Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр. София, 06.12.2017 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, IV Г въззивен състав, в откритото заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия САВА
ШИШЕНКОВ
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от Сава Шишенков
въз.
гр. д. № 1997 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи
по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 07.03.2016 г. по гр. д. № 40746 по описа на Софийски районен
съд, ГО, 78 състав за 2016 година съдът е осъдил ЗК „О.“ АД да заплати на Д.И.И. сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на ПТП – 24.01.2015 година до окончателното изплащане на сумата, като
е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 12 000 лева.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна
жалба от Д.И.И., с която решението е обжалвано в
частта, в която съдът е отхвърлил предявените от въззивника
искове. Аргументирано е, че всички относими към ПТП
факти са доказани в процеса и отхвърлянето на претенцията за сумата над 3000
лева е неоснователно. Посочено е, че определеното от СРС обезщетение е крайно
недостатъчно. Изложени са съображения, че съдът не е съобразил трайната
практика. Поискано е решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендирани са разноски.
Срещу решението на СРС е постъпила и въззивна жалба
от ЗК „О.“ АД, с която акта на съда е обжалван в частта, в която съдът е уважил
предявените от Д.И. искове. Наведени са доводи, че поради техническа грешка при
генериране на полицата е прието, че същата е с покритие от 0.00 часа на 24.01.15
година. Поискано е решението да бъде отменено в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д.И. е подал отговор на въззивната
жалба на ЗК „О.“ АД, като е изложил доводи за неоснователност на претенциите на
дружеството. Посочено е, че доказателствената сила на
приетите в процеса документи не е опровергана. Поискано е решението да бъде
потвърдено в обжалваната от застрахователя част. Претендирани
са разноски.
Въззивният съд намира жалбите
за редовни и допустими, подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран
субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен
съд.
При извършване на служебна проверка настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на
обжалването –допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред СРС доказателства,
намира, че обжалваното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
От фактическа
страна съдът намира, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 235 от 24.01.2015 година на цитираната дата ППС с рег. № ****** ,
собственост на Д.Д.Д.и управлявано от С.Й.Ц. *** в
посока бул. „Сливница“ и на пешеходна пътека до № 5 блъснало пресичащата от
ляво на дясно Б.Н.Н.и сина й Д.И.И..
От Лист за преглед на пациент в спешно отделение от МБАЛ
„Света Анна- Варна“ АД се установява, че на 24.01.15 година Д.И. бил прегледан
и била установена травма на глава и тялото в следствие на ПТП.
От Удостоверение за раждане от *** година се установява,
че Д.И.И. бил роден на *** година от майка Б.Н.И.и с
баща И.С.И..
Съдът е приел писмо от Гаранционен фонд от 20.08.15
година, с което се установява, че единната информационна система за оценка,
управление и контрол на риска не позволява издаване на полица с начален момент
на действие предшестващ регистрирането на полицата в системата.
От справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд се установява, че полица № 28115000403270 е сключена на
24.01.15 година в 15.04 часа.
Съдът е приел Справка от ЕИСОУКР, от която е видно, че
полица № 28115000403270 е с дата на договор 00 часа на 24.01.15 година.
От заключението на приетата по делото Съдебно медицинска
експертиза се установява, че в следствие на ПТП Д.И. е получил контузия и
подкожен кръвоизлив на главата и контузия на тялото. Експертът е намерил, че
обичайният период на възстановяване при такива травми е около 9 до 10 дни.
От заключението на приетата по делото Съдебна автотехническа експертиза се установява, че произшествието
е настъпило на 24.01.15 година около 14.05 часа в гр. Варна. Експертът е
намерил, че между предната част на автомобила и в страничната дясна част на
пешеходците е настъпил контакт. Вещото лице е намерило, че в следствие на удара
телата на пешеходците са отхвърлени в посоката на движение на автомобила.
Като доказателство е приета Полица № 28115000403270, от
която е видно, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С180“ бил застрахован
при ЗД „О.“ АД считано от 00.00 часа на 24.01.2015 година до 24.01.2016 година
посредством полица, сключена на 24.01.15 година при “В.Б.”,
гр. Варна.
От показанията на свид. С.съдът
намира за установено, че свидетелят се движел по пешеходната пътека пред Д.И. и
майка му Б.Н., когато чул звук от удар зад себе си и при обръщане видял майката
и детето паднали.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Правилото на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ предоставя възможност на
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, да предяви претенцията си
спрямо застрахователя. Ето защо при предявяване на такъв иск трябва да са
доказани следните елементи от фактическия състав: наличието на вреда,
имуществена застраховка, застрахователно събитие, причинна връзка.
Настъпването на застрахователно
събитие се явява доказано обстоятелство в процеса. Видно от приложения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 235 на 24.01.2015 година ППС
марка „Мерцедес“, модел „С180“ с рег. № ****** , собственост на Д.Д.Д.и управлявано от С.Й.Ц. *** в посока бул. „Сливница“ и
на пешеходна пътека до № 5 блъснало пресичащата от ляво на дясно Б.Н.Н.и сина й Д.И.И.. Така
формирания от съда извод се потвърждава и от свид.
Стоев, както и от заключението на приетата по делото Съдебна автотехническа експертиза. Пред съда свидетелят е посочил,
че при навлизане на пътеката той се движел пред Д.И. и Б.Н.. Чул удар зад себе
си и видял майката и детето паднали. Вещото лице е намерило, че описания от
свидетеля механизъм напълно кореспондира с посоченото в протокола и е
определило същия като вероятно настъпил.
Доказано се явява и претърпяването на вреда
от страна на ищеца Д.И.. Видно от приложената медицинска документация и
заключението на Съдебно медицинската експертиза на 24.01.2015 година И. е
претърпял контузия и подкожен кръвоизлив на главата и контузия на тялото, които
наложили оздравителен процес от около 10 дни. С оглед заключението на вещото
лице, изготвило медицинската експертиза и предвид показанията на свидетеля
Стоев, съдът намира, че така претърпените от И. вреди са в причинно- следствена връзка с претърпяното ПТП.
Спорно обстоятелство в процеса се явява доколко е била налице имуществена застраховка по отношение на
МПС, участвало в ПТП. Видно от полица за застраховане № 28115000403270 процесният автомобил марка „Мерцедес“, модел „С180“ с ДК№ ******
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на 24.01.2015 година,
датата на ПТП. Видно от отразеното в полицата, застрахователят е поел
ангажимент да осигури застрахователно покритие по цитираната застраховка,
считано от 24.01.15 година 00 часа до 00 часа на 24.01.16 година. Предвид
обстоятелството, че ПТП е станало в 14.05 часа на 24.01.15 година, видно е, че
към тази дата е било налице застрахователно правоотношение.
Неоснователни в тази връзка са наведените доводи от дружеството –
застраховател. Във въззивната си жалба
застрахователят е навел, че се касае за техническа грешка. Настоящата инстанция
обаче не споделя този довод. Правилото на чл. 187 от КЗ /отм./ повелява, че застрахователният
договор влиза в сила след плащането на първата вноска от премията при разсрочено
плащане на премията, което в процесния случай е
станало на 24.01.2015 година в 15.13 часа. Нормата обаче е диспозитивна
и предвижда възможност за ретроактивно действие на
договора, стига това да е уговорено в него /чл. 187 КЗ отм. in
fine/ Видно от нарочното отразяване в полицата, същата е
сключена с покритие от 00.00 часа на 24.01.2015 година до 00.00 часа на
24.01.2016 година.Ето защо настоящата инстанция намира, че страните са се
уговорили за ретроактивно действие на полицата. Действително
в справката от ЕИСОУКР е отразено, че полица № 28115000403270 е валидна от 24.01.15
година в 15.13 часа. С оглед заключението на вещото лице, изготвило Съдебно автотехническата експертиза, обаче, съдът намира, че това
обстоятелство е ирелевантно. Експертът е посочил, че
системата на ЕИСОУКР не позволява въвеждането на по – ранна дата от тази на
въвеждане на данните.
Така, с оглед изложеното настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съдебен състав, че в процеса са доказани
всички елементи на фактическия състав по чл. 226 КЗ /отм./ и претенцията на
ищеца е основателна.
Релевантно обстоятелство е явява въпросът за размера на иска. В жалбата си въззивникът И. е намерил, че претенцията е основателна до
пълния предявен размер от 12 000 лева. Законодателят е установил критерий
за определяне на неимуществените вреди в чл. 52 ЗЗД, като нормата повелява
размерът на претърпените неимуществени вреди да се определя от съда по
справедливост. Съгласно приетото с т.11 от ППВС 4/1968 година справедливостта
като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е
абстрактно понятие. Тя включва винаги конкретни факти относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които увреждането е получено, последици, продължителност,
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В процесния случай, видно от заключението на приетата по
делото медицинска експертиза, претърпените от Д.И. вреди не са значителни.
Експертът е установил, че възстановителният период е отнел не повече от
седмица, а претърпяването на травмата не е наложило хоспитализация. Правилно
обаче СРС е оценил и обстоятелството, че ПТП е причинило психически стрес и е
съобразил размера на обезщетението с това. Ето защо и въззивният
съд споделя извода на СРС, че предявеният иск се явява основателен за сумата от
3000 лева.
Така, щом изводите на двете инстанции съвпадат, решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбите – оставени
без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на процеса всяка от страните следва да
понесе своите разноски така, както ги е сторила.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 07.03.2016 година по гр.д. № 40746 по описа за 2015 година на
СРС, II
ГО, 78 състав.
Решението подлежи обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: