Решение по дело №34/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 21 от 14.10.2009 г., постановено по гр.д.№ 629/2009 г., Кърджалийският районен съд е осъдил А. С. Ю. от Г. да заплати на М. И. Т. от Г., сумата в размер на 900 лева, представляваща обезщетение за нанесени на 27.07.2006 г. неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, като е отхвърлил иска в останалата му част и до пълния предявен размер от 2 500 лева, като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал М. И. Т., който чрез неговия пълномощник го обжалва в частта, с която предявения иск е отхвърлен за разликата от 900 лева до 2 500 лева. Счита, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Твърди, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не бил взел предвид обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, характерът на увреждането, възрастта на увредения и общественото му положение. Твърди също, че съдът не бил взел предвид претърпяното от жалбоподателя унижение. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да уважи иска в пълния му размер.

Недоволен от така постановеното решение е ос‗анал и А. С. Ю., който чрез представителя му по пълномощие го обжалва в частта, с която е уважен предявения иск за сумата от 900 лева. Поддържа се в жалбата, че липсват категорични доказателства, че ищецът е получил описаните в медицинското удостоверение наранявания именно при конфликта с ответника на 27.07.2006 г. Алтернативно твърди, че несправедливо бил определен и размерът на обезщетението, тъй като на ищеца били причинени незначителни увреждания, които реално не са му причинили болки и страдания. Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло или частично, в уважителната му част и намаляване размера на обезщетението.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от М. И. Т. срещу А. С. Ю., с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и унижение, вследствие на нанесен му на 27.07.2006 г. побой.

От приложеното към настоящото дело като доказателство НОХД № 1203/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че с влязла в сила присъда № 4 от 20.01.2009 г. ответникът А. С. Ю. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.216, ал.4 от НК и осъден за това, че на 27.07.2006 г. в Г., в маловажен случай, унищожил противозаконно чужда движима вещ – 1 бр. фотоапарат марка „Фуджифилм – Финепикс S 7000” на стойност 600 лева, собственост на ищеца по настоящото дело М. И. Т.. По досъдебното производство е приложено съдебномедицинско удостоверение № 221/ 2006 г., съгласно което при извършения на 31.07.2006 г. преглед на М. И. Т. са установени кръвонасядания по гърба, корема и лявата ръка, подробно описани в заключението, които увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствувания, а именно – при удари с ритници и юмруци на 27.07.2006 г. Съгласно съдебномедицинското удостоверение, било е причинено болка и страдание.

По досъдебното производство е приложено и съдебномедицинско удостоверение № 220/2006 г., съгласно което при извършения на 27.07.2006 г. преглед на А. С. Ю. са установени разкъсно – контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, които увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо – ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствувания, а именно – при удари с ритници и юмруци на 27.07.2006 г. Съгласно съдебномедицинското удостоверение, разкъсно – контузната рана на лигавицата на горната устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а кръвонасядането на лигавицата й е причинило болка и страдание.

От разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Н. Х. се установява, че на 27.07.2006 г. в Г., в близост до заведението, където бил отседнал, преминал ищецът М. Т., като на тротоара се срещнал с ответника А. Ю., които му били познати, тъй като били родом от съседни села. При срещата им ответникът викал на ищеца, при което последния се обърнал и нанесъл шамар на ответника Ю.. Установява, че след това двамата се хванали, паднали на земята и това продължило около минута и половина – две.

От така събраните по делото доказателства се установява, че на 27.07.2006 г. в Г. между ищеца М. Т. и ответника А. Ю. е възникнал конфликт, при който последният е счупил фотоапарата на ищеца. Установява се също така, че двамата са се сдърпали и паднали на земята, като сбиването е продължило около минута и половина – две минути, както и че на ищеца са му били причинени кръвонасядания по гърба, корема и лявата ръка, които са причинили болка и страдание. В тази насока е влязлата в сила присъда по НОХД № 1203/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, установяваща счупването на посочената дата на фотоапарата на ищеца от страна на ответника, показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Н. Х., установяващи сборичкването между двамата, както и събраните на досъдебното производство съдебномедицинск¯ удостоверение № 220/ 2006 г. и съдебномедицинско удостоверение № 221/2006 г., установяващи както причинените на двамата увреждания, в това число и претендираните от ищеца кръвонасядания по гърба, корема и лявата ръка, така и механизма на тяхното получаване, а именно – при удари с ритници и юмруци.

При това положение, следва да се приеме, че в резултат на причинените от ответника на ищеца кръвонасядания по гърба, корема и лявата ръка, на последния са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от посочените увреждания, за които на основание чл.45 от ЗЗД следва да бъде обезщетен. При определяне на размера на причинените неимуществени вреди съдът като съобрази степента и характера на уврежданията, респективно – претърпените болки и страдания, последиците за увредения и с оглед принципа на справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД, съгласно който размера на неимуществените вреди се определя по справедливост, намира, че за обезщетяването на ищеца за претърпените от него болки и страдания са необходими 900 лева.

В тази връзка и с оглед довода във въззивната жалба на М. Т., съдът намира, че по делото не се установява същият да е бил унижен от ответника Ю. като служебно лице – журналист. Така, разпитаният по делото свидетел Н. Х., който познава страните от по – рано, никъде в своите показания не установява, че е възприел ищеца М. Т. като служебно лице – журналист, каквито са твърденията в исковата молба. От друга страна, от показанията на свидетеля се установява, че първи ищецът е нанесъл шамар на ответника, след което двамата се хванали и паднали на земята, което продължило около минута и половина-две минути. При тази фактическа обстановка липсва каквото и да е основание да се приеме, че с действията си ответникът е унижил ищеца като служебно лице – журналист, още повече, че от цитираните по – горе съдебномедицински удостоверения се установява, че в резултат на сбиването между страните са били нанесени леки телесни повреди и на ответника.

Предвид изложеното неоснователна е жалбата както на М. Т., с която се иска отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и присъждане на обезщетение в по – висок размер от присъдения, така и жалбата на А. Ю., с която се иска отмяна на решението в осъдителната му част или намаляване на присъденото обезщетение.

Ето защо като е приел горното и е уважил предявения иск в размер на 900 лева, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 от 14.10.2009 г., постановено по гр.д. № 629/ 2009 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.