Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на дванадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Гергана Христова и прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов
ВНЧД № 577/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалби от Е.Д.М.,
както и от неговия служебно назначен повереник – адв. И.Ю., срещу разпореждане
от 16.12.2020 г. на съдия от СРС, с което е прекратено наказателното
производство по НЧХД № 5856/2020 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав,
образувано по тъжба на Е.М. срещу Г.Х.Ж..
В жалбите се излагат доводи за
неправилност на обжалваното разпореждане и се предлага същото да бъде отменено,
като делото бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция повереникът на частния тъжител Е.М. поддържа жалбите срещу
разпореждането за прекратяване на наказателното производство, както и
изложените в тях доводи за наличието на основания за отвод на съдията-докладчик
от първоинстанционния съд, за неправилност на възприетите от последния изводи
за несъответствие на тъжбата с изискванията на процесуалния закон и за
преждевременно разглеждане на въпроси по същество, по които съдът е следвало да
се произнесе със своя краен съдебен акт.
Тъжителят Е.М. поддържа жалбите и
направеното с тях искане за отмяна на разпореждането за прекратяване на
наказателното производство и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на неговото разглеждане. Счита, че с постановяването на
разпореждането съдията-докладчик от районния съд е лишил частния тъжител от
справедлив съдебен процес за ефективна защита на неговите права.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното разпореждане в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
На първо място, настоящият
въззивен съдебен състав намира за неоснователни поддържаните в жалбите доводи
за наличието на основания за отвод на съдията-докладчик, постановил обжалваното
разпореждане. Към първоинстанционното дело е приложен протокол за случайно
разпределение, от който се установява, че съдията-докладчик е определен чрез
системата за разпределение на делата, от лице, което е било оправомощено да
работи с тази система и в този смисъл съдията, на което делото е възложено, не
е имал отношения към този процес. Обстоятелството, че на същия съдия са били
възложени и други дела, образувани по тъжба на същия частен тъжител и по които
са установявани нередовности, не сочи наличие на основания за отвод на
съдията-докладчик, доколкото правилността и обосноваността на съответните
негови актове подлежи на проверка по съответния процесуален ред, а изложените
към обжалваното по настоящето дело разпореждане съображения не сочат наличие на
пристрастно или заинтересовано отношение.
На следващо място, настоящият
въззивен съдебен състав, противно на твърдяното от повереника на частния
тъжител, възприема последователно становище, че в рамките на осъществяване на
правомощията му по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
съдията-докладчик следва да извършва проверка дали в тъжбата се съдържа
описание на поведение, което е съставомерно като престъпление, преследвано по
частна тъжба на пострадалия /в този смисъл и постановеното от настоящия съдебен
състав Решение № 967 от 22.11.2019 г. по ч. н. д. № 3631/2019 г. по описа на
СГС, НО, ІV въззивен състав/.
Въззивният съдебен състав намира,
че обосновано съдията-докладчик от първоинстанционния съд е посочил, че
описаните от частния тъжител действия, за които е повдигнато обвинение срещу
лицето, срещу което тъжбата е подадена, не могат да се счетат като съставомерни
на престъпленията „клевета“ и „обида“ по смисъла на чл. 147 и чл. 146 от НК.
Описаните в тъжбата действия на лицето, срещу което тъжбата е подадена, по
изготвяне на писмо до СРП, както и инкриминираното съдържание на същото писмо,
не биха могли, дори и при доказване на факта на извършване на тези действия, да
бъдат подведени под съставите на посочените текстове от Особената част на
Наказателния кодекс. Това е така, както с оглед предназначението на
инкриминираната служебна комуникация, така и нейния адресат – държавен орган,
за който тя е предназначена. От самото описание в тъжбата и допълнението към
нея, на обстоятелствата, при които е изготвено инкриминираното писмо, е видно,
че предназначението на същото е било не да се засегне честта и достойнството на
тъжителя, или да му се даде негативна оценка, която да засегне доброто му име,
а да се обяснят пред съответния държавен орган извършени действия по служба,
чиято законосъобразност подлежи на проверка по друг ред, а на този, по който се
разглежда настоящето дело.
Първоинстанционният съд е обсъдил
и съдържанието на инкриминираните с тъжбата изрази, но не е сторил това
преждевременно, а именно за да провери дали изложените факти от тъжителя за
това съдържание са годни, по своето естество, да представляват описание на
съставомерно поведение по текстовете, по които е повдигнато обвинение от
частния тъжител.
Настоящият въззивен съдебен
състав намира за основателни оплакванията в жалбите срещу изводите на
съдията-докладчик, според които в тъжбата и допълнението към нея не било
индивидуализирано лицето, срещу, което е повдигнато обвинение от частния
тъжител. Процесуалният закон не изисква индивидуализиране на това лице с Единен
граждански номер и е напълно достатъчно това индивидуализиране да стане чрез
посочване на имената и местоработата му. Доколкото обаче, по делото е
установено, че в тъжбата не са изложени данни за осъществено съставомерно
поведение на същото лице, което да бъде подведено под текстовете на чл. 146 и
чл. 147 от НК, основателността на жалбите само в тази им част не е достатъчна
за отмяна на обжалваното разпореждане.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на протестираното решение, доколкото не бяха
установени основания за неговото изменение и отмяна, същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.12.2020 г. на
съдия от СРС, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД №
5856/2020 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав, образувано по тъжба на Е.М.
срещу Г.Х.Ж..
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.