ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6233
гр. София, 11.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110127410 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1,т.3 от КЗ за сумата от 421,81 лв.,
представляваща изплатено от ищеца ЗД „” АД застрахователно обезщетение в размер на
396,81 лева и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева по застраховка „Гражданска
отгоровност” – застрахователна полица № , сключена за л.а. „с”, модел „0“ с ДК № Р РМ,
във връзка с ПТП, реализирано на 13.05.2018г. в гр.Пловдив, на ул. „Рогошко шосе” № 13А,
при което ответникът потегляйки от колонката за зареждане на гориво на бензиностанция
„ВМ Петролеум“ ООД, управлявайки л.а. „Мерцедес”, не се убеждава, че пистолетът с
маркуч е изваден от автомобила му, вследствие на което го къса и напуска ПТП.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е направил възражение за подсъдност на спора, като
счита че по общото правило на чл. 105 от ГПК, делото пред СРС следва да бъде прекратено
и изпратено по подсъдност в РС – гр.Пловдив.
Настоящият съдебен състав намира възражението за основателно по следните съображения:
В конкретния случай не би могло да се приеме, че се касае за предявен срещу потребител
иск, доколкото се касае за упражняване на регресни права на застрахователя срещу
делинквента, възникнали след изплащане на застрахователно обезщетение на лицето, в
чиито патримониум са настъпили вреди, вследствие на противоправното поведение на
прекия причинител. Тези регресни права и хипотезите за възникването им са уредени в
специалната разпоредба на чл. 500 КЗ. В този случай, отговорността на ответника не
произтича от клаузите на сключения между него и застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност ”договор. Макар и безспорно ответникът да има качеството на
застрахован, той не се явява потребител на застрахователна услуга, по см. на чл. 2, ал. 2 КЗ,
доколкото не черпи права или не отговаря към застрахователя по-силата на сключен
договор. След като отговорността на ответника е деликтна, а не договорна, същият не
попада и в обхвата на § 13, т. 1 ДРЗЗП. След като това е така, отвод за местна подсъдност
1
може да бъде даван само след надлежно упражнено възражение от страна на ответника, но
не и служебно от сезирания съд. Както бе посочено по-горе такова възражение е направено
от ответника в срока по чл. 131 от ГПК, поради и което, доколкото последният има
постоянен адрес в гр.Пловдив по общото правило на чл. 105 от ГПК настоящото
производство следва да бъде прекратено пред СРС и делото изпратено по подсъдност в РС –
гр.Пловдив.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 27410/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Изпраща делото на РС-гр.Пловдив по подсъдност.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
съобщението от страните.
След влизане в сила на определението, делото да бъде изпратено по подсъдност в РС –
гр.Пловдив.
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2