по договор за предоставяне на персонал от "БГ
Инвест" ЕООД, общо наети през 2016 г. са 13 лица. Здравно и социално
осигуряване е потдържано за 12 лица - управителя и 11 наети по трудов договор за периода на действащите им
договори. През 2017 г. освен управителя, наетите по трудов договор за различен
период от време са 4 служители, а 5 са наети по договор за предоставяне на
персонал. Общо наетите през 2017 г. са 10 лица. Здравно и социално осигуряване
е потдържано за 5 лица - управителя и 4 лица наети по трудов договор. За 2018
г. освен управителя са наети по трудов договор за различен период от време 5
служители и 3 служители са наети по договор за предоставяне на персонал от
"БГ Инвест" ЕООД. Общо наетите през 2018 г. са 9 лица. С оглед
заложените параметри в бизнес плана, а именно за сезонна заетост в периода от
15 май до 15 септември, т.е. общо 120 дни годишна заетост /4 месеца/, в.л. е
изготвило справка за 2016 г., съгласно която общо отработените календарни дни
по трудов договор на управител и наети от жалбоподателя лица възлиза на 452
дни, а общо отработените дни от управител, наети по трудов договор и наети по
договор за предоставяне на персонал са 532 дни. Съгласно заложеното в бизнес
плана и таблицата за разходи за заплати и осигуровки е следвало да се отработят
1320 дни /11 лица по 120 дни/. Средноаритметичната стойност на заетите лица за
периода от 15.05. до 15.09.2016 г. е 4.43 бр. Процентът на изпълнение спрямо
заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана на жалбоподателя в
таблица №5 за 2016 г. е 40.27%. За
2017 г. в.л. е установило общо отработените календарни дни по трудов договор на
управител и наети от жалбоподателя лица възлиза на 240 дни, а общо отработените
дни от управител, наети по трудов договор и наети по договор за предоставяне на
персонал са785 дни. Съгласно заложеното в бизнес плана и таблицата за разходи
за заплати и осигуровки е следвало да се отработят 1320 дни /11 лица по 120
дни/. Средноаритметичната стойност на заетите лица за периода от 15.05. до
15.09.2017 г. е 6.54 бр. Процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за
брой заети лица в бизнес плана на жалбоподателя в таблица №5 за 2017 г. е 59.45%. За 2018 г. в.л. е установило
общо отработените календарни дни по трудов договор на управител и наети от
жалбоподателя лица възлиза на 536 дни, а общо отработените дни от управител,
наети по трудов договор и наети по договор за предоставяне на персонал са 536
дни. Съгласно заложеното в бизнес плана и таблицата за разходи за заплати и
осигуровки е следвало да се отработят 1320 дни /11 лица по 120 дни/.
Средноаритметичната стойност на заетите лица за периода от 15.05. до
15.09.2018 г. е 4.47 бр. Процентът на
изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана на
жалбоподателя в таблица 5 за 2018 г. е 40.63%. Процентът на изпълнение спрямо заложените
параметри за брой заети лица за 2016 г и 2017 г. е 49.86%. Прието е и второ заключение, с вх. № 3819/15.03.2021 г.,
което дава идентични данни относно процента на изпълнение на бизнес плана в
частта на заложените приходи. В частта на предвидения персонал, в.л. е извършило изчисленията и въз основа на
представен болничен лист на Г. , при което е посочило процент на изпълнение,
спрямо заложените параметри за брой заети лица за 2017 г. 62.09%, при което
процентът изпълнение за двете години 2016 г. и 2017 г. е в размер на 50.32%. Изготвен е и втори вариант на
заключението, в който в.л. е включило само наетите по трудов договор физически
лица от жалбоподателя, съгласно който процентът на изпълнение спрямо заложените
параметри за брой заети лица в бизнес плана е за 2016 г. - 34.32%, за 2017 г.
18.18%, за 2018 г. е 40.63%. Средноаритметичната стойност на заетите лица за
2016 г. и 2017 г. е 11,33 бр. за двете години, при което процентът на
изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица е 51.5% общо за двете години. В заключение от 15.03.2021 г. вещото лице е
детайлизирало отработените дни на управител, нает персонал по трудов договор и
персонала работил по договор за предоставяне на персонал, изчислени са отработените
дни на всички лица както в периода от 15.05 до 15.09 за всяка една от годините,
както и всички календарни дни отработени от всяко едно от лицата.
При тези фактически
установявания съдът прецени следното:
При проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че
актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл.27 ал.7 ЗПЗП /в
сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на ДОПК. Нормата на чл.27 ал.5 ЗПЗП сочи, че вземанията, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В чл.162 ал.2 т.8 и
т.9 ДОПК е посочено, че публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и надплатени суми, както
и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти,
финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни
ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз; както и лихвите за вземанията по т. 1 - 8.” Съгласно
ч. 166, ал. 2 от ДОПК ако в съответен закон не е
определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация. Ръководител на
администрацията е изпълнителния директор на РА, който по силата на чл. 20 а ал. 1 от ЗПЗП е изпълнителен директор на
ДФ "Земеделие". По изложените доводи оспорения акт е издаден от
компетентен орган.
В настоящия случай, с АУПДВ
административния орган е констатирал неизпълнение на нормативно определено
задължение, в резултат на което постановил възстановяване на 100% от
предоставената финансова помощ. Това е разписано в нормата на чл. 46 ал.1 от Наредба №30/11.08.2008 г., съгласно която,
в случай че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължение след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В случаите по ал.1 РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя, като вземе предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици от дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин. Именно неизпълнението на нормативно определено задължение е послужило като основание за
административния орган да започне производство по издаване на АУПДВ.
Неизпълнението на нормативно предвидено задължение е основание да се приеме, че
се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно този текст
публични са държавните и общински вземания за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство, Инструмента
Шенген, и Преходния финансов инструмент, вкл. от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени от националното законодателство и
в правото на Европейски съюз.
Административния орган е
приел, че жалбоподателят не е спазил разпоредбите на чл. 46 ал.1, вр. чл. 16
ал.2, вр. §1 т.6 и т.19 от ДР на Наредба № 30/2008 г., както и т.8.1,
предложение първо, т.4.4 б."б", вр. т. 4.12, 4.18 от Договор №
03/311/00804 от 2014 г. В хода на проверката извършена на място, при преглед на
представената от търговеца счетоводна документация и извършената документална
проверка е установено, че съгласно бизнес плана, при заложени приходи за 2016
г. в размер на 152 760 лв. са реализирани 23 875.46 лв., което съставлява
15.63% изпълнение на одобрение план за годината. За 2017 г. при заложени
приходи от 160 800 лв. са реализирани 40 158,87 лв., т.е. налице е 24.97%
изпълнение на плана за годината. За 2018 г. при заложени 168 400 лв. приходи са
реализирани 49 357,65 лв., т.е. е налице 29.23% изпълнение на одобрения бизнес
план за годината.
Правилно административния
орган е преценил, че през 2018 г. са настъпили форсмажорни обстоятелства.
Съгласно чл.2 от регламент № 1306/2013 г. и в съответствие с §1 т.27 от ДР от
Наредба №30/2008 г. за форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила и
извънредни обстоятелства могат да бъдат признати случаите на тежко природно
бедствие, което е засегнало сериозно стопанството. От жалбоподателя в хода на
административното производство са представени доказателства за проливни валежи
през 2018 г., в резултат на които са настъпили щети, които са надлежно
установено, изплатено е обезщетение от застрахователната компания. Правилно при
тези установявания от получените при проверката резултати за трите години е
изключена 2018 г., през която са настъпили
форсмажорните обстоятелства, като за 2016 г. и 2017 г. общото изпълнение
на приходите като средно аритметична величина е 20.30%.
От приетата по делото ССЕ
се установи, че за 2016 г. процентът изпълнение на бизнес плана е 15.71%, а за
2017 г. - 25.10%, като следно
аритметичната величина е 20.402 %. По изложените доводи съдът приема, че
правилно ответника е преценил, че жалбоподателя е реализирал приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверяване
финансови години, в случая 2016 г. и 2017 г. над 20% и под 50%.
Съгласно чл. 16
ал.2 от Наредба №30/2008 г. бизнес планът за разнообразяване на дейността
трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от
5 години, а в случаите на СМР - за 10 години, водещи до реализиране на целите
по чл.2. Съгласно §1 т.6 от ДР на
Наредбата икономическа жизнеспособност е генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Видно от
приложения по делото договор от 7.10.2014 г. в т.4.12 е посочено, че ползвателя
е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в
съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрите инвестиционни разходи, в
т.4.18 е посочено, че ползвателя е длъжен да спазва одобрения проект за срок от
5 години от сключване на договора. Съгласно договора фондът има право да откаже
плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира
възстановява от ползвателя на цялата или част от изплатената помощ, когато
ползвателя не е изпълнил някое от задълженията си по договора или по Наредба
№30/2008 г. В раздела VІІІ
"Отговорност" е посочено, че в случай, че ползвателя на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
договорената помощ, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба №
30/2008г.
В ДВ бр. 68/2019
г. са публикувани Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. Съгласно т.30 от Приложение към раздел І "Общи
положения" от правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени следно аритметично за всички проверявани пълни финансови
години, са под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрен бизнес план,
изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една
финансова година се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова
помощ по договора. В случая административния орган позовавайки се на тези
правила е изчислил че подлежащата на възстановяване финансова помощ в размер на
10%, предвид установеното, че реализираните приходи от подпомаганата дейност,
изчислени следно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са
над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрен бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова
година. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при определяне размера на
дължимата за възстановяване помощ не са взети предвид променените политически,
икономически и др. фактури оказващи влияние. Видно от самите Правила при
определяне на размера на подлежащите на възстановяване суми е предвидено пълно
възстановявания при отклонения по-големи от 50% спрямо първоначално заложените,
като по този начин се отчитат и факторите които се променят с времето от
одобряване на подпомагането до приключване на мониторинговия период, докато при
наличие на отклонения в по-малки размери подхода е различен.
За второто
установено неизпълнение на бизнес плана, съдът прецени следното: ответника е
преценил, че за 2016 г. заетите лица в дружеството са 4 бр., за 2017 г. - 2.25
бр. заети, а за 2018 г. 3.17 бр. заети
лица, при което средно за три последователни пълни финансови години
поддържаната заетост е 28.54 %, а за две години, предвид изключването на 2018
г., е 28.41%. За да формира този резултат ответника е извършил проверка в НАП
досежно заетостта за 12-те месеца на годината,
като от тях е формирал средно списъчна заетост за всяка една от годините.
По доводите на
жалбоподателя, че към общия брой наети лица следва да се включат и тези
предоставени по договори за предоставяне на персонал, съдът прецени следното:
при договора за предоставяне на персонал едно лице предоставя свои работници и
служители на друго лице с оглед полагане на труд от страна на тези работници и
служители за лицето, на което те се предоставят. За тази услуга, лицето на
което се предоставя персонал, заплаща на лицето, което предоставя персонал,
цена на услугата. При предоставяне на персонал са приложими нормите на КТ и
ЗЗБУТ. Макар и работниците и служителите да
полагат труд, контролиран от лицето, на което е предоставен персонал,
същите запазват трудовите си
правоотношения с първоначалния си работодател, а именно лицето, което
предоставя персонал, като получават заплатата си при условията и в размера,
съгласно трудовите им договори, сключени с предоставящия персонал. Съгласно
ДР §1 т.1 от КТ "Работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател; Лицето, на което се
предоставя персонал, не става работодател по смисъла на КТ на така полагащите
за него труд работници и служители. В нормата на §1 т.17 от ДР на КТ е
посочено, че "Предприятие, което
осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което
извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за
да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово
ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта, а съгласно
т.17 от същия параграф "Предприятие ползвател" е всяко физическо или
юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и
контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител,
изпратен от предприятие, което осигурява временна работа. От извършената
служебна справка в сайта на Агенция по
заетостта "БГ Инвест" ЕООД не фигурира сред фирмите регистрирани за
осигуряване на временна заетост, нито в тези с прекратена регистрация.
При тези
установявания и предвид сключения договор от жалбоподателя на 7.10.2014 г. и
отразяванията в таблица №5 "Разходи за заплати и социални осигуровки"
, в който е предвидено да бъдат наети на работа в дружеството за всяка една от
годините по 11 лица, за което са калкулирани и разходи, съдът приема, че при
изчисляване броя на заетия персонал, не следва да се вземат предвид лицата, които
са полагали труд по договор за предоставяне на персонал.
В одобрения бизнес
план раздел І - въведение и раздел ІІ - описание на кандидата и осъществяваната от него дейност е посочено, че се предвижда обекта да е
сезонен, което определя и заетост за 4 месеца – 120 дни, съдът приема, че
неправилно ответника е изчислил броя зает персонал за всяка една от годините,
като за база е използвал дванадесет месечна заетост, което рефлектира и на %
изпълнение/неизпълнение на поетите ангажименти. Съгласно регламент № 1306/2013
г. финансова година, за целите на трета
и четвърта част означава периодът от 1
януари до 31 декември. В случая, за всяка една от годините е предвидено общо
нает персонал от 11 човека, 1 бр. управленски и 10 бр. производствен персонал,
но следва да се вземе предвид факта, че проекта включва сезонна заетост, а не
целогодишна.
Съгласно правната
уредба на Общностното право - Насоките за помощите за заетост - т.17 сочи, че
„разкриване на работно място“ означава нетно разкриване на работно място, тоест
допълнително работно място спрямо личния състав. Броят на наетите лица
съответства на броя работещи единици за година (РЕГ), тоест на броя на наетите
на пълно работно време в течение на една година работници и служители, като
работата на непълно работно време или сезонната работа представляват части от
работещи единици за година. Това налага извода, че броя на работните места
съответства на броя на работещи единици за година (РЕГ), тоест на броя на
наетите на пълно работно време в течение на една година работници и служители,
като работата на непълно работно време или сезонната работа представляват части
от РЕГ. Съгласно чл. 68 ал. 3 от КТ срочен трудов договор се сключва за
изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с
новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в
ликвидация предприятия.
Съдът приема, че
следва при изчисляване на броя зает персонал да не се взема предвид финансовата
година от 365 дни, а посочената сезонна заетост от самия жалбоподател в бизнес плана от 15.05 до 15.09 всяка година,
а именно 120 дни, както е заложено в бизнес плана. Тогава заетостта следва да
се изчисли както следва: по 120 дни,
които следва да се отработят 11 лица, т.е. общо за година следва да са
отработени 1320 дни.
При което съдът
кредитира заключение вх. №3820/2021 г. в частта на таблици 7,8 и 9, в които е
посочено, по колко дни е работил всеки един от работниците в периодът от 15.05 до 15.09. Съгласно таблица №7
от заключението общо отработените дни от управителя и наетите лица по трудов
договор, в периода от 15.05 до 15.09.2016 г, без тези по договор за нает
персонал възлизат на 453 дни, за
2017 г. в периода от 15.05 до 15.09.2017 г, без тези по договор за нает
персонал отработените дни от управителя
и наетите лица по трудов договор от дружеството, възлизат на 240 дни, съгласно Таблица №8. За 2018
г. общо отработените дни от управителя и наетите по трудов договор от
дружеството, възлизат на 536 дни,
съгласно таблица №9. При което отработените за 2016 г. и 2017 г. календарни дни
са общо 693 броя, а за трите години са 1229 дни. Съгласно параметрите на бизнес плана
отработените календарни дни за една години следва да са 1320 дни при 11 човека
персонал, съответно за две години следва да са
2460 дни, а за три години 3960
дни за 11 човека персонал.
Средноаритметичната стойност на заетите лица за периода от 15.05 до
15.09.2016 г. е 453/120 или 3.775 заети лица за 2016 г. В същия период за 2017 г. заетостта е 240/120,
т.е. 2 лица, а за 2018 г. заетостта е 536/120, т.е. 4,466 лица. Както съдът
посочи по-горе правилно ответника е изключил 2018 г., с оглед установените
форсмажорни обстоятелства, настъпило наводнение. Предвид изложеното и при
направените аритметични изчисления, въз основа на неоспорените данни от ССЕ,
съдът приема, че за 2016 г. процентът на
изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана е 3.7775/11,
т.е. 34.31%. За 2017 г. процентът на изпълнение спрямо заложените
параметри за брой заети лица в бизнес плана е 2/11, т.е. 18.18%. За 2018 г.
процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица е 4.466/11,
т.е. 40.6%. При тези установявания
процентът на изпълнение на поддържаната заетост за 2016 г. и 2017 г.
като средно аритметична величина е 26.24%, а да трите години 31.03 %
изпълнение. т.е. налице е неизпълнение по-голямо от 50%, каквото е установено и
от ответника.
Съдът намира, че
не следва да взема предвид, стойностите посочени от в.л. за изпълнение на
бизнес плана, при които са включени и отработените дни от лицата по договор за
нает персонал, тъй като същите не са работници на жалбоподателя, не следва да
се вземат и данните за общо отработените дни през годината от отделните лица,
тъй като в случая е налице сезонна заетост, а не целогодишна, не следва да
се приеме и че сезонната заетост е 124
дни, тъй като в бизнес плана е посочено, че е 120 дни.
Предвид изложеното
правилни са изводите на ответника, че е налице неизпълнение по-голямо от 50% от
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост.
За констатираното неизпълнение, съгласно т.18 от Приложение към раздел І
"Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата
за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013
г., при неизпълнение по-голямо от 50% от заложените в одобрения бизнес план
параметри по отношение на устойчива заетост и тъй като тежестта на нарушението
засяга критерий за допустимост по мярката, се налага санкция в размер на 100%
от предоставената финансова помощ. При наличие на повече от едно нарушение,
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от
допуснатите нарушения не се кумулира, а се определя най-големия определен
размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ. При тази правна
регламентация правилно е определен размер на задължението 391 160 лв.
Жалбоподателя
поддържа, че бизнес плана е изготвен при подготовка на проекта и заложените в
него показатели са прогнозни, промяната на икономическите, финансови,
политически и други обстоятелства указват съществено значение за реализацията
му, като не са обсъдени обстоятелствата които са повлияли на заложените
показатели. Съдът не споделя тези доводи. Видно от Наредба №30/2008 г.
преценката на всяко едно заявление за подпомагане се извършва не само съгласно
целите, дейностите и изискванията посочени в Наредбата, а въз основа на
предложената от кандидата дейност, както и въз основа на доказана
жизнеспособност на инвестицията. В самия административен договор сключен между фонда и търговеца е посочено, че
одобрен проект е подадено от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката
и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми
съгласно Наредба № 30/2008 г. документи, включително и представения от
ползвателя и одобрен от фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 311. Факта, че е налице изграден и
функциониращ обект - етнографски комплекс не е спорен, от друга страна със
сключване на договора търговеца се е задължил да използва актива за постигане
на целите по мярката, освен заявлението за подпомагане, част от изискуемите
документи е и бизнес планът, който доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по мярка
311. Бизнес планът е част от документите, въз основа на които е извършена
преценка за подпомагане. За да бъде
одобрено финансиране на конкретен проект е необходимо да се установи и обоснове
неговата икономическа жизнеспособност и осигуряване на устойчива заетост, а
това безспорно е свързано с генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или
създаване на нови в него за периода на бизнес плана. В приложения от търговеца при
кандидатстването бизнес план, са заявени очаквани годишни приходи от дейността
и брой зает персонал.
Съобразно трайната практика на
ВАС - решения по адм.д № 13050/2018
год., адм.д. № 14648/2018 год. на ВАС, адм.д. № 139/2019 год. на ВАС и др.,
изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на
кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране. Несъмнено в случая е налице нарушение на сключения договор.
Представения пред административния орган бизнес план е относим към преценка,
свързана с постигане на целите на мярката, тъй като с него се доказва
икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния
период. Безспорно е, че търговеца е следвало да използва отпуснатите му
средства като извърши инвестициите, описани в договора, но заложените в чл. 2
от Наредба № 30 цели не биха били постигнати единствено с това действие.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че производството по издаване на настоящия акт е
открито, след като е налице друго висящо производство по реда на ЗУСЕСИФ.
Действително по делото се установи, че между същите страни, по повод същата
проверка - извършена 2018 г. е открито производство по ЗУСЕСИФ, но същото е
прекратено със заповед от 30.09.2019 г. Заповедта за прекратяване е
благоприятен за жалбоподателя акт.
Съдът споделя
доводите на ответника, че не са налице предпоставките за приемане на
коригирания бизнес план, а заложените в него параметри не доказват икономическа
жизнеспособност и устойчива заето, с което не отговаря на изискванията на чл.16
ал.2 от Наредба №30/2008 г.
Независимо от
гореизложеното, че акта е издаден при
спазване на процесуалните правила на АПК и на писмената форма на
оспорения акт, съдът счита, че административният орган
е допуснал съществени нарушения
относими към вида на акта и реда за неговото издаване, както и нарушения на
материалния закон във връзка с материалноправните основания за установяване
дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,
поради следното:
В раздела ІХ
„Други условия“ на договора се съдържат дефиниции на понятия по същия, вкл. на
понятието „одобрен проект“, който е подаденото от ползвателя на етапа на
кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно
с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/2008г. документи /включително и
представения и одобрен бизнес план/, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311.
Дефиниция на понятието „проект“ има
и в §1, т.19 от ДР на Наредба № 30 от
11.08.2008г., съгласно която, проект е заявление за подпомагане, заедно с
всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за
финансиране по ПРРС. Сред нормативно установените изисквания към проектите на
кандидатите за подпомагане според чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата, е
представянето на бизнес план по
образец съгласно приложение № 3, за разнообразяване на дейността за период не по-малък от 5 години, който следва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години,
а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2. В §1,
т.6 от ДР на Наредбата е дадена дефиниция на понятието „икономическа
жизнеспособност“, а именно: генерирането на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода
на бизнес плана. От горното следва, че бизнес планът е част от заявлението за подпомагане, като
същият и предвидените в него стойности са относими за постигане на целите на
мярката, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и
устойчива заетост на проекта за съответния период. Изготвянето на бизнес плана
и заложените в него приходи са извършва от кандидата за подпомагане и именно
чрез тях същият доказва жизнеспособността на инвестицията, което пък е
основание за одобряване на проекта. В
този смисъл, основателна е преценката на органа
във връзка с изпълнението на договорните задължения от страна на ползвателя, въз основа на
предвидените в бизнес плана показатели за приходите от дейността в рамките на
договорния период, както и относно разкриването на работни места. Същите са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им води до
задължение за възстановяване изцяло или
частично на финансовата помощ.
По отношение на
вида на акта за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ, процесуалния ред
и материалноправните основания за неговото издаване, съдът счита, че е
приложима нормата на чл. 27 ал.6 от ЗПЗП, респ.
органът, като е приложил реда по чл.27, ал.7 от ЗПЗП, е издал
незаконосъобразен административен акт.
Текстовете на чл. 27 ал.6 и 7 са нови, те са действащо право към
датата на образуване на настоящото
административно производство и към датата на постановяване на
оспорения АУПДВ. Съгласно чл.27, ал.6 от
ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП,
дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК. Последният в чл. 166, ал. 2, препраща към реда по АПК.
Както се посочи по-горе, съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, компетентността за
издаване на административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор
на ДФ "Земеделие". Слез изменението на ЗПЗП от 2019 г. законът
разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова
корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. Вложената от законодателя воля при новата регламентация
на правоотношенията по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗСП е за разграничаване на
различни нарушения на ползвателите на помощта, които водят до възстановяване на
БФП и въведен различен ред за установяване на тяхната дължимост. Така, по ал.6
се установява дължимостта на възстановяването на помощта при нарушения,
представляващи основания за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1 от
ЗУСЕСИФ, а по ал.7 – се установява дължимостта на възстановяването на помощта,
при неизпълнение на други нарушения по условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, произтичащи от секторното законодателство. По начин на
законодателна редакция, ал.7 е приложима само ако нарушенията не се
квалифицират по ал.6, т.е. по силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП издаването на АУПДВ
е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от
ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. Видно от мотивите на оспорения акт,
като основание за налагане на санкцията е
неизпълнението на заложените в
одобрения бизнес план приходи,
както и параметрите за устойчива заетост. В случая от ответника се твърдят
нарушения представляващи неизпълнение на предвидени в одобрения бизнес план
индикатори. В решенията си ВАС приема, че заложените в бизнес плана финансови
показатели /приходна и разходна част/, както и параметрите за устойчива
заетост са индикатори за изпълнение на одобрения проект
(по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от
коригиране на размера на финансовата помощ, респ. съставлява основание за отмяна на финансовата помощ в хипотезата по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ –
неизпълнение на одобрени индикатори / в този смисъл са: решение № 15687 от 17.12.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 8586/2020 г., I
о.; решение № 5872/21.05.2020 г. на
ВАС по адм. дело № 11174/2019 г., ІV о.; решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9703/2018 г. на ВАС, ІVо. и
цитираните в него съдебни решения; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм.
дело № 7468/2019г., ІVо. и др. /.
Причина за това е цитираното по-горе нормативно изискване по см. на §1, т.19 от ДР и чл.16,
ал.1 на Наредба № 30/2008г. за това, бизнес планът да бъде част от изискуемите
се документи към проекта за подпомагане, чиято цел е да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, водещи до реализиране
на целите по чл.2 от Наредбата, като задължения на ползвателя по т.4.12 и
т.4.18 от договора е да извърши одобрената инвестиция в съответствие с
одобрения проект и да спази същия.
От горното следва,
че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, т.е. органът е следвало да приложи правилото на чл.27, ал.6 от
ЗПЗП като издаде решение на налагане на
финансова корекция, а не АУПДВ, както е
процедирал в случая. Следва да се
посочи, че органа е инициирал производство по ЗУСЕСИФ, но в последствие го е
прекратил. След изменение на ЗПЗП,
законът в нормата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП
изрично препраща към ЗУСЕСИФ: по отношение на материалноправните основания за налагане на финансова корекция -
по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, по отношение вида на административния акт
– решение и реда за неговото издаване - по чл. 73 от същия закон. С оглед на изложеното и по аргумент от чл.27,
ал.7 ЗПЗП, при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на АПК съгласно чл. 166, ал.
2 ДОПК, не се издава. Налице е ясна регламентация в специалния закон на вида на
акта, ред за издаването му и правните основания в различните хипотези, като
нарушаването му е съществено нарушение и се отразяван на законосъобразността на
акта, поради което следва да се отмени.
По делото е
направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски. От представените
по делото доказателства е видно, че жалбоподателя е заплатил д.т. в размер на
50 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 6440 лв. и 340 лв. депозит за
в.л., т.е. общо сумата от 6 830 лв. На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК, ДФ
„Земеделие“ дължи заплащане на жалбоподателя на сторените деловодни разноски в
размер на 6 830 лв.
Водим от
изложеното и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба „Газпро“ ЕООД, с ****, със
седалище с. Кривини, община Долни чифлик, представлявано от управителя М. Г. ,
Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №
03/311/00804/3/01/04/02 от 20.10.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие" град София.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ – гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати на „Газпро“ ЕООД, с ****, със
седалище с. Кривини, община Долни чифлик, представлявано от управителя М. Г. сумата от
6830 /шест хиляди осемстотин и тридесет/ лева сторени по делото разноски
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: