Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3458 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.И.П.,
действащ лично и като законен представител на Г.П.П.
срещу областна администрация на област Габрово, „Т.“ ЕООД, „С.9.“ ЕООД за
солидарното им осъждане да заплатят на всеки от ищците сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б.Х.Б.,
настъпила на 14.03.2013 г., ведно със законната лихва от 14.03.2013 г. до
окончателното изплащане.
Ищците твърдят
в подадената от тях искова молба, че на 14.03.2013 г. в гр. Габрово от скелето
на 13-етажна административна сграда, находяща се в гр. Габрово, ул. „*******
паднала дървена плоскост, която ударила преминаващата Б.Б.и
й причинила несъвместима с живота черепно-мозъчна травма.
Към
14.03.2013 г. на обекта се извършвали СМР в изпълнение на обществена поръчка за
строителство с възложител областна администрация на област Габрово и главен
изпълнител „Т.“ ЕООД. Подизпълнител на поръчката бил „Х.“ АД, производител и
доставчик на скелето – „Т.С.“ ООД, а монтажът бил извършен от „А.“ ЕООД.
Строителният надзор се осъществявал от „С.9.“ ЕООД.
Смъртта
на Б.Б.произтичала от неспазени правила за извършване
на възложената поръчка и в липса на адекватни мерки за предотвратяване на
увреждането. Отговорността на областна администрация се основавала на вреди,
причинени виновно от служители на „Т.“ ЕООД и „С.9.“ ЕООД. Тези двама ответници
не изпълнили вменените им от ЗУТ задължения във връзка и по повод на
строителството, възложено с обществената поръчка. Вредите настъпили в резултат
на избора на вида и окомплектовка на скелето, извършения монтаж на скелето,
неосъществяване на достатъчен контрол по изпълнението на монтажните работи на
обекта, пропуски при обезопасяване на обекта, подценяване на риска, неотчитане
на влошените климатични условия, ненадлежна и неадекватна оценка на риска при
условието на множество участници в строителството на недостатъци при
изпълнението на възложената поръчка, включително лош избор на изпълнители на
отделните дейности, свързани с поръчката. Скрепителните елементи не били
подходящи за обекта, скелето не било добре укрепено и не била осигурена
устойчивостта му предвид експлоатационните условия и конкретните метеорологични
условия; не било правилно обезопасено и поради това се е отделило частично от
сградата, като не е издържало ветровото натоварване и от него паднала
плоскостта, ударила преминаваща наблизо Б.Б..
Г.П.
била дъщеря на Б.Б., а П.П.
живял с пострадалата на съпружески начала дълги години преди 2013 г. Между
тримата съществували отношения, основани на обич, привързаност и взаимна
подкрепа, от които ищците били лишени внезапно и по болезнен за тях начин.
Поради
това молят ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищците по
200 000 лева неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 14.03.2013
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
областна администрация на област Габрово е подал отговор, в който оспорва
предявените искове. Заявява, че не е възложител на работата по монтажа,
експлоатацията и ползването на описаното в исковата молба скеле. Монтажът на
скелето се извършил в момент, когато строителството било спряно с акт №
10/27.12.2012 г. и възобновено на 24.04.2013 г.
Ответникът
„Т.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който възразява за ангажиране на
отговорността му за вреди, тъй като вещта не била негова собственост, не е била
под негов надзор и не е извършил монтаж на скелето. Нито едно от действията по
осъществяване на строителството не се намирало в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредата. Последната се проявила в резултат на форсмажорни
обстоятелства, които не могли да бъдат предвидени и/или предотвратени.
Извършването на СМР по фасадата „Т.“ ЕООД възложил на „Х.“ АД, който наел скеле
от „Т.С.“ ООД, а последният използвал услугите на „А.“ ЕООД за монтажа на
скелето.
Третото
лице помагач на страната на ответника „Х.“ АД не оспорва, че е било
подизпълнител по силата на договор за строителство с „Т.“ АД от 14.09.2012 г. с
предмет изпълнение на обществена поръчка по проект „Зелени инвестиции за
енергийна ефективност на административна сграда на ул. „*******, гр. Габрово“.
Задълженията му се изразявали в подмяна на дограма, реконструкция на ел.
инсталация и осветителна система, топло- и хидроизолация на външни стени на
сградата и на покрива й. за извършване на тези дейности било необходимо
изграждане на фасадно метално тръбно скеле. Тъй като „Х.“ АД не разполагало с
такова, сключило договор за наем на строително оборудване с „Т.с.“ ООД. За
монтажа и монтажа на скелето обаче дружеството не отговаряло, а тази дейност
била възложена на „А.“ ЕООД от „Т.с.“ ООД по договор за възлагане на монтаж и
демонтаж на скеле и съпътстващо го оборудване от 27.02.2013 г. Служители на „Х.“
АД не участвали в дейностите по монтажа на скелето. Надзорът по изграждане на
скелето се осъществявал от техническия ръководител на обекта И.Н., служител на
„Т.“ ООД.
Третото лице
помагач на страната на ответника „Т.С.“ ООД заявява, че е наемодател на
процесното скеле по договор за наем с „Х.“ АД, неразделна част от който договор
били общите условия на „Т.с.“ ООД за монтаж и демонтаж на вещта. Дружеството не
носело отговорност за трудови злополуки и нанесени щети вследствие
експлоатацията на вещта, което било обезпечено със сертификат за годност от
13.08.2012 г. на Германски институт за строителна техника, с валидност до
13.08.2017 г.
Третото
лице помагач на страната на ответника „Алпининдустрия“ възразява, че в случая е
било налице случайно деяние, тъй като ответниците нито са били длъжни, нито са
могли да предвидят настъпването на обществено опасните последици. Признава, че
работата по сглобяването на скелето му била възложена след като СМР са били
спрени, но не бил надлежно уведомен за това.
Третото
лице помагач на страната на ответника „ДЗИ – О.З.“ АД счита, че не носи
отговорност, тъй като наличието на застрахователно правоотношение следвало да е
налице както към датата на настъпване на застрахователното събитие 14.03.2012
г., така и към момента на подаването на исковата молба – 14.03.2018 г. Към
втората от тези дати обаче застрахователно правоотношение по застраховка
„Професионална отговорност на застрахования за вреди, причинени на другите
участници в строителството и/или на други трети лица вследствие на неправомерни
действия или бездействия на застрахования, извършени от него при или по повод
осъществяване на професионалната му дейност“.
Ответникът
„С.9.“ ЕООД е подал отговор, в който възразява по предявения срещу него иск за
обезщетяване на вреди от неправомерно извършвани СМР. Работите по монтажа и
демонтажа на скелето не били одобрени от лицата, упражняващи строителен надзор.
За времето на спирането на строежа – от 27.12.2012 г. до 24.04.2013 г. от „С.9.“
ЕООД не бил упражняван строителен надзор. Дружеството не било собственик на
скелето и не участвало като надзорник при неговия монтаж и демонтаж.
Третото
лице помагач на страната на ответника З. „Б.В.И. Груп“ АД счита, че
отговорността му е обусловена от тази на „С.9.“ ЕООД, а за периода 27.12.2012
г. – 24.03.2013 г., в който настъпило застрахователното събитие СМР са били
преустановени и следователно „С.9.“ ЕООД няма задължение да упражнява
строителен надзор.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищците извеждат правото си от противоправно и виновно
деяние на служители, на които ответниците са възложили извършването на
определена работа.
В случая се твърди, че вредоносният резултат - смъртта на
Б.Б., произтичала от неспазени правила за извършване
на възложената поръчка и в липса на адекватни мерки за предотвратяване на
увреждането.
За уважаването на
така предявения иск за непозволено увреждане е необходимо да бъдат установени
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищците от лица, на което всеки
от ответниците е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по
повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Не се спори по
делото и се установява, че с договор за строителство рег. № ОУ-52/14.09.2012 г.
между областна администрация на област Габрово, възложител и „Т.“ ООД,
изпълнител, е сключен договор за строителство, по силата на който възложителят
възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение да извърши СМР по проект
„Зелени инвестиции за енергийна ефективност на административна сграда на ул. „*******,
гр. Габрово“ по приоритетна ос 1 на Национална схема за зелени инвестиции на
Националния доверителен екофонд. Дейностите по договора включват СМР на място –
гр. Габрово, ул. „******* и предаване на обектите с протокол 15 за установяване
годността на обекта, подписан без забележки, до изтичане на гаранционните
срокове.
Със заповед №
1168/24.09.2012 г. управителят на „Т.“ ООД е определил за технически
ръководител на обект „Зелени инвестиции за енергийна ефективност в 13-етажна
административна сграда на ул. „*******, гр. Габрово по време на изпълнение на
СМР И.Н. М.. Възложено му е организиране изпълнението на СМР, доставката на
материали и съоръжения, спазване на технологията и предписанията на проектанта
и възложителя, изготвяне необходимите актове и протоколи съгласно Наредба № 3
от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,
изготвяне и представяне на седмични отчети за хода на изпълнените работи и му е
възложена отговорността за опазване на околната среда на строителната площадка
и граничещите й имоти.
На 14.09.2012 г. „Т.“
ООД, като възложител е сключил с „Х.“ АД, изпълнител договор за строителство
със същия предмет.
Договор за
упражняване на строителен надзор за извършване на СМР на обекта в гр. Габрово,
ул. „******* по проект „Зелени инвестиции за енергийна ефективност на
административна сграда на ул. „*******, гр. Габрово“ по приоритетна ос 1 на
Национална схема за зелени инвестиции на Националния доверителен екофонд е
сключен между областна администрация на област Габрово и „С.- ГН **“ ЕООД,
представлявано заедно и поотделно от управителите А.С.Г.и С.А.Х.на 17.09.2012
г.
Със заповед №
1/27.12.2012 г. на представител на дружеството, упражняващо строителен надзор,
обективирана на стр. 5 от заповедна книга за строеж „Зелени инвестиции за
енергийна ефективност в 13-етажна административна сграда“, гр. Габрово, е
наредено преустановяване на всички СМР на обекта поради настъпили
неблагоприятни климатични условия – трайно установили се температури под 0º,
както и съхраняване на материалите при подходящи условия. Разпоредено е
обезопасяване на съществуващото скеле и инвентар, както и всички изпълнени към
момента СМР.
На същата дата –
27.12.2012 г. е съставен и акт обр. 10 към чл. 7, ал. 3, т. 10 към Наредба №
3/31.07.2003, подписан от представителя на изпълнителя „Т.“ ООД, на
упражняващия строителен надзор „С.9.“ ЕООД, на проектанта „У.П.“ ЕООД и на
възложителя Областна администрация Габрово.
На 28.12.2012 г.
представителят на „С.9.“ ЕООД С.Х.е уведомила РДНСК Габрово за съставения акт
обр. 10/27.12.2012 г.
С договор от
29.01.2013 г. „Т.с.“ ООД е отдал под наем на „Х.“ АД строително оборудване,
индивидуализирано в приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора,
при общи условия на „Т.с.“ ООД.
На 27.02.2013 г. „Т.с.“
ООД е сключил с „А.“ ЕООД договор за възлагане на монтаж и демонтаж на скеле и
съпътстващо го оборудване.
На 27.02.2013 г. е
съставен констативен протокол, подписан от ръководител на обект И.Н. и
монтажниците, според който площадката около сградата е почистена и може да се
отпочне изграждането на скеле.
Според констативен
протокол от 28.02.2013 г. техническият ръководител и монтажниците са направили
визуален оглед на монтираното скеле и е разрешено доизграждане. В периода
01.03.2013 г. – 14.03.2013 г. са изготвяни протоколи за изграждане на скелето и
че нередности не са констатирани.
Не се спори, че на
13.12.2018 г. е влязла в сила присъда № 130/13.06.2018 г. по ВНОХД № 151/2018
г., с която И.Н. М.е признат за виновен в това, че 14.03.2013год. в около 19
часа в гр. Габрово, на ул. „*****, като технически ръководител на строежа на
изпълнителя „Т.” ООД гр. София по проект „Зелени инвестиции на енергийна
ефективност в 13-етажна административна сграда”, причинил смъртта на Б.Х.Б. от
гр. Габрово, ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност - нарушил заповед № 1 от
27.12.2012 г. за спиране на строежа поради лоши климатични условия, издадена от
Виолета Парашкевова, упражняваща строителен надзор на обекта, част от
строителните книжа, с което е нарушил чл. 163, ал. 1 от ЗУТ и след това при
извършения монтаж на скеле тип „Мато 1” не е спазил изискванията на ръководство
за монтаж от производителя, с което е нарушил чл. 87, ал. 1 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. и в резултат на това, при влошаване на климатичните условия,
изразяващо се в бурен вятър, конструкцията се отделила от сградата и неукрепена
съобразно изискванията за ветрово осигуряване дъска се отделила от скелето и
при падането си причинила несъвместими с живота травми на пострадалата Б.Х.Б.,
- престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
По силата на тази
норма съдът е длъжен да приеме за установено, че Иван М., на когото не се
спори, че „Т.“ ООД е възложил работите, свързани със СМР на процесния обект и
което обстоятелство е отделено като безспорно с протоколно определение от
08.03.2019 г. е извършил посоченото деяние, включващо действие по нарушаване на
нормите на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ и на чл. 87, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004
г.
Първото от
деянията се изразява в противоправно предприемане на действие по извършване на строителство
при постановена забрана със заповед № 1 от 27.12.2012 г. за спиране на строежа.
Съгласно чл. 163, ал. 1 от ЗУТ строежът се изпълнява в съответствие с издадените
строителни книжа. Акт обр. 10 към Наредба № 3/31.07.2012 г. се съставя, за да
се документира какво е състоянието на строежа при неговото спиране, когато са
налице някои от предпоставките, посочени в нормата на чл. 7, ал. 3, т. 10 от
Наредбата. В случая представителят на дружеството, упражняващо строителен
надзор В. Парашкевова е издала заповед, вписана в заповедната книга, за спиране
на строителството и съгласно чл. 168, ал. 4 от ЗУТ тя е задължителна за
строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа. По смисъла на §
5, т. 40 от ДР на ЗУТ „строителни и монтажни“ са работите,
чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват,
поддържат или възстановяват. Безспорно монтажът на скеле попада в това
определение и предвид заповед № 1/27.12.2012 г. и акт обр. 10/27.12.2012 г.,
тази дейност е била забранена за извършване, докато не се състави акт обр. 11.
При това положение, противоправно се явява деянието на М., изразяващо се в
предприемане на действие, за което е съществувала забрана да се извършва.
Второто от
деянията, част от състава на немарливото изпълнение на задълженията му на
ръководител на обекта на ул. „******* в гр. Габрово се изразява в бездействие:
при задължение да извърши посочена в нормативен акт дейност, той е пропуснал да
го стори. Чл. 87, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи предвижда, че при извършване на СМР на височина се използват
скелета, платформи и люлки, които имат инструкция от производителя за монтажа,
експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за безопасна
работа. Недопустимо е изводът на наказателния съд: че монтажът на скелето не е
бил съобразен с инструкцията на производителя и това е довело до неговото
разрушаване; че техническият ръководител е носил отговорност да правилно
извършване на тази дейност (като същата произтича и от нормата на чл. 92, ал. 2
от Наредба № 2/22.03.2004 г.); че като е пропуснал да изпълни това свое
задължение, е реализирал състав на престъпление по чл. 123 от НК да бъде
опровергаван от гражданския съд, сезиран с иск относно последиците от това
деяние.
В тази насока са
недопустими доказателствени искания на страните в производството за събиране на
доказателства, които не са необходими по смисъла на чл. 146, ал. 4 от ГПК.
С присъдата е
установено наличието и на друг елемент от обективната страна на състава на чл.
123 от НК – пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат, а именно: смъртта на Б.Б..
Поради това за решаващия съдебен състав е задължително да приеме за
установено, че И.Н. М.е нарушил забраната за извършване на строителство и не е спазил
изискванията за монтаж на скелето на сградата на ул. „******* в гр. Габрово, с
което е извършил посоченото деяние, съставляващо по престъпление по чл. 123 от НК, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на него
вреди и вината на М..
По тези съображения съдът приема, че ответникът „Т.“ ЕООД следва да понесе
отговорността за вредите, настъпили от виновното и противоправно
поведение на лице, на което е възложил работата – И.Н. М..
Що се отнася до отговорността на областна администрация на област Габрово, съдът
намира следното:
В случая областна администрация на област Габрово е възложила на „Т.“ ЕООД извършване
на СМР в гр. Габрово, ул. „******* съгласно разработен и одобрен инвестиционен
проект във фаза технически проект, количествата и видовете СМР и всички
дейности и изисквания, отразени в техническата спецификация. Действително, това
възлагане произтича от договор, но такова е и възлагането по чл. 49 от ЗЗД, когато
вредите произтичат от действия при или по повод извършване на трудови
задължения на работник от неговия работодател.
Нормата на чл. 49 от ЗЗД говори за възлагане, като такова е всяко
правоотношение, по силата на което едно лице възлага на друго да извърши определена
работа и при или по повод на тази дейност за трето лице произтекат вреди. Поради това и възникването на отговорността
по чл. 49 от ЗЗД предпоставя наличие на правоотношение между причинителя на
вредата и друго лице - възложител, по силата на което първият е бил натоварен с
извършване на определена работа; причинени вреди; причинителят на вредата да е
извършил деянието виновно; вредите да са причинени при или по повод извършване
на възложената работа.
Не се спори, че областна администрация на област Габрово е възложител на
работата. В този смисъл неговата отговорност е обективна и
гаранционно-обезпечителна и произтича от вината на натоварените с извършването
на работата лица. В този смисъл е т. 6 от ППВС № 7/59 г. Отговорността на
възложителя на работата за вредите, причинени при или по повод нейното
изпълнение е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат
да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност. Условията, при
които е възложена работата, и в частност уговорките по договора от 14.09.2012
г. са въпрос на отношения между възложител и изпълнител и са извън обхвата на
предпоставките за извъндоговорна отговорност в хипотеза на непозволено
увреждане на трето за тези отношения лице.
Неоснователно е и възражението, че областна администрация на област Габрово
не е възложила работата по монтажа на скелето. Това действие представлява част
от цялостния етап на възложените СМР и е било необходимо за извършването им. В
конкретния случай се твърди наличието на такова противоправно поведение - че
при извършване на СМР, възложени от областна администрация на „Т.“ ЕООД,
служители на изпълнителя не са спазили правилата за обезопасяване на
изпълнявания строеж.
С оглед правилото на чл. 53 от ЗЗД областна администрация на област Габрово
и „Т.“ ЕООД отговарят солидарно и право на пострадалия е да прецени чия
конкретно отговорност ще ангажира. В това производство съдът не дължи да
разреши как се разпределя отговорността между тези двама ответници, тъй като
това предполага обследване на договорното правоотношение, в което те са
встъпили, а също и различно процесуално качество на всеки от тях.
Отделно от това, дали някое от третите лица помагачи – „Х.“ АД, „Т.с.“ ООД
и „А.“ ЕООД носи отговорност спрямо „Т.“ ЕООД е въпрос на техни вътрешни
отношения. Доколкото срещу никой от тях не е предявен обратен иск, съдът не
дължи да разреши спор по евентуални регресни права на ответника „Т.“. Въпреки
това, събраните по делото доказателства не сочат на задължение на „Т.с.“ ООД
като наемодател на скелето нито да знае, нито да е било длъжно да се запознава
с обстоятелствата, при които ще се монтира скелето и още по-малко – че тази
дейност ще се извършва на етап, когато е в сила забрана за строителство.
Не са налице основания да се търси отговорност от лицето, упражняващо
строителен надзор „С.– ГН **“ ЕООД. Заповед № 1/27.12.2012 г., вписана в
заповедната книга и подписване от негов представител на акт обр. 10 на същата
дата са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на
строежа, съгласно чл. 168, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ. Негова е отговорността да не
се допуска увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството (чл.
168, ал. 1, т. 5 от ЗУТ). Това е така, доколкото отговорността му е ограничена
до вредите, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и
одобрените проекти. В случая именно негова заповед е нарушена, а контрол по
изпълнението на актове, съставяни по време на строителството не е възложен. „С.–
ГН **“ ЕООД би отговарял, ако вредите произтичаха от нарушения на установените
технически правила и нормативи в строителството. В случая обаче не се касае за
пропуск на надзора, а за неправомерното извършване на СМР от страна на
служителя на „Т.“ ЕООД и пропуск да се монтира скелето в съответствие с
инструкциите на производителя. Причинна връзка между действия/бездействия на
лицето, упражняващо строителен надзор и вредоносния резултат липсва. Поради
това искът срещу „С.– ГН **“ ЕООД е неоснователен.
Установява се от удостоверение за наследници изх. № 19/18.03.2013 г. на
община Габрово, че наследник на починалата на 14.03.2013 г. Б.Х.Б. е дъщеря й Г.П.П..
От показанията на свидетелите И.Б.и Р.Г., че Г.П. е понесла изключително
тежко вестта за смъртта на майка си. Освен с психическата травма и болката, тя
е трябвало да продължи живота си, но неговото качество е променено в негативна
насока. Боряна е помагала на дъщеря си с училищните задачи, което е изключително
важно за дете във втори клас. Водила я е на тренировки по акробатика, които
след 14.03.2013 г. Г. е преустановила. Затворила се е в себе си и е престанала
да споделя, а присъщата й жизненост е изчезнала. Към момента, шест годи след
трагичния инцидент, детето все още пита за майка си в стремежа си да съхрани
спомена за нея. Неминуемо през остатъка от живота си Г. ще усеща липсата на
майчина обич, грижа и съвети. Какъвто и да размер на обезщетението да се
определи, той няма да компенсира невъзможността на Г. да изживее положителните
емоции от общуване с майка си; да получи пълноценна грижа и напътствия във
етапа на своето изграждане като личност и жена; да споделя с най-близкия си
човек своите вълнения, трепети и тревоги.
Тежък удар е нанесла вестта за внезапната смърт и на П.П..
Заедно с Боряна са се грижили за Г., а отношенията им са били основани на
взаимна обич и уважение. След смъртта й животът му е изпълнен с тъга, но и с
повишено внимание към нуждите на Г. и удвоени усилия за полагане на грижи.
Изцяло на отговорност на 35-годишния мъж е останало отглеждането и възпитанието
на Г.. Тъгата на П.П. продължава да го терзае и до
момента. Споменът за Боряна го натъжава до сълзи. Не приема покани за
забавления и води самотен начин на живот, концентриран изцяло върху
благополучието на Г..
Ищците продължават да почитат паметта на Б.Б.,
която ще им липсва до края на живота им. Смъртта на 34-годишната жена,
настъпила по подобен абсурден начин е събитие, с което близките й трудно могат
да се примирят.
В приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че на всеки от ищците
се дължи обезщетение за търпените болки и страдания в размер на 150 000
лева.
Съгласно трайно установената съдебна практика, възражение за съпричиняване
ответникът може да направи до изтичане на срока за отговор на исковата молба. В
нито един от отговорите на ответниците не се съдържа възражение за поведение на
Б.Б., сочещо на нейна вина за настъпване на
вредоносния резултат.
Неотносимо е възражението за наличие на непреодолима сила, освобождаваща „Т.“
ЕООД от отговорност. Непреодолимата сила е събитие, което е непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на
договора. (чл. 306, ал. 2 от ТЗ)
На първо място, непреодолимата сила е от значение при договорната отговорност
и това възражение може да се слуша, ако основанието за съдебно предявена
претенция срещу ответника произтича от неизпълнение на договор.
На второ място, при отговорност за непозволено увреждане, обхватът на
вредите (чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД) е по-широк от този по чл. 82 от ЗЗД,
поради което място за предвидимост и предотвратимост на вреди тук няма.
На трето място, на абсолютните права на всеки правен субект съответства
задължение на всички останали да не ги накърняват с поведението си.
По така изложените съображения, искът за солидарно осъждане на областна
администрация на област Габрово и „Т.“ ЕООД е основателен, но не и този за
отговорност на „С.– ГН **“ ЕООД.
Претенции за разноски са направили представителите на ищците, ответниците
областна администрация на област Габрово, „Т.“ ЕООД, „С.– ГН **“ ЕООД и третото
лице помагач „Т.с.“ ООД. С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищците,
ответниците областна администрация на област Габрово, „Т.“ ЕООД и „С.– ГН **“
ЕООД.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК, на третото лице не се присъждат разноски.
Претендираното от представителите на ищците възнаграждение не е прекомерно
и съответства на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 и § 2а от ДР на
Наредба № 1/2004 г.
Не са прекомерни и претендираните от областна администрация на област
Габрово и „Т.“ ЕООД адвокатски възнаграждения, предвид оказана правна помощ и
защита по два иска, всеки от които по 200 000 лева.
Ищците дължат на „С.– ГН **“ ЕООД разноски в размер на 600 лева.
На областна администрация на област Габрово се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 2 750 лева, платим от всеки от ищците по равно.
На „Т.“ ЕООД ищците дължат да заплатят по 1 500 лева разноски, а на „С.–
ГН **“ ЕООД – по 325 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.И.П., ЕГН ********** и Г.П.П., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на законния си представител П.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** срещу областна администрация на област Габрово, ЕИК *******, с
адрес гр. Габрово, пл. „*******, „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***2 и „С.– ГН **“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** субективно активно и обективно искове с правно основание чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да им заплатят по
200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 14.03.2013
г. смърт на Б.Х.Б., ЕГН **********, ведно със законната лихва от 14.03.2013 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, областна администрация на област
Габрово, ЕИК *******, с адрес гр. Габрово, пл. „******* и „Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***2 да заплатят солидарно на П.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от настъпила на 14.03.2013 г. смърт на Б.Х.Б., ЕГН **********,
ведно със законната лихва от 14.03.2013 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, областна администрация на област
Габрово, ЕИК *******, с адрес гр. Габрово, пл. „******* и „Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***2 да заплатят солидарно на Г.П.П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
законния си представител П.И.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
настъпила на 14.03.2013 г. смърт на Б.Х.Б., ЕГН **********, ведно със законната
лихва от 14.03.2013 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.И.П., ЕГН ********** и Г.П.П., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на законния си представител П.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „С.– ГН **“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** искове за заплащане на сумите от 200 000 лева на всеки от
ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от настъпила на
14.03.2013 г. смърт на Б.Х.Б., ЕГН **********, ведно със законната лихва от
14.03.2013 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, областна администрация на област Габрово,
ЕИК *******, с адрес гр. Габрово, пл. „******* и „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***2 да заплати на П.И.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 4 977 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, областна администрация на област Габрово,
ЕИК *******, с адрес гр. Габрово, пл. „******* и „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***2 да заплати на Г.П.П.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на законния си представител П.И.П.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4 977 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.И.П., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на областна администрация на област Габрово, ЕИК *******, с адрес гр.
Габрово, пл. „******* сумата от 1 375 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.П.П., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на законния си представител П.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на областна администрация на област Габрово, ЕИК *******,
с адрес гр. Габрово, пл. „******* сумата от 1 375 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.И.П., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***2
сумата от 1 500 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.П.П., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на законния си представител П.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***2 сумата от 1 500 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.И.П., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „С.– ГН **“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 325 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.П.П., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на законния си представител П.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „С.– ГН **“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 325 лева разноски за производството.
Решението
е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника „Т.“
ЕООД, ЕИК ******* – „Х.“, ЕИК ******, „Т.с.“ ООД, ЕИК ******, „А.“, ЕИК ******и
„ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК ******и при участието на трето лице помагач на страната на
„С.– ГН **“ ЕООД, ЕИК ******* – З. „Б.В.И. Г.“ АД, ЕИК ******.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: