О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение,
в открито заседание на 12.10.2020 г., в
състав:
Председател: Веселка Иванова
при участието на
секретаря Мария Ценова и прокурора Николай Лалов,
като разгледа докладваното от съдията Иванова
ЧН дело № 364 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК.
Образувано е по молба на Ц.Б.Ц. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, определено му по НОХД № 664/2019 г. по описа на РС-Видин.
Към сезиращата молба са приложени писмени доказателства, предписани от разпоредбите на чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, актуална справка за изтърпяната част от наказанието, както и личното затворническо досие на Ц..
В съдебно заседание осъденият във видеоконферентна връзка по скайп поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Представителят на Затвора-Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 от ЗИНЗС, изразява
становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си
лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца също дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като се запозна с молбата на осъдения, приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на страните, намира следното:
Ц.Б.Ц. е осъден с присъда № 401/30.10.2019 г. по НОХД № 664/2019 г. по описа на РС-Видин за престъпление по чл.343б, ал.2 НК, на 1 година лишаване от свобода, при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на 1000 лева. Ц. е лишен и от право да управлява МПС за срок от една година.
Осъденият е започнал да търпи наказанието лишаване от свобода на 27.02.2020 г. и към момента фактически е изтърпял 7 месеца и 15 дни, от работа му се зачитат 28 дни, или общо изтърпяното наказание е 8 месеца и 13 дни. Остатъкът е 3 месеца и 17 дни.
При тези данни е видно, че лишеният от свобода Ц. фактически е изтърпял повече от една втора от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата материално-правна предпоставка за приложение института на условното предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК.
На второ място, съдът трябва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата безспорно сочат, че лишеният от свобода Ц. се поправя и превъзпитава. При първоначално изготвената оценка е установен среден риск от рецидив, възлизащ на 46 точки, рискът от вреди за обществото също е среден, обусловен от характера на настоящото правонарушение и криминалното минало на лишения от свобода-осъден е за идентично деяние по чл.343б, ал.1 НК и за престъпление по чл.339 НК. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности. Дефицитните зони, определени при постъпване в затвора, се отнасят до: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Затова целите в плана са били насочени към корекция на споменатите рискови зони.
При междинната оценка, направена по време на изтърпяване на наказанието, рискът от рецидив е понижен на 41 точки, запазвайки се в границите на среден.
В доклада е посочено, че в резултат на проведената индивидуално-корекционна работа с осъдения понастоящем са настъпили трайни положителни промени и в трите първоначално набелязани зони на дефицит. Лишеният от свобода е изградил в голяма степен критично отношение към криминалното си поведение и е мотивиран да промени досегашния си начин на живот; полага трайно доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС; дистанцира се от групи с негативно влияние; има поведение, съобразено с наложените ограничения и режимни изисквания. Положителни промени са отчетени и в зоната "умения за мислене"-лишеният от свобода Ц. е изградил способност правилно да формулира проблемите си и да търси алтернативни решения за тях. Осъзнал е връзката между взети в миналото погрешни решения и последствията от тях. Обмисля действията си и избягва рисковите ситуации, а така също е осъзнал вредите и възможните негативни последици от поведението си, свързано с шофиране след употреба на алкохол и рисковете, които носи за обществото. Осъзнал е нуждата от позитивна промяна и изявява желание и готовност за водене на законосъобразен живот на свобода.
В доклада е отбелязано също така, че за изтеклия период от изтърпяване на наказанието осъденият има примерно поведение, спазва вътрешния ред и дисциплина, не е наказван, нито награждаван. Има толерантно отношение към служителите на затвора и останалите лишени от свобода. Не се конфронтира, не инициира конфликтни ситуации и не създава проблеми на НОС и администрацията на затвора. Освен това е съгласен със заложените цели и задачи в плана на присъдата и оказва пълно съдействие за тяхното реализиране.
Шансовете му за успешна ресоциализация са добри, тъй като, наред с отчетените при изтърпяване на наказанието положителни промени в поведението, нагласите и начина му на мислене, има постоянно жилище и поддържа контакти с близките си, от които получава необходимата морална подкрепа.
В обобщение затворническата администрация отчита редица положителни промени в поведението на осъдения и в неговата личност, като се наблюдава и положителна тенденция в нагласите да води законосъобразен начин на живот след освобождаването си. Въпреки това крайното й становище е, че осъденият не отговаря на изискванията на чл.439а НПК.
Анализирайки горните данни, съдът приема, че осъденият Ц. е изпълнил и втората предпоставка на чл.70, ал.1 НК, вр.чл.439а НПК – дал е достатъчно доказателства за своето поправяне. Съображенията на затворническата администрация да се противопостави на прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, произтичащи от необходимостта от продължаване на корекционната работа, не могат да бъдат споделени. За необходимостта от продължаване на корекционната работа с осъдения в условията на затвора не се сочат подробни мотиви. Позоваването от затворническата администрация на криминалното минало на осъдения също в конкретния случай няма отношение към преценката за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, доколкото за осъждането през 1990 г. Ц. е реабилитиран, а двете му осъждания през 2009 г. и 2013 г. са отчетени при определяне на режима на изтърпяване на настоящото наказание.
Цялостното поведение на осъдения Ц. до момента при изтърпяване на наказанието и констатациите в доклада по чл.155 ЗИНЗС за положителна промяна в него мотивират съдът да приеме, че следва да му се даде възможност да се върне при семейството си и да се грижи за своята възрастна и болна майка, както и за децата си. Самата затворническа администрация в първоначалния си доклад /на л.34 от затворническото досие/ сочи, че той живее със своята майка, за която се грижи и която е в тежко здравословно състояние, както и че макар да е разделен с бившата си съпруга, се опитва да полага грижи за децата от съвместното им съжителство.
С оглед гореизложеното съдът приема, че към настоящия момент са налице и двете материално-правни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 НК – осъденият Ц. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание и е дал необходимите доказателства за своето поправяне, поради което следва да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Съобразно разпоредбата на чл.70, ал.6 НК на Ц. следва да се определи изпитателен срок в размер на остатъка от неизтърпяната част от наказанието.
Съдът намира, че по отношение на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година не следва да се прилага разпоредбата на чл.70, ал.5 НК.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО Ц.Б.Ц. от гр.Видин, ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на ТРИ МЕСЕЦА и СЕДЕМНАДЕСЕТ ДНИ, наложено му по НОХД № 664/2019 г. по описа на Районен съд-Видин.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6 НК на Ц.Б.Ц. изпитателен срок в размер на ТРИ МЕСЕЦА И СЕДЕМНАДЕСЕТ ДНИ.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС, като същото подлежи на незабавно изпълнение след изтичане срока на обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на осъдения.
След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на Затвора-Враца и РС-Видин за отметка в бюлетина за съдимост на осъдения.
Председател: