№ 65
гр. Варна, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. С.
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно
търговско дело № 20213001000656 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:40 часа се явиха:
Въззивникът П. П. П., редовно призован, не се явява, за него се явява адв. А.Х.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът М. Г. К., редовно призована чрез адв. С.С., не се явява и не се
представлява.
Постъпила е молба с вх. № 922/11.02.22 г. от адв. С.С., за даване ход на делото в
негово отсъствие, с изразено становище по същество. Евентуално прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на третото лице-помагач,
ако същото не е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД, редовно призована, не се явява
представител.
Съдът докладва постъпилата молба с вх. № 945/14.07.2022 г. от „Бул Инс“ АД, в
която заявява, че няма да се яви в днешното съдебно заседание, не възразява да се даде ход
на делото; няма доказателствени искания и въпроси към вещото лице; изразено е становище
по съществото на спора. Представя договор за правна помощ и съдействие.
Вещото лице Й. ЛЮБ. М., редовно призован, явява се лично.
Адв. Х.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл. 267 ГПК с № 488/01.12.21 г..
Адв. Х.: Поддържаме подадената въззивната жалба от третото лице П.П., оспорваме
подадената насрещна жалба в отхвърлената част по иска на ищцата М. Г. К..
Съдът пристъпи към изслушване заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ
и снемане на самоличността му: Й. ЛЮБ. М. - 40 год., неосъждан, без родство и дела със
страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
обективно и вярно заключение.
В.л. М.: Представил съм заключение, което поддържам.
Адв. Х.: Може ли да се приеме, че щом скоростта на автомобила сте казали, че е в
диапазон от 65,5 до 93 мисля, според новото Ви заключение?
В.л. М.: Диапазонът е разгледан с оглед достигането главата на велосипедиста
спрямо челната част на автомобила и е указано, че като се има предвид интеркулацията
скоростта съответно е по-ниска. Диапазонът, който се разглежда е този, но на практика не е
тази горната граница на скоростта.
Адв. Х.: Значи скоростта може да бъде 65,5, може да бъде и по-висока, така сте
приели, но минимумът е 65,5.
В.л. М.: Да, минималната е тази.
Адв. Х.: Ако приемем, че това е минималната скорост на автомобила 65,5, както и с
оглед натовареността на движението в този момент – говорим в лявата лента в посока
„Златни пясъци“ и липсата на странична видимост у водача при положение, че лявата лента
е заета и той се движи в колони коли, той се движи в дясна лента, в лява лента има
движение, според показанията на свидетелката Габриела Пантелеева. Възможно ли е такава
да е била скоростта на останалите участници в движението в лявата лента, т.е. те да се
движат с еднаква скорост от минимум 65,5 км./ч., след като свидетелката е казала, че е
нямала видимост вляво, имало е много движение от автомобили?
В.л.М.: Това е единствено предположение, което технически не мога да обвържа с
данните по делото. В много случаи автомобилите групово се движат с малко по-висока
скорост от разрешената, това концентрира всеки един водач. Но в процесния случай водачът
на автомобила е реагирал на изключително голямо разстояние, т.е. не е реагирал при
излизане на велосипедистите от ширината на разположените вляво пътно-транспортни
средства. От тази гледна точка считам, че показанията на свидетелката не са особено
коректни, т.е. те не отговарят на останалата част от събраните доказателства по делото. Ако
скоростта на всички автомобили е била почти еднаква и те са се движили групово, нямаше
да има тази възможност автомобилният водач да реагира толкова своевременно, т.е. той
трябва да има чиста видимост напред в ляво, за да може да реагира на такова голямо
разстояние, както е реагирал в конкретния случай.
Адв. Х.: На стр.7 от заключението казвате, че поведението на велосипедистите е било
пресичане поетапно на лентите и несъобразяване на влизането и ускоряването на
2
движението им, спрямо пътната лента на процесния автомобил. Какво разбирате под
поетапно пресичане?
В.л. М.: Поетапно пресичане означава, че те не са пресекли с една равномерна
скорост пътното платно, а са навлезли по-бавно в първите две - лента за обратен завой, лява
лента и едва когато са предприели пресичане на процесната пътна лента на процесния
автомобил считам, че тогава са ускорили хода на пресичане. Затова свидетелства факта, че
автомобилът има странични деформации, които не могат да настъпят от собствената му
скорост на движение, а единствено от велосипедистите, които се удрят странично в
автомобила. Преди това съответно нямаме данни друг автомобил или друго пътно
транспортно средство да е извършило аварийно спиране, промяна на треакторията на
движение, както и в случая конкретната свидетелка не дава данни за друг автомобил, който
е извършил рязка маневра. Не е възможно при появата на велосипедистите в началото, дори
и в първата една трета от ширината на пътното платно автомобилите да се отреагират.
Затова съм направил обосновка на тези показания, че те не носят технически данни нови по
делото.
Адв. Х.: При това поетапно пресичане възможно ли е треакторията на самите
велосипедисти да не е била както сте описали на схемата, т.е. да е било предприето
перпендикулярно пресичане, а то да е било в посока, после да се е изменило пак в
перпендикулярно, т.е. да не е била ъгъл 90 градуса на пътното платно, а да е бил на моменти
45 градуса?
В.л. М.: Много малко е изменението в общото разстояние, което трябва да бъде
изминато. Тъй като дали ще пресекат по перпендикуляр или по диагонал, съответно при
тази скорост, която възприемаме 15 км/ч на велосипедите, това би я изменило на 0,1-0,2
секунди, т.е. няма да имаме съществено изменение в механизма на ПТП.
Адв.Х.: Вие казахте, че скоростта им не е била постоянна. В първото заключение
казвате 15 км/ч, а в новото казахте, че е ниска 8,43.
В.л. М.: Тази скорост от 8,43 се разглежда спрямо цялото придвижване по пътното
платно и отдалечението на автомобила към началото на извършване на аварийно спиране.
Именно поради този факт, като се изчислява тази скорост, от там съдим, че скоростта им в
началото е била по-ниска, впоследствие са се засилили. Ако те се бяха движили постоянно с
тази скорост нямаше да настъпи съответната деформация по лявата странична част на
автомобила. Именно поради тази причина, тъй като разграничаваме една по-ниска и една
по-висока скорост и съответно велосипедите, както всяко едно пътно-транспортно средство
имат непостоянна скорост и това се дължи на потеглянето, което е с ниска скорост, тя
поетапно се увеличава до конкретна скорост, т.е. затова разглеждаме скорост в диапазон.
Именно поради този факт не мога да възприема тази скорост от приблизително 8 км/ч като
скоростта на постоянно движение на велосипедите.
Адв.Х.: Това, че скоростта се е изменяла на велосипедистите, прави ли ги по-
непредвидими за идващия автомобил? Говорим за виновния водач.
3
В.л.М.: Както водачът не може да разграничи техните конкретни намерения, дали те
ще спрат да го изчакат или ще преминат, така и за велосипедистите е било невъзможно да
определят конкретната скорост на автомобила, тъй като той се е движил под ъгъл от
приблизително 90 до 110 градуса спрямо тяхното пресичане. Когато наблюдаваме пътно-
транспортно средство, което се движи срещу нас е сложно и трудно да разграничим с каква
скорост се движи то – дали се движи с 50 или със 70 км/ч. Ако го наблюдаваме
перпендикулярно-странично, тогава въз основа на голямото преместване по пътното платно
можем да разграничим, че то се движи по-бързо от нормалното или по-бавно. В конкретния
случай, както се е наблюдавало е било по-вероятно велосипедистите да не разберат
точната скорост на автомобила, но автомобилният водач да е възприел тяхното пресичане и
да може да възприеме, че те се движат по-бързо или по-бавно. Тъй като той вижда цялата
треактория на движение, докато велосипедистите виждат една точка, която ги приближава.
Адв.Х.: Не отговорихте, дали ги прави по-непредвидими тази промяна в скоростта?
В.л.М.: За всеки един водач велосипедистът, който е решил да пресече четири ленти е
непредвидима опасност, т.е. непредвидимо е тяхното поведение, дали те ще спрат или няма
да спрат. При по-ниската скорост се очаква, че те може да спрат и да го изчакат, при по-
високата вече е станало ясно, че те няма да изчакат преминаването на автомобила. Т.е. тук
не е необходимо изчисления, за да се отговори на този въпрос.
Адв. Х.: Казахте, че 5,6 метра са изминали велосипедистите за 2,39 секунди и това
между кои ленти е и как определихте тази скорост и тя дали е постоянна? Най-вероятно не
е.
В.л. М.: Това е тъй като разглеждаме няколко варианта, които излизат единствено
само поради дадените показания от свидетелката, ако разглеждаме, че има голямо пътно-
транспортно средство вляво от процесния автомобил и разгледаме, че тези велосипедисти
напускат ширината и тогава стават видими, то тяхното движение от точката на видимост до
точката на удара означава, че те пресичат една цяла лента с части от лентата на неизвестно
пътно-траспортно средство и част от лентата за движение на автобуси. Т.е. имаме два малки
участъка с един цял участък от пътна лента. Това е именно разстоянието, което е
разгледано.
Адв.Х.: Значи това е от лявата лента към дясната лента и малко към аварийната.
В.л.М.: Това е от лявата лента, пресичане на цялата дясна лента и навлизане в бус-
лентата.
Адв.Х.: Каква е причината за огъване на левия калник на виновния автомобил –
причината, скоростта на велосипеда ли е?
В.л. М.: Причината е само и единствено от скоростта на велосипеда.
Адв. Х.: А скоростта на велосипеда ли е причината пострадалият да се качи на
стъклото на автомобила при положение, че ударът е в предна лява част, говорим на калника,
ударът е кос под някакъв ъгъл, не е челно.
В.л. М.: Тук се получава векторно придвижване на тялото след началното
4
съприкосновение, без висока скорост на автомобила и макар и ниска, но налична скорост на
водача на велосипеда, той не би могъл да се качи на предното стъкло на автомобила.
Колкото е по-висока скоростта на автомобила, толкова дава възможност велосипедния водач
да се качи по-рязко на предната част и да бъде отхвърлен напред.
Адв. Х.: С оглед установеното съприкосновение на велосипедистите с лявата
половина на автомобила, може ли да се приеме, че велосипедистите са се блъснали в
автомобила, а не той в тях, тъй като няма челен удар и скоростта на автомобила е от
значение единствено в комбинация със скоростта на велосипеда за получените травми.
В.л. М.: Не може да се отговори еднозначно на този въпрос. На практика пътно-
транспортните средства влизат в контакт. Дали велосипедите са ударили автомобила или
автомобилът е ударил велосипедите, в конкретния случай не може да се разграничи изцяло,
т.е. при отсъствие на удар от страна на автомобила, велосипедният водач е следвало да се
удари и да падне назад примерно, т.е. тук е от голямо значение скоростта на движение. При
по-ниската скорост на движение, велосипедният водач нямаше да успее да се качи до такава
степен върху автомобила и да бъде отхвърлен напред. От тази невъзможност да определим
точния момент на съприкосновение и категоричната скорост точно в момента на удара, не
може да разграничим дали велосипедът се е блъснал или автомобилът е бил водеща сила. В
конкретния случай скоростта на автомобила е била водеща.
Адв. Х.: Тъй като ударът не е челен, в тази хипотеза го разглеждам, тъй като ударът е
страничен.
В.л.М.: Ударът е челно-ляв към страничен-ляв, т.е. имаме и със страна, която е от
автомобила. Имаме разчленяване на единия велосипед, бил е разкъсан от стълкновението,
т.е. не се касае само за страничен удар.
Адв. Х.: Той е в комбинация с качване на стъклото. Пак казвам - от лявата страна на
автомобила, с предния капак няма данни по делото да има съприкосновение.
В.л. М.: В Предна лява част под фара има конкретни деформации, които не са
обвързани с точност към конкретното ПТП, но аз реално работя само по документи, не съм
правил личен оглед на велосипедите и на автомобила.
Адв. Х.: На стр. 7 от заключението казвате, че от изследване на точката до която е
стигнало тялото на едини от велосипедистите може да се каже, че скоростта на движение
към момента на удара е била 72 км/ч като в тази си част на заключението си противоречите,
че скоростта е била в диапазон от 65 до някаква друга скорост.
В.л. М.: Няма противоречие, има използване на няколко методики. Колкото повече
методики биват използвани и те биват осреднени, се добива един по категоричен резултат с
една по-сериозна тежест към изчислението. При различни методики, всяка методика има
конкретна разлика, която дава.
Адв.Х.: Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът намира, че заключението на допуснатата и изслушана в днешното съдебно
заседание съдебно-автотехническа експертиза следва да се приеме, затова
5
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението на допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза.
В.л. М. на въпрос на съда: Представил съм отчет към експертизата за определяне на
възнаграждение, с оглед използваните часове за отговора на задачите.
С оглед представената декларация към експертизата от вещото лице, съдът счита, че
възнаграждението на вещото лице следва да бъде увеличено с още 150 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Определя окончателен депозит на вещото лице в размер на 500 лева, от които 350
лв. платими от внесения по делото депозит за което да се издаде РКО.
Да се внесе допълнително сумата от 150 лева от третото лице-помагач П.П., по чието
искане е допусната експертизата.
Определя едноседмичен срок за внасяне на определения допълнителен депозит.
При неизпълнение страната ще бъде осъдена по съответния ред да заплати дължимата
сума.
Адв. Х.: Нямам други искания по доказателствата. Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на М. Г. К., ако същото е претендирано и
надхвърля минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Х.: Моля, да отмените обжалваното първоинстанционно решение като уважите
жалбата. В условие на евентуалност да намалите присъдения размер на обезщетението като
приемете, че е налице изключително дръзко и грубо нарушение на правилата за движение от
страна на пострадалия велосипедист. Това е очевидно, както от СТЕ в първата инстанция,
така и от тази изслушана и приета в днешното съдебно заседание. Последното обосновава и
извода за допринасяне от негова страна в условие на голяма степен за вредоносния резултат,
като считаме, че това допринасяне е в размер на 50% съпричиняване, каквито са
твърденията и в жалбата. Също така считаме, че неправилно съдът приема за доказан по
делото справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 в размер на
200 000 лева. Не отричаме факта, че загубата на единствения син на ищцата е силно
стресово събитие, но считаме, че размерът на дължимото обезщетение е силно завишен. В
тази връзка съдът не е приложил и разпоредбата на чл.172 ГПК по отношение показанията
на свидетелката Първанова, която е баба на починалия и майка на ищцата.
На следващо място – оспорихме заключението на съдебно-психологическата
експертиза в първата инстанция, тъй като същото е проведено не при лично изслушване на
ищцата, а по видеоконферентна връзка, което е недопустимо и в нарушение на чл.27, ал. 2
6
от Наредба 7 за условията и реда за извършване на съдебно-психиатричните и съдебно-
психологичните експертизи. От заключението по съдебно-психологическата експертиза,
ищцата е възприета като емоционално неуравновесена личност и тази характеристика дава
отговор на въпросите защо ищцата преживява по-висока степен на тревожност, отколкото
депресивност и емоционалното й състояние се определя като устойчиво и се е превърнало в
емоционален навик.
Моля, да оставите без уважение и подадената насрещна въззивна жалба на
пострадалата, като ни присъдите сторените разноски, в т.ч. и тези за адвокатско
възнаграждение, но на трето лице не се присъждат.
Съдът докладва молбата на неявилата се страна „Бул Инс“ АД в частта по съществото
на спора. Желае да бъде отменено обжалваното решение, като се отхвърлят предявените
искове или да се присъди по-нисък размер на определеното обезщетение. Споделя извода за
съпричиняване, но твърдението на страната е, че приносът е много по-висок от определения
от съда. Направено е възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител на ищцата.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 16:10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7