Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 27.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на двадесет
и първи февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Галя Вълкова
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2646 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Б.Г.Л. твърди на 05.11.2018 г. да е пострадал при пътен
инцидент в гр. С.. Управлявайки мотоциклет “Хонда” с рег. № СО1013А, при движение по бул.
“8-ми декември” с посока от бул. “Акад. Ст. Младенов” към бул. “Климент
Охридски”, на кръстовището с ул. “Димитър Стефанов” е настъпило ПТП с л.а.
“БМВ” с рег. № ******, управляван от В. Я.. Твърди се водачът на лекия автомобил
да е предприел маневра ляв завой без да пропусне движещия се направо
мотоциклет. В резултат на инцидента ищецът получил сложно счупване на долния
край на лъчевата кост - закрито. Била поставена остеосинтеза и направена
автоостеопластика. Твърди се счупването още да не е заздравяло и ищецът да не
може да ползва лявата си ръка за каквото и да било поради изпитвани силни
болки. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил “БМВ” е била застрахована при ответника, ищцовата страна е предявила
претенция за обезщетяване на имуществените вреди от произшествието, но такова
не й е било изплатено в срок. При тези обстоятелства ищецът предявява иск за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 5.11.2018 г. до окончателното изплащане
на главницата, както и деловодни разноски.
Ответникът
З. “Б.И.” АД оспорва предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, твърдяните
увреждания да са в резултат на инцидента и в пряка причнно-следствена връзка.
Твърди съпричиняване 90%, тъй като ищецът е управлявал мотоциклет с
несъобразена скорост. Намира за завишен размера на предявения иск. Не оспорва
наличието на застраховка “Гражданска отговорност” с водача на автомобила.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не се спори, че на 05.11.2018 г., около
14.10. часа в гр. С.,*** в района на кръстовището с ул. “Димитър Стефанов” е
настъпило ПТП между л.а. “БМВ” с рег. № ******, управлявано от В. Я. и
мотоциклет “Хонда”, рег. № СО1013А, управляван от Б.Л..
С постановление от 07.01.2019 г. образуваното
досъдебно производство № 11412/2018 г. на СРТП ОР СДВР, пр. пр. № 44916/2018 г.
на СРП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 НПК.
За установяване на
механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Й.Й.М.и В.Я. Я.. Свидетелят М.посочва, че помни ПТП в Студентски
град през м. ноември. Лекият автомобил правел ляв завой, а мотористът карал в
посока от кв. “Дървеница”. Моторът е бил подминал пешеходната пътека и навлязъл
в кръстовището, движейки се в лентата до тротоара. Според свидетеля ударът е
станал в лява пътна лента и мотоциклетът не е имал възможност да спре.
Свидетелят чул звук и видял как мотоциклетът се изпързалял, а мотоциклетистът
паднал от дясната страна на автомобила. Времето било ясно, нямало мъгла и дъжд.
Мотоциклетистът не се движел бързо, тъй като имало пешеходна пътека тип “легнал
полицай”. Според показанията на свидетеля Я. той управлявал л.а. “БМВ” в кв.
Студентски град. При извършване на маневра ляв завой от НСА и излизане от
кръстовището станало ПТП. Посочва, се се е движел от кв. “Дървеница” по
булевард в посока кв. “Студентски град”. Не е видял движещ се мотоциклетист по
булеварда. При излизане от кръстовището в последния момент видял нещо, което се
спускало към колата. В хода на разпита свидетелят утонява, че за първи път
видял мотоциклета след като бил извършил маневрата ляв завой от бул. “Осми
декември” към бул. “Димитър Стефанов” и бил излязъл от улица “Д. Стефанов”.
Ударил спирачки след като усетил удара. Колата не се е завъртала, само леко се
надигнала. Мотоциклетът се ударил в калника на автомобила.
Анализирайки събраните
писмени и гласни доказателства вещото лице по приетата и неоспорена Съдебна
автотехническа експертиза инж. Г. сочи следният най-вероятен механизъм на ПТП:
на 05.11.2018 г., около 14:10 часа в гр. С.,*** в района на кръстовището с ул.
“Димитър Стефанов” се е движел л.а. “БМВ” с посока от бул. “Климент Охридски”
към бул. “Академик Стефан Младенов”. На кръстовището с с ул. “Димитър Стефанов”
лекият автомобил предприел маневра ляв завой. В това време по бул. “8-ми
декември” се движел мотоциклет с посока от бул. “Академик Стефан Младенов” към
бул. “Св. Климент Охридски”. През Т-образното кръстовище между ул. “8-ми
декември”, обозначена като улица с предимство за преминаване с пътен знак Б3 и
ул. “Димитър Стефанов” първо е следвало да премине мотоциклетът и след него -
лекият автомобил. Водачът на лекия автомобил е имал видимост към пътното
платно, по което се е движил мотоциклета. За него е било възможно да изчака
преминаването на мотоциклета и едва след това да продължи с извършването на
маневра ляв завой. Мотоциклетистът на свой ред е разполагал с техническа
възможност да предотврати настъпване на ПТП при скорост не по-висока от 30 км/ч
и своевременно задействане за аварийно спиране. Мотоциклетистът не е имал възможност
за заобикаляне на навлезлия в пътното платно лек автомобил. В съдебно
заседание, след изслушване на разпитите на свидетелите, експертът допълва, че
по отношение на механизма следва да се отчете: автомобилът е спрял преди
кръстовището и е продължил движението в ускорителен режим, което определя при
изминат път от 12 м. ускорение от около 1,8 м/с, т.е. скорост от 21 км/ч. След
удара мотоцикетът, с плъзгане по задната част на автомобила, в дясната пътна
лента малко след кръстовището.
За установяване на
претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля М.Б.А., майка на ищеца. Свидетелката
сочи, че е видяла ищеца на деня след инцидента, в болницата. Грижила се е за
него след изписването. Ищецът живее сам на друг адрес, в гр. С., а свидетелката
- в гр. Пирдоп. Свидетелката му готвела, перяла, ищецът не можел сам да се
изкъпе. Бил болнични два месеца. След това ищецът продължил с раздвижване и
рехабилитация. След инцидента ищецът бил много изплашен и травмиран, приемал
болкоуспокояващи. Към момента не са махнали импланта от ръката му и ищецът й
споделя, че чувства дискомфорт. Оплаква се от болки при разваляне на времето.
Въз основа на събраните
писмени доказателства вещото лице д-р Б.К. посочва, че в резултат на процесния
инцидент ищецът е получил фрактури в дисталната (долна) трета на лявата
предмишница, засягащи и двете кости: лъчева и лакътна. Фрактурата е довела до
цялостна промяна на нормалната анатомия на гривнената става и дисталната част
на лъчевата кост, което се изразява в нарушение на всичките й основни ренгенови
параметри. Налице са минимум три-четири вторични фрактурни линии. Това прави
фрактурата комплексна и вътреставна. Така описаната фрактура е насъвместима с
нормалното функциониране на гривнената става, което изисква кръвна репозиция и
вътрешна финксация на счупената кост с импланти. Фрактурата е довела до
реализиране на медико-биологичен квалифициращ признак: “трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник” за период по-голям от 30 дни. Предприета е
операция за репозиция на костните фрагменти, автоостеопластика и последваща
остеосинтеза с импланти. Подбран е най-подходящият за случая имплант, поради
което се е достигнало до пълното възстановяване на анатомичните параметри в
дисталната трета на лъчевата кост. При личен преглед на ищеца експертът
констатира, че мускулната сила на захвата на засегнатата лява длан е еднаква с
тази на здравата дясна длан. Налице е оперативен цикатрикс по воларната повърхност
в дисталната трета на лявата предмишница с дължина около 10 см., на нивото на
околната кожа, без хиперпигментация. Лявата предмишница, китка и длан са без
данни за патологични отоци. Налице е функционален обем на движенията. Според
д-р К. е налице пълно анатомично функционално възстановяване. Не се очаква
инцидентната травма да доведе до каквито и да било усложнения за в бъдеще.
Съществува хипотетична възможност за отхвърляне на чуждите тела (плака и
винтове), което би наложило извършването на нова операция за частично или пълно
отстраняване на имплантите. Описаната от ищеца болка в крайния обем на флексия
и екстензия на лява гривнена става е възможнода се дължи на мекотъканни
страствания в резултат на самата травма и на оперативната намеса, които с
течение на времето могат да се разкъсат от ежедневните движения и да се стигне
до отшумяване на този тип болка. Болката при промяна на времето вероятно ще
персистира. Болките са били най-силни в периода на настъпване на травмата и
предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период. С
всеки изминат ден те са намалявали по сила и интензитет. В съдебно заседание
експертът допълва, че след втория месец при този тип фрактура и възрастта на
ищеца се очаква пълно зарастване.
При така приетите за
установени факти, съдът намира следното от правна
страна:
Ответникът е бил
застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил БМВ“. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при
ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане
със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания,
причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за
доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние –
причиняване на пътно-транспортно произшествие съдът приема за установено
съобразявайки приетите писмени и гласни доказателства, както и приетата и
неоспорена Съдебна автотехническа експертиза. Установява се, че в нарушение на
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП като е предприел маневра завой наляво без да
пропусне движещия се направо мотоциклетист. Водачът на лекия автомобил е
разполагал с достатъчна видимост и време да възприеме намиращото се на пътя МПС
и да избегне процесния инцидент.
От въпросното произшествие
ищецът е получил травматични увреждания: фрактури в дисталната (долна) трета на
лявата предмишница, засягащи и двете кости: лъчева и лакътна, като ищецът е
претърпял оперативна интервенция. Съдът кредитира изводите на вещото лице д-р К.,
дадени при съобразяване на събраните писмени и гласни доказателства, че
необходимото време за възстановяване на ищеца е до 2 месеца. Няма данни за
настъпили усложнения във възстановителния период. Не се събраха доказателства
за промяна в начина на живот на ищеца извън необходимостта от ползване на помощ
от трети лица в първите два месеца след инцидента. Към настоящия момент не може
да се счете дали последваща операция за отстраняване на импланта ще е необходима,
поради което същата не следва да се взема предвид при постановяване на
настоящия съдебен акт.
При това положение
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на
доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от травматични
увреждания.
По претендираното
обезщетение:
Обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52
от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, причинените морални страдания, белези, както
и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в
периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и определените от
закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези
обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение от 15000
лв. е справедливо и искът следва да бъде уважен. Върху така определената сума
ответникът дължи заплащане на законна лихва, считано от 05.12.2018 г. - датата
на постановения отказ от изплащане на обезщетение.
По отговорността за
разноски:
С определение от 28.02.2019
г. ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса за сумата над 50
лв. На основание чл. 78, ал. 1 ответникът следва да заплати на ищеца сторените
по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в общ размер 19 лв.
На основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. С.Н. адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска - 657,4 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 1258,6 лв., в това число депозити за експертизи, разпит на
свидетел и адвокатско възнаграждение при съобразено възражение за прекомерност.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса съобразно
уважената част от иска в размер на 600 лв., както и разноски по делото в размер
на 247 лв. На основание чл. 77 ГПК ответникът дължи заплащане и на 10 лв. -
депозит за разпит на свидетел на ответника, изплатен от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ******да заплати на Б.Г.Л., ЕГН **********, по банкова сметка *** ***:
-
на
основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, сумата 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат от пътнотранспортно произшествие 05.11.2018 г. в резултат на
противоправно поведение на водача на л.а. “БМВ” с рег. № ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2018 г. . до окончателното
изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 40000 лв.
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – 19 лв. държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ******да заплати на адв. С.К.Н. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
657,40 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане
на делото.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ******да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 857 лв. – държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Б.Г.Л., ЕГН ********** да заплати на З. “Б.И.” АД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1258,60
лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: